Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 523
Гр. Перник, 07.12.2020
година.
Административен съд – Перник, в публично съдебно
заседание, проведено на шестнадесети
ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия: Ивайло Иванов
при съдебния секретар А.М., като разгледа докладваното от съдия Ивайло
Иванов административно дело № 337 по описа за 2020 година на
Административен съд – Перник, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава ХІХ от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във
връзка с чл. 144, ал. 1 от ДОПК, във връзка с чл. 4, ал. 1 и чл. 9б
от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ).
Образувано
е по жалба на Л.С.С. с ЕГН **********,***, действаща със съгласието на своята
майка и законен представител Е.В.В. с ЕГН **********,***, ****против Акт № 19-1087-1 от
21.06.2020 година за установяване на задължения по декларация (АУЗД) по чл.
107, ал. 3 от ДОПК, издаден С.В.А.– главен експерт в Отдел „Ревизии и проверки“
(ОРП) в Дирекция „Местни данъци и такси“ (ДМДТ) при Община Перник, потвърден
изцяло от директора на ДМДТ при Община Перник с Решение изх. № 20/ММО-651-1 от
20.03.2020 година.
В жалбата
се навеждат доводи за незаконосъобразност на административния акт и се иска
отмяната му от съда. Твърди се недължимост на задълженията за данъци и такси.
Излагат се доводи, че Л.С.С., адресат на процесния АУЗД, към момента на
откриване на наследството на С.П.С.– неин баща, починал на 12.01.2012 година, е
била малолетна, а към настоящия момент същата е непълнолетна, като не е приемала
наследството на баща си, включително недвижимия имот, за който с процесния АУЗД
са установени задължения за данък върху недвижимите имоти и такса за битови
отпадъци за процесния период. Допълва се още, че в периода 12.01.2019 година до
16.03.2019 година жалбоподателят, респективно нейният законен представител, не
са извършвали каквито и да било действия, от които да се предполага намерение
за приемане на наследството на С.П.С.. В тази връзка се сочи, че цитираната в
АУЗД декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № ********** от 16.03.2019 година,
отнасяща се за недвижим имот с партиден ****, не е подавана от жалбоподателя, а
същата не е собственик на процесния имот.
В
проведеното съдебно заседание на 16.11.2020 година, жалбоподателят Л.С.С., редовно призована, не се явява,
представлява се от адвокат К.С. ***, който поддържа
жалбата. Моли съда да отмени оспорени административен акт. Подробни съображения
развива в представените писмени бележки. Претендира присъждане на направените съдебни
разноски по приложен списък.
В
проведеното съдебно заседание ответникът – директор на ДМДТ при Община Перник, редовно
призован, не се явява, представлява се от адвокат Р.К. ***, който счита жалбата
за неоснователна, поради което моли съда да я отхвърли. Подробни съображения по
съществото на спора са изложени в депозирани по делото писмени бележки.
Окръжна прокуратура Перник, редовно уведомена за възможността за
встъпване в настоящото производство, не изпраща представител и не взема
становище по жалбата.
Настоящият
съдебен състав на Административен съд – Перник, като провери процесуалните
предпоставки за допустимост на обжалването, като взе предвид становищата на
страните и събраните по делото доказателства, и след като извърши проверка по
реда на чл. 160, ал. 2 от ДОПК, във връзка с чл. 144, ал. 1 от ДОПК, във връзка
с чл. 4, ал. 1 и чл. 9б от ЗМДТ, намери следното:
По допустимостта:
Процесният
административен акт е обжалван в предвидения за това срок пред контролния в
йерархията на местната приходна администрация орган по чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ,
който изрично го е потвърдил с решение с изх. № 20/ММО-651-1 от 20.03.2020
година. С това изискването на чл. 107, ал. 4 от ДОПК – задължително обжалване
на акта по административен ред, като предпоставка за допустимост на съдебното
му оспорване е спазено. Така постановеният от контролния административен орган резултат
и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен 14-дневен процесуален
срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, във връзка с чл. 144, ал. 1 от ДОПК, във връзка с чл. 4, ал. 1 и чл. 9б от ЗМДТ, налагат
извод за нейната процесуална допустимост.
По фактите:
От данните
в нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот от 08.08.2008 година, ****от
2008 година (лист 24 от делото), се установява, че С.П.С.е притежавал недвижим
имот, находящ се в гр. Перник, ул. ****на първи етаж в жилищната сграда на ****,
заедно с таванско помещение ****, заедно с приспадащите му се идеални части от
общите части на сградата. Имотът е деклариран пред Община Перник по реда на чл.
14 от ЗМДТ с декларация вх. № 2106/19.05.2008
година (лист 20 от делото), подадена от С.П.С.. По делото не се спори, че за имота
е открита партида с ****.
По делото
не е спорно обстоятелството, че настоящият жалбоподател е единствен наследник
на С.П.С., починал на 12.01.2012 година, което видно е и от удостоверение за
наследници изх. №
20/ВП-591 от 12.05.2020 година (лист 15 от делото). По делото не е спорен и фактът,
че към датата на откриване на наследството Л.С.С. е на възраст 8 години, към
датата на издаване на спорния АУЗД е на 15 години, а към настоящия момент
същата е на 17 години.
По делото
няма данни за подавана от Л.С.С. декларация по чл. 14, ал. 6, изр. 1 от ЗМДТ за
придобиването по наследство на имот с партиден ****, находящ се в гр. Перник,
ул. ****, предмет на описания по – горе нотариален акт,
На
16.03.2019 година е съставен документ № **********/16.03.2019
година (лист 16 от делото), именуван декларация по чл. 14 от ЗМДТ, отнасяща се
до имот с партиден ****, с бележка: „служебно прехвърляне на наследници на **********“,
с основание: „придобиване на имот“, от данъчно задължено лице. Според така
изготвения документ, Л.С.С., е собственик на недвижимия имот с партиден ****,
находящ се в гр. Перник, ул.
****, предмет на описания по – горе нотариален акт. Този именно документ е
посочен и като основание за установяването на задължения за ДНИ и ТБО.
С АУЗД №
19-1087-1 от 21.06.2020 година, издаден С.В.А.– главен експерт в ОРП на ДМДТ
при Община Перник на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК, съгласно декларации по
чл. 14 и чл. 54 от ЗМДТ,
след извършена проверка за установяване на задължения по подадени декларации по
ЗМДТ за периода 01.01.2014 година до 31.12.2018 година, по отношение на Л.С.С.
са установени задължения за данъци, такси и глоби по видове, и периоди и
лихвите за просрочие към тях, изчислени към 21.06.2019 година. Определени са задължения
за довнасяне в общ размер на 1 438.20 (хиляда четиристотин тридесет и осем лева
и двадесет стотинки) и лихва за просрочие, изчислена към 21.06.2019 година, в
размер на общо 401.07 (четиристотин и един лева и седем стотинки), от които:
задължение за данък върху недвижимите имоти (ДНИ) в размер на общо 722.97
(седемстотин двадесет и два лева и деветдесет стотинки) и лихва за просрочие в
общ размер на 206.59 (двеста и шест лева и петдесет и девет стотинки;
задължение за такса за битови отпадъци (ТБО) в размер на общо 715.23 (седемстотин
и петнадесет лева и двадесет и три стотинки) и лихва за просрочие в общ размер
на 194.48 (сто деветдесет и четири лева и четиридесет и осем стотинки).
За това образувано
производство адресатът на административния акт не е уведомявана. Актът е връчен
на 28.01.2020 година на Е.В.В., майка на Л.С.С. и неин законен представител.
Срещу така издадения АУЗД Л.С.С., действаща със
съгласието на своята Е.В.В., е депозирала жалба до директора на ДМДТ при Община
Перник с вх. № 20/ММО-651 от 11.02.2020 година. В жалбата са изложени доводите,
съдържащи се и в настоящата жалба, а именно: че Л.С.С. към момента на откриване
на наследството на С.П.С.– неин баща, починал на 12.01.2012 година, е била
малолетна, че към процесния момент е непълнолетна, че не е приемала
наследството на баща си, включително недвижимия имот, за който с процесния АУЗД
са установени задължения за данък върху недвижимите имоти и такса за битови
отпадъци за процесния период, че в периода 12.01.2019 година до 16.03.2019
година. Л.С.С., респективно нейният законен представител, не са извършвали
каквито и да било действия, от които да се предполага намерение за приемане на
наследството на С.П.С., както и че цитираната в АУЗД декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № ********** от 16.03.2019 година, отнасяща се за недвижим имот с
партиден ****,
не е подавана от нея, а същата не е собственик на процесния имот.
Жалбата е разгледана от директора на ДМДТ при
Община Перник, като е приета за неоснователна. В тази насока, с Решение изх. №
20/ММО-651-1 от 20.03.2020 година, актът за установяване на задължения за
данъци, издаден на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК, е потвърден.
При разглеждане
на делото не са допускани техническа и счетоводна съдебни експертизи, както поради
липсата на спор относно начина на начисляване на задълженията, така и предвид
мотивите, които съдът ще изложи по съществото на спора.
При така
установените факти настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник достигна
до следните правни изводи във
връзка с дължимата проверка за законосъобразност и обоснованост на оспорения
акт:
Разгледана
по същество жалбата е основателна.
Съгласно
чл. 4, ал. 1 и чл. 9б от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на
местните данъци и местните такси се извършват от служители на общинската
администрация по реда на ДОПК. Обжалването на свързаните с тях актове се
извършва по същия ред.
Според
правилото на чл. 4, ал. 3 от ЗМДТ в производствата служителите на общинската
администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, като съгласно ал. 4 служителите по ал. 3 се
определят със заповед на кмета на Общината.
Съгласно чл.
4, ал. 5 от ЗМДТ кметът на Общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 от ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община – правомощията
на териториален директор на Националната агенция за приходите.
Съгласно §
2 от Допълнителните разпоредби на ДОПК (ДВ, бр. 30, 2006 година) за неуредените
в този кодекс случаи се прилагат разпоредбите на АПК и ГПК.
Способите
за установяване конкретно на данъците и задължителните осигурителни вноски са
предмет на регулация в Глава четиринадесета от ДОПК. От тях приложими към
установяването на местните данъци и такси са два способа: предварително установяване,
което се осъществява с акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК и установяване, осъществявано с ревизионен акт по чл. 108 от ДОПК.
Въз основа
на цитираните нормативни разпоредби настоящия съдебен състав приема следното:
Акт за
установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 19-1087-1 от 21.06.2020
година е издаден С.В.А.– главен експерт в ОРП на ДМДТ при Община Перник, на
основание заповед № 245/13.02.2017 година на кмета на Община Перник, поради
което се приема, че оспореният АУЗД е валиден, като издаден от компетентен орган, определен със
заповед на кмета на общината по реда на чл. 4, ал. 4 във вр. с ал. 1 и ал. 3 и чл. 9б от ЗМДТ.
АУЗД е
издаден в предвидената писмена форма
и съдържа всички реквизити, съгласно
чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Оспореният акт е
мотивиран, тъй като съдържа фактически и правни основания за издаването му. Посочено
е правното основание по чл. 107, ал. 3
от ДОПК, а в мотивационната му част е индивидуализиран недвижимият имот, за
който прието е, че оспорващата дължи заплащане на ДНИ и ТБО. С разпоредителната
част на акта са вменени задълженията на адресата, отразен е размерът им поотделно
за всеки данъчен период, както и окончателният им размер. Поотделно за всеки
отделен данъчен период е отразен и размерът на начислената лихва, изчислена към
датата на издаването на акта. Актът съдържа и необходимите индивидуализиращи
белези на издателя и данъчния субект, подпис на издателя и указание за
обжалването му.
Актът е
издаден при допуснато съществено
нарушение на административнопроизводствените правила. Спорният АУЗД е
издаден на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК. В същия не е посочена конкретната
хипотеза на правната норма, обосновала издаването на същия. С оглед фактите по
делото и преписката се приема, че в случая приложено е изр. трето от разпоредбата,
съгласно което „акт може да се
издаде и служебно, при 1. установяване
на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и
организации, след като е изчерпан редът по чл. 103, както и 2. когато не е подадена декларация или
3. задължението не е платено в
срок и не е извършена ревизия“. От доказателствата по делото, както и от
мотивите на спорния акт обаче не може да се установи в коя именно от изброените
алтернативно три хипотези е обосновано служебното издаване на АУЗД. Посочено е,
че АУЗД се издава въз основа на извършена проверка по подадена декларация № **********/16.03.2019
година. Установи се от доказателствата по делото, че декларация по чл. 14, ал.
6 от ЗМДТ не е подавана от настоящия жалбоподател. Следователно актът не може
да се обоснове в неплащане в срок на задължения за данъци, нито че актът е издаден
поради установено несъответствие межди декларирани и други данни. При тези
факти не може да се приеме и че АУЗД е издаден поради неподаване на декларация,
тъй като актът ясно е обоснован в документа от 16.03.2019 година, именуван
декларация. Това е довело до абсолютно противоречива мотивна част, което е
съществен процесуален порок.
На
следващо място, допуснато е нарушение на административнопроизводствените
правила и с оглед изискването на чл. 26 от АПК във вр. с § 2 от
ДР на ДОПК. Адресатът на АУЗД не е уведомена за започване на производството по
издаването му. Процесният акт е издаден на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК и в
условието на изр. трето от разпоредбата (с оглед фактите и независимо от
непосочването на конкретната хипотеза). В този случай органът не е длъжен да
издаде такъв акт, каквото е длъжен да стори например в условието на изр. второ
на цитираната разпоредба – при поискване от задълженото лице (Определение
№ 10198 от 3.10.2016 година, постановено по адм. дело №
9507/2016 година на Върховния административен съд), поради което и е задължен
да уведоми адресата за започване на производството. Неуведомяването на
адресата на акта за започване на производство по издаване на АУЗД в условието
на чл. 107, ал. 3, изр. второ от ДОПК е съществен процесуален порок, тъй като е
рефлектирал върху правото на това лице да участва в производството, вкл. да
ангажира доказателства и да даде обяснения. Това на свой ред не е осигурило
възможност за преценка и от страна на административния орган на поведението на
адресата на акта и на неговата добросъвестност. Въз основа на тази преценка и
ако се вземат предвид възраженията на заинтересованата страна е било възможно и
да не се стигне до издаване на процесния акт. Това е довело до нарушение и на
чл. 35 и чл. 36 от АПК, тъй като административният орган не е събрал служебно
необходимите му доказателства и не е изяснил фактите и обстоятелствата от
значение за случая. Нарушението е съществено тъй като, ако адресатът на акта
беше допусната до участие в производството и беше дала обяснения или направила
съответните възражения, би могло да се стигне до друга фактическа обстановка, съответно
да бъдат изведени различни от направените с акта изводи за приложимия
материален закон. Налице е отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК.
На трето място и във връзка с доводите на жалбоподателя, с част от
мотивите, обосновали процесния АУЗД и с мотивите на по – горестоящия орган,
както въз основа и на приетото за установено по делото от фактическа страна, се
приема следното:
Съгласно
чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с
данък недвижими имоти /ползвателите/концесионерът/управляващите имоти –
държавна или общинска собственост.
Съгласно
разпоредбата на чл. 14, ал. 6 от ЗМДТ при придобиване на имот по наследство
декларацията по ал. 1 (данъчна декларация за облагане с годишен данък върху
недвижимите имоти) се подава в срока по чл. 32, като, в случай че такава не е подадена от наследниците или заветниците,
след изтичането на този срок служителят по чл. 4, ал. 1 образува партида за
наследения имот въз основа на данните, налични в общината и в регистъра на
населението. Този ред не е съобразен от компетентните органи. В процесния
случай недопустимо и вместо задълженото лице е съставена декларация по чл. 14
от ЗМДТ, вместо да бъде образувана партида (използвана е старата такава). Така,
както се посочи по – горе, по делото не може да се установи какво е конкретното
фактическо основание за издаване на процесния АУЗД.
Освен това,
дори да се приеме, че основанието за издаване на спорния АУЗД е неплащането в
срок на задълженията за ДНИ и ТБО или неподаването на декларация, то такива
задължения са установими само по отношение на лицата по чл. 11 от ЗМДТ –
собственици на недвижим имот, а подаване на декларация се дължи само от наследник.
В тази връзка от доказателствата по делото не се установява, че Л.С. е
собственик на процесния имот. Това е така поради следното:
Според
разпоредбата на чл. 1 от ЗН наследството се открива в момента на смъртта в
последното местожителство на починалия.
Съгласно
чл. 48 от ЗН наследството се придобива с приемането му, което произвежда
действие от откриването на наследството.
Съгласно
чл. 49, ал. 1 от ЗН приемането
може да стане с писмено заявление до районния съдия, в района на откриване на
наследството, а в този случай приемането се вписва в особена за това книга. Приемане на наследство има и
когато наследникът извърши действие, което несъмнено предполага неговото
намерение да приеме наследството, или когато укрие наследствено имущество (чл.
49, ал. 2 от ЗН).
Разпоредбата
на чл. 51, ал. 1 от ЗН регламентира, че по
искане на всеки заинтересуван, районният съдия, след като призове лицето,
което има право да наследява, му определя срок, за да заяви приема ли наследството или се отказва от него.
Когато има заведено дело срещу наследника, този срок се определя от съда, който
разглежда делото (ал. 2). Изявлението на наследника се вписа в книгата по чл.
49, ал. 1.
Съгласно
чл. 60, ал. 1 и ал. 2 от ЗН наследниците, които са приели наследството,
отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които
получават, а наследникът, приел
наследството по опис, отговаря само до размера на полученото наследство.
Съгласно
чл. 61, ал. 2 от ЗН обаче недееспособните,
държавата и обществените организации приемат
наследство само по опис.
Безспорно
е в процесния случай, че Л.С.С. е наследник на С.П.С.. Безспорно е също, което
се установява от доказателствата по делото, че по отношение на процесния
недвижим имот декларация по чл. 14, ал. 6 от ЗМДТ не е подавана от Л.С.С. –
настоящ жалбоподател. Установи се още по делото, че към датата на откриване на
наследството на починалия й баща, същата е била на възраст 8 години, съответно
е била недееспособна – малолетна по смисъла на чл. 3 от Закона за лицата и
семейството (ЗЛС), а към датата на образуване на административното производство
и издаване на АУЗД – на възраст 15 години – непълнолетна и ограничено
дееспособна по смисъла на чл. 4 от ЗЛС. Т. е. по отношение на същата не е
съществувала, нито съществува, възможност за приемане на наследството по в
хипотезата на чл. 49, ал. 2 от ЗН по аргумент от чл. 61, ал. 1 от ЗН, тъй като
възможно е това наследство да бъде прието само по опис. До извършването на това
действие Л.С.С. не е собственик на процесния имот, респективно не дължи
подаване на декларация, нито могат да й бъдат вменени задължения за ДНИ и ТБО
по отношение на този недвижим имот. И това независимо от началния момент на
срока по чл. 32, ал. 2, във връзка с чл. 14, ал. 6 от ЗМДТ – 6 месеца от откриване на наследството, тъй като в
декларацията следва да се посочи полученото
наследствено имущество (арг. от чл. 32, ал. 6 от ЗМДТ), а в случая изрично действие
за приемане, получаване, на наследствения имот от недееспособния наследник не е
извършвано. Да се приеме, че подаването на такава декларация от неприел
наследството нито изрично, нито мълчаливо, наследник се дължи, би означавало да
се дерогира предоставената по силата на специалния ЗН възможност това
наследство да не бъде прието. На още по – силно основание, да се приеме, че
такава декларация се дължи от недееспособния наследник, неприел изрично
наследството, би означавало да се пренебрегнат благоприятните последици на
приемането на наследството по опис, изрично гарантирани от разпоредбата на чл.
61, ал. 2 от ЗН по отношение на недееспособните лица.
Трайна е
практиката на Върховния касационен съд, че за да се ангажира
отговорността на наследниците на починало лице за негови задължения е
необходимо те да са приели
наследството. Във връзка с конкретиката на настоящия казус следва, че и за да
се приеме едно лице за собственик на наследствен имот, за който дължи подаване
на декларация по чл. 14, ал. 6 от ЗН, респективно е задължен за ДНИ и ТБО, то това
лице следва да е приело наследството. С откриването на наследството, което се
случва със смъртта на наследодателя, за наследниците възниква правото да
получат наследственото имущество, но то не преминава по право към тях. За да го
придобият, те следва да го приемат (чл. 48 от ЗН) – изрично (чл. 49, ал. 1 от ЗН) или
мълчаливо (чл. 49, ал. 2 от ЗН). Недееспособните
лица
обаче, приемат наследството само по опис (чл. 61, ал. 2 от ЗН), т. е.
не могат да приемат наследството „мълчаливо“. Приемането на наследството е
едностранен акт на наследника или на неговия
законен представител, в случай че същият
е недееспособен (чл. 61, ал. 2 от ЗН). Никой друг субект не може да
извърши такова действие, което да е правновалидно.
Горното
разбира се не означава, че придобилият право да наследи, има неограничената
възможност да се въздържа от действия по приемане на наследството, респективно
от деклариране на имота по реда на ЗМДТ, в случай че с това създава несигурност
в правния и граждански оборот. В тази връзка в ЗН е предвидена възможност наследникът да бъде заставен да извърши действия
по отношение на така откритото наследство. Съгласно чл. 51, ал. 1, изр. 2 от ЗН
районният съдия, по искане на всеки заинтересован, след като призове
лицето, определя на наследника срок, за да заяви приема ли наследството или се
отказва от него. Ако наследникът в срока по чл. 51, ал. 1 от ЗН не отговори, то
той губи правото си да приеме откритото в негова полза наследство – чл. 51, ал.
2 от ЗН, а срокът е преклузивен (виж Решение № 101/08.10.2019 година,
постановено по гражданско дело № 2260/2018 година на ВКС). Тълкуването на
разпоредбата налага извод, че същата може и следва да се приложи и в
производството по установяване на задължения за данъци, а заинтересована страна
са служителите на общинската администрация, имащи правата и задълженията на
органи по приходите (чл. 4, ал. 3, във връзка с ал. 1 от ЗМДТ). Без съмнение
липсата на произнасяне от страна на недееспособния наследник дали приема
наследството препятства декларирането на имота по реда на ЗМДТ, респективно
установяването на задължения за данъци и такси по отношение на същия, като
именно служителите на общинската администрация имат интерес да се установи
безспорно прието ли е наследството, част от което е и процесния недвижим имот,
респективно кой е неговият собственик, задължен за ДНИ и ТБО. Следва да се
отбележи, че в случая не подлежи на изследване обстоятелството има или не,
мълчаливо приемане на наследството (арг. от чл. 61, ал. 2 от ЗН).
От данните
по делото е видно, че жалбоподателят Л.С.С. – недееспособна към момента на
откриване на наследството, към момента на съставяне на документа, именуван
декларация, към момента на издаване на спорния АУДЗ, както и към настоящия
момент, не е приела наследството по реда на чл. 49, ал. 1, във връзка с чл. 61,
ал. 2 от ЗН. Не се представиха и доказателства, ответникът да е отправил
искане, като заинтересована страна по смисъла на чл. 51, ал. 1, изр. 1 от ЗН,
районният съдия да определи на Л.С.С. срок, за да заяви приема ли наследството
или се отказва от него. Неизвършването на такова действие по инициатива на
наследника/неговия законен представител или по искане на заинтересовано лице, е
пречка за подаването на декларация по чл. 14, ал. 6 от ЗМДТ, респективно за
служебно образуване партида за наследения недвижим имот въз основа на данните,
налични в общината и в регистъра на населението. Следователно безспорният към
момента на издаване на спорния АУЗД факт на неприемане на наследството по
отношение на процесния имот от страна на Л.С.С. е категорична отрицателна
предпоставка – пречка за издаване и на такъв акт. До момента на приемане на
наследството Л.С.С. не е собственик на имота, следователно не могат да й бъдат
вменени задължения за деклариране, съответно за ДНИ и ТБО. Нарушен
е материалният закон, с което не е обслужена и целта на закона. И това независимо
от наличието на противоречива съдебна практика по въпроса възможен ли е отказ
от наследство от страна на недееспособни и представлява ли това отказ от права
или е отказ от предоставена от закона възможност за придобиването на такива.
Въпреки че да се приеме, че недееспособният не може да се откаже от наследство
би означавало същият, в казус подобен на настоящия, да се окаже в по – неблагоприятно
положение от дееспособния отказал се, каквато не е целта на чл. 61, ал. 2 от ЗН. В случая са налице отменителни основания по чл. 146, ал. 1, т. 4
и т. 5 от АПК.
Предвид
горното процесният АУЗД, издаден в производство с допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила и при неправилно
приложение на материалния закон, следва да се отмени като незаконосъобразен.
Относно разноските:
С оглед
изхода на делото и на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени сторените съдебни разноски в общ размер
на 360 лева, от които 10 лева платена държавна такса и 350 лева платено
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, настоящия съдебен състав
на Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Акт № 19-1087-1 от
21.06.2020 година за установяване на задължения за данъци (АУЗД) по чл. 107,
ал. 3 от ДОПК, издаден С.В.А.– главен експерт в Отдел „Ревизии и проверки“ на
Дирекция „Местни данъци и такси“при Община Перник, потвърден изцяло от
директора на ДМДТ при Община Перник с Решение изх. № 20/ММО-651-1
от 20.03.2020 година, с който по отношение на Л.С.С., за периода 01.01.2014
година до 31.12.2018 година, са установени задължения за данъци, такси и глоби
по видове, и периоди и лихвите за просрочие към тях, изчислени към 21.06.2019
година, в общ размер на 1 438.20 (хиляда четиристотин тридесет и осем лева
и двадесет стотинки) и лихва за просрочие, изчислена към 21.06.2019 година, в
размер на общо 401.07 (четиристотин и един лева и седем стотинки), като
незаконосъобразен.
ОСЪЖДА община Перник да
заплати на Л.С.С., ЕГН **********,***, действаща със съгласието на своята майка
и законен представител Е.В.В., с ЕГН **********,***, сумата от 360.00 (триста и
шестдесет лева), представляваща съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва
пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен
срок от връчването му на страните.
Съдия:/п/