РЕШЕНИЕ
№ 213
гр. Петрич, 29.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мая Банчева
при участието на секретаря Дияна Петкова
като разгледа докладваното от Мая Банчева Административно наказателно
дело № 20221230200501 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. П. Б., ЕГН ********** – Кмет на Община П., ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление гр.П., ул.“Ц.Б.“ № ***, против Наказателно постановление
№ ПО-02-116/05.07.2022 г. на Директора на Б. д. „З.р.“ /БДЗБР/, с което за нарушение по
чл.44, ал.1, във вр. с чл.52, ал.1, т.3, б.“а“ от Закона за водите, на основание чл.200а, ал.2
(предложение 2) от същия закон, на Д. П. Б., ЕГН ********** – В., с адрес гр.П., ул.“Ц.Б.“
№ ***, е наложена „Глоба“ в размер на 500 /петстотин/ лева.
Сочи се в жалбата, че атакуваното НП е неправилно и незаконосъобразно, поради допуснати
съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на
санкционираното лице, както и че описаното в същото деяние не представлява
административно нарушение и същото не е извършено виновно. Иска се от съда да
постанови решение, с което да отмени изцяло атакуваното наказателно постановление като
неправилно и незаконосъобразно, поради допуснати съществени процесуални нарушения.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.
За административнонаказващия орган Директора на ББ.д. Д.р."З.р." /БДЗБР/ се явява гл.
юрисконсулт Е. Г., която моли подадената жалба да бъде отхвърлена като неоснователна и
недоказана, а издаденото наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
1
Районна прокуратура – Б., ТО – П., не изпраща представител и не взема становище по
делото.
По делото са събрани писмени доказателства, подробно описани в протокол от проведено
съдебно заседание на 07.12.2022 г., разпитани са свидетелите С. Б. К., П. И. Ш., А. П. А., Г.
С. Ц. и Е. П. Я..
Съдът, след като се запозна с представените по делото доказателства, прие за
безспорно установено от фактическа страна следното:
Безспорно се установи по делото, че на 26.01.2022 г. в Министерство на околната среда и
водите е постъпило отворено писмо с вх. № 94-00-104 и същото е регистрирано в БДЗБР с
вх. № РД-04-46/11.02.2022 г., касаещо незаконно ползване на минерална вода от находище
„Р. – м. К.“, с. Р., общ. П..
Във връзка с цитираното писмо, на 15.02.2022 г. свидетелката С. Б. К., гл. инспектор при
БДЗБР – Б., в присъствието на М. В.А. - управител на „М. А. МиМ“ ЕООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление гр. П., ул. „Б.М.“ № ***, свид. А. П. А. - началник отдел
„Екология“ към Община П., свид. Г. С. Ц. - гл. експерт в Дирекция „ПД“ към РИОСВ Б. и
свид. П. И. Ш. - гл. инспектор в Дирекция „Контрол“ към БДЗБР, извършили проверка на
Хигиенна баня, изградена в поземлен имот 49312.17.39, м. „Р.“, стар номер ***, общ. П., с
адрес на обекта комплекс „Р.“ - Минерална баня, стопанисван от „М. А. МиМ“ ЕООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „Б. М.“ № ***, със законен представител
М. В. А.. В хода на проверката, свидетелите установили, че Минералната баня в комплекс Р.,
изградена в поземлен имот ***, землище на с. Р., общ. П., работи, извършва се водовземане
от Сондаж № 1ВКП и Сондаж № 2хг от НМВ „Р. - м. К.“, като минералните води се ползват
за пълнене на изградени басейни в мъжка и женска баня по 2 бр. басейни и душове. Водите
от двата сондажа се смесват в събирателна шахта на място с географски координати N 41°
27' 30,4" t 23° 15' 44,00", изградена в непосредствена близост до общ басейн (1 бр.), който не
работи в момента на проверката. За отчитане на ползваните водни обеми минерална вода на
обекта е монтирано разходомерно устройство с показание 13404139 м³ притежаващо здрава
пломба със знака на МОСВ/БДБл, с неустановени марка, модел и сериен номер.
Свидетелите установили още, че за извършваното водовземане от Сондаж № 1ВКП и
Сондаж № 2хг от НМВ „Р. - м. К.“, с. Р., общ. П. за водоснабдяване на минералната баня
няма издадено от кмета на Община П. разрешително за водовземане от минерални води.
Формираните от дейността на обекта отпадъчни води се отвеждат в стар (съществуващ)
канал, но поради извършване на строителни дейност в прилежащия терен, обхода е
недостъпен до точката на заустване на отпадните води. Констатирано е и че на територията
на обекта има изградено водовземно съоръжение – ТК, от което се извършва водовземане за
хигиенни нужди към момента на проверката, и за което водовземане няма издадено
съответно разрешително от директора на БДЗБР, но същото не е предмет на настоящото
производство.
2
За резултатите от проверката на място, бил съставен Констативен протокол № КД-01-76 от
15.02.2022 г., с който на дружеството, стопанисващо проверения обект е дадено
предписание да се преустанови водовземането на минерални води и подземни води до
регламентирането в съответствие със законовите изисквания.
Във връзка с резултатите от извършената проверка на Минерална баня – комплекс „Р.“,
находяща се в поземлен имот *** (стар номер ***), м. Р., с. Р., общ. П., по реда на чл. 40, ал.
2 от ЗАНН Д. Б., в качеството на Кмет на Община П. е поканен за съставяне на АУАН с
Покана с изх. № КД -04-15/22.02.2022 г.
Въз основа на установените факти и констатираните нарушения, обективирани в цитирания
Констативен протокол № КД-01-76/15.02.2022 г., на 14.03.2022 г. С. Б. К., гл. инспектор в
Дирекция „Контрол“ към БДЗБР, в отсъствието на нарушителя и в присъствието на
свидетелите П. И. Ш. и Е. П. Я. – двете гл. инспектори в Дирекция „Контрол“ към БДЗБР,
съставила АУАН № КД – 04 – 19 на Д. П. Б., в качеството му на кмет на Община П.. В акта,
свидетелката К. изцяло възприела установеното в хода на извършената на 15.02.2022 г.
съвместна проверка от служителите на БДБЗР, Община П. и РИОСВ Б.. Констатирала още,
че НМВ – ИДС „Р. - м. К.“, с. Р., общ. П. е предоставено за безвъзмездно управление и
ползване от Община П., съгласно Решение 64/22.02.2011 г., изменено с Решение №
9/11.05.2015 г. на МОСВ, като на основание § 133, ал.9, т.2 от ПЗР на ЗИД на Закона за
водите, Кмета на Община П. - Д. Б. е оправомощен да издава разрешителни, да стопанисва
съоръженията от находището и да осигурява ползването на минералните води, както и да
осъществява контрол във връзка с дадените му провомощия и задължения разписани в ЗВ.
Установила, че допуснатото от жалбоподателя, в качеството му на длъжностно лице на
15.02.2022 г. извършване водовземане на минерална вода от Сондаж № 1ВКП и Сондаж №
2хг от НМВ „Р. - м. К.“, с. Р., общ. П., от „М.А. МиМ“ ЕООД, гр. П., ЕИК ***, за обект
Минерална баня - комплекс „Р.“, находяща се в поземлен имот с идентификатор *** (стар
номер ***), м. Р., с. Р., общ. П., без законово основание, а именно издадено на основание
чл.52, ал.1, т.3, б.“а“ от ЗВ от Кмета на Община П. Разрешително за водовземане,
осъществява състав на нарушение по чл.44, ал.1 във вр. с чл.52, ал.1, т.3, б.“а“ от ЗВ и
подлежи на санкция по реда на чл.200а, ал.2 (предложение 2) от цитирания закон.
АУАН е връчен на 23.03.2022 г. лично на Д. П. Б., след предварително искане за съдействие
от Общинска администрация гр.П. по реда на чл.43, ал.4 от ЗАНН, с писмо с Изх. № КД-04-
15(1)/21.03.2022 г. по описа на БДЗБР.
Въз основа на така съставения акт, на 05.07.2022 г. Директорът на Б. д. „З.р.“ издал
обжалваното НП № ПО-02-116/05.07.2022 г., в което възпроизвел идентична на изложената
в АУАН фактическа обстановка и за нарушение на чл.44, ал.1 във вр. с чл.52, ал.1, т.3, б.“а“
от Закона за водите, на основание чл.200а, ал.2 (предложение 2) от същия закон, наложил на
Д. П. Б., В., глоба в размер на 500 /петстотин/ лева.
НП е връчено на 08.07.2022 г., видно от известие за доставяне /л.9 от делото/, а
разглежданата в настоящото производство жалбата е депозирана в законоустановения срок -
на 13.07.2022 г.
3
В съдебно заседание в качеството на свидетели са разпитани С. Б. К., П. И. Ш., А. П. А., Г.
С. Ц. и Е. П. Я..
Свидетелите присъствали при установяване на нарушението С. К., П. Ш., А. А. и Г. Ц.,
изнасят идентични факти и обстоятелства касаещи извършената на 15.02.2022 г. проверка,
като потвърждават изложената в съставения по повод проверката констативен протокол
фактическа обстановка – водовземане на минерални води, извършено от дружеството,
стопанисващо проверения обект, за което не му е издадено съответното разрешително за
водовземане.
Като свидетел на съставянето на акта свид. Е. Я. установява, че жалбоподателят е поканен
да се яви в БДЗБР за съставяне на АУАН, но тъй като той не се явил на указаната дата, нито
упълномощено от него лице, актът бил съставен в отсъствие на нарушителя.
Свид. А. А., като началник отдел „Екология“ към Община П., потвърждава, че дружеството,
стопанисващо обекта извършва водовземане на минерални води без съответното
разрешително за това, като установява, че преди няколко години управителят на
дружеството е подал заявление за водовземане на минерална вода по реда на ЗВ, издаването
на което му било отказано, както и че към настоящия момент отново има открита
административна процедура по издаване на такова.
По делото са представени заверени копия на образуваните в Общинска администрация - гр.
П. преписки, касаещи откриване на процедура по издаване на разрешително за водовземане
от минерални води от находище, идентично с обекта на извършената на 15.02.2022 г.
проверка, образувани по повод подадени заявления за издаване на разрешително за
водовземане от минерална вода, съответно с вх. № 94-00-1886/02.04.2015 г., подадено от ЕТ
„М. А. МиМ“ и вх. № 92-00-495/24.02.2022 г., подадено от „М.А. МиМ“ ЕООД. И по двете
цитирани преписки не се съдържа заверено копие на издадено разрешение за водовземане от
минерална вода по отношение на процесното находище.
Изложената фактическа обстановка се установява от съвкупния анализ на събраните в хода
на делото доказателства и доказателствени средства.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна
следното:
Жалбата, с която е сезиран съдът, е процесуално допустима. Същата е депозирана от лице,
което има интерес от провеждането на настоящото производство, и срещу акт, подлежащ на
оспорване пред РС – П.ч. Спазен е и законоустановеният срок, считано от датата на
връчване на препис от НП.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна поради следното:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е
инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от посочени от
4
жалбоподателя основания.
В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи, административнонаказателното производство е образувано в срока по
чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.
Съставеният АУАН и издаденото НП са издадени в предвидената от закона писмена форма,
като е спазена регламентираната процедура по тяхното връчване.
Описанието на вмененото на жалбоподателя административно нарушение е достатъчно
ясно, точно и конкретно. Както в акта, така и в НП са посочени дата и място на извършване
на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и нарушената законова
норма. Налице е и пълно съответствие между фактическо и юридическо обвинение, които са
формулирани пълно, точно и ясно. Процесното нарушение е индивидуализирано по начин,
даващ възможност на жалбоподателя да разбере в извършването на какво точно нарушение е
обвинен и по този начин адекватно да организира защитата си.
Съдът счита, че при издаване на НП от страна на административнонаказващия орган е
приложен правилно материалния закон. Актът за установяване на административното
нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление отговарят на
императивните изисквания на чл.42 и чл.57, ал.1 ЗАНН и в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя и
налагащи отмяната на постановлението на това основание. В този смисъл, бланкетните
възражения изложени от жалбоподателя за неправилност и незаконосъобразност на
обжалвания административен акт на това основание, без да сочи конкретни пороци, са
неоснователни.
В конкретния казус, административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е
ангажирана за допуснатото от него, в качеството му на длъжностно лице, на 15.02.2022 г.
извършване на водовземане на минерална вода от Сондаж № 1ВКП и Сондаж № 2хг от
НМВ „Р. - м. К.“, с. Р., общ. П., от „М. А. МиМ“ ЕООД, гр. П., ЕИК ***, за обект Минерална
баня - комплекс „Р.“, находяща се в поземлен имот с идентификатор *** (стар номер ***), м.
Р., с. Р., общ. П., без законово основание, а именно издадено на основание чл.52, ал.1, т.3,
б.“а“ от ЗВ от Кмета на Община П. Разрешително за водовземане.
Законът въвежда изискването разрешително за водовземане да се изисква във всички
случаи, като е предвидил изключения в чл.44, ал.1 от ЗВ. Предвид изчерпателно изброените
в цитираната норма изключения, е безспорно, че в настоящия казус е било необходимо
издаването на разрешително за водовземане. Последното се издава от кмета на общината
след решение на общинския съвет, за водовземане от води, включително от язовири и
минерални води - публична общинска собственост, както и от находища на минерални води
- изключителна държавна собственост, които са предоставени безвъзмездно за управление и
ползване от общините, съгласно разпоредбата на чл.52, ал.1, т.3, б.“а“ от ЗВ.
По делото не се спори, че НМВ – ИДС „Р. - м. К.“, с. Р., общ. П. е предоставено за
5
безвъзмездно управление и ползване от Община П., съгласно Решение 64/22.02.2011 г.,
изменено с Решение № 9/11.05.2015 г. на МОСВ. Безспорно е и обстоятелството, че на
основание § 133, ал.9, т.2 от ПЗР на ЗИД на Закона за водите, Д. Б., в качеството му на Кмет
на Община П. е оправомощен да издава разрешителни, да стопанисва съоръженията от
находището и да осигурява ползването на минералните води, както и да осъществява
контрол във връзка с дадените му провомощия и задължения разписани в ЗВ.
От приложените по делото доказателства, безспорно се установява, че на 15.02.2022 г. е
извършена проверка, в хода на която е установено, че Минералната баня в комплекс Р.,
изградена в поземлен имот ***, землище на с. Р., общ. П., работи, като се извършва
водовземане от Сондаж № 1ВКП и Сондаж № 2хг от НМВ „Р. - м. К.“. Установено е още, че
обектът се експлоатира от „М.А. МиМ“ ЕООД, гр. П., ЕИК ***, с адрес гр. П., ул. „Б.М.“ №
***.
По категоричен и безспорен начин е установено, че дружеството, експлоатиращо обекта не е
имало издадено разрешително за водовземане, каквото се изисква за осъщественото от него
водовземане на минерални води. В тази връзка не са ангажирани каквито и да е било
доказателства сочещи обратната теза. Напротив, в показанията си свид. А., като служител в
Общинска администрация гр. П., потвърждава, че се извършва водовземане без да е
издадено разрешително за това на дружеството осъществяващо водовземането.
Коментираното обстоятелство се потвърждава и от представените заверени копия на
документите, приложени към преписката, касаеща откриване на процедура по издаване на
разрешително за водовземане от минерални води от находище, идентично с обекта на
извършената на 15.02.2022 г. проверка, образувана по повод подадено заявление за издаване
на разрешително за водовземане от минерална вода с вх. № 92-00-495/24.02.2022 г.,
подадено от „М. А. МиМ“ ЕООД, от които е видно, че процедурата все още не е довършена
и липсва издадено в съответствие със заявлението разрешително за водовземане от
минерална вода.
При така установеното от обективна страна, извършеното от жалбоподателя деяние, изпълва
и от субективна страна състава на административното нарушение. Кметът на Община П. е
бил наясно, че за извършването на водовземане от минерални води е необходимо
предварително издаване на разрешително, в качеството си на длъжностно лице той е
запознат с вменените му със ЗВ правомощия и задължения, касаещи издаването на
съответните разрешителни, както и да осъществява контрол във връзка с дадените му
провомощия и задължения, и въпреки това е допуснал дружеството, експлоатиращо
процесния обект да извърши водовземане от минерални води, без да му е издал
разрешително за водовземане.
Предвид изложеното, съдът приема, че са налице всички елементи от фактическия състав на
вмененото на жалбоподателя нарушение от ЗВ. Констатирано е водовземане от обект, за
което е било необходимо издаването на разрешително за водовземане, което се издава от
кмета на общината, съгласно чл.52, ал.1, т.3, б.“а“ от ЗВ, но такова не е издадено.
Правилно е определен и субектът на административнонаказателната отговорност, а именно
6
длъжностното лице Д. Б., в качеството му на Кмет на Община П., който именно в това му
качество е оправомощен да издава разрешителни, да стопанисва съоръженията от
находището и да осигурява ползването на минералните води, както и да осъществява
контрол във връзка с дадените му провомощия и задължения разписани в ЗВ.
Правилно описаното в НП нарушение е отнесено към съответстващата му санкционна
разпоредба на чл.200а, ал.2, предл.2 от ЗВ, тъй като жалбоподателят, в качеството на
длъжностно лице, е допуснал извършване на водовземане от страна на дружеството,
стопанисващо и експлоатиращо обекта, без да има надлежно разрешително за това, като по
този начин кметът е допуснал това трето лице да не изпълни задължението си съгласно ЗВ, а
именно да водовзема минерални води след издаването по съответния ред на необходимото
разрешително.
Цитираната санкционна разпоредба предвижда административно наказание за длъжностното
лице глоба от 500 до 1000 лева, като в конкретния случай АНО е определил минималния
размер на глобата – 500.00 лева. Съдът намира така наложеното наказание за достатъчно за
постигане на предвидените в чл.12 ЗАНН цели на административното наказание – да
предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да се
въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани.
За изчерпателност на изложеното, и тъй като съставлява част от дължимия съдебен контрол
за законосъобразност на обжалваното НП, необходимо е правно обсъждане, относно
приложението на чл.28 ЗАНН. Съдът счита, че процесното административно нарушение
няма характеристиките на маловажен случай, по смисъла на чл.28 ЗАНН и не представлява
такъв, доколкото не се установиха каквито и да било фактически обстоятелства с ефект на
смекчаващи, които да характеризират конкретно деяние като отличаващо се със значително
по-ниска степен на обществена опасност, от типичната за този род административни
нарушения. Според съда, дори откритата процедура по издаване на процесното
разрешително не може да се отнесе към категорията на смекчаващите обстоятелства, тъй
като самото откриване на процедура не означава, че същата задължително ще приключи с
издаване на разрешително. Констатираното нарушение касае водовземане от минерални
води, които с оглед характера си, следва да се защитават в по-голяма степен и да се
съблюдава правилното им ползване.
По изложените съображения съдът прецени атакуваното НП за правилно и законосъобразно,
поради което и счита, че същото следва да бъде потвърдено.
С оглед крайния изход на спора и направеното от юрисконсулта на въззиваемата страна
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер,
жалбоподателят следва да бъде осъден на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН във вр. с чл.143 от
АПК да заплати на Б. д.„З. р.“ /БДЗБР/, юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер, а именно 80.00 /осемдесет/ лева, определено съгласно чл.144 от АПК във вр. с чл.78,
ал.8 от ГПК вр. с чл.37, ал.1 от ЗПП и чл.27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ.
7
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, П. районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ПО-02-116/05.07.2022 г. на Директора на
Б.д. „З.р.“ /БДЗБР/, с което за нарушение по чл.44, ал.1, във вр. с чл.52, ал.1, т.3, б.“а“ от
Закона за водите, на основание чл.200а, ал.2 (предложение 2) от същия закон, на Д. П. Б.,
ЕГН ********** – В., с адрес гр.П., ул.“Ц.Б.“ № ***, е наложена „Глоба“ в размер на 500
/петстотин/ лева.
ОСЪЖДА Д. П. Б., ЕГН ********** – В., с адрес гр.П., ул.“Ц.Б.“ № ***, да заплати на Б.д.
„З. р.“ /БДЗБР/, сумата от 80.00 /осемдесет/ лева, представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от съобщаването му на страните пред
Административен съд – Б..
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
8