РЕШЕНИЕ
№ 75
гр. Карлово, 02.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ НАКАЗАТЕЛНИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Гюрай Ал. Мурадов
при участието на секретаря Красимира Бл. Божакова
като разгледа докладваното от Гюрай Ал. Мурадов Административно
наказателно дело № 20215320200550 по описа за 2021 година
Установи следното:
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № РД-04-ХI-Б-
104/08.10.2021 г. на Директора на РЗИ – П., с което на ИВ. Г. К. с ЕГН
**********, с адрес:гр.К., бул. „О.“ ***, ***, ***, обл.П., на основание
чл.209а, ал. 1 от Закона за здравето /33/ е наложено административно
наказание глоба в размер на 300 лв. за нарушение на чл.209а, ал.1 от ЗЗ, във
вр. с т.7 от Заповед № РД-01-743/31.08.2021 г. на Министъра на
здравеопазването, във вр. с чл. 63, ал. 4 от ЗЗ.
По съображения, изложени в жалбата и в допълнително становище,
жалбоподателят К., чрез процесуалния си представител адв.Н. моли съда да
отмени НП като приеме, че деянието представлява маловажен случай.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител гл.
юрисконсулт Р.Г., по изложени в съдебно заседание съображения, моли съда
да потвърди обжалваното НП като правилно и законосъобразно. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Жалбата е подадена в преклузивния 7-дневен срок /тогава/ за
обжалване, изхожда от надлежна страна, при наличие на правен интерес,
1
поради което се явява допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 15.09.2021 г. в 13:30ч. била извършена планова проверка от РЗИ – П.,
в случая от инспектор св. В. Т., съвместно с представител на РУП Карлово
при ОДМВР – П. – св. Л. СТ. П. във ветеринарна аптека и амбулатория,
стопанисвана от „В. К.“ ООД – закрито обществено място по смисъла на т.10
от Заповед № РД-01-743/31.08.2021 г. на Министъра на здравеопазването,
находящо се в гр.К., "О.п.", обект ***. По време на проверката било
установено, че жалбоподателят К. – продавач- консултант в аптеката не
изпълнява въведените с т.7 от Заповед № РД-01-743/31.08.2021 г. на
Министъра на здравеопазването противоепидимични мерки, като не била
поставила защитна маска за лице, която се използва съгласно препоръките в
т.1 от Приложение № 3 към т.7 и т.8 от Заповед № РД-01-743/31.08.2021 г. на
Министъра на здравеопазването и трябва да покрива изцяло носа и устата – от
основата на носа до брадичката. На И.К. бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ № 001617/15.09.2021 г. за нарушение
на чл.209а, ал.1 от ЗЗ, вр. с т.7 от Заповед № РД-01743/31.08.2021 г. на
Министъра на здравеопазването, вр. с чл.63, ал.4 от ЗЗ. В съставения АУАН
не били вписани възражения от нарушителя, но К. писмено посочила, че
забравила да си сложи маската след като обядвала. В срока по чл. 44 от ЗАНН
постъпили възражения от К. с искане за приложението на чл.28 от ЗАНН.
Въз основа на съставения АУАН било издадено процесното НП, с което
на жалбоподателя К. на основание чл.209а, ал.1 от ЗЗ е наложено
административно наказание глоба в размер на 300 лв. за нарушение на
чл.209а, ал.1 от ЗЗ, вр. с т.7 от Заповед № РД-01-743/31.08.2021 г. на
Министъра на здравеопазването, вр. с чл. 63, ал. 4 от ЗЗ.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетелите К., Т. – актосъставител и Л.П., както и от приложените към
делото писмени доказателства – АУАН, НП, разписка и Заповед № РД-01-
743/31.08.2021 г. на Министъра на здравеопазването, достъпна в сайта на МЗ.
От показанията на свидетелите Т. и П. се установява авторството на АУАН и
обстоятелствата във връзка с извършената проверка. Свидетелите сочат, че
проверката е била извършена по план съвместно от РЗИ – П. и РУП Карлово,
като в хода на същата е било установено, че жалбоподателят К., работеща
като продавач-консултант в проверявания обект – ветеринарна аптека и
амбулатория, стопанисвана от „В. К.“ ООД е разговаряла и обслужвала
клиент без да е поставила защитна маска за лице. Това обстоятелство било
установено от проверяващите при влизане в обекта за извършване на
проверката.
Съдът кредитира показанията на свидетелите Т. и П. като достоверни,
логични, последователни и кореспондиращи с приложените по делото
писмени доказателства. Съдът кредитира показанията и на свидетеля К.,
разпитат по почин на жалбоподателя, като и той потвърждава, че по време на
проверката К. е била без защитна маска на лицето.
2
Всъщност, фактическата обстановка не се оспорва и от жалбоподателя,
а се пледира за маловажност на случая и допуснати процесуални нарушения.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от
правна страна:
След запознаване с приложените по дело АУАН и НП настоящият
съдебен състав намира, че същите отговарят на формалните изисквания на
ЗАНН, като издадени от компетентни органи. При съставянето на АУАН и
при издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните
правила, които да водят до опорочаване на административно-наказателното
производство. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на
чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да
ограничава правото на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му
по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи и
писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57
от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване
правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от
ЗАНН.
Не е спорно, че към 15.09.2021 г. на която дата е осъществено
нарушението, в Република България е било обявено извънредно положение
във връзка с разпространението на коронавирусната инфекция /COVID-19/.
Именно в тази връзка на основание чл.63, ал.4 от ЗЗ със Заповед № РД-
01743/31.08.2021 г. на Министъра на здравеопазването, която е действала към
момента на установяване на нарушението, в нейната т.7 е било прието, че
всички лица, когато се намират в закрити обществени места, в т. ч.
транспортни средства за обществен превоз, лечебни и здравни заведения,
аптеки, оптики, национални центрове по проблемите на общественото здраве,
административни учреждения и други места, в които се обслужват или имат
достъп гражданите, железопътни гари и автогари, летища, метростанции,
търговски обекти, църкви, манастири, храмове, музеи и др., са длъжни да
имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна
употреба, която се използва съгласно препоръките в Приложение № 3 към т.7
и т.8, съгласно т.1 от което защитната маска трябва да покрива изцяло носа и
устата – от основата на носа до брадичката. Въведените с тази заповед
противоепидемични мерки на територията на Република България са били в
сила, считано от 01.09.2021 г. до 30.11.2021 г., което означава, че към
момента на констатиране на нарушението – 15.09.2021 г. тя е важала. В тази
връзка, като е продавала в търговски обект - ветеринарна аптека,
представляващ закрито обществено място по смисъла на т.10 от Заповед №
РД-01-743/31.08.2021 г. на Министъра на здравеопазването, съгласно която
"обществени" са местата, които са достъпни за гражданите и/или са
предназначени за обществено ползване, без да е поставила защитна маска за
лице, покриваща изцяло носа и устата, жалбоподателят К. е извършила
нарушение, което правилно е било квалифицирано от административно-
наказващия орган като такова по чл.209а, ал.1 от ЗЗ, вр. с т.7 от Заповед №
РД-01-743/31.08.2021 г. на Министъра на здравеопазването, вр. с чл.63, ал.4 от
ЗЗ. Този факт безспорно се установява, както от показанията на св.Т., св.П. и
3
св.К., така и от останалите, събрани по делото доказателства, като
извършеното нарушение не се отрича и от жалбоподателя.
В чл.209а, ал. 1 от ЗЗ е предвидено, че се наказва с глоба от 300 до 1000 лв.
лице, което наруши или не изпълни въведени от Министъра на
здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция
противоепидимчни мерки по чл.63, ал.4 или ал.7 и чл.63а, ал.1 или ал.2 от ЗЗ.
В чл.63, ал.4 от ЗЗ е уредено, че при обявена извънредна епидимечна
обстановка Министърът на здравеопазването въвежда със заповед временни
противоепидимични мерки по предложение на главния държавен здравен
инспектор за територията на страната или за отделна област. Видно от
същите е, че за съдържанието на конкретната нарушена противоепидимична
мярка препращат към съответната заповед на министъра на здравеопазването,
която съгласно чл.63, ал.11 от ЗЗ представлява общ административен акт и
подлежи на предварително изпълнение. В конкретния случай, приложимата
заповед е надлежно очертана, а именно Заповед № РД-01-743/31.08.2021 г. на
Министъра на здравеопазването, като въведената с т.7 от същата
противоепидимична мярка изцяло съответства на установената по делото
фактическа обстановка. Съгласно чл.3, ал.1 от ЗАНН за всяко
административно нарушение се прилага нормативен акт, който е бил в сила
по време на извършването му. Сочената като нарушена Заповед № РД-
01743/31.08.2021 г. на Министъра на здравеопазването е била в сила от
01.09.2021 г. до 30.11.2021г., поради което се налага извод, че именно тя е
била действащото право към датата на извършване на нарушението.
Във връзка с горното следва да се посочи, че за да е спазен принципът
за законоустановеност на административното нарушение и на
административната санкция е напълно достатъчно съставът на дадено
административно нарушение и санкцията за него да са предвидени в
нормативен акт. Това в случая е сторено, като в чл.209а, вр. с чл.63, ал.4 от ЗЗ
е обявено за наказуемо по административен ред неспазването на
противоепидимичните мерки, въведени със заповед на министъра на
здравеопазването. Досежно съдържанието на конкретно нарушената мярка,
нормите имат бланкетен характер, като съгласно задължителната практика на
ВС и на ВКС законовият бланкет може да се запълва както с правила от
нормативен акт, така и с правила от ненормативен акт, какъвто се явява и
Заповед № РД-01-743/31.08.2021 г. на Министъра на здравеопазването, видно
от нейното съдържание и разпоредителната й част.
Правилно е приложена и санкционната разпоредба, като на нарушителя е
наложено минималното предвидено в същата наказание, а именно глоба в
размер на 300 лв.
Според настоящия съдебен състав случаят не е маловажен по смисъла
на чл.28 от ЗАНН, тъй като защитата на живота и здравето на гражданите е
основна и най-висша ценност и благо, а обстоятелството, че жалбоподателят
не е съобразил поведението си с тежката пандемична обстановка и със своето
поведение е застрашил, както собствения си живот и здраве, така и живота и
здравето на другите граждани, не дава основание да се приеме, че
нарушението, за което е наказан, е маловажно. Още повече, че К. по време на
4
проверката е обслужва клиент и е разговаряла с него без маска за лице. В
случая не се установяват обстоятелства, определящи по-ниска степен на
описаното в АУАН и в НП нарушение в сравнение с другите нарушения от
този вид. Фактът, че нарушението е извършено за първи път е отчетено от
административно-наказващия орган, като на жалбоподателя е наложено
минималното предвидено в закона наказание за това нарушение.
С оглед изхода на делото и направеното искане за присъждане на
разноски от страна на въззиваемата страна, следва в нейна полза да се
присъдят разноските по делото за юрисконсултско възнаграждение на
основание чл.63д, ал.5, вр. с ал.4 от ЗАНН. Същото следва да бъде
определено от съда съобразно нормата на чл.27е от Наредба за правната
помощ в размер между 80 лв. и 150 лв. С оглед фактическата и правна
сложност на делото и обема на осъществената юрисконсултска защита, съдът
намира, че юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определено в
минималния размер от 80 лева.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
1.ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № РД-04-ХI-Б-
104/08.10.2021 г. на Директора на РЗИ – П., с което на ИВ. Г. К. с ЕГН
**********, с адрес гр.К., бул. „О.“ ***, ***, ***, обл.П., на основание
чл.209а, ал.1 от Закона за здравето /33/ е наложено административно
наказание глоба в размер на 300 лв. за нарушение на чл.209а, ал. 1 от ЗЗ, във
вр. с т.7 от Заповед № РД-01-743/31.08.2021 г. на Министъра на
здравеопазването, във вр. с чл. 63, ал. 4 от ЗЗ.
2. ОСЪЖДА ИВ. Г. К. с ЕГН **********, с адрес гр.К., бул. „О.“ ***,
***, ***, обл.П. ДА ЗАПЛАТИ на РЗИ – П. сумата от 80 /осемдесет/ лв.,
представляваща направените по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
3.Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от съобщението
до страните за изготвянето му пред Административен съд - П. по реда на
АПК.
МТ
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
5