РЕШЕНИЕ
№ 10396
гр. София, 26.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20211110159557 по описа за 2021 година
А. Д. Л. е предявил срещу Фирма установителен иск по реда на чл. 422
ГПК с правна квалификация чл. 7, параграф 1, б. „б“ от Регламент (ЕО)
261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на
пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на
полети, с искане да се признае за установено в отношенията между страните,
че ответникът дължи на ищеца сумата от 400 евро, представляваща
обезщетение за закъснение на полет № ********* от 11.08.2019 г. по линията
/населено място/ - /населено място/, ведно със законната лихва 13.03.2020г. до
окончателно изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 13889/2020г. по описа на СРС, 39 състав.
Ищецът твърди, че е сключил договор за въздушен превоз с ответника за
полет ********* от 11.08.2019 г. по линията /населено място/ - /населено
място/. Твърди, че по разписание излитането е трябвало да се извърши в 17:15
часа местно врем, но реално е излетял в 00:02 часа на 12.08.2019г., като
ищецът се е явил навреме за полета. Твърди се, че претендирал обезщетение
по Регламент (ЕО) 261/2004 г, но до момента не е изплатено. Твърди се, че
съгласно задължителната практика на Съда на ЕС пътниците по закъснели
полети се приравнявали на отменените такива и се ползвали с правата за
обезщетение по чл. 7 от Регламент (ЕО) 261/2004 г., като е налице над 3 часа
закъснение. Поддържа, че разстоянието /населено място/ - /населено място/ е
2526 км, поради което размерът на обезщетението е 400 евро. Претендира
разноски. Пред съда процесуалният представител на страната посочва, че
поддържа исковата молба и претендира разноски, за което представя списък
по чл. 80 от ГПК.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Излага доводи за
неприложимост на Регламент 261/2004 г. на Европейския парламент и Съвета
в конкретния случай, както и оспорва наличието на облигационна връзка
между страните. Сочи се, че Фирма е чартърна авиокомпания и като такава
оперира на база договори с туристически агенции, съгласно които се
определят разписания и маршрут и ответникът не издава резервации, не
комуникира с пътници и не поддържа резервационни системи. Поддържа, че
полетът е част от мултимодално пътуване, вредите от които не се обезщетяват
по реда на горепосочения регламент. Оспорва иска като недоказан, доколкото
не се установява забавянето. Поддържа, че правопораждащ елемент за
възникване правото на обезщетение е провеждане на рекламационно
производство, което в случая не е осъществено, като релевира възражение за
изтекла погасителна давност. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира
разноски. Пред съда процесуалният представител на страната посочва, че
поддържа отговора на исковата молба и претендира разноски, за което
представя списък по чл. 80 от ГПК .
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че разстоянието между двете летища, измерено по метода на
дъгата на големия кръг, е 2526 км.
По делото е приета е бордна карта за А. Л. за полет № ****** за
процесната дата с планиран час на излитане 17:15 часа.
Прието е писмо от електронната поща от 06.02.2020 г. от ищеца до
ответника, с което последният е поканен да заплати на ищеца доброволно
претендираните суми.
Представено е споразумение за чартърни полети от 18.06.2018 г.,
сключено между Фирма и Фирма по силата на което ответникът предоставя
три самолета тип А320 за превоз и почивка извън Обединеното кралство,
съгласно чартърна програма за лято 2019, договорена между страните – по
разписание и номера на полети съгласно приложение № 1 неразделна част от
договора. Представено е и приложение № 1 от което е видно, че в него е
посочен и процесния полет № ******.
По делото е прието писмо от летище /населено място/ от 24.06.2022 г.,
съгласно което в полетната програма на Фирма е бил заявен полет
№****** по направление /населено място/ – /населено място/ за дата
11.08.2019 г. с планиран час на заминаване 17:15 местно време, като
действителния час на излитане от летище /населено място/ бил в 00:07 часа
местно време на 12.08.2019 г.
Настоящият съдебен състав приема, че по отношение на процесното
правоотношение е приложим Регламент /ЕО/ 261/2004. В разпоредбите на чл.
5 – 8 от Регламента са предвидени правата на пътниците при закъснение и
отмяна на въздушен полет, когато последният има начална или крайна точна
2
летище на територията на Европейския съюз, какъвто е превозът, осъществен
от ответника. Несъмнено е, че Фирма се явява „опериращ въздушен
превозвач“ по смисъла на дефиницията, съдържаща се в чл. 2, б. „б“ от
Регламента – въздушен превозвач, който изпълнява или има намерение да
изпълнява полет съгласно договор с пътник или от името на друго лице,
юридическо или физическо, имащо договор с този пътник.
По отправено преюдициално запитване досежно приложение на
Регламент /ЕО/ № 261/2004, Съдът на европейските общности се е
произнесъл с решение от 19.11.2009 г. по съединени дела С-402/07 г. и С-
403/07 г., с което е дал задължително за настоящия съд на основание чл. 633
от ГПК тълкуване досежно приложимия към спора Регламент. Съобразно
последното тълкуване членове 5, 6 и 7 от Регламент /ЕО/ № 261/2004 трябва
да се прилагат в смисъл, че пътниците на закъснели полети може да се
приравнят на пътниците на отменени полети за целите на прилагането на
правото на обезщетение и, че същите имат правата по чл. 7 от Регламента,
когато поради закъснение на полет претърпяват загуба на време, равна на или
по-голяма от три часа /в смисъла, че са достигнали до своя краен пункт на
пристигане три или повече часа след определения от превозвача час на
пристигане по разписание/.
За основателността на иска по иска с правно основание чл. 7, параграф 1,
б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на общи правила за
обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна
или голямо закъснение на полети, ищецът следва да установи следните
обстоятелства: наличието на валидно правоотношение между страните по
договор за въздушен превоз на пътници, по което има качеството на пътник,
явяването си на регистрационното гише в съответствие с указанията на
превозвача за извършване на превоза, както и размера на претендираното
обезщетение.
В чл. 7 от регламента е предвидено право на обезщетение, като съгласно
т. 1, б. „б“, при прилагането на този член пътниците получават обезщетение,
възлизащо на 400 евро за всички полети на територията на Общността над 1
500 километра и за всички други полети между 1 500 и 3 500 километра. С чл.
5, чл. 6, чл. 7 и чл. 8 от Регламент (ЕО) № 261/2004 са регламентирани
правата на пътниците при закъснение и отмяна на въздушен полет, когато
последният има начална или крайна точка летище на територията на
Европейския съюз, какъвто е и процесният въздушен превоз. Съгласно чл. 5,
т. 3 опериращият превозвач не е длъжен да изплаща обезщетение по чл. 7, ако
може да докаже, че отмяната е причинена от извънредни обстоятелства, които
не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети необходимите мерки.
Съдът приема, че приетата по делото бордна карта установява, че между
страните е възникнало валидно правоотношение по договор за въздушен
превоз на пътници, като ответникът е поел задължение към ищеца да го
превози със самолетен полет № ********* на 11.08.2019. по маршрут
/населено място/ - /населено място/ с обявен час за излитане в 17:15 часа,
ищецът е заплатил възнаграждение за същото и се е явил навреме на гишето
за резервация. Издаването на бордна карта от ответника е достатъчно, за да се
3
приеме, че ищецът е бил навреме на летището за регистрация и че полетът е
изпълнен със закъснение повече от 3 часа. Бордната карта е документ,
издаван от превозвача, даващ право на пътника да се качи на самолет,
осъществяващ определен полет, като съдържа номер на полет, име на пътник,
дата и час на излитане и на пристигане, краен час за качване на самолета,
място на борда, баркод. Съдът приема, че издадената бордна карта от
ответника на ищеца с часове на полета, обявени по разписание, извършването
на превоза от ответника, установяват по делото, че ищецът се е явил
своевременно за регистрация. Действително, бордната карта не сочи час на
регистрация. Тази карта се издава от ответника и непосочването на този час
не може да доведе до неблагоприятни последици за ищеца. Тази информация
е на разположение на ответника по исковете и за него не е имало пречка да
докаже по делото конкретния момент на регистрация на ищеца с оглед
установяване на наведените от ответника твърдения, че обявения час не е
спазен от ищеца. Такива доказателства ответникът не е ангажирал, поради
което и съдът приема, че събраните по делото доказателства установяват, че
ищецът се е явил своевременно за регистрация. Също така следва да бъде
посочено, че в разглеждания случай няма спор между страните, че е бил
съставен списък на пътниците в самолета, доколкото в отговора на исковата
молба това обстоятелство изрично е посочено, но се заявява, че същият е в
държане на авиокомпанията. Доколкото списъкът на имената на пътниците и
означение на местата – от къде и за къде пътуват, е документ, който трябва да
се намира на борда на всяко въздухоплавателното средство, изпълняващо
международни полети /виж чл. 29, б. „f“ от Конвенцията за международно
гражданско въздухоплаване, подписана в Чикаго на 07.12.1944 г.,
ратифицирана с Указ № 596 от 04.08.1966 г. на Президиума на НС за
присъединяване – ДВ, бр. 62 от 09.08.1966 г., както и чл. 30, ал. 1, т. 8 от
Закона за гражданското въздухоплаване/, то поведението на ответника следва
да бъде определено като възпрепятстващо доказването. Ответникът нито
твърди, нито установява в частност, че ищецът не е бил превозван
посредством процесния полет, а доказателствената тежест в тази насока е
била негова – в този смисъл е задължителното тълкуване на СЕС по дело С-
756/18. Това поведение на ответника при съобразяване на доказателствената
му тежест за обстоятелството, че е изпълнил задълженията си по договора за
превоз точно / че самолет е излетял и кацнал по разписание/ и неангажиране
на доказателства за тях, а същевременно ответникът като превозвач по
процесиня договор разполага с възможност да ангажира /няма пречка да
посочи и докаже по делото конкретния момент на кацане на полета/
обосновават извод за установено по делото обстоятелство, че полетът е
изпълнен със закъснение повече от 3 часа. Още повече на основание чл. 146,
ал. 2 ГПК с доклада по делото съдът е указал на ответника, че не сочи
доказателства, че е извършил превоза съгласно оповестеното предварително
разписание. Доколкото по делото не е спорно, че разстоянието на полета
между двете летища е 2526 км., то с оглед на изложеното се налага извод за
наличие на всички предпоставки, които са в доказателствена тежест на ищеца
и които предпоставят основателност на претенцията по чл. 7 от Регламент
4
(ЕО) 261/2004 г. за заплащане на обезщетение в размер от по 400 евро за
закъснял полет.
Възражението, наведено с отговора на исковата молба, че за ответника не
е възникнало задължение за заплащане на обезщетение по Регламент №
261/2004, тъй като процесният полет е бил част от мултимодално пътуване, не
е доказано. Съгласно параграф 1, т. 20 от Наредба за условията и реда за
внедряване на интелигентните транспортни системи в областта на
автомобилния транспорт и за интерфейси с останалите видове транспорт, чл.
2, т. 21 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/1926 на Комисията от 31.05.2017 г.
и Тълкувателни насоки за Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския
парламент и на Съвета мултимодалното пътуване включва използване на
няколко вида транспорт по време на придвижването по маршрута до крайната
дестинация. Действително в т. 2.2.5 от Тълкувателни насоки за Регламент
261/2004 на Европейската комисия е посочено, че регламентът не се прилага
при мултимодалните пътувания, включващи повече от един вид транспорт в
рамките на единен договор за превоз. В раздел 6 от Тълкувателните насоки са
посочени примери за повече от един вид транспорт в рамките на единен
договор за превоз влак и самолет, кораб и самолет и т. н. В случая по делото
не са ангажирани никакви доказателства, че полетът е част от мултимодално
пътуване, а чартърния му характер не налага сам по себе си единствено
възможен извод за това, поради което съдът следва да приеме, че
недоказаният факт не е осъществен, съответно, че процесният полет не е бил
част от мултимодално пътуване.
Обстоятелството дали полетът е част от туристическа услуга,
предоставена на ищеца от трето лице – Фирма, е ирелевантно към
възникването на право на обезщетение за ищеца за закъснението на
процесния полет с над 3 часа към Фирма по чл. 7, пар. 1, б. „б“ от Регламент
№ 261/2004 г., доколкото Решение на СЕС от 26.03.2020 г. по дело C-215/18
Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от
11.02.2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на
пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на
полети и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 трябва да се тълкува в
смисъл, че пътникът на полет, закъснял с три часа или повече, има право да
предяви иск за обезщетение на основание на членове 6 и 7 от регламента
срещу опериращия въздушен превозвач дори ако между пътника и този
въздушен превозвач няма сключен договор, а полетът е част от пакетно
туристическо пътуване, което попада в обхвата на Директива 90/314/ЕИО на
Съвета от 13.06.1990 г. относно пакетните туристически пътувания, пакетните
туристически ваканции и пакетните туристически обиколки.
При това положение съдът следва да разгледа своевременно
релевираното от ответника възражение, че вземането е погасено по давност,
обосновано с твърдения за приложимост на двугодишната погасителна
давност, уредена в чл. 135 от Закона за гражданското въздухоплаване.
С Решение по дело С-139/2011 Съдът на ЕС е постановил, че Регламент
(ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004
година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на
5
пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на
полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91, трябва да се тълкува в
смисъл, че срокът за предявяване на исковете, които имат за предмет
изплащане на предвиденото в членове 5 и 7 от този регламент обезщетение,
се определя съгласно правилата на всяка държава членка относно
погасяването на правото на иск. Съдът на ЕС приема, че всъщност мярката за
обезщетение, предвидена в членове 5 и 7 от Регламент № 261/2004, не попада
в приложното поле на Варшавската конвенция и на Конвенцията от Монреал.
Поради това двегодишната давност, установена в член 29 от Варшавската
конвенция и в член 35 от Конвенцията от Монреал, не може да се счита за
приложима по отношение на исковете, предявени по-специално на основание
членове 5 и 7 от Регламент № 261/2004.
Аналогична е и разпоредбата на чл. 135 от Закона за гражданското
въздухоплаване (в относимата й за спора редакция преди изменението с ДВ,
бр. 16/23.02.2021 г. ), съгласно която правото на иск срещу превозвача по
международните превозни договори се погасява в двугодишен срок, а по
вътрешните в шестмесечен срок, считано от деня на пристигането на
въздухоплавателното средство в местоназначението, от деня, в който
въздухоплавателното средство е трябвало да пристигне, или от деня на
прекратяване на превоза. Систематичното тълкуване на нормата, която се
намира в Глава единадесета „Констативни протоколи, рекламации, давност“
обуславя извод, че двугодишният давностен срок е приложим единствено към
случаите, за които законът предвижда рекламационно производство, каквито
са тези при липси и повреди на багажи или товари, но не и към случаите на
обезщетения по Регламент 261/2004 при закъснели полети. Това следва и от
чл. 137 от същия закон, според който сроковете по чл. 135 ЗГВ се спират със
започване на рекламационното производство и започват да текат отново от
деня на получаване отговора на превозвача или след изтичане на срока за
отговор. Доводи за обратното не се съдържат в мотивите на законодателя за
последващо изменение на закона, при което тази давност е определена на
една година, поради което съображенията на ответника в тази насока не се
възприемат от съда. Новите ал. 2 и ал. 3 на чл. 135 не са тълкувателни норми
и съответно нямат обратно действие, а в относимата за спора редакция на
закона отговорността на въздушния превозвач по чл. 7, § 1, б. „б“ от
Регламент (ЕО) № 261/2004 не попада в приложното поле на чл. 135 ЗГВ.
Следователно, при липсата на специални норми, които да изключат
приложението на чл. 111, б. „б“ ЗЗД, вземането за обезщетение на ищеца е
следвало да бъде предявено в рамките на три години, считано от 11.08.2019 г.
– датата, на която полетът е бил изпълнен. Искът е предявен на 13.03.2020 г. –
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
предвид което възражението на ответника за изтекла погасителна давност е
неоснователно.
Съдът констатира, че по подаденото заявление по ч. гр. д. № 13889/2020
г. по описа на СРС е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК от 01.06.2020 г. за сумата от 400 евро, представляваща
обезщетение по чл. 7 от Регламент (ЕО) 261/200 за закъснение на полет
6
********* от 11.08.2019 г. по линия /населено място/ - /населено място/,
ведно със законна лихва от 13.03.2020 г. до изплащане на вземането, лихва за
забава в размер на 7.61 лв. за периода от 06.02.2020 г. до 11.03.2020 г. и 385
лв. разноски по делото, а именно: 25 лв. държавна такса и 360 лв.
възнаграждение на адвокат.С разпореждане № 20183608 от 10.09.2021 г.,
съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на
вземането си срещу длъжника Фирма в едномесечен срок от съобщението,
като довнесе дължимата държавна такса, като изрично му е посочил, че в
едномесечен срок от съобщението следва да представи по делото
доказателства, че е предявил иска, като го е предупредил, че в противен
случай заповедта за изпълнение ще бъде обезсилена. Заявителят е получил
съобщението с посочените указания на 17.09.2021 г., като същият е
представил доказателства, че е предявил иск за сумата от 400 евро,
представляваща обезщетение за закъснение на полет № ********* от
11.08.2019 г. по линията /населено място/ - /населено място/, ведно със
законната лихва 13.03.2020г. до окончателно изплащане на вземането.
При тези данни съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 415, ал.
5 ГПК за частичното обезсилване на издадената заповед за изпълнение, за
сумата от 7.61 лв. мораторна лихва за периода от 06.02.2020 г. до 11.03.2020
г., както и в частта над сумата от 24.75 лв. до пълния дължим размер от 25 лв.
за платена държавна такса и над сумата от 356.53 лв. до пълния дължим
размер от 360 лв. възнаграждение за адвокат.
По отговорността на страните за разноски:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното
и исковото производство. На основание чл. 78, ал. 1 във вр. ал. 8 ГПК
заявителят /ищец/ има право на направените от него разноски в двете
производства, като на ищеца следва да се присъдят сумите от 25 лв. държавна
такса в исковото производство, 5 лв. такса за съдебно удостоверение, 24.75
лв. платена държавна такса в заповедното производство и 356.53 лв.
адвокатско възнаграждение в заповедното производство. С изхода на спора на
ответника не следва да се присъждат разноски.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск от А. Д. Л.,
гражданин на Обединеното кралство на Великобритания и Северна Ирландия,
дата на раждане ********** г. срещу Фирма, ЕИК **********, със седалище
и адрес на управление г/административен адрес/ по реда на чл. 422, ал. 1 от
ГПК с правна квалификация чл. 7, параграф 1, б. „б“ от Регламент (ЕО)
261/2004 г, че Фирма дължи на А. Д. Л. сумата от сумата от 400 евро,
представляваща обезщетение за закъснение на полет № ********* от
11.08.2019 г. по линията /населено място/ - /населено място/, ведно със
7
законната лихва 13.03.2020г. до окончателно изплащане на вземането, за
която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 13889/2020г. по
описа на СРС, 39 състав.
ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК от 01.06.2020 г. по ч. гр. д. № 13889/2020 г., по описа на СРС, 39 състав,
в частта за сумата от .61 лв. мораторна лихва за периода от 06.02.2020 г. до
11.03.2020 г., както и за сумата над 19.50 лв. до пълния дължим размер от 25
лв. за платена държавна такса и над сумата от 356.53 лв. до пълния дължим
размер от 360 лв. възнаграждение за адвокат.
ОСЪЖДА Фирма, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление
/административен адрес/ да заплати на А. Д. Л., гражданин на Обединеното
кралство на Великобритания и Северна Ирландия, дата на раждане
********** г., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 411.28 лв. -
разноски в исковото и заповедното производство.
Решението, в частта, в която заповедта за изпълнение е обезсилена може
да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните, а в частта в която
предявеният иск е уважен може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8