№ 2928
гр. София, 23.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20221110169407 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 118, ал. 2 ГПК.
Предявен е от Д. Г. Р., чрез адв. Л., срещу „ВИВА КРЕДИТ“ ООД осъдителен иск с
правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер на 235,00 лева - платена при начална
липса на основание – нищожен договор за паричен заем "Вивакредит План" № 5415681 от
08.02.2018 г., евентуално нищожни клаузи от договора, представляваща разликата между
платената от Д. Г. Р. на "ВИВА КРЕИД" ООД сума и получената от Д. Р. сума в размер на
1500 лв.
В исковата молба ищецът изрично е посочил, че на 08.02.2018 г. е сключил с ответното
дружество Договор за паричен заем „Вивакредит ПЛАН“ 5415681, по силата на който
ответникът е предоставил в заем на Д. Р. парична сума в размер на 1500 лв. Твърди се, че
ищецът е заплатил сумата от 235 лв. (над получената чиста стойност от 1500 лв.) без правно
основание, тъй като процесният договор за кредит е изцяло недействителен по смисъла на
Закона за потребителския кредит.
Видно от данните по делото искът е предявен от лице, което се явява потребител по
смисъла на чл. 113 ГПК. Съгласно легалната дефиниция в § 13, т.1 от ДР на ЗЗП,
"потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо
лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска
или професионална дейност.
Подсъдността по чл. 113 ГПК не е предвидена само за спорове, произтичащи от
правата по ЗЗП, а за всички спорове между търговци и потребители, поради което намира
приложение за всички спорове между потребители и доставчици на услуги, когато тези
услуги да не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност (в
този смисъл е Определение №241/05.04.2013 г. по ч.т.д.№1395/2013 г. на ВКС-ІІ т.о.).
Също така и само за пълнота следва да се отбележи, съгласно константната практика
на ВКС, физическото лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, не губи качеството
си потребител, когато търси защита на правата си на извъндоговорно основание, както и
други свои права извън основанията по съответния специален закон – в този смисъл е
Определение № 160 от 30.03.2017 г. по гр. д. № 1101/2017 г. по описа на ВКС, IV г.о.
Съгласно чл. 113 ГПК исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в
чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по
постоянния, като според чл. 119, ал. 3 ГПК за тази подсъдност съдът следи служебно.
В уточнителната молба от 17.01.2023 г. ищецът изрично е посочил, че както
настоящият, така и постоянният му адрес са в гр. Търговище.
Ето защо производство следва да бъде прекратено, а делото да бъде изпратено на
1
Районен съд – Търговище.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 69407/2022 г. по описа на СРС и
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд – Търговище.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок,
считано от връчването му на ищеца.
След влизане в сила на настоящото определение, делото да се изпрати на Районен съд
– Търговище.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2