№ 33
гр. Радомир, 09.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АНТОН Р. ИГНАТОВ
при участието на секретаря В.М.К.
като разгледа докладваното от АНТОН Р. ИГНАТОВ Гражданско дело №
20211730100658 по описа за 2021 година
Предявените обективно съединени искове са с правно основание чл.39, вр. чл.45,
ал.1 и чл.86 ЗЗД.
По изложените в исковата молба от ищцата СВ. ОГН. М., ЕГН **********, с
адрес: гр.Р., ж.к."А." бл. ., ет. ., ап. . и доразвити в съдебно заседание от нейната процесуална
представителка- адв.Бл.Б. от АК- Перник, са предявени обективно съединени искове срещу
ответника община Р., ЕИК ., с адрес: гр.Р., пл.“Свобода“ № 20, с които моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата от 5 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания в резултат на увреждането /ухапване от два броя кучета/, уплаха и стрес, ведно
със законната лихва, смятано от деня на увреждането- 14.07.2021 г.,до окончателното
изплащане на сумата, както и да й бъдат присъдени направените по делото разноски.
Претенцията на ищцата се основава на твърдян в исковата молба инцидент,
настъпил на 14.07.2021 г., на която дата, към 5.40 часа, ищцата тръгнала на работа.
Вървейки към гарата на гр.Радомир и стъпвайки на тротоара, внезапно била нападната от
две кучета, с различна големина, черни на цвят. Втурвайки се към нея с лай, двете кучета я
нападнали, като едното я захапало за външно- задната повърхност на дясната подбедрица и
средната трета. Ищцата се уплашила, започнала да плаче и да вика за помощ. Дошли
шофьора на служебния автобус и един работник, които прогонили кучетата и я закарали с
автобуса до ЦСМП- Радомир., където й била оказана първа помощ, като й била поставена
инжекция против тетенус. Била насочена към личния лекар, който след преглед й изписал
успокоителни, поради изживения стрес. Било издадено направление и ищцата отишла при
хирург- д-р Ц.Г.. Същият й направил превръзки, като през два дни ходела за смяна. На
21.07.2021 г.отишла в съдебна медицина гр.Перник, където я прегледали и й издали съдебно
1
удостоверение. Личният лекал дал 10 дни болничен отпуск. Твърди, че от тогава е
стресирана, сътищата й са свързани с кучета, отново изживява твавмата, която й донесла
изключителен стрес. Започнала да се страхува да излезе сама и носела винаги в себе си
„куче-гон“.
Искането е да й бъде присъдено обезщетение за претърпените неимуществени
вреди, предвид бездействие на служители на общината, относно задължението за овладяване
на популацията от бездомни кучета.
Ответната община Радомир, чрез процесуалния си представителния си
представител- адв.Д.Ж. от САК, е подала отговор в срока по чл.131, ал.1 ГПК, като е изразил
становище, че исковете са неоснователни и недоказани и като такива следва да бъдат
отхвърлени.
Направено е възражение за подова неподсъдност на делото, по което съдът се е
произнесъл с определение от 08.10.2021 г.
Твърди се от ответната страна, че искът е неоснователен, като е оспорено
твърдението, че е налице бездействие от служители на общината относно задължението за
улавяне и изолирани на бездомни кучета. Твърди се, че са провеждани мероприятия за
кастриране, обезпаразитяване, ваксиниране срещу бяс, трайна маркировка и връщане на
неагресивните и здрави бездомни кучета в ареала, в който са установени, че живеят. Твърди
се, че получените травмични увреждания не са получени от бездомни кучета.
Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна.
Според свидетелските показания на свидетеля Г.Г., колега на ищцата, случаят
бил на 15.07.2021 г. при магазин „К-маркет“, пред паркинга, от където сутрин ги взима
служебен автобус за фирма „Главболгарстрой“, гр.София. той разговарял със шофьора,
докато ищцата идвала към тях. Изскочили 4 кучета- две черни и две кафяви. Най- голямото
куче я захапало първо. Двамата с шофьора на автобуса изскочили, но през това време
ищцата била ухапана от още едно от едно кучетата по левия крак, на прасеца отзад. Имало
много кръв, защото от първата захапка била заседнала кръв. Отишли до болницата, Бърза
помощ, където била оказана първа помощ. Докато отидат с автобуса, изтекла много кръв,
защото имало засегната някаква вена. След като била оказана първа помощ, била насочена
към хирург. Ищцата била закарана вкъщи. Децата й трябвало да я откарат. Била шита. Един
месец и половина изкарала в болничен отпуск, пиела болкоуспокояващи. Свидетелят я е
вземал от тях и я водел до автобуса. М. претърпяла много болки и страдания. Сега още е
наплашена. Когато свидетелят й казал, че напуска тази работа, децата й купили куче-гон.
Свидетелят знае за още една жена, която също била ухапана и която дошла след тях. Не е
виждал преди това тези кучета. Същите били маркирани, с червена марка на лявото ухо.
По делото е допуснато изслушване на съдебно- медицинска експертиза на
вещото лице д-р К.Ч.. Запознавайки се с предоставените материали по делото, както и с
2
цялата налична медицинска документация, същият е дал следното заключение по
поставените му въпроси:
В приложената към делото медицинска документация на името на СВ. ОГН. М.
относно прегледите, извършени на 14.07.2021 г. и на 21.07.2021 г., са установени и описани
следните травматични увреждания: Две разкъсно- контузни рани в областта на дясна
подбедрица; три охлузни наранявания по дясна подбедрица; кръвонасядане по дясна
подбедрица.
В медицинската документация от 14 и 21.07.2021г. са налице данни за това, че
нараняванията са били обработени чрез първична хирургична обработка /ПХО/ и е била
поставена противотетанична ваксина.
Описаните увреждания в областта на дясна подбедрица е възможно да са
получени в резултат от ухапване от куче - от действието на островърхи предмети каквито
представляват кучешки зъби и отговарят да са получени по начин и време както се
съобщава в исковата молба.
Уврежданията в областта на десен долен крайник, в този си вид, степен и с тези
характеристики са осъществили критериите на медико- биологичния признак временно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
Нормалният период на възстановяване при такива увреждания е от порядъка на
около две-три седмици.
В резултат от уврежданията пострадалата е търпяла физически болки и
страдания в периода на възстановяване, като същите са били по-интензивни в първите
часове и дни след получаване на уврежданията и са намалявали по интензитет по време на
възстановителния период.
Не са налице данни в материалите по делото относно настъпили
неблагоприятни последствия за здравето на пострадалата.
След зарастването си раните, според вещото лице, ще оставят ръбци, които
представляват козметичен дефект.
По делото е допуснато изслушване на съдебно- психиатрична експертиза на
вещото лице д-р Р.К.. Запознавайки се с предоставените материали по делото, както и с
цялата налична медицинска документация, същият е дал следното заключение по
поставените му въпроси:
СВ. ОГН. М. страда към настоящия момент от Разстройство в адаптацията, като
около един месец след преживяната психотравма е страдала от Посттравматично стресово
разстройство, които психични заболявания са в пряка причинно- следствена връзка с
преживения на 14.07.2021 г. инцидент - предмет на производството.
Настоящото психично заболяване при ищцата - Разстройство в адаптацията, се
изразява в тревожност, емоционална лабилност, нарушения на съня и апетита, силно изразен
и устойчив във времето страх от кучета и ситуации, свързани с тях, като преживяването е
все още свързано с признаци на паника - треперене, изпотяване и пресъхване на устата.
Гореспоменатото медикаментозно лечение при ищцата е спомогнало значително
за овладяване на симптомите и към момента не е необходимо да продължава, с изключение
3
на евентуални случаи на временно обостряне /при внезапно възникнали срещи с кучета
например/.
Възстановяването от получения силен стрес и като резултат - Посттравматично
стресово разстройство и Разстройство в адаптацията, според вещото лице, може да трае от
няколко месеца до няколко години в зависимост от индивидуалните адаптивни и
възстановителни способности на психиката й и от липсата или наличиено на евентуални
нови психотравмиращи ситуации от подобно естество, като за този период качеството й на
живот ще бъде влошено с тенденция към постепенно подобряване.
От правна страна.
Искът е с правно основание чл.49, вр. чл.45 ЗЗД.
Юридическите лица отговарят за непозволено увреждане на основание чл.49 ЗЗД.
/Постановление № 7 от 30.XII.1959 г., Пленум на ВС/ За да е основателна претенцията за
присъждане на обезщетение на основание чл.49 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е
установяването на факти, които да се подведат под хипотезата на гражданския деликт-
противоправно поведение на лица, на които е възложена работата, в причинна връзка с
което е настъпването на вреди, както и факти, водещи до ангажиране на отговорността на
възложителя- възлагането на работата на съответните длъжностни лица и причиняването на
вредите при и по повод извършването на работата. Отнася се до правопораждащи факти,
чието доказване е в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване /в този см.
Определение № 1442 от 15.12.2012 г. по гр. д. № 1044/2012 г. на Върховен касационен съд/.
За да е основателен предявеният иск с правно основание чл.49 ЗЗД следва
кумулативно да са налице следните предпоставки - противоправно деяние, вина, вреда и
причинна връзка между деянието и вредата, както и възлагането на работата на съответните
длъжностни лица и причиняването на вредите при и по повод извършването на работата.
Липсата дори и на една от така изброените предпоставки води до неоснователност на
предявения иск.
Докато вината се предполага до доказване на противното и това доказване е в
тежест на ответника, то останалите елементи от фактическия състав се доказват при всеки
конкретен случай и доказването е в тежест на ищеца.
В конкретния случай ищцата твърди, че е претърпяла неимуществени вреди от
виновното бездействие на община Радомир да упражни задълженията си по осъществяване
надзора и грижите за бездомните кучета, които са ухапали ищеца.
В чл.47 ал.3 ЗЗЖ е посочено кому принадлежи задължението за осъществяване
надзора и грижите за тези кучета: общините, организациите за защита на животните или
други лица, които са подписали декларация за спазване изискванията на чл.49 и чл.50 от
ЗЗЖ. Видно е, че на общината със закон е възложен надзор върху безстопанствените кучета,
изразяващ се в изпълнение на вменени конкретни задължения във връзка със здравето,
популацията и поведението на кучетата. Така организациите и лицата по чл.49 от ЗЗЖ,
физическите и юридическите лица, вземат мерки за предотвратяване на агресивно
поведение на кучетата към хора или животни съгласно чл.50 т.2 от ЗЗЖ. Към датата, когато
е пострадала ищцата- 14.07.2021 г., е налице задължение на общината да осъществява
4
надзор над безстопанствени кучета. Безстопанствените кучета са под надзора и грижите на
общините, които са длъжни да вземат мерки за овладяване на популацията им, за залавянето,
обезпаразитяването и настаняването им в изградени и стопанисвани от тях приюти.
Отговорността на общината по чл.49 от ЗЗД следва да бъде ангажирана при доказано
бездействие на нейните органи и служебни лица във връзка със задълженията им за
изолиране на безстопанствените кучета в определени за целта места. Отговорността по
чл.49 от ЗЗД е обективна, има обезпечително-гаранционна функция и е за чужди виновни
противоправни действия. Фактическият състав, пораждащ тази отговорност, включва:
бездействие от страна на служители на общината, изразяващо се в неизвършване на
необходимите действия за предотвратяване агресивно поведение на безстопанствени кучета
към хора и осъществяване на надзор и грижи за върнатите по места след маркиране
животни; причиняване на неимуществени вреди на ищцата, изразяващи се в болки и
страдания в резултат на ухапване от безстопанствено куче/кучета на територията на
общината; причинна връзка между неимуществените вреди и противоправното поведение на
общинските служители, на които е било вменено изпълнение на задълженията, произтичащи
от цитираните разпоредби на ЗЗЖ.
Безспорно е установено, че на 14.07.2021 г. ищцата С.М. е била нападната и
ухапана от безстопанствено куче. От показанията на разпитания по делото свидетел-
очевидец се установи, че кучетата, нападнали и ухапали ищцата са безстопанствени, познати
са в района и не е установен техен стопанин. Същият е възприел, че кучетата са с поставена
маркировка на ухото. От друга страна самото твърдение, че животното е безстопанствено е
твърдение за отрицателен факт, поради което съгласно правилото за разпределението на
доказателствената тежест по чл.154 ал.1 от ГПК, ответникът следваше да установи кой е
собственика или под надзора конкретно на кое лице се намира животното. Такива твърдения
ответната община не е релевирала, съответно не са събирани доказателства по тях. Фактът,
че ищцата е нападната от глутница кучета на улицата, и за които е безспорно установено, че
не е имало човек, който да показва признаци, че е собственик на кучетата, води до извода, че
кучетата са безстопанствени. По отношение на тези животни общината носи отговорност,
възложена от закона, организиране улавянето и изолирането на скитащи кучета в изолатори.
Отнася се до фактически действия, възложени на общината със закон. Налице е доказано
бездействие на длъжностни лица на общината във връзка с изолирането на скитащите кучета
в определени за целта места. Именно органите на местната власт съгласно чл.59 ал.3 т.3, т.4
от ЗЗЖ отговарят за спазване, както на изискванията за защита на животните в приютите на
територията на съответната община, така и за контрола върху кучетата, върнати по местата,
откъдето са взети по реда на чл.47 ал.3 от ЗЗЖ, т.е. контролът се осъществява от общината
независимо от това от кого се стопанисва приюта и от кого са обработени и върнати на
улицата кучетата, т.е. ответникът чрез своите органи носи отговорност за изпълнението на
ЗЗЖ на територията на общината. В този смисъл са налице предпоставките на чл.49 от ЗЗД
за ангажиране отговорността на ответната община. Ищцата е получила от ухапването от
безстопанствено куче две разкъсно- контузни рани в областта на дясна подбедрица; три
охлузни наранявания по дясна подбедрица; кръвонасядане по дясна подбедрица. Същата
5
страда към настоящия момент от Разстройство в адаптацията, като около един месец след
преживяната психотравма е страдала от Посттравматично стресово разстройство, които
психични заболявания са в пряка причинно- следствена връзка с преживения на 14.07.2021
г. инцидент - предмет на производството.
Описаните травми са довели до разстройство на здравето, временно и неопасно за
живота. При подобни ухапвания от бездомни кучета има опасност от заразяване с вируса на
болестта бяс. Заразените от тази болест задължително умират, тъй като няма специфично
лечение. По тази причина имунизацията с цел профилактика е задължителна. Тя
представлява апликация на инжекции. От събраните по делото доказателства- свидетелски
показания и ММЕ се установи, че след ухапването, ищцата се страхува от кучета. Същата се
е снабдила с „куче-гон“.
Имайки предвид гореизложеното съдът приема, че искът е основателен. По
отношение на размера на обезщетение, което следва да бъде присъдено, съдът следва да го
определи съобразно правилата на чл.52 от ЗЗД – по справедливост, което не е абстрактно
понятие. Последното зависи от преценката на обективни обстоятелства като характера на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено и т.н. /в
този см. Постановление№4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС/. Анализирайки именно тези
обективни обстоятелства в конкретния казус – характера на причинените вреди, начина, по
който са причинени, продължителността и интензитета на болките и страданията на ищцата
/по естеството си инцидентът предизвиква стрес и негативни душевни преживявания у
пострадалата, съдът намира, че за обезщетяване на неимуществените вреди ответникът
следва да заплати сумата от 5 000 лв. Сумата следва да бъде присъдена с лихвата за забава от
деня на непозволеното увреждане- 14.07.2021 г. Този размер би възмездил по справедливост
пострадалата за понесените болки, страдания, преживян стрес и уплаха. Съдът възприема
изцяло заключениета по двете СМЕ, като взема предвид това, че от една страна нормалният
период на възстановяване при подобни физически увреждания е от порядъка на около две-
три седмици, а от друга- това, че е налице и към мамента на изготвянето на съдебно-
психиатричната експертиза е налице разстройство в адаптацията, изразяващо се в
тревожност, емоционална лабилност, нарушения на съня и апетита, силно изразен и
устойчив във времето страх от кучета и ситуации, свързани с тях, като преживяването е все
още свързано с признаци на паника - треперене, изпотяване и пресъхване на устата.
Не променят горните изводи представените от ответника писмени доказателства-
решение № 63/31.01.2020 г. по протокол № 5, протрама за овладяване популацията на
безстопанствените кучета на територията на община Радомир договор № 360/02.06.2020 г. за
изпълнение на услуга: „Овладяване популацията на бездомните кучета на територията на
община Радомир“, договор № 459/06.06.2021 г. за изпълнение на услуга: „Овладяване
популацията на бездомните кучета на територията на община Радомир“, доклади и обобщен
доклад относно изпълнението на договора. Същите доказват предприемането на действия,
но в случая се цели резултат, а именно- връщане само на неагресивните и здрави бездомни
кучета в ареала, в който са установени, че живеят.
6
С оглед изхода на делото по основания иск за неимуществени вреди, следва да
бъде уважен и искът за лихви върху главницата, като такива се дължат от деня на забавата-
датата на увреждането- 14.07.2021 г., до окончателното изплащане на сумата.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищцата съразмерно с уважената част на иска разноски по делото.
В списъка на разноски по чл.80 от ГПК, ищцата претендира присъждане на разноски в
размер на 1 000 лв., от които: 600 лв.- изплатено адвокатско възнаграждение, 200 лв.- внесен
депозит за вещо лице и 200 лв.- внесена държавна такса.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Радомир, ЕИК ., с адрес: гр.Радомир, пл.“Свобода“ № 20, да
заплати на СВ. ОГН. М., ЕГН **********, с адрес: гр.Радомир, ж.к."А." бл. ., ет. ., ап. .,
сумата от 5 000 лв. /пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинени й
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, получени в резултат на ухапване
от безстопанствени кучета на 14.07.2021 г., в гр. Радомир, ведно със законната лихва върху
главницата, смятано от датата на увреждането- 14.07.2021 г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Община Радомир, ЕИК ., с адрес: гр.Радомир, пл.“Свобода“ № 20, да
заплати на СВ. ОГН. М., ЕГН **********, с адрес: гр.Радомир, ж.к."А." бл. ., ет. ., ап. .,
сумата от 1 000 лв. /хиляда лева/- направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
7