Присъда по дело №420/2019 на Окръжен съд - Шумен

          П  Р  И  С  Ъ  Д  А

                                       № 260006 / 11.11.2020 год. гр. Шумен

 

                                   В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

             Шуменският окръжен съд                           наказателен състав

На единадесети ноември през две хиляди и двадесета година

В публично съдебно заседание, в следния състав:

 

                                             Председател: Димчо Луков

                             Съдебни заседатели: 1. И.К.

                                                                 2. Б.М.

 

                          

 

Секретар: Ст. С.

Прокурор: Д. Димитров

Като разгледа докладваното от съдия Димчо Луков

НОХД № 420 по описа за 2019 година

 

                                           П  Р  И  С  Ъ  Д  И:

 

 

Признава подс. Д.А.Н.-Н., ЕГН **********, родена на *** ***, български гражданин, ********, ******, *******, ******,

   За ВИНОВНА в това, че през периода от 31.03.2009 г. до 25.02.2014 г. в гр. Шумен при условията на продължавано престъпление, в качеството си на представител на  ,,Най Ком’’ – ЕООД с. Памукчи обл. Шумен, с цел да избегне установяването и плащането на данъчни задължения от Н.К.ЕООД с. Памукчи обл. Шумен в особено големи размери – в размер на 12 984. 84 лв., самостоятелно и в условията на посредствено извършителство относно декларациите за м. декември 2011 г. и м. януари 2012 г. с Р.В.И., е потвърдила неистина в подадени по електронен път декларации образец № 6 за удържан данък доходи от трудови правоотношения по чл. 42 от ЗДДФЛ, както следва:

- за м. април 2009 г., като е начислен данък общ доход 255. 40лв., а е деклариран данък общ доход 15. 70 лв. – разлика 240. 15 лв.;

- за м. септември 2011 г. като е начислен данък общ доход 236. 37 лв., а е деклариран данък общ доход 11. 93 лв. - разлика 224. 44 лв. и е затаила истина в подадени по електронен път декларации образец № 6 за удържан данък доходи от трудови правоотношения по чл. 42 от ЗДДФЛ, като е деклариран нулев данък общ доход за следните периоди:

- за финансовата 2009 г. - за месеците февруари, март, май, юни, юли, август, септември, октомври, ноември и декември, а е дължим данък общ доход в размер на 2 055. 64 лв.;

- за финансовата 2010 г. – за месеците от януари до декември, а е дължим данък общ доход в размер на 2 269. 71 лв. ;

- за финансовата 2011 г. - за месеците януари, февруари, март, май, юни, юли, август, ноември и декември, а е дължим данък общ доход в размер на 2 005. 36 лв.;

- за финансовата 2012 г. - за месеците от януари до декември, а е дължим данък общ доход в размер на 2 448. 53 лв.;

- за финансовата 2013 г. - за месеците от януари до декември, а е дължим данък общ доход в размер на 3 264. 47 лв.;

- за финансовата 2014 г. – за месец януари, а е дължим данък 274. 77 лв., поради което и на осн. чл. 255 ал. 3 във вр. с чл. 255 ал. 1 т. 2, предл. І и ІІ и  вр. с чл. 26 ал. 1 и чл. 55 от НК, я осъжда на 2 /две/ години лишаване от свобода, като я оправдава по обвинението за това, че затаила истина в подадена по електронен път декларация образец № 6 за удържан данък доходи от трудови правоотношения по чл. 42 от ЗДДФЛ, като е декларирала нулев данък за м. април и септември 2011 г., както и за сумата от 201. 77 лв. за м. април 2011 г.

 На осн. чл. 66 от НК отлага изтърпяването на наказанието за изпитателен срок от 3 години и 6 месеца.

            Осъжда подс. Д.А.Н.-Н., ЕГН ********** да заплати на Министерство на финансите на Р. България сумата от 12 984. 84 лв. за причинени на държавата имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното и изплащане.

               На осн. чл. 189 от НПК осъжда подс. Д.А.Н.-Н. ***  338 лв. разноски на досъдебното производство и на Съдебната власт по сметка на Окръжен съд гр. Шумен 530. 90 лв. разноски от съдебното производство, както и да заплати държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 519. 39 лв.

          Присъдата подлежи на обжалване и протестиране в 15 дневен срок пред Апелативен съд гр. Варна.

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 СЪД. ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

 

                                                                                                                2.

 

 

                Мотиви към присъда по НОХД № 420/2019 г. по описа на ШОС.

 

  Подс. Д.А.Н.-Н. е предадена на съд с обвинение в това, че през периода от 31.03.2009 г. до 25.02.2014 г. в гр. Шумен при условията на продължавано престъпление, в качеството си на представител на  ,,Най Ком’’ – ЕООД с. Памукчи обл. Шумен, с цел да избегне установяването и плащането на данъчни задължения от Н.К.ЕООД с. Памукчи обл. Шумен в особено големи размери – в размер на 12 984. 84 лв., самостоятелно и в условията на посредствено извършителство относно декларациите за м. декември 2011 г. и м. януари 2012 г. с Р.В.И., е потвърдила неистина в подадени по електронен път декларации образец № 6 за удържан данък доходи от трудови правоотношения по чл. 42 от ЗДДФЛ, както следва:

- за м. април 2009 г., като е начислен данък общ доход 255. 40 лв., а е деклариран данък общ доход 15. 70 лв. – разлика 240. 15 лв.;

- за м. септември 2011 г. като е начислен данък общ доход 236. 37 лв., а е деклариран данък общ доход 11. 93 лв. - разлика 224. 44 лв. и е затаила истина в подадени по електронен път декларации образец № 6 за удържан данък доходи от трудови правоотношения по чл. 42 от ЗДДФЛ, като е деклариран нулев данък общ доход за следните периоди:

- за финансовата 2009 г. - за месеците февруари, март, май, юни, юли, август, септември, октомври, ноември и декември, а е дължим данък общ доход в размер на 2 055. 64 лв. ;

- за финансовата 2010 г. – за месеците от януари до декември, а е дължим данък общ доход в размер на 2 269. 71 лв. ;

- за финансовата 2011 г. - за месеците януари, февруари, март, май, юни, юли, август, септември, ноември и декември, а е дължим данък общ доход в размер на 2 207. 13 лв.;

- за финансовата 2012 г. - за месеците от януари до декември, а е дължим данък общ доход в размер на 2 448. 53 лв.;

- за финансовата 2013 г. - за месеците от януари до декември, а е дължим данък общ доход в размер на 3 264. 47 лв.;

- за финансовата 2014 г. – за месец януари, а е дължим данък 274. 77 лв., престъпление по чл. 255 ал. 3 във вр. с чл. 255 ал. 1 т. 2, предл. І и ІІ и  вр. с чл. 26 ал. 1 от НК.

 

По делото е предявен и приет за съвместно разглеждане граждански иск от Министъра на финансите срещу подсъдимата за причинени имуществени вреди на държавата в размер по 12 984. 84 лв.

  Подс. Д.Н.-Н. на досъдебното производство не се признава за виновна. Разпитана на съд. следствие същата не се признава виновна.

В съдебно заседание представителят на ШОП поддържа повдигнатото обвинение, намира същото за доказано от събраните по делото гласни и писмени доказателства. С оглед наличието на смекчаващи вината обстоятелства, които не са нито многобройни, нито изключителни, прокурора предлага на подсъдимата да бъде наложено наказание лишаване от свобода в минимално предвидения в чл. 255 ал. 3 от НК размер, като изтърпяването на така наложеното наказание бъде отложено на осн. чл. 66 ал. 1 от НК за подходящ изпитателен срок, а именно – 4 години.

 Гр. Ищец редовно призован не се явява и не изпраща представител.

Защитника на подсъдимата, намира, че по делото не са събрани доказателства нито за обективната страна, нито за субективната страна на престъплението по чл. 255 от НК, което да е извършено от подс. – Н.-Н.. Според защитника, от обективна страна подсъдимата е подавала тези декларации под прякото ръководство и указания на счетоводителя на дружеството – св. И., от една страна. От друга – безспорно е установено по делото, че за инкриминирания период заплатите на работниците били изплащани кога своевременно изцяло, кога – частично. От трета страна – през целия инкриминиран период счетоводно заплатите били начислени, но неизплатени. Поради това защитата намира, че по делото не е доказано обективната страна на престъплението за което е предявено обвинение на подсъдимата. По отношение субективната страна – тук защитника излага доводи, че от доказателствата по делото не може да се направи извод, че подсъдимата е действала с пряк умисъл при подаване на въпросните декларации в които е декларирала, че данъка е начислен, но неизплатен. В тази връзка се сочи, че подсъдимата е действала по този начин по препоръка на счетоводителя на дружеството – св. И., която е обяснила на подсъдимата, че когато заплатите са начислени, но неизплатени, се подавала нулева декларация образец 6 касателно дължимия данък върху доходите на работниците за месеца. С оглед на всичко изложено, защитника приема, че обвинението не е доказано, поради което предлага подсъдимата да бъде призната за невиновна и оправдана по предявеното и обвинение. Алтернативно защитника прави искане, ако съда приеме, че подс. Н.-Н. е извършила престъплението за което е предадена на съд, то наказанието да бъде определено при условията на чл. 55 от НК, тъй като са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства. По отношение наказанието конфискация, защитника намира, че същото не следва да бъде налагано на осн. чл. 55 ал. 3 от НК.

В хода на проведеното разпоредително заседание от страна на подс. Н.-Н. и нейния защитник бе направено искане за провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371 т. 1 от НПК, като бе дадено съгласие да не се разпитват свидетелите Г. К. Г.и Р. К. Г.. При направено изявление от защитата, че разпитаната на досъдебното производство като свидетел Р. К. Г., всъщност не се казва Р., а собственото и име е Е., съда възложи на представителя на държавното обвинение да представи доказателства за твърдението на защитата, тъй като е поискано разпит на свидетел с такива имена. При направена съпоставка между представена от прокурора разпечатка от НБД Население и протокол за разпит на св. Р. К. Г. т. 1 л. 62 съда установи, че лицето разпитано като свидетел на д.п. – Р. К. Г. и Е. К. Г. са едно и също лице –имат едни и същи ЕГН, дата и място на раждане и адрес в гр. Нови пазар. Поради това съда прие, че на д.п. като свидетел е разпитана Е. К. Г.. След тази констатация на съда, страните изразиха съгласието си по реда на чл. 371 ал. 3 от НПК да не се разпитва като свидетел Е. К. Г., а при постановяване на присъдата да се ползват дадените от същата показания на д.п. където в протокола за разпит е вписана с имена Р. К. Г.. Съда като намери, че са налице основанията на чл. 371 ал. 3 от НПК с определение в съдебно заседание на 07.02.2020 г. одобри даденото съгласие да не се разпитват тези свидетели, а при постановяване на присъдата да се ползват показанията на същите дадени на досъдебното производство. Поради това разпит в съд. заседание на св. Гочев и Г. не е извършван.

 

От събраните по делото писмени, гласни и веществени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

 

През 2001 г. св. Н.Й.Н. регистрирал в Търговския регистър „НАЙ-КОМ“ ЕООД със седалище с. Памукчи общ. Нови пазар обл. Шумен. Дружеството осъществявало авторемонтни услуги и търговия с авточасти, асцесоари и дрехи. Едноличен собственик на капитала на дружеството бил св. Н..  През периода 2009 г. – 2014 г. търговското дружество осъществявало дейността си, от която имало приходи от продажби на стоки и услуги. Една част от тези приходи били осчетоводявани, а друга не били осчетоводявани. За всяка от годините в този период били подавани годишни задъчни декларации по ЗКПО в които били посочени приходите от дейността - тези които са били осчетоводявани. С останалите приходи, тези които не са били осчетоводявани са изплащани заплатите на работещите по трудов договор в дружеството, за което били съставяни  „Разчетна платежна ведомост“ за всеки месец и работниците се подписвали в тези ведомости при получаване на заплатите.              

Подс. Д.А.Н. - Н. – съпруга на св. Н., била назначена на длъжност „касиер – счетоводител“ в дружеството осществявайки дейнстта по ТРЗ. Отделно от това на подс. Н. било възложено и същата по силата на НАРЕДБА № Н-8 от 29.12.2005 г. на Министъра на финансите -  за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица – Д.В. бр. 1|/2006 г. съставяла и подавала по електронен път декларации образец № 6 за удържан данък доходи от трудови правоотношения по чл. 42 от ЗДДФЛ, ползвайки квалифициран електронен подпис на дружеството, а също съставяла и подавала в НАП и декларация образец 1 „Данни за осигурените лица“. Основната счетоводна дейност на дружеството била осъществявана от св. Р.В.И.. През периода м. февруари 2009 г. – м. януари 2014 г. в „НАЙ-КОМ“ ЕООД работели по трудов договор различен брой работници.

          Според разпоредбата на чл. 42 от ЗДДФЛ работодателя, в случая „НАЙ-КОМ“ ЕООД има задължението да начислява и удържа авансов данък за доходи от трудови правоотношения на работещите в дружеството. Съобразно разпоредбите на чл. 3 ал. 3 т. 1 във вр. с ал. 1 т. 1 от НАРЕДБА № Н-8 от 29.12.2005 г. на Министъра на финансите -  за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица – Д.В. бр. 1|/2006 г. /редакцията с д.в. бр.7/2007 г./, „НАЙ-КОМ“ ЕООД следвало да подава в НАП и декларация образец 6 в която да се декларира и данъка върху доходите от трудовите правоотношения с работниците по чл. 42 от ЗДДФЛ. Съгласно „Указания за попълване на Декларация образец 6“: - в поле 8.1 „Вид плащане“ се вписва код 2 – начислено и неизплатено или неначислено възнаграждение за месеца, когато възнаграждението /работните заплати/ са начислени, но неизплатени или са неначислени, а код 3 се вписва когато е начислено и изплатено трудово възнаграждение за месеца, а след промяна на наредбата с д.в. бр. 103/2012 г. тези кодове се попълват само когато годината в поле 9 е преди 2013 г., като код 5 се вписва при изплатени, начислени, но неизплатени или неначислени възнаграждения; в поле 9 „месец и година“ -  за  данъка по чл. 42 от ЗДДФЛ се попълват месецът и годината, през които данъкът е удържан или през които са направени частичните плащания в случаите по чл. 42, ал. 6 от ЗДДФЛ. В поле 16 се вписва – данъкът по чл. 42 от ЗДДФЛ, удържан от работодателя при окончателното изплащане на облагаемия доход, начислен за съответния месец, а в поле 17 – данъкът по чл. 42 ал. 6 от ЗДДФЛ, който работодателят внася, когато през съответния месец са направени само частични плащания за този или за друг месец.

        През м. януари 2009 г. в „НОЙ-КОМ“ ЕООД работили 17 работници. За дължимите възнаграждения на работниците и данъците върху тях подсъдимата  съставила „Разчетна платежна ведомост“ в която били начислени дължимите удръжки, включително и дължимия данък за доходите от трудовите правоотношения по чл. 42 от ЗДДФЛ и възнагражденията които следва да се изплатят на всеки от работниците. На последните били изплатени възнагражденията, което те удостоверили с подпис във ведомостта. Общо бил начислен данък по чл. 42 от ЗДДФЛ в размер на 389. 32 лв. За дължимия данък по чл. 42 от ЗДДФЛ от „НАЙ-КОМ“ ЕООД подс. Н. подала в НАП Декларация образец 6 като в поле 8.1 „Вид плащане“ посочила код – 3 – „изплатено трудово възнаграждение“, в поле 16 вписала дължимия данък в размер на 389. 32 лв.

           През м. февруари 2009 г. в „НАЙ-КОМ“ ЕООД работили 17 работници. За този месец била съставена „Разчетна платежна ведомост“ от подс. Н.-Н. в която били начислени дължимия данък по чл. 42 от ЗДДФЛ и възнагражденията на работниците. Същите били изплатени, като работниците удостоверили това с полагане на подпис във ведомостта. Общо дължимия данък по чл. 42 от ЗДДФЛ за м. февруари, начислен във ведомостта в размер на 370. 80 лв. подс. Н.-Н. подала в НАП на 31.03.2009 г. Декларация образец 6 за м. февруари 2009 г. За да избегне установяването и плащането на дължимия по чл. 42 ДОД за този месец подс. Н. в декларацията в поле 8.1 „Вид плащане“  вписала код 2 – начислено, но неизплатено възнаграждение за месеца, а в полета 16 – „удържан данък по чл. 42 и чл. 49, ал. 5 от ЗДДФЛ“ и поле 17 – „авансов данък по чл. 42, ал. 6 от ЗДДФЛ“ на декларацията, подсъдимата посочила нулеви стойности.

          През м. март 2009 г. в дружеството работили 15 работници. За начислените и изплатени трудови възнаграждения за м. март била съставена „Разчетна платежна ведомост“ от подс. Н.-Н. в която били начислени заплатите и дължимия данък по чл. 42 от ЗДДФЛ в размер на 286. 94 лв. Трудовите възнаграждения на работниците били изплатени, като при получаване на заплатите работниците се подписали във ведомостта. След това, за да избегне установяването и плащането на дължимия ДОД по чл. 42 от ЗДДФЛ подс. Н. подала по електронен път в НАП Декларация обр. 6 като в поле 8.1 „Вид плащане“  вписала код 2 – начислено и неизплатено или неначислено възнаграждение за месеца, а в полета 16 – „удържан данък по чл. 42 и чл. 49, ал. 5 от ЗДДФЛ“ и поле 17 – „авансов данък по чл. 42, ал. 6 от ЗДДФЛ“ на декларацията подсъдимата посочила нулеви стойности.

          През м. април 2009 г. в дружеството работили 12 работници. В „Разчетна платежна ведомост“ подсъдимата начислила възнагражденията на работниците за месеца, както и дължимия ДОД, като общия сбор на дължимия данък бил 255. 85 лв. За да избегне установяването и плащането на данъка по чл. 42 от ЗДДФЛ подс. Н. на 31.05.2009 г. подала Декларация образец 6 в която вписала в поле 8.1 код 2 „начислено и неизплатено или неначислено възнаграждение за месеца“. След това със същата цел на 01.06.2009 г. подала за този месец нова /коригираща/ Декларация образец 6 в която в поле 8.1 посочила код 3, а в поле 16 – посочила дължим ДОД в размер на 15. 70 лв., а не изцяло дължимия – 255. 85 лв. Изплащането на трудовите възнаграждения работниците удостоверили с подпис във ведомостта.

          За всеки от останалите месеци до края на 2009 г. били съставяни от подсъдимата „Разчетна платежна ведомост“ в които били начислявани дължимия ДОД за всяко възнаграждение и общия сбор на данъка за месеца, както и конкретните възнаграждения на всеки работник, който се подписвал при получаване на възнаграждението си. За да избегне установяването и плащането на дължимия ДОД по чл. 42 от ЗДДФЛ от дружеството, подс. Н. за всеки от тези месеци подавала Декларация образец 6 като във всяка от тях в поле 8.1 вписвала код 2, а в полета 16 и 17 вписвала нулеви стойности. По този начин подс. Н. не декларирала дължимия от дружеството данък по чл. 42 от ЗДДФЛ за м. май в размер на 233. 38 лв., за м. юни – 237. 05 лв., за м. юли 208 лв., за м. август 186. 96 лв., за м. септември 168.40 лв., за м. октомври 120. 09 лв., за м. ноември 120. 09 лв. и за м. декември 123. 93 лв. Общо за м. февруари, март и от м. май до м. декември 2009 г. не декларирала с Декларация образец 6 ДОД по чл. 42 от ЗДДФЛ в размер на 2 055. 64 лв.

          През 2010 г. за всеки месец били съставяни „Разчетна платежна ведомост“ от подсъдимата в която били начислявани и трудовите възнаграждения и дължимите данъци, като всеки работник удостоверявал с подпис във ведомостта, че е получил трудовото си възнаграждение. Подс. Н.-Н.  подала в НАП Декларации образец 6 за всеки месец от годината. Подсъдимата и през тази година, за да избегне дружеството установяване и плащате на ДОД, във всяка една декларация в поле 8.1 вписала код 2, а в полета 16 и 17 вписала нулеви стойности. По този начин подсъдимата не декларирала дължимия от дружеството данък по чл. 42 от ЗДДФЛ за м. януари – 170. 38 лв., за м. февруари – 170.38 лв., за м. март – 183. 31 лв., за м. април – 201. 77 лв., за м. май – 203. 22 лв., за м. юни – 203. 22 лв., за м. юли – 203. 45 лв., за м. август 206. 44 лв., за м. септември – 201. 02 лв., за м. октомври – 224. 44 лв., за м. ноември – 233. 07 лв. и за м. декември 230. 87 лв. Общо за годината не бил деклариран и платен данък по чл. 42 от ЗДДФЛ в размер на 2 269. 71 лв.

 През 2011 г. подс. Н.-Н. отново съставяла „Разчетна платежна ведомост" всеки месец в която начислявала трудовите възнаграждения на работниците в дружеството, както и  дължимия данък общ доход. При изплащане на начислените им заплати работниците се подписвали в тази ведомост. За да избегне установяването и плащането на дължимия ДОД по чл. 42 от ЗДДФЛ от дружеството, подс. Н.-Н. за месеците януари – август е  подавала Декларация образец 6 като във всяка от тях в поле 8.1 вписвала код 2, а в полета 16 и 17 вписвала нулеви стойности. За м. септември е подала декларация образец 6 в който е посочила код 3 – начислено и изплатено трудово възнаграждение, а в клетка 16 е декларирала данък общ доход в размер на 11. 93 лв., а не действително начисления в „Разчетна платежна ведомост“ данък в размер на 236. 37 лв. За месеците октомври до ноември 2011 г. подсъдимата отново подала декларации образец 6 в които посочила код 2 в поле 8.1, т. е. начислено, но неизплатено трудово възнаграждение. Декларация обр. 6 за м. декември 2011 г. била подадена с квалифициран електронен подпис на „Рози и сие“ ЕООД на св. Р.В.И., като данните за попълване на тази декларация били дадени на св. И. от подс. Н.-Н.. По този начин подс. Н.-Н. не декларирала с цел избягване и плащане на дължимия от дружеството данък по чл. 42 от ЗДДФЛ за 2011 г. в общ размер на 2 443. 50 лв.

        През 2012 г. за всеки месец подсъдимата съставяла „Разчетна платежна ведомост“ в която начислявала и трудовите възнаграждения и дължимите данъци, като всеки работник удостоверявал с подпис във ведомостта, че е получил трудовото си възнаграждение. Подс. Н.-Н.  подала в НАП Декларации образец 6 за всеки месец от годината. Подсъдимата и през тази година, за да избегне дружеството установяване и плащате на ДОД, във всяка една декларация в поле 8.1 вписала код 2, т. е. начислено, но неизплатено или неначислено възнаграждение, а в полета 16 и 17 вписала нулеви стойности. Декларация обр. 6 за м. януари 2012 г. била подадена с квалифициран електронен подпис на „Рози и сие“ ЕООД на св. Р.В.И., като данните за попълване на тази декларация били дадени на св. И. от подс. Н.-Н. По този начин подсъдимата не декларирала дължимия от дружеството данък по чл. 42 от ЗДДФЛ за м. януари – 182. 41 лв., за м. февруари – 198. 17 лв., за м. март – 215. 76 лв., за м. април – 215. 76 лв., за м. май – 215. 76 лв., за м. юни – 211. 09 лв., за м. юли – 204. 67 лв., за м. август 185. 29 лв., за м. септември – 169. 55 лв., за м. октомври – 220. 57 лв., за м. ноември – 226. 44 лв. и за м. декември – 203. 06 лв. Общо за годината не бил деклариран и платен данък по чл. 42 от ЗДДФЛ в размер на 2 448. 53 лв. и по този начин било избегнато неговото установяване и плащане.

        През 2013 г. подсъдимата  всеки месец съставяла „Разчетна платежна ведомост“ в която начислявала и трудовите възнаграждения и дължимите данъци. При изплащане на така начислените трудови възнаграждения работниците удостоверявали с подпис, че са получили възнагражденията си. Подс. Н.  подала в НАП Декларации образец 6 за всеки месец от 2013 г. Подсъдимата и през тази година, за да избегне дружеството установяване и плащате на ДОД, във всяка една декларация в поле 8.1 вписала код 2, т. е. начислено, но неизплатено или неначислено възнаграждение, а в полета 16 и 17 вписала нулеви стойности. По този начин подсъдимата не декларирала дължимия от дружеството данък по чл. 42 от ЗДДФЛ за 2013 г. в общ размер на  3 264. 47 лв. и по този начин било избегнато неговото установяване и плащане.

За м. януари 2014 г. подс. Н.-Н. отново съставила „Разчетна платежна ведомост“ в която начислила трудовите възнаграждения на работниците на дружеството, които се подписали във ведомостта при изплащане на възнагражденията. За този месец подсъдимата изготвила и подала в НАП декларация образец 6 в който в поле 8.1 – вид плащане, посочила код 2 – начислено, но неизплатено възнаграждение или неначислено, въпреки, че във ведомостта трудовите възнаграждения и дължимия върху тях данък по чл. 42 и чл. 49 ал. 6 от ЗДДФЛ били начислени, а възнаграждения били изплатени. По този начин подсъдимия избегнала установяването и плащането на дължимия ДОД в размер на 274. 77 лв..

През целия период от време м. февруари 2009 г. до м. януари 2014 г. включително в счетоводната отчетност на дружеството са били осчетоводявани начисляваните работни заплати и начисления ДОД, но не били осчетоводени изплатени заплати в брой или по банков път за периода.

  Съобразно заповед за възлагане на ревизия от 30.12.2014 г. от св. Г.П.П. и Д.С.М. била извършена ревизия на „НАЙ-КОМ“ ЕООД за периода 01.01.2009 г. – 31.01.2014 г. При извършване на ревизията двамата свидетели установили, че за ревизирания период работните заплати в „НАЙ-КОМ“ ЕООД били начислявани счетоводно, били отразени и в изготвени „Разчетна и платежна ведомост“ за всеки месец, в които работниците с подписа си удостоверявали, че заплатите им са били изплатени. Предоставени са им били и въпросните ведомости за целия ревизиран период. Пред св. Г.П., св. Р.И. и подс. Н.-Н. не са оспорили, че работните заплати са изплащани. В подкрепа на това било заявено, че заплатите били изплащани от приходи от продажби. Било поискано от двамата ревизори писмено обяснение относно изплащането на заплатите и такова им било предоставено от управителя на дружеството – св.  Н.Н. в което обяснил, че заплатите са изплащани от приходи на дружеството. Също така при ревизията св. П. и М. установили, че счетоводно не било отразявано изплащането на работните заплати. Установено било също, че за периода м. февруари 2009 г. – м. януари 2014 г. от дружеството са били подавани декларации образец 6, но в същите било декларирано, че заплатите са начислени, но неизплатени или нененачислени, както и  била посочена нулева стойност на дължимия данък по чл. 42 и чл. 49 ал. 6 от ЗДДФЛ. Въз основа на извършената ревизия били съставени ревизионен доклад № Р-03002714003720-092-001/06.02.2015 г. и ревизионен акт № Р-03002714003720-091-001/09.03.2015 г. които били връчени на „НАЙ-КОМ“ ЕООД по реда на чл. 30 ал. 6 от ДОПК по електронен път на имейл адреса на „НАЙ-КОМ“ ЕООД.

 

От заключението на съдебносчетоводната експертиза на в.л. Д.Д. се установява, че няма несъответствие между отчетените обороти по главна книга и декларираните приходи и разходи по годишните данъчни декларации на „НАЙ-КОМ“ ЕООД, че за инкриминирания период работните заплати в „НАЙ-КОМ“ ЕООД са начислени и изплатени, но начисляването е отразено в счетоводните регистри, а изплащането не е отразено в счетоводните регистри, т. е. изплатените заплати не са осчетоводени; че през целия инкриминиран период са подавани в срок декларации образец 6, но в тях е декларирано, че заплатите са начислени, но неизплатени или неначислени; че начислените работни заплати са изплатени; че за периода м. януари – м. декември  2009 г. е начислен ДОД в размер на 2 700. 81 лв., но е деклариран и платен само 389. 32 лв. за м. януари и 15.70 лв. за м. февруари, дължим и недеклариран е ДОД в размер на 2 295. 79 лв., за 2010 г. е начислен ДОД в размер на 2 269. 71 лв., като същия е недеклариран и дължим към бюджета, за 2011 г. е начислен ДОД в размер на 2 443. 50 лв., но е деклариран и платен само 11. 93 лв., като не е деклариран и дължим ДОД в размер на 2 431. 57 лв., за 2012 г. е начислен ДОД в размер на 2 448. 53 лв., но същия не е деклариран и е дължим към бюджета, за 2013 г. е начислен ДОД в размер на 3 264. 47 лв., но същия не е деклариран и е дължим, за м. януари 2014 г. е начислен ДОД в размер на 274. 77 лв., но същия не е деклариран и е дължим. Общо за целия период не е деклариран и е дължим към бюджета ДОД в размер на 12 984. 84 лв.

От заключението на втората ССЕ на в.л. Д.Д. се установява, че установените с първата експертиза данъчни задължения за ДОД не са заплащани на бюджета.

От заключението на назначената в съд. заседание ССЕ на в. л. Д.И. се установява, че през инкриминирания период по счетоводни данни  са начислявани работни заплати и дължим върху тях ДОД по чл. 42 от ЗДДФЛ, но няма осчетоводяване на изплащане на тези заплати, че дружеството няма задължение да декларира ДОД върху работните заплати, при начислени такива, но неизплатени счетоводно, т. е. когато в счетоводството не е отразено, че заплати за изплатени. Установява се също, че работната заплата е разход на дружеството и като такъв за синтетичното отчитане на същия е предвидена сметка 604 – Разходи за заплати, за отчитане на разчетите с персонала, за отчитане разходите с персонала се използва сметка 421 - Персонал, като в същата се отразява изплащането на заплатите, изплащането се отразява и по сметка 501 – каса или сметка 503 – разплащателна сметка. При това следва задължението тези промени в сметките да се отразят в хронологичния опис на сметка 421 – персонал и главната книга.

     От писмо с изх. № 7205/11.07.19 г. на ТД НАП Варна офис Шумен се установява, че за месеците декември 2011 г. и януари 2012 г. декларация обр. 6 са били подадени с квалифициран електронен подпис на „Рози и сие“ ЕООД на св. Р.В.И..

     От писмо с изх. № 7329/19.07.19 г. на ТД НАП Варна офис Шумен се установява, че по д.п. са изискани и предоставени на разследващия орган заверени копия на Декларация образец 6, ведно с  протоколи за приемането им от НАП подадени от „НАЙ-КОМ“ ЕООД за периода м. февруари 2009 г. – м. януари 2014 г.

     От приложения в т. VІ на д.п. Ревизионен акт № Р-03002714003720-091-001/09.03.2015 г. се установява, че през инкриминирания период 31.03.2009 г. – 25.02.2014 г. са начислявани и изплащани работни заплати на заетите по трудов договор в „НАЙ-КОМ“ ЕООД, че са предоставени ведомости за заплати като в графа „Получил сумата, подпис“ има положени подписи на лицата по трудов договор, че в счетоводните регистри не са отразени извършените плащания на работни заплати, че не са  подавани декларации образец 6 за удържан данък за доходи от трудови правоотношения по чл. 42 от ЗДДФЛ.

  От приложеното в т. VІ л. 49 „Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол“ се установява, че Ревизионен акт № Р-03002714003720-092-001/09.03.2015 г. е връчен електронно на 09.03.2015 г. като електронната препратка към съобщението е активирана на 09.03.15 г. от ІР 77.85.189.35 Документът е изтеглен от имейл *************@***.**.

     От приложения в т. VІ л. 55-303 ревизионен доклад № Р-03002714003720-092-001/09.03.2015 г. се установява, че за периода м. февруари 2009 г. – януари 2014 г. в „НАЙ-КОМ“ ЕООД са начислявани и изплащани работните заплати на заетите по трувод договор лица, които са удостоверили с подписа си, че заплатите  са им изплатени, че за този период от дружеството са подавани декларации образец 6 в които е декларирано, че работните заплати са начислени, но неизплатени, че в представените счетоводни регистри не са отразени изплатените работни заплати, установяват се също така всички действащи трудови договори за инкриминирания период; приложени са и всички разплащателни ведомости по месеци, които са приети с протокол подписан от св. П. и М. и подсъдимата, че за всяка година 2009-2013 г. дружеството е имало приходи.

 

От приложените по д.п. т. 1 л. 114 годишни данъчни декларации на „НАЙ-КОМ“ ЕООД се установява, че през всяка година дружеството е имало приходи.

От приложеното писмо с изх. № 7076/29.06.2020 г. на ТД на НАП Варна офис Шумен се установява, че установените задължения с ревизионен акт № Р-03002714003720-091-001/09.03.2015 г. са присъединени към изпълнително дело №27100000885/2010 г.

От приложеното писмо с изх. №7076-1/06.07.2020 г. на ТД НАП Ваярна офис Шумен се установява, че по изпълнително дело №27100000885/2010 г. не са постъпили плащания за погасяване на задължения по ревизионен акт № Р-03002714003720-091-001/09.03.2015 г.

От приложеното писмо с изх. № 3659/23.11.2018 г. на Окръжен съд гр. Шумен се установява, че до 23.11.2018 г. няма открито производство по несъстоятелност на „НАЙ-КОМ“ ЕООД.

     От приложената Референцията от Първа медикодиагностична лаборатория гр. Шумен се установява, че подсъдимата е трудово ангажирана и са налице добри характеристични данни за нея.

От приложената справка за съдимост на подс. Н. се установява, че същата не е осъждана и не е освобождавана от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК.

 

От показанията на св. Р.В.И. се установява, че през периода 2009 г. – 2014 г. чрез „Рози и сие“ ЕООД на което е едноличен собственик е осъществявала счетоводната отчетност на „НАЙ-КОМ“ ЕООД, че подс. Н.-Н. е изготвяла разплащателните ведомости, изготвяла и е подавала в НАП и декларации образец 1 и образец 6, че за всичко което не и е ясно, подсъдимата се е допитвала до нея, че до 2013/2014 г. декларация образец 6 не се подавала когато са начислени работни заплати, но не са изплатени, а такава се подава само когато са начислени и изплатени заплатите, че вече след от 2014 г. законът бил променен и дакларация се подавала и за начислени, но неизплатени заплати, че в този период когато се изплатят заплатите, тогава се подава декларация образец 6, че начислените заплати и дължимия за тях данък по чл. 42 от ЗДДФЛ са отразени счетоводно за периода, но счетоводно стояли заплатите като неизплатени, че за периода 2009 – 2014 г. не можела да си спомни дали не са изплащани заплатите в дружеството, че като е ползвала за някаква справка ведомостите за заплати, не може да си спомни дали на тези ведомости е имало подписи на работниците,  че не е връчен ревизионния акт на „НАЙ-КОМ“ ЕООД. Съда не кредитира показанията на св. И. в частите им в които твърди, че до 2013 г. при начислени, но неизплатени заплати не е имало задължение да се подава декларация образец 6 за дължимия данък по чл. 42 от ЗДДФЛ. Съда приема, че този свидетел като едноличен собственик на търговско дружество с предмет на дейност – счетоводно обслужване на други търговци и лично осъществява счетоводната им отчетност, следва при осъществяване на дейността си по това обслужване да познава разпоредбите на НАРЕДБА № Н-8 от 29.12.2005 г. на Министъра на финансите -  за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица – Д.В. бр. 1|/2006 г., от една страна. От друга – житейски нелогично е св. И. да дава указания на подсъдимата по съставяне на разплащателни ведомости и декларации по Наредба № Н-8/2005 г., без да се е запознала с разпоредбите на наредбата. От трета – съобразно указанията за попълване на декларация образец 6 дори и при начислени, но неизплатени заплати, данъчнозадълженото лице също е задължено да подава тази декларация, но с вписан код 2 – начислено, но неизплатено възнаграждение. От четвърта страна – самата подсъдима твърди, че по указания на св. Р. И. била подавала нулеви декларации образец 6. Поради това съда приема, че тези показания са дадени с цел обслужване защитата на подсъдимата срещу предявеното и обвинение. Съда не кредитира показанията на този свидетел и в частта, в която твърди, че ревизионния акт не бил връчен. Тук отново свидетеля дава показания в подкрепа на защитната версия на подсъдимата. Тези показания са в противоречие с показанията на същия свидетел дадени на д.п. и приобщени по реда на чл. 281 от НПК в които твърди, че ревизионния акт е бил връчен. В противоречие са и с показанията на св. П. и П.И. които твърдят, че ревизионния акт е бил връчен. Накрая – в противоречие са и с приложеното в т. VІ л. 49 „Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол“ от което се установява, че Ревизионен акт № Р-03002714003720-092-001/09.03.2015 г. е връчен електронно на 09.03.2015 г., както и с показанията на св. Н.Н. от д.п. в които твърди, че ревизионния акт му е връчен. Съда не кредитира показанията и в часта им в които твърди, че понякога се е налагало да ползва ведомостите за заплати, изготвени от подсъдимата и поради това не можела да си спомни дали имало подписи на работните в тези ведомости. Съда приема, че тези показания обслужват защитата на подсъдимата. На първо място св. И. като счетоводител не би могла да осчетоводи начислените заплати, осигуровки и данък по чл. 42 от ЗДДФЛ без всеки месец да използва данните от тези ведомости. И това е така защото св. И. няма от къде от друго място да намери данните за начислените заплати, осигуровки и данък, за да ги осчетоводи като начислени. В тази връзка съда не кредитира и твърдението на св. И., че не можела да си спомни дали за този период заплатите не са изплатени. В тази им част показанията на св. И. обслужват както защитата на подсъдимата, така и самата И., тъй като както твдърди, че при начислени, но неизплатени заплати данъка не се декларира, ако заяви, че знае за изплащането на заплатите, то е следвало да даде указания да се декларира от подсъдимата начисления ДОД. А като е указала на подсъдимата, че не следва да се декларира, а знае, че заплатите са изплатени, то по същество признава съучастие при укриването на данъка.

Съда кредитира показанията на св. Р.И. от д.п. приобщени по реда на чл. 281 от НПК в частите им в които твърди, че ревизионния акт бил връчен на 09.03.2015 г., тъй като както беше посочено по горе – тези показания се подкрепят от показанията на св. П. и П.И., а и от удостоверението за извършено връчване по електронен път.

От показанията на св. Г.П.П. се установява, че на нея и св. Д.М. е възложено извършването на ревизията на „НАЙ-КОМ“ ЕООД с. Памукчи, че тъй като в подаваните декларации образец 6 от дружеството бил посочен код за начислени, но неизплатени заплати, при което не се дължи данък по чл. 42 от ЗДДФЛ, при извършване на ревизията една от задачите била да се установи дали за ревизирания период са изплащани заплатите. При това на св. П. и М. били предоставени разплащателни ведомости, които били подписани от лицата включени в тези ведомости, че са им начислени и изплатени месечните заплати, също било предоставено писмено обяснение от дружеството в което се посочвало, че заплатите били изплатени, като произхода на средствата бил от приходи от продажби, които не били заприходени. Били предоставени и справки за изплащане на заплатите. Установява се също така, че пред св. П., нито подс. Н.-Н.,  нито св. Р.И. са оспорвали, че заплатите са изплатени, както и, че декларация образец 6 се подава независимо дали са изплатени или не заплатите, като при изплатени се попълва един код, а при неизплатени – друг, че ревизионния доклад и ревизионния акт са били връчени на ревизираното търговско дружество.

От показанията на св. П.Р.И. се установява, че тя е била ръководител на екипа на който е възложена ревизията на „НАЙ-КОМ“ ЕООД, че при обсъждане на резултатите от ревизията, тя научила от св. П. и М., че на същите са били предоставени разплащателни ведомости с подписи на лицата, че са получили начислените им заплати, че от дружеството били предоставени справки, че заплатите са били изплатени, че през ревизирания период от дружеството са подавани декларации образец 6 в които неправилно е бил посочен код 2 – начислени, но неизплатени заплати, вместо код 3 – начислени и изплатени заплати, а след 2012 г. тези кодове били 5 за начислени и неизплатени заплати и код 7 при изплатени, че ревизионния доклад и ревизионния акт са били връчени на дружеството по електронен път, което е удостоверено съобразно чл. 30 ал. 6 от ДОПК.

От показанията на св. Д.С.М. се установява, че той е бил в екипа на който е била възложена ревизията на „НАЙ-КОМ“ ЕООД заедно със св. П. и П.И., че съгласно представените им ведомости за заплати, те установили, че заплатите са били изплащани, че в декларация образец 6  неправилно бил посочен код за начислени, но неизплатени заплати.

От показанията на св. Й.И.Н. се установява, че е работила в „НАЙ-КОМ“ ЕООД два месеца през 2012 г. и заплатите са и изплащани на седмица от подс. Н.-Н., че във ведомост за заплати не се е подписвала, че има нейни подписи в предявените и ведомости за заплати за м. октомври и ноември 2012 г.

От показанията на св. К.З.А. се установява, че е работила в дружеството от 2008 г. до 2010 г., но била на работа около седмица и получила заплата, че във разплащателните ведомости за м. януари, февруари и март  2009 г. е наличен нейн подпис за получено трудово възнаграждение.

От показанията на св. М.М.Ц. се установява, че през периода 2011-2012 г. е работила в „НАЙ-КОМ“ ЕООД като продавач в магазин в гр. В. Преслав, че редовно са и изплащани работните заплати, като се подписвала на ведомости за получените заплати, че е налице нейн подпис в предявените и ведомости за заплати за м. март, април, май, юни и септември 2011 г., както и за м. май, август и септември 2012 г. За подписите във ведомостите за останалите месеци в периода м. март 2011 г. – м. октомври 2012 г. свидетеля твърди, че някои от подписите приличат на нейния подпис, но не може да потвърди със сигурност, поради бледост на предявеното копие от ведомостите.

От показанията на св. М.К.С. се установява, че същата е работила в „НАЙ-КОМ“ ЕООД в магазин за авточасти в гр. В. Преслав през периода 2013-2014 г., че заплатите са и плащани редовно всеки месец и при получаването им тя се е подписвала, че не е имало забавяне при плащането на заплатите, че на предявените и ведомости за заплати за м.  април,, май, юни, юли, септември и декември 2013 г. подписа под нейното име е неин.

От показанията на св. Н.С.Н. се установява, че е работил в „НАЙ-КОМ“ ЕООД до 27.02.2009 г., че заплатите са му изплащани редовно, като имало закъснения с 4,5, 6 дни.

От показанията на св. Й.С.Л. се установява, че е работила в „НАЙ-КОМ“ ЕООД в магазин за авточасти в гр. В. Преслав, че по това време е била с моминската си фамилия Р., че редовно са и изплащали заплатите и не си спомня да е имало закъснения, че се е подписвала за получаваната заплата, че заплатата и е давана от подс. Н.-Н., че подписите в разплащателните ведомости за м. декември 2012 г. и за м. януари, февруари, март и април 2013 г. са нейни.

От показанията на св. И.С.К. се установява, че от началото на 2009 г. е работила в „НАЙ-КОМ“ ЕООД в магазин за дрехи втора употреба в гр. Разград, че редовно са и изплащани заплатите, че заплатите и изплащал собственика на фирмата, че вижда свои подписи в разплащателни ведомости за м. февруари, март, април, май, юни, юли и август 2009 г., че се е случвало по уговорка със собственика на дружеството, тя да си вземе заплатата от оборота.

От показанията на св. Й.А.Г. се установява, че тя е работила в „НАЙ-КОМ“ ЕООД през 2009 и 2010 г. в автомивка на дружеството, че заплатата и се  изплащала предимно като аванс в средата на месеца, че не си спомня да е получавала цяла заплата, че не си спомняла да се е подписвала за получените заплати, че подписите в предявените и разплащателни ведомости за м. април, май, юли, август 2009 и м. април 2010 г. са нейни, че нямало нейни подписи във ведомостите за м. февруари, юни, септември, октомври, ноември и декември 2009 г. и за м. януари, февруари, март и м. май 2010 г. няма нейни подписи, че мисли, че е имало забавяне на изплащане на заплатите за два-три месеца, но не си спомняла колко пъти, че не си спомняла да и се изплаща заплата всяка седмица. Съда не кредитира показанията на този свидетел с изключение на частите в които твърди, че е работила в дружеството и в тези в които твърди, че във ведомостите има нейн подпис. В останалите части съда не ги кредитира, тъй като същите за вътрешно противоречиви, а и е налице твърдение, че така си спомняла, а след това, че не си спомня за определени факти.

От показанията на св. П.Й.Н. се установява, че същия е брат на св. Н.Й.Н. – собственик и управител на „НАЙ-КОМ ЕООД, че от 2009 г. до началото на 2014 г. е работил в дружеството, че заплатите не се плащали редовно, като имало забавяне с месеци 3-4 месеца, че не е имало редовно плащане на заплатите, че заплатите ги изплащал неговия брат – св.Н.Н., че се е подписвал при изплащане на заплатите. Съда не кредитира показанията на този свидетел, тъй като приема, че те обслужват защитната позиция на подсъдимата. От една страна той е в роднински връзки с подс. Н.-Н. /брат е на нейния съпруг/. От друга – в противоречие са с показанията на болшинството от свидетелите които твърдят, че заплатите в дружеството са били изплащани редовно.

От показанията на св. К.И.Б. се установява, че през 2009 – 2011 г. е работил в „НАЙ-КОМ“ ЕООД, че заплатите са плащани от управителя на дружеството, че е имало забавяне в изплащане на заплатите с около седмица-две, че е имало случаи на забавяне с 2-3 месеца, че не си спомня да се е подписвал някъде при получаване на заплата, че управителя плащал заплатите на седмица, че  има негови подписи в предявените му разплащателни ведомости за м. януари, февруари, май, юни, юли и август 2012 г., като във ведомостите за м. октомври, ноември и декември 2011 г. и за м. март 2012 г. нямало негов подпис, а ведомостта на м. април 2012 г. била много бледа и не може да каже дали има негов подпис. Съда не кредитира показанията на този свидетел в частите им в които твърди, че е имало забавяне в изплащането на заплатите с 2-3 месеца, както и че е работил в дружеството в периода 2009 – 2011 г. и, че управителя плащал заплатите на седмица, като приема, че в тези части показанията му са в подкрепа на защитата на подсъдимата. От една страна – тези му показания за забавяне на изплащане на заплатите са в противоречие с показанията на другите свидетели. От друга – от приложената справка за действащи трудови договори на „НАЙ-КОМ“ ЕООД се установява, че този свидетел е започнал работа в дружеството на 06.10.2011 г. до 25.07.2012 г.

От показанията на св. М.Б.М. се установява, че е работил в „НАЙ-КОМ“ ЕООД 2008-2009 г., че заплатите се изплащали предимно като аванс и само един път взел цяла заплата, че се е подписвал на бележки – малки листчета, че е вземал аванс от 40 или 50 лв., че си е искал цяла заплата за месеца, но не му е давана такава, че във ведомостите за м. януари, февруари, март, април и юни 2009 г. имало подписи които приличали на неговия, а за м. май и юли 2009 г. нямало негов подпис. Съда не кредитира показанията на този свидетел в частите в които твърди, че винаги заплатите са му изплащани като аванс и не е вземал цяла заплата, тъй като са в противоречие с показанията на  голяма част от свидетелите които твърдят, че са им изплащани заплатите в края на следващия месец и то целите заплати.

От показанията на св. Й.Р.Й. се установява, че същия е работил в „НАЙ-КОМ“ ЕООД през 2009 г. и първата половина на 2010 г., че заплатите не се плащали редовно и закъснявали, че управителя давал аванс, а след това се забавяло плащането на останалата заплата с един месец, че се е подписвал при получаване на заплатите, че има негов подпис на предявените му разплащателни ведомости за м. март, април, май, юни, юли, август и декември 2009 г., като нямало негов подпис във ведомостите за м. февруари 2009 г. и за м. януари и февруари 2010 г., като за м. октомври 2009 г. не можел да каже дали има негов подпис, а за ноември 2009 г. подписа във ведомостта приличал на неговия.

От показанията на св. С.Л.Б. се установява, че е работила в „НАЙ-КОМ“ ЕООД от 2008 г. до 2015 г., че заплатите не се изплащали редовно, че се изплащали на една или няколко седмици, че е имало забавяне в плащането с 2-3 месеца, че се е подписвала за изплатените и заплати на два три месеца, че има нейни подписи в разплащателните ведомости с изключение на м. ноември и декември 2009 г. и м. януари и февруари, май, септември, ноември и декември 2010 г., за м. февруари, юни, юли, октомври, ноември и декември 2011 г., м. септември и декември 2012 г. Съда не кредитира показанията на свидетеля в частта им в която твърди, че е имало забавяне на изплащане на заплатите с 2-3 месеца, тъй като тези показания са в противоречие с показанията на голяма част от разпитаните свидетели-работили по трудов договор в „НАЙ-КОМ“ ЕООД.

От показанията на св. Г.Р.Т. се установява, че е работил една седмица в дружеството и му е изплатена заплатата.

От показанията на св. В.П.В. се установява, че е работил в „НАЙ-КОМ“ ЕООД от 2005 г. до 2012 г., че заплатите били изплащани със закъснение с една седмица, че само един път му е плащано за седмица.

От показанията на св. С.В.С. се установява, че е работил в „НАЙ-КОМ“ ЕООД, че си е получавал винаги заплатата, че няма негов подпис в предявените му разплащателни ведомости.

От показанията на св. Г. К. Г., приобщени по реда на чл. 373 ал. 1 от НПК се устаовява, че същия е работил в „НАЙ-КОМ“ ЕООД, че редовно си е получавал работната заплата от управителя на дружеството.

От показанията на св. Е. /Р./ К. Г. приобщени по реда на чл. 373 ал. 1 от НПК се устаовява, че същата е работила в „НАЙ-КОМ“ ЕООД, че редовно си е получавал работната заплата от подс. Н.-Н..

     От показанията на св. Н.Й.Н. се установява, че същия е едноличен собственик и управител на „НАЙ-КОМ“ ЕООД с. Памукчи обл. Шумен, че дружеството развивало търговска дейност чрез автосервиз в гр. Каспичан и магазини за продажба на дрехи и авточасти, че съпругата му – подс. Д.Н.-Н. е работила в дружеството на длъжност „касиер-счетоводител“, че съпругата му не е изработвала заплатите на заетите по трудов договор, че същата е изготвяла и подавала декралация образец 6 с квалифицирания електронен подпис на дружеството, но под прякото ръководство на св. Р.И., че изплащането на работните заплати от 2009 г. започнало да се забавя с 2-3 месеца, че имало случаи когато заплатата се давала на части всяка седмица от месеца, че не са давали аванс в средата на месеца и в края на месеца остатъка до цялата заплата, че съпругата му е начислявава осигуровки и данъци, че на електронния адрес, който той е представил в НАП за кореспонденция е връчен ревизионен доклад от извършената ревизия на дружеството, но не е връчван ревизионен акт.

От показанията на св. Н.Й.Н. дадени на д.п. пред орган на д.п. и приобщени по реда на чл. 281 от НПК се установява, че ревизионния акт за констатираните задължения на „НАЙ-КОМ“ ЕООД му е връчен, че същия не го е обжалвал тъй като е съгласен с констатациите по акта.

Съда не кредитира показанията на св. Н. дадени в съд. заседание в частта им в която твърди, че подсъдимата не е изготвяла работните заплати в дружеството. Това твърдение е в противоречие с показанията на св. Р.И. и обясненията на подс. Н.-Н.. Съда не кредитира показанията на този свидетел и в частта им в която твърди, че от 2009 г. здружеството започнало да забавя изплащането на работните заплати с два-три месеца. Това твърдение е в противоречие с показанията на 14 работника на дружеството, разпитани като свидетели в съд. заседание. Накрая – съда не кредитира показанията и в частта им в която твърди, че ревизионния акт не бил връчен. Това му твърдение е в противоречие с показанията на св. П. и П.И., с показанията на св. Р.И. от д.п. където твърди, че акта е връчен, в противоречие е и с приложеното удостоверение за електронно връчване. С оглед на посочените противоречия и предвид факта, че този свидетел е съпруг на подс. Н.-Н., съда приема, че тези показания обслужват защитната теза на подсъдимата и поради това не следва да се кредитират.

От обясненията на подс. Н.-Н. от съд. заседание на 07.07.2020 г. се установява, че св. Н.Й.Н. е неин съпруг; че е следвала /учила/ счетоводство във висше учебно заведение, но не се е явявала на държавни изпити; че счетоводството на „НАЙ-КОМ“ ЕООД е осъществявано от св. Р.И.; че тя – подсъдимата е осъществявала изготвянето на работните заплати на работещите в дружеството; че е изготвяла и подавала в НАП декралации образец 1 и образец 6; че изготвайки заплатите и декларациите винаги е питала св. Р.И. и е спазвала нейните указания; че св. Р.И. до 2013 г. и е казвала, че когато няма пари в касата, тя И. не можела да отрази счетоводно изплащането на заплатите, поради липса на пари в касата въпреки, че фактически са изплатени и след като не може да се осчетоводи изплащане на заплатите И. е указала на подсъдимата да  съставя и подава в НАП декларация образец 6 като не декларира дължимия ДОД върху фактически изплатените заплати; че е указала, че когато счетоводно се изплатят заплатите, тогава трябва да се подаде декларация образец 6, че по указания на св. И. при изготвяне на декларация образец 6 е попълвала код за начислени, но неизплатени заплати; до края на 2013 г. по указания на св. Р.И. законът уреждал, че когато са изплатени заплатите, но тъй като в касата няма постъпления, то счетоводно не може да се отрази изплащането им, тогава заплатите в счетоводството оставали като начислени, но неизплатени и за това ДОД върху тези заплати не се дължал и декларирал; след 2014 г. отново по указания на св. Р.И. без значение дали заплатите са начислени и изплатени или неизплатени, то тогава ДОД върху тях се декларирал с декларация образец 6; че управителя на дружеството – св. Н.Н. е намирал от някъде пари и е плащал заплати на работещите в дружеството; че заплатите са изплащани, дори и на части или със закъснение; че според закона през периода 2009 г. – 2014 г. ако нямало изплатена заплата, не се декларирал ДОД върху тази заплата. Съда не приема и не кредитира обясненията на подс. Н.-Н., че по указания на св. Р.И. подсъдимата е подавала декларация образец 6 с код за начислени, но неизплатени заплати и съответно нулева ставка в полета № 16 „Удържан данък по чл. 42 от ЗДДФЛ“ и № 17 „Удържан данък по чл. 42 ал. 6 от ЗДДФЛ“, тъй като заплатите които са фактически изплатени, не било счетоводно отразено изплащането им, поради липса на пари в касата на дружеството. От една страна – тези обяснения са в противоречие с показанията на св. Р. И., която твърди, че е давала указания на подсъдимата при попълване на декларация образец 6 когато заплатите са начислени, но неизплатени да попълва код 2 за начислени, но неизплатени заплати, съответно код 5 от началото на 2013 г., а при изплатени заплати да попълва код 3 „начислени и изплатени възнаграждения“. Никъде в показанията си св. Р. И. не твърди да е указвала на подсъдимата по този начин да се попълват декларациите образец 6 /начислени, но неизплатени – код 2/, тъй като счетоводно не е отразено изплащането на заплатите, поради липса на пари в касата. От друга страна – безпорно е установено по делото, че заплатите са били изплащани /показанията на разпитаните по делото работници на дружеството, които твърдят, за редовно изплащане на заплатите, като само св. П.Н. твърди, че е имало забавяне на заплатите с 3-4 м., св. К.Б. твърди забавяне с 1-2 седмици и е имало случаи на забавяне с 2-3 м., св. Й.Й. твърди за забавяне с 1 месец, св. С.Б. твърди за закъснение от 2-3 м./ за което не отрича и самата подсъдима. От трета – пред св. П. е заявено, че заплатите са изплащани от приходи от продажби, които не са заприходени. От четвърта – приложени са по делото разчетно платежни ведомости с подписи на лицата получили си заплатата. От пета страна – от приложените по д.п. т. 1 л. 114 годишни данъчни декларации на „НАЙ-КОМ“ ЕООД и данните от ревизионния акт и ревизионния доклад се установява, че през всяка година дружеството е имало приходи.

 

При така приетата фактическа обстановка и анализ на събраните по делото доказателства съда достигна до следните изводи:

1.              През периода 01.01.2009 г. – 25.03.2014 г. подс. Д.Н.-Н. била назначена по трудов договор на длъжност „касиер-счетоводител“ и като такава на същата е било възложено и изработвала ведомости за заплати / Разчетна платежна ведомост/ на работещите по трудов договор в дружеството. Също така и е възложено и е изготвяла и депозирала в ТД на НАП декларации образец 1 и образец 6 по силата на НАРЕДБА № Н-8 от 29.12.2005 г. на Министъра на финансите -  за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица – Д.В. бр. 1|/2006 г.

2.              През същия период счетоводството на  „НАЙ-КОМ“ ЕООД се осъществявало от „Рози и сие“ ЕООД чрез св. Р.В.И., като същата осчетоводявала предоставените и от дружеството счетоводни документи.

3.              Част от приходите от дейността на дружеството от продажби на стоки и услуги не би осчетоводявани, т. е. от счетоводна гледна точка тези приходи не са включени по сметките касаещи касата на дружеството, от където пък следва да се изпишат паричните средства при изплащане на работните заплати.

4.              Останалата част от приходите на дружеството били осчетоводявани съобразно правилата на счетоводството, поради което не е налице несъответствие между отчетените обороти по главна книга и декларираните приходи и разходи по годишна данъчна декларация за всяка една от годините за периода 2009 – 2014 г.

5.              Съобразно разпоредбата на чл. 42 ал. 1 от ЗДДФЛ авансовият данък за доходи от трудови правоотношения се определя от работодателя месечно на базата на месечна данъчна основа, а съобразно ал. 5 се удържа от работодателя при окончателното изплащане на облагаемия доход, начислен за съответния месец. Разпоредбата на ал. 6 урежда случаите когато през съответния месец са направени само частични плащания за този или за друг месец, работодателят внася данъка по ал. 4, определен върху брутния размер на сумата от частичните плащания. За този данък разпоредбата на чл. 55 ал. 1 от ЗДДФЛ въвежда задължението за подаване на декларация по образец. Разпоредбата на чл. 2 ал. 2 т. 3 от НАРЕДБА № Н-8 от 29.12.2005 г. на Министъра на финансите -  за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица – Д.В. бр. 1|/2006 г. въвежда задължение на работодателите да подават в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите декларация образец № 6 за общият размер на дължимия данък за внасяне за доходите от трудови правоотношения по смисъла на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, която декларация съобразно разпоредбата на чл. 3 ал. 3 т. 1 се подава едновременно с подаване на декларация образец № 1. При начислен данък по чл. 42 от ЗДДФЛ, същия се удържа от работодателя /в случая платеца на данъка/ при окончателното изплащане на облагаемия доход начислен за съответния месец. Така начисления и удържан данък, съобразно разпоредбата на чл. 65 ал. 10 от ЗДДФЛ се внася до 10-о число на месеца, следващ месеца  през който данъкът е удържан /редакцията на ал. 10 от 31.12.20109 г./ и ал. 11 след 01.01.2011 г. и до 25 число на месеца, следващ месеца през който данъкът е удържан – чл. 65 ал. 11 от ЗДДФЛ /редакцията от 01.01.2013 г./

6.              След края на всеки месец в периода м. февруари 2009  - м. януари 2014 г. подс. Н.-Н. е съставяла разчетно-платежна ведомост в която е начислявала заплатите на работещите по трудов договор и дължимите осигуровки и дължимия по чл. 42 от ЗДДФЛ данък. Така начислените заплати, осигуровки и ДОД са били осчетоводявани по съответните счетоводни сметки на дружеството /заключенията на първата ССЕ от д.п. и назначената ССЕ в съд. производство/.

7.              Изплащането на работните заплати за всеки от месеците в инкриминирания период се е извършвало с неосчетоводената част от приходите на дружеството. По тази причина в счетоводството не е осчетоводявано по съответните сметки изплащането на заплатите. Изключение е направено през 2011 г. когато са осчетоводени три суми за изплатени заплати: Разходен касов ордер от 30.12.2011 г. за 29 782. 38 лв., РКО от 30.12.2011 г. за 2802. 98 лв. и РКО от 30.12.2011 г. за 12 957. 30 лв. Само последната осчетоводена сума касае изплатени работни заплати за инкриминирания период – за м. януари – м. юни 2009 г. Първите две суми касаят изплатени работни заплати за 2007 и 2008 г., т. е. за период който е извън инкриминирания.

8.              Начислените заплати за периода м. февруари 2009 г. – м. януари 2014 г. съобразно свидетелските показания на 14 от разпитаните по делото 19 свидетели работили по трудов договор в „НАЙ-КОМ“ ЕООД са изплащани редовно. Само петима от тях твърдят, че е имало забавяне в изплащането на заплатите - св. П.Н., К.Б., Й. Р. Й., С.Б. и Н.Н. според които е имало забавяне в изплащане на заплатите с 1, 2 или 3 месеца, а в някои случаи и  изплащане на аванс през месеца, но съда изложи мотиви защо не кредитира показанията на тези свидетели.

9.              При начислени и изплатени заплати съобразно разпоредбата на чл. 3 ал. 3 т. 1 във вр. с ал. 1 т. 1 от НАРЕДБА № Н-8 от 29.12.2005 г. на Министъра на финансите -  за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица – Д.В. бр. 1|/2006 г. подс. Н.-Н. е следвало за всеки месец да декларира в Декларация образец 6, че заплатите са изплатени, респективно да посочи код 3 в поле 8 от декларацията / за месеците от февруари 2009 г. до декември 2012 г., а за месеците от януари 2012 г. до януари 2014 г. код 5/,  в поле 16 да посочи сумата на дължимия и удържан данък върху дохода по чл. 42 от ЗДДФЛ за всички изплатени за месеца в дружеството заплати, а в поле 17 да посочи общия размер на авансов данък по чл. 42 ал. 6 от ЗДДФЛ при изплатен аванс през месеца.

10.         За м. януари 2009 г. подс. Н.-Н. е изработила разчетно платежна ведомост като е начислила общо 389. 32 лв. данък по чл. 42 от ЗДДФЛ, посочила е в декларация образец 6 така начисления и удържан ДОД, както и код 3 /начислено и изплатено възнаграждение/ и е подала декларацията в срок. Счетоводно е отразен така начисления данък. Така дължимия данък е внесен на 05.02.2013 г. / ревизионен акт и ревизионен доклад/.

11.         За м. февруари 2009 г. подс. Н.-Н. е съставила декларация образец 6 в която при начислени и изплатени заплати, е вписала код 2 /начислени, но неизплатени заплати/ в поле 8, а в полета 16 и 17 е вписала нулеви стойности. Декларацията е подадена в срок. Дължимия данък по чл. 42 от ЗДДФЛ в общ размер на 370. 80 лв. е начислен от подсъдимата в разчетно платежната ведомост и е осчетоводен в счетоводството. Работните заплати за месеца са изплатени, но не е осчетоводено изплащането им по съответните счетоводни сметки.

12.         За месеците март и април подсъдимата постъпила отново по същия начин – съставила разчетно платежна ведомост в която начислила заплатите и дължимите осигуровки и ДОД, като ДОД за м. март бил в размер на  286.94 лв., а за м. април – 255. 85 лв., но за всеки от двата месеца подала декларация образец 6 в които посочила в поле 8 – код 2 /начислени, но неизплатени заплати/ и нулеви стойности в полета 16 и 17. На 01.06.2009 г. подс. Н.-Н. попълнила и подала в НАП нова декларация образец 6 за м. април в която посочила в поле 8 код 3 – начислено и изплатено възнаграждение, а в поле 16 вписала дължим данък по чл. 42 от ЗДДФЛ в размер на 15.70 лв.

13.         За всеки от останалите месеци – от май до декември подсъдимата съставила разчетна платежна ведомост с начислени заплати, осигуровки и ДОД, които били осчетоводени, а заплатите изплатени, но за всеки месец съставила и подала в НАП декларации образец 6 в които посочила код 2 в поле 8, т.е. начислени, но неизплатени заплати и нулеви стойности в полета 16 и 17.

14.         По описания начин подс.Н.-Н. за 2009 г. при изплатени работни заплати, е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения – данък по чл. 42 от ЗДДФЛ в размер на  2 295. 79 лв., като в декларацията за м. април подадена в НАП на 01.06.2009 г. потвърдила неистина, че дължимия данък по чл. 42 от ЗДДФЛ е 15. 70 лв., вместо реално дължимия данък в размер на 255. 85 лв., а за месеците февруари, март, май до декември затаила истината в подадените от нея декларации образец 6 в които вписала код 2 в поле 8 – начислени, но неизплатени заплати и нулеви стойности на дължим ДОД в полета 16 и 17.

15.         През 2010 г. подсъдимата, за да избегне установяването и плащането на данък по чл. 42 от ЗДДФЛ съставяла за всеки месец разчетна платежна ведомост в които начислявала дължимите осигуровки, ДОД върху възнагражденията и самите възнаграждения на работещите в дружеството, които били осчетоводявани, а възнагражденията изплатени, но за всеки от месеците подала декларация образец 6 в които затаила истината относно действително дължимия ДОД върху начислените и изплатени заплати, като посочила код 2 в поле 8 –начислени, но неизплатени заплати и нулеви стойности за дължим ДОД в полета 16 и 17. По този начин тя избегнала установяването и плащането на данък по чл. 42 от ЗДДФЛ за цялата година в общ размер на 2 269. 71 лв.

16.         През  2011 г. подс. Н.-Н. също изработвала разчетна платежна ведомост за всеки месец в които начислявала работните заплати и дължимите осигуровки и ДОД. Същите били осчетоводени, а начислените възнаграждения – изплатени. За дължимия ДОД върху изплатените възнаграждения, всеки месец с изключение на м. септември, тя съставила и подала в НАП декларация образец 6 в които, за да избегне установяването и плащането на данък по чл. 42 от ЗДДФЛ затаила истината като във всяка декларация в поле 8 вписала код 2 /начислено, но неизплатено възнаграждение/, а в полета 16 и 17 посочила нулеви стойности на дължим данък по чл. 42 от ЗДДФЛ. За м. септември подсъдимата съставила и подала декларация образец 6 в която потвърдила неистина за дължимия данък, като в поле 8 вписала код 3 – начислено и изплатено възнаграждение, а в поле 16 вписала дължим данък в размер на 11. 93 лв., вместо реално начисления и дължим в размер на 236. 37 лв. По този начин подс. Н.-Н. избегнала установяването и плащането на данък по чл. 42 от ЗДДФЛ за 2011 г. в общ размер на 2 431. 57 лв.  Декларацията за м. декември е подадена с електронния подпис на дружеството на св. Р.И., като данните за декларацията са били подадени на И. от подсъдимата.

17.         През 2012 г. подсъдимата всеки месец съставяла разчетна платежна ведомост в които начислявала дължимите осигуровки, ДОД и възнагражденията на работещите в дружеството. Така начислените възнаграждения били изплатени на работниците, а дължимите осигуровки, ДОД и начислени възнаграждения били осчетоводени. С посочената по горе цел подсъдимата съставяла всеки месец и подавала в НАП декларации образец 6 в които вписала в поле 8 – код 2 /начислени, но неизплатени възнаграждения/, а в полета 16  и 17 вписвала нулеви стойности на дължим ДОД. По този начин тя избегнала установяването и плащането на данък по чл. 42 от ЗДДФЛ в общ размер на  2 448. 53 лв.  Декларацията за м. януари е подадена с електронния подпис на дружеството на св. Р.И., като данните за декларацията са били подадени на И. от подсъдимата.

18.  През 2013 г. подс. Н.-Н. продължила всеки месец да изготвя разчетна платежна ведомост в които начислявала дължимите осигуровки, ДОД и възнагражденията на работещите в дружеството, които били осчетоводени, а възнагражденията – изплатени. Всеки месец подсъдимата е съставяла и декларация образец 6 в които в поле 8 вписвала код 5 /изплатено, начислено и неизплатено или неначислено възнаграждение, съобразно измененията в Наредба № Н-8/2005 г. – Д.в. бр. 103/2012 г. в сила от 01.01.2013 г./, а в полета 16 и 17 вписвала нулеви стойности на начисления и дължим ДОД. По този начин подс. Н.-Н. избегнала установяване и плащане на данък по чл. 42 от ЗДДФЛ чрез затаяване на истината в декларации образец 6 в общ размер на  3 264. 47 лв.

19. За м. януари 2014 г. подс. Н.-Н. съставила разчетна платежна ведомост в която начислила дължимите осигуровки и ДОД, както и трудовите възнаграждения на работещите в дружеството, като същите били осчетоводени, а възнагражденията изплатени. За да избегне установяването и плащането на дължимия данък по чл. 42 от ЗДДФЛ подсъдимата съставила и подала в НАП декларация образец 6 в която вписала в поле 8 – код 6 /изплатено, начислено и неизплатено или неначислено възнаграждение/, а в полета 16 и 17 нулеви стойности на дължимия ДОД, вместо реално дължимия данък по чл. 42 от ЗДДФЛ в размер на 274. 77 лв.

       20. Общо за периода 31.03.2009 г., когато е подала декларацията образец 6 за м. февруари 2009 г. до 25.02.2014 г., когато е подала декларация образец 6 за м. януари 2014 г., при начислени и изплатени работни заплати, подс. Н.-Н. е избегнала установяването и плащането на дължим данък по чл. 42 от ЗДДФЛ в общ размер на 12 984. 84 лв. чрез затаяване на истината в декларации образец 6 за дължимия ДОД м. април 2009 г. и м. септември 2011 г. и чрез потвърждаване на неистина в подадени декларации образец 6 за дължимия ДОД за останалите месеци от периода.

 

     При така установената фактическа обстановка и направени изводи съда приема, че подс. Д.А.Н.-Н. от обективна и субективна страна е осъществила състава на престъплението по чл. 255 ал. 3 във вр. с ал. 1 т. 2, предложение І и ІІ, във вр. с чл. 26 ал. 1 от НК.

      От обективна страна – на подс. Н.-Н. през периода 31.03.2009 г. – 25.02.2014 г. е било възложено и е изготвяла и подавала по електронен път в НАП с квалифициран електронен подпис декларации образец 6 по НАРЕДБА № Н-8 от 29.12.2005 г. на Министъра на финансите -  за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица – Д.В. бр. 1|/2006 г. за удържан данък върху доходите от трудови правоотношения по чл. 42 от ЗДДФЛ, включително и за данъка върху възнагражденията за м. февруари 2009 г. Съобразно разпоредбите на чл. 2 ал. 2 т. 3 от Наредба № Н-8/2005 г.  и указанията за попълване на декларация образец 6 при начислен и удържан данък по чл. 42 от ЗДДФЛ същия следва да бъде деклариран с декларация образец 6, в която следва да се посочи в поле 8 /вид плащане/ код 3 /начислени и изплатени възнаграждения/, а след 01.01.2013 г. код 5 /изплатено, начислено и неизплатено или неначислено възнаграждение/, а в поле 16 – общия размер на удържания данък по чл. 42 от ЗДДФЛ, а при изплащане на аванс – в поле 17 следва да се посочи размера на данъка върху този аванс. За да бъде укрит – да се избегне установяването и плащането на този данък, както и данък по ЗКПО /но последния не е в предмета на обвинението по настоящото дело, поради което не следва да се обсъжда/ в „НАЙ-КОМ“ ЕООД една част от приходите от дейността на дружеството не се осчетоводявали, а с тях се изплащало възнаграждението на работещите в дружеството. Все с тази цел начислените трудови възнаграждения и дължимите върху тях осигуровки и данъка по чл. 42 от ЗДДФЛ се осчетоводявали в счетоводството на дружеството, но изплащането на трудовите възнаграждения на работещите не се осчетоводявало. При неосчетоводено изплащане на възнагражденията, начисления данък по чл. 42 ал. 5 и авансовия по чл. 42 ал. 6 от ЗДДФЛ не се удържа от работодателя, при което не следва и задължението за деклариране на този данък с декларация образец 6 в полета 16 и 17. От това пък не следва и задължението на работодателя по чл. 65 ал. 10, респективно ал. 11 след 01.01.2013 г. да внася в бюджета данъка по чл. 42 ал. 5 и авансовия по ал. 6 от ЗДДФЛ. Поради това подс. Н.-Н., за да избегне установяването и плащането на този данък, при начислени и изплатени възнаграждения през 2009 г., за м. април 2009 г., е подала декларация образец 6 в която е потвърдила неистина относно действителния размер на дължимия данък по чл. 42 от ЗДДФЛ като в клетка 16 декларирала данък в размер на 15. 70 лв., вместо начисления и реално дължим за деклариране данък общ доход 255. 40лв., т. е. същата е укрила ДОД в размер на 240. 15 лв. По същия начин за м. септември 2011 г. е подала декларация образец 6 в която е потвърдила неистина относно действително дължимия данък в размер на 236. 37 лв. колкото е начислен върху трудовите възнаграждения, като е декларирала в клетка 16 на декларацията данък общ доход 11. 93 лв. и така е избегнала установяване и плащане на данък в размер на 224. 44 лв. За останалите месеци в периода м. февруари 2009 г. – м. януари 2014 г. в подадените декларации образец 6 подсъдимата е затаила истината относно начисления и дължим ДОД, като в поле 8 е посочила код 2 за начислени, но неизплатени възнаграждения и в клетка 16 не е посочила сумата на начисления и удържан ДОД. За останалите месеци в периода м. февруари 2009 г. до м. януари 2014 г. подс. Н.-Н. е подавала в срок декларации образец 6, като за м. февруари 2009 г. декларацията е подадена на 31.03.2009 г., а за м. януари 2014 г. – на 25.02.2014 г. При начислени и изплатени възнаграждения и начислен и удържан данък по чл. 42 от ЗДДФЛ подсъдимата, за да избегне установяването и плащането на този данък, във всяка една декларация е вписвала в поле 8 „Вид плащане“ – код 2 „Начислено, но неизплатено възнаграждение“, а в полета 16 и 17 е посочвала нулеви стойности на удържания данък. От 2013 г. съобразно измененията на Наредба № Н-8/2005 г. подсъдимата е посочвала в поле 8 – код 5 /изплатено, начислено и неизплатено или неначислено възнаграждение/. По този начин подс. Н.-Н. като е избегнала установяването и плащането на данък по чл. 42 от ЗДДФЛ в размер на 12 984. 84 лв. чрез подаване на посочените декларации в периода 31.03.2009 г. – 25.02.2014 г. е осъществила състава на престъпление по чл. 255 ал. 3 във вр. с ал. 1 т. 2 предложение първо и второ, във вр. с чл. 26 ал. 1 от НК. Декларациите за м. декември 2011 г. и м. януари 2012 г. са изпратени в НАП с квалифицирания електронен подпис на св. Р.И., но са съставени от последната по данни дадени и от подс. Н.-Н.. Поради това съда приема, че св. И. не е знаела дали в действителност заплатите са начислени и изплатени с последица от това – да се начисли и удържи данъка по чл. 42 от ЗДДФЛ, от което следва и задължението да се декларира размера на начисления и удържан данък. Ето защо съда приема, че за м. декември 2011 г. и м. януари 20143 г. подс. Н.-Н. е осъществила деянието по чл. 255 ал. 3 във вр. с ал. 1 т. 2 предлж. І и ІІ във вр. с чл. 26 ал. 1 от НК с посредственото извършителство на св. Р.И..

      По основния състав – в декларациите за м. април 2009 г. и м. септември 2011 г. подсъдимата е избегнала установяването и плащането на ДОД като е потвърдила неистина по смисъла на чл. 255 ал. 1 т. 2 предложение първо от НК, относно действителния размер на начисления, удържан и дължим за плащане от „НАЙ-КОМ“ данък по чл. 42 от ЗДДФЛ, като на 01.06.2009 г. е декларирала данък за м. април в размер на 15. 70 лв. вместо начисления, удържан и дължим данък в размер на 255. 40 лв., а за м. септември е декларирала данък в размер на 11. 93 лв., вместо начисления, удържан и дължим данък в размер на 236. 37 лв. За останалите месеци от периода подс. Н.-Н. е избегнала установяването и плащането на данък по чл. 42 от ЗДДФЛ като е затаила истината по смисъла на чл. 255 ал. 1 т. 2 предложение второ от НК, че данък по чл. 42 от ЗДДФЛ се дължи, като в подадените декларации е посочила начислени, но неизплатени заплати и нулеви стойности на удържания данък, вместо действително начисления и удържан данък при изплащане на възнагражденията.

     По квалификацията по ал. 3 на чл. 255 от НК. С деянието си подс. Н.-Н. е избегнала установяването и плащането на данък по чл. 42 от ЗДДФЛ в размер на 12 984. 84 лв. Съобразно разпоредбата на чл. 93 т. 14 от НК данъци в особено големи размери са тези които надхвърлят 12 000 лв. Поради това съда прие, че укритите от подсъдимата данъци са в особено големи размери.

           По квалификацията по чл. 26 ал. 1 от НК. Деянието подсъдимата Н.-Н. е осъществила чрез подаване всеки месец на декларации образец 6 в периода 31.03.2009 г. – 25.02.2014 г. В случая подсъдимата през целия период всеки месец е осъществявала състава на чл. 255 ал. 1 т. 2 предлож. първо или второ като е подавала отделна декларация в която е затаявала истината или е потвърждавала неистина относно дължимия размер на данъка по чл. 42 от ЗДДФЛ, т. е. отделните деяния осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също престъпление, са извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите. Следователно извършеното от подсъдимата престъпление се квалифицира по смисъла на чл. 26 ал. 1 от НК като продължавано престъпление. В този смисъл е и т. 2  на ТР № 1/2009 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСНК на ВКС.

  От субективна страна - деянието е извършено при пряк умисъл от  подс. Н.-Н.. Налице е било в нейното съзнание, че след като са изплатени заплатите, тя е длъжна да декларира удържания и дължим данък по чл. 42 от ЗДДФЛ, че като затаи истина или потвърди неистина в подаваните от нея декларации образец 6 в които не посочи дължимия данък, ще избегне установяването и плащането на данъчни задължения на „НАЙ-КОМ“ ЕООД. Следователно – подс. Н.-Н. е съзнавала обществено опасния характер на това което върши. Предвиждала са настъпването на обществено опасните последици – че ще избегне установяването и плащането на данък общ доход и е искала са настъпването на тези последици.

С обвинителния акт на подс. Н.-Н. е предявено обвинение за престъпление по чл. 255 от НК осъществено с две форми на изпълнителното деяние. Първата – чрез потвърждаване на неистина - за м. април 2009 г. - че същата е потвърдила неистина в подадена от нея декларации образец 6 за м. април 2009 г.  като е декларирала дължим данък 15.70 лв., вместо действително дължимия 255. 37 лв. и по този начин е укрила ДОД в размер на 240. 15 лв. и за м. септември 2011 г. е потвърдила неистина, като в подадената декларация е посочила дължим данък в размер на 11. 93 лв. вместо дължимия  236. 37 лв. и по този начин е укрила данък за м. септември 2011 г. в размер на  224. 44 лв.  Втората форма на изпълнителното деяние в диспозитива на обвинителния акт - чрез затаяване на истината, че се дължи данък чрез подаване на нулеви декларации за останалите месеци през инкриминирания период. При описване на отделните деяния /месеците през които е укрит данъка чрез подаване на нулева декларация/ при тази втора форма на изпълнителното деяние за 2011 г. не е включен м. април в диспозитива на обвинителния акт, но в общия размер на данъка за годината е включен данъка определен в заключението на ССЕ за този месец в размер на 201. 77 лв. Съда приема, че след като няма предявено обвинение за укриване на данъци чрез затаяване на истината за м. април 2011 г., то за укрития размер на данъка за този месец, както и за обвинението, че през този м. април 2011 г. е затаила истината в така подадената декларация, следва подсъдимата да бъде призната за невиновна и оправдана.  Също така съда намира, че във втората форма на изпълнителното деяние /затаяване на истината в подадените декларации/ по обвинението за укрит данък чрез затаяване на истината за 2011 г. е посочен м. септември 2011 г. за който месец вече е налице обвинение, че е укрит данък чрез потвърждаване на неистина. От общия размер на укрития данък за този месец – 2 431. 57 лв. съобразно заключението на ССЕ е изваден укрития данък с първата форма на изпълнителното деяние в размер на 224. 44 лв. и обвинението е предявено за укриване на данъка за 2011 г. в размер на 2 207. 13 лв. Съда приема, че след като вече един път е предявено обвинение, че за м. септември 2011 г. е укрит данък чрез потвърждаване на неистината като в подадената декларация се декларира, че се дължи данък в размер на 11. 93 лв., вместо начисления 236.37 лв. и по този начин е укрит данък в размер на 224. 44 лв., то  няма основание да се предявява обвинение за същия месец за същото деяние, но с друга форма на изпълнителното деяние, поради което следва подсъдимата да бъде призната за невиновна и оправдана по обвинението, че през м. септември 2011 г. е избегнала установяването и плащането на данъка по чл. 42 от ЗДДФЛ като в подадената декларация е затаила истината като е посочила нулева стойност на дължимия данък. Предвид изложеното съда призна за невиновна и оправда подсъдимата по първоначалното обвинение, че е затаила истината в подадена по електронен път декларация образец № 6 за удържан данък доходи от трудови правоотношения по чл. 42 от ЗДДФЛ, като е декларирала нулев данък за м. април и септември 2011 г., както и за сумата от 201. 77 лв. укрит данък за м. април 2011 г.

 

     По отношение доводите на защитата: Първи довод – Според защитата: първо - при безспорно установено по делото от заключението на в. л. Д.И., че източник на информация за повадане на данни в НАП, НОИ и НСИ е счетоводната отчетност и по точно счетоводителя, второ -  показанията на св. Р.И., че подсъдимата за всичко е питала нея, трето – св. И. е заявила, че до 2013 г. когато се изплатят заплатите, тогава се подава дескларация образец 6, четвърто – според св. И. ако заплатите не са изплатени счетоводно, тогава не се подава тази декларация, пето – съобразно заключението на в.л. Д.И., че е налице съществена разлика между фактическо изплащане на заплатите и счетоводно изплащане, което от своя страна означавало, че за да бъдат счетоводно изплатени заплатите е необходимо във фирмата да има влезли пари, които да са осчетоводени и тогава да се изплатят заплатите, а не да се плащат на ръка с пари които фирмата получавала отвън, т. е. неосчетоводени, шесто – което пък означавало,  че дружеството е изплащало заплати частично или пълно, със забавяне или своевременно. При тези установени факти, според защитата не може да се приеме, че подс. Н.-Н. е извършила престъпление. Съда не приема този довод. От една страна - безспорно е установено, че информацията подавана в НАП с декларация образец 6 от подсъдимата е с източник съставената от самата нея „Разчетна платежна ведомост“. В същата се начисляват, както дължимите осигуровки, така и дължимия данък  върху начислената преди това в същата ведомост работна заплата, както и брутната и нетната работна заплата. Това се установява от обясненията на подс. Н.-Н. в които обяснява как съставя ведомостта с помощта на счетоводна програма, в която тя вписва за всеки работник необходимите данни като отработени дни, болнични, отпуски и обезщетения. След въвеждане на тези данни програмата сама изчислявала дължимите осигуровки и ДОД, както и чистата заплата на работника. Данните за дължимите осигуровки и ДОД подсъдимата чрез програмата прехвърляла в образеца на декларация образец 6, като в нея тя вписвала само кода в поле 8 и дължимите данъци в клетка 16 и 17. Установява се и от показанията на св. И. която твърди, че подсъдимата е изготвяла „Разчетна платежна ведомост“ и декралация образец 6. Установява се горното и от показанията на св. Н.Н. управител на „НАЙ-КОМ“ ЕООД и съпруг на подсъдимата, в които той твърди, че подсъдимата е изготвяла декралациите образец 6 и ги е подавала в НАП в квалифицирания електронен подпис на неговото дружество. Следователно – данните за декларация образец 6 подсъдимата е вземала от изработената от нея разчетна платежна ведомост, а не някакви други данни от счетоводството на дружеството. От друга страна – ако както твърди подсъдимата, че за всичко е питала св. И. и последната и е казала, че до 2013 г. при неизплатени счетоводно заплати декларацията не се подава в НАП, то подсъдимата не следваше да е подавала всички тези декларации и то в законовия срок. От трета страна -  безспорно е, че за да има счетоводно изплащане на работните заплати, това следва да стане с пари от приходи на дружеството които са осчетоводени. Поради това, съда приема, че не всички приходи на дружеството са били осчетоводявани, а с тях са плащани заплатите. От четвърта страна – св. И. твърди, че е указвала на подсъдимата, че когато заплатите са начислени, но неизплатени, тогава декларация не се подава, т. е. подава се за дължимите осигуровки, но в нея се посочва, че възнагражодението не е изплатено и не се посочва дължим данък. От пета страна – безспорно е установено, че заплатите на работещите в дружеството са били изплащани редовно. Предвид изложеното съда не приема този довод на защитата. Подсъдимата е била с ясното съзнание, че при начислени осигуровки, заплати и ДОД и изплатени заплати, дължимия данък по чл. 42 от ЗДДФЛ следва да се декларира, а впоследствие и да се плати. Именно, за да не се установи и плати този данък, т. е. да се избегне установяването и плащането му, тя е потвърдила неистина в две от подадените от нея декларации и е затаила истината в останалите. Втори довод – подсъдимата не е осъществила състава на престъплението по чл. 255 от НК, тъй като в.л. Д.И. в заключението си в съд. заседание била заявила, че и тя щяла да подаде по същия начин, както подсъдимата е подала декларациите, защото в счетоводството изплащането на заплатите не са отразени, т. е. осчетоводени. Безспорно, когато заплатите са начислени, но неизплатени, няма отразяване на изплащането им в счетоводството  и от това не следва дължимия върху тях ДОД да се декларира с декларация образец 6.  Но в случая заплатите са изплатени и това не е счетоводно отразено по причина, че нямало постъпления в касата на дружеството, т. е. при начислени и изплатени заплати е налице задължение да се декларира данъка. В случая нетразяването счетоводно на изплатените заплати се ползва като основание да не се декларира данъка. Трети довод – не било доказано по делото, че заплатите за изплащани редовно, тъй като това заявили само част от свидетелите. Съда не приема този довод. От разпитаните по делото 19 свидетели, 14 от тях твърдят в показанията си, че заплатите им са изплащани редовно и само 5 твърдят, че е имало закъснения. Но това им твърдение е в противоречие с показанията на другите 14 свидетели, още повече, че един от тези петима свидетели е съпруг на подсъдимата. Четвърти довод -  нямало как според в. л. Д.И. и св. И., ако заплатите не са изплатени счетоводно /т. е. в счетоводството на дружеството да е отразено изплащането на заплатите/ да се подаде в НАП друга декларация образец 6, освен тези които е подавала подсъдимата. Да, съда би приел този довод, ако в „НАЙ-КОМ“ ЕООД всички приходи са заприходявани счетоводно и с тези приходи са изплатени заплатите, от което следва и изплащането на начислените заплати да се отрази по съответните сметки в счетоводството, в главната книга и хронологичния опис на счетоводните операции, от което следва и да се декларира ДОД върху начислените и изплатени заплати. Но в случая не е така – налице е начисляване на брутните заплати с Разчетна платежна ведомост, начислени са и дължимите осигуровки и данък по чл. 42 от ЗДДФЛ, от брутните заплати са извадени осигуровките и данъка и са начислени нетните заплати, които пък са изплатени със средства които не са заприходени в счетоводството. Това съобразно разпоредбата на чл. 42 ал. 5 от ЗДДФЛ означава, че работодателя е удържал данъка по чл. 42 от ЗДДФЛ. След като заплатите са изплатени и данъка е удържан, то възниква и задължението по чл. 55 ал. 1 от ЗДДФЛ този данък да се декларира, в сроковете посочени в Указанията по Наредба № Н-8/2005 г. за попълване на декларация образец 6 /не по-късно от последния работен ден на календарния месец, през който е възникнало задължението за внасяне на вноските и данъка за съответния месец/, както и да се внесе в бюджета в сроковете по чл. 65 ал. 10 от ЗДДФЛ. Пети довод – липсвала субективната страна на престъплението по чл. 255 от НК, тъй като не бил налице пряк умисъл за извършването му. Тук като основание за извода за липса на пряк умисъл защитата сочи, че подсъдимата през целия период работела, т. е. подавала въпросните декларации под „командването или опеката или ръководството“ на счетоводителя, т. е. св. И., която пък според защитата била указала на подсъдимата, че при начислени счетоводно, но неизплатени счетоводно работни заплати, ДОД не се декларирал. Но както беше посочено по горе в настоящите мотиви – в показанията си св. И. не твърди подобно нещо. Тя заявява, че до 2013 г. при начислени, но неизплатени заплати, данъка не се декларира, като същия се декларира при изплащане на заплатите и в този смисъл била давала указания на подсъдимата, без да твърди, че става въпрос за счетоводно неизплатени заплати.

          По отношение на наказанието.

          Съда намира, че осъщественото от подс. Н.-Н. деяние не е с висока степен на обществена опасност, тъй като размера на укрития данък е близък до предвидения минимум в разпоредбата на ал. 3 на чл. 255 от НК, а степента на обществената опасност на подсъдимата съда също приема за ниска, тъй като това деяние е изолиран случай в живота на подсъдимата. Съда приема за смекчаващи вината обстоятелства: чистото съдебно минало на подсъдимата, оказаното от нея съдействие за разкриване на обективната истина с направеното още на досъдебното производство самопризнание, че тя е съставяла декларациите образец 6, което е улеснило в голяма степен разследването по делото, липсата на други противообществени прояви, трудовата ангажираност на подсъдимата, добрите характеристични данни изводими от референцията от Първа медикодиагностична лаборатория гр. Шумен и изминалия дълъг период от време от извършване на деянието до постановяване на настоящата присъда – повече от 6 години, като това забавяне не е причинено от действия на подсъдимата. Като отегчаващо вината обстоятелство съда приема – упоритостта при извършване на деянието, тъй като същото е осъществено през относително дълъг период от време. С оглед на изложеното съда приема, че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства. При това наличие на многобройни смекчаващи вината обстоятелства  съда приема, че и най-лекото предвидено наказание за деянието по чл. 255 ал. 3 от НК – лишаване от свобода в размер на 3 години, се явява несъразмерно тежко. Тук следва да се посочи, че наличието на едно отегчаващо вината обстоятелство не оказва съществено значение на извода за несъразмерната тежест на минимално предвиденото наказание. Поради това съда намира, че наказанието на подс. Н.-Н. следва да се определи при условията на чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК. За постигане целите на наказанието съда приема, че на подсъдимата следва да се наложи наказание под минимално предвидения размер от 3 г. лишаване от свобода. Ето защо съда определи и наложи наказание 2 г. лишаване от свобода. Съда приема също така, че за постигане целите на наказанието не се налага и не следва на осн. чл. 55 ал. 3 от НК да се наложи на подсъдимата и по лекото наказание предвидено в чл. 255 ал. 3 от НК, а именно конфискация на част или на цялото имущество на подсъдимата и поради това не наложи това наказание. При така наложеното наказание съда приема, че за постигане целите на наказание и поправяне на подсъдимата не се налага същото да се търпи ефективно и следователно са налице основанията на чл. 66 ал. 1 от НК, поради което съда отложи изтърпяването на така наложеното наказание за изпитателен срок от 3 г. и 6 м. 

По отношение предявения и приет за съвместно разглеждане граждански иск от Министъра на финансите на Р. България. Съда приема, че след като подс. Н.-Н. е призната за виновна и осъдена за престъпление по чл. 255 от НК при което тя е избегнала установяването и плащането на данъци в размер на 12 984. 84 лв., които „НАЙ-КОМ“ ЕООД са дължали на държавата, то гражданския иск е процесуално допустим и основателен. По делото е установено, че ревизионния акт е влязъл в сила, задълженията за данъци установени с него са присъединени към образувано изпълнително дело срещу „НАЙ-КОМ“ ЕООД и до 06.07.2020 г. няма постъпили плащания на тези задължения. Съобразно задължителните указания дадени в т. 2 на ТР № 4/2016 г. по т. д. № 4/2015 г. на ОСНК на ВКС предявения граждански иск в настоящото произвдство е процесуално допустим, а след като задълженията по ревизионния акт не са събрани, то същия е и основателен, поради което осъди подс. Д.А.Н.-Н. да заплати в полза на държавата сумата от 12 984. 84 лв. за причинените с деянието имуществени вреди ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното и изплащане.

На осн. чл. 189 от НПК съда осъди подс. Д.А.Н.-Н. ***  338 лв. направените разноски на досъдебното производство и на Съдебната власт по сметка на Окръжен съд гр. Шумен 530. 90 лв. разноски от съдебното производство, както и да заплати държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 519. 39 лв.

В този смисъл съда постанови присъдата си.

 

                                                     СЪДИЯ: