Р Е Ш Е Н И Е
№ 38-260010
гр. Елена, 17.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Еленският
районен съд в публичното заседание на девети юни две хиляди и двадесета година
в състав:
Председател: Искра Вараджакова
при
секретаря Йорданка Йорданова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 130
по описа за
Иск с правно основание чл. 422 във
връзка с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК - иск за съществуване на вземането.
Постъпила е искова молба от
„Топлофикация-П.” АД гр. П., представлявано от Л. В. С. , чрез юрисконсулт Е.М.,
против Х.Г.Л. ***. В същата се твърди, че в Районен съд – Елена било образувано
ЧГД № 464/2018 г. по описа на Районен съд – Елена, по което ищецът имал вземане
срещу ответника в размер на 367.91 лв., представляващо стойността за доставена
и ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в гр. П.,
ул. „Р. Димитров”, бл. **, вх. А, ап. 14, като главницата била в размер на
326.61 лв. за периода от 01.05.
Ищецът моли съда да постанови решение,
с което да приеме за установено по отношение на ответника Х.Г.Л., че последният
му дължи сумата 367.91 лв., представляваща стойността на доставена и ползвана,
но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в гр. П., ул. „Р.
Димитров”, бл. **, вх. А, ап. 14, от които главница в размер на 326.61 лв. за
периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г. включително, както и законна лихва за
забава на месечните плащания в размер на 41.30 лв. за периода от 10.07.2016 г.
до 07.11.2018 г., както и законната лихва върху главницата от 326.61 лв.,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на сумата.
Във визирания едномесечен срок е
постъпил отговор на исковата молба от особения представител на ответника адв. Н.Н.. В същия се взема следното становище: Предявеният
иск е допустим, но е неоснователен. Особеният представител на ответника счита,
че претенциите на ищеца не отговарят на действителното положение между
страните. На първо място, ответникът Х.Г.Л. няма качество на потребител на
топлинна енергия за битови нужди, тъй като не е собственик или ползвател на
имота, за който са начислени сумите. Прави се възражение, че страните не са
били в облигационни отношения, тъй като за да бъде установено наличието на
облигационно правоотношение между тях, ищецът следва да е доставял на ответника
през исковия период топлинна енергия като количество и цени, формиращи цената
на иска, която да не е заплатена. Качеството на потребител е определено в чл. 153,
ал. 1 от Закона за енергетиката и отношенията между страните възникват по
силата на закона от момента, в който за определеното лице възникне качеството
на потребител. Ищецът в конкретния случай не е представил доказателства и не се
установява дали и на какво основание ответникът владее имота. Не е представена
молба за откриване на партида при ищеца на името на ответника, каквато
възможност е предвидена в чл. 62 от Общите условия за доставка на топлинна
енергия за битови нужди на територията на гр. П.. При това положение отсъства,
както законово, така и договорно основание за ангажиране отговорността на
ответника по заплащане на цената за доставена топлинна енергия до посоченото в
иска жилище. Особеният представител на ответника намира, че предявеният иск за
главница и акцесорният иск за обезщетение за забава
следва да се отхвърлят, тъй като не се установява по делото привлеченото към
отговорност лице да е пасивно легитимирано да отговаря по смисъла на чл. 153,
ал. 1 от Закона за енергетиката. Същият оспорва доказателствената стойност на
представеното от ищеца с исковата молба ксерокопие на извлечение от сметка,
което е неподписано и неподпечатано, като навежда възражения срещу редовността
на воденото от ответника счетоводство. При условията на евентуалност счита, че
сумите са неправилно изчислени, както и че за процесния
период не съществува договор с фирма за дялово разпределение. Оспорва искането
на ищеца на осн. чл. 190, ал. 1 от ГПК да се задължи
ответната страна да представи документ за собственост на топлофицирания имот,
описан в исковата молба, тъй като имотният регистър и съдържащите се там данни
и информация са публично достъпни и при добра грижа ищецът може да се снабди с
исканата информация. Оспорва и искането, направено от страна на ищеца за
присъждане на съдебни разноски, тъй като са прекомерни съобразно интереса.
В съдебно заседание ищецът
„Топлофикация-П.” АД гр. П. не се представлява. Същият депозира писмена молба,
от която е видно, че поддържа предявения иск.
В съдебно заседание ответникът Х.Г.Л.
се представлява от назначения особен представител адв.
Н.Н., която поддържа депозирания отговор на исковата молба.
Съдът, след като обсъди и прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид становището на страните, прие
за установено следното:
Видно от приложеното ЧГД № 464/2018 г. по
описа на Районен съд – Елена, в полза на ищеца по настоящото дело “Топлофикация-П.”
АД гр. П., представлявано от Л. В. С. , против ответника Х.Г.Л. ***, като длъжник,
е издадена Заповед № 401/18.07.2016 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК. Присъдена е сумата 326.61 лв., представляваща незаплатена
топлинна енергия за периода от 1.05.2016 г. до 30.04.2018 г. за топлофициран имот, находящ се в гр. П., ул. „Р. Димитров“ №
**, вх. А, ет. 14, сумата 41.30 лв., представляваща лихва за забава за периода
от 10.07.2016 г. до 07.11.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата
326.61 лв., считано от 16.11.2018 г. до изплащане на вземането, сумата 25.00 лв., представляваща ДТ, и
сумата 50.00 лв.), представляваща юрисконсултско
възнаграждение. Длъжникът Х.Г.Л. е получил заповедта за изпълнение при
условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК и съдът е уведомил заявителя, че може да
предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от получаване на
разпореждането, като довнесе дължимата ДТ в размер на 25.00 лв. по сметка на
Районен съд – Елена. Заявителят по ЧГД № 464/2018 г. по описа на Районен съд -
Елена е депозирал искова молба в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК във връзка с
чл. 422, ал. 1 от ГПК.
От извършената служебна справка в Търговския
регистър с дата 14.05.2019 г. е видно, че ищецът “Топлофикация-П.” АД гр. П. е
вписан в последния. Същият се представлява от Л. В. С. .
От НА № 27, том ІІІ, рег. № 3293, дело
№ 368/2004 г. на нотариус Н.З.с № 62 в регистъра на Нотариалната камара и с
район на действие Районен съд – П. и справка по лице от Служба по вписванията –
П. за периода от 01.01.1992 г. до 16.12.2019 г. се установява, че ответникът Х.Г.Л.
и Д.М.Л.са дарили на 19.07.2004 г. на сина си Г.Х.Л. следния свой собствен
недвижим имот, а именно: Жилище - апартамент № 14, находящ се в гр. П., ул. „Р.Д.“
на 4 етаж в жилищната сграда – блок № **, вх. А, състоящ се от една стая, кухня
и сервизни помещения, със застроена площ от
По делото са представени Общи условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация–П.“ ЕАД на
потребители в гр. П. – вестник „СъП.“ бр.
82/29.04.2008 г.
Съдът намира, че не следва да се взема
предвид представеното извлечение от сметка относно неплатени в срок задължения,
произтичащи от доставка на топлинна енергия, с абонат Х.Г.Л., абонатен №
********** и адрес – ул. „Р. Димитров“, бл. **, вх. А, ап. 14, тъй като същата
няма дата на изготвяне, както и не е подписана от законния представител на
ищеца.
По делото е изслушано заключение,
изготвено от вещото лице Т.Г.Б. по назначената съдебно-икономическа експертиза.
Същото не е оспорено от страните и е прието от съда. Видно от последното е, че размерът
на претендираната главница помесечно
за процесния период – от м. май
По делото е изслушано заключение,
изготвено от вещото лице Ц.Л.М. по назначената съдебно-техническа експертиза.
Същото не е оспорено от страните и е прието от съда. Видно от последното е, че ищецът
„Топлофикация–П.“ АД е доставяло топлинна енергия за отопление и БГВ в АС 4,
находяща се в сграда етажна собственост на адрес гр. П., ул. „Р.Д.“, бл. **,
вх. А. Между ищеца и фирмата, извършвала услугата дялово разпределение на
топлинна енергия в процесната сграда етажна
собственост „Директ“ ЕООД има сключени два договора –
Договор № 97/30.11.2011 г. за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия между потребителите в сграда етажна собственост и сгради с
повече от един потребител, находящи се на лицензионната територия на гр. П., и
Договор № 76/1.09.2017 г. за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия между потребителите в сграда етажна собственост и сгради с
повече от един потребител, находящи се на лицензионната територия на гр. П..
През процесния период услугата дялово разпределение
на топлинна енергия между клиентите в сградата етажна собственост е било
извършвано от „Директ“ ЕООД на база ежемесечен отчет
на уредите за дялово разпределение и по прогнозни данни, при изготвяне на две
изравнителни сметки за отчетните периоди от 1.05.2016 г. до 30.04.2017 г. и от
1.05.2017 г. до 30.04.2018 г. Общото количество топлинна енергия, подлежащо на
дялово разпределение между клиентите (собственици/ползватели) в процесната сграда етажна собственост е било определяно на
база отчетените показания на уреда за търговско плащане (топломер) в АС и след
приспадане на технологичните загуби. През процесния
период в процесната сграда етажна собственост, включително
и на ответника, не били начислявани суми за такса мощност. Начислената служебна
енергия за м. януари
С оглед на изложената по-горе
фактическа обстановка съдът счита, че в конкретния случай е предявена по реда
на чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК положителна
установителна искова претенция за съществуване и дължимост на вземане, признато в заповедно производство по
реда на чл. 410 от ГПК и индивидуализирано в заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК. По отношение на претендираното
вземане приложими са материалноправните разпоредби на
чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката във вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД. Предявеният иск е допустим,
тъй като длъжникът е получил заповедта за изпълнение при условията на чл. 47,
ал. 5 от ГПК.
По същество съдът намира, че
предявеният иск е основателен по следните съображения:
По делото се установи по безспорен
начин, че ищецът е енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия. „Топлофикация–П.“
АД е дружество, регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския
регистър при Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на електрическа
и топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, разпределение и продажба на
топлинна енергия и други дейности обслужващи основните.
Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия. Потребител на топлинна енергия е лицето, което получава
топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата вещно или по силата на
облигационно право на ползване. По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по
продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е
необходимо изричното им приемане от потребителя.
В конкретния случай от представения по
делото НА № 27, том ІІІ, рег. № 3293, дело № 368/2004 г. на нотариус Н.З.с № 62
в регистъра на Нотариалната камара и с район на действие Районен съд – П. и
справка по лице от Служба по вписванията – П. за периода от 01.01.1992 г. до
16.12.2019 г. се установява, че ответникът Х.Г.Л. има учредено вещно право на
ползване върху топлоснабдения имот. Следователно, същият има качеството на
потребител по силата на закона на доставяната топлинна енергия за битови нужди.
Това следва, както от изричното разглеждане в Закона за енергетиката на
хипотезата на учредено вещно право на ползване и нарочно определяне на титуляра
на същото като ползвател на доставяната в имота топлинна енергия, така и от
нормата на чл. 57 от ЗС, съгласно която ползвателят е длъжен да плаща
разноските, свързани с ползването на вещта. По делото няма данни правото на
ползване на ответника да е било прекратено или погасено. В тази насока е и т. 1
от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по тълк.
д. № 2/2017 г., ОСГК на ВКС.
С оглед гореизложеното съдът приема, че
отговорността на ответника за заплащане на стойността на потребената
в процесния имот топлинна енергия може да се
ангажира.
Процесният имот е в сграда в режим на етажна
собственост и съгласно разпоредбата на чл. 142 във вр.
с чл. 139, ал. 1 от Закона за енергетиката се разпределя между индивидуалните
потребители по система за дялово разпределение за два основни компонента –
горещо водоснабдяване и отопление. По силата на чл. 142, ал. 2 от Закона за
енергетиката топлинната енергия за отопление на сграда в режим на етажна
собственост, изчислена като разликата между общото количество топлинна енергия
за разпределение в сградата и количеството топлинна енергия за гореща вода,
включва три основни елемента – топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите, по всеки от които се
определя и индивидуално дължимата от потребителя сума.
Съдът намира за установено по делото,
че през исковия период „Топлофикация–П.“ АД е доставило до процесния
топлоснабден имот топлинна енергия на претендираната цена. Фактът на реално извършена доставка
следва от изводите на вещото лице Ц.Л.М., обективирани
в заключението по приетата съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира
изцяло като обосновано, обективно и компетентно изготвено, отговарящо на всички
поставени задачи и неоспорено от страните. В заключението е отразено, че същото
е изготвено при анализ на приложените по делото документи, изискани такива от ищцовото дружество и от фирмата за дялово разпределение
като трето, неучастващо по делото лице, конкретно „Директ“
ЕООД. Посочено е, че системата за дялово разпределение е въведена в сградата –
етажна собственост, чрез сключен Договор № 221/24.09.2001 г. между потребителите
на топлинна енергия в сградата етажна собственост за процесния
обект за доставка и монтаж на уреди за дялово разпределение, отчитане на
средствата за измерване и извършване на дялово разпределение на топлинна
енергия между потребителите. Между ищеца и фирмата за дялово разпределение,
обслужваща сградата, в която се намира процесният
апартамент, били сключени два договора (Договор № 97/30.11.2011 г. за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между
потребителите в сграда – етажна собственост и сгради с повече от един
потребител, находящи се на лицензионната територия на гр. П., и Договор №
76/1.09.2017 г. за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия между потребителите в сграда – етажна собственост и сгради с повече от
един потребител, находящи се на лицензионната територия на гр. П.). Изяснено е,
че за процесния период технологичните разходи в
абонатната станция са приспаднати от отчетената ежемесечно от общия топломер брутна
топлоенергия, като на фирмата за дялово разпределение е подавана за
разпределение само нетната такава, съвпадаща по отчетни периоди с отразената в
изравнителната сметка, а изчислените технологични загуби са за сметка на
топлофикационното дружество.
Вещото лице Ц.Л.М. е достигнало до
извод, че през исковия период за процесния имот са
били начислени като дължими топлинна енергия за отопление на имота, топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, и такси за
дялово разпределение. Разпределяната до имота топлинна енергия по действителния
отчет на средствата за измерване в сградата – етажна собственост след отчетния
период е била изравнена с прогнозната, което е било отразено в индивидуалната
изравнителна сметка. В заключението на назначената съдебно-техническа
експертиза е отразено, че СТИ – топломер е преминал през съответните
метрологични проверки, в частност – през
Видно от заключението на вещото лице Т.Г.Б.
по назначената съдебно-икономическа експертиза, общата дължима сума за исковия
период възлиза на 326.61 лв. и включва цената на топлинната енергия за следните
компоненти: сградна инсталация, отопление „имот“ – за
топлинна енергия, отдадена от отоплителните тела в имота, и вноските за
услугата дялово разпределение. В кориците на делото няма данни за постъпили плащания
от страна на ответника, каквито всъщност не се и твърдят и не се доказват от
него.
Изложеното до тук води до извод, че ищецът
е изпълнил основното си задължение по процесното
облигационно правоотношение като е доставил до процесния
топлоснабден имот топлинна енергия на обща стойност
от 326.61 лв. Следователно, за ответникът е възникнало задължение спрямо
топлофикационното дружество – продавач на същата да заплати нейната цена.
Предвид изложеното, предявеният иск с правно
основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК се явява изцяло основателен и като такъв следва да бъде уважен.
По отношение на задължението за
заплащане на законната лихва за забава върху главницата, предмет на иска с
правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1, т.
2 от ГПК, съдът счита, че предвид акцесорния му характер,
възникването на последното е обусловено от дължимостта
на главното вземане и неизпълнението му в срок. Съгласно клаузата на чл. 34,
ал. 1 от приложимите към процесното правоотношение
Общи условия, приети като писмено доказателство, купувачите дължат заплащане на
доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. При неплащане в този срок и на основание чл. 86 във вр. с вр. чл. 84, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД ответникът, в качеството си на длъжник, изпада в забава и дължи заплащането
на законната мораторна лихва, без да е необходимо
изрично волеизявление на ищеца в този смисъл. По отношение размера на мораторната лихва, съдът взе предвид заключението по
назначената съдебно-икономическа експертиза, съгласно която вещото лице Т.Г.Б.
е изчислило същата в размер на 41.30 лв. за периода от 10.07.2016 г. до
7.11.2018 г. Не се установи ответникът да е погасил вземането чрез плащане,
което обосновава основателността и на тази искова претенция.
От всичко гореизложено следва извода,
че предявените искове са доказани по своето основание и размер и като такива
следва да бъдат уважени.
При този изход на делото ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, които
са в размер на 1025.00 лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100.00 лв. Същият следва да заплати на последния и
направените разноски в заповедното производство, които са в размер на 25.00 лв.
– ДТ и 50.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Водим от изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено по предявения от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ-П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П.
2303, ж. к. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, представлявано
от Л. В. С. , иск с правно основание чл. 422 във вр.
с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, че Х.Г.Л. с ЕГН ********** ***) дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-П.”
АД сумата 326.61 лв. (триста двадесет и шест лв. 61 ст.), представляваща
незаплатена топлинна енергия за периода от 1.05.2016 год. до 30.04.2018 год. за
топлофициран имот, находящ се в гр. П., ул. „Р.
Димитров“ № **, вх. А, ет. 14, сумата 41.30 лв. (четиридесет и един лв. 30
ст.), представляваща лихва за забава за периода от 10.07.2016 г. до 07.11.2018
г., ведно със законната лихва върху главницата 326.61 лв., считано от
16.11.2018 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед №
401/28.12.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ЧГД №
464/2018 г. по описа на Районен съд – Елена.
ОСЪЖДА
Х.Г.Л. с ЕГН ********** ***) да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-П.” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. П. 2303, ж. к. „Мошино“,
ТЕЦ „Република“, представлявано от Л. В. С. , сумата 75.00 лв. (седемдесет и
пет лв. 00 ст.), представляваща направените в заповедното производство
разноски, и сумата 1125.00 лв. (хиляда сто двадесет и пет лв. 00 ст.),
представляваща направените разноски в исковото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: