Р Е Ш
Е Н И Е № 153
гр.Кюстендил, 25.06.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският административен
съд, в публично съдебно заседание на двадесет
и трети юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА -
СТОИЛОВА
НИКОЛЕТА
КАРАМФИЛОВА
секретар Лидия Стоилова и с
участието на прокурор Марияна Сиракова от ОП Кюстендил, като разгледа
докладваното от съдия Карамфилова КАНД №162/2021г.,
за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.63
от ЗАНН във вр.с чл.208 и сл. от АПК.
Старши юрисконсулт Петър Зъбов –
процесуален представител на ТД Югозападна при Агенция „Митници“, съдебен адрес ***
обжалва решение №260026/16.09.2020г., допълнително решение №260113/08.12.2020г.
и определение №260181/26.03.2021г. всички на КРС, постановени по АНД
№850/2019г. Развиват се съображения за незаконосъобразност на съдебните актове,
представляващи касационни основания за отмяна по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Иска
се отмяната им и потвърждаване на НП, а по отношение на присъдените разноски за
адвокатско възнаграждение с оспореното определение се прави възражение за
прекомерност. Претендират се разноски.
Ответникът чрез процесуалния
представител излага съображения за неоснователност на касационните жалби и за
оставане в сила решенията и определението на КРС. Не се претендират разноски.
Заключението на прокурора от ОП
Кюстендил е за неоснователност на касационните жалби и правилност на въззивните
съдебни актове.
Предмет на касационно оспорване са решение №260026/16.09.2020г. на
КРС, постановено по АНД №850/2019г., с което е отменено НП №656/30.01.2018г. на зам.директора на ТД Югозападна, в
частта за наложеното на В.С.В. административно наказание „глоба“ в размер на
14 457.80 лв. за нарушение на чл.233, ал.1 от ЗМ; допълнително решение №260113/08.12.2020г. на КРС,
постановено по АНД №850/2019г., с което е допълнено решение №260026/16.09.2020г., като е отменено НП №656/30.01.2018г. в частта, с която е присъдено нарушителя
да заплати равностойността на стоката, предмет на нарушението в размер на
14 457.80 лв. на основание чл.233, ал.1 и ал.6 от ЗМ и е осъдена ТД
Югозападна да заплати на жалбоподателя разноски в размер на 100 лв. и определение №260181/26.03.2021г. на КРС,
с което е изменено допълнителното решение в частта за разноските, като ТД
Югозападна е осъдена да заплати на жалбоподателя разноски в размер на 1100 лв.
КРС в двете решения е формирал правен
извод за незаконосъобразност на НП, поради допуснати съществени процесуални
нарушения, свързани с описание на стоката, за която се твърди, че е пренесена
през границата на страната без знанието и разрешението на митническите органи,
както и поради недоказаност на административното нарушение от обективна и
субективна страна. В определението е изложил съображения за основателност на
искането за изменение на допълнителното решение в частта за разноските,
доколкото такива са претендирани и доказани в размер на 1100 лв., а не както е
присъдил първоначално в размер на 100 лв.
Касационните жалби са допустими –
подадени са от процесуално легитимен субект на касационно оспорване, срещу
съдебни актове, подлежащи на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния
срок по чл.211, ал.1 от АПК.
В пределите на служебната проверка
по чл.218, ал.2 от АПК не се установяват основания за нищожност и недопустимост
на оспорените съдебни актове КРС.
Производството пред районния съд е инициирано
с жалба на В.С.В. ***56/30.01.2018г. на зам.директора
на ТД Югозападна. Видно от административнонаказателната преписка производството
пред АНО е започнало въз основа на получено писмо с вх.№32-223637/02.08.2018г.
от ЦМУ на Агенция „Митници“ за предприемане на действия по компетентност. В
хода на проверката по документи е прието,че на 20.06.2017г. В.В.
с международен паспорт №*********, издаден на 29.11.2016г., е преминал през
ГКПП „Рибарци“ и ГКПП „Олтоманци“ /в състава на Митница Югозападна/, като
декларирал пред митническите органи на Р Сърбия стоката – часовник ROLEX, закупена от него, за внос в Р България. С искане
за възстановяване на ДДС №78/29.03.2017г. приложил и ф-ра №2226/29.03.2017г. На
20.06.2017г. В. влязъл през ГКПП „Олтоманци“, на която
дата е извършена заверка от сръбските митнически органи за одобряване на
искането за възстановяване на ДДС. При справка в митническата информационна
система МИСЗА не са отрити данни за регистриран внос на часовника. Прието е от
контролните органи, че стоката подлежи на деклариране, съгласно чл.58, ал.4 от ЗДДС във вр.с чл.51а, ал.2 от ППЗДДС с оглед стойността й – 898 000 RSD.
При така установеното е формиран извод,
че В.В. е извършил административно нарушение по чл.233, ал.1 от ЗМ, доколкото е
пренесъл през границата на страната /ГКПП „Олтоманци“/ на 20.06.2017г., без
знанието и разрешението на митническите органи стоки - часовник ROLEX, закупен с ф-ра №2226/29.03.2017г., с
митническа стойност 14 457.80 лв. Съставен е АУАН №401/10.09.2018г., а въз
основа на него е издадено процесното НП.
Във въззивното производство е приета
графологическа експертиза, обективирана в Протокол №240/09.06.2020г. на в.л.
Ал.Александров, която заключава че печатният текст „VIDINOV VESKO STOILOV BUGARSKA“ с номер на паспорт в RACUN /фактура/ №4-032917 от 29.03.2017г. вероятно е
добавен след отпечатване на документа, както и че подписът, положен в ЗАХТЕВ
/заявление/ под таблицата в дясно не е
на лицето В.С.В..
След анализ на събраните
доказателствени средства в производството пред районния съд касационната
инстанция намира за правилни изводите на съда за недоказаност на
административното нарушение от обективна и субективна страна. Същите са
направени на база правилен анализ на доказателствата, обосновани са, а
формираните на тяхна основа правни изводи са съобразени с материалния закон.
Административнонаказателната отговорност на В.В. е ангажирана за осъществено
административно нарушение по чл.233, ал.1 от ЗМ – митническа контрабанда, като
се твърди, че на 20.06.2017г. на ГКПП „Олтоманци“ лицето е пренесло през
държавната граница на Р България, без знанието и разрешението на митническите
органи стоки – часовник ROLEX, закупен с ф-ра
№2226/29.03.2017г. Изхождайки от доказателствата КАС счита, че напълно
недоказано от АНО е изпълнителното
деяние. Установеният по безспорен начин факт – преминаване на лицето през
границата на страната на 20.06.2017г. не може да обуслови извод, че на същата
дата нарушителят е пренесъл процесната стока без знанието и разрешението на
митническите органи. Този извод не се подкрепя от нито едно от останалите
доказателствени средства – не е установено по категоричен начин, че лицето е
било в Р Сърбия на 29.03.2017г., тъй като са налични и доказателства, че на
въпросната дата то въобще не е напускало пределите на Р България, че същото е
закупило часовник ROLEX с ф-ра
№2226/29.03.2017г., доколкото от експертизата на в.л. Александров се установи,
че печатният текст „VIDINOV VESKO STOILOV
BUGARSKA“
с номер на паспорт в RACUN /фактура/
№4-032917 от 29.03.2017г. вероятно е добавен след отпечатване на документа,
както и че в него липсва подпис на
купувача. Недоказано е и че заявлението за възстановяване на ДДС за процесния
часовник е подадено от В.В., тъй като отново няма положен подпис на заявителя в
документа. Липсват и доказателства за реалното възстановяване на ДДС-то за
стоката. Следователно нито чрез преки доказателства, нито чрез косвени такива
АНО доказва изложените твърдения за осъществена митническа контрабанда от
нарушителя при посочените в НП дата, време и място. Обвинението следва да бъде
доказано по несъмнен начин, като това в случая не е сторено и води до извод за
незаконосъобразност на НП.
Недоказаността на противоправно деяние по
чл.233, ал.1 от ЗМ обуславя и незаконосъобразност на НП в частта, с която е присъдено нарушителя да заплати равностойността на стоката,
предмет на нарушението в размер на 14 457.80 лв. на основание чл.233, ал.1
и ал.6 от ЗМ.
Касационната инстанция намира за
правилно и определението, с което е изменено допълнителното решение в частта за
разноските, като ТД Югозападна е осъдена да заплати на жалбоподателя разноски в
размер на 1100 лв. Видно от доказателствата по делото /договор за правна защита
и пълномощно – 2 бр./ В.В. е заплатил адвокатско възнаграждение в общ размер на
1100 лв., разноските са претендирани в срок, поради което се и дължат във
връзка с изхода от правния спор. Възражение за прекомерност не е направено
своевременно от ответната страна, поради което жалбата срещу определението е
неоснователна.
По гореизложените съображения КАС намира
съдебните актове на КРС за правилни, постановени в съответствие с материалния
закон. Не са налице касационни основания за отмяна по чл.348, ал.1, т.1 от НПК,
поради което същите ще бъдат оставени в сила.
С оглед изхода от спора разноски на касатора
не се дължат.
Воден от горното и на основание
чл.221, ал.2 от АПК, Административният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №260026/16.09.2020г.,
допълнително решение №260113/08.12.2020г. и определение №260181/26.03.2021г.,
постановени по АНД №850/2019г. по описа на Кюстендилския районен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: