Решение по дело №80/2021 на Административен съд - Стара Загора

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

№     1                                               04.01.2022г.                              гр. Стара Загора

 

В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

            Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА

 

при секретар  Минка П.

и с участието на прокурор

като разгледа докладваното от съдия Ирена Янкова административно дело № 80 по описа за 2021г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

            Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК и чл. 145 и сл. от АПК във връзка с §2 от ДР на ДОПК.

            Образувано е по жалба на „КОРС ГРУП“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Мъглиж, ул. „Гео Милев“ №12, представлявано от управителя Т.Н., подадена чрез пълномощника му адв. И. ***, против Ревизионен акт № Р-16002420000124-091-001/ 16.10.2020г., издаден от С.А.Г. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и П.З.К. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, в частта му, потвърдена с Решение № 18/ 07.01.2021г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика” гр. Пловдив при ЦУ на НАП, относно допълнително установения корпоративен данък за 2018г. в размер на 14 964.25 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 2 348.74 лв., както и допълнително установените задължения по ЗДДС за периоди 19.12.2014 г. – 31.01.2020 г. в резултат на отказан данъчен кредит в размер на 120 979.48 лв. с прилежащи лихви в размер на 17 516.35 лв.

            В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт, по съображения за неговата необоснованост; за издаването му в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят счита, че неправилно с РА са извършени корекции, на основание чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС, във връзка с чл.9 от ЗДДС, касаещи доставките на услуги от „НАЙК - ВКП“ ООД. Оспорва като неправилни, незаконосъобразни, необосновани и противоречащи на събраните в хода на ревизията доказателства, съображенията на органите по приходите, мотивирали направения извод за наличие на основание да бъде отказано правото на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от този доставчик. Твърди, че ревизиращият орган неправилно е приел, че тези доставки не са доказани документално и че не са извършени на цените, които са посочени във фактурите. Поддържа, че от представените в хода на проведеното ревизионно производство доказателства - фактури, договори и извършени по тях плащания, по несъмнен начин се установява както реалността на осъществените доставки на стоки, така и фактическото извършване на услугите - предмет на фактурираните доставки. По тези съображения, е направено искане Ревизионен акт № Р-16002420000124-091-001/ 16.10.2020г., в частта потвърден с Решение № 18/ 07.01.2021г. на Директора на Дирекция ОДОП гр. Пловдив, да бъде изцяло отменен, като незаконосъобразен. Претендира и направените по делото разноски.

            Ответникът по жалбата - Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и недоказана, и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че обжалваният ревизионен акт е законосъобразен, за което излага подробни съображения в представеното писмено становище. Претендира в полза на Дирекция ОДОП Пловдив да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер, определен по Наредба № 1 на ВАС от 09.07.2004г г за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

 

            Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

            Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16002420000124-020-001 от 09.01.2020г., издадена от С.А.Г., на длъжност Началник сектор в отдел „Ревизии“ при ТД на НАП – Пловдив, на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК, е възложено извършването на ревизия на „КОРС ГРУП“ ЕООД, ЕИК *********, с обхват задължения за корпоративен данък за периода 01.01.2014г. – 31.12.2018г. и за данък върху добавената стойност за периода от 19.12.2014г. до 30.11.2019г. Ревизията е възложена на екип от ревизори в състав: П.З.К. – главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и Н.Т.С. – старши инспектор по приходите /л.106, т.I от делото/. Срокът за извършване на ревизията е определен до три месеца, считано от датата на връчване на заповедта, което е сторено на 15.01.2020г. по електронен път /л.109, т.I/. Със Заповед за изменение на заповед възлагане на ревизия /ЗИЗВР/ № Р-16002420000124-020-002/ 09.04.2020г., /л.103, т.I/ на началник сектор при ТД на НАП С.А.Г. обхватът на ревизията е променен като са включени и задължения за ДДС за периода 01.12.2019г. – 31.01.2020г. и е определен срок на завършването й до 15.06.2020г., при запазване на органите, които да я извършат. Производството по извършване на ревизията е било спряно със Заповед № Р-16002420000124-023-001/ 23.04.2020г./л.98, т.I/, на основание чл.34, ал.1, т.4 от ДОПК – по молба на ревизираното лице, считано до 23.06.2020г. Със Заповед № Р-16002420000124-143-001/ 24.06.2020г./л.94, т.I/, на основание чл.35 от ДОПК производството е било възобновено, като срокът за завършване на ревизията е определен на 16.08.2020г. Заповедта за възлагане на ревизия, заповедта за изменение на ЗВР, както и заповедите за спиране и възобновяване на производството за извършване на ревизия, са издадени в електронен вид и подписани с квалифициран електронен подпис на С.А.Г. в посоченото й длъжностно качество - Началник сектор в отдел „Ревизии“ в ТД на НАП – Пловдив.

            С цел установяване на факти и обстоятелства от значение за данъчното облагане, в хода на ревизията, са предприети действия по събиране на доказателства, вкл. въз основа на отправени искания за представяне на документи и писмени обяснения от данъчно задълженото лице, с които са изискани първични и вторични счетоводни документи, счетоводни регистри и търговска документация; извършени са справки; на основание чл.37, ал.5 от ДОПК са отправени искания за представяне на документи, сведения и писмени обяснения от трети лица; присъединени са доказателства и са съставени протоколи за извършени насрещни проверки; предприети са действия по налагане на предварителни обезпечителни мерки. Извършените процесуални действия и събраните в хода на производството доказателства, са подробно описани в РД.

            Въз основа на извършената на дружеството ревизия и на основание чл.117 от ДОПК, от определения със ЗВР ревизиращ екип – П.З.К. на длъжност главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и Н.Т.С. на длъжност старши инспектор по приходите е съставен и подписан Ревизионен доклад № Р-16002420000124-092-001/ 31.08.2020г. /л.51-82, т.I от делото/, с който по отношение на ревизираното лице „КОРС ГРУП“ ЕООД гр. Мъглиж, се предлага установяване на задължения за ДДС и корпоративен данък и прилежащи лихви в общ размер на 181 862.56 лева. Ревизионният доклад е издаден чрез ИС „Контрол“ като електронен документ и е подписан с електронни подписи от П.К. и от Н.С., като доказателства за датата и начина на подписване и такива за удостоверяване валидността на сертификатите към тази дата, са представени по делото като разпечатка и на оптичен носител.

            В хода на ревизионното производство от фактическа страна е установено, че основната дейност на „КОРС ГРУП“ ЕООД е в областта на технически системи за сигурност и частна охранителна дейност, без използване на технически системи за сигурност. Констатирано е, че дружеството притежава лиценз № 3215/ 19.02.2018 г., издаден от Главна дирекция „Охранителна полиция“ при Министерството на вътрешните работи на Република България.

            С цел установяването на факти и обстоятелства от значение за коректното определяне на данъчните задължения на „КОРС ГРУП“ ЕООД на основание чл.37, ал.3. чл.53 и чл.56. ал. 1 от ДОПК e билo връчено исканиe за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице /ИПДПОЗЛ/ № Р-16002420000124-040-001/15.01.2020г./л.876, т.III от делото/. С него са изискани цялата заведена счетоводна отчетност за периода от 01.01.2014г.-30.11.2019г., счетоводни регистри, оборотни ведомости, главна книга за всяка година от ревизирания период, всички първични счетоводни документи – фактури за покупки и продажби, банкови извлечения, копия на договори с контрагенти и анекси към тях; справка за притежавани търговски обекти, от които се осъществява дейността; договори за счетоводно обслужване. Изискани са и справки по образец.

            В изпълнение на това искане, от ревизираното лице, са представени документи и писмени обяснения с вх. № 2112/ 29.01.2020г./л.1000, т.III/, вх. № 2369/ 31.01.2020г./л.1146, т.IV/ и вх.№4516/ 26.02.2020г./л.891, т.III/, подробно описани в РД. Представени са и счетоводни регистри на електронен носител/флашка/, като данните са приети с Протокол обр.Кд-78 № 2407/ 31.01.2020г./л.1143, т.IV/.

            В представената декларация вх. № 2369/ 31.01.2020г./л.1146, т.IV/, управителят на „КОРС ГРУП“ ЕООД е декларирал, че дружеството не е развивало дейност през периода 2014г. – 2016г.

            От представените документи, органите по приходите, са установили, че за 2014г. не са представени договори, счетоводни, банкови, търговски и др. документи. Представена е главна книга с нулеви стойности по сметките. Въпреки това е костатирано, че за същия период от дружеството е подадена ГДД по чл.92 от ЗКПО с вх.№ 244351500416862/31.03.2015г./л.1377 и сл., т.IV/, с която са декларирани приходи от дейност в областта на техническите системи за сигурност в размер на 200 000.00лева.

            Установено е, че за 2015г. и 2016г. от ревизираното лице, не са представени договори, счетоводни, банкови, търговски и др. документи. Представена е била една, обща главна книга за периода 01.01.2015г. – 31.12.2016г./л.1187 и сл.,т.IV/, което според ревизиращите органи е недопустимо, с оглед изискванията на Закона за счетоводството. Изтъкнато е, че в тази обща главна книга записите по счетоводни сметки са с нулеви стойности. Независимо от това обаче, за 2015г. от дружеството е подадена ГДД по чл.92 от ЗКПО с вх.№ 2400И0138366/ 28.02.2016г./л.1385 и сл., тIV/, с която са декларирани приходи в размер на 74950лв. от дейност „частна охранителна дейност, без използване на технически системи за сигурност".

            В РД е костатирано, че от„КОРС ГРУП“ ЕООД не са представени всички изискани в хода на ревизията документи. Според ревизиращите органи за 2017г., 2018г. и 2019г. не са представени следните счетоводни докумети: аналитични оборотни ведомости на счетоводни сметки; банкови документи за движението по разплащателна сметка; касови документи за движението по сметка 501; първични документи относно получени или предоставени средства в заем – ПКО, РКО, разписки и др., както и във връзка с получаването или изразходването на парични средства; във връзка с експлоатацията на МПС не са представени документи за заприхождаване на закупеното и изписано гориво, пътни листове; счетоводен и данъчен амортизационен план за всеки от ревизираните периоди.

            Въз основа на така установените данни органите по приходите са намерили, че от ревизираното дружество не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството, което представлява обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК - липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред, както и по чл. 122, ал. 1, т. 5 от ДОПК - документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци, липсват или са повредени до степен негодни за ползване.

            Изложените обстоятелства, са квалифицирани като отклонение от данъчното облагане и на основание чл.124, ал.1 от ДОПК на лицето е връчено уведомление № Р-16002420000124-113-001/ 14.04.2020г./л.1219 и сл., т.IV/, с което същото е уведомено, че основите му за облагане с данък върху добавената стойност за периода 19.12.2014г. – 31.01.2020г. и корпоративен данък за периода 01.01.2014г.-31.12.2018г., ще бъдат определени по реда на чл.122 – 124а от ДОПК. На жалбоподателя са определени срокове за представяне на доказателства и вземане на становище. На основание чл.17, ал.1, т.2 от ДОПК е изготвено и Уведомление с изх.№ Р-16002420000124-139-001/14.04.2020г./л.88, т.I/. Едновременно с това до лицето е отправено и ИПДПОЗЛ № Р-16002420000124-040-002/ 14.04.2020 г./л.111, т.II/, с което е изискано представяне на попълнени декларации по чл. 124, ал. 3 от ДОПК относно имущественото му състояние за ревизираните периоди. Предвид на обстоятелството, че със ЗИЗВР №16002420000124-020-002/ 09.04.2020г. в обхвата на ревизията са включени задължения за ДДС и за периода 01.12.2019г. – 31.01.2020г., с искането отново са изискани всички документи, касаещи дейността на ревизираното лице за целия ревизиран период. Уведомленията и ИПДПОЗЛ, са връчени по електронен път на 29.04.2020г./л.1222, т.IV от делото/. От страна на ревизираното лице с вх. № 8453/ 29.04.2020г./л.483-484, т.II/ е представен отговор, в който се заявява, че исканите документи са представени в хода на ревизията. В тази връзка в РД е посочено, че от „КОРС ГРУП“ ЕООД не са представени изисканите декларации по чл. 124, ал.3 от ДОПК за ревизираните години, не е изразено становище и не са ангажирани допълнителни доказателства.

            С оглед на изложеното, на основание чл. 122, ал. 2 от ДОПК е направен анализ на всички относими към лицето обстоятелства, подробно описани в РД. При изследване на вида и характера на фактически осъществяваната дейност, от органите по приходите са разгледани всички представени от „КОРС ГРУП“ ЕООД договори за физическа и техническа охрана, по които дружеството е изпълнител. В анализа по чл. 122, ал. 2, т. 8 от ДОПК – брутните приходи/доходи е взето предвид, че: за 2014 г. и 2015 г. в подадените ГДД са декларирани приходи – 200 000.00 лв. и 74 950.00 лв., а по данни от главната книга по счетоводните сметки за отчитане на приходите от гр. 70 са посочени нулеви обороти и салда. За 2016 г. в ГДД са декларирани приходи – 0,00 лв. и по сметките от гр. 70 също са посочени нулеви стойности. За 2017 г. е посочено, че с ГДД са декларирани общо приходи в размер на 2 194.80 лв., а по данни от представена главна книга за същия период счетоводните записвания са по сметка 702 „Приходи от продажби на стоки“ – 2 194.80 лв. За 2018г. с ГДД са декларирани общо приходи в размер на 303 774.48 лв.; по данни от представена главна книга за същия период счетоводните записвания са следните: по сметка 702 „Приходи от продажби на стоки“ – 47 377.04 лв.; по сметка 703 „Приходи от продажби на услуги“ – 256 397.44 лв. В мотивите, изложени за приложението на чл.122, ал.2, т.16 от ДОПК – други доказателства, които могат да послужат за определяне на основата е описано, че за периода 01.01.2017г. - 31.01.2020г. основен доставчик на РЛ е „НАЙК-ВКП“ ООД, което е издало фактури (с предмет на сделките – административни и счетоводни услуги), представени в табличен вид на стр. 19-24 от РД/съотв. на л.60-л.62, т.I/. Направен е извод, че от представените фактури, договори, справки-отчети за разходите и писмени обяснения, неподкрепени с конкретни доказателства, от двете страни по сделката, не могат да се обосноват необичайно високите цени на фактурираните счетоводно-консултантски и административни услуги. Прието е, че издадените фактури от „НАЙК-ВКП“ ООД са фиктивни и не отразяват реално извършени услуги. Изложени са съображения, че като осчетоводява в сметка 602 „Разходи за външни услуги“, изследваните фактури за привидни услуги, ревизираното лице черпи материални облаги, като по-този начин намалява задълженията си за корпоративен данък.

            Предвид посоченото, ревизията е определила данъчните основи за ревизираните години в резултат на което в частта по ЗКПО е установено следното:

            Посочено е, че поради непредставяне на счетоводна отчетност за 2014г. и 2015г. данъчната основа за облагане с корпоративен данък за тези периоди е равна на декларираните приходи съответно 200 000.00 лв. и 74 950.00 лв., тъй като декларираните в ГДД общо разходи съответно 105 147.29 лв. и 149 831.96 лв. не са документално обосновани по чл.4, ал.3 от Закона за счетоводството, чл.10 и чл.26, т.2 от ЗКПО. На основание на чл.124, ал.1 от ДОПК, във връзка с чл. 122 от кодекса, въз основа на анализа на дейността на „КОРС ГРУП“ ЕООД, ревизиращият екип е увеличил финансовия резултат с размера на недоказаните разходи, декларирани с ГДД за 2014г. в размер на 105 147.29 лв. и за 2015г. в размер на 149 831.96 лв.

            За 2016г. е прието, че данъчната основа за облагане с КД е нула лева, тъй като подадената годишна данъчна декларация за финансовата 2016г. е с нулеви стойности и информация, че през данъчния период ревизираното лице не е осъществявало дейност по смисъла на Закона за счетоводството.

            Данъчната основа за облагане с корпоративен данък за 2017г. и 2018г. е установена като счетоводният финансов резултат е преобразуван в увеличение на основание чл.124 от ДОПК, във връзка с чл.122 от кодекса с размера на недоказаните разходи, декларирани с годишните данъчни декларации, съответно в размер на 5 100.00 лв. и 149 642.51 лв., по фактурите, издадени от „НАЙК – ВКП“ ООД, тъй като разходите не са документално обосновани по ЗСч. и ЗКПО.

            По този начин е формирана данъчната основа по чл. 122 от ДОПК за ревизираните години и са доначислени съответните полагащи се корпоративен данък и прилежащи лихви.

            В частта по ЗДДС, органите по приходите са констатирали, че през 2019г „КОРС ГРУП“ ЕООД е отразил в дневниците си за покупки фактури, по които е упражнено право на ползване на данъчен кредит повече от един път. Конкретно, при ревизията е установено, че:

 - по фактура № 64/02.04.2019 г., издадена от ЕТ„М.М.“ с ЕИК ********* с начислен ДДС в размер на 240.00 лв. е ползван данъчен кредит два пъти. Фактурата е включена в дневник за покупки и СД по ДДС в м.04.2019 г. и в м.09.2019 г. В резултат от органите по приходите е отказан данъчен кредит в размер на 240.00 лв. за данъчен период м.09.2019 г. на основние чл. 124 от ДОПК във връзка с чл.122, ал.2 от ДОПК и са начислени съответните прилежащи лихви на основание чл.175 от ДОПК.

 - по фактура № 65/04.06.2019 г., издадена от ЕТ„М.М.“ с ЕИК ********* с начислен ДДС в размер на 240.00 лв. е ползван данъчен кредит два пъти. Фактурата е включена в дневник за покупки и СД по ДДС в м.06.2019 г. и в м.09.2019г. В резултат от органите по приходите е отказан данъчен кредит в размер на 240.00 лв. за данъчен период м.09.2019 г. на основние чл.124 от ДОПК във връзка с чл.122, ал.2 от ДОПК и са начислени съответните прилежащи лихви на основание чл.175 от ДОПК.

 - по фактура № 5349/25.11.2019г., издадена от „Аларм Аутоматика“ ЕООД с ЕИК ********* с начислен ДДС в размер на 601.00 лв. е ползван данъчен кредит два пъти. Фактурата е включена в дневник за покупки и СД по ДДС в м.11.2019 г. и в м.12.2019 г. В резултат от органите по приходите е отказан данъчен кредит в размер на 601.00 лв. за данъчен период м.12.2019 г. на основние чл.124 от ДОПК във връзка с чл.122, ал.2 от ДОПК и са начислени съответните прилежащи лихви на основание чл.175 от ДОПК.

            На следващо място, в РД са направени констатации, въз основа на които на основание чл.68, ал.1, т.1; чл.69, ал.1, т.1 и във връзка с чл.70, ал.5 от ЗДДС и чл. 9 от ЗДДС не е признато право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 119 898.48 лева по 89 бр. фактури, издадени от „НАЙК-ВКП“ ООД с ЕИК *********, с мотив за липса на реално осъществени доставки на услуги.

            В хода на ревизията е установено, че това дружество е издател на множество фактури/л.786,гръб – л.827,гръб, т.III/, подробно описани в констативната част на РД, издадени през периода м.08.2017г. и от 01.01.2018г. до 31.01.2020г. Като предмет на доставките в съставените първични счетоводни документи е посочено: счетоводни услуги, съгласно договор, предоставяне на административни услуги, счетоводно обслужване и други.

            На „НАЙК - ВКП“ ЕООД са извършени две насрещни проверки, завършили съответно с протокол № П-16002420030349-141-001/ 10.03.2020г./л.135, т.I/ и ПИНП № П-16002420064227-141-001.04.05.2020г/л.133, т.I/. В хода на тези проверки, в отговор на връчените ИПДПОЗЛ и до приключването на ревизията са били представени част от изисканите документи и писмени обяснения, а именно: заверени копия на фактури, хронологични регистри на сметки 411 /Клиенти/ с партньор „КОРС ГРУП“ ЕООД, 703 /Приходи от продажба на услуги/, 453/2 /Начислен ДДС/ и 501 /Каса в лева/, заверени копия от договори към фактурите и калкулация за вложения труд/л.240-л.357, т.I и л.420-467, т.II/ и справка за трудовите договори/л.359, гръб – л.360, т.I/. Представени са и писмени обяснения/л.358, т.I и л.520, т.II/ от управителят на „НАЙК - ВКП“ ООД – В.В.П.. В тях се сочи, че при транспортни разходи и куриерски услуги - наетите лица да извършат услугата пътуват с лични автомобили, отчитането на горивото е на база касова бележка, по които сумите са възстановявани на служителите; при извършване на услуги извън пределите на града е пътувал само управителя - В.П.; при нощувки в други градове - фактури не са получавани. Посочено също, че тъй като „КОРС ГРУП“ ЕООД не разполага с административен персонал цялата административна дейност се извършвана от персонала на „НАЙК-ВКП“ ООД. Констатирано е, че не са представени документи по Наредбата за командировките в страната, фактури от предходни доставчици, както и такива доказващи квалификацията на персонала.

            При преглед на представените документи от процесния доставчик и от ревизираното лице, в отговор на връчените ИПДПОЗЛ, органите по приходите констатират фактуриране на необичайно високи стойности услугите - за ДДС декларации от 2 000 лв. до 3 000 лв., за счетоводни консултации от 1 000 лв. до 2 000 лв., за командировки от 600 лв. до 2 800 лв, за копия на документи от 40 лв. до 60 лв., за куриерски услуги от 60 лв. до 300 лв., за административни услуги от 800 лв. до 1 200 лв.

            В тази връзка, в хода на ревизията е изискана и получена информация от „ЛАЙФ ГАРД 88“ ЕООД/л.1497-л.1537, т.IV/ и „ДИГИТАЛНИ СИСТЕМИ ЗА СИГУРНОСТ“ ООД/л.1476-л.1490, т.IV/ /описани подробно РД/, регистрирани на територията на гр. Стара Загора и извършващи охранителна дейност и дейности в областта на технически системи за сигурност като ревизираното лице. От органите по приходите е извършена съпоставката на сключените договори за счетоводни-консултански услуги между „НАЙК-ВКП“ ООД и „КОРС ГРУП“ ЕООД с договорите за счетоводно обслужване на „ЛАЙФ ГАРД 88“ ЕООД, „ДИГИТАЛНИ СИСТЕМИ ЗА СИГУРНОСТ“ ООД. Установено е, че счетоводните услуги на тези дружества са на обща стойност 2 000 лв. – 3 000 лв. в годишен аспект, а същите услуги на ревизираното лице са ежемесечно на обща стойност между 1 300 лв. и 22 500 лв. Освен това, се изтъква, че тези дружества получават месечно по една фактура за извършените им услуги, а „НАЙК-ВКП“ ООД издава на ревизираното лице по 2, 3 до 6 броя фактури на месец, всички с предмет на доставка „счетоводни услуги“ или „административни услуги“.

            С искане за представяне на документи, сведения и писмени обяснения от трети лица/ИПДСПОТЛ/ изх.№ Р-16002420000124-041-010/27.07.2020г. /л.1445, т.IV/ от „НАЙК - ВКП” ООД са изискани писмени обяснения, информация и съответните доказателства относно начина на формиране размера на възнаграждението за договорираните счетоводно-консултански услуги конкретно за всеки договор, както и относно калкулираните разходи – да се конкретизира в какво се изразява услугата по всеки един от посочените елементи на разходите.

            Представени са единствено писмени обяснения/л.166, т.I/, в които „НАЙК-ВКП“ ООД твърди, че за периода 2017г.-2020 г. е обработило около 3 000 броя фактури на „КОРС ГРУП“ ЕООД, което възлиза на около 80-100 броя фактури на месец. Същевременно в РД се сочи, че за периода 2017г.- 2020г. „ЛАЙФ ГАРД 88“ ЕООД е декларирал в дневници за покупки и дневници за продажби по ЗДДС 8120 бр. фактури, а „ДИГИТАЛНИ СИСТЕМИ ЗА СИГУРНОСТ“ ООД – 15 390 бр. фактури. Направена е и съпоставка на сключените трудови договори от „ЛАЙФ ГАРД 88“ ЕООД, които за 2017 г. – 90 лица, за 2018 г. – 97 лица, през 2019 г. – 95 лица и през м.01.2020 г. – 73 лица. По отношение на „ДИГИТАЛНИ СИСТЕМИ ЗА СИГУРНОСТ“ ООД е констатирано, че има сключени трудови договори през 2017г. със 73 лица, през 2018 г. с 53 лица, през 2019 г. с 50 лица и през м.01.2020 г. с 40 броя лица. За „КОРС ГРУП“ ЕООД, ревизията е установила следното: през 2017г. – едно лице на трудов договор, през 2018 г. – 45 лица, през 2019 г. - 68 лица, а за м.01.2020 г. - 35 лица.

            От анализа на договорите за счетоводно обслужване, сключени от „ЛАЙФ ГАРД 88“ ЕООД и „ДИГИТАЛНИ СИСТЕМИ ЗА СИГУРНОСТ“ ООД с обслужващите ги счетоводни фирми - съответно „Земела Каунт“ ЕООД и „Актив ДДМ“ ООД, както и от представените писмени обяснения от „НАЙК-ВКП“ ООД/л.166, т.I/, ревизиращите органи са установили, че основните показатели за определяне на цената на счетоводните услуги са броя на обработваните документи и броя на назначените по трудов договор лица. В тази връзка е изтъкнато, че охранителните фирми „ЛАЙФ ГАРД 88“ ЕООД и „ДИГИТАЛНИ СИСТЕМИ ЗА СИГУРНОСТ“ ООД имат по-голям документооборот и повече назначени лица на трудов договор от ревизираното дружество, но получават фактури за счетоводни услуги с многократно по ниски стойности от тези, фактурирани на „КОРС ГРУП“ ООД.

            За изясняване на необичайно високите разходи за счетоводно-консултантски услуги и тяхното конкретно съдържание, на „КОРС ГРУП“ ЕООД е връчено ИПДПОЗЛ изх.№ Р- 16002420000124-040-003/27.07.2020г./л.627, т.II/.

            В отговор на това искане, от страна на ревизираното лице, с вх. №14719/30.07.2020г./л.631, т.II/, са представени писмени обяснения, според които получените услуги от „НАЙК – ВКП“ ООД са от различно естество: счетоводни, консултантски. куриерски. Технически, комуникационни услуги/ телефонни разговори/ и разясняване на оферти за сключване на потенциални договори с клиенти и др. Отново се сочи, че тъй като „КОРС ГРУП“ ЕООД няма наети лица за извършване на административните услуги, минимум двама служителя на „НАЙК – ВКП“ ООД са ежедневно ангажирани с дейността на дружеството. Заявява се че към всеки договор има приложена калкулация, която е подробно разгледана, одобрена и приета от двамата управители на дружествата, страни по договорите.

            С протокол № 1556431/ 27.07.2020г./л.1225, т.IV/ към ревизионното производство са присъединени РА № Р-16002419000413-091-001/ 12.11.2019 г. и РД/л.1231-л.1250, т.IV/, издадени на „НАЙК – ВКП“ ООД с ЕИК *********. Посочено е, че при ревизията, която е била с обхват установяване на задължения за ДДС за периоди 01.07.2018 г. - 28.02.2019 г. са начислени задължения в размер на 221 239.21 лв. Извършени са били насрещни проверки на доставчиците на „НАЙК – ВКП“ ООД и те не са представили доказателства, изискани по реда на ДОПК за реалното изпълнение на доставките. Не са представени доказателства за реално извършване на доставките и от „НАЙК – ВКП“ ООД. Сочи се, че при направения подробен анализ на документооборота и отчетните регистри по ЗДДС на всички участващи в доставките лица е установено многократно декларирани доставки между тях, чрез които е регулиран резултата по данъчни периоди и не е внасян ДДС. По този начин „НАЙК – ВКП“ ООД е черпил материални облаги от тези привидни доставки, ползвайки право на данъчен кредит по фактурите, издадени от доставчиците му и намалявайки задълженията си за ДДС.

            С оглед така установеното поведение на доставчика – „НАЙК – ВКП“ ООД и констатираното в хода на настоящата ревизия, системно издаване на фактури за периода м.08.2017 г. и за периоди 01.01.2018 г. - 31.01.2020 г. за извършени счетоводни и административни услуги с необичайно високи и недоказани стойности, органите по приходите приемат, че по този начин на практика се регулира постоянно резултата по данъчни периоди и не се внася ДДС или се внася в минимален размер /от 1,40 лв. до 200 лв./. Този извод те обосновават със залегналото във всички представени договори за счетоводно-консултанско обслужване, сключени между страните, където в т.9 е договорено, че „изпълнителят се задължава да дава своевременни и компетентни консултации на възложителя, насочени към намаляване на неговите данъчни задължения“.

            При така установените факти и обстоятелства ревизиращия екип е приел, че от представените документи, разгледани поотделно и в съвкупност, не е доказано реално изпълнение на доставка на услуга по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗДДС от страна на сочения като доставчик „НАЙК-ВКП“ ООД. Подчертано е, че в случая не са представени конкретни доказателства, че процесните услуги са реално извършени, а наличието на договори и фактури не води до извод за наличие на реалност на доставките. Отделно от това е посочено, че осчетоводяването на фактурираните услуги в патримониума на ревизираното лице и заплащането на цената и дължимия ДДС, само по себе си, също не води до заключение за реално изпълнение по сделките. В тази връзка, ревизиращите органи са изтъкнали, че ревизираното лице не е могло да не знае, че участва в доставки, които не са извършени въобще. Направен е извод, че доставчикът е посочил неправомерно косвен данък в издадените от него фактури, тъй като в случая се касае за формално фактуриране на доставки, без реално осъществяване на такива, поради което на основание чл.70, ал.5 ЗДДС във връзка с чл.68, ал.1, т.1 ЗДДС и чл.69, ал.1, т.1 ЗДДС на „КОРС ГРУП“ ЕООД следва да му бъде отказано право на данъчен кредит в общ размер на 119 898.48 лв. по процесните 89 бр. фактури за периоди, подробно описани на стр. 43 - 44 от РД/съответстващи на л.72, т.I от делото/.

            Ревизионният доклад е връчен по електронен път на ревизираното лице на 21.09.2020г., съгласно удостоверение за извършено връчване по електронен път /л. 85, т.I от делото/.

            На основание и в срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК от ревизираното лице не е подадено възражение срещу констатациите в РД.

            Въз основа на съставения Ревизионен доклад № Р-16002420000124-092-001/ 31.08.2020г. и на основание чл.119, ал.2 от ДОПК, от С.А.Г. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и П.З.К. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, е издаден Ревизионен акт № Р-16002420000124-091-001/ 16.10.2020г., с който на „КОРС ГРУП“ ЕООД допълнително са установени задължения за корпоративен данък за 2014г. в размер на 10 514.73 лева и лихва в размер на 5 919.76 лева; за 2015г. в размер на 7 495.00 и лихва 3 456.51 лева; за 2017г. – 510.00 лева и лихва 131.76 лева и за 2018г. - 14 964.25 лева и лихва 2 348.74 лева, както и задължения по ЗДДС за периоди 19.12.2014г. – 31.01.2020 г. в резултат на отказан данъчен кредит в размер на 120 979.48 лв. с прилежащи лихви в размер на 17 516.35 лв. В ревизионния акт е посочено, че мотивите за издаването му са събраните в хода на ревизията доказателства, направените констатации и изводи, фактическа и правна обосновка, подробно описани в РД № Р-16002420000124-092-001/ 31.08.2020г., неразделна част от ревизионния акт. Ревизионният акт е издаден чрез ИС „Контрол“ като електронен документ и подписан с квалифицирани електронни подписи от С.Г. и П.К., като доказателства за датата и начина на подписване и такива за удостоверяване валидността на сертификатите към тази дата, са представени по делото на оптичен носител.

            Ревизионният акт е връчен на „КОРС ГРУП“ ЕООД на 26.10.2020г., видно удостоверение за извършено връчване по електронен път /л.42, т.I от делото/.

            В срока по чл.152, ал.1 от ДОПК, „КОРС ГРУП“ ЕООД е обжалвало издадения ревизионен акт по административен ред, с подадена по пощата до Директора на Дирекция „ОДОП” – гр. Пловдив жалба, регистрирана в ТД на НАП – Пловдив с вх.№ 70-00-11272/ 10.11.2020г.

            С Решение № 18/ 07.01.2021г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив, в производство по чл.155 ал.2 от ДОПК, РА № Р-16002420000124-091-001 от 16.10.2020г., е потвърден в частта, с която на „КОРС ГРУП“ ЕООД са установени допълнително задължения за корпоративен данък за 2018 г. в размер на 14 964.25 лв., ведно с прилежащите лихви 2 348.74 лв., както и допълнително установените задължения по ЗДДС за периоди 19.12.2014 г. – 31.01.2020 г. в резултат на отказан данъчен кредит в размер на 120 979, 48 лв. с прилежащи лихви в размер на 17 516,35 лв.

            РА е отменен в частта на установеното задължение за корпоративен данък за 2014 г., 2015 г. и 2017 г., ведно с начислените лихви и преписката е върната за издаването на нов ревизионен акт.

            С решението на Директора на Дирекция ОДОП гр. Пловдив е потвърден като правилен и обоснован направения извод, че от събраните доказателства се явява установено по несъмнен начин наличието на обстоятелствата по чл.122, ал.1, т.4 и т.5 ДОПК. Прието е ,че действително са налице несъответствия във водената счетоводна отчетност, тъй като от ревизираното лице не са предоставени всички изискани документи за определяне на данъчната основа. С оглед на това се изтъква, че нито в хода на ревизията, нито при административното обжалване на РА, при условията на пълно и насрещно доказване, ревизираното лице е опровергало констатациите в РД досежно съществуването на основание за провеждането на ревизия по особения ред на чл.122 – 124а от ДОПК. Изложените в жалбата доводи за необоснованост и незаконосъобразност на РА, са приети за недоказани и неоснователни.

            След обсъждане на всички оплаквания на ревизираното лице за издаване на РА в нарушение на процесуалния и на материалния закон, с решението на Директора на Дирекция ОДОП – Пловдив са потвърдени констатациите относно наличието на основание да бъде отказано на „КОРС ГРУП“ ЕООД правото на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от „НАЙК - ВКП“ ООД, посочени в констативната част на съставения ревизионен доклад. Изцяло са споделени доводите и аргументите, въз основа на които е оспорена реалността на доставките, посочени като основание на стопанските операции в процесните фактури. Възприето е установеното в хода на ревизията, че не е доказано реалното осъществяване на облагаеми доставки на счетоводни услуги по спорните фактури, поради което е прието, че за „КОРС ГРУП“ ЕООД не е налице условието, предвидено в разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Изтъкнато е, че в разглеждания случай е налице фактуриране на услуги (счетоводни и административни) към жалбоподателя, без да са налице представени годни доказателства за реалното осъществяване на облагаеми доставки по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗДДС, които са предпоставка за изпълнение на обследваните доставки. Посочва се, че представените в хода на ревизията от „КОРС ГРУП“ ЕООД определени документи, по никакъв начин не удостоверят и не доказват реалното осъществяване на конкретни счетоводни услуги, имащи отношение към обема на извършваната от ревизираното лице стопанска дейност. Изложени са доводи, че въпросните договори установяват единствено и само едно облигационно отношение между две страни, но за целите на данъчното облагане по ЗДДС следва да са налице конкретни доказателства относно реалното изпълнение на фактурираните доставки. Посочено е, че в хода на ревизията не са представени такива доказателства, поради което не се установява реално престиране на счетоводни услуги, а е налице само едно фиктивно фактуриране от страна на посочения доставчик. Обоснован е извод, че в конкретния случай „КОРС ГРУП“ ЕООД е знаело, че участва в привидна доставка и всъщност прикрива реално страната по доставката. С оглед на това се сочи, че с изричното или мълчаливо приемане на предмета на доставката от лице, за което знае или не е възможно да не знае, че не е действителният доставчик, получателят сам се поставя в положението на недобросъвестно данъчно задължено лице, което съзнателно участва в недействителна доставка и поради това не може да бъде защитено от принципа на правна сигурност в неговото проявление на защита на оправданите правни очаквания.

            С оглед на изложеното, решаващият орган е приел, че така установените в хода на ревизията факти и обстоятелства, подкрепени със съответните доказателства, налагат извод, че издадените от този доставчик фактури, не документират реално осъществени /изпълнени/ доставки на счетоводни услуги по смисъла на чл.9, ал.1 от ЗДДС, а отразеният в тях косвен данък се явява начислен неправомерно по см. на чл.70, ал.5 от ЗДДС.

            По отношение на констатациите, с които е отказано правото на данъчен кредит в общ размер на 1 081.00 лв. по фактури с № 64/02.04.2019 г. и № 65/04.06.2019 г., издадени от ЕТ „М.М.“ и по фактура № 5349/25.11.2019 г., издадена от „Аларм Аутоматика“ ЕООД, в решението напълно са споделени съображенията на издателите на РА. Изтъкнато е, че след като по спорните фактури вече е било упражнено право на данъчен кредит в периодите на издаването им, правилно при повторното упражняване на данъчен кредит по тях, органите по приходите са се позовали на нормата на чл.122, ал.2 от ДОПК при отказа на данъчен кредит, тъй като е изпълнен състава на ал.1, т.5, а именно, че документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци липсват. В тази връзка, решаващият орган се е позовал на разпоредбата на чл.124, ал.2 от ДОПК, като е посочил, че от „КОРС ГРУП“ ЕООД не са представени доказателства, които да обосноват друг правен извод, различен от този на органа по приходите.

            С решението са потвърдени и констатациите за допълнително установения корпоративен данък за 2018 г. в размер на 14 964.25 лв., ведно с прилежащите лихви 2 348.74 лв. Въз основа на фактическите установявания и по аргументите, изложени в РА по приложението на ЗДДС е прието, че доставките, чийто предмет са счетоводни и административни услуги, по фактурите, издадени от „НАЙК – ВКП“ ООД, не са реално извършени. Посочено е, че реалното наличие на доставка не се доказва само с издаване на първичен счетоводен документ и включването му в дневниците за покупки и продажби или счетоводни регистри за съответния период. Изтъкнато е, че за целите на ЗКПО доказването на реалността на сделките е от съществено значение, тъй като само при действително осъществени такива, могат да се признаят разходи за дейността при получателя по фактурите. Излагат се и съображения, че само наличието на фактури не може да бъде основание за признаване на разходите по тях, след като действителното извършване на същите не е установено по безспорен начин. Отбелязано е, че в конкретния случай в издадения първичен счетоводен документ е записана стопанска операция, за която липсват данни да е извършена от посочения във фактурата доставчик. В този смисъл е обоснован извод, че първичните счетоводни документи – фактури, издадени от „НАЙК – ВКП“ ООД, не отразяват вярно стопанска операция. По горните съображения и предвид събраните в хода на ревизията доказателства, е споделен извода на органите по приходите, че отчетените от „КОРС ГРУП“ ЕООД разходи за 2018г. в размер на 149 642.51 лв. по фактурите, издадени от „НАЙК-ВКП“ ООД, не следва да бъдат взети предвид при изчисляване на данъчната основа по чл. 122 от ДОПК. Въз основа на това е обоснован извод за законосъобразност на ревизионния акт в частта за допълнително установения корпоративен данък за 2018г., но по съображения, различни от тези изложени в РА. В тази връзка в решението е отбелязано, че в РА е допуснато смесване между общия и особения ред на облагане, като едновременно се прави увеличение на счетоводния финансов резултат с мотив „други - на осн. чл. 124 във вр с чл. 122, ал.2 от ДОПК - 149 642,51 лв.“, вместо да се извърши корекция на декларираните разходи. Изтъкнато е, че това е неправилно, но математически в случая, това не е оказало влияние върху определената основа за облагане с корпоративен данък.

            Решението на Директора на Дирекция ОДОП – Пловдив е издадено като електронен документ и подписано с квалифициран електронен подпис от Г. Ж.А., като доказателство за удостоверяване валидността на сертификата към датата на издаване на решението, са представени по делото като разпечатка./л.29, т.I/.

            Решение № 18/ 07.01.2021г. на Директора на Дирекция ОДОП Пловдив е връчено на „КОРС ГРУП“ ЕООД по електронен път на 11.01.2021г. /л.17, т. I от делото/.

            По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по издаването и обжалването по административен ред на ревизионния акт; доказателства във връзка с компетентността на органа, възложил ревизията; удостоверения за валидност на електронни подписи на лицата, подписали с квалифициран електронен подпис в съответното длъжностно качество РД, ЗВР и ЗИЗВР на оптичен носител, на който се съдържат електронните документи и файловете, генерирани при подписването им с квалифициран електронен подпис, както и доказателства, представени и събрани по искане на оспорващото дружество.

            За изясняване на обстоятелствата по делото, по искане на жалбоподателя, е назначена и изпълнена Съдебно – счетоводна експертиза /основна - л.2588 – л.2590 и две допълнителни – съотв. л.2605-л.2615 и л.2670-л.2671 в том VII от делото/. Според заключението на вещото лице доставчикът „НАЙК – ВКП“ ООД разполага с материална и кадрова обезпеченост за предоставяне на счетоводни услуги. Посочва, че в издадения на това дружество РА не са направени корекции по ЗДДС, свързани с осъществяваната от него счетоводна дейност. По отношение на процесните фактури, издадени от „НАЙК - ВКП“ ООД, вещото лице сочи, че същите са отразени в дневниците за продажби и справките-декларации по ЗДДС, а приходът от тях е отразен в счетоводството на доставчика.

            В табличен вид, експертизата е описала всички издадени от „НАЙК – ВКП“ ООД фактури и отчети за разходите към всяка една от тях. В тази връзка е констатирано, че е налице съвпадение в извършените услуги за един и същ данъчен период. Относно това съвпадение, вещото лице е посочило, че не може да бъде категорично, тъй като липсва информация за самото естество на извършените услуги. С цел изясняването на извършените услуги „ДДС декларации“, „счетоводни консултации“, „административна услуга”, „командировки”, „актуално състояние”, „копия на документи“, „куриерска услуга“ и „транспорт”, вещото лице е отправило запитване до жалбоподателя и неговия доставчик. Както от „КОРС ГРУП“ ЕООД, така и от „НАЙК – ВКП“ ООД са били представени по електронен път идентични документи: доклади за извършени работи по договори за счетоводни и консултантски услуги от В.П. -управител на „НАЙК – ВКП“ ООД, придружени с приемо-предавателни протоколи. Въз основа на тези документи експертизата е представила в табличен вид издадените фактури от „НАЙК – ВКП“ ООД, обвързвайки ги с отчетите за разходите по всяка фактура и с представените доклади за извършената работа. Посочено е конкретно за кои от фактурите има и за кои няма представени приемо-предавателни протоколи. Вещото лице е отбелязало, че от приложените приемо-предавателни протоколи не става ясно какво представляват услугите „командировки” и „транспорт”, посочени в отчетите към фактурите. При изслушване на експертизата, вещото лице пояснява, че отчетите за разходите по фактурите са много общи и от тях не става ясно, какво точно е извършено, тъй като отразените в тях „счетоводни консултации“, „административно обслужване“ и др. под. са много общи понятия. Относно издадените фактури през м.01.2020г., с които е фактурирано „предоставяне на административна услуга“, вещото лице посочва, че му е бил предоставен договор за отдаване на персонал под наем с определено месечно възнаграждение в размер на 3083,33лв. /Приложение №3 към заключението, лист 34-35/. Представен бил и анекс към цитирания договор /Приложение №3, лист 36/, за периода м.01.-м.03.2020г., в който е определена сума за фактуриране – 9249.99лв., като при заплащане на същата сума авансово, „КОРС ГРУП“ ЕООД ще ползва отстъпка в размер на 10,81%. Вещото лице е посочило, че сумата за фактуриране след отстъпката е в размер на 8250.07лв. без ДДС. Поради липсата на конкретни данни /дата, № на фактура/, експертизата не е могла да определи сумата по договора към коя от фактурите следва да бъде отнесена.

            Вещото лице е извършило анализ на с/ка 602 на жалбоподателя, при който е установило, че за ревизирания период, няма отчетени/платени суми за счетоводни услуги към друг доставчик, освен към „НАЙК – ВКП“ ООД. На въпроса какъв е документооборота /по месеци/ и броя на персонала /по месеци/ на жалбоподателя за ревизирания период, вещото лице е посочило, че за определяне на обема извършена работа е по-коректно да се вземе предвид броя на извършените счетоводни операции/контировки/. С оглед на това, посочва, че през ревизирания период от „НАЙК – ВКП“ ООД са извършени счетоводни опреации, както следва: през 2017г. са извършени 93 броя счетоводни операции; през 2018г. са извършени 1 338 броя счетоводни операции; през 2019г. са извършени 2 618 броя счетоводни операции; през м.01.2020г. са извършени 2 497 броя счетоводни опреации. В таблица е представена и числеността на персонала на жалбоподателя помесечно за всяка една от годините в обхвата на ревизията. С оглед на така представените данни, при изслушване на експертизата, на въпрос поставен от пълномощника на жалбоподателя, вещото лице посочва, че цената на счетоводната услуга и ТРЗ в неговата фирма, би била около 1000-1200 лева месечно без ДДС.

            Съобразно поставената задача, вещото лице е определило процентното съотношение на счетоводните и административните услуги, фактурирани от „НАЙК – ВКП“ ООД спрямо реализираните от „КОРС ГРУП“ ЕООД приходи през ревизирания период. Констатирано е, че за 2017г. приходите са в размер на 2194.80 лева, а административните и счетоводни услуги са в размер на 5100 лева или съотношението е 232.37% от реализираните приходи. За 2018г. – приходи в размер на 303 774.48лв. Административните и счетоводни услуги през текущата година в размер на 149 642.51лв. или 49,26% от реализираните приходи. За 2019г. – приходи в размер на 554 910.85лв. Административните и счетоводни услуги през текущата година в размер на 407 750.01лв. или 73,48% от реализираните приходи. За месец януари на 2020г. – приходи в размер на 48 491.01 лева. Административните и счетоводни услуги, които са фактурирани през този период са в размер на 37 000.00лв. или 76,30% от реализираните приходи.

            Допълнително, от страна на жалбоподателя, по делото са представени и приети като доказателства документите, по които е работило вещото лице, а именно: доклади от В.В.П. и Приемо-предавателни протоколи /л.2677 – л.2711, т.VII/; Договор за предоставяне на персонал с дата 02.01.2020г.; Анекс към договор за наем на персонал от 02.01.2020г.; Отчет за изработеното време и Приложение 1 към договор за предоставяне на персонал/л.2713-л.2714 гръб, т.VII/.

            По делото е допуснато събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетел на лицето А. И. П..

            Свидетелката А. И. П. заявява, че работи в „КОРС ГРУП“ ЕООД от 26.07.2018г. на 2 часа с допълнителен трудов договор на длъжност технически организатор. Посочва, че е събирала първичните счетоводни документи – фактури най-вече, и ги е предавала на управителя на „НАЙК – ВКП“ ЕООД, която ги е осчетоводявала. Изтъква, че през този период В.П. е водела и цялото ТРЗ на фирмата. Изготвяла е заповеди за отпуски, трудови договори, допълнителни споразумения, справки за отпуските всяка година, заповеди за изменение на трудовите договори. Твърди, че В.П. е обявявала ГФО с нейния електронен подпис. Изготвяла е ДДС декларациите, декларациите за осигуровките и ги е подавала. Подготвяла е и документи за банки и банкови заеми. Пояснява, че „КОРС ГРУП“ ЕООД не е вземало заем, но „ВТА Секюрити Стара Загора“ ЕООД има два заема. В тази връзка сочи, че управителят на „ВТА Секюрити Стара Загора“ ЕООД и „Корс груп“ ЕООД са съпруг и съпруга. Свидетелката твърди, че В.П. е подготвяла и документи за участие в търгове, като обяснява, че фирмата е участвала в търг за физическата охрана на МОЛ Галерия Стара Загора. Търгът е бил спечелен и фирмата е охранявала МОЛ Галерия до 01.10.2021г., но като подизпълнител. В същото време, заявява, че друга фирма е спечелила търга, но и на подизпълнителите също им искали целия комплект документи. Свидетелката твърди, че всеки месец управителят е подписвал доклад и приемо-предавателен протокол за извършената работа. Обяснява, че В.П. не е извършвала онлайн банкиране. Изтъква, че справки за извършената работа не е представяла. Едва при смяна на счетоводството с друга фирма е забелязано, че към фактурите има прикачени някакви калкулации. По отношение на тях, свидетелката заявява, че са им останали неясни.

 

            Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността и обосноваността на оспорения Ревизионен акт № Р-16002420000124-091-001/ 16.10.2020г., на основание чл. 160, ал.2 от ДОПК и чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК, намира за установено следното:

            Оспорването на РА № Р-16002420000124-091-001/ 16.10.2020г., в частта му, потвърдена с Решение № 18/ 07.01.2021г. на Директора на дирекция ОДОП - Пловдив, като направено в законово установения срок по чл.156, ал.1 от ДОПК, от легитимирано лице с правен интерес и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

            Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

            Ревизионното производство е образувано и проведено, съответно ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени от компетентни органи в рамките на определените им правомощия. Съгласно представената и приета като доказателство по делото Заповед № РД-09-1/ 03.01.2017г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив, на основание чл.11, ал.3 от ЗНАП и чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК, като органи, компетентни да издават заповеди за възлагане на ревизии съгласно чл.112 от ДОПК, както и заповеди за изменение на първоначално издадени заповеди за възлагане на ревизии, съгласно чл.113, ал.3 от ДОПК, са определени началниците на сектори в отдел „Ревизии“, с месторабота в гр. Пловдив и тези с изнесено работно място в офисите в градовете Стара Загора, Хасково, Пазарджик, Смолян и Кърджали /л.12-л.14 от делото/. В случая, Заповед за възлагане на ревизия № Р-16002420000124-020-001 от 09.01.2020г., е издадена от С.А.Г. на длъжност Началник сектор в отдел „Ревизии”, като издателят на заповедта за възлагане на ревизия, с оглед на заеманата длъжност, е сред органите, посочени в т.2 от Заповед №РД-09-1/03.01.2017г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив, определени като компетентни да издават ЗВР и ЗИЗВР. Следователно Заповед за възлагане на ревизия № Р-16002420000124-020-001 от 09.01.2020г. и Заповед за изменение на ЗВР № Р-16002420000124-020-002 от 09.04.2020г., са издадени от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, като съдържанието им отговаря на изискванията по чл.113 от ДОПК, при подписване на заповедите с валиден към датите на издаването им квалифициран електронен подпис на Началник сектор в отдел „Ревизии“ в ТД на НАП – Пловдив – С.А.Г..

            Възложената ревизия на „КОРС ГРУП“ ЕООД е извършена от определените със ЗВР № Р-16002420000124-020-001 от 09.01.2020г. органи по приходите – П.З.К. на длъжност главен инспектор по приходите /ръководител на ревизията/ и Н.Т.С. – старши инспектор по приходите, които длъжностни лица с оглед на заеманата от тях длъжност и определянето им за ревизиращи органи по чл.113, ал.1, т.2 от ДОПК със ЗВР, са разполагали с необходимата материална компетентност за провеждането на ревизията и за съставянето на Ревизионен доклад № Р-16002420000124-092-001/ 31.08.2020г. /чл.117, ал.1 от ДОПК/.

            Съгласно разпоредбата на чл.119, ал.2 от ДОПК, ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията /определен за това с акт на директора на компетентната териториална дирекция - чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК/ и от ръководителя на ревизията /определен със заповедта за възлагане на ревизия - чл.113, ал.1, т.2 ДОПК/. Оспореният Ревизионен акт № Р-16002420000124-091-001 от 16.10.2020г. е издаден и подписан от С.Г. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията на „КОРС ГРУП“ ЕООД и от П.К. на длъжност главен инспектор по приходите, определен за ръководител на ревизията със заповедта за възлагане на ревизия. Издателите на РА са разполагали с материална компетентност и такава по степен, налице е и териториална компетентност на същите, тъй като са част от териториалната дирекция на НАП гр. Пловдив, която е компетентна териториална дирекция по критериите на чл.8, ал.1, т.3 от ДОПК.

            Посочените по-горе, заповед за възлагане на ревизия, заповеди за изменението й, съставения въз основа на ревизията Ревизионен доклад № Р-16002420000124-092-001/ 31.08.2020г, са издадени чрез информационна система „Контрол“ като електронни документи, подписани с електронен подпис. Представянето на електронните документи на хартиен носител като заверен от страната препис, е допустимо по силата на чл.184, ал.1 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, като самите електронни документи са представени по делото и на електронен носител /приложения с административната преписка CD-R в т.I от делото/. От представените електронни документи се установява, че подписалите ги лица са имали валидни електронни подписи. С оглед на изложеното съдът приема, че ЗВР, ЗИЗВР и РД са подписани от лицата, които са посочени като техни издатели и съответно не са налице основания да се считат за нищожни.

            Оспореният ревизионен акт е издаден в предвидената в чл.120 от ДОПК форма и при спазване на изискванията за неговото съдържание, като съставеният Ревизионен доклад, е неразделна част от него.

            Не се установяват при извършената служебна проверка допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила в хода на проведеното ревизионно производство. При съобразяване на заповедите за спиране и възобновяване/л.98 и л.94, т.I/ на производството по извършване на ревизия, се установява, че ревизията е приключила в срока по чл.114, ал.2 от ДОПК, а РД е съставен от ревизиращите органи на 31.08.2020г., в срока по чл.117, ал.1 от ДОПК, като съдържа предвидените в чл.117, ал.2 ДОПК реквизити, при прилагане на събраните в хода на ревизионното производство доказателства, на база на които е извършена проверка на релевантните за облагането на жалбоподателя обстоятелства. Съответно спазен е и срока по чл.119, ал.2 от ДОПК за издаването на ревизионния акт.

            Относно съответствието на оспорения ревизионен акт с материалния закон:

            Ревизионното производство, приключило с издаването на обжалвания РА, е проведено по особения ред на чл. 122 – 124 от ДОПК, даващ възможност определеният в съответния материален закон размер на данъка, да се приложи към установена от органите по приходите по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК данъчна основа. В случая, за да преминат към този ред на облагане, органите по приходите са приели, че са налице нормативно регламентираните предпоставки по чл. 122, ал. 1, т. 4 и т.5 от ДОПК, а именно: т.4 - липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред и т. 5 - документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци липсват или са повредени до степен негодни за ползване.

            В нормата на чл.124, ал.2 от ДОПК е регламентирано, че в производството по обжалване на РА при извършена ревизия по чл.122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.122, ал.1 ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Презумпцията за вярност на фактическите констатации е оборима, като доказателствената тежест за това носи жалбоподателят. Следователно, в производството по съдебно обжалване на РА, в тежест на органите по приходите е да установят наличието на основание за облагане по аналог, а в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. Именно в посочения смисъл, са и дадените от съда указания на страните за разпределението на доказателствената тежест в настоящото производство.

            Констатациите на ревизиращите органи, съгласно изложеното в обстоятелствената част на ревизионния доклад и в издадения въз основа на него ревизионен акт, са обосновани с установено непредставяне на всички изискани документи, необходими за определяне на данъчната основа.

На първо място следва да се отбележи, че дружеството жалбоподател не оспорва пред съда наличието на основания за извършване на ревизията по особения ред на чл. 122 ДОПК. Доказателства в тази насока по делото не бяха ангажирани. Дружеството не твърди, че е разполагало с изисканите му по съответния ред счетоводни документи и че същите са били представени.

            Съдът приема, че събраните в хода на ревизионното производство писмени доказателства установяват и доказват наличието на предпоставките по чл.122, ал.1, т.4 и т.5 от ДОПК, като основание за провеждане на ревизионно производство по реда на чл.122 - чл.124а от ДОПК. С нарочни искания, органите по приходите са изискали счетоводната отчетност на „КОРС ГРУП“ ЕООД, като в отговор, са били представени само част от документите, а за някои от годините такива не са представени. Конкретно за 2017 г., 2018 г. и 2019 г. не са представени: аналитични оборотни ведомости на счетоводни сметки; банкови документи; касови документи, документи за заприхождаване на закупеното и изписано гориво, пътни листове, счетоводен и данъчен амортизационен план за всеки от ревизираните периоди. За 2014г. не са представени договори, счетоводни, банкови, търговски и др. документи, а е представена едиствено главна книга с нулеви стойности по сметките, въпреки че за същия период е била подадена ГДД по чл.92 от ЗКПО, с която са декларирани приходи от „дейност в областта на техническите системи за сигурност" в размер на 200 000.00 лева, т.е дружеството е осъществявало дейност, но не представя относимата счетоводна отчетност. За 2015г. и 2016г. също не са представени договори, счетоводни, банкови, търговски и др. документи. Представена е една, обща главна книга за периода 01.01.2015г.- 31.12.2016г. В тази обща гл. книга записите по счетоводни сметки също са с нулеви стойности, въпреки, че  за 2015г., видно от подадената ГДД, са декларирани приходи в размер на 74 950 лв. от дейност: „Частна охранителна дейност, без използване на технически системи за сигурност".

            Непредставянето на всички изискани от дружеството счетоводни документи и регистри и липсата на такива, опорочава заведената счетоводна отчетност до степен на невъзможност да се установи коректно основата за данъчно облагане, с оглед на което съдът счита, че са налице сочените основания по чл.122, ал.1 от ДОПК.

 

            По ЗДДС:

            I. С РА е отказано право на данъчен кредит в общ размер на 1 081.00 лв. и са начислени лихви в размер на 95.15 лева, на основание чл.122, ал.2 от ДОПК, във вр. ал.1, т.5, в разултат на повторно упражнен данъчен кредит по фактури с № 64/02.04.2019 г. и № 65/04.06.2019 г., издадени от ЕТ„М.М.“ с ЕИК *********, както и по фактура № 5349/25.11.2019 г., издадена от „Аларм Аутоматика“ ЕООД с ЕИК *********.

            В първото по делото съдебно заседание, проведено на 30.03.2021г., от пълномощника на жалбоподателя е направено уточнение, че не поддържа жалбата в тази й част, като посочва, че тези фактури са били действително двойно заведени в различни данъчни периоди. С оглед на това, съдът намира, че не дължи произнасяне в тази част, тъй като посочените задължения, са извън предмета на делото.

            II. На следващо място, с обжалвания РА № Р-16002420000124-091-001 от 16.10.2020г. на „КОРС ГРУП“ ЕООД, са установени задължения за данък върху добавената стойност, произтичащи от непризнат данъчен кредит за периода м. 08.2017г. и периоди 01.01.2018г. – 31.01.2020г. в общ размер на 119 898.48 лева лева и прилежащи лихви в размер на 17 421.20 лева.

            На основание чл.70, ал.5 от ЗДДС, във връзка с чл.68, ал.1, т.1 и чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС, е отказано право на приспадане на данъчен кредит за процесните доставки по фактурите, издадени от доставчика „НАЙК – ВКП“ ООД, с получател „КОРС ГРУП“ ЕООД. От фактическа страна отказът се основава на съображения, че не е доказано реалното извършване на доставките от посочения във фактурите доставчик, съответно че не е доказано възникнало данъчно събитие и право на приспадане на данъчен кредит съгласно чл.68, ал.2 от ЗДДС за ревизираното лице.

            Съгласно разпоредбата на чл.68, ал.1, т.1 от ЗДДС, данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка. Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.1 ЗДДС доставка на услуга е всяко извършване на услуга. Облагаема, според чл.12, ал.1 ЗДДС, е доставката на стока или услуга, извършена от данъчно задължено лице с място на изпълнение на територията на страната. Извършаването на доставката е данъчно събитие (чл.25, ал.1 ЗДДС), което в съответствие с нормата на чл.25, ал.2 ЗДДС възниква на датата, на която собствеността на стоката е прехвърлена, а услугата е извършена. Тогава, съгласно чл.25, ал.6, т.1 ЗДДС, данъкът за извършената облагаема доставка става изискуем и възниква задължение на регистрираното лице да го начисли.

            Едновременно с настъпване на изискуемостта на данъка, на основание чл.68, ал.2 ЗДДС и чл.167 от Директива 2006/112/ЕО, възниква правото на приспадането му. Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС данъчният кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон, за получени от него стоки или услуги по облагаеми доставки. Определяйки предпоставките за възникване на право на приспадане на данъчен кредит, националният законодател, транспонирайки чл.168, б. „а“ от Директива 2006/112/ЕО, в нормата на чл.69, ал.1, т.1 ЗДДС е уредил право на регистрирано лице да приспадне данъка за стоките или услугите, използвани за целите на извършваните от него облагаеми доставки, които стоки или услуги са му доставени или предстои да му бъдат доставени от доставчик, регистриран по този закон.

            По аргумент от чл.25, ал.2 ЗДДС без реално извършване на доставка на стока или услуга по смисъла на чл.6 и чл.9 ЗДДС данъчно събитие по чл.25, ал.1 ЗДДС не настъпва, респективно – не възниква изискуемост на данъка в хипотезата на чл.25, ал.6, т.1 ЗДДС, а оттам – по аргумент от чл.68, ал.2 ЗДДС не възниква и функционално свързаното право на приспадане на данъчен кредит по чл.68, ал.1, т.1 ЗДДС, поради което същото не може да бъде упражнено дори при наличие на хипотезата на чл.71, ал.1, т.1 ЗДДС (аналогична на чл.178, б. „а“ от Директива 2006/112/ЕО).

От така посочената регламентация следва извода, че наличието на действително осъществена доставка с предмет прехвърляне собствеността върху стока, респ. с предмет извършване на услуга, е условие /предпоставка/ за възникване на правото на данъчен кредит, като изпълнението на тази предпоставка следва да бъде проверено за извършването на преценка дали ревизираният субект има право да приспадане данъчния кредит, който е декларирал в подадената справка-декларация. При липса на реално осъществена доставка на стока/услуга не е налице една от предпоставките за възникване на правото на данъчен кредит по чл. 68, ал.1, т.1 във вр. с чл. 69, ал.1, т.1 във вр. с чл.6, ал.1 и чл.9, ал.1 от ЗДДС респ. по чл.168 б. „а“ от Директива 2006/112/ЕС, съответно такова право не възниква по доставка, която съществува само документално, но не е реална. Основание за този извод следва и от практиката на СЕС, според която за да се признае правото на приспадане, е необходимо съдът в съответствие с правилата на доказване, установени в националното законодателство, да провери дали доставките на стоки /услуги/ са реално осъществени и дали тези стоки са използвани от получателя за извършваните от него облагаеми сделки/ т.31 и т.32 от Решение от 06.12.2012г. на СЕС по дело С-285/11/. Ако след преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по делото, не може да се направи извод за действително предадени и получени от доставчика на получателя стоки и услуги, то правото на приспадане не следва да се признае. В същото време СЕС нееднократно е посочвал, че не е възможно приспадане на данък, който е дължим единствено поради вписване във фактурата, тъй като упражняването на това право се ограничава само до действително дължимите данъци, като трябва да се държи сметка, че реалността на доставката като правно релевантен факт подлежи на доказване със средствата, предвидени в националния закон. Реалното извършване на доставка е положителен факт от обективната действителност, който при осъществяването си оставя следи и за него съществуват преки и косвени доказателства. Всяка доставка на стока или услуга представлява стопанска операция, която има две страни: доставчик и получател. Всяка от страните трябва да притежава счетоводни и търговски регистри за осъществени сделки, както и писмени доказателства за осъществяването им, съответно с вида и естеството на доставките. Липсата на такива доказателства може да обоснове извод за липса на реално извършени доставки по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС.

            В случая, жалбоподателят е този, който носи тежестта да докаже реалността на доставките по процесните фактури, тъй като той твърди положителния факт, че такива доставки са осъществени и именно в това твърдение се състои възражението му срещу незаконосъобразността на РА. Същият следва да проведе пълно доказване на своето оспорване, като създаде сигурно убеждение у съда в съществуването на фактите и връзките между фактите. В съответствие с разпределението на доказателствената тежест, както административният решаващ орган, така и съдът, имат правото, но и задължението да приемат за ненастъпили тези правни последици, чийто юридически факт е останал недоказан.

            В съдебното производство жалбоподателят не доказа наличието на материалноправните предпоставки за възникване на правото на данъчен кредит по фактурираните доставки на стоки и услуги от посочения доставчик – не се събраха достатъчно преки или косвени доказателства, установяващи реалността на доставките.

            В случая, правилно с РА е отказано правото на данъчен кредит по 89 бр. фактури, издадени от „НАЙК – ВКП“ ООД, подробно описани в констативната част на РД и посочени в табличен вид на стр.19 – стр.24 от РД /съответстващи на л.60-л.62 в т.I от делото/ с предмет: счетоводни услуги, съгласно договор, предоставяне на административни услуги, счетоводно обслужване и други.

            По отношение на тези доставки, от ревизираното лице и доставчика са представени всички процесни фактури, фискални касови бележки за плащане, договори за счетоводни услуги/обслужване/ и един договор за предоставяне на персонал. Към фактурите са приложени калкулации/отчети/, именувани „разходи по фактура №…“. От „КОРС ГРУП“ ЕООД са представени и счетоводни регистри, от които е видно осчетоводяването на доставките. От така представените доказателства обаче не може да се установи реалността на доставките на фактурираните услуги.

            Принципно, относно доставките на услуги от значение е обезпечеността на доставчика за извършването им, надлежното предаване и приемане изпълнението на услугите, наличието на краен обективно установен резултат от тях. Договорените услуги – дори без изричен писмен договор, следва да са конкретни и да е определен способът за предоставянето им на възложителя. Необходимо е да има доказателства за извършването им от изпълнителя и съответното им прехвърляне на получателя.

            В процесните фактури за доставка на счетоводни услуги, издадени от „НАЙК – ВКП“ ООД не се сочи конкретна счетоводна услуга, която да е извършена. Не се съдържа достатъчно необходима информация в какво се изразяват посочените във фактурите услуги и как е определена единичната им стойност, което не позволява да се установи начина на калкулиране на цената на услугите и нейните елементи – материали и вложен труд.

            Липсващата индивидуализация на вида на услугите не може да се извлече и от договорите за счетоводни услуги, които са еднотипни, идентични и общо формулирани договори за счетоводно обслужване, в които не се съдържа конкретно описание на вида на услугите. В тях общо са договорени задълженията на изпълнителя „НАЙК – ВКП“ ООД, което не позволява да се индивидуализира това, което е фактурирано. В този смисъл, не са налице доказателства какви са възложените счетоводни услуги, проучвания, извършени ли са такива и в какво конкретно се изразяват, от кого, кога, какво договаряне и консултации конкретно са постигнати, извършени и по какви въпроси. Това означава, че тези договори не могат да внесат каквато и да било яснота относно конкретната услуга, която е извършена.

            По отношение на представените калкулации към фактурите, именувани „разходи по фактура №…“ следва да се посочи, че в тях също не се съдържа информация за конкретния обем на извършената услуга, нито за датата, на която те са съставени. Тъй като в тези калкулации няма индивидуализиране на услугите, се създава впечатление за напълно произволно определяне на цените на една и съща дейност. Така например за м. юни 2019г. са издадени 5 бр. фактури за счетоводни услуги, като в калкулациите към тях е определена цена за „ДДС декларации“ веднъж в размер на 1400 лева/л.654-гръб, т.II/, по втората фактура в размер на 1300 лева/л.656-гръб, т.II/, трети път в размер на 2200 лева/л.658-гръб, т.II/, по четвъртата фактура в размер на 2100 лева/л.660-гръб, т.II/ и по петата фактура в размер на 1500 лева/л.662-гръб, т.II/, без да става ясно какво е съдържанието на тази услуга, при положение, че справката-декларация по ЗДДС се подава веднъж месечно. Още повече, че и за месец май и юли, тези услуги са фактурирани, и то пак по няколко пъти. Впрочем и вещото лице е констатирало многократното фактуриране на една и съща услуга в един и същ данъчен период, като по този повод е изтъкнало, че в така представените калкулации не се съдържа информация за естеството на извършената услуга.

            Съпътстващи фактурите документи, като приемо-предавателни протоколи, доклади и др. не са представени до края на ревизията, включително и в производството по оспорване на РА по административен ред, въпреки, че такива са били изискани по надлежния ред от органите по приходите. Впоследствие, в хода на настоящото съдебно производство и то едва при извършване на допълнителната съдебно-счетоводната експертиза, от пълномощника на жалбоподателя във връзка с процесните доставки, са представени доклади от В.В.П. и приемо-предавателни протоколи/ л.2677 – л.2711, т.VII/. Така представените протоколи обаче, освен че представляват частни документи, който не се ползват с материална доказателствена сила и нямат достоверна дата, същите не кореспондират и с другите събрани по делото доказателства. Следва да бъде отбелязано, че нито от ревизираното лице, нито от неговия доставчик в дадените в хода на ревизията подробни писмени обяснения, се твърди, че такива доклади и приемо-предавателни протоколи въобще съществуват и са съставяни по повод процесните услуги. За първи път твърдения, че протоколи и доклади са съставяни между страните, се въвеждат с показанията на разпитаната свидетелка А. П. и то след като вече тези документи са представени като доказателство по делото. Действително, свидетелката П. заявява, че управителят е подписвал всеки месец доклад и приемо-предавателен протокол за извършената работа. В тази връзка, на основание чл.172 от ГПК, вр. с §2 от ДР на ДОПК при преценката на свидетелските показания, съдът съобрази, че те се дават от лице, което е в особени отношения с жалбоподателя/негов служител/, и което несъмнено е заинтересовано да го подпомогне в спора му с приходната администрация, поради което намира, че същите не следва да бъдат безрезервно кредитирани. В случая липсва каквато и да била логическа причина, поради която тези документи, ако са съществували, да не бъдат представени по време на ревизията.

            Освен това, от съдържанието на представените приемо-предавателните протоколи, съдът намира, че същите навеждат единствено на документално оформяне на отношенията, без на тях да съответстват реални стопански операции, поради което счита, че са изготвени за целите на настоящото съдебно производство. В тях не се съдържат данни за конкретни, индивидуализарани по вид и количество услуги с посочена единична цена. Протоколите са съставяни общо за целия месец, в който има издадени няколко фактури. Описанието на дейностите в тях е общо, с посочена обща цена, което не позволява да се определи, какво конкретно е извършено, съответно предадено и по какъв начин е оценено/как е формирана цената/. В протоколите липсват данни и за мястото на приемане и предаване. Отделно от това, както и вещото лице е отбелязало, от приложените приемо-предавателни протоколи не става ясно какво представляват услугите „командировки” и „транспорт”, посочени в отчетите/калкулациите/ към фактурите. Налице е невъзможност да се обвърже конкретен приемо-предавателен протокол към определена фактура, което възпрепятства съда да изведе категоричен извод, че този протокол доказва предаването на осъществена счетоводна услуга във връзка с конкретната доставка, обективирана в определена фактура.

            Не се представиха други съпътстващи документи във връзка с извършените счетоводни услуги или носители на информация, които да съдържат данни за извършената работа, както и доказателства за извършването им и начина, по който те са достигнали до възложителя – „КОРС ГРУП“ ЕООД. Не се установява и в какво се изразява счетоводното обслужване. Освен това, липсва каквато и да било информация за предаване на счетоводни документи от жалбоподателя на „НАЙК - ВКП“ ООД, както и такава за последващата им обработка от този доставчик на услугата, поради което наличието на договор и издаването на фактура не представляват доказателства за реално изпълнение на услугата. Наличието на водено счетоводство на жалбоподателя не обусловя извод, че то е водено от „НАЙК – ВКП“ ООД, по начина по който това се претендира, предвид липсата на каквито и да било писмени данни. Както се каза по–горе притежаването на данъчни фактури не е достатъчно да обоснове реалност на отразените в тях стопански операции и в случая не е установено извършването на услугите, свързани с осъществяване на доставката на услуги по смисъла чл. 9, ал. 1 ЗДДС от прекия доставчик на жалбоподателя.

            Не води до друго заключение и представения договор за предоставяне на персонал от 02.01.2020г. /л.2653-гръб и сл., т.VII /. Освен изложеното до тук, касаещо договорите за счетоводно обслужване, този договор е изключително неясен. В него се говори, както за възложител и изпълнител по договора, така и за наемател и наемодател. Отделно от това, не се установява от доказателствата по делото във връзка с договора за предоставяне на персонал да е издадена фактура в ревизирания период. Това се потвържадва и от заключението на вещото лице, според което поради липсата на конкретни данни /дата, № на фактура/, експертизата не е могла да определи сумата по договора към коя от фактурите следва да бъде отнесена.

            С оглед на изложеното, съдът намира, че в конкретния случай, е налице пълно несъответствие в съдържанието на представените документи, което не позволява по никакъв начин да се определи предмета на услугите, посочен в издадените фактури, още по-малко да се установи дали същият е изпълнен. Впрочем, несъответствието, в издадените документи между жалбоподателя и неговия доставчик, видно от приетата по делото ССчЕ, е констатирано и от вещото лице.

            На следващо място, съдът счита, че липсват и документи, установяващи възможността на доставчика да извърши фактурираните консултантски и счетоводни услуги, които предвид спецификата си, предполагат наличие на нает квалифициран персонал. Доказателства в тази връзка, относно квалификацията и образованието на лицата, извършвали процесните услуги, не са представени. Това обстоятелство обосновава извод за липса на кадрова обезпеченост на „НАЙК – ВКП“ ООД, да извърши услугите в обема, в който това се претендира. Това заключение не се разколебава и от констатацията на вещото лице, че доставчикът разполага с кадрова обезпеченост, която е изградена въз основа на представените в хода на ревизията справки за актуалното състояние на действащите трудови договори/л.359, гръб – л.360, т.I/. Сам по себе си фактът, че доставчикът разполага с наети лица по трудово правоотношение, не може да обоснове извод за наличие квалифициран персонал. По необходимост, а и в контекста на правилото на чл.10 от Закона за счетоводството следва да е посочено лицето, съставило счетоводните документи.

            Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че органите по приходите основателно са отказали да признаят на жалбоподателя право на данъчен кредит по фактурите, издадени от „НАЙК - ВКП“ ЕООД.

            Констатациите на органите по приходите не се оборват и от заключението на изпълнената по делото съдебно-счетоводна експертиза. Със заключението се потвърждава единствено изпълнението на формалните предпоставки за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит, но не и съществуването на материалноправните такива от гл.т. реалността на фактурираните доставки на услуги. Само въз основа на обстоятелството, че фактурите са осчетоводени при получателя и е отразено плащане в брой, не следва извод за реалност на фактурираните услуги. Осчетоводяването на фактурите при получателя само по себе си не доказва реалното извършване на услугите, защото представлява удостоверяване на това обстоятелство от самото ревизирано лице, което черпи благоприятни правни последици от осъществяването на твърдения факт. В тази връзка неоснователни са доводите на жалбоподателя, че самата фактура и счетоводното й отразяване при получателя по доставката, доказва реалността на фактурираните доставки. Счетоводството е производно и отразява предходно съставени първични документи. При наличие на данни по делото за съставени документи, които не отразяват реални стопански операции, заключението на ССчЕ, изготвено на база на същите тези документи, не доказва реалност на доставките на услуги по смисъла на чл. 9 от ЗДДС. Още повече, че и експертизата е констатирала посочените по-горе несъответствия в издаваните документи, което според съда не позволява да се направи извод какви конкретни услуги са били фактурирани.

            С оглед на гореизложеното очевидно необосновано е твърдението на жалбоподателя, че от представените в хода на проведеното ревизионно производство доказателства по несъмнен начин се установява както реалността на осъществените доставки, така и фактическото извършване на услугите - предмет на фактурираните доставки. Представените от ревизираното лице документи не отразяват надеждна одитна следа, която да свързва фактурата и доставката. Правилото данъчно задълженото лице да осигури такъв контрол върху стопанската дейност, който да дава възможност за проследяване на всички елементи на стопанската операция в тяхната взаимовръзка е транспонирано в националното законодателство с нормата на чл.114, ал.10 от ЗДДС, което правило е приложимо за РБългария като член на ЕС и преди влизане в сила на посочената норма на ЗДДС, по силата на въведеното с Директива 2010/45/ЕС от 13.07.2010г. изменение на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на ДДС по отношение правилата за фактуриране /чл. 233 от Директивата/. Надеждната одитна следа е налице, когато връзката между отделните документи и осчетоводени операции е лесно и бързо установима и осигурява намиране на търсената връзка между издадена фактура и извършена доставка. С оглед на установените при ревизията факти и обстоятелства, които не се опровергаха от събрани в хода на съдебното производство доказателства, съдът приема, че в настоящия случай не е налице надеждна одитна следа между процесните фактури и сочените доставки.

            Противно на твърденията на жалбоподателя, в представената по делото писмена защита, отказът за признаване на правото на данъчен кредит не е обоснован с обстоятелства, които според практиката на СЕС са неотносими към правото на данъчен кредит, а именно: непредставянето от страна на доставчика на доказателства за реално извършване на доставките и за наличието на кадрова и материална обезпеченост за извършване на фактурираните доставки.

            В случая правото на данъчен кредит е отказано поради обстоятелството, че самото ревизирано дружество не разполага и не представя доказателства, от които да се установи конкретния предмет на фактурираните услуги и реалното им извършване, а посочените обстоятелства относно, непредставянето на доказателства от страна на доставчика и недоказаната му възможност да извърши фактурираните услуги са само косвени доказателства в подкрепа на фактическия извод, че процесните фактури не отразяват реални доставки от посочения в тях издател.

            В тази връзка следва да бъде отбелязано, че всеки получател по доставка има задължението да прояви минимална добросъвестност, като изисква и съхранява при себе си съпровождащи доставките документи и връзката им с последващи доставки, с цел удостоверяване и доказване на правата си пред приходната администрация. От анализа на доказателствата е видно, че всички представени договори, сключени между „КОРС ГРУП“ ЕООД и „НАЙК – ВКП“ ООД, както и всички представени приложения към тях, са еднотипни и с идентично съдържание, като в нито един от документите не се съдържа конкретна информация за фактурираните услуги, нито са конкретизирани вида и обема на възложените, респ. на изпълнените дейности, което при едни действителни и реални търговски отношения би било напълно неприемливо за търговските интереси на договарящите търговци. Жалбоподателят, като получател на доставките на услуги и титуляр на правото по чл. 68, ал. 1 ЗДДС, е заинтересован да обезпечи онези доказателства, които да създадат сигурно убеждение у органите по приходите, респективно у съда, че доставките от конкретните доставчици са били действително реализирани. А в случая, документите, които ревизираното лице е съставяло като страна по процесните доставки, не дават достатъчно ясна информация относно вида на услугите и резултата от тях.

            С оглед на гореизложеното съдът приема, че с процесните фактури, издадени от „НАЙК - ВКП“ ООД, е документирано привидно извършване на доставки на услуги. Този извод следва от изложените по-горе съображения, че във всички фактури, по които е отказано право на данъчен кредит, липсва индивидуализация на вида на услугата, а такава не е налице и в представените договори, калкулации и приемо-предавателни протоколи. В тази връзка в решението си по дело С - 271/12 Съдът на ЕС изрично е посочил, че правото на приспадане може да се откаже на данъчнозадължените лица, получатели на услуги, които разполагат с непълни фактури, дори ако в допълнение на последните след приемането на решението за отказ, е предоставена информация с цел доказване на действителното им извършване, естеството и стойността им. По аргумент от разрешението, дадено с т. 27 – т.36 от посоченото решение на СЕС, изначалната непълнота на фактурата, препятства приспадането на ДДС. Действително, от практиката на СЕС следва, че национална практика /мярка/, която основно подчинява признаването на определено данъчно предимство на спазването на формални задължения /каквото е изискването за фактуриране с определени параметри/, без да вземе предвид материалноправните изисквания, надхвърля необходимото за правилното събиране на данъка, освен когато нарушаването на формалните изисквания възпрепятства предоставянето на сигурно /решително/ доказателство за изпълнението на материалноправните изисквания. В случая нарушаването на формалните изисквания възпрепятства установяването на изпълнението на материалноправните изисквания за възникване на правото на данъчен кредит, тъй като процесните фактури не съдържат конкретни параметри на фактурираните като престирани услуги, като липсват и допълнителни, съпътстващи доставките документи, които да конкретизират тези услуги.

Доколкото не може да се направи несъмнен извод, че процесните доставки на услуги по издадените от „НАЙК - ВКП“ ООД фактури, са осъществени, следва извода, че по тези фактури ДДС е неправомерно начислен и е налице хипотезата на чл.70, ал.5 от ЗДДС – за „КОРС ГРУП“ ЕООД не е възникнало правото на приспадане на данъчен кредит.

 

По ЗКПО:

С оспорения РА на жалбоподателя, са установени допълнителни задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2018 г. в размер на 14 964.25 лв. и лихва - 2 348.74 лв

Съдът вече изложи доводите си относно наличието на основанията по чл.122, ал.1, т.4 и т.5 от ДОПК за облагане на лицето по аналог и относно начина на определяне на данъчните основи, които са меродавни и по отношение прякото облагане на приходите на дружеството. В случая, правилно е определена основата за облагане с корпоративен данък по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК вследствие на извършена корекция на декларираните разходи за 2018 г. в размер на 149 642.51 лв. по фактури на „НАЙК – ВКП“ ООД, за които е установено в частта по ЗДДС, че не отразяват реално извършени доставки на услуги. Според чл.10, ал.1 от ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по ЗСч, отразяващ вярно стопанската операция. По изложените в частта по ЗДДС мотиви, съставените по спорните доставки документи не отразяват вярно стопанските операции, след като доставките не са реално осъществени. В конкретния случай, при недоказаност на извършване на доставките, осчетоводяването на разходи във връзка с тях е незаконосъобразно, поради което обосновано с РА не са признати разходите по спорните фактури и е установен корпоративен данък за внасяне. Жалбоподателят не ангажира доказателства, опровергаващи презумпцията на чл. 124, ал. 2 от ДОПК, въпреки указаната му доказателствена тежест, поради което жалбата е неоснователна.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че оспореният Ревизионен акт № Р-16002420000124-091-001/ 16.10.2020г., с който на „КОРС ГРУП“ ЕООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 119 898.48 лева лева, с прилежащи лихви в размер на 17 421.20 лева и допълнително са установени задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2018г. в размер на 14 964.25 лв., с прилежащи лихви в размер на 2 348.74 лева, е правилен и законосъобразен. Жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Предвид изхода на делото искането на ответника за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.161, ал.1 от ДОПК, „КОРС ГРУП“ ЕООД следва да бъде осъдено да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 4 076.33 лева, определено съгласно чл.8, ал.1, т.5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горните мотиви и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК   Старозагорският административен съд 

 

Р Е Ш И:

 

            ОТХВЪРЛЯ жалбата на „КОРС ГРУП“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Мъглиж, ул. „Гео Милев“ №12, представлявано от управителя Т.Н., срещу Ревизионен акт № Р-16002420000124-091-001/ 16.10.2020г., издаден от С.А.Г. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и П.З.К. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, в частта, потвърдена с Решение № 18/ 07.01.2021г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика” гр. Пловдив при ЦУ на НАП, относно допълнително установените задължения по ЗДДС за периоди 19.12.2014 г. – 31.01.2020 г. в резултат на отказан данъчен кредит в размер на 119 898.48 лв. с прилежащи лихви в размер на 17 421.20 лв., както и за допълнително установения корпоративен данък за 2018г. в размер на 14 964.25 лв., ведно с прилежащите лихви 2 348.74 лв., като неоснователна.

ОСЪЖДА „КОРС ГРУП“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Мъглиж, ул. „Гео Милев“ №12, да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП сумата 4 076.33 лева /четири хиляди седемдесет и шест лева и тридесет и три ст./, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

СЪДИЯ: