Присъда по дело №1905/2020 на Районен съд - Велико Търново
| Номер на акта: | 32 |
| Дата: | 27 юни 2022 г. |
| Съдия: | Емил Бобев |
| Дело: | 20204110201905 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 18 декември 2020 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
по НОХД № 1905/2022 год. по описа на РС - В. Търново
Районна прокуратура - гр. В. Търново е повдигнала обвинение срещу Д.
И. А. - родена на 24.05.1983 год. в гр. П.Т., българска гражданка, със средно
образование, разведена, работи, с постоянен адрес в *****, с адрес за
призоваване в ******, ЕГН ******, за това, че на 13.08.2018 год., около 07:30
ч., в гр. П.Т., на кръстовище на ул. "Янтра" с ул. "Шипка", при управление по
ул. "Янтра" в посока изток на моторно превозно средство - лек автомобил
"Ш." с peг. № *****, нарушила правилата за движение по чл. 20, ал. 2 от
Закона за движение по пътищата - като водач на пътно превозно средство при
избиране на скоростта си на движение от 47,7 км/ч не се съобразила с
характера и интензивността на движението - навлизащата на платното за
движение на ул. "Янтра" каруца с конски впряг, за да бъде в състояние да
спре пред всяко предвидимо препятствие, в резултат на което, автомобилът не
е спрял и предизвикал ПТП, като ударил с челната си лява част в дясната част
пресичащата траекторията му на движение движеща от ул. "Шипка" в посока
юг към ул. "Бели бряг" каруца с конски впряг и по непредпазливост
причинила на водача на каруцата Т. К. Т. от гр. П.Т. средна телесна повреда,
изразяваща се в закрита гръдна травма - счупване на две поредни ребра, като
едното е счупено по две анатомични линии, контузия на бял дроб, излив на
кръв в дясната гръдна половина и отслабено дишане в лявата гръдна
половина, довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота,
със срок на лечение и възстановяване около два месеца и трайно затруднение
в движението на снагата, със срок на лечение и възстановяване около два
месеца - престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 вр.
чл. 129, ал. 2, пр.2, алт. 2, хип. 2 и пр. 5, алт. 2 вр. е ал. 1 oт НК, вр. чл. 20, ал.
2 от ЗДвП.
Тъй като съдът установи, че преди провеждането на разпоредително
заседание пострадалия Т.Т. е починал, за същото бяха призовани всички
негови наследници. В разпоредително заседание се явява адв. Х.К. от ВТАК,
който представя пълномощно и молба за конституиране като частен
обвинител от наследничката на Т.Т., а именно Р. Б. Т., както и пълномощно да
я представлява по настоящото дело. Адв. К. представя и четири броя
удостоверения, с които са вписани откази от наследство от наследниците на
Т. К. Т. след неговата смърт, а именно от Д. Т. А., З. Т. К., А. Т. К. и К. Т. К..
Съдът счете, че молбата на Р. Б. Т. като наследник на пострадалия Т.Т. е
основателна, поради което с протоколно определение от 07.04.2021 год.
конституира Р. Б. Т. с ЕГН ********** в качеството й на частен обвинител в
настоящото наказателно производство.
След извършване на множество следствени действия в хода на
съдебното следствие и след изслушване на тройна автотехническа експертиза,
представителя на ВТРП в съдебно заседание прави изменение на обвинението
1
срещу Д. И. А., а именно, че на 13.08.2018 г. около 7:30 часа в гр. П.Т. на
кръстовище на ул. „Янтра“ с ул. „Шипка“ при управление по ул. „Янтра“ в
посока изток на МПС л.а. „Ш.“, с рег. № *****, нарушила правилата за
движение по чл.21, ал.1 от ЗДВП, а именно като водач на пътно превозно
средство, при избиране на скоростта си за движение от 60,7 км в час,
нарушила забраната да превишава стойността на скоростта от 50 км в час,
максимално разрешената за движение в населено място за категорията пътно
превозно средство, което управлява, в резултат от което не успяла да спре
управлявания от нея автомобил и предизвикала пътно-транспортно
произшествие като автомобилът ударил с челната си лява част дясната част на
пресичащата траекторията на движение и движеща се от ул. „Шипка“ в
посока юг към ул. „Бели бряг“ каруца с конски впряг и по непредпазливост
причинила на водача на каруцата Т. К. Т. от гр. П.Т. средна телесна повреда
изразяваща се в закрита гръдна травма – счупване на две поредни ребра като
едното е счупено по две анатомични линии, контузия на бял дроб, излив на
кръв в дясна гръдна половина и отслабено дишане в лявата гръдна половина,
довело до разстройство на здравето временно опасно за живота със срок на
лечение и възстановяване около 2 месеца, както и трайни затруднения в
движението на снагата със срок на лечение и възстановяване около 2 месеца,
което е престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“, пр. 2 вр. с чл.342, ал.1, пр.3, вр. с
чл.129, ал.2, пр.2, алт.2, хипотеза 2 и пр.5, алт.2, вр. с ал.1 от НК, вр. с чл.21,
ал.1 от ЗДВП.
В съдебно заседание представителя на ВТРП счита, че в хода на
съдебното следствие са събрани достатъчно и категорични доказателства,
които по един несъмнен и категоричен начин доказват, че подсъдимата е
извършила деянието, което от фактическа страна е подробно описано в
обвинителния акт. Прокурора счита, че безспорно се установява вината на
подсъдимата за настъпилото ПТП, поради което моли съда да я признае за
виновна по повдигнатото и изменено в съдебно заседание обвинение. Излага
подробни доводи в тази насока. Счита, че на подсъдимата следва да се
наложи наказание „Лишаване от свобода“ към предвидения в закона
минимален размер, изпълнението на което да бъде отложено на основание чл.
66, ал. 1 от НК за срок от три години.
Частния обвинител, редовно призован, не се явява, представлява се от
адв. Х.К. – редовно упълномощен. Адв. К. също поддържа обвинението и
изложените от прокурора доводи, като счита обвинението за доказано. Счита,
че целите на наказанието ще бъдат постигнати, ако бъде наложено такова
близко до минимума, а именно шест месеца лишаване от свобода, което
изпълнение да се отложи по реда на чл.66 от НК с тригодишен изпитателен
срок.
Подсъдимата, редовно уведомена, не се явява. Представлява се от адв.
Л.М. от ВТАК – редовно упълномощена. В предишно съдебно заседание
подсъдимата дава обяснения по повдигнатото й обвинение, в които отрича да
се е движила по ул. „Янтра“, а се е движила по ул. „Бели бряг“, като описва
2
съвсем друга фактическа обстановка от установената до момента и описана в
обвинителния акт. По същество адв. М. счита, че обвинението срещу
подзащитната й не е доказано по безспорен и категоричен начин. Сочи, че
въпреки извършените множество допълнителни следствени действия в хода
на съдебното следствие, немалко обстоятелства са останали неизяснени.
Счита, че в случая се касае за случайно деяние, като излага доводи в тази
насока и моли съда подсъдимата да бъде оправдана. Алтернативно моли ако
А. бъде призната за виновна, да й бъде наложено наказание към предвидения
в закона минимален размер, като излага доводи в подкрепа на искането.
Като прецени и обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимата Д. И. А. е с постоянен адрес в с. Р., общ. П.Т., но живее и в
гр. П.Т.. Същата притежавала л.а. „Ш.“ с рег. № *****. На 13.08.2018 год.
сутринта А. заедно с майка си – св. М. С. А. тръгнали да пътуват с автомобила
от гр. П.Т. към с. Орловец, като последния управлявала подсъдимата.
Подсъдимата А. се движила по ул. „Първи май“, като след това навлязла по
ул. „Янтра“ и се отправила в посока на изток с цел да пресече главния път
Русе – В. Търново и да се отправи към с. Орловец. Навлизайки в ул. „Янтра“,
подсъдимата ускорила скоростта си до около 60 км/час, като наближила
уширението, образувано като кръстовище между улиците „Янтра“, „Бели
бряг“, „20-ти април“, „Струма“ и ул. „Шипка“. По същото време пострадалия
Т. К. Т. управлявал каруца с конски впряг, като се движил по ул. „Шипка“ в
посока към описаното уширение. Излизайки от ул. „Шипка“ и навлизайки в
уширението К. имал намерение да завие наляво по ул. „Янтра“ и да се
отправи към главния път Русе – В. Търново, а след това към басейните извън
гр. П.Т. по пътя за с. Каранци. Когато навлязъл в уширението, К. видял, че по
ул. „Янтра“ откъм центъра на гр. П.Т. се движи лек автомобил (автомобила
на подсъдимата А.), като преценил, че автомобила е далече и може да навлезе
по ул. „Янтра“ преди този автомобил. Поради това пришпорил коня с цел да
изпревари автомобила, завивайки леко наляво. Подсъдимата А. също
забелязала каруцата и движението й към уличното платно на ул. „Янтра“,
поради което реагирала, като натиснала спирачки. Поради скоростта с която
се движил автомобила обаче, същия не успял да преустанови движението си,
при което последвал удар между автомобила и коня с каруцата, като с
предната си лява част автомобила ударил коня, при което каруцата се
завъртяла. Последвал удар между лявата част на автомобила и каруцата, при
което последната се разпаднала на части, а конят паднал на земята. Ударът се
е осъществил в мислената дясна пътна лента на платното за движение по ул.
„Янтра“ (лентата за движение на лекия автомобил). След спирането на място
на автомобила, подсъдимата и св. А. слезли от автомобила, като помогнали на
Т. да се изправи. След малко на място пристигнал екип от полицейски
служители на РУ – П.Т., както й линейка, която откарала Т. в спешна помощ.
На място бил извършен оглед на местопроизшествието от разследващ
полицай.
3
След извършен преглед на Т. било установено, че същия има закрита
гръдна травма - счупени две поредни ребра с контузия на белия дроб и излив
на кръв в дясната гръдна половина.
По случая било образувано досъдебно производство № ЗМ-139/2018
год. по описа на РУ – П.Т..
В хода на ДП е била назначена съдебно-медицинска експертиза. От
заключението на същата, потвърдено от вещото лице и в хода на съдебното
следствие, прието от съда за пълно, компетентно и вярно, се установява, че в
следствие на настъпилото ПТП пострадалия Т.Т. е получил закрита гръдна
травма, а именно счупване на две поредни ребра като едното е счупено по две
анатомични линии, контузия на бял дроб, излив на кръв в дясната гръдна
половина и отслабено дишане в лявата гръдна половина. Описаните
травматични увреждания са в резултат от удар и притискане с или между
твърд тъп предмет и е възможно да бъдат получени по начин, описан в
материалите по делото – травми от удар на части от каруца, както и на удар
на тялото в терена, при блъскане на същата от лек автомобил. Тези травми са
причинили на Т. разстройство на здравето, временно опасно за живота, със
срок на лечение и възстановяване около 2 месеца, което по смисъла на НК
представлява средна телесна повреда.
При разследването е била назначена и автотехническа експертиза.
Същата е приключила с писмено заключение. Вещото лице поддържа
напълно заключението си в съдебно заседание. Според заключението на тази
експертиза основната причина за настъпване на ПТП от експлоатационно
техническа гледна точка е пресичането на траекторията на движението на л.а.
„Ш.“ с рег. № *****, управляван от подсъдимата Д.А., движещ се по ул.
„Янтра“ в посока изток, от каруцата, навлизаща в кръстовището на ул.
„Янтра“ и ул. „Бели бряг“ в гр. П.Т., както и ненавременното предприето
спиране от водачката на л.а. в рамките на разстоянието, с което е разполагала
и в което е имала достатъчно време да възприеме опасността (каруцата) и да
спре преди мястото на удара със скоростта с която се е движил, а именно 47.7
км/ч преди ПТП. Заключението на вещото лице е, че опасната зона за спиране
на лекия автомобил е 27.3 метра, което е по-малко от разстоянието на
виждане, следователно водачът на л.а. (подсъдимата А.) е имал техническа
възможност да спре преди мястото на удара със скоростта, с която се е
движил, като и двамата участници в ПТП са имали възможност да
предотвратят ПТП.
В хода на съдебното следствие с оглед обясненията на подсъдимата А. и
по искане на защитата на същата, съдът назначи допълнителна
автотехническа експертиза, която да отговори на въпроса възможно ли е ПТП
да е настъпило при обстоятелствата, които описва А. в обясненията си, а
именно, че се е движила не по ул. „Янтра“, а по ул. „Бели бряг“ и е навлязла в
уширението (кръстовището) именно от тази улица. От заключението на
вещото лице по тази допълнителна експертиза, се установява, че е напълно
4
невъзможно ПТП да е настъпило, ако автомобилът управляван от
подсъдимата се е движил по ул. „Бели бряг“ и е навлязъл по ул. „Янтра“
именно от ул. „Бели бряг“.
В хода на съдебното следствие защитата на подсъдимата излага доводи,
че вещото лице при изготвяне на първоначалната и допълнителната
автотехническа експертиза, не е взело предвид и не се е съобразило с някой
обстоятелства и доказателства, които са били изяснени именно в хода на
съдебното следствие, поради което прави искане за допускане на тройна
автотехническа експертиза, която да вземе предвид всички доказателства и
обстоятелства изяснени до настоящия момент (както в хода на ДП, така и в
хода на съдебното следствие) и да даде заключение относно причините за
настъпване на ПТП, включително и възможността същото да е настъпило, ако
автомобила управляван от подсъдимата се е движил по ул. „Бели бряг“ и е
навлязъл по ул. „Янтра“ именно от ул. „Бели бряг“.
С оглед изясняване на всички обстоятелства и изясняване на
обективната истина по делото, съдът допусна и назначи тройна
автотехническа експертиза, като възложи същата на вещи лица, които не са
участвали в изготвянето на първоначалната и допълнителната автотехнически
експертизи.
От заключението на тройната автотехническа експертиза, прието от
съда като пълно компетентно и вярно, се установява следното:
Пътната обстановка, при която е протекло и настъпило ПТП е следната:
Пътно транспортното произшествие е протекло в гр. П.Т., в зоната на
кръстовище на ул. „Янтра” и ул. „Бели бряг”. Улица „Бели бряг” при „У”
образно заустването в улица „Янтра” се разделя от два затревени острова на
три пътни ленти. Заустването на ул. „Бели бряг” е в зона срещу площад, в
който се достига от ул. „Струма”, ул. „20-ти април” и ул. „Шипка”.
Западната пътна лента в зоната на заустване е за включване в ул. „Бели
бряг” на превозни средства от ул. „Янтра”. Средната пътна лента е за
включване на превозни средства от ул. „Бели бряг” в ул. „Янтра” с
последващо движение на запад. Третата, източна лента на заустването е за
включване на превозни средства от ул. „Бели бряг” в ул. „Янтра” с
последващо движение на изток. Видно от представените скици, ул. „Янтра”,
западно от заустването на ул. „Първи май” е с по голяма ширина, след което
до началото на площада, разположен северно от тази улица е с по малка
ширина, като в зоната на кръстовището с ул. „Янтра” се стеснява до размера
указан в протокол за оглед - 10,3 м. Огледа е извършен при сухо, слънчево
време. Съгласно Протокол за оглед, всички улици и площада са покрити със
ситнозърнести и едрозърнести асфалтови настилки, сухи, без наклони.
Съгласно показанията по делото, времето към момента на произшествието е
било сухо, видимостта нормална. Към момента на произшествието в зоната на
кръстовището не е имало други движещи се или паркирани превозни
средства. Като цяло, наличните данни по делото определят протичане на
5
произшествието при нормална пътна обстановка, в условията на ненамалена и
неограничена видимост за участниците в произшествието.
Вещите лица определят следния механизъм на настъпване на ПТП:
На 13.08.2018 г., около 07.30 ч., лек автомобил „Ш.” с peг. № *****,
собственост и управляван от Д. И. А., с пътничка на предна дясна седалка се
движи в гр. П.Т., се движи по ул. „Янтра”, в посока изток към ПП 1-5 (Велико
Търново - Русе), като достига до кръстовището на тази улица с ул. „Бели
бряг”. С оглед на показанията на пътничката в автомобила М.С.
Александрова и на пострадалия Т. е възможно движението на автомобила по
ул. „Янтра” да е било след включване в тази улица от улица „Първи май”.
При достигането на 35-40 м. преди мястото на последвалия удара,
автомобилът е достигнал скорост на движение в рамките на 60-61 km/h. Към
този момент от зоната на площада, намиращ се северно от кръстовището
между ул. „Бели Бряг” и ул. „Янтра”, в платното за движение по ул. „Янтра”
навлиза каруца, теглена от кон и управлявана от Т. К. Т. от гр. П.Т., с цел
последващо завиване наляво към главния път. Навлизането и движението на
каруцата при указаната маневра е било със скорост около 12-13 km/h.
Водачката на автомобила възприема движението на каруцата и реагира
за спиране и отклоняване на автомобила надясно, когато автомобилът е
достигнал се на разстояние от мястото на удара 34,8 m. Съпоставянето на
определените времената за движение, определят, че на практика, водачката на
автомобила е реагирала своевременно малко преди момента на навлизане на
коня в платното за движение на ул. „Янтра” - към момента на навлизането на
коня, автомобилът е бил на разстояние около 34 м. от мястото на удара. Коня
с каруцата продължават движението си, а лекия автомобил при скоростта си
на движение не може да спре до достигане на мястото на последвалия удар.
Изложения комплексен анализ на уврежданията на автомобила, каруцата и
коня, начина на осъществяване на ударите между тях, установените следи и
находки, начина и мястото на установяване на автомобила и частите от
разглобената каруца, определя мястото на осъществяване на удара между
предната лява част на автомобила и коня, по отношение на платното за
движение. Надлъжно на платното за движение, началния контакт предната
лява част на автомобила и коня, се осъществява на разстояние 8,6 м. на изток
след ориентир 1, отчетено надлъжно на платното за движение. Напречно на
платното за движение описания контакт е на разстояние 3,6-4,0 м. на ляво (на
север) от десния край (южен) на платното за движение по ул. „Янтра”. Ударът
се осъществява в мислената дясната пътна лента на платното за движение по
ул. „Янтра” (лентата за движение на лекия автомобил), в зона в надлъжно
направление срещу източния край на средната пътна лента на заустването на
ул. „Бели бряг”.
Първоначалния удар на предна лява част на автомобила с дясно бедро и
стомах на коня е пред масовия център на коня и каруцата. Възникналия
ударен импулс предизвиква ротация на системата кон, каруца с возещият се в
6
посока обратна на часовата стрелка, като коня се отхвърля основно на изток и
в по малка степен на север. Описания първи удар е основния и за автомобила
е челен кос ексцентричен. Ударния импулс при този удар е пред масовия
център на автомобила и предизвиква отклоняване на автомобила на дясно с
минимална ротация в посока по часовата стрелка. Страничното увреждане по
лявата страна на автомобила съответства на увреждане от страничен контакт
с елементи на каруцата. Този контакт се получава при указаната ротация на
коня с каруцата и отхвърлянето на коня основно на изток, при което дясната
странична част на каруцата В динамичен аспект, втория удар за автомобила и
каруцата е страничен удар, при който загубата на скорост за автомобила е
минимално. При този удар се осъществява и разглобяването на каруцата.
Зоната на разположение на предния и задния мост и на пода с канатите,
определя установяването на пода и канатите след преминаването на лекия
автомобил през зоната на удара. Водачката на автомобила, след зоната на
удара прекратява натиска на спирачния педал, като след около 10-11 м.
автомобила спира в заснетото при огледа положение.
Вещите лица определят след съответните изчисления, че скоростите на
двете ППС са били следните:
Скоростта на лекия автомобил, при осъществяване на удара е 11,4 m/s
или 41 km/h.
Скоростта на движение на лекия автомобил преди спирачните следи и
към момента на реагиране на водачката е била 16,86 m/s или 60,7 km/h.
Скоростта на коня с каруцата, при навлизането на платното за движение
по ул. „Янтра” и при осъществяване на удара е 3,5 m/s или 12,6 km/h.
Вещите лица дават категорично заключение, че опасната зона за
спиране на всеки от участниците в ПТП е следната:
За скоростта на движение на лекия автомобил 16,86 m/s или 60,7 km/h,
необходимото разстояние за спиране е 44,3 м. За разрешената скорост на
движение на лекия автомобил за пътния участък 13,89 m/s или 50 km/h,
необходимото разстояние за спиране е 33,5 m.
Вещите лица дават заключение, че възможността на всеки един от
участниците в ПТП от техническа гледна точка да предотвратят ПТП е
следната: Произшествието е било предотвратимо от страна на водачката на
лекия автомобил, ако е управлявала автомобила със скорост не по голяма от
разрешената за пътния участък от 50 km/h. Управляващия каруцата е имал
техническа възможност при правилна преценка на движението на лекия
автомобил да спре каруцата преди навлизането в платното за движение на ул.
„Янтра” и пропусне лекия автомобил.
Категоричното заключение на тройната автотехническа експертиза
относно причините за ПТП от експлоатационно техническа гледна точка е
следното:
Произшествието е протекло в светлата част на денонощието, при
7
неограничена и ненамалена видимост за водачите на превозните средства.
Всеки един от тях е разполагал с техническа възможност да възприеме
движението на другото превозно средство. Към момента на навлизането на
коня на платното за движение по ул. „Янтра”, автомобилът е бил на
разстояние около 34 м от мястото на удара. Към този момент водачката на
автомобила е реагирала на движението на коня и каруцата - лекия автомобил
при реагиране на водачката е бил от мястото на удара на разстояние 34,8
метра. За скоростта на движение на лекия автомобил 16,86 m/s или 60,7 km/h,
необходимото разстояние за спиране е 44,3 метра. За разрешената скорост на
движение на лекия автомобил за пътния участък 13,89 m/s или 50 km/h,
необходимото разстояние за спиране е 33,5 метра. Изложените анализи на
данните по делото, определят, че от техническа гледна точка причините за
възникване на произшествието са:
• от страна на водачката на лекия автомобил - движение със скорост над
разрешената за пътния участък, която не и позволява да спре автомобила до
мястото на удара. Ако водачката е управлявала автомобил със скорост не по
голяма от разрешената за пътния участък, при реалното и реагиране е щяла да
спре автомобила преди мястото на удара;
• от страна на управляващият каруцата, Т.Т. - неправилна преценка на
движението на лекия автомобил и предприемане навлизане в платното за
движение на ул. „Янтра”, в момент, който изисква ефективно спиране на
лекия автомобил за избягване на удара.
Както заключението на назначената допълнителна автотехническа
експертиза, така и заключението на вещите лица по тройната автотехническа
експертиза, относно това дали е възможно ПТП да е настъпил ако
автомобилът управляван от подсъдимата се е движил по ул. „Бели Бряг” и е
навлязъл по ул. „Янтра”, именно от ул. „Бели Бряг”. Всички вещи лица и по
двете експертизи са категорични, че не е възможно ПТП да настъпи ако
автомобила се е движил по ул. „Бели бряг“, както твърди подсъдимата в
обясненията си пред съда. Вещите лица по тройната автотехническа
експертиза дават заключение, че като цяло, динамиката на протичане на
удара, степента на уврежданията на автомобила, степента на разглобяване на
каруцата и начина на деформиране на стрелките на теглича, възможните
скорости на превозните средства при удара, кинематиката на движение на
автомобила след удара, разположението на частите от каруцата и автомобила
след удара, разположението на установените продирания, изключват от
техническа гледна точка движение на лекия автомобил от ул. „Бели бряг” и
навлизане от средната пътна лента на тази улица в улица „Янтра” преди
осъществяване на удара с коня. Такова е и заключението по допълнителната
автотехническа експертиза. В подкрепа на това обстоятелство са и
показанията на св. М.А. (майка на подсъдимата и возила се в автомобила),
която твърди в показанията си както в хода на ДП, така и пред съда, че
автомобила се е движил първоначално по ул. „Първи май“, а след това е завил
надясно, като не посочва името на улицата, но от останалите доказателства по
8
делото се установява, че движението е продължило по ул. „Янтра“. В този
смисъл съдът приема тези обяснения на подсъдимата за недостоверни и
дадени от нея само и единствено като защитна теза.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие за безспорно
доказано, че подсъдимата Д. И. А. с деянието си, е осъществила от обективна
страна престъпния състав на чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3
вр. чл. 129, ал. 2, пр. 2, алт. 2, хип. 2 и пр. 5, алт. 2 вр. с ал. 1 от НК, доколкото
на 13.08.2018 год., около 07:30 ч., в гр. П.Т., на кръстовище на ул. "Янтра" с
ул. "Шипка", при управление по ул. "Янтра" в посока изток на моторно
превозно средство - лек автомобил "Ш." с peг. № *****, нарушила правилата
за движение по чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата - като водач
на пътно превозно средство при избиране на скоростта си на движение от 60.7
км/ч превишила максимално разрешената скорост за движение в населено
място от 50 км/ч за категорията пътно превозно средство което управлява, в
резултат на което не успяла да спре управлявания от нея автомобил и
предизвикала пътнотранспортно произшествие, като автомобилът ударил с
челната си лява част в дясната част пресичащата траекторията му на
движение движеща от ул. "Шипка" в посока юг към ул. "Бели бряг" каруца с
конски впряг и по непредпазливост причинила на водача на каруцата Т. К. Т.
от гр. П.Т. средна телесна повреда, изразяваща се в закрита гръдна травма -
счупване на две поредни ребра, като едното е счупено по две анатомични
линии, контузия на бял дроб, излив на кръв в дясната гръдна половина и
отслабено дишане в лявата гръдна половина, довело до разстройство на
здравето, временно опасно за живота, със срок на лечение и възстановяване
около два месеца и трайно затруднение в движението на снагата, със срок на
лечение и възстановяване около два месеца.
От субективна страна подсъдимата А. е осъществила деянието при
форма на вината – непредпазливост. Тя не е искала настъпването на
общественоопасните последици, произтичащи от това й деяние, но е могла и
е била длъжна да ги предвиди.
Обвинението се доказва най-вече от заключението на тройната
автотехническа експертиза. Съдът както вече посочи приема това заключение
за пълно, обективно и вярно, тъй като е изготвено от три вещи лица, едното
от които, основното, е инж. Б.М.И. – признат специалист в тази област на
национално ниво. Видно от заключението на тази експертиза основната
причина за настъпване на ПТП е движението на управлявания от подсъдимата
А. лек автомобил със превишена скорост от 60.7 км/ч при разрешената за
движение в населено място от 50 км/ч, което не й е позволило да намали
скоростта си и да спре при възникналата опасност. Вещите лица са
категорични, че ако А. се е движила с позволената скорост, тя е имала
техническата възможност и би могла да намали скоростта и да спре, като
предотврати ПТП. В тази насока са и всички останали доказателства по
делото.
9
Съдът приема, че причините за извършване на престъплението е
неспазване на правилата за движение по пътищата от страна на подсъдимата
и по-точно управлявала е автомобила си с превишена и несъобразена скорост,
което не й е позволило да намали или спре автомобила за да предотврати
ПТП.
Съдът намира за неоснователни изложените от защитника на
подсъдимата доводи, че заключението на вещите лица по единичната и
тройна автотехнически експертизи не са взели под внимание някой
обстоятелства при определяне механизма на настъпване на ПТП, а именно, че
от доказателствата по делото се установява, че пострадалия Т. е управлявал
каруцата по улица на която при навлизане в кръстовището (уширението) с ул.
„Янтра“ има наличен знак „Стоп“ който го е задължавал да спре и да
пропусне движещия се по ул. „Янтра“ лек автомобил управляван от
подсъдимата, както и доводите, че в случая се касае за случайно деяние,
защото подсъдимата не е могла да предвиди настъпването на обществено
опасен резултат вследствие на настъпилото ПТП с оглед на нейното движение
по път с предимство, нито е била длъжна да предвиди, че друг участник в
движението няма да се съобрази и няма да съобрази своето движение
пресичайки пътното платно неправомерно, нарушавайки абсолютната забрана
на знак „Стоп“.
След внимателен преглед на доказателствата по делото и най-вече
изисканата и приложена като доказателство схема – извадка от генералния
план за организация на движението на гр. П.Т. (л. 85 от делото), се
установява, че липсва такъв пътен знак „Стоп“ при включването на ул.
„Шипка“ в уширението, както и липсва каквато й да е вертикална маркировка.
От същата е видно, че при включването на ул. „Струма“ и ул. „20-ти април“ в
уширението има наличие на вертикална маркировка, а именно пътни знаци №
„В 21“ – „Пропусни движещите се по пътя с предимство“, но при
включването на ул. „Шипка“ (по която е установено, че се е движил
пострадалия Т. с каруцата) липсва какъвто й да е пътен знак.
Неоснователни са според настоящия съдебен състав и доводите на
защитника на подсъдимата, че ПТП е възникнало изцяло по вина и вследствие
на неправомерното поведение на пострадалия Т., който според
доказателствата по делото е имал възможност да възприеме автомобила от
доста голямо разстояние (80-85 м. и повече) и съответно да съобрази
поведението си с останалите участници в движението (движещия се по ул.
„Янтра“ автомобил управляван от подсъдимата), които имат предимство.
Действително безспорно е установено, че Т. също е нарушил правилата за
движение по пътищата, като действително е имал техническа възможност при
правилна преценка на движението на лекия автомобил да спре каруцата преди
навлизането в платното за движение на ул. „Янтра” и пропусне лекия
автомобил. Подсъдимата обаче като водач на МПС също е длъжна при
избиране на скоростта на движение на управлявания от нея автомобил, да
съобразява същата със всички фактори, включително характера и
10
интензивността на движение, за да може да спре при евентуално настъпила
опасност. Установено е по делото, че както пострадалия Т. е имал възможност
да види и възприеме лекия автомобил от голямо разстояние – над 80 метра и
повече, то такава възможност е имала и подсъдимата А., а именно да
възприеме каруцата с коня от същото разстояние. Това, че се е движила по
път с предимство не означава, че не трябва да се съобразява със всички
останали обстоятелства имащи значение за безопасността на движението
както на управлявания от нея автомобил, така и на всички останали
участници в движението. Ясно е, че самата подсъдима е възприела
навлизащата каруца по платното за движение като опасност за движението,
тъй като според заключението на автотехническата експертиза тя е реагирала
на тази опасност малко преди каруцата да пресече мисления ръб на платното
за движение откъм посоката, от която се е задавала каруцата. Освен това,
както сочи и представителя на ВТРП, съдебната практика е категорична, че
опасност за движението възниква и в хипотези когато навлизащи по платното
за движение пешеходци, велосипедисти и др. превозни средства все още не са
навлезли в него, но са налице други факти и обстоятелства даващи основание
да се приеме, че те ще навлязат там и ако останалите водачи на пътни
превозни средства не съобразят поведението с тях, би могло да настъпи ПТП.
Съдът намира за неоснователни и доводите на защитата на
подсъдимата, че по делото са останали неизяснени обстоятелства, като това,
че в момента на настъпване на ПТП и извършването на оглед от органите на
ДП не са събрани коректни доказателства за местоположението на каруцата
след удара, местоположението на коня и на лекия автомобил. По делото не са
събрани доказателства автомобила да е бил преместван след настъпване на
ПТП. Няма доказателства за разместване на части от каруцата както твърди
адв. М.. В показанията си пред съда св. М.А. твърди, че след удара, когато са
слезли с дъщеря си от автомобила, са заварили пострадалия Т. да седи седнал
на земята, като са му подали ръка и са му помогнали да се изправи.
Свидетелката заявява пред съда, че не е видяла нищо да го затиска и да го е
ударило.
В такава насока са и показанията на свидетелите Т. Д. С. и И. Т. И..
Същите са полицейски служители и след получаване на сигнал до дежурния
при РУ – П. Т. веднага са отишли на местопроизшествието. От показанията на
тези свидетели се установява, че веднага след като са пристигнали на
местопроизшествието, като са предприели действия по запазването му до
пристигане на оперативна група и нищо не е било размествано. Това се
потвърждава и от направените при огледа фотоснимки, от които е видно, че
местопроизшествието е оградено със жалони и достъпа до него е бил
ограничен.
Предвид горните мотиви съдът призна подсъдимата за виновна по
повдигнатото изменено в съдебно заседание от ВТРП обвинение.
Обществената опасност на деянието е средна с оглед вида и характера
11
на деянието и установените настъпили телесни увреждания на пострадалия
Т.Т..
Обществената опасност на подсъдимата Д.А. съдът прецени като ниска,
след обсъждане на смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства. Като
смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете сравнително младата възраст
на подсъдимата, обстоятелството че непосредствено след настъпване на ПТП
А. се е притекла на помощ на пострадалия Т. и най-вече обстоятелството, че
деянието е настъпило при висока степен на съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалото лице. Като отегчаващо вината
обстоятелство съдът отчете миналото осъждане на подсъдимата.
Съдът, след като обсъди и прецени обществената опасност на деянието
и личната такава на дееца, като взе предвид и наличието смекчаващи и
малкото отегчаващи вината обстоятелства, наложи на подсъдимата Д. И. А.
наказание – лишаване от свобода за срок от три месеца. Това наказание е към
предвидения в закона минимален размер, като такъв е предложен и от страна
на прокурора. Съдът при определяна размера на наказание взе предвид
високата степен на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалото лице, което също е нарушило правилата за движение и до
голяма степен е способствало за настъпване на ПТП и на вредоносните
последици. Освен това както сочи и защитника на подсъдимата, от датата на
настъпване на произшествието до настоящия момент се води наказателно
производство срещу А., продължило близо четири години, то с оглед и
стреса, на който е била подложена подсъдимата за този период, то целите на
наказанието до известна степен са постигнати. Това мотивира съда да
определи наказание към предвидения в закона минимален размер.
С оглед общия резултат от извършеното престъпление, съдът счете, че
за постигане целите на наказанието и най-вече за поправянето на осъдената,
не е наложително тя да изтърпи и това наказание, поради което на основание
чл. 66, ал. 1 от НК, отложи изпълнението на същото за срок от три години.
Освен горното наказание, съдът съобразно разпоредбата на чл. 343г, вр.
с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, лиши подсъдимата Д. И. А. от правото да управлява
МПС за срок от ТРИ МЕСЕЦА. Размера на това лишаване също бе определен
въз основа на мотивите, с които бе определен размера на наложеното
наказание „Лишаване от свобода“.
При този изход на делото и на основание чл. 189, ал. 1 и ал. 3 от НПК,
подсъдимата Д. И. А., със снета по делото самоличност, бе осъдена в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на ВТРС направените по делото
разноски в размер на 3 325.91 лева (три хиляди триста двадесет и пет лева и
деветдесет и една стотинки), както и сумата от 5.00 (пет) лева за служебно
издаване на изпълнителен лист.
Водим от изложените съображения съдът постанови присъдата.
12
13