№ 594
гр. София, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Джулиана Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20211000503513 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по въззивни жалби на страните по гр.д. № 150/2020г. по описа на ОС
Перник срещу решението на 12.08.2021г., с което е уважен изцяло иска на Д. М. М. срещу
ЗК „Лев инс“ АД по чл. 432 КЗ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди и
частично този за неимуществени вреди, и са присъдени разноски.
Ищецът М. обжалва решението в частта, с която искът за неимуществени вреди е
отхвърлен за разликата над 40 000 лева до 120 000 лева с доводи за неправилно приложение
на чл. 51 ал.2 и чл.52 ЗЗД. Иска отмяна на решението в обжалваната част и присъждане на
пълния размер на търсеното обезщетение.
Ответникът ЗК „Лев инс“ АД обжалва решението в частта, с която искът за
неимуществени вреди е уважен за разликата над 20 000 лева до 40 000 лева, като твърди
определеният от първата инстанция справедлив размер на обезщетението да е завишен в
нарушение на чл. 52 ЗЗД. Иска отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на
иска в отменената част.
Страните взаимно оспорват жалбите си.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, намира
решението в обжалваните части за валидно, допустимо и частично неправилно. По
очертания от оплакванията в жалбите предмет на въззивен контрол излага следното:
Ищецът М. е пострадал в резултат от причинено по вина на А. И. ПТП на 07.09.2019г.
Механизмът на произшествието, противоправното поведение на И., съставомерните телесни
увреждания на пострадалия и причинната им връзка с произшествието са установени по
реда на чл. 300 ГПК с влязло в сила решение по нахд № 1444/2012г. по описа на РС-Перник.
1
М. е получил многофрагментно счупване на костите на лявата подбедрица, контузия в
областта на главата, разкъсно контузна рана в тилната област на главата. След
произшествието е хоспитализиран, поставен е външен фиксатор – фибия и тибула,
проведено е оперативно лечение – открита репозиция с фиксация с плака и винтове.Месец
след тази операция е постъпил за нова, наложена от усложнения - развитие на възпалителен
процес в раната, като е извършено хирургично прочистване на раната от некротични
материи. Шест месеца след първата операция е извършена нова за отстраняване на
металната остеосинтеза. По – ранното премахване на метала е наложено по медицински
показания и е удължило възстановителния период. При ищеца същият е продължил около
година, през която е изпитвал сериозни болки и битов дискомфорт. При извършения от
вещото лице С. преглед на ищеца, близо година и половина след инцидента, се установяват
деформиращи белези в областта на лявата подбедрица и ограничен обем на движение на
лявата коленна става, който не позволява на ищеца да кляка и му създава затруднения при
качването по стълби. Остатъчните явления са трайни – вж. отговорите на в.л С. в
с.з.31.03.2021г., както и болковия синдром при натоварване и промяна на времето.
Болките и неудобствата са повлияли негативно на психиката на ищеца. Същият е станал
изнервен и потиснат от промяната в начина му на живот, наложена от травмите. ( така
св.М.).
Настоящият състав, като отчита вида и броя на травмите, болничния престой и
хирургичните интервенции, дългия оздравителен период, съпроводен от усложнения,
физически и битов дискомфорт; високия интензитет на болките за голяма част от
възстановителния период; възрастта на ищеца – 40г. към датата на ПТП и факта, че са
налице трайни остатъчни явления, които пречат на пълноценния начин на живот на ищеца,
намира за справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди такъв от 80 000
лева.
Възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, е
допустим предмет на настоящия инстанционен контрол независимо от обстоятелството, че
решението в частта, с която искът за присъждане на обезщетение за имуществени вреди е
уважен изцяло, е влязло в сила. В случая това е така, защото по иска за имуществени вреди
първостепенният съд не е формирал мотиви по възражението за съпричиняване и съответно
е присъдил пълния размер на претендираното обезщетение, без да приложи чл. 51,ал.2 ЗЗД,
за разлика от иска за обезщетението за неимуществени вреди.
. Ответникът е твърдял с отговора на исковата молба, че ищецът е допринесъл за
настъпване на вредоносния резултат, защото се е намирал на пътното платно, а не на
тротоара. Защитното възражение следва да бъде доказано по категоричен начин при
условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела, което означава по
несъмнен начин да се установят, от една страна, конкретните действия и бездействия на
пострадалия, които са заявени като причинили противоправния резултат, и от друга,
съществуването на каузална връзка между конкретното поведение на пострадалия и
настъпилия вредоносен резултат.
Установява се от събраните по делото доказателства – заключението на АТЕ и протокола
за оглед на местопроизшествието, че по време на инцидента ищецът се е намирал на пътното
платно, където е разговарял със свой познат, с лице към приближаващото МПС, отляво на
паркирания с десните гуми върху тротоара, а с левите на пътното платно, джип. Въпросният
тротоар е с ширина 3,25 м ( така протокола за оглед), левите гуми на джипа са били на
отстояние около метър от бордюра, върху платното. Ударът между автомобила и ищеца е
настъпил по ширина на пътното платно на 1,65 м вляво от бордюра на десния тротоар.
Съгласно неоспореното заключение на в.л. инж. В., ако ищецът се е намирал върху тротоара
, удар не би настъпил, тъй като траекторията на движение на автомобила е по платното за
движение, без качване върху тротоара. При така установеното, въззивният съд намира за
доказано възражението за съпричиняване- в нарушение на чл. 108 т.1 и т.2 от ЗДвП ищецът
се е движил / намирал на платното за движение, вместо на тротоара и по този начин е
способствал за настъпване на сблъсъка. Твърдението по жалбата на ищеца, че тротоарът е
2
бил непроходим, се прави несвоевременно и е произволно. Събраните по делото
доказателства позволяват категоричен извод, че е десният тротоар е бил проходим, както
отдясно на спрелия джип, така и изцяло в останалата част, по начин, който не е налагал
ищецът да избере пътното платно за място за провеждане на разговори.
Според настоящата инстанция размерът на приноса на ищеца е 30%, а не 50 %, тъй като
от една страна поведението на ищеца като пешеходец е било пасивно , а от друга,
пешеходците са по – уязвимата група участници в движението.
С оглед изложеното, следващото се на ищеца обезщетение е в размер на 56 000 лева (
80 000 минус 24 000 лева ( 30% от 80000) ) или първоинстанционното решение следва да
бъде отменено в частта, с която искът за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над
40 000 лева до 56 000 лева и тази разлика бъде присъдена на ищеца, и потвърдено в
частите, с които искът е уважен за разликата над 20 000 лева до 40 000 лева и отхвърлен за
разликата над 56 000 лева до 120 000 лева.
При този изход на спора , на адвокатския пълномощник на ищеца се следва
възнаграждение по чл. 38, ал.2 ЗА за представителство пред настоящата инстанция,
съразмерно на уважената част от жалбата му или 586 лева, както и още 558,48 лева над
присъдените от първата инстанция, а присъдените на ответника разноски следва да бъдат
редуцирани до 296 лева.
На основание чл. 78, ал.6 ГПК, ответникът дължи по сметка на САС, държавна такса от
960 лева ( 4% плюс 2% от 16 000 лева).
Така мотивиран, Софийският апелативен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решението от 12.08.2021г по гр.д. № 150/2020г. по описа на ОС Перник в
частта, с която иска на Д. М. М. срещу ЗК „Лев инс“ АД по чл. 432 КЗ за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 40 000 лева до 56 000
лева, както и в частта, с която на ответника са присъдени, на основание чл. 78, ал.3 ГПК,
разноски над 296 лева и ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗК Лев инс АД, гр.София, бул. Симеоновско шосе 67А да плати на Д. М. М.
ЕГН **********, съдебен адрес адв. Ч.Н., гр.София, ул. Иван Денкоглу № 7, ет.2, ап.5, на
основание чл. 432 КЗ, разликата над 40 000 лева до 56 000 лева като обезщетение за
неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 07.09.2019г. , ведно със законната лихва върху
тази разлика от 18.10.2019г. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението от 12.08.2021г по гр.д. № 150/2020г. по описа на ОС
Перник в останалата обжалвана част, с която искът е уважен за разликата над 20 000 лева до
40 000 лева и е отхвърлен за разликата над 56 000 лева до 120 000 лева .
ОСЪЖДА ЗК Лев инс АД, гр.София, бул. Симеоновско шосе 67А да плати на адв. Ч.Н.,
гр.София, ул. Иван Денкоглу № 7, ет.2, ап.5, на основание чл. 38, ал.2 ЗА , сумата 586 лева
– адвокатско възнаграждение за представителство на ищеца пред въззивния съд, както и още
558, 48 лева над присъдените за представителство пред първата инстанция.
ОСЪЖДА ЗК Лев инс АД, гр.София, бул. Симеоновско шосе 67А да плати по сметка на
САС, на основание чл. 78, ал.6 ГПК, сумата 960 лева за държавна такса върху уважената от
въззивната инстанция част от исковата претенция.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл.
280, ал. 1 ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4