№ 1
гр. Монтана, 03.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ВАЛЯ МЛАДЕНОВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. Г.
като разгледа докладваното от ВАЛЯ МЛАДЕНОВА Гражданско дело №
20221630100653 по описа за 2022 година
Предявеният иск е с правно основание чл.49 ал.3 СК.
Ищцата Л. С. К. от град Монтана твърди, че с ответника В. К.
сключили граждански брак на дата 02.10.1993 г. в град Монтана. В
началото през първите 5 години семейният живот вървял добре, но
постепенно той започнал да си крие доходите, като всички битови сметки,
включително и издръжката и отглеждането на двете им деца се
поемали от нея. Поддържа също, че повечето пъти свекър и свекърва й
помагали в заплащането на битовите сметки. Твърди и това, че
безотговорното поведение на ответника се изразявало и в закупуването
на алкохол и цигари, с които злоупотребявал, без да се съобразява, че
семейството изнемогвало и не могло да си посрещне елементарните си
нужди. Поддържа, че през 2012 година ответникът заминал на работа в
Република Чехия под предлог, че отива да работи за много пари. Първите
три – четири месеца изпращал около 200 лева, а след това спрял да праща.
Поддържа и това, че през 2018 година голямата дъщеря прави сватба, като
баща й отново не пожела да участва със средства, но присъстваше като гост.
Заявява, че двете деца тя ги е издържала при обучението на висшето им
образование с помощта на родителите на съпруга й, като той отново не
1
участвал. Твърди, че с него вече не поддържат никакви отношения от около
пет години, като се видяли само за сватбеното тържество на голямото им
дете. С оглед изложеното моли съда да постанови решение, с което да
прекрати брака им поради дълбоко и непоправимо разстройство по
изключителна вина на ответника, както и да й бъдат присъдени сторените по
делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът В. Л. К. не е представил
писмен отговор на исковата молба и не изразява становище по исковите
претенции.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и
становищата на страните по свое убеждение и при условията на чл.235 от
ГПК, приема за установено следното:
Безспорно е установено по делото, че страните са сключили граждански
брак на 02.10.1993 година в град Монтана. Няма спор, че през първите 5
години семейният живот вървял добре, но постепенно ответникът започнал да
си крие доходите, като всички битови сметки, включително и издръжката и
отглеждането на двете им деца се поемали от майката. Установено е също, че
ответникът закупувал редовно алкохол и цигари, с които злоупотребявал,
без да се съобразява, че семейството изнемогвало и не могло да си посрещне
елементарните си нужди. Установено е, че през 2012 година ответникът
заминал на работа в Република Чехия под предлог, че отива да работи за
много пари. Първите три – четири месеца изпращал около 200 лева, а след
това спрял да праща. През 2018 година голямата им дъщеря правила сватба,
като баща й не пожелал да участва със средства. Видно е, че двете деца
майката ги е издържала при обучението на висшето им образование с
помощта на родителите на съпруга й, като той отново не участвал.
Установено е, че двамата съпрузи не поддържат никакви отношения от около
пет години. Страните живеят разделени и от както са във фактическа раздяла
не са се събирали да живеят заедно. От показанията на разпитания по делото
свидетел - Александър Симеонов Цветков се установява по един категоричен
начин, че ответникът е безотговорен човек, без необходимата грижа за
съпругата и децата си.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен и
2
несъмнен начин от събраните писмени и гласни доказателствени средства.
От изложеното следва, че в брака на страните е настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство по вина на ответника, поради което следва да се
допусне развод между страните и се прекрати брака им.
Бракът създава определени задължения за всеки един от съпрузите и
докато същият не бъде прекратен, те не могат да се считат за освободени от
тях. Съпрузите са длъжни с общи усилия, съобразно своите възможности,
имущество и доходи да осигуряват благополучието на семейството и да
живеят съвместно, освен ако важни причини не налагат да живеят разделени.
От събраните по делото доказателства се установява по един категоричен
начин, че между страните са налице лоши взаимоотношения, в резултата на
грубото, арогантно и скандално поведение на ответника. От данните по
делото е видно, че ответникът е един безотговорен човек, без необходимата
грижа за семейството си. По делото не събраха доказателства, от които да е
видно, че ответникът желае и има намерение да заздрави отношенията със
съпругата си. Нещо повече, той не се явява по делото и не изразява
становище по предявения иск, което сочи на извод за неговата
незаинтересованост от брачната връзка с ищцата. Именно в резултат на
поведението на ответника и липсата на усилия от негова страна за
преустановяване на конфликтните ситуации помежду им, съдът намира, че
ответникът е виновен за това, бракът да е дълбоко и непоправимо разстроен.
Данните по делото сочат, че е налице незачитане на брачния партньор от
страна на ответника. Липсва желание от негова страна да направи каквото и
да било за заздравяване на брака, нито за възстановяване на нормалните
съпружески отношения.
Очевидно е, че ответникът се е дезинтересирал от семейството си.
Разстройството на брака е дълбоко, тъй като е довело до разкъсване на
семейната общност, до липса на взаимност, уважение, доверие и отговорност
към семейството, поради което и брачната връзка съществува само формално
и не съответствала на закона. Разстройството на брака е и непоправимо, тъй
като не може да се преодолее, за да се възстановят нормалните съпружески
отношения. Липсата на поемане на грижи от ответника за семейството е
довела до окончателно разпадане на семейната общност между страните.
Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да допусне развод и
3
прекрати брака като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответника
В. Л. К. от град Монтана.
Съобразно този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Районен съд – Монтана държавни такси, както следва:
сумата от 25 лева - държавна такса по иска за допускане на развода, както и
сумата от 5 лева - държавна такса в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист, а на ищцата - сумата от 726,13 лева /700,00 лева –
адвокатско възнаграждение и 26,13 лева – държавна такса/ - разноски по
делото.
Предвид изложените по-горе мотиви съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА развод между Л. С. К. от град Монтана, бул.”,” № 27, ЕГН
********** и В. Л. К. от град Монтана, бул.”,” № 27, ЕГН ********** и
ПРЕКРАТЯВА брака им, сключен на 02.10.1993 година с акт №
251/02.10.1993 година на Община Монтана, поради настъпило в него дълбоко
и непоправимо разстройство.
ВИНА за настъпилото в брака дълбоко и непоправимо разстройство
има В. Л. К..
ОСЪЖДА В. Л. К. от град Монтана, бул.”,” № 27, ЕГН ********** да
заплати по сметка на Районен съд - Монтана сумата от 25 лева - държавна
такса по иска за допускане на развода, както и сумата от 5 /пет/ лева -
държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист, а на Л.
С. К. сумата от 726,13 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Монтана в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
4