Р
Е Ш Е
Н И Е
№.......
гр.ЛОВЕЧ, ……………..2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав в
публично съдебно заседание на осми октомври две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
секретар Веселина Василева, като разгледа докладваното от
съдия Константинова в.гр. дело № 492
по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид:
Производство с правно основание чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 307 от 28.06.2019 г., постановено по гр.дело № 1890 по описа
за 2018 година, Ловешкият районен съд е отхвърлил, като неоснователен и
недоказан, предявения от
А.М.Г., ЕГН **********,***, против “ЧЕЗ Електро България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София 1784, Столична община, район “Младост”, бул. “Цариградско
шосе” № 159, БенчМарк Бизнес Център, иск
с правно основание чл. 55 ал. 1,
предл. първо от ЗЗД, за връщане
на сумата в размер на 3 320.60 лв., представляваща служебно начислена цена
за консумирана от ищцата, в качеството и на потребител, електрическа енергия на
адрес: гр. Ловеч, ул. „Княз Имеретински" № 48, по партида, записана на
нейно име и въз основа на съставен Констативен протокол, като получена от
ответника без правно основание, ведно със законната лихва от деня на завеждане
на иска до окончателното изплащане на сумата.
Решението е
постановено при участието на трето лице-помагач – „ЧЕЗ Разпределение България”А, ЕИК *********.
Присъдил е
на ответника разноските по делото.
Против
решението е подадена въззивна жалба
от адвокат Д.С. ***, пълномощник на А.М.Г., с която обжалва решението като
неправилно, необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и
съдопроизводствените правила.
Оспорва приетото от съда, че
ищцата е титуляр на партидата, по която е начислена доставената и консумирана
ел.енергия в обекта- сладкарски цех. Твърди, че според представения по делото
Нотариален акт № 153, том X, per. № 6330, дело № 894 от 26.11.2013 г. на
Нотариус с per. №481 на НК, собственик на имота е К. Ж. Т., който съгласно чл.4,ал.1
и ал.1 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и
клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните
електрически мрежи, в сила от 04.04.2014 г. (издадена от ДКЕВР), следва да
подаде искане до съответния мрежов оператор за проучване на условията за
присъединяване.
Счита, че следва да се съобрази, че
макар и неправилно, да е вписана като титуляр по партида на склад, намиращ се
на адрес гр.Ловеч,ул.„Княз Имеретински"№48, от това не следва автоматично,
че тя трябва да бъде държана отговорна за отчитане на консумираната ел. енергия
от друг обект - сладкарски цех. На същия адрес, в качеството си на наемател, за
процесния обект: „сладкарски цех", като титуляр, на отделна партида, е
регистриран и „ЕТ „Компас -Сладък
дом" ЕООД.
Не се съгласява и с анализа на
съда на представената по делото съдебната експертиза, която съдът е възприел с корекциите
на експерта, направени в съдебното заседание при представянето и. Сочи, че
преизчислението на сметката, така както е направено от ЧЕЗ, би било правилно,
но само в случай, че се докаже липса на СТИ (електромер), а в случая не сме
изправени пред такава хипотеза, тъй като и в констативния протокол са описани
не един, а два проверени електромера.
Твърди, че съдът неправилно и в
разрез с процесуалните правила е приел за обективни и безпристрастни само
показанията на свидетелите на ответника, като изцяло с игнорирал и не е
кредитирал показанията на ищцовите свидетели.
Поддържа, че начислената процесна
сума се явява произволно определена от електроразпределителното дружество, тъй
като ответникът, чиято е доказателствената тежест в процеса, не установи
дължимостта и от ищцата, поради, което и се явява недоказана както по
основание, така и по размер. Счита, че дружеството не е провело успешно пълно и
главно доказване на твърденията си, че е извършило правомерно и при спазване на
всички изисквания на ЗЕ едностранна корекция на сметката на въззиваемия.
Моли да се отмени решението, като
незаконосъобразно, необосновано и неправилно, да се реши спорът по същество,
като се уважи исковата претенция.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е
постъпил отговор на въззивната жалба от „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД,чрез
юрисконсулт С.Т., с който моли да бъде потвърдено решението на районния съд.
Излага, че оспореното вземане, обективирано
във фактура №**********/ 19.02.2018г., е резултат от изпълнение от страна на
ответното дружество на задължителен за страните нормативен административен акт,
издаден от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/ сега
Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ и по-конкретно чл.48 от Правила
за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, приети от ДКЕВР по
т. 3 от Протокол № 147 от 14.10.2013 г. на основание чл. 21, ал. I, т. 9 във
връзка с чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ Обн. ДВ. бр.98 от 12.11.2013г. и ОУ на
ответното дружество и „ЧЕЗ Разпределение България" АД. Към момента на
проверката и съставяне на констативния протокол- 12.02.2018 г. с Решението на
ВАС по адм.дело №2385/2016 г. не са отменени текстовете от чл.48 до чл.51 от
ПИКЕЕ, на основание на които е извършена корекцията.
Сочи, че на основание чл.58 от
Общите условия на Договорите за използване на електроразпределителните мрежи на
„ЧЕЗ Разпределение България" АД /ОУ/, служители на оператора са извършили
контролна проверка на средство за търговско измерване /СТИ/, фабричен №
11851679, монтиран за обект в гр. Ловеч, ул. „Княз Имеретински" № 48,
обект - цех за производство на закуски, заведен по партида БП 10077951, кл, №
210035935081, на името на ищцата. В момента на проверката в съответствие с чл.
58 от ОУ е съставен Констативен протокол /КП/ № 3021939/12.02.2018 г., в
присъствието на независими свидетели и в присъствието на органи на полицията на
основание чл.48,ал.2 от ПИКЕЕ, които са подписали протокола. Твърди, че в него се
съдържат констатации за осъществено неправомерно въздействие върху средството за
търговско измерване чрез промяна в схемата на свързване на измервателната
система на СТИ. Поради това и на основание чл.48, ал.2 ПИКЕЕ е коригира сметката на потребителя. Подчертава,
че Констативен протокол № 3021939/12.02.2018г. е официален свидетелстващ
документ, ползващ се с материална доказателствена сила, като се позовава на
Решение №104/16.08.2016 г. на ВКС по т.д. №1671/2015 год., I т.о. , а
корекцията е извършена при спазване на всички нормативни изисквания- чл.48,
ал.1 ПИКЕЕ,на 98а.,ал.2,т.6 във вр. с чл.83,ал.1,т.6 от ЗЕ и чл.17, ал.2 от ОУ
Във връзка с твърдението в
жалбата за неоснователно и неправилно вписване на ищцата като титуляр на
партидата, излага, че новият собственик на имота, който е сключил договор за
наем с предишния собственик на имота, не е уведомил дружеството в 30-дневен
срок, съгласно чл.13,т.5 от ОУ на „ЧЕЗ Електро България” АД. С оглед обективния
и специален характер на отговорността по чл. 83, ал. 1, т.6 от ЗЕ и ПИКЕЕ,
счита,че не е част от фактическия състав, съответно не е необходимо съдът да
установява, дали неточното или непълно отчитане на ел. енергията е с участието
на клиента.
Не е представен отговор на
въззивната жалба от третото лице- помагач
„ЧЕЗ Разпределение България”АД, ЕИК *********.
Страните са претендирали разноски
по делото.
В съдебно заседание въззивникът
се представлява от адвокат Д.С. ***, която поддържа подадената жалба. Въззиваемата
страна- „ЧЕЗ Електро България” АД се представлява от юрисконсулт С.Т., който оспорва жалбата и моли да бъде потвърдено
обжалваното решение. Третото лице- помагач не изпраща процесуален представител.
От представените доказателства по гр.дело № 1890/2018 година на Ловешкия
районен съд, като съобрази и становището на страните и в изпълнение на задължението
си по чл.235 от ГПК, съдът приема
следното:
Въззивното производство е допустимо,
тъй като въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК. С оглед
разпоредбата на чл.269 въззивният състав счита, че решението на Ловешкия
районен съд е валидно, тъй като не страда от пороци, водещи до неговата
нищожност и е допустимо. След разглеждане на спора по същество и след анализ на
казуса от фактическа и правна страна, настоящата инстанция счита, че е и правилно.
Ищецът А. М. Г. *** е предявила осъдителен иск с посочено правно
основание чл.55,ал.1,пр.1 ЗЗД, против „ЧЕЗ
Електро България”АД за сумата 3320.60 лева, представляваща платена от нея цена
на консумирана ел.енергия по фактура№ **********/19.02.2018 г., начислена въз
основа на констативен протокол № 3021939/12.02.2018 г. и получена от ответника
без правно основание, както и законната лихва от деня на завеждане на иска и до
окончателното изплащане.
В отговора си на исковата молба, ответникът е изложил становището си за
неоснователност на предявения иск.
Като трето лице- помагач на ответника е конституиран „ЧЕЗ Електро
България” АД, който също оспорва иска.
От фактическа страна съдът
приема за установено следното:
Не се спори от страните, че на 12.02.2018
г. двама служители на “ЧЕЗ Разпределение
България” АД – В.Л. В., на длъжност “техник ел. системи/координатор НТЗ”, и А.
С.в Б., на длъжност “техник ел. системи/контрол НТЗ”, са извършили проверка на
измерването на електрическата енергия на адрес: гр. Ловеч, ул. „Княз
Имеретински“ № 48, с обект на проверката: цех за производство на закуски, като
проверили средството за търговско измерване – многотарифен електромер с
фабричен № 11851679, монтиран извън границите на имота – в ел. табло ТЕПО на
фасадата на сградата, с общо два на брой електромери в него. За извършената
проверка съставили Констативен протокол № 3021939/12.02.2018 г., в присъствието
на свидетелите В. Й.Д. и А. Х.П., двамата
от Федерация на потребителите.
На стр.3 от протокола е
отразено, че след оглед на
захранващата електромерното табло линия на блока /ПВ-А2/ със сечение 50 мм2 –
над това табло, след разкъртване, се установило, че е извършена промяна на
схемата за свързване, състояща се в присъединяване на три от жилата на кабел
тип СВТ – 4х6 мм2 към трите фазови проводника от захранващата линия, а
четвъртото жило е присъединено към нулевия проводник. В другия си край същият
кабел захранвал част от вътрешната инсталация на цеха – пещи и хладилни камери,
като консумираната по този начин ел. енергия, по този кабел, не се измервала от
средството за търговско измерване и съответно не се заплащала от потребителя.
Установява се, че така
съставеният Протокол от извършената проверка на СТИ на адреса на ищцата е
подписан и от служител на полицията – Д. Д.Ц. (на стр. 3). На същата страница е
отразено, че констатациите са демонстрирани пред представител на потребителя, както
и че собственикът на фирмата, стопанисваща обекта, отказал да изчака края на
проверката.
Констатациите в
протокола се потвърждават от показанията на разпитаните като свидетели
служители на ответника, които са извършили проверката-В. В. и А.Б.. Те са
потвърдили, че при проверката на обекта, представляващ цех за производство на
закуски и сладкарски изделия, са констатирали наличието на два електромера, от
които единият трифазен, записан на името на ищцата А.Г. и захранващ сладкарския
цех. В табло във входа на блока имало монофазен електромер, воден на името на М.Н..
Свидетелите са единодушни, че по време на проверката са установили, че в цеха
осветлението работи, имало трифазна фурна, която в момента също работи, тъй
като се правели закуски и в помещението било горещо. Същевременно при огледа на
таблото им направило впечатление, че дискът на електромера не се движи и не
измерва консумираната ел. енергия, което ги навело на мисълта, че консумацията
на ток е преминавала през присъединение. В момента в цеха имало и двама
работници, единият от които се обадил на собственика на сладкарския цех – М. Н.,
който след като дошъл, поискал от проверяващите да напуснат цеха, а след
известно време от влизането му вътре, трифазният електромер започнал да работи
нормално. Свидетелите са описали, че са открили присъединението след като
разкопали над таблото във входа на блока и установили присъединяване на три от
жилата на кабел тип СВТ 4х6 кв.мм., който кабел бил присъединен към захранващия
електромерното табло кабел и преминавал в помещение зад таблото, което се
явявало складово за същия цех, като присъединенията били усукани и изолирани с
черна изолационна лента (св. В.). Попитали за титуляра на партидата – А.Г., но
М. Н. отговорил, че той стопанисва обекта. Обадили се в полицията и тогава Н.
поискал да не му пишат протокол, тъй като ще фалира, а след това напуснал
обекта. Пристигналият представител на полицията подписал протокола, след като
се запознал с констатациите в него. Свидетелите възстановили нормалната схема
на свързване. Пояснили са, че намиращият се във входа на блока монофазен
електромер няма нищо общо със сладкарския цех, тъй като в него консуматорите
били трифазни.
Представители от
Федерацията на потребителите – В. Д. и А. П., които са подписали констативния
протокол, също са разпитани като свидетели в производството пред районния
съд.Те са потвърдили установеното от служителите на „ЧЕЗ“ присъединение към
захранващия кабел в обекта и непосредствените си впечатления от работния процес
в помещението- наличието на осветление, работещата печка с готова продукция и
същевременно неподвижния диск на електромера.
От страна на ищцата е
разпитан свидетелят М. К. Н., който е представител на „Компас-Сладък дом“ ЕООД,
наемател на обекта. Той потвърждава, че на негово име съществува електромер в
табло във входа на блока, а сладкарската работилница има друг електромер на
името на А.Г., който се намира в табло на външната страна на сградата. Заявява,
че собственикът на сладкарския цех – К. Ж. Т., син на ищцата А.Г., му е отдал
под наем сладкарския цех. В момента на проверката служителите на „ЧЕЗ“ му
казали, че има голям проблем, тъй като става въпрос за кражба на ток,
предоставили му съставения протокол, но той отказал да го подпише. Твърди, че
намиращата се в помещението печка не е работила, че в сладкарската работилница
работели са работели само с ръчно произведени сладки, с готови блатове, не
пекат на ток и се отопляват на газ. Имали само един уред – миксер, който работел
на трифазен ток и се отчитал на електромера на ищцата.
Като свидетел е разпитан
и собственикът на съседното помещение- св. Н. И.-Т., която е заявила, че след като
закупила помещението през
От приложеното по делото
писмо с изх.№ NTZ89620/13.02.2018 г. от “ЧЕЗ Разпределение България” АД, е
видно, че ищцата е уведомена на 26.02.2018 г. за извършената на 12.02.2018 г.
проверка на средство за търговско измерване (електромер) с фабричен № 11851679,
в обект: цех за производство на закуски, находящ се на адрес: Ловеч, ул. „Княз
Имеретински“ 48, и за съставения констативен протокол, както и че на основание
ПИКЕЕ ще бъде извършена корекция на сметката и за консумирана електрическа
енергия, за което ще бъде уведомена от търговеца.
На основание раздел IХ
от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), чл. 48
ал. 1, т. 2, б. „б“ и във връзка с горепосочения констативен протокол, от
страна на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД е изготвено Предложение за корекция
на сметка от 16.02.2018 г. за използваната от ищцата електрическа енергия за
период от 90 дни преди датата на проверката, т.е. за периода от 15.11.2017 г.
до 12.02.2018 г., като е посочено, че следва да се доначисли използваната от
потребителя ел. енергия на база: половината от пропускателната способност на
линията, чрез която обектът е свързан към електроразпределителната мрежа или
общо 18706 кWh при дневна тарифа.
Издадена е фактура № **********/19.02.2018 г., с доставчик “ЧЕЗ
Електро България” АД и получател А.М.Г., с обща стойност: 3320.60 лева, с
предмет на сделката: дължима сума по чл. 83 ал. 1, т. 6 от ЗЕ и чл. 51 от ПИКЕЕ
по констативен протокол, начислена по клиентския номер на ищцата: 210035935081, за обект: Ловеч, ул. „Княз
Имеретински“ 48, със срок за плащане от 19.02.2018 г. до 06.03.2018 година.
С
представената разписка № 04000706622447/06.03.2018 г. на „Изипей“ АД, се
доказва, че ищцата е
заплатила на ответното дружество сумата 3320.60 лева по посочената по-горе фактура.
Според представения
нот.акт за покупко-продажба № 153 т.Х, рег.№ 6330, дело 894/2013 г. на Нотариус
Н.Т., рег.№ 481 на НК, ЕТ „Милен Николов”
е продал на А.М.Г., която е купила в полза на сина си К. Ж. Т., три
самостоятелни търговски обекти в сграда, находяща се в гр.Ловеч, ул.”Княз
Имеретински” № 48, ет.1, между които и процесната сладкарска работилница. С
договор за наем от 01.03.2014 г. А.Г., като представляваща К. Т., е
предоставила на „Компас- Сладък дом”ЕООД , представлявано от М.К. Н., под наем
сладкарската работилница за срок от три години.
По делото е приета съдебно-електротехническа експертиза на
инж.М. Б., чиито констатации съдът кредитира, доколкото се основават на
останалите, събрани по делото доказателства. Експертът е констатирал,че при извършения оглед на място помещението, собственост
на ищцата, с адрес: гр. Ловеч, ул. „Кн. Имеретински“ № 48, има партида с клиентски
№ 210035935081, аб.№ **********, и е налице присъединяване към
електроразпределителната мрежа с предоставена мощност 15 квт на обект: самостоятелен обект в сграда. Средството
за търговско измерване, отчитащо консумираната ел. енергия е с фабричен №
11851679, трифазно и монтирано през
При така изложените факти, следва да се
направят следните правни изводи:
Съдът е сезиран с осъдителен иск с правно
основание чл.55, ал.1, предл.първо от ЗЗД- за връщане на суми, за които ищецът
твърди, че са получени от ответника без основание.
Според фактическия състав на чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД подлежи на връщане
полученото при начална липса на основание.
„ЧЕЗ Електро България” АД представлява
енергийно предприятие по смисъла на §1, т.24 от ДР на ЗЕ, като лице, което
осъществява снабдяване с ел.енергия. Спорно в случая е качеството на ищцата А.Г.
като потребител на енергийна услуга по смисъла на §1, т.41б, б.а) от ДР на
Закона за енергетиката- краен клиент, който купува енергия.
За да твърди, че не е потребител на електрическа
енергия, тя се позовава на чл.4, ал.1 от Наредба № 6 за присъединяване на
производители и клиенти на ел.енергия към преносната или към разпределителните
електрически мрежи, в сила от 04.04.2014 г. (издадена от ДКЕВР) и представените
по делото нотариален акт за покупко-продажба и договор за наем, според които
собственик на обекта, на който е извършена проверката, е нейният син , а
наемател- „Компас-Сладък дом“ ЕООД.
Съдът приема за основателно направеното в
тази връзка възражение от ответника, че съгласно чл.13, ал.5 от ОУ на „ЧЕЗ
ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД , наемателят е бил задължен да уведоми ответното дружество
за сключения договор в 30-дневен срок, което не е направил. Следва да бъде
съобразено, че СТИ, отчитащо консумираната ел.енергия за обекта е с фабричен №
11851679, трифазно, е монтирано през 2015 година в ел.табло тип ТЕПО на
фасадата на жилищната сграда по молба на ищцата и това се потвърждава от
св.Наталия Иванова. На следващо място, видно от съдържанието на договора за
наем, срокът му на действие е тригодишен, който към датата на проверката
формално е изтекъл.Отделен е въпросът, че този договор вероятно е продължен,
поради това че наемателят е продължил да ползва имота, но това е извън предмета
на делото.
Според чл.98а, ал.1 от Закона за енергетиката
крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи
условия. Съгласно чл.98а, ал.4 от ЗЕ публикуваните общи условия влизат в сила
за клиентите на крайния снабдител, без изрично писмено приемане. В чл.104а
,ал.2 ЗЕ е посочено съдържанието, което общите условия задължително следва да
имат, като в т.5,б.”а” е визирана хипотезата на потребена от клиента
електрическа енергия в случаите на неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия поради повреда на уреди, съоръжения или устройства по
чл.120, ал.3.
С решение № ОУ-059/07.11.2007 г. Държавната
комисия за енергийно и водно регулиране е одобрила Общи условия на договорите
за продажба на електрическа енергия на “ЧЕЗ Електро България “ АД /ОУДПЕЕ/, а с
решение № ОУ-056/07.11.2007 г. ДКЕВР е
одобрила Общи условия на договорите за използване на електро-разпределителните
мрежи на “ЧЕЗ Разпределение България” АД.С решение № ОУ-03/26.04.2010 г.ДКЕВР е
приела изменения и допълнения в Общите условия.
Съгласно чл.6 от ОУДПЕЕ продавачът е задължен
да продава на потребителите ел.енергия по цени и с тарифна структура съгласно
действащото законодателство, а в чл.13, ал.1 се съдържа задължението на
потребителя на ел.енергия да заплаща стойността на използваната в обекта
електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в Общите условия.
Не се спори в случая, че ответникът е
извършвал доставка на електрическа енергия до абоната, както и че до момента на
проверката и издаване на фактурата, ищцата е извършвала ежемесечно плащане на
консумираната ел.енергия за обекта, т.е. тя е приела Общите условия на ответното
дружество. Безспорно е също, че ищцата е заплатила на ответника сумата от 3320.60
лв. за задължение по фактура № **********/19.02.2018 г., представляваща
стойността на начислена от ответника дължима сума по чл.83, ал.1,т.6 ЗЕ и чл.51
ПИКЕЕ за имота в гр. Ловеч, ул.”Княз Имеретински” № 48, с клиентски № 210035935081,
и това се установява от приложените по делото доказателства.
Спорен е въпросът дали за ответника
съществува основание да ангажира отговорността на потребителя при неточно
отчитане или неотчитане на доставена
електрическа енергия, предвид факта, потребителят не се е съгласявал с
процедурата за преизчисляване, както и поради това, че електроразпределителното
дружество има задължение, като собственик на СТИ, да следи за техническата му
изправност.
В чл.25,ал.1 от ОУДИЕРМ е регламентирана
възможността за коригиране на количествата измерена електрическа енергия от
електроразпределителното предприятие- „ЧЕЗ Разпределение България”АД в случаите
на неточно измерване и/или неизмерване на ел.енергия, установено при проверка
по реда на Общите условия и съставен констативен протокол и уведомяване на
потребителя. В чл.2 е предвидено в случаите на констатирано неправомерно
въздействие върху СТИ електроразпределителното предприятие да изчислява
количеството ел.енергия за период от датата на монтажа или последната извършена
от него или друг оправомощен орган проверка на СТИ до датата на констатираната
грешка в измерването или неизмерването, освен ако може да бъде установен точния период на грешното измерване или
неизмерване, но за не повече от 90 дни.
Действително, с Решение
№ 2315 от
С оглед на това настоящият въззивен състав
счита, че за ответното дружество съществува правната възможност да извърши
корекция на сметката на потребителя, когато констатира неточно измерване и/или
неизмерване на електрическа енергия. В разпоредбите на чл.48 – 51 ПИКЕЕ са
регламентирани хипотези на обективна отговорност на потребителя по договор за
доставка на електрическа енергия при пълното или частично неотчитане, при които
вината не е елемент от фактическия състав, пораждащ отговорността.
За да се търси отговорността на потребителя е
достатъчно доставчикът да докаже, че е налице неправилно/неточно измерване или
неизмерване в двете хипотези на чл.48 от ПИКЕЕ – по обективни причини (ал.1)
или по субективни такива- промяна в схемата на свързване (ал.2) , без да
доказва периода на неточно измерване и реално потребеното количество енергия. В
тежест на потребителя е да ангажира доказателства относно действително потребеното
от него количество елекричество и в тази насока са мотивите на ВКС в
постановените по реда на чл.290 ГПК, решение № 118/18.09.2017 г. по т. д. №
961/2016 г. на II ТО и решение № 115/20.09.2017 г. по т. д. № 1156/2016 г. на
II ТО, които съдът споделя. Върховната инстанция приема, че крайният снабдител
на електрическа енергия не е длъжен да доказва виновно поведение на абоната при
доказано неточно отчитане на електромера на клиента и извършено преизчисление
на сметката му след влизане в сила на измененията и допълненията на чл.83,
ал.1,т.3 от Закона за енергетиката и ПИКЕЕ.
Настоящият въззивен
състав приема, че са налице предпоставките на чл.48, ал.2 ПИКЕЕ за извършване
на корекция в сметката на ищеца за доставената ел.енергия, тъй като в
констативния протокол се съдържа достатъчно информация, че е извършено
неправомерно въздействие върху СТИ. Това се доказва чрез показанията на свидетелите
В. и Б., които са извършили проверката и са подали сигнал до полицията. Пристигналият
на място полицейски служител е видял нарушението, запознал се е с констатациите
и е подписал протокола, с което е спазено императивното изискване на
разпоредбата. Едва след това правилната схема на свързване е била възстановена.
Констативният протокол представлява официален свидетелстващ документ (чл.179 ГПК), който се ползва с материална доказателствена сила досежно установените в
него обстоятелства -извършената проверка, участвалите при проверката лица, неправомерното
въздействие върху средството за търговско измерване чрез промяна в схемата на
свързване на измервателната система на СТИ и възстановяването и.
От заключението на
съдебно-електротехническата експертиза се установява, че преизчисляването на
сметката е извършено при спазване на предвидената в чл.48, ал.2 ПИКЕЕ методика,
по действащите за периода цени на ел.енергия, утвърдени от КЕВР и по тарифни
зони, валидни за потребителя.
Към датата на проверката на процесното СТИ (12.02.2018 г.) е съществувало
законово основание за ответника да извърши едностранна корекция на сметката на
клиента за консумирана ел. енергия за минал период.Преизчислението правилно е извършено по методиката на чл. 48 ал. 1, т. 2,
б. „б“ от ПИКЕЕ – при хипотеза на „липса на СТИ“, тъй като се установи, че при
направеното присъединяване на кабели към захранващата линия,
електроенергията въобще не се измерва от трифазния електромер в процесния
обект.
От представените писмени доказателства е видно, че потребителят е
уведомен лично за извършената корекция на сметката, съгласно изискването на
чл.28, ал.2 от Общите условия във вр. с чл.98а ЗЕ.
С оглед изложеното, съдът счита, че към
момента на плащането, за ищцата е съществувало основание за плащане на сумата
от 3320.60 лева, дължима по силата на договора за продажба на електроенергия,
сключен между страните при действащите общи условия, която не е получена от
ответника без основание, поради което и не подлежи на връщане, съгласно чл.55,
ал.1 пр.първо от ЗЗД.Искът, като неоснователен и недоказан, следва да бъде
отхвърлен.
Приемайки неоснователността на главния иск,
то и акцесорният иск по чл.86 от ЗЗД за присъждане на законна лихва върху
главницата от деня на подаване на исковата молба и до окончателното изплащане
на задължението, също следва да се отхвърли като неоснователен, поради
обусловеността му от главния иск.
При това положение поради съвпадане на
мотивите на настоящата инстанция с тези на Ловешкия районен съд в обжалваното
решение, последното следва да бъде потвърдено, като на основание чл.272 ГПК препраща
и към мотивите на първоинстанционния съд.
По
отношение на разноските:
Предвид изхода на делото и на основание чл.78,
ал.3 и ал.8 от ГПК ищецът дължи на ответника разноски за настоящата инстанция в
размер на 150 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено при условията
на ЗПП.
Воден от гореизложените мотиви, Ловешкият
окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 307 от 28.06.2019
г., постановено по гр.дело № 1890 по описа за 2018 година на Ловешкия районен
съд.
ОСЪЖДА А.М.Г., ЕГН **********,*** да заплати на „ЧЕЗ Електро България” АД, със
седалище и адрес на управление: гр. София 1784, Столична община, район
“Младост”, бул. “Цариградско шосе” № 159, БенчМарк Бизнес Център, на
основание чл.78,ал.3 и ал.8 от ГПК, сумата 150 (сто и петдесет) лева, представляваща
разноски по делото.
Решението е постановено при участието на
третото лице-помагач на страната на „ЧЕЗ Електро България” АД- „ЧЕЗ
Разпределение България”АД, ЕИК *********.
Решението не подлежи
на касационно обжалване, съгласно чл.280,ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: