Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, .08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ХХIV състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и пети
август през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при участието на секретаря Веселина Георгиева, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 4285/2020г. на ВРС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от А.Н.
срещу З. “Л.И.” АД, ***, иск с правно
основание чл. 429, ал. 3 КЗ за заплащане на сумата от 84, 51 лв., претендирана като обезщетение за забава, съизмеримо със
законната лихва от която 37, 56 лв. върху сумата от 5 893, 79 лв. за
периода от деня на уведомяването за настъпило застрахователно събитие –
22.11.2018г. до деня на извършеното плащане – 14.12.2018г. на сумата от
1 316, 77 лв. и 46, 95 лв. върху сумата от 4 577, 02 лв. за времето
от деня следващ плащането - 15.12.2018г. до 20.01.2019г. до деня, предхождащ
подаване на исковата молба по гр.д. № 861/2019г. на ВРС.
Претендира се и присъждане на сторените по делото съдебно
– деловодни разноски.
В
исковата молба ищецът А.Н. твърди, че на 21.11.2018г.
е претърпял пътно-транспортно произшествие по вина на водача на лек автомобил
марка Ситроен Ксара, с peг.
№ *********, застрахован по договор за гражданска отговорност при ответника З. “Л.И.” АД, в резултат на което бил
увреден собствения му автобус марка Мерцедес Спринтер 311 ЦДИ, с peг. № *********,
за което получил на 14.12.2018г.
обезщетение в размер на 1 316, 77
лв., след уведомяване на застрахователя за реализирането му на 22.11.2018г.
С
влязло в сила решение по гр.д. № 861/2019г. на ВРС, З. “Л.И.” АД е осъден да му заплати
сумата от 4 577,
02 лв., представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на: капак преден, броня
предна, маска предна комплект, фар десен, фар ляв, калник преден десен, греда
над радиатори, греда под радиатори, фародържач десен,
кутия на въздушен филтър, перка + вискосъединител
комплект, дифузьор, лайсна под ляв фар, капачка
динамо, картер ДВГ, ABS, радиатор воден и интеркулер, на собствения на ищеца автобус марка Мерцедес Спринтер 311 ЦДИ, с peг. № *********,
в резултат на реализирано на 21.11.2018г. ПТП, на изхода на гр.Добрич, което
ПТП е реализирано по вина на водача на лек автомобил марка Ситроен Ксара, с peг. № *********,
застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба - 21.01.2019г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 432, ал.1 КЗ.
В
настоящото производство ищецът счита, че следва да получи обезщетение за забава
по чл. 429, ал. 3 КЗ върху неплатеното застрахователно обезщетение за времето
от деня на уведомяване на застрахователя до деня на плащане на част от
обезщетението и от деня, следващ плащането до деня на подаване на исковата
молба по гр.д. № 861/2019г. на ВРС върху остатъка.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът З. “Л.И.” АД, не е
депозирал писмен отговор.
С молба преди първото съдебно заседание, процесуалният
представител на ответника оспорва предявения иск по основание и размер без
излагане на конкретни съображения.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства и по вътрешно убеждение приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
На 21.11.2018г. е настъпило пътно –
транспортно произшествие между водачите на лек автомобил Ситроен Ксара, с peг. № *********, застрахован по договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ при З. “Л.И.” АД и автобул марка “Мерцедес Спринтър 311 ЦДИ”,
рег. № *********.
На 22.11.2018г.
ответното дружество З. “Л.И.” АД е уведомено от водача на лек автомобил Ситроен Ксара, с peг. № ********* за настъпилото произшествие.
На 14.12.2018г.
А.Н. е получил сумата от 1 316, 77
лв., представляващо дължимо застрахователно обезщетение за причинени на
автобуса имуществени вреди.
С
влязло в сила решение по гр.д. № 861/2019г. на ВРС, З. “Л.И.” АД е осъден да заплати на А.Н.
сумата от 4 577,
02 лв., представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди, при който е бил увреден собствения му автобус
марка Мерцедес Спринтер 311 ЦДИ, с peг. № *********, в резултат на реализирано на 21.11.2018г.
ПТП, на изхода на гр.Добрич, което ПТП е реализирано по вина на водача на лек
автомобил марка Ситроен Ксара, с peг.
№ *********, застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното
дружество, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба - 21.01.2019г. до окончателното изплащане на
задължението, на осн. чл. 432, ал.1 КЗ.
В решение по т.д. № 2273/2018г. на ВКС, ТО и решение по т.д. № 2466/2018г. на
ВКС, ТО е прието, че отговорността на застрахователя за обезщетяване
вреди причинени от застрахования е производна от тази на делинквента.
Разпоредбата на чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ изрично регламентира, че застрахователното покритие включва и лихвите по чл. 429, ал.
2, т. 2 КЗ, т. е. застрахователят отговаря за лихвата за забава,
когато застрахованият отговаря за тях пред увреденото лице, което в хипотезата
на деликта произтича от правилото на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Въпреки това в чл. 429, ал.
3 КЗ е регламентирано, че лихвите за забава на застрахования по ал.
2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от
застрахователя само в рамките на застрахователната сума /лимита на
отговорност/. В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава,
дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования
за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал.
1, т. 2 КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна
претенция от увреденото лице, която от датите е най- ранна. Или, отговорността
на прекия причинител за лихви, считано от датата на непозволеното увреждане
съществува, но тя по силата на самия кодекс се поема от застрахователя от един
по- късен момент, в който му е станало известно настъпването на
застрахователното събитие. Затова, при липса на твърдения и данни по делото за
по- ранна дата, в случая отговорността на застрахователя е възникнала считано
от датата на уведомяването му от увредения за процесното застрахователно
събитие- 25.03.2019г., по който факт страните не спорят. И на основание чл.
429, ал.2, т. 2 КЗ, това обезщетение за забава е част от дължимото
застрахователно обезщетение. В разпоредбата на чл. 497, ал. 1 КЗ е регламентирана дължимостта от застрахователя на законната лихва за забава върху
размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в
срок считано от по- ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни
дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3; 2. изтичането
на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е
представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал.
3. Тази норма обаче касае собствената забава на застрахователя по повод
определяне и изплащане на застрахователното обезщетение и тя не е свързана със
забава на застрахования. Разпоредбата на чл. 497 КЗ определя обема на
отговорност на застрахователя с оглед вътрешните му отношения с делинквента и обема регресни права,
и не е свързана с отговорността към третото лице, на което са причинени
вредите.
Така, следва да се приеме, че ответникът е изпаднал в
забава и дължи обезщетение, съизмеримо със законната лихва от деня на
уведомяването – 22.11.2018г. до деня на частичното плащане – 14.12.2018г. върху
сумата от 5 893, 79 лв., представляваща сбор между платеното от
1 316, 77 лв. и присъденото в производство по гр.д. № 861/2019г. на ВРС от 4 577, 02 лв., чиито
размер служебно изчислен с лихвен калкулатор възлиза на 37, 65 лв., както и за
времето от 15.12.2018г. до 20.01.2019г., т.е. до деня, предхождащ подаване на
исковата молба по посоченото дело или 20.01.2019г. върху 4 577, 02 лв. или
сумата от 47, 04 лв.
Предвид
изложеното, предявеният осъдителен иск следва да бъде уважен до размера на
претендираната сума при съобразяване с принципа за диспозитивно
начало.
При този изход на спора в полза на ищеца А.Н. следва
да се присъдят сторените по делото съдебно – деловодни разноски, възлизащи на
410 лв., от които 50 лв. за държавна такса и 360 лв. с ДДС адвокатско
възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно, тъй като е размерът му е
съобразен с разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 вр. §
2 а от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, *** ДА ЗАПЛАТИ на А.П.Н., ЕГН **********,***
сумата от 84, 51 лв. /осемдесет и
четири лева и петдесет и една ст./, представляваща
обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва от която 37, 56 лв. върху
сумата от 5 893, 79 лв. за периода от деня на уведомяването за настъпило застрахователно
събитие – 22.11.2018г. до деня на извършеното плащане – 14.12.2018г. на сумата
от 1 316, 77 лв. и 46, 95 лв. върху сумата от 4 577, 02 лв. за
времето от деня следващ плащането - 15.12.2018г. до 20.01.2019г. явяващ се деня,
предхождащ подаване на исковата молба по гр.д. № 861/2019г. на ВРС, на осн. чл.
429, ал. 3 КЗ.
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, *** ДА ЗАПЛАТИ на А.П.Н., ЕГН **********,***
сумата от 410 лв. /четиристотин и десет лева/, представляваща
сторени по делото съдебно – деловодни разноски, на осн.
чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от връчването на препис
от акта на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: