р е ш
е н и е
№
гр.
Плевен, 28.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, VІІ–ми
наказателен състав, в публичното заседание на седемнадесети юли през две хиляди
и двадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОСЛАВА ЦОНЕВА
и при
секретаря ДАНИЕЛА ТОДОРОВА
като
разгледа докладваното от съдията ЦОНЕВА
НАХД № 1024 по описа за 2020 година
и за да
се произнесе съобрази следното:
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА чл. 59
от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление
№ 20-0938-001247 от 02.03.2020 година на ***, с което на К.П.П. ***, ЕГН **********
е наложено административно наказание на основание чл. 183 ал. V т. 2 от ЗДвП -
глоба в размер на 100 лева за извършено административно нарушение по чл. 120
ал. І т. 2 предложение І от ЗДвП и е постановено отнемането на общо 8 контролни точки.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ редовно призован, явява се лично в съдебно заседание. Моли съда
да отмени издаденото наказателно постановление и наложената с него санкция.
ОТВЕТНИКЪТ - редовно призован, не се представлява в съдебно заседание. В
съпроводителното писмо изразява становище съдът да остави жалбата без
последствия и да потвърди издаденото наказателно постановление.
СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и в
тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на жалбоподателят, намира за установено следното:
ЖАЛБАТА е подадена в рамките на
преклузивният срок по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и
следва да бъде разгледана.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен, място и
материя орган. Видно от приложените по
делото два броя заверени ксерокс копие Заповед № 8121з – 515 от 14.05.2018 година на Министъра
на вътрешните работи е, че началниците на сектор ПП при съответните областни
дирекции на полицията са овластени да издават наказателни постановление за
извършени нарушение по ЗДП.
На 21.02.2020 година *** И.Ц. и М.Н.
били назначени наряд 22 в *** на кръстовището, образувано от ул. „***“ и ул. „***“
в ***. *** бил разположен непосредствено до хотел „***“, където *** изпълнявали
служебните си задължения по контрол на движението по пътищата.
Около 16 часа на същата дата
забелязали приближаването на лек автомобил „***“ с регистрационен № *** в
посока от ул. „***“ към „ ***“. Същият
извършил маневра завой на ляво по ул. „***“, на разрешаващ сигнал на
светофарната уредба, работеща в нормален режим и с посока на движение към ул. „***“.
В началото на пешеходната пътека, разположена там в посока отляво на дясно по
посоката на водача стоял пешеходец. Същият измчаквал преминаването на
автомобилет през кръстовището и подал сигнал на жалбоподателя да премине.
Жалбоподателят така и направила като бързо преминал през кръстовището. Веднага
след това бил спрян от *** Н. и Ц.. Обяснили му, че видели как не пропуска и отнема предимството на правилно
пресичащ от ляво на дясно на разрешен сигнал на светофарната уредба пешеходец по
обозначена с пътна маркировка М8.2 пешеходна пътека. На водача бил съставен акт
за извършено
административно нарушение по чл. 120 ал. І т. 2 от ЗДвП. Актът за административно нарушение бил съставен в
присъствието на жалбоподателя, който отказал да го подпише. Свидетел на отказа
на жалбоподателя да подпише акта и да получи екземпляр от него станал ***.
Впоследствие е издадено и
атакуваното наказателно постановление, което санкционира жалбоподателя с глоба в размер на 100
лева за извършено административно нарушение по чл. 120 ал. І т. 2 от ЗДвП и
отнемане на 8 контролни точки.
Горната фактическа обстановка се
установява по несъмнен начин от представените по делото писмени доказателства -
акт за установяване на административно нарушение № 207958 от 21.02.2020 година
на младши автоконтрольор при ОДМВР - Плевен, сектор ПП - Плевен; възражение от
името на жалбоподателя К.П.П. с входящ № 316000-7987 от 25.02.2020 година;
справка за нарушител на името на жалбоподателя К.П.П.; наказателно
постановление № 20-0938-001247 от 02.03.2020 година на ***; Заповед № 8121з –
515 от 14.05.2018 година на Министъра на вътрешните работи.
В подкрепа на възприетите от съда
по-горе факти са и гласните доказателства, събрани посредством разпита на
свидетеля И.И.Ц., разпитан непосредствено в съдебно заседание.
При така приетото за установено от фактическа страна СЪДЪТ счита, че
жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните
съображения:
Предмет на преценка в настоящото съдебно производство е както материалната
законосъобразност на издаденото наказателно постановление, така и съответствието
му с процесуалният закон.
Съдът намери, че в хода на административно наказателното производство не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване
правото на защита на санкционираното дружество. Спазени са изискванията по
съставянето на АУАН при условията на чл. 40 ал. 2 ЗАНН. Актът е връчен на лично
на жалбоподателя, на който е била дадена възможност да се защити във връзка с
констатациите на наказващият орган и същата е реализирана с депозирането на
жалба в законоустановеният срок.
СЪДЪТ
прие за установено по несъмнен начин, че жалбоподателят е осъществил всички
признаци на визираното в разпоредбата на чл.120 ал. 1 т. 2 ЗДП. Последната
законова разпоредба въздига в задължение с императивен начин водачите на МПС
като участници в движението когато пешеходец, стоящ на банкета или тротоара,
сигнализира с ръка за намерението си да премине по пешеходната пътека, водачът
на нерелсово пътно превозно средство е длъжен, без да създава опасност за
движението, да спрат, за да пропуснат пешеходеца.
Съгласно
Тълкувателно решение № 1 /2007 година на ВКС предмет на преценка в настоящото
производство е не само законосъобразността на наказателното постановление, но и
неговата правилност и обоснованост, обуславящи се от правилната преценка на
конкретната тежест на извършеното нарушение и степента на засягане от негова
страна на установените и защитени с
конкретния закон обществени отношения. Съдът счита, че деянието, осъществено от
страна на жалбоподателя макар и формално да осъществява признаците на
посоченото нарушение с оглед на своята ниска степен на обществена опасност,
причините довели до извършването му, конкретната фактическа обстановка при
установяването му, липсата на настъпили каквито и да е вредни последици от
деянието, определят същото като явно малозначително. В този смисъл съдът
намира, че в случая наказващият орган е следвало да съобрази тези обстоятелства
и да приложи разпоредбата на чл. 28 ЗАНН като не наказва нарушителят а го
предупреди, че при повторно такова нарушение ще бъде санкциониран.
При
така изложените правни и фактически съображения СЪДЪТ счита, че Наказателно
постановление № 20-0938-001247 от 02.03.2020 година на ***, с което на К.П.П. ***,
ЕГН ********** е наложено административно наказание на основание чл. 183 ал. V
т. 2 от ЗДвП - глоба в размер на 100 лева за извършено административно
нарушение по чл. 120 ал. І т. 2 предложение І от ЗДвП и е постановено отнемането
на общо 8 контролни точки е
незаконосъобразно и необосновано. Същото е издадено от компетентен по материя,
място и степен орган, но в разрез с материалния и процесуалния закон, при
несъобразяване конкретната тежест на извършеното нарушение, поради което и
следва да бъде отменено изцяло.
Водим
от горното и на основание чл. 63 ал.І от ЗАНН, СЪДЪТ
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 20-0938-001247 от 02.03.2020 година на ***, с което
на К.П.П. ***, ЕГН ********** е наложено административно наказание на основание
чл. 183 ал. V т. 2 от ЗДвП - глоба в размер на 100 лева за извършено
административно нарушение по чл. 120 ал. І т. 2 предложение І от ЗДвП и е
постановено отнемането на общо 8
контролни точки.
Решението
може да се обжалва в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено
пред Административен съд – Плевен.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: