Р Е Ш Е Н И Е
№ V-245
20.01.2021г.
В И М Е Т
О НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен
състав, в публично съдебно заседание, на седми декември две хиляди и двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра Камбурова
ЧЛЕНОВЕ: Галя Белева
Мл.с. Александър Муртев
при секретаря Жанета
Граматикова, разгледа докладваното от младши съдия Муртев в. гр. д. № 1675 по описа за 2020г. на Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по депозирана от Т. Ч. Г. въззивна
жалба срещу Решение № 490 от 05.02.2020г. по гр.д. № 8066 по описа на Районен
съд – Бургас за 2019г.
С обжалваното решение
е прието за установено, че Т.Ч.Г., ЕГН **********, с адрес в гр. Б., к-с “И.”, бл.**, вх.*, ет.*, ап. д., дължи на “Водоснабдяване и Канализация” ЕАД, ЕИК *********, адрес на
управление в гр. Бургас, ж.к. “Победа, ул. “Ген.Владимир Вазов” № 3, представлявано от Ганчо
Йовчев Тенев, сумата от 468, 53 лева, представляваща ½ от
общия размер на дълга от 937, 06 лева по фактури издадени в периода
25.10.2016г. – 25.09.2018г. с отчетен период по фактури от 05.08.2016г. –
03.09.2018г., и сумата от 41,40 лева, представляваща ½ от
общия размер на обезщетението за забавено плащане от 82,20 лева за периода
26.11.2016г. до 20.11.2018г., ведно със законната лихва за забава върху
главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК на
26.11.2018г. до окончателното й изплащане, за които суми има издадена Заповед
за изпълнение № 4576/04.12.2018г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 8762/2018г.
по описа на БРС.
С решението Т.Ч.Г. е
осъден да заплати на “Водоснабдяване
и канализация” ЕАД сума в размер на 425, 00
лева, представляваща направените в исковото производство съдебно-деловодни разноски
и сума в размер на 37,50 лева, представляваща направените в заповедното
производство съдебно-деловодни разноски.
В депозираната жалба,
ответникът изразява несъгласие с претенциите на ВиК дружеството. Сочи, че в
продължение на две години в процесния имот не е влизал инкасатор, тъй като
жалбоподателят винаги е бил на работа на обявената за засичане на водомерите
дата. Твърди, че не знае как е изчислена дължимата от него сума, като излага
оплакване, че същата е в размер на месечната му заплата. Заявява, че ще я
плати, като моли да му бъде предоставена възможност това да стане на 2-3
вноски. Не ангажира доказателства. Не претендира разноски.
Срещу депозираната
жалба е постъпил отговор от “ВиК” ЕАД гр. Бургас, чрез неговия
пълномощник – юрк. Д. Златева, в която се застъпва становище за неоснователност
на депозираната въззивна жалба. Същият обаче е подаден извън срока по чл.263,
ал1 от ГПК, поради което наведените с него съображения няма да бъде предмет на
обсъждане. Не се правят доказателствени искания. Претендират се разноски.
В хода на проведените
съдебни заседания пред въззивната инстанция, въззивникът не се явява и не се
представлява.
Въззиваемото дружество се представлява от адв.
Попова, която поддържа отговора на въззивната жалба и моли съда да потвърди
първоинстанционното решение. Претендира направените пред въззивната инстанция
разноски.
С оглед изложените във въззивната жалби доводи и
становищата на страните, като прецени събраните по делото доказателства и
разпоредбите на закона, Бургаският окръжен съд приема за установено от
фактическа страна следното:
Въззивната жалба е
депозирана в срока по чл. 259, ал.
1 ГПК и от легитимирано лице с правен интерес от
обжалването, поради което е допустима.
Разгледана по
същество, въззивната жалба е неоснователна.
Производството по
гр.д. № 8066/2019г. е образувано по искова молба на “ВиК” ЕАД, гр. Бургас против Т.Ч.Г. за приемане на
установено, че същият дължи на дружеството сумата от 468, 53 лева,
представляваща ½ от общия размер на дълга от 937, 06 лева по фактури
издадени в периода 25.10.2016г. – 25.09.2018г. с отчетен период по фактури от
05.08.2016г. – 03.09.2018г., и сумата от 41,40 лева, представляваща ½ от
общия размер на обезщетението за забавено плащане от 82,20 лева за периода
26.11.2016г. до 20.11.2018г., ведно със законната лихва за забава върху
главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК на
26.11.2018г. до окончателното й изплащане, за които суми има издадена Заповед
за изпълнение № 4576/04.12.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК по ч.гр.д. № 8762/2018г. по описа на БРС.
В исковата молба са
изложени твърдения, че ответникът съвмество с Р. Ч. Р. освен собственици на
процесния имот са и клиенти на “ВиК” ЕАД, гр. Бургас по отношение на
водоснабден имот с адрес в гр. Бургас, к-с “Изгрев”,
бл.43, вх.1, ет.8, ап. десен, за който има открита и заведена партида с
абонатен № 932788, и същите имат неизплатени задължения към дружеството в
посочените размери. За претендираните суми ищецът се снабдил със заповед за
изпълнение по чл.
410 ГПК по ч. гр. д. № 8762/2018 г. на БРС.
Срещу заповедта
ответникът подал възражение по чл.414а от ГПК, в което посочил, че двамата
съсобственици са били редовни платци, но инкасатор не е влизал в дома им в
продължение на две години. Сочи, че претендираното вземане е погасено частично.
Ангажирал е доказателства. Препис от възражението е изпратен на ищцовото
дружество, като в изпълнение указанията на съда е предявен и настоящия иск.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника Т.Г., в който иска не се оспорва по
основание и размер, а се навеждат доводи за обективна невъзможност за заплащане
в цялост на претендирания размер
главница и лихви.
В с.з. ищцовото
дружество се представлява от надлежно упълномощения си процесуален представител
– юрк. Белев, който поддържа иска и моли за уважаването му.
В с.з. ответникът не
се явява и не се представлява.
Не се спори по
делото, че ответникът е съсобственик на процесния имот, както и че същият е
водоснабден, притежаващ абонатен № 932788.
От показанията на св. К. се установява, че същата е инкасатор на бл.43
от гр. Бургас, ж.к. “Изгрев”, като и че ежемесечно отчита
абонатния номер на ответника. Посочва, че отчитането става чрез устройство,
чрез което се маркира предварително поставения на водомера баркод, а след това
данните от водомера се вкарват ръчно. Посочва, че е имало моменти, в които й е
бил осигуряван достъп, както и такива със служебно начисляване, а от близо
година ответникът й праща снимки на водомерите по вайбър.
От приетата по делото
съдебно-техническа експертиза се установява, че водоснабденият обект е
самостоятелен обособен обект – жилище, находящо се в гр. Бургас, ж.к. “Изгрев”,
бл.43, вх.1, ет.8, ап.десен и че същото има монтирани два водомера за студена
вода и един за топла вода. Водомерите са пет-кубикови със заводска пломба,
монтирани в баня и тоалетна и се индивидуализират със следните номера: виртуален номер **********,
абонатен № 932788, карнет 817; виртуален номер ********** и абонатен № 932788,
карнет 718 и виртуален № **********, с абонатен № 932788, карнет 817. Посочено
е, че отчитането се извършва с мобилно устройство, което е със записващи
функции за деня на отчитането и сканиращо устройство за баркод-номера на
водомера, като на всеки клиент е заведена партида с клиентски номер и е
създаден електронен карнет за обработка на подадените данни. Съгласно
експертизата, изразходеното количество вода за периода 05.08.2016 г. – 03.09.2018
г., преминало през процесните водомери е в размер на 381. 17 куб. м.
По делото е приета и
съдебно-икономическа експертиза, от която се установява, че представените по
делото фактури от "ВиК" ЕАД са осчетоводени в счетоводството на
дружеството по сметка 411 /Клиенти/ партида на Т.Ч.Г. като за периода 25.10.2016
г. – 25.09.2018 г. на името на ответника, с аб. № 932788, са издадени фактури
на обща стойност 937.06 лв., с основание "вода, пречистване и канал".
Вещото лице е констатирало, че по фактурите, предмет на делото не са отразени
никакви заплащания, а платените суми по представената от ответника справка от
18.12.2019г. са отнесени за погасяване на други по-стари задължения на абоната
извън процесните. По тази причина, към датата на образуване на делото и към
датата на изготвяне на експертизата, стойностите по фактурите са изцяло
незаплатени и същите възлизат на сумата от 937, 06 лв., а дължимата законна
лихва за забава върху неизплатените суми по фактурите, изчислена за
претендирания период – от датата следваща датата на падежа на всяка фактура до
20.11.2018г. възлиза общо на 88, 65 лв.
При така установената
фактическа обстановка, с обжалваното решение първоинстанционният съд е приел,
че предявеният установителен иск по чл. 422 ГПК е
основателен, като ищецът е провел успешно доказване, че е изправна страна по
възникналото между страните облигационно правоотношение и е изпълнил
задължението си за доставка, отвеждане и пречистване на вода през процесния
период, размера и изискуемостта на процесните парични вземания. В тази връзка е
прието, от данните, че отчитането на преминалото през инсталацията количество
вода е било извършено по реда на чл.32, ал.4 от Общите условия на “ВиК” дружеството – електронно, при който показанията на
водомерите не се нанасят ръчно в карнета и не се поставя подпис на потребителя,
а е достатъчен отчета от базата данни на електронното устройство, като същият е
послужил при изготвянето на представените по делото фактури. Поради това,
районният съд е приел, че за процесния период – 05.08.2016г. – 03.09.2018г.
ищцовото дружество е доставило в процесния обект вода, чиято стойност възлиза
на сумата от 937, 06 лева, поради което за ответникът е възникнало паричното
задължение за заплащане на половината от претендираните суми по представените
фактури. По горните съображения искът по чл. 422 ГПК,
ведно с обусловените с него претенции за лихва за забава, са уважени като основателни.
Съгласно разпоредбата
на чл.
269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по останалите въпроси
е ограничен от посоченото в жалбата, т. е. правилността на първоинстанционното
решение се проверява само в рамките на наведените оплаквания. При тази служебна
проверка, Бургаският окръжен съд намира обжалваното решение за валиден и
допустим съдебен акт, липсват нарушения на императивни материалноправни норми.
С оглед събраните по делото доказателства и
приложимите разпоредбите на закона, БОС намира въззивната жалба на Т.Ч.Г. за
неоснователна, а обжалваното решение за правилно.
Оплакването на
въззивника, че апартаментът не е бил посещаван от служител
на ищцовото дружество настоящия състав намира за неоснователно. С това възражение по същество
се твърди, че няма реално отчитане, а то е извършено произволно без инкасаторът да
е отчел действителните показания на водомера, в нарушение на нормативните
изисквания и Общите условия. В тази връзка въззивната инстанция обръща
внимание, че се явява ирелевантно и обстоятелството, че въззивникът или негов представител не е
полагал подпис върху отчет с показания на водомера за потреблението на вода и
отразяването им в отчетите и респективно- в съставените фактури.
Съгласно чл. 23, ал.4
от Общите условия на "ВиК" ЕАД гр.Бургас, отчитането се
извършва в присъствието на потребителя или негов представител, който с подписа
си удостоверява съответствието на показанията с данните в отчета, а при
неосигуряване на представител отчетът се подписва от свидетел, който може да е
длъжностното лице.В последното изречение на клаузата обаче е регламентирано,че
този ред не се прилага, когато е въведено дистанционно отчитане и
при ползване на електронен карнет. Горното
обуславя извода, че при отчитане на потребената вода по електронен път потребителите
вече не се подписват в карнети на книга, а всичко се отразява електронно, без
полагане на подписи.
От заключението на
вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза се установява,че в
процесния имот отчитането на потреблението на вода се извършва
с електронен карнет. Заключението кореспондира и с показанията на св.
Р. К., разпитана пред БРС. Св.К. е инкасатор,
извършващ отчитането в района, в който се намира процесният
апартамент, като е дала показания пред съда, че отчитането на водомера става
чрез устройство, чрез което се маркира предварително поставеният на водомера
баркод и ръчно се вкарват данните от водомера. Така изнесените от свидетелката
данни изцяло подкрепят извода на първоинстанционния съд, че при така въведеното електронно отчитане
инкасаторът трябва да постави устройството до баркода на водомера,
като отчитането на потребената вода става
по електронен път. Служебно известно на настоящия състав вследствие
множеството водени пред настоящата инстанция искови производства срещу
потребители е, че от въвеждането на електронното отчитане от “ВиК” през 2012г. . Несъмнено е установено по
делото,че отчитането през процесния период в имота на ответника е
било извършвано с електронен карнет, като за целта
на отчитането, водомерите са с поставен баркод. Вещото лице е
установило,че водомерът е монтиран в съответствие с нормативните изисквания,
а баркодът- във връзка с електронното отчитане. Твърденията на
въззивника, че имотът никога не е бил посещаван от служител
на ищеца /инкасатор/, съдът намира за неоснователни и предвид констатацията на
вещото лице, че електронно отчитане на водомера, чрез маркиране на
поставения баркод е действие, което не би могло да бъде извършено без
имотът да бъде посетен от служители на "ВиК" ЕАД гр. Бургас. Съдът
намира за доказано, че имотът е бил посещаван през процесния период и предвид вписаните
в електронните карнети данни, видно от които при всяко едно отчитане,
водомерите, монтирани в процесния имот са отбелязани със статус “видян”. Така представените пред съда частни свидетелстващи
документи макар да нямат обвързваща съда доказателствена сила, се подкрепят от
цялата събрана по делото доказателствена съвкупност и се ценят от съда, тъй
като не са опровергани от ответника в хода на исковото производство. Водим от
горните съображения, БОС намира, че отчитането е съобразено с
нормативните изисквания и с ОУ, въпреки липсата на подпис на ответника или
негов представител върху книжен карнет.
Предвид
неоснователността на наведените с жалбата оплаквания, решението на БРС следва
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
С
оглед изхода на делото, право на разноски има въззиваемото дружеството, което
претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. С оглед извършената
от юрисконсулта работа по подаване отговор на въззивната жалба, явяването му в
две съдебни заседания и депозиране на допълнителна молба, съдържаща становище
по съществото на делото, съдът намира, че хонорар в този размер се явява
адекватен и следва да бъде присъден на осн. чл.37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 25,
ал.1 от НЗПП, вр. чл. 78, ал.8 от ГПК.
Мотивиран
от гореизложеното Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло
Решение № 490 от 05.02.2020г. по гр. д. № 8066 по описа на БРС за 2019г.
ОСЪЖДА на
осн. чл.78, ал.8 от ГПК Т.Ч.Г., ЕГН **********, с адрес в гр. Б., к-с “И.”, бл.**, вх.*, ет.*,
ап. д., да заплати на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, ж.к. “Победа”, ул. “Ген. Владимир Вазов” № 3, представлявано
от Ганчо Йовчев Тенев, сума в размер на 150 (сто и петдесет) лв., представляваща направените във въззивното
производство съдебно-деловодни разноски.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: