№ 105
гр. Севлиево, 12.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на четиринадесети
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Гергана Н. Божилова
при участието на секретаря Силвия Л. Георгиева
като разгледа докладваното от Гергана Н. Божилова Административно
наказателно дело № 20214230200222 по описа за 2021 година
Жалбоподателят „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, район Владислав Варненчик, Варна Тауърс
– Е, бул. Владислав Варненчик, представлявано от членовете на управителния съвет:
Р.Л. И.Г. и А.К., е обжалвал наказателно постановление № НП – 61 от 12.05.2021
година, издадено от Председателя на Комисия за енергийно и водно регулиране
/КЕВР/, с което за извършено нарушение по чл. 206, ал. 1 от Закона за енергетиката
/ЗЕ/ и на основание чл. 206, ал. 3 от същия закон му е наложена имуществена санкция
в размер на 60000,00 лева.
ИСКАНЕТО в жалбата е съдът да отмени изцяло наказателното
постановление като незаконосъобразно и необосновано по развити съображения в тази
насока.
За ответника по жалбата се явява представител, който направи искане
жалбата да се остави без последствия и наказателното постановление да се потвърди.
Препис от обжалваното наказателно постановление е връчен на
жалбоподателя на 20.05.2021 година. Жалбата срещу наказателното постановление е
подадена по пощата на 27.05.2021 година, т.е. същата е подадена в законоустановения
срок и като такава е допустима и следва да се разгледа по същество.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната
преценка на които съдът установи следната фактическа обстановка:
Във връзка с проверка на дейността на дружеството – жалбоподател за
изпълнение на условията на издадената му Лицензия № Л-138-07/13.08.2004 година за
1
дейността: „Разпределение на електрическата енергия“ била сформирана група от
определени длъжностни лица – главни експерти в КЕВР, които констатирали следното:
За периода от 01.10.2019 година до 30.09.2020 година в дружеството – жалбоподател
били постъпили 261 броя жалби, свързани с лошо качество на доставяната
електрическа енергия, от които дружеството е счело за основателни 96 броя жалби. За
постигане на параметрите за качество на доставяната електрическа енергия във връзка
с тези жалби електроразпределителното дружество е извършило мероприятия,
свързани с ремонт на съществуващата мрежа ниско напрежение, изнасяне на средства
за търговско измерване на имотна граница, направа на просеки по сервитутните зони,
преконфигурация на мрежата, изтегляне на нови клонове и проектиране на нови ТП.
Въз основа на предоставените от дружеството документи, комисията
констатирала, че за 3 броя от 26 – те броя измервания на качеството на доставяната
електрическа енергия същата не отговаряла на нормативните изисквания, като един от
тези три броя касае жалбата на Н. К. Д. от с. Карамичевци, община Севлиево. Като
причина за подадената жалба дружеството – жалбоподател е посочило „2.6.1 Качество
на напрежението /ниско, променливо, чести прекъсваня/“. При проверката на място,
извършена на 29.01.2020 година, за която бил съставен Констативен протокол № 6019
от 29.01.2020 година, били предоставени данни, че с Писмо от 27.11.2019 година
електроразпределителното дружество е изпратило отговор на подадената жалба, като е
счело същата за основателна и в колона „Предприети мерки“ посочило: „Изнесен
електромер в ЕМТ и подменени проводници от ЕМТ до абоната м. януари 2020
година“.
В хода на извършваната от КЕВР проверка и съгласно Констативен протокол
№ 341/09.11.2020 година за периода от 30.10.2020година до 06.11.2020 година било
извършено ново измерване на качеството на доставяната електрическа енергия по
подадената жалба с място на монтаж на анализатор за качество на напрежение тип
М12883 № 17420173 и Сертификат за годност № SL21120Q/06.04.2018 година: с.
Карамичевци в ТЕМО на стълб извън имот, МТП2 Карамичевци, разстояние от ТП 480
метра, като в КП се съдържало заключението, че качеството на доставяната
електроенергия не отговаряло на нормативните изисквания и по – точно на
определените показатели в т. 3.2.1.3.2 от Методика за отчитане изпълнението на
целевите показатели и контрол на показателите за качество на електрическата енергия
и качеството на обслужването на мрежовите оператори, обществените доставчици и
крайни снабдители /Методиката/. Съгласно т. 3.3.1. от Лицензия № Л-138-
07/13.08.2004 година /Лицензията/, издадена от Комисията на „Електроразпределение
Север“ АД за дейността „Разпределение на електрическа енергия“, лицензиантът
осигурява непрекъснато разпределение на електрическа енергия по мрежата с
определено качество и предоставя услуги на потребителите в съответствие с
показателите за качество на електроснабдяването, определени с решение на
2
Комисията, като в тази връзка с Решение № 87 от 17.06.2010 година ДКЕВР
/понастоящем КЕВР/ приема Методиката, съгласно т.3.2.1.3.2. от която: „При
нормални условия на работа – 95% от усреднените за 10 min ефективни стойности на
захранващото напрежение в продължение на произволен период от една седмица
трябва да бъдат в обхвата на UN+ 10% и всички усреднени за 10 minефективни
стойности на захранващото напрежение трябва да бъдат в обхвата на Un=+10%/-15%“.
При извършената проверка относно параметрите на захранващото
напрежение в имота на Н. К. Д. в с. Карамичевци, община Севлиево, резултатите от
която били отразени в КП № 341/09.11.2020 година, се констатирало, че по отношение
на изискването всички /100%/ усреднени за 10 min ефективни стойности на
захранващото напрежение да са в обхвата на Un=+10%/-15%, било видно, че 99,70% от
регистрираните на фаза А стойности били в рамките на допустимите отклонения.
Всички тези обстоятелства били описани от свид. Е.К. – главен експерт в
Дирекция „Електроенергетика и топлоенергетика“ при КЕВР в съставения от него, в
присъствието на свидетелите М.Б. и К.Н. и пълномощник на дружеството –
жалбоподател в лицето на Стефан Иванов, акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ № Е-КРС-21 от 19.01.2021 година, в който след описание на
горепосочените фактически обстоятелства, актосъставителят е направил извод, че след
като е доставило електрическа енергия с качество, неотговарящо на определените в
т.3.2.1.3.2 от Методиката показатели за периода от 30.10.2020 година до 06.11.2020
година на обекта на Н. К. Д. с абонатен номер ********** на адрес: с. Карамичевци,
община Севлиево, „Електроразпределение Север“ АД е нарушило разпоредбата на
т.3.3.1. от Лицензия № Л-138-07/13.08.2004 година, с което е осъществило състава на
чл. 206, ал. 1 от ЗЕ.
След съставянето на акта, същият бил предявен на упълномощения
представител на дружеството – жалбоподател, който записал в гарафата за възражения,
че си запазва правото да внесат писмени възражения в срок. В срока по чл. 44, ал. 1 от
ЗАНН не са постъпили такива.
Въз основа на този акт било издадено и обжалваното наказателно
постановление. В същото административно-наказващият орган /АНО/ изцяло е
преповторил фактическите констатации и правните изводи на актосъставителя. В НП
са описани писмените доказателства, събрани в хода на извършената проверка. В
заключение АНО е приел, че „Електроразпределение Север» АД е осъществило
състава на чл. 206, ал. 1 от ЗЕ и след като е отразил взетите от него обстоятелства при
определяне на санкцията, както и това, че на дружеството са налагани
административни наказания за такива нарушения с влезли в сила НП № НП-331 от
27.02.2015 година; НП № НП-332 от 27.02.2015 година и НП № НП-333 от 27.02.2015
година, на основание чл. 206, ал. 3 от ЗЕ е наложил на дружеството – жалбоподател
3
имуществена санкция в размер на 60000,00 лева.
Гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установена от
показанията на свидетелите Е.К., М.Б., К.Н., КП № Е-6 от 02.12.2020 година; КП №
341 от 09.11.2020 година; Писма до КЕВР от ЕРП Север – стр. 19 и 20-22 от делото; М
КП № 374/16.12.2020 година – стр. 23; Лицензия за разпределение на електрическа
енергия № Л-138-07/13.08.2004 година; Методика за отчитане изпълнението на
целевите показатели и контрол на показателите за качество на електрическата енергия
и качество на обслужването на мрежовите оператори, обществените доставчици и
крайни снабдители; цитираните по – горе наказателни постановления от 2015 година;
Заповед № 3-6-191 от 12.10.2020 година; Заповед № 3-ОХ-59 от 21.12.2020 година;
Извлечение от Протокол № 87 от 17.06.2010 година от закрито заседание на ДКЕВР и
Лицензия за дейност в енергетиката – стр. 109-117 от делото.
При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните
изводи:
НП и АУАН са издадени от компетентни лица.
Актът за установяване на административно нарушение и обжалваното
наказателно постановление са съставени за нарушение на чл. 206, ал. 1 от Закона за
енергетиката. Съгласно тази разпоредба: „На енергийно предприятие, което наруши
разпоредби на този закон, на подзаконови нормативни актове по прилагането му,
контролът за изпълнението на които е възложен на комисията, на общи или
индивидуални административни актове на комисията, правнообвързващи решения на
АСРЕ или условията на издадената му лицензия, се налага имуществена санкция от 20
000 до 1000000 лв.". Съгласно ал. 3 от цитираната разпоредба: „При повторно
извършено нарушение по ал. 1 имуществената санкция е в трикратен размер на
санкцията по ал. 1. ".
По делото се установи, че „Електроразпределение Север" АД е титуляр на
Лицензия № Л-138-07 от 13.08.2004 г. за разпределение на електрическа енергия
(Лицензията), приложена на л. 38-47 от административната преписка.
Съгласно т. 3.3.1 от Лицензията: ,Дицензиантът осигурява непрекъснато
разпределение на електрическа енергия по мрежата с определено качество и
предоставя услуги на потребителите в съответствие с показателите за качество на
електроснабдяването, определени с решение на комисията.".
С Протоколно Решение № 87 от 17.06.2010 г. на ДКЕВР е приета Методика
за отчитане изпълнението на целевите показатели и контрол на показателите за
качеството на електрическата енергия и качеството на обслужването на мрежовите
оператори, обществените доставчици и крайни снабдители (Методиката), приложена
на лист 27-37 от административната преписка).
Съгласно Глава II, Определения, точка 1 от Методиката, понятието Качество
4
е определено като: „съвкупност от свойства, характеристики и показатели на продукти
или услуги, които удовлетворяват съществуващи или предполагаеми потребности на
потребителите"', като следва да бъде в съответствие със стандарт БДС EN ISO - 8402,
респ. БДС EN ISO 9000:2007.
В т. 3.2. на Методиката - Отклонения на качеството, е записано, че „При
нормални работни условия, напрежението трябва да съответства на БДС EN
50160:2007 „Характеристики на напрежението на електрическата енергия, доставяна от
обществените разпределителни електрически системи ".
В т. 3.2.1.3.2. на Методиката - Метод на изпитване, конкретно са отразени
стойностите на които следва да съответства напрежението на доставяната електрическа
енергия: При нормални условия на работа: - 95 % от усреднените за 10 min ефективни
стойности на захранващото напрежение, в продължение на произволен период от една
седмица трябва да бъде в обхвата на Un +/-10 % и - всички усреднени за 10 min
ефективни стойности на захранващото напрежение трябва да бъдат в обхвата на Un +10
%/-15%..
Както в издадения АУАН, така и в оспорваното наказателно постановление е
посочено, че дружеството е нарушило разпоредбите на т. 3.3.1 от Лицензията. Съдът
намира, че нарушението е квалифицирано правилно от наказващия орган, тъй като е
безспорно, че с нарушаването на условията по т. 3.3.1 от Лицензията,
„Електроразпределение Север" АД осъществява състава на чл. 206 от ЗЕ. В тази правна
норма е посочено, че на административно наказание подлежат енергийни предприятия,
които нарушават условията по издадената им лицензия. Предвид това обстоятелство
съдът намира за несъстоятелно твърдението на дружеството – жалбоподател, изложено
в жалбата до съда, че лицензията няма нормативен характер, защото в състава на чл.
206, ал. 1 от ЗЕ освен нарушения на нормативни актове са включени и такива на
лицензията, какъвто безспорно е настоящия случай.
В конкретния случай, при проверка по документи служителите на КЕВР са
установили, съгласно заключението на Констативен протокол № 341 от 09.11.2020 г.,
че качеството на доставяната електрическа енергия на клиента Н. К. Д. с абонатен
номер № **********, на адрес: с. Керамичевци, община Севлиево, област Габрово, не
е отговаряло на определените в т. 3.2.1.3.2 от Методиката показатели. В тази връзка
следва да се приеме, че съгласно цитираната разпоредба са налице две кумулативно
дадени предпоставки, а именно: при нормални условия на работа 95% от усреднените
за 10 min ефективни стойности на захранващото напрежение, в продължение на
произволен период от една седмица, трябва да бъдат в обхвата на Un ± 10 % и всички
(т.е. 100%) усреднени за 10 min ефективни стойности на захранващото напрежение
трябва да бъдат в обхвата на Un = + 10%/-15%.
В случая от резултата на направените измервания е безспорно установено, че
5
дружеството не е изпълнило своите задължения, предвидени в т. 3.3.1 от лицензията,
поради което следва да се приеме, че е нарушило т. 3.2.1.3.2 от Методиката, тъй като
видно от представените по преписката доказателства не е изпълнено изискването 100%
от усреднените 10 min ефективни стойности на захранващото напрежение да бъдат в
обхвата на Un = + 10%/-15%. По данни на самото дружество, съдържащи се в
цитирания Констативен протокол № 341 от 09.11.2020 г., при извършените измервания
вместо нормативно установените изисквания за 100% съответствие на показателите за
качество, дружеството е изпълнило 99,70%.
Следователно от сравнителния анализ на цитираните разпоредби следва и
безпротиворечивият извод, че в конкретния случай е установено нарушение на т. 3.3.1
от издадената на дружеството лицензия, а именно: качеството на доставяната
електрическа енергия на клиента Н. К. Д. с абонатен номер № **********, на адрес: с
Керамичевци, община Севлиево, област Габрово е извън установените в т. 3.2.1.3.2 от
Методиката стандарти.
В тази връзка съдът е на становище, че актосъставителят правилно и
обосновано е квалифицирал извършеното нарушение като такова на т. 3.3.1 от
издадената на „Електроразпределение Север" АД Лицензия № Л-138-07 от 13.08.2004
г. за дейността „разпределение на електрическа енергия", респективно законосъобразно
и правилно административнонаказващият орган е издал наказателното постановление
и е приложил санкционната норма на чл. 206, ал. 3, във връзка с чл. 206, ал. 1 от ЗЕ.
По отношение на твърдяните в жалбата процесуални нарушения съдът
намира следното: съдът намира, че не може да се приеме, че е нарушено правото на
защита на санкционираното лице, тъй като в НП е включено цялостното фактическо
описание на конкретното проявление на деянието в обективната действителност
-обстановката, при която е извършено, начинът и средствата на осъществяването му.
Това дава възможност на наказаното лице, както и на съда да установят механизма на
формиране на правните изводи на административнонаказващия орган и съответствието
между фактическите и правни изводи.
В обжалваното наказателно постановление административно-наказващият
орган е посочил точно и обосновано правните си изводи, почиващи на обективно
установена фактическа обстановка. Освен квалификацията на нарушението, АНО е
изложил подробно и съображенията си, защо именно е осъществен съставът на
административно-наказателната разпоредба. Според правната доктрина, посоченото
по-горе недвусмислено показва, че наказващият орган е спазил изискванията към
съдържанието на НП, обективирани в чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН.
На следващо място съдът намира за несъстоятелно възражението на
санкционираното дружество, че в НП не било посочено мястото на извършване на
нарушението, както и вида на клиента, ползващ електрическа енергия. В тази връзка
6
следва да се отбележи, че на проверявания адрес консумираната електрическа енергия
се отчита с монтиран електромер. Така, освен с адрес, качеството на потребител пред
дружеството се характеризира и с абонатния номер, който е уникален за всеки клиент,
като консумираната електрическа енергия за съответния клиент се отчита от точно
определен електромер, идентифициращ се с фабричен номер. С оглед на това при
конкретната проверка на адреса в с. Керамичевци, община Севлиево, област Габрово, е
налице индивидуално нарушение по отношение на конкретен потребител, тъй като
задължението на електроразпределителното дружество - лицензиант за доставка на
електрическа енергия с нормативно установени показатели се отнася за всеки отделен
клиент, за който индивидуално потребената електрическа енергия се отчита по
електромер на дружеството.
На следващо място никъде в нормативната уредба не е налице
диференциран подход по отношение на доставяната електрическа енергия от
дружеството на неговите клиенти въз основа на качеството на обекта, който консумира
енергията, собствеността на енергийните съоръжения или географски и други
особености. Напротив, налице е унифициран подход в тази връзка, който се извлича и е
в съответствие, както с действащото национално законодателство в областта на
енергетиката, така и на европейското такова.
Така съгласно чл. 88, ал 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ) разпределението на
електрическа енергия е услуга от обществен интерес. Този вид услуга съгласно § 1, т.
66б от Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката представлява
транспортирането, доставката или снабдяването с енергия или природен газ с
определено качество, регулирана цена или цена, определена по одобрена от комисията
методика и договорни други условия, която не може да бъде отказвана по причини,
непосочени в закона. Цитираните разпоредби съответстват и на чл. 27 от Директива
(ЕС) 2019/944 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 година относно
общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за изменение на Директива
2012/27/ЕС, който дефинира какво представлява универсална услуга, а именно: Това е
правото да се доставя на битовите клиенти и малките предприятия електроенергия с
определено качество в рамките на тяхната територия на конкурентни, лесно и ясно
съпоставими, прозрачни и недискриминационни цени.
По отношение на възражението на дружеството – жалбоподател за
неправилно приложение на института на „Повторността“, поради което му е наложена
имуществена санкция в размер на 60000 лева на основание чл. 206, ал. 3 от ЗЕ, съдът
намира следното: В съответствие с трайната и непротиворечива съдебна практика по
НПК, в обстоятелствената част /фактическо обвинение/ на обвинителния акт /АУАН на
плоскостта на административното наказване/ следва да са очертани фактите, които
обуславят съставомерност на деянието. Трябва да са очертани всички факти, включени
в състава - основен, привилегирован и квалифициран. Не може да има спор, че
7
повторността е елемент от обективна страна на квалифицирания състав на
нарушението /съставомерен признак/. Затова в АУАН следва да бъдат описани фактите
- чл. 42, т. 4 ЗАНН, обуславящи този квалифициращ признак, а именно, че съответното
дружество е извършило нарушението, предмет на административнонаказателното
обвинение, в условията на повторност. В конкретния казус по категоричен начин се
установява, че актосъставителят не е описал факти, обосноваващи извод за
„повторност“ на поведението на дружеството, а наличието на предходни
санкционирания на субекта е отразено едва при издаването на НП. При това
положение съдът намира, че действително е налице несъответствие между АУАН и НП
и то не се изразява в неточна квалификация от страна на актосъставителя, която
съгласно Тълкувателно Решение № 3 от 10.05.2011 г. по т.д.№ 7/2010 г., ОСК на ВАС
би могла да бъде преодоляна чрез посочване на правилната квалификация в НП, а
представлява липса на посочване на факти в акта, които се въвеждат за първи път с
НП. В тази хипотеза следва да се приеме, че неправилно административнонаказващият
орган е приложил санкционна норма, предвиждаща наказание за повторно извършено
нарушение, без това обстоятелство да е установено по надлежния ред и без на
жалбоподателя да е предоставена възможност да се защити срещу това обвинение още
със съставянето на акта. Същото е съществен елемент от обективната страна на
нарушението, поради което не може да се приеме, че непосочването му в АУАН може
да бъде санирано на основание чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Казано по друг начин,
обстоятелствата, описани в обжалваното НП, не кореспондират с установеното в
АУАН, тъй като в последния липсват констатации на актосъставителя за повторност на
нарушението, и в двата акта всъщност са описани състави на различни нарушения. В
случая на жалбоподателя е съставен АУАН за по-леко наказуемо деяние, а с
обжалваното НП е наказан за по-тежко наказуемо деяние. В тази връзка съдът намира,
че е недопустимо за пръв път в НП да се прави допълнително или различно описание
на нарушението от обективната му страна, което описание да не е отразено в
съставения преди това АУАН, т.е. недопустимо е посочването на допълнителни
обстоятелства, касаещи извършването на нарушението, непосочени в акта за неговото
установяване.
Когато тези белези не са били посочени на лицето в съставения му АУАН,
този пропуск действително представлява процесуално нарушение, но в случаите,
когато нарушаването на материално-правната норма от страна на жалбоподателя е
надлежно доказано, съдът намира, че не е налице основание за отмяна на наложеното
НП, а за изменение на определената санкция в благоприятен за нарушителя аспект, в
съответствие с размерите на наказанието, предвидени в основната санкционна норма.
Това е така, защото за да бъде отменено НП се изисква не само санкционираното лице
да не е извършило нарушение според квалификацията на основанието за ангажиране на
административнонаказателната му отговорност в НП, а и според фактите на
8
обвинението. Този извод на съда е съобразен и с предоставената му възможност да
постанови съдебен акт по извършеното нарушение, когато се налага приложение на
закон за по-леко, същото или еднакво наказуемо нарушение, и да измени НП, като
преквалифицира извършеното нарушение или основанието за ангажиране на
отговорността /санкционната норма/ - по аргумент по чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН.
Правомощието на съда да измени НП не обхваща единствено възможността да намали
размера на наказанието или да го замени с по – леко по вид от предвидените за същото
нарушение. Съдът може да измени наказателното постановление и като приложи закон
за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на
обстоятелствата на нарушението.
В конкретния случай и съобразявайки изложеното по – горе съдът намира,
че след като от събраните по делото доказателства безспорно се установи, че
дружеството – жалбоподател е осъществило състава на чл. 206, ал. 1 от ЗЕ, на същото
следва да се наложи наказанието, предвидено в тази разпоредба на закона, а именно
имуществена санкция от 20 000 до 1 000 000 лева. Предвид тежестта на нарушението,
имущественото състояние на наказаното лице, целите на наказанието, предвидени в чл.
12 от ЗАНН и не на последно място обстоятелството, че един месец преди съставянето
на акта е отстранено нарушението, видно от Констативен протокол от 16.12.2020
година /стр. 23 от делото/, съдът намира, че на дружеството – жалбоподател следва да
се наложи санкция в размер на 30000,00 лева, в който смисъл наказателното
постановление следва да се измени, доколкото деянието не разкрива белезите на
„маловажно нарушение“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Предвид изхода на делото жалбоподателят следва да заплати
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство на наказващия
орган в размер на 60,00 лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 61 от 12.05.2021 година, издадено
от председателя на Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, с което на
„Електроразпределение Север“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, район Владислав Варненчик, Варна Тауърс – Е, бул. Владислав
Варненчик, представлявано от членовете на управителния съвет: Р.Л. И.Г. и А.К., за
извършено нарушение по чл. 206, ал. 1 от Закона за енергетиката и на основание чл.
206, ал. 3 от същия закон му е наложена имуществена санкция в размер на 60000,00
лева, като на основание чл. 206, ал. 1 от Закона за енергетиката налага на
9
„Електроразпределение Север“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, район Владислав Варненчик, Варна Тауърс – Е, бул. Владислав
Варненчик, представлявано от членовете на управителния съвет: Р.Л. И.Г. и А.К.
имуществена санкция в размер на 30 000,00лв. /тридесет хиляди/ лева.
ОСЪЖДА „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, район Владислав Варненчик, Варна Тауърс
– Е, бул. Владислав Варненчик, представлявано от членовете на управителния съвет:
Р.Л. И.Г. и А.К., да заплати на Комисията за енергийно и водно регулиране – София
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство по делото в размер
на 60,00лв. /шестдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
гр.Габрово в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
10