№ 541
гр. Плевен, 18.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Дария Ив. Митева Маринова
при участието на секретаря Поля Г. Видолова
като разгледа докладваното от Дария Ив. Митева Маринова
Административно наказателно дело № 20224430201397 по описа за 2022
година
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА чл. 59 от ЗАНН.
Производството е образувано е по жалба на З. С. П. , ЕГН ********** ,адрес: с.К. ул
Н. 2А, срещу Наказателно постановление № 381а-/21 от 02.06.2021 г., издадено от Ю.А.П.
на длъжност началник Първо РУ **** при ОД на МВР град Плевен , с което на
жалбоподателя, за извършено нарушение по осн. чл. 28, ал. 1 вр с чл 3 от ЗНССПЕЕН 112 , на
осн. чл. 38, ал. 1 пр.1 от ЗНССПЕЕН 112 се налага глоба в размер на 2000лв.
С жалбата се моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление
като незаконосъобразно и не отговарящо на действителността. В провелото се
пред настоящата съдебна инстанция съдебно заседание за жалбоподателя,
редовно уведомен, се явява адв.М.З.-ОК-В.Търново, които поддържа жалбата.
За административно наказващият орган, редовно призован, не се явява
представител в съдебно заседание.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста
на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна
следното:
На 02.05.21г около 04,10 часа в с.К. ,ул Хан Аспарух 27,подава сигнал на ЕЕНС-112-
единен европейски номер 112. Неотговарящ на истината.с цел отвличане на вниманието на
органите на МВР.
Лицето се опита да изпрати патрула на полицията на неверен сигнал,за да се качи в
нетрезво състояние в личният си автомобил и да го управлява.
С тези си действие в АУАН административно наказващият орган е изписал ,че е
1
нарушил чл 28 ал1 от ЗНССПЕЕН.112.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства,
които са противоречиви и не съответстват на фактическата обстановка.
Разпитани са в хода на съдебното следствие актосъставителят Ж. Ц. Ж. ,които твърди че в
часът и датата написано в АУАН ,жалбоподателят се е обадил на тел.112,че някакви мотори
бръмчат.Изпратени са с колегата му св. Ч. на този сигнал и установили че сигнала не се
потвърждава,като след малко минал автомобил ,които се управлявал не от жалбоподателят ,
а от друг , а жалбоподателят бил на мястото на пътник отпред.Спрели за проверка
въпросният автомобил извели двете лица от него и установили,че пътникът-жалбоподателят
е видимо пиян и миришел на алкохол.Попитали го защо подова сигнал на тел.112,което
според актосъставителят той отрекъл ,при което му бил съставен АУАН.
Шофьора управлявал л.а на жалбоподателят дал за проверка СУМПС и не бил пиян.
От разпита на св.Ч. С. Ч.-свидетел на АУАН,твърди че като били с колегата му в с.К. със
патрулният автомобил които били паркирали чули как жалбоподателят се обажда на тел.112,
че мотористи нарушават нощната тишина.
На въпрос зададен в хода на съдебното следствие ,какво точно е съобщил жалбоподателят
,той отговаря че не е чул ясно какво говори но е говорил на тел 112.
След което жалбоподателят заминал в друга посока ,но покрай тях минал неговия лек
автомобил които бил спрян за проверка управляван от друго лице.Също така свидетелят Ч.
твърди пред съда ,че в АУАН е записано че жалбападателят подал сигнал на тел.112 за да ги
заблуди ,тъй като те имали предварителни данни че това лице ще управлява в нетрезво
състояние.Но жалбоподателят бил пътник той даже не бил в автомобилът които те спрели за
проверка.Тези обстоятелства твърди св. По АУАн Ч.,които отрича жалбоподателят да е бил
в автомобила.
Не в тази насока са показанията на актосъставителят,които твърде че жалбоподателят П. е
бил от дясната седалка когато е спрян автомобилът за проверка.Като шофьорът на
автомобилът заявил че жалбопадателят му се обадил преди това да прекара автомобилът му
че е пил.за това те със своя колега си направили такъв извод които го отразил в АУАН.Той
също отрича да е видял мотористи да преминават в селото.
В хода на съдебното следствие са разпитани и свидетелите- М.П. които бил в автомобил на
жалбоподателят заедно със шофьора св. Д.А..
Същият твърди че прекали автомобила на жалбоподателя тъй като той помолил Д. ,тъй като
той бил употребил алкохол.Спрели ги за проверка и на Д. писали акт за някакъв фар.Като
преди това през селото минали мотори които издавали много силни звуци.
В тази насока са и показанията на свидетелят Д.А.- шофьора на лекия автомобил на
жалбоподателят П. ,които твърди че братовчед му З. се обадил и го помолил да му закара
колата ,тъй като бил пил. Тъкмо минали пряката и бил спрян за проверка от полицейски
патрул ,поискали му документите ,преглед на колата и тъй като намерили една пукнатина на
фара му съставили АУНН.Докато му пишели акта се върнал на мястото на проверката и
жалбоподателят З. П. на които също му написали акт,че се е обадил на тел.112.,за да
отклони вниманието на патрулната.
Така описаната фактическа обстановка не става ясно по точен и категоричен начин какво се
е случило и защо полицейските служители са си направили този извод че е подаден фалшив
сигнал на тел.112,също не става ясно за какво точно е обаждането ,т.е за какво се отнася ,тъй
като не е записано в диапозитиви на АУАН,едва в хода на съдебното следствие се
споменала че става въпрос за шум вдиган от мотори.
2
Буди недоумение от къде полицейските служители и по точно актосъставителя си е
направил такъв извод-че жалбоподателят е подал неотговарящ на истината сигнал с цел
отвличане на вниманието на органите на МВР,че жалбоподателят се опитал да изпрати
патрул на неверен сигнал ,за да се качи в нетрезво състояние в личният си автомобили да го
управлява.
Точно обратното доказва се от разпита на двамата свидетели разпитани в хода на съдебното
следствие М.П. и Д.А. ,че жалбоподателят З. П. се е обадил на Д. ,да му прекара
автомобилът ,тъй като е употребил алкохол. Този факт се потвърждава и в разпита дори на
полицейските служители, дори З. П. не е бил и в автомобилът.
От къде е направен този извод от актосътавителят,за да го отрази във фактическата
обстановка в АУАН след това преповторена и в НП за бъдещо събитие –бъдещо нарушение
не става ясно на съда.
На следващо място, актосъставителят е съставил акта без да извърши каквато и
да е проверка на случая.
По делото не се събра доказателствен материал, който да не поставя под съмнение така
установените факти.
От самото наименование на акта като властническо волеизявление следва,
че ролята на актосъставителя е да установи извършено ли е административно
нарушение. Не се изисква в тази първоначална фаза на административно
наказателното производство той да извършва пълно разследване на случая,
каквото правомощие има наказващият орган. Все пак обаче възлагането на
дейността по съставяне на акта само на строго определени от закона лица
означава, че е релевантно именно тяхното волеизявление по установяване на
нарушението. Ето защо актосъставителят трябва да направи лични изводи и
констатации, които да основе на наличните данни за извършено нарушение. Тези
констатации може да почиват на непосредствените впечатления на други лица и
дори на разследване, извършено от други лица. Не е допустимо обаче
актосъставителят изобщо да не извърши самостоятелна дейност по преценка на
събраните данни и извеждане на собствени заключения, както в случая. От всички
събрани доказателства не се доказа извършването на нарушението.
Недопустимо е лицата да носят административно наказателна отговорност
въз основа само на предположения дали е извършено вмененото нарушение. Тъй
като административно наказателното обвинение не е доказано по несъмнен начин,
неправилно е издадено обжалваното наказателно постановление. Наказаващият
орган е следвало да се убеди категорично в неверността на сигнала. По този начин
би се възпрепятствала целта на ЗНССПЕЕН 112, а именно – реакция в спешни
случаи и защита на гражданите, а не последните, под страх от отговорност, преди
да се обадят да трябва да си обезпечават доказателства, че действително имат
нужда от помощ.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59,
ал.2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. НП е връчено
лично на жалбоподателят
3
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:
Във връзка с липсата на компетентността на АНО.
Настоящият състав намира, че АУАН и НП са издадени от некомпетентни
органи. По преписката е представена заповедта, с която АНО е упълномощен да
издава НП, тъй като чл.32, ал.2 от ЗНССПЕЕН 112 наказателните постановления
се издават от директора на дирекция „Национална система 112“ или от директора
на ОДМВР, или оправомощените от тях длъжностни лица.
В НП АНО е отбелязал че е оправомощен да издава наказателни
постановления във връзка с процесното нарушение.
При това положение съдът няма основания да приеме, че издателят на НП –
началника на РУП Д.Митрополия при ОД на МВР гр.Плевен .е компетентен да
издава НП.
Във връзка с липсата на пълно и точно описание на вмененото на
жалбоподателя нарушение.
Дори да се приеме, че АНО и актосъставителят са компетентни да издадат
съответно НП и АУАН, съдът намира, че са допуснати съществени процесуални
нарушения в хода на административно наказателното производство. Видно от
съставения акт и издаденото въз основа на него наказателно постановление,
вмененото на наказаното лице деяние не е индивидуализирано и не съдържа
конкретно посочени действия и поведение, осъществяващи състава на приетото за
извършено административно нарушение. Като нарушена е посочена нормата на
чл.28, ал.1 от ЗНССПЕЕН-112, която разпоредба в диспозитива си предвижда
няколко забрани – телефона да не се ползва по предназначение, да не се избира
автоматичното от електронни устройства и да се пускат предварително записани
съобщения, както и да се предават неверни и заблуждаващи съобщения и сигнали
за помощ. В случая, така, както е описано деянието не става ясно за коя от
хипотезите, предвидени в нарушената разпоредба, е наложено наказание, тъй
като са възпроизведено не точно част от хипотезите , а само е записано
подава сигнал не отговарящ на истината,като същевременно не е посочено
какво е съдържанието на конкретното съобщение или сигнал за помощ, за да
се прецени дали същото е невярно, заблуждаващо или че телефона се ползва
не по предназначение.
Нещо повече, очевидна е допуснатата от АНО грешка при даване правна
квалификация на нарушението и подвеждането му под съответната санкционна
норма. Като нарушена е посочена санкционната норма на чл.38, ал.1 пр.1 от
ЗНССПЕЕН-112, а като санкционна е посочена материално – правната норма на
чл.28, ал.1 от ЗНССПЕЕН-112. Така посочената неточност е въведена още с
АУАН, а в последствие е била възпроизведена и в НП и безспорно ограничава
допълнително възможността както на жалбоподателя, така и настоящия съдебен
състав да разбере, във връзка с кое точно нарушение и на какво основание е
ангажирана отговорността на жалбоподателя.
Непълното описание на конкретните фактически обстоятелства, при които е
извършено нарушението, непълното отразяване на признаците от състава му и
непосочване на нарушените виновно разпоредби, нарушава изискванията на
4
ЗАНН към формата и съдържанието на наказателното постановление и обосновава
отмяната му като незаконосъобразно.
По тези съображения съдът приема, че са налице множество основания,
които налагат отмяна на обжалваното наказателно постановление.
По Разноските:
Съгласно нормата на чл. 63, ал.3 ЗАНН страните имат право на разноски.
Въпроса за възлагането на разноските в административно наказателния
процес обаче е изрично уреден в чл. 63, ал.3 ЗАНН, а именно по реда на АПК,
което изключва приложението на принципа на чл. 189, ал.3 НПК.
В АПК въпросът за възлагането на разноските е уреден в чл. 143, в който е
посочено, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или
отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските
по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. Подателят на жалбата има право на разноски по ал.
1 и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него
административен акт. Когато съдът отхвърли оспорването или подателят на
жалбата оттегли жалбата, страната, за която административният акт е
благоприятен, има право на разноски. Когато съдът отхвърли оспорването
или оспорващият оттегли жалбата, подателят на жалбата заплаща всички
направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за
един адвокат, определено съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за
адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв.
Жалбоподателят е доказал направени разноски в размер на 300 лева за
адвокатски хонорар,като за горницата до 780 лв отхвърля като неоснователно
искането за присъждане на адвокатски хонорар.
В случая въззиваемата страна Началник Първо РУ **** при ОД на МВР град Плевен
не е самостоятелно юридическо лице, което означава, че разноските следва да
бъдат възложени върху ЮЛ от което е част наказващия орган, а именно ОД
МВР- Плевен, като второстепенен разпоредител с бюджетни кредити по
аргумент от чл. 43 ЗМВР. Така и Решение № 13009 от 02.10.2019 г. по адм. д.
№ 7758/2018 на Върховния административен съд
Действително самото ОДМВР-Плевен в случая не е страна по
производството, но по силата на изричната законова норма, именно то следва
да бъде осъдено да заплати разноски на жалбоподателя за адвокатско
възнаграждение.
Поради всичко изложено по-горе и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
съдът
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
5
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №381а-/21 от 02.06.2021 г., издадено от
Ю.А.П. на длъжност началник Първо РУ **** при ОД на МВР град Плевен , с което на
жалбоподателя З. С. П. , ЕГН ********** ,адрес: с.К. ул Н. 2А , за извършено нарушение
по осн. чл. 28, ал. 1 вр с чл 3 от ЗНССПЕЕН 112 , на осн. чл. 38, ал. 1 пр.1 от ЗНССПЕЕН 112 се
налага глоба в размер на 2000лв.
ОСЪЖДА ОД на МВР град Плевен да заплати разноски на
жалбоподателя З. С. П. , ЕГН ********** ,адрес: с.К., ул Н. 2А сумата от 300 лева,
представляващи разноски по делото за адвокат .
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
–гр.Плевен .в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6