Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 3689 02.11.2018 година град Пловдив
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVI
граждански състав, в публично заседание на двадесет и трети
октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР ТОЧЕВСКИ
при участието на секретаря Ангелина Димитрова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 12755 по описа на съда за 2018 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 124 от ГПК.
Ищецът „Хасиенда“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Ивайловград, ул. „Бор” № 2, представлявано от *** Л.В.Б., чрез пълномощника си адв. М.Д., е предявил против „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, представлявано от Ж.П.С. и Р.Д., иск за признаване на установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 191, 54 лева, представляваща допълнителна сума по дебитно известие № **********/ 25.07.2018 г. към фактура № **********/ 23.07.2016 г., кредитно известие № **********/ 25.07.2018 г. към фактура № *********/ 23.07.2016 г., дебитно известие № **********/ 25.07.2018 г. към фактура № **********/ 23.06.2016 г., кредитно известие № **********/ 25.07.2018 г. към фактура № **********/ 23.06.2016 г., за периода 18.05.2016 г.- 28.06.2016 г., представляваща цена на допълнителна ел. енергия, отчетена чрез електромер № ***.
В исковата молба се твърди, ищецът че притежавал обект хотел- ресторант в ***,***, като измерването на ел. енергията ставало чрез електромер, собственост на ответника и монтиран на границата на имота в метален шкаф, до който достъп имали само служители на ответника. Месечно на клиента се фактурирали услугите по снабдяване, пренос и достъп до ел. енергия по одобрени от ДКЕВР цени. С писмо от 26.07.2018 г. ответникът уведомил ищеца, че му дължи сума в размер на 191, 54 лева за периода 18.05.2016 г.- 28.06.2016 г., която поради едностранно констатирана неизправност в електромера била начислена по неясен и неопределен начин. Не ставало ясно начина на установяване на тази допълнително потребена ел. енергия, нито периода, за който била начислена, като едностранната корекция почивала на предположение за ползвана енергия. От писмото се установявало, че електромерът на обекта с № *** бил с манипулирана тарифна таблица, а към приложените дебитно известие № **********/ 25.07.2018 г. към фактура № **********/ 23.07.2016 г., кредитно известие № **********/ 25.07.2018 г. към фактура № *********/ 23.07.2016 г., дебитно известие № **********/ 25.07.2018 г. към фактура № **********/ 23.06.2016 г., кредитно известие № **********/ 25.07.2018 г., било видно, че корекцията касаела две стари фактури за вече заплатена енергия. Твърди се, че количеството отчетена ел. енергия не било удостоверено надлежно по начините и реда, посочен в нормативните актове и ОУ на ответника. Интерес от иска се мотивирал от това, че при неплащане в 10- дневен срок от крайния срок за плащане, съществувала възможност за преустановяване на снабдяването с ел. енергия на обекта. Моли за постановяване на решение, с което да се признае за установено, че не дължи допълнително начислените му сума. Претендира и разноски. В съдебно заседание страната не се явява, като представя писмено становище по спора.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез пълномощника си е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска по основание и размер. Твърди, че сумата била дължима за редовно използвана ел. енергия, ежемесечно отчитана. ОУ на ответника били одобрени от ДКЕВР и публикувани в печата, като общоизвестни. Посочва се, че на 28.06.2016 г. служители на „ЕР Юг“ ЕАД посети имота на ищеца и извършили проверка на електромера му, като го подменили с друг и предали за метрологична експертиза. Всички действия по проверката били описани в протокол, съставен в присъствието на *** на ищеца. Метрологичната експертиза установила, че била променена тарифната таблица по часови зони, като до 10.00 часа и след 15.00 часа се отчитало на нощна тарифа, която била на по- ниска стойност. В паметта на уреда били запаметени реалните количества ел. енергия, използвана от клиента, от което се установявало точния размер на сумата, която следвало да се доплати като неправилно отчетена в тарифната зона. В тази връзка били издадени кредитни и дебитни известия към двете фактури, като началната дата на корекцията била 17.05.2016 г.- първата възможна след извършената манипулация на 16.05.2016 г. Моли за отхвърляне на иска, също претендира разноски. В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа отговора.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
На 28.06.2016 г. представители на ЕВН ЕР са съставили констативен протокол с № ***за извършена техническа проверка на електромер с фабричен № ***. Същият е бил демонтиран и изпратен за метрологична експертиза, според протокола на която била променена тарифната таблица по часови зони, поради което уредът не съответствал на метрологичните и техническите изисквания.
По случая са издадени фактури, както и кредитни и дебитни известия към тях, според които следвало да се доплати сумата за реално изразходвана ел. енергия от 191, 54 лева.
По делото е приета комплексна съдебно- техническа и счетоводна експертиза, по която вещото лице въз основа на писмените доказателства по делото установява промяна на тарифната таблица по часови зони в електромера, като посочва, че правилно било начислено като стойност и като потребление количеството ел. енергия, което било реално потребено, но неправилно разпределено по тарифи поради манипулацията.
Като писмени доказателства са приети копия от констативен протокол за извършената проверка, уведомително писмо до абоната за корекцията, фактури, кредитни и дебитни известия към тях и констативен протокол от БИМ за извършена метрологична експертиза на уреда за измерване.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
В случая е предявен отрицателен установителен иск за недължимост на сума за допълнително начислена електрическа енергия, поради което ответникът трябва безспорно да установи съществуването на претендираното от него вземане и размерът му, а ищецът- да докаже възраженията си срещу недължимостта на твърдяното задължение.
Безспорно е по делото, че ищецът е клиент на ответника и абонат на неговите услуги по пренос на ел. енергия, като провереният електромер е отчитал консумация на търговски обект. Основният въпрос по делото е това дали са били налице предпоставките за извършване на подобна едностранна корекция на сметката за електроенергия, чрез начисляване според методиката на допълнителната за плащане сума.
В чл. 47- 51 от ПИКЕЕ са регламентирани случаите, в които е допустимо извършването на корекции на сметки на потребителите при неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и начините, по които следва да бъде извършено преизчислението на количеството потребена такава. Тези случаи като цяло се свеждат до две групи: първо- на констатирано обективно неизмерване, неправилно или неточно измерване и второ- на субективно въздействие върху измервателната система. Предвидена е още обективна отговорност на потребителя, като изключение от общото правило за наличие на вина при ангажиране отговорността за вреди. Корекция може да се допусне при липса на средство за търговско измерване или при установено несъответствие на метрологичните и/или техническите характеристики на средството за търговско измерване със заложените нормативи.
С измененията на ЗЕ, които са в сила от 17.07.2012 г., вече съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, но само, ако е изпълнил задължението си по чл. 98а ал. 2 т. 6 и по т. 83 ал.1 т. 6 от ЗЕ за предвиждане в ОУ на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и при налични правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. С изменението на закона се въвежда нова уредба на обществените отношения, като следва да се приеме, че след въпросното изменение, съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, както и при доказано изпълнение на задълженията си по чл. 98а ал. 2 т. 6 и чл. 83 ал. 1 т. 6 от ЗЕ. Следва да се отбележи, че в договорните отношения между страните по принцип важи правилото за виновния характер на договорната отговорност, освен в случаите, когато е предвидено изключение и обективна /безвиновна/ такава, каквато е тази, регламентирана с нормата на чл. 50 от ПИКЕЕ.
Съгласно изменението на горецитирания текст в ЗЕ като необходимо съдържание на ОУ е предвидено и задължително уреждане на реда за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметки, каквото изискване липсва в по-старите редакции на закона и в заварените от новата уредба ОУ на ответника, служебно известни на съда. Следователно, ответното дружество не е изпълнило задълженията си по чл. 98а ал. 2 т. 6 и по чл. 83 ал. 1 т. 6 от ЗЕ, а именно- да предвиди в общите условия на договорите си ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция въз основа на ПИКЕЕ. Оттук следва, че в конкретния случай не е изпълнен фактическият състав, пораждащ правото на крайния снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно или непълно отчитане на потребената ел.енергия, тъй като снабдителят не е изпълнил задълженията си да издаде и публикува нови ОУ, чието съдържание да отговаря на изискванията в цитираната нова законова регламентация, доколкото в заварените общи условия липсва уреден ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция.
От така изложеното следва, че, за да е допустима едностранната корекция на оператора, трябва да са налице три предпоставки: първо- предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка; второ- наличие на правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите за измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, както и за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената ел. енергия; трето- спазването на правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите за измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване.
Както вече беше посочено, ответникът не е изпълнил задълженията си по чл. 98а ал. 2 т. 6 от ЗЕ да приеме и публикува нови ОУ, тъй като действащите ОУ не съдържат специален ред за уведомяване в сочената хипотеза, видно от съдържанието на цитираната норма- чл. 28, ал. 2 от ОУ, която предвижда, че клиентът следва да бъде уведомен, но не и начина и реда за това. Така липсва първата от горните три предпоставки за корекция.
На следващо място, липсва и третата предпоставка, защото не е спазена и уредената в ПИКЕЕ процедура за извършване на корекцията. Според действащото законодателство (чл. 120 ал. 1 от ЗЕ и чл. 28 ал. 8 от Наредба № 6/ 09.06.2004 г.) средствата за търговско измерване, както и електромерните табла, са собственост на електроразпределителното дружество, което е длъжно да ги поддържа в изправност за своя сметка, да обезпечава правилното им функциониране и да следи за отклонения в измерването. Неправомерното въздействие или нерегламентираният достъп до тях е свързан с извършването на такава манипулация върху уреда, която се изразява в способността за точното и коректно измерване на реално консумираната енергия. В тежест на ответника е да докаже наличие на осъществен без санкцията на дружеството достъп на абоната до електромера, за да се ангажира отговорността му, като при липса на всякакви данни в тази насока не може да се презюмира виновно поведение на потребителя по извършване на неправомерна манипулация или осъществяване на нерегламентиран достъп. Клиентът няма как да носи отговорност, защото няма задължения по експлоатацията на уреда, нито пък по делото се установяват негови неправомерни действия в тази насока. В тази връзка е недопустимо да се ангажира отговорността на абоната чрез едностранна корекция в сметките му за минал период, защото правоотношението между доставчика на ел. енергия и потребителя е договорно и единствено недобросъвестното поведение на едната страна по договора представлява основание по смисъла на чл. 82 от ЗЗД тя да бъде санкционирана за всички настъпили за контрагента й вреди. Затова, след като не е било констатирано съответно виновно поведение на клиента, липсва законово основание за извършване на въпросната едностранна корекция, която би могла да се извърши единствено, ако абонатът е осуетил или препятствал правилното отчитане.
Отделно от това, едностранната корекция на сметка за вече
доставена и ползвана ел. енергия противоречи на норми от действащото
законодателство, които уреждат потребителските права- чл. 143 т. 6 и т. 18 от
Закона за защита на потребителите. Коментираните клаузи от ЗЕ и ПИКЕЕ са
нищожни по смисъла на чл. 26 ал. 1 от ЗЗД поради противоречието им със закона,
защото нарушават основни принципи за равнопоставеност
на страните в договорното правоотношение и засягат защитата на интересите на
потребителите при продажбата им на ел. енергия. Така абонатът е поставен в
неравноправно положение, защото няма как да защити интереса си при предприета
от страна на дружеството служебна корекция на сметката му за минал период,
когато доставената и потребена енергия му е била
редовно отчитана и заплащана във времето. Именно в този смисъл нормите са
неравноправни, защото без да се държи сметка за виновното поведение на една от
страните по договора, същата е принудена да търпи санкционни последици при
добросъвестно изпълнение на задълженията си по заплащане на доставената
енергия.
Предвидената възможност в материалния закон не създава
право за едностранна корекция на сметки на клиента, а измененията в нормативния
акт, както вече се посочи, касаят съдържанието на общите условия на оператора
при реда за уведомяване на абоната в подобни случаи. Тази законова възможност
за корекция на сметка за ел. енергия за изминал период съвсем не означава
автоматично начисляване на суми за неточно измерена ел. енергия, а предвижда
такова само и единствено след надлежно доказване на всички предпоставки за
ангажиране отговорността на потребителя, регламентирани в чл. 48 ал. 1, чл. 47
и чл. 45 от ПИКЕЕ, включително след установяване по несъмнен начин, че грешката
в отчитането на ел.енергията, неправилно/неточното й измерване или неизмерване
се дължат на виновното поведение на клиента съгласно чл. 82 от ЗЗД, уреждащ
отговорност за вреди вследствие на неизпълнение на договорни задължения.
Обективната отговорност, на която се позовава ответникът, по принцип е
изключение, доколкото ангажира отговорността на едно лице, без да се държи
сметка за субективното му отношение, поради което нейното залагане в правна
норма е правомощие единствено на законодателя. Такава клауза, предвиждаща
обективна безвиновна отговорност на потребителя на
ел. енергия, не се съдържа в ЗЕ, поради което остава приложима общата
разпоредбата на чл. 82 от ЗЗД, регламентираща пределите на имуществената отговорност при
неизпълнение на договорно задължение, която винаги е виновна и е в границите,
очертани в тази норма, както по- горе вече беше посочено. Това е така, тъй като
не може нито с подзаконов нормативен акт, още по- малко пък с правила,
създадени от орган без законодателни правомощия, да се дерогират
разпоредби на закон. Както се отбеляза, посочените разпоредби на ПИКЕЕ, към
които препраща ЗЕ, по никакъв начин не изключват вината на насрещната страна
при неизпълнение на задължения по договора, а само регламентират принципите за
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия и процедурата за изчисляване на консумирана ел. енергия
съгласно чл. 83 т. 6 от ЗЕ и раздел девети от ПИКЕЕ. Те не изключват
необходимостта от установяване, че именно абонатът е извършил действия,
нарушаващи въведената в чл. 45 и чл. 48 от ПИКЕЕ забрана за потребителите да
въздействат неправомерно върху собствените на преносното дружество средства за
търговско измерване (чл. 121 от ЗЕ).
За пълнота на изложението, следва да се отбележи, че не
могат да се приемат за доказани констатациите в протокола на база изслушаната
по делото техническа експертиза, защото вещото лице е изготвило своето
заключение само и единствено въз основа на данните от констативния протокол от
експертизата на средството за измерване. Отразеното обаче в този протокол
несъответствие на електромера с метрологичните и технически изисквания няма
обвързваща сила, тъй като въпросната експертиза е частна, проведена е без
знанието на едната страна в процеса и не е била назначена от съда, за да се
приобщи като годно доказателство. Също така поискалата я страна като заявител
не ангажира доказателства за това дали са били спазени изискванията при
изготвяне на тази експертиза, свързани с демонтажа, предаването, съхранението и
изследването на уреда, за се прецени и достоверността на отразените в протокола
обстоятелства. В този смисъл е без значение обстоятелството дали правилно и в
съответствие с нормативните правила е била остойностена
съответната сума, след като основанието за корекция на сметката не се е
породило като право за ответника.
С оглед горното, не е необходимо да се навеждат повече
допълнителни съображения по всички наведени от страните доводи, защото като
краен резултат съдът намира, че предявеният отрицателен установителен
иск за недължимост на сумата се явява основателен и
като такъв следва да се уважи изцяло.
Предвид изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските в настоящото производство, доколкото такива се претендират, като за тях е представен съответен списък по чл. 80 от ГПК и са налице доказателства, че те са действително направени- внесена държавна такса в размер на 50 лева (лист 5 от делото) и платено адвокатско възнаграждение в размер на 300 (л. 7). Направените от ответника разноски за внесен депозит за вещо лице, както и за юрисконсултското възнаграждение на пълномощника му, си остават за негова сметка, без да се възлагат в тежест на противната страна. По направеното от ответника възражение за прекомерност на разноските за адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца, следва да се посочи, че с оглед цената на иска, според нормата на чл. 7 ал. 2 т. 1 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г., минималният размер на адвокатското възнаграждение на пълномощника следва да възлиза на сумата от 300 лева, колкото се и претендират. Законодателят не е предоставил възможността на съда да намаля размера на възнаграждението, когато то е в рамките на съответния минимум и доколкото не е допустимо същото да се редуцира под него, искането следва да се остави без уважение, като разноските за хонорара се присъдят изцяло в направения им размер.
Поради изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, представлявано от Ж.П.С. и Р.Д., чрез пълномощника му *** И.К., че „Хасиенда“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Ивайловград, ул. „Бор” № 2, представлявано от *** Л.В.Б., НЕ ДЪЛЖИ сумата от 191, 54 (сто деветдесет и един лева и петдесет и четири стотинки) лева, представляваща допълнителна сума по дебитно известие № **********/ 25.07.2018 г. към фактура № **********/ 23.07.2016 г., кредитно известие № **********/ 25.07.2018 г. към фактура № *********/ 23.07.2016 г., дебитно известие № **********/ 25.07.2018 г. към фактура № **********/ 23.06.2016 г., кредитно известие № **********/ 25.07.2018 г. към фактура № **********/ 23.06.2016 г., за периода 18.05.2016 г.- 28.06.2016 г., представляваща цена на допълнителна ел. енергия, отчетена чрез електромер № ***, за обект с ИТН: 1648216.
ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37,
представлявано от Ж.П.С. и Р.Д., чрез пълномощника си
*** И.К., да заплати на „Хасиенда“ ООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Ивайловград, ул. „Бор” № 2,
представлявано от *** Л.В.Б., чрез пълномощника му адв.
М.Д., направените по делото разноски, както следва: внесена държавна такса в размер на 50 (петдесет) лева и платено адвокатско
възнаграждение в размер на 300 (триста) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ : /п/
Вярно
с оригинала.
АД