Решение по дело №909/2019 на Районен съд - Ловеч

Номер на акта: 143
Дата: 6 юли 2020 г. (в сила от 13 ноември 2020 г.)
Съдия: Мария Димова Шолекова
Дело: 20194310200909
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 септември 2019 г.

Съдържание на акта

 

                       Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                          

                               град Ловеч, 06.07.2020 година

 

                                                          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пръви наказателен състав в открито заседание на четвърти юни двехиляди и двадесета година, в състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ШОЛЕКОВА

 

при секретаря : ВАНЯ КИРИЛОВА, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 909 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази:

 

          С наказателно постановление № 44/02.09.2019 год. на д-р А.Ц.В., директор на РЗИ - гр.Ловеч, е наложена на основание чл.212,ал.1 от Закона за здравето глоба размер на 200.00 /двеста/ лева на П.И.В., ЕГН: ********** *** за това, че при извършена проверка на 26.07.2019 г. за изпълнение на предписание на РЗИ – Ловеч с изх.№ 114/17.10.2018 г. от В.Н.В. – Ст.инспектор в Дирекция „Обществено здраве” на обект гробищен парк с адрес с.Л., общ.Ловеч е установено, че лицето П.И.В. на длъжност Кмет, отговорно за изпълнение на предписанието, не е предприело необходимите действия за изпълнение на предписаните мероприятия в рамките на определения срок, което представлява нарушение на чл.44 от Закона за здравето.

          Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят П.И.В., който го обжалва в срок и излага, че същото е неправилно и незаконосъобразно, тъй като при съставяне на АУАН са допуснати съществени процесуални нарушения на разпоредбите на чл.42, т.4 и т.5 от ЗАНН, а при издаване на НП нарушения на чл.57, ал.1,т.5 и т.6 от ЗАНН. Освен това сочи, че е нарушена процедурата по връчване на НП, като същото не му е връчено лично. Поради изложеното моли съда да отмени обжалваното НП.

          В с.з.жалбоподателят се явява лично и с адв.Х., която поддържа жалбата по изложените в нея съображения, като изтъква, че наказващият орган не е преценил всички факти и обстоятелства преди издаване на НП, сключените договори от Община Ловеч и Кметство с.Л.. Поради изложеното моли съда да отмени обжалваното НП, като присъди направените по делото разноски. Представя писмена защита.

          За ответника РЗИ Ловеч се явява адв.К., която сочи, че издаденото наказателно постановление е обосновано и  законосъобразно и не споделя възражението за липсата на описание на нарушението, тъй като в случая се касае за констатирано нарушение – неизпълнение на предписание, издадено на 17.10.2018 г. и както в АУАН, така и в НП са посочени законовите норми, които са нарушени. Изтъква, че срока на изпълнение на предписанието е удължаван два пъти по искане на жалбоподателя – един път до 31.12.2018 г. и втори път до 30.06.2019 г., което не би било необходимо, ако гробищният парк е бил почистен своевременно. Освен това жалбоподателят е знаел, че след 30.06.2019 г. ще има проверка и следвало да почисти поне алеите, ако не целия парк, за да се види, че има някакво почистване и че е започнато изпълнение на предписанието. Въпреки показанията на свидетелите, посочени от жалбоподателя, че гробищният парк е бил почистван всяка пролет, счита, че ако това е било така, то жалбоподателят е могъл да уведоми РЗИ и да бъде установено от проверяващите. Според свидетелите на РЗИ към момента на проверката 26.07.2019 г. гробищният парк е бил в много лошо състояние, липсват пътеки, което не би било така при редовно почистване. Поради изложеното моли съда да потвърди НП.

          От събраните по делото писмени доказателства, от показанията на свидетелите В., С., Ф., С. и Ц., както и от становището на представителите на страните, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

          На 20.08.2019 год. бил съставен АУАН № 045 от св. В.Н.В., в присъствието на св.Б.А.С. и М.М.Ф. срещу П.И.В., в качеството му на кмет на с.Л., за това, че при извършена проверка на на 26.07.2019 г. за изпълнение на предписание на РЗИ – Ловеч с изх.№ 114/17.10.2018 г. от В.Н.В. – Ст.инспектор в Дирекция „Обществено здраве” на обект гробищен парк с адрес с.Л., общ.Ловеч е установено, че лицето П.И.В. на длъжност Кмет, отговорно за изпълнение на предписанието, не е предприело необходимите действия за изпълнение на предписаните мероприятия в рамките на  определения срок, което представлява нарушение на чл.44 от Закона за здравето. По акта жалбоподателят е направил възражения, че няма основание за съставяне на акта, тъй като със средствата по договор ДВ 381/03.04.2019 г. и по параграф 0202 са почистени алеите и площите до телената ограда още през м.май. Поради падналите дъждове тревата и храстовата растителност отново са избуяли, за което никой няма вина. Въз основа на акта за нарушение е постановено обжалваното наказателно постановление.

Съдът намира, че констатациите в АУАН и издаденото НП съответстват на действителното положение и е безспорно доказано,че жалбоподателят е извършил нарушението по чл.44 от Закона за здравето, което му е вменено във вина. Това се потвърждава от показанията на актосъставителката В. и св.С. и М.. Видно от приложения протокол от извършена инспекция в обект с обществено предназначение – гробищен парк в с.Л./л.16/ присъстват констатации относно състоянието на гробищния парк към 26.07.2019 г. От разпита на актосъставителката се установява, че покрай оградата на старата част на гробищния парк и в самия парк са установили висока растителност, че проверяващите са направили 10 крачки и е било невъзможно да се влезе вътре, както и че същата е попитала жалбоподателя дали е почиствано, тъй като видими следи от рязане на клони, храсти и почистване не е имало. В тази връзка са и показанията на присъствалата на проверката св.М.. Поради възприетата от свидетелките гъста и висока дървесна растителност, трева и храсти покрай и във вътрешността на гробищния парк, същите са извели извод, че жалбоподателят не е изпълнил даденото му предписание № 114/17.10.2018 г. и са съставили АУАН за констатираното нарушение.

Съдът не споделя възраженията за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство, а именно на чл.42, т.3, т.4 и т.5, чл.57, т.5 и т.6 и чл.34, ал.1 от ЗАНН.  Неоснователно е възражението, че липсва дата на извършване на нарушението, тъй като представените от наказващият орган писмени доказателства се установява, че преди съставяне на акта е извършена проверка на 12.10.2018 год., в резултат на която е издадено предписание №114/17.10.2018 г. за отстраняване на констатираните нарушения със срок 22.11.2018 г. Предписанието е връчено на жалбоподателя на 25.10.2018 г./видно от обратна разписка л.11/ и няма данни да е обжалвано. На 29.10.2018 г. г-н В. с писмо №178 е поискал от РЗИ удължаване срока за изпълнение на  предписанието предвид настъпващия зимен сезон и създаването на необходимата организация за почистване на гробищния парк, което негово искане е било уважено и видно от писмо с изх.№ ЗК-01-5313/02.11.2018 г./л.13/ срокът за изпълнение на предписанието е удължен до 31.12.2018 г. Последвало е ново искане от г-н В. от 16.01.2019 г. до РЗИ за удължаване срока на изпълнение на предписанието и ново удължаване на срока до 30.06.2019 г./л.15/, като в писмо изх.№ 07-17-1/18.01.2019 г. на РЗИ изрично е отразено, че в едномесечен срок след изтичане на срока на предписанието ще бъде извършена проверка за неговото изпълнение.  Срокът на предписанието е изтекъл на 30.06.2019 г. и на 26.07.2019 год. е извършена проверка по изпълнението му, при която е установено, че не са изпълнени предписаните мероприятия, поради което е съставен акта. От така изложената хронология на събитията, за които жалбоподателят е бил в известност, няма никакво съмнение кога е извършено нарушението, което е осъществено чрез бездействие. Действително наказващият орган не е записал, че нарушението е извършено на 01.07.2019 г., първият ден след изтичане срока на предписанието, но в случая следва да се има предвид, че бездействието е продължило във времето и до 26.07.2019 г., както и че в акта и в НП изрично е посочено, че санкционираното лице не е предприело необходимите действия за изпълнение на предписаните мероприятия в рамките на определения срок, т.е. до 30.06.2019 г. По изложените съображения не се споделя и възражението за нарушение на чл.34, ал.1 от ЗАНН. Съдът не споделя и направеното възражение, че предписание №114/17.10.2018 г. е неясно, тъй като в същото изрично е записано, че следва да се извърши почистване на гробищния парк от избуялата гъста тревиста растителност и дървестна маса, където е необходимо, с цел да се осигури лесен достъп на гражданите до гробните места на техните близки, като в обстоятелствената част на предписанието подробно и ясно е описано състоянието на гробищния парк и местата с избуяла гъста растителност, както и нарушениия текст от Наредба №2/21.04.2011 г. Ето защо не може да се приеме, че жалбоподателят не е бил наясно какво изисква предписанието, същият не е изразил несъгласие с констатациите, не е искал разясняване на предписанието, така както е поискал удължаване на срока за изпълнението му, още повече при съставяне на акта е възразил и е изложил съображения, че е изпълнил предписанието.

Относно показанията на св.С. и Ц., съдът намира, че същите не са изцяло относими към състава на нарушението, за което е санкциониран жалбоподателят, тъй като никой от тях не депозира показания за състоянето на гробищния парк към датата на проверката, а само принципни показания за поддържането му с общи усилия, но в период, различен от този на проверката.

Относно представените граждански договори, сключени от Община Ловеч и Кметство Л. за почистване на гробищен парк с.Л., за които са представени и доказателства за заплащане на уговорената по тях сума за извършване на дейността, съдът намира, че същите не могат да бъдат противопоставени и не опровергават констатациите от проверката на 26.07.2019 г., послужили за съставяне на АУАН. Общоизвестен факт е, че необходимостта от поддръжка на всички паркове, вкл. и гробищни е по-голяма през летните месеци, тъй като именно тогава в резултат на пролетните дъждове и високите температури растителността избуява и препятства достъпа на хората до тях. Прекалено високата и гъста растителност, независимо дали се касае за трева, храсти или дървета освен, че затруднява достъпа до гробните места е и опасна, тъй като непочистените и неподдържани площи при висока температура и влажност създават благоприятни условия за развитие на кърлежи, които причиняват инфекциозни заболявания като лаймска болест и марсилска треска, както и за размножаването на влечуги, също опасни за живота и здравето на хората, поради което не се споделя становището на процесуалния представител на жалбоподателя за квалифициране на случая като маловажен.   

Настоящата инстанция не споделя и възражението за нарушение на чл.42,т.4 и т.4 и чл.57,т.5 и т.6 от ЗАНН. Съгласно чл.44 от Закона за здравето: „ Физическите и юридическите лица са длъжни да изпълняват задължителните предписания на държавните здравни инспектори и заповедите на органите за държавен здравен контрол. Това е състава на административното нарушение вменено във вина на жалбоподателя и отразяването в АУАН и в НП, че нарушителят не е  изпълнил конкретно предписание - цитирано с номер и дата на издаването му в указания срок, както е в случая е достатъчно за описание на нарушението. Не е необходимо според настоящия състав в АУАН и в НП да се преповтарят констатациите и предписаните мерки в предписанието, издадено в резултат на предходна проверка, при която вместо да се стигне до санкция за констатираните нарушения е дадена възможност на нарушителя да ги отстрани. Относно правната квалификация на нарушението, същата е съответна на описаните обстоятелства, съответна е и санкционната разпоредба, на която се е позовал наказващият орган при налагане на наказанието. Ето защо съдът приема, че правото на защита на санкционираното лице не е било нарушено или ограничено. Същият е имал възможност да разбере какво нарушение му се вменява във вина и да организира своята защита.

Не се споделят от настоящия състав и съображенията за опорочаване на процедурата по съставяне на акта, поради това, че същият не е съставен на посочената в поканата дата. Липсва протокол, че лицето спрямо което е отправена покана не се е явило на 06.08.2019 г. за съставяне на акта, но това не може да се приеме за нарушение на процедурата по съставяне на акта и още по-малко за съществено нарушение, тъй като чл.40,ал.2 от ЗАНН изисква надлежно връчена покана и позволява съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя, ако той не се яви, но контролните органи нямат задължение по закон да съставят протокол за неявяване на нарушителя, обичайно това се отразява в самия акт. В случая обаче АУАН е съставен в присъствие на нарушителя, същият е упражнил правото си на възражение по констатациите и му е връчен екземпляр от акта, поради което съдът приема, че е спазена процедурата по чл.40, ал.1 от ЗАНН. В тази връзка не се споделя и възражението по жалбата за връчване на НП, тъй като същото е връчено по пощата с обратна разписка и жалбоподателят е упражнил правото си на жалба, поради което не може да се приеме, че по някакъв начин са засегнати правата му в процеса.

Поради изложеното съдът приема, че В. е извършил нарушението по чл.44 от Закона за здравето, което му е вменено във вина, като не е предприел необходимите действия за изпълнение на  предписание №114/17.10.2018 год.на РЗИ-Ловеч в рамките на определения срок. АУАН и НП отговарят на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, нарушението е описано в достатъчна степен и правилно квалифицирано.

При определяне на наказанието наказващият орган е съобразил основанието за налагане на същото, разпоредбите на чл.12 и чл.27 от ЗАНН и е наложил наказание глоба в минималния предвиден от закона размер.

Предвид на изложените съображения съдът намира,че наказващият орган е издал едно законосъобразно и обосновано наказателно постановление, поради което същото следва да бъде потвърдено.

При този изход на процеса следва да бъде оставено без уважение искането на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски, като неоснователно.

          Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

         

                             Р   Е   Ш   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ 44/02.09.2019 год. на д-р А.Ц.В., директор на РЗИ - гр.Ловеч, с което е наложена на основание чл.212, ал.1 от Закона за здравето глоба размер на 200.00 /двеста/ лева на П.И.В., ЕГН: ********** ***, за нарушение на чл.44 от Закона за здравето, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя за пирсъждане на направените по делото разноски.

          Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

 

 

                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ :