О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№
…. 11.04.2018 г. гр.Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на
единадесети април две хиляди и осемнадесета година
в
закрито заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ ИВАНОВА
като
разгледа докладваното от съдия Женя Иванова
гражданско
дело № 904 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова молба
на Т.Г.К. против „Запрянови“ ООД, с която е предявен иск по чл. 422, ал.1 ГПК
за установяване съществуването на вземането на ищеца за сумата от 72,60 лева –
незаплатена наемна цена, за което вземане е издадена заповед № 4341/19.12.2017
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 6602/2017 г.
по описа на РС – Стара Загора.
Предявеният иск е недопустим по следните
съображения:
Съдът констатира, че горепосочената
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК е влязла в законна
сила, поради което ищецът няма правен интерес от завеждане на настоящия
установителен иск. В този смисъл са разрешенията, дадени в т. 10а от ТР 4 от
18.06.2014г. по тълк. дело 4/2013г. на
ОСГТК на ВКС. Съображенията са, че независимо от указанията до заявителя за предявяване
на установителен иск по чл. 415, ал. 1 ГПК, съдът, който разглежда иска, не е
освободен от задължението да провери абсолютните процесуални предпоставки,
които обуславят съществуването и надлежното упражняване на правото на иск. Служебната
проверка на съда, разглеждащ установителния иск, обхваща и наличието на
възражение на длъжника по чл.414, ал.1 ГПК и спазването на срока по чл.414,
ал.2 ГПК за подаването му пред съда по заповедното производство. В случая
липсва подаване на възражение от длъжника, който следва да се счита редовно
уведомен за издадената заповед, на основание чл. 50, ал.2 и ал. 4 ГПК.
Неприложими са разпоредбите на чл. 415, ал.1, т. 2 и чл.47,ал.5 ГПК, тъй като
те касаят само длъжник, който е физическо лице, а длъжникът в конкретната
хипотеза е юридическо лице - „Запрянови“ ООД. Ищецът следва да сезира
заповедния съд с искане за издаване на изпълнителен лист въз основа на влязлата
в законна сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Следователно същият няма
правен интерес от иска по чл. 422, ал.1 ГПК, който е завел.
Предвид гореизложеното и на основание чл.
130 ГПК исковата молба следва да бъде върната, тъй като предявеният с нея иск е
недопустим, а производството по делото – прекратено.
Водим от
горното, съдът
О П Р Е Д Е
Л И:
На
основание чл. 130 ГПК, връща искова молба, с Вх. номер 5065/21.02.2018г., поради
недопустимост на предявения с нея иск
по чл. 422, ал.1 ГПК за установяване по отношение на „ЗАПРЯНОВИ”ООД, с ЕИК
*********, със седалище и
адрес на управление: гр. Стара Загора, ул. Промишлена № 5, съществуването на вземането на Т.Г.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, за сумата от 72,60 лева – незаплатена
наемна цена, за което вземане е издадена
заповед № 4341/19.12.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 6602/2017 г. по описа на РС – Стара Загора и ПРЕКРАТЯВА
производството по гражданско дело № 904 /2018 г. по описа на РС – Стара Загора.
Определението подлежи на
обжалване от ищеца с частна жалба пред Старозагорския окръжен съд в
едноседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :