О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр.
София, 27.07.2020г.
АПЕЛАТИВЕН
СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД IV
състав, в закрито заседание на четиринадесети
ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РУМЯНА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1. ЕМИЛИЯ ПЕТКОВА
2. ВЕНЕЛИН ИВАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Иванов въззивно
наказателно частно дело номер 376/20г. по описа за 2020 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по
реда на чл.341 ал.2 вр. чл.270 ал.4 НПК.
Образувано е по въззивна частна жалба на подсъдимия А.С.З., чрез защитника му
адв.Й.Н. САК, срещу протоколно определение на Специализирания наказателен съд
от 16.07.2020г. по НОХД №728/2018г., по описа на 10-ти състав СНС, с което е оставена
без уважение молбата му за изменение на прилаганата мярка за процесуална
принуда от „Гаранция в пари“ в размер на 10 000лв, в по – лека, в по-малък
паричен размер на гаранцията или в „Подписка“
Спазен е срока за
обжалване по реда на Глава 22 НПК от седем дни, предвиден в нормата на 342 ал.1
НПК, доколкото атакуваното определение е произнесено в заседание на съда НА
16.07.2020г. , а жалбата е постъпила на 23.07.2020г., от процесуално легитимирана страна, упълномощен
защитник на подсъдимия З., срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Във въззивната жалба
се оспорва законосъобразността на определението на първостепенния съд от
04.11.2019г., с твърдения за неправилност в изводите на съда, поради безупречното
процесуалното поведение на подсъдимия З., поради изминал значителен период от
определянето на тази мярка, поради отпадене на процесуалната нужда от прилагане
на мярката с тежестта, която е била определена при първоначалното и вземане. Според
защитата за обезпечаване на предвидените в НПК рискове, мярката е с
непропорционална тежест в размер от 10000лв., като се набляга на
обстоятелството, че подсъдимия е неосъждан и е налице нужда от парични средства
за семейството му, че съпругата му не работи, а декларирания годишен доход,
получен като управител на търговското дружество „Н.“ ЕООД за 2019г. бил
недостатъчен за покриване ежедневни нужди на семейството му.
В последната си дума
подсъдимия заявява, че пътува периодично до Дания, където живее дъщеря му на
нейни разноски, за да вижда внуците си, като изтъква обстоятелството, че се
завръщал винаги за заседанията по делото.
Въззивният съд, като
се запозна с доказателствата и с доводите изложени във въззивната жалба и в
атакуваното определение на първостепенния съд прецени, че жалбата е
неоснователна и атакуваното определение е правилно и законосъобразно.
Подсъдимия А.С.З. е привлечен към наказателна отговорност за две
престъпления. Първото е по чл. 321, ал. 3, т. 2 вр. ал. 2 от НК с фактически
състав, за участие в ОПГ на територията на гр. София, създадена с користна цел
и цел извършване на престъпления по чл. 354а, ал. 2 и чл. 339, ал. 1-4 НК за
периода от месец септември 2016 до 30.01.2017г. , а второто за държане на
30.01.2017 г. в гр. С., ж.к. С. Т., бл. *****, вх. *****, ет. *****, ап. ***** в съучастие с подсъдимите Н. и С. А. на огнестрелни
оръжия и боеприпаси за тях, без разрешение по ЗОБВВПИ.
В мотивите си
рещаващия съд, правилно е съобразил обстоятелството, за преценка за наличие на подозрение
за евентуална съпричастност на жалбоподателя, анализа по доказателства, попада в кръга от въпроси, които съда решава
по реда на чл.301 НПК, с което основателно първостепенният съд не е формирал извод
от този характер. Правилно е съобразил изискването, заложено от законодателя в процесуалната
норма на чл. 270, ал. 1 НПК, което предпоставя положително произнасяне по
направено искане от подсъдимия и неговия защитник за смекчаване на прилаганата
до момента мярка на неотклонение, след оценка за наличието и характера на констатирана
промяна в обстоятелствата.
Въззивният съд
констатира, че първостепенния съд, правилно е отказал да измени на този етап
прилаганата мярка за неотклонение в по – лека, като извън вниманието на съда е
останала информацията съобщена от подсъдимия, че предприемал пътувания извън
територията на Р.България до Кралство Дания, за период от време и място
неизвестно на съда. Действително, на подсъдимия не е наложена такава забрана за
напускане пределите на страната, което представлява самостоятелна мярка за
процесуална принуда по чл.68 НПК, но неуведомяването на съда за времевия период
и за адреса, на който ще пребивава представлява нарушение на мярката му за
неотклонение.
В съдържанието
на мярката на неотклонение „Гаранция в пари“ имплицитно са включени и
ограниченията, които са присъщи за по – леката мярка за неотклонение
„Подписка“, в каквато насока са исканията на подсъдимия за изменение на мярката
за неотклонение. Тези ограничения са свързани със поемане на задължение от подсъдимия
да не променя местоживеенето си, без разрешение на съответния орган или без
уведомяването му, за времето и за точния адрес, на който има намерение да
пребивава.
Посоченото
произтича от основните цели на закона по чл.57 НПК, а
именно: да попречи на подсъдимия да се укрие, да извърши престъпление или да
осуети изпълнение на влязла в сила присъда.
В чл.66 ал.1 НПК се посочва, че ако лицето
(обвиняем/подсъдим) промени
местоживеенето си, без да уведоми съответния орган, пред който е висящо
наказателното производство нарушава целите на прилаганата спрямо него мярка за
неотклонение в случая „Гаранция в пари“ в размер на 10 000лв., което
нарушение макар и формално, доколкото не се установява подсъдимия да е ставал
причина за отлагане на делото, поради отсъствие по неуважителни причини е
допускано нееднократно.
Подс. А.З.
твърди, че е променял периодично местоживеенето си, като е
предприемал пътуване извън страната и обективно е пребивавал на неустановен и
неизвестен за съда адрес, за неустановен период от време, без значение дали се е
явявал на съдебните заседания. С това поведение подсъдимия обективно и формално
е нарушавал нееднократно задълженията си, наложени му с определената мярка за
неотклонение, макар в конкретния случай да не се касае за задължения с
разрешителен, а за такива с уведомителен режим.
Тези данни по
делото съдържат информация, предоставена лично от подс. А.З., поради което
съдът констатира, че процесуалното му поведение не е било процесуално изрядно, в
каквато насока са основните доводи на защитата. Наличните данни за нееднократно,
макар и формално по своя характер нарушение на закона, не води до извод, че са
налице нови благоприятни обстоятелства, които да налагат положителен отговор на
претендираните с въззивната жалба промени във прилаганата до момента мярка за
процесуална принуда.
В този смисъл,
въззивният съдебен състав се съгласява с крайните изводи на 10-ти състав на
СНС, че не е отпаднала процесуалната
нужда от обезпечаване на предвидените рискове в закона, поради което
прилаганата спрямо подсъдимия З. мярка за неотклонене „Гаранция в пари“ в
размер на 10 000лв. продължава да е обоснована по вид и тежест. В
този смисъл молбата на подсъдимия З. за нейното изменение, чрез неговия
защитник е неоснователна.
Предвид горното и на основание чл.341 ал.2 вр.
чл.270 ал.4 и чл.345 от НПК, IV въззивен състав на АСНС
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение на Специализирания наказателен съд
от 16.07.2020г. по НОХД №728/2018г., по описа на 10-ти състав СНС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване
и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.