РЕШЕНИЕ
№ 82
гр. Габрово, 10.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Веселина Топалова
Членове:Кремена Големанова
Славена Койчева
при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева
като разгледа докладваното от Славена Койчева Въззивно гражданско дело №
20224200500062 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 260010 от 23.06.2021 г., постановено по гр. д. № 209 по
описа за 2020 г. на Районен съд - Дряново е отхвърлен като неоснователен
предявения от АНГ. ХР. Д. и Д. Б. Д. инцидентен положителен установителен
иск с правно основание по чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване в
отношенията между ищците и ответницата Л.П. /ищца по първоначално
предявения иск с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС/, че ищците са
собственици на 70,50 кв.м. /всеки по 35,25 кв. м./ от незастроена част от
поземлен имот с кадастрален номер *** по кадастрална карта на гр. Д.,
находящ се в гр. Д., ул. А. **.
Решението на първоинстанционния съд в тази му част е обжалвано от
ищците по предявения инцидентен установителен иск АНГ. ХР. Д. и Д. Б. Д..
Жалбоподателите поддържат, че атакуваният съдебен акт е неправилен,
необоснован и постановен в противоречие със съдопроизводствените правила
и материалния закон. Оспорват като неправилно решението в частта, в която
първоинстанционният съд е приел, че ищците не се легитимират като
собственици на процесните части от имота, доколкото към датата на
съставяне на Нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит
по регулация №92, том I, нот. дело №304 от 1969г. по описа на РС-Дряново,
те не са притежавали идеални част от парцела. В доказателствена тежест на
ответницата е било възложено да проведе пълно обратно доказване, за да
обори доказателствената сила на представени титул за собственост, което тя
не е успяла да направи. Мотивите на съда, в които е прието, че собственикът
1
на имота към който е придадена частта, придобива собствеността и върху
придадените по регулация части, се основавали на неприложима при
изготвянето на представените титул за собственост нормативна уредба и не
съответствали на утвърдената съдебна практика. Представеният Нотариален
акт за собственост върху недвижим имот, придобит по регулация от 1969г.
бил съставен въз основа на представени обяснителна записка №4995 от 1969г.
на ГНС – Дряново, скица №179 от 1969г., издадена от ГНС – Дряново, и
вносна бележка к. №933 от 1969г. на БНБ-Дряново в съответствие с всички
процедури, предвидени в ЗПИНМ /отм./ и правилника за приложение към
него. Съгласно §108 от ЗПИНМ /отм./ нотариалният акт се издавал въз основа
на описаните по-горе документи след извършване на констатация и
удостоверяване от общината за собствениците на имота и провеждане на
нотариално производство. Обяснителната бележка, издадена от общината,
представлявала официален удостоверителен документ, който се ползвал с
материална доказателствена сила за нотариуса, изпълняващ възложената
удостоверителна функция. Като допълнителен аргумент в подкрепа на
изложените правни доводи жалбоподателят посочва дадените задължителни
указания в ТР №11 от 21.03.2013г. по т.д. №11/2012г. на ОСГК на ВКС.
Изтъква се, че легитимиращото действие на представения нотариален акт, от
който ищците черпят правата си, не следва да бъде опровергано и от липсата
на описаните като приложения документи при осъществяване на
нотариалното производство. Доколкото Нотариален акт за собственост върху
недвижим имот придобит по регулация от 1969г. бил изготвен съобразно
приложимия материален закон и дължимото обезщетение било заплатено
съгласно §105 от ЗПИНМ/отм./, то след снабдяване с нотариалния акт
относителното действие на регулацията е отпаднало и тя е била приложена.
Жалбоподателите се позовават на обвързващата доказателствена сила на
представения нотариален акт, като посочват, че ответницата не е успяла да
обори доказателствената му сила чрез провеждане на пълно обратно
доказване в тази посока. Посочват, че в първоинстанционното производство
ответницата не е опровергала истинността на представените документи,
послужили като основание за издаване на Нотариален акт за собственост
върху недвижим имот, придобит по регулация от 1969г., поради което
последният е запазил своето легитимиращо действие. На следващо място
жалбоподателите излагат доводи за допуснати в хода на
първоинстанционното производство процесуални нарушения, довели до
постановяване на неправилен съдебен акт. При постановяване на обжалвания
съдебен акт първоинстанционният съд не е съобразил, че ответницата не е
осъществила успешно пълно обратно доказване съобразно възложената й
доказателствена тежест. Преюдициалният характер на въпроса за правата на
ищците в съсобствеността обуславял изхода на производството по
първоначално предявеният иск по чл. 32, ал. 2 ЗС, поради което
първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение, като се
произнесъл по претенцията по чл. 32, ал.2 ЗС преди окончателното
произнасяне по иска по чл. 124, ал. 1 ГПК, предявен по реда на чл. 212 ГПК.
Сочи се, че в обжалваното решение не са обсъдени всички представени
писмени доказателства. За пълнота на изложените доводи във въззивната
жалба жалбоподателите заявяват, че построената сграда в процесния имот
била семейна и доколкото жалбоподателите били придобили собствеността
върху последния етаж въз основа на отстъпено и упражнено право на строеж,
то обясненията на Б. Б. за това, че жалбоподателите са заплатили тяхната част
2
от дворното място, били напълно обосновани. Въз основа на изложените
доводи жалбоподателите молят първоинстанционното решение за бъде
отменено в обжалваната част, като вместо не бъде постановено решение, с
което се уважи предявеният по реда на чл. 212 ГПК инцидентен
установителен иск с правно основани чл. 124, ал. 1 ГПК.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от въззиваемата страна Л.П., в който се излагат подробни съображения
за неоснователност на подадената въззивна жалба, съответно правилност и
обоснованост на първоинстанционното решение в обжалваната му част.
Въззиваемата посочва, че предявената от ищците претенция да признаване на
установено, че са собственици на части от незастроената част от имота била
имала за цел накърняване на правото й на ползване върху имота с пълния му
обем. Изтъква се липсата на конкретизация при предявяване на претенцията
относно това дали се претендират идеални или реални части от имота и
начина на образуване на площта не претендираните части. Въззиваемата
оспорва твърденията на жалбоподателите, че последните са придобили
процесните части от имота, доколкото не са притежавали право на
собственост върху поземления имот, съответно не разполагали с право на
изкупуване при съставяне на Нотариален акт за собственост върху недвижим
имот, придобит по регулация от 1969г. Съгласно чл. 39, ал. 3 ЗПИНМ /отм./
дворищната регулация имала непосредствено вещно действие за собственика
на парцела към който се придава частта и само собственикът на парцела има
право да изкупи придаваемата част. Л.П. посочва, че по делото не са
представени данни жалбоподателите да са притежавали право на собственост
върху парцела преди придаването на части към него от друг парцел, поради
което не са имали право да участват в изкупуването. От тук въззиваемата
поддържа заявеното пред първата инстанция възражение за нищожност на
нотариалния акт, изготвен по реда на §108 ППЗПИНМ /отм./, въз основа на
който жалбоподателите се легитимират като собственици, поради
противоречие със закона. Въз основа на така изложените доводи въззиваемата
страна моли обжалваното първоинстанционно решение да бъде потвърдено и
да бъдат присъдени направените съдебни разноски пред въззивната
инстанция.
В открито съдебно заседание от 14.04.2022г. въззвниците,
предсталявани от адв. Г., поддържат изложените оплаквания във въззивната
жалба и молят обжалваното решение да бъде отменено и исковата претенция
да бъде уважена. Претендират разноски.
В открито съдебно заседание от 14.04.2022г. въззиваемата страна,
представлявана от адв. И., поддържа изложените аргументи в отговора на
въззивната жалба и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
Претендира разноски.
Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и становищата
на страните, намери за установено следното:
Производството е образувано по предявени субективно пасивно
съединени искове с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС от Л. В. П. срещу Б. ИВ.
Б., ИВ. Ц. Б., АНГ. ХР. Д. и Д. Б. Д. за извършване на реално разпределение на
ползването върху поземлен имот с кад. №23947.201.145 по кад. карта на гр.
Дряново, в който е разположена съсобствена триетажна жилищна сграда с
кад. №23947.201.145.1, находяща се в гр. Дряново, ул. „А.“ **.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците по първоначалния иск АНГ. ХР.
3
Д. и Д. Б. Д. са предявили инцидентен установителен иск срещу Л.П. за
признаване за установено в отношенията с ответницата, че ищците са
собственици на 70,50 кв.м. /всеки по 35,25 кв. м./ от незастроената част от
поземления имот. Ищците се легитимират като собственици на посочените
части от поземления имот въз основа на представен Нотариален акт за
собственост върху недвижим имот, придобит по регулация от 1969 г., издаден
по реда на пар. 108 от ППЗПИНМ /отм./ и проведеното нотариално
производство, в което ищците заплатили дължимото парично обезщетение по
реда на пар. 1085 от ППЗПИНМ /отм./.
В депозирания от ответницата отговор на инцидентния установителен
иск се излагат доводи за неоснователност на иска поради недоказаност на
правото на участие на ищците в проведеното нотариално производство за
придобиване по регулация на спорните части от поземления имот, доколкото
те не са притежавали право на съсобственост върху поземления имот. Въз
основа на изложените доводи ответницата релевира възражение на
нищожност на представения нотариален акт поради липса на право на
изкупуване на придадените по регулация части към процесния поземлен имот
по смисъла на пар. 105 и сл. от ППЗПИНМ /отм./. Моли предявеният
инцидентен установителен иск са бъде отхвърлен като неоснователен.
Окръжен съд - Габрово, като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното
от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт:
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните в жалбата въззивни
основания. Съдът намира, че обжалваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо в обжалваната част, като при постановяването му не е
допуснато нарушение на императивни материални норми.
Депозираната въззивна жалба е допустима. Същата е подадена в
законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт на
първоинстанционния съд, от процесуално легитимирани лица и при
наличието на правен интерес от обжалването.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Първоинстанционният съд първоначално е сезиран с иск с правно
основание чл. 32, ал. 2 от ЗС и впоследствие по реда на чл. 212 от ГПК с
положителен установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 от ГПК,
предявен от част от ответниците по първоначалния иск А.Д. и Д.Д..
С разясненията, дадени в т. 2 от Тълкувателно решение № 13/2012 г. на
ОСГК на ВКС, е призната принципната възможност в производството по иск
с правно основание по чл. 32, ал. 2 от ЗС по реда на чл. 212 от ГПК да се
предяви инцидентен установителен иск за собственост. Това е така, тъй като в
това производство съдът във всички случаи изследва дали е налице
съсобственост между страните и какви са квотите им в съсобствеността.
Поради това няма основание да се откаже на страните именно в рамките на
това производство да бъдат разгледани всички техни възражения и доводи,
относими към предмета на делото, включително възраженията им относно
правата им в съсобствеността, представляващи по съществото си
преюдициални спорове за собственост. Въпрос на лична преценка на всяка от
4
заинтересованите страни е по какъв процесуален ред да търси съдебна защита
на правата си - чрез заявяване на такова възражение в рамките на
производството по чл. 32, ал. 2 от ЗС, чрез предявяване на инцидентен
установителен иск за собственост в същото производство (чл. 212 от ГПК),
чрез предявяване на установителен иск за собственост като първоначално
обективно съединен (с една искова молба – чл. 210, ал. 1 от ГПК) с иска по чл.
32, ал. 2 от ЗС за разпределение ползването, или чрез предявяване в отделно
исково производство на установителен или осъдителен иск за собственост.
Ищците по предявения ИУИ се легитимират като собственици на част
от процесния поземлен имот въз основа на нотариален акт за собственост
върху недвижим придобит по регулация №92, т. I, дело №304 от 28.07.1969г.
От съдържанието на посочения нотариален акт се установява, че по молба на
Б. И. Г., И. Б. Ц., Д. Б. Д. и АНГ. ХР. Д. въз основа на представени вносна
бележка к.№933/1969г. на БНБ-Дряново, обяснителна записка №4995 от
02.07.1969г. и служебна скица, издадени от ДОНС, към парцела на
молителите под № XI-351 от кв. 20 по плана на гр. Дряново са придадени 60
кв. м. незастроено място на стойност 120 лв. от имот с планоснимачен номер
№350 от св.20 по плана на гр. Дряново, собственост на Д. Н. и Г. Н., и 72 кв.
м. незастроено място на стойност 144 лв. от имот с планоснимачен номер
№352 от кв. 20 по плана на гр. Дряново, собственост на НД, РП, СВ и НВ.
Удостоверителният орган, съставил акта, е отбелязал, че стойността на
придадените части е заплатена съобразно представената вносна бележка и
предвидените законови процедури са изпълнени в съответствие със закона,
поради което е признал молителите за собственици на означения поземлен
имот.
С нотариален акт №117, том I, нот. дело №173 от 23 от август 1966г.,
издаден от РС-Дряново, Б. Г. и И. Ц. учредяват в полза на А.Д. и Д.Д. право
на строеж за трети жилищен етаж върху съществуваща двуетажна жилищна
сграда в гр. Дряново, построена в парцел № XI-351 от кв. 10 по плана на гр.
Дряново, целият с площ от 380 кв. м., заедно с 1/3 идеални части от общите
части на сградата, без таванското помещение, оставащо за учредителите.
От представения нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот №97, том I, рег.№659, нот. дело №79/2020г. се установява, че Л.П. е
придобила на възмездно основание правото на собственост върху ½ идеални
части от ПИ с идентификатор *** по КК на гр. Дряново, целият с площ от 521
кв.м., заедно с целия втори етаж с идентификатор ***.1.2 със застроена площ
от 90 кв.м. от построената н поземления имот триетажна жилищна сграда и
идентификатор ***.1, заедно със северното избено помещение, гараж с
идентификатор ***.1.4 с площ от 21 кв.м.
В представената скица на поземлен имот №15-539211-23.06.2020г.
издадена от СГКК- гр. Габрово, въззивниците АНГ. ХР. Д. и Д. Б. Д. са
вписани като собственици по данни на КРНИ на поземлен имот с кад.
идентификатор ***, с адрес гр. Дряново, ул. „А. „**, площ 521 кв.м., въз
основа на Нотариален акт №92, т. I, дело №304 от 28.07.1969г., издаден от
РС-Дряново.
По делото са представени квитанции за заплатени от въззивниците
данъчни задължения и такса „битови отпадъци“ по партида: 421212182001, с
основание „земя и сграда“ в гр. Дряново, ул. „А.“ **, в периода 1998г.-2020г.
В съдебно заседание от 25.01.2021г. са представени и приети като
доказателства извадки от регулационни планове на гр. Дряново от 1968г. и
5
1988г. и разписни листове към тях. В представения разписен лист от 1968г.
като собственици на парцела под № XI-351 от кв. 20 по плана на гр. Дряново
са посочени Д. Й. С. и Б. Д. С.а /въз основа на Нотариален акт №165 том I от
1949г./, както и Б. И. Г. и И. Б. Ц. /въз основа Нотариален акт №59 том II от
1960г./. В разписен лист от 1988г. като собственици на парцела под № XI-145,
представляващ дворно място в гр. Дряново, са посочени Б. И. Г., Н. И. Б.,
АНГ. ХР. Д. и Б. И. Б..
В същото съдебно заседание е изслушан Б. И. Б.. В дадените обяснения
заявява, че притежава ½ идеални части от незастроената част от процесния
поземлен имот, като останалите ½ идеални част са били придобити от Л.П..
Посочва, че при изготвянето на нотариален акт от 09.03.1984г. неговият дядо
му казал, че Димитра и А.Д.и са заплатили цена за придобити по регулация от
тях 132 кв. м. от имота.
По изложените оплаквания за неправилност на решението поради
допуснати процесуални нарушения:
Инцидентният установителен иск е предявен по реда на чл. 212 ГПК
при условията на последващо обективно кумулативно съединяване,
доколкото основанията на иска по чл. 32, ал. 2 ЗС и иска по чл. 124 ГПК са
съвместими, не са взаимоизключващи се и позволяват самостоятелното им
разглеждане в рамките на едно исково производство. Обуславящото значение
на въпроса за кръга от съсобственици, между които следва да бъде
разпределено реалното ползване върху съсобствения имот, предпоставя
разглеждането на иска по чл. 124 ГПК преди това по чл. 32, ал. 2 ЗС. Именно
в тази последователност първоинстанционният съд е подходил при
постановяване на решението и разрешаване на спора относно правата на
обема на съсобствениците, съответстващи на разпределеното им право на
ползване.
Въззивният съд намира за неоснователни доводите на въззивниците за
допуснато процесуално нарушение при произнасяне по иска по чл. 32, ал. 2
ЗС преди окончателното разрешаване на спора по чл. 124, ал. 1 ГПК. Всеки от
кумулативно съединените искове се ползва с относителна самостоятелност и
подлежи на разглеждане от сезирания съд в производството, в който е
предявен. Разглеждането на инцидентния установителен иск се провежда
паралелно с разглеждането на първоначалния иск в рамките на исковото
производство, в което е предявен. Връзката на преюдициалност между
първоначално предявения иск и последващо предявения инцидентен
установителен иск не обуславя извод за наличие на процесуално изискване за
разглеждане основателността на обусловения иск след окончателно
произнасяне по основателността на обуславящия иск. В разпоредбата на чл.
212 ГПК е предвидена процесуална възможност в рамките на образуваното
исково производство съдът да се произнесе и по съществуването на
правоотношение на едно оспорено правоотношение от което зависи изцяло
или отчасти изходът на делото, което впоследствие се въвежда като част от
предмета на спора и върху което ще се разпростре силата на пресъдено нещо.
Следващото процесуално нарушение, което се изтъква от
въззивниците като основание за отмяна на обжалваното решение, се изразява
в неотчитане от страна на районния съд на неосъществено от ответницата,
оспорила легитимиращото действие на нотариалния акт, пълно обратно
доказване, вследствие на което е възприет неправилен извод за отпадане на
обвързващата доказателствена сила на документа.
6
Оспореният нотариален акт е констативен и подлежи на оспорване от
всяко лице, което има правен интерес да твърди, че лицата, посочени в
неговото съдържание като титуляри на правото на собственост, в
действителност не са го придобили. Оспорването може да се изразява както в
доказване на свои права, противопоставими на тези титуляри, така и в
опровергаване на фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно
основание или доказване, че правото се е погасило или е било прехвърлено
другиму след издаване на акт. За да отпадне легитимиращото действие на акта
е необходимо да се докаже, че титулярът не е бил или е престанал да бъде
собственик. В случай че и двете страни се легитимират с нотариални актове
като собственици върху имота то разпределението на доказателствената
тежест при оспорването се извършва по общото правило на чл. 154, ал. 1
ГПК, като всяка страна следва да докаже своето право, т.е. фактическият
състав на съответното удостоверено от нотариуса придобивно основание / ТР
№11 от 21.03.2013г. по т.д. №11/2012г. на ОСГК на ВКС /.
В настоящия случай ответницата е релевирала възражение за
нищожност на нотариалния акт, въз основа на който ищците по
установителния иск се легитимират като собственици на имота, поради липса
на право у последните да заплатят дължимото се обезщетение на
собствениците на придадените по регулация части към процесния имот. Чрез
така въведеното правоизключващо възражение ответницата по иска е
оспорила фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основание, а
именно правото на ищците да участват в нотариалното производство
проведено по реда на §108 от ППЗПИНМ /отм./ и да придобият права в
съсобствения поземлен имот. Доказването на несъществуването на
признатото от нотариуса право е било надлежно и цялостно проведено от
ответницата предвид естеството на въведеното възражение – противоречие
със закона, и обстоятелството, че оспореният нотариален акт e бил
представени като писмено доказателство към първоначалната исковата
молба. Съдът е извършил преценка относно правото на ищците да участват в
нотариалното производство по §108 от ППЗПИНМ /отм./ въз основа на
представените писмени доказателства, като опровергаването на
легитимиращото действие на нотариалния акт е било успешно осъществено
чрез въведеното материалноправно възражение от ответницата и след
проведени от съда анализ на доказателствения материал и тълкуване на
приложимия закон.
По въведеното оспорване от въззивниците на решението поради
необсъждане на всички представени и приети писмени доказателства
въззивният съд намира същото за неоснователно. Посочените като
необсъдени писмени доказателства – скица №15-539221 от 23.06.2020г.,
удостоверение за данъчна оценка по чл. 264, ал.1 ДОПК, квитанции за
погасени данъчни задължения и разписен лист от 1968г. и 1988г. са
неотносими към предмета на доказване, доколкото не способстват за
установяване на основния спорен факт, включен във фактическия състав на
соченото от ищците придобивно основание – правото на участие в
проведеното нотариално производство по §108 от ППЗПИНМ /отм./. От друга
страна представения като писмено доказателство препис от Нотариален акт за
придобиване на собственост по регулация от 1969г. е бил анализиран от
първонстанционния съд. Изследвайки както съдържанието на документа, така
и приложимия законов режим при изготвянето му, първоинстанционният съд
е изложил мотивирани правни изводи след самостоятелен анализ на акта и в
7
съпоставка с останалите гласни и писмени доказателства.
По изложените оплаквания за неправилност на решението поради
нарушение на материалния закон и необоснованост:
За да отговори на въведените от въззивниците оплаквания за
неправилно приложение на материалния закон и неотчитане на обвързващата
доказателствена сила на представения констативен нотариален акт от 1969г.
въззивният съд следва да анализира приложимата нормативна уредба към
момента на осъществяване на твърдяното от ответниците придобивно
основание.
Нотариалният акт за установяване правото на собственост върху
придаваемото място по регулация съгласно пар. 108, ал. 2 ППЗИНМ се е
издавал служебно по искане на общината с прилагане на обяснителна бележка
и скица. В закона не е предвидено ограничение издаването да се поиска и от
заинтересования собственик, доколкото нотариалният акт по регулация е
констативен, издава се в охранително производство, което започва по искане
на молител, но следва да е установено от техническите органи кое е
придаваемото място и дали са уредени сметките по регулация. Първото се
установява чрез законовото изискване да бъде представена скица, на което
придаваемото место да е изобразено графично. Второто – дали и как са
уредени регулационните отношения, се установява от обяснителната бележка.
Нотариалният акт по регулация е констативен - удостоверява, че условията за
заемане на отчуждените с дворищно регулационния план части от съседни
имоти са били изпълнени и служи като изпълнителен титул за въвод във
владение на придадения имот от съдебния изпълнител, съгласно пар. 109
ППЗПИНМ /отм./ /така в Решение № 60120 от 26.10.2021 г. на ВКС по гр. д.
№ 77/2021 г., I г. о., ГК и Решение № 1362 от 19.07.1997 г. на ВКС по гр. д. №
879/1996 г., IV г. о./.
Придаването по регулация е способ за придобиване на право на
собственост, като с придаването на съседните имоти собственикът на имота,
към който се придават, придобива правото на собственост върху
придаваемите части. Аргумент в тази посока може да бъде намерен в
разпоредбата на чл. 39, ал. 3 от ЗПИНМ (отм.), съгласно която собствеността
на придадените по дворищно-регулационния план недвижими имоти към
парцели на други лица, се придобива по силата на самия план. Частите от
имоти, които по силата на влязъл в сила дворищно-регулационен план се
придават от един имот към съседен нему имот не представляват
самостоятелен обект на собственост, а принадлежност към главната вещ по
смисъла на чл. 97 от Закона за собствеността и като такива следват
собствеността на тази главна вещ. В този смисъл е трайната практика на ВС
/например решение № 756 от 19.03.1969 г. по гр.д.№ 283 от 1969 г. на ВС,
Първо г.о., решение № 398 от 1972 г. на ВС, Трето г.о., решение № 2161 от
1972 г. на ВС, Първо г.о., решение № 115 от 1973 на ВС, Първо г.о. и др./, към
която се препраща и актуалната съдебна практика на ВКС /Решение № 143 от
16.03.2012 г. по гр. д. № 913/2011 г., Г.К., І г. о. на ВКС /. Следователно с
прилагане на регулацията придадените части от съседни имоти се придобиват
от собственика на парцела, към който са придадени по силата на закона.
В настоящия случай от събраните по делото доказателства се
установява, че през 1964г. А.Д. и Д.Д. се придобили право на строеж за трети
жилищен етаж върху построена двуетажна жилищна сграда в процесния
поземлен имот в площ от 380 кв. м., заедно с 1/3 идеални части от общите
8
части на сградата. По-късно през 1969г. те заедно с Б. Г. и И. Ц. са
инициирали нотариално производство за издаване на констативен нотариален
акт за придобиване по регулация на части от недвижими имоти в съседство
на поземления имот, в който е упражнено правото на надстрояване.
Съгласно разпоредбата на чл. 64 ЗС собственикът може да отстъпи на
друго лице правото да построи сграда върху неговата земя, като стане
собственик на постройката, като последният може да се ползва от земята само
доколкото това е необходимо за използването на постройката според нейното
предназначение, освен ако в акта, с който му е отстъпено правото, е
постановено друго. Когато след учредяване на правото на строеж е настъпило
изменение на регулацията и имотът е увеличил или намалил размерите си,
това рефлектира върху обема на правото, което суперфициарят има относно
ползването на терена, което следва от акцесорния характер на
суперфициарното право /Решение №461/2011 г. от 27.04.2012 г. по гр. дело №
1316/ 2010г., I ГО на ВКС/. Изменението в обема на правото на ползване на
суперфициаря не води до възникване на възможността да придобие по
регулация собствеността върху придадените части върху парцела, в който е
построена сградата.
Видно от съдържанието на представения нотариален акт за учредяване
на право на строеж въззивниците са придобили право на надстрояване за
трети жилищен етаж, заедно с 1/3 идеални части от общите части на сградата,
без да са получили по-широко правомощие да ползват земята около
построеното от това, предвидено в ЗС. От тук следва, че към момента на
провеждане на нотариалното производство по пар. 108 ППЗПИНМ /отм./ и
придобиване по регулация на придаваемите части от съседните имоти
въззивниците не са участвали в съсобствеността върху процесния поземлен
имот, поради което не са могли да придобият право на собственост върху
придадените части. След прилагането на регулацията за тях е възникнало
единствено правомощието да ползват придадените части към парцела само
доколкото това е необходимо за използването на постройката според нейното
предназначение.
Изложените аргументи за обвързващата сила на издадените
обяснителна бележка и скица при провеждане на нотариалното производство
са неоснователни. Както беше посочено по-горе в обхвата на
удостоверителната компетентност на органа, провеждащ производството по
пар. 108 от ППЗПИМН /отм./, е да констатира наличието на условията за
заемане на отчуждените с дворищно-регулационния план части от съседни
имоти и на база установеното да изпълни решаваща си функция като признае
правото на собственост на собствениците на парцелите, към които са
придадени частите по регулация.
Въззивният съд не възприема доводите на въззивниците, че издаването
на нотариалния акт е предшествано от проверка от удостоверителния орган
дали молителят е собственик на имота въз основа на представените
документи – скица, обяснителна записка и вносна бележка. Изброените
документи съдържат информация относно пространственото разположение на
придаваемото място, наличието на уредени регулационни отношения и
заплащането на дължимото обезщетение, но не и относно принадлежността на
правото на собственост върху парцела към който се придава. При липса на
легитимация на някои от молителите, инициирали нотариалното
производство, като собственици на парцела, те не придобиват правото на
9
собственост върху придадените части, доколкото не разполагат с право да
участват в производството. Заплащането на определената цена за изкупуване
да придадените части не води до възникване на вещни права върху
придобитите по регулация части, предвид отсъствието на останалите
законоустановени предпоставки са осъществяване на фактическия състава да
придобивното основание.
Представените квитанции за погасени данъчни задължения и
задължения за такси във връзка с имота не доказват факта на придобито право
на собственост, а свидетелстват за упражнено правомощие на ползване на
сградата и земята около нея съобразно предназначението им. От изложеното
от Б. Б. под формата на обяснения на страна по чл. 176 ГПК се установява
наличието на субективно убеждение у неговия праводател за придобити
вещни права от въззивниците вследствие на развилото се нотариално
производство и заплатената от тях цена, което обаче не съответства на
приложимия законов режим към онзи момент. Представените и приети като
писмени доказателства извадки от регулационни планове на гр. Дряново от
1968г. и 1988г. и разписни листове към тях не доказват претендираното от
ищците право на собственост, доколкото възпроизвеждат данни, заявени след
съставяне на нотариалния акт за установяване правото на собственост върху
придаваемото място по регулация съгласно пар. 108 ППЗИНМ /отм./.
В обобщение съобразно така изложените мотиви настоящият въззивен
състав намира за правилно и законосъобразно обжалваното решение, с което
районният съд е приел, че А.Д. и Д.Д. не са разполагали с право да придобият
по регулация собствеността върху придаваемите части поради липсата на
придобито право на собственост върху парцела, съответно липса на право
участват в проведеното нотариално производство и да заплатят определеното
обезщетение.
Ето защо инцидентният положителен установителен иск с правно
основание по чл. 124, ал. 1 от ГПК се явява неоснователен и като такъв
същият правилно е отхвърлен от първоинстанционния съд. Въззивната жалба
на А.Д. и Д.Д. е неоснователна, поради което следва да бъдат оставена без
уважение, а обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Съобразно изхода на производството пред настоящата въззивна
инстанция на основание чл. 78, ал. 3 ГПК въззивниците А.Д. и Д.Д.и следва
да бъдат осъдени да заплатят на въззиваемата страна Л.П. сторените съдебни
разноски, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение за един
адвокат в размер от 600 лева на основание Договор за правна защита и
съдействие от 20.08.2021г.
Водим от горните мотиви, Окръжен съд – Габрово
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260010 от 23.06.2021 г., постановено по
гр. дело № 209/2020 г. по описа на Районен съд-Дряново.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК АНГ. ХР. Д., ЕГН:
********** и Д. Б. Д., ЕГН:**********, и двамата с адрес за връчване гр.
Велико Търново ул. „Х.“ №**, чрез адв. И.В. М.-Г., да заплатят на Л. В. П.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Д., ул. "Ш." №*, чрез адв. Р.Х. И.,
10
сумата от 600 лв. (шестстотин лева), представляваща заплатено от страната
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната
инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в едномесечен срок
от получаване на препис от същото.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото решение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11