№ 3833
гр. София, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:.........
при участието на секретаря .........
като разгледа докладваното от ......... Гражданско дело № 20211110150344 по
описа за 2021 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Образувано е по осъдителен иск от Т.Т. Б. – ......... срещу ......... с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗПУПС, с който се претендира осъждане на ответника за
заплащане на сумата от 5700 лева, представляваща равностойност на извършена на
20.05.2020 г. платежна операция „трансфер“ чрез електронно банкиране, регистрирана
без нейно съгласие, ведно със законната лихва от 13.04.2021г. /датата на депозиране на
ИМ/ до окончателното изплащане на вземането;
Ищцата твърди, че между страните е сключен договор за електронно
банкиране. С ответника имала и сключен договор за банков кредит. На 20.05.2020 г. от
личната сметка на ищцата била извършена неправомерна трансакция в размер на 5700
лева чрез електронно банкиране от банковата сметка като сумата била предоставена
от ответника по силата на сключен договор за банков кредит. Били използвани
паролата и потребителското име от електронното банкиране на ......... без нейно
съгласие и без нейно знание. Кодът за извършения превод не бил въвеждан нито от
телефона , нито от компютър. Оспорва твърденията на банката, че й е бил изпратен
допълнителен код за активиране на мобилното приложение на телефонния номер,
който бил регистриран в онлайн банкирането, като веднага след това преводът бил
нареден. Заявява, че е възразила веднага и е оспорила транзакцията пред банката като
изпратила жалба. Оспорва платежната операция като неразрешена от нея и
неизвършена от нея. Не била въвела кода от нито едно нейно устройство. Ответникът
отказал да върне претендираната сума. Чрез неправомерната и неразрешена транзакция
процесната сума била наредена до ........., за което от банката изпратили SWIFT
съобщение до посочения доставчик на платежни услуги на получателя. Счита, че
банката при реализиране на оспорваната транзакция не била спазила всички
изисквания за идентификация и не била изпратила еднократна парола чрез кратко
тестово съобщение за потвърждаване на превода на телефонния номер. Подала жалба
пред Помирителната комисия за платежни спорове към КЗП като жалбата на ищцата
била уважена, но ответникът не приел предложението за споразумение. Счита, че
1
липсват доказателства по отношение на обвързаността на нареждането на превода,
съдържащо конкретна сума и получател с еднократен код, отговарящ на изискванията
на чл. 5 от Регламент 2018/389. Банката посочвала, че е изпратила допълнителен код на
телефонния номер за активиране на мобилното приложение в 10:35:13 часа като
веднага след това преводът бил нареден, но в конкретния случай липсвали пояснения
какви са били приложените елементи по смисъла на чл. 100 ЗПУПС за задълбочено
установяване идентичността на платеца при инициране на нареждането за превода. От
приложеното нареждане за превода било видно, че той бил нареден в 10:47 часа, тоест
12 минути след активиране на мобилното приложение. Ищцата релевира, че преводът
бил нареден за изпълнение през RINGS, която била за преводи в размер над 100 000
лева. RINGS можело да се използва и при преводи за по-малки суми, тъй като
преводите през RINGS били по-скъпи, но се изпълнявали незабавно. Не били
представени доказателства от страна на ответника относно изпълнение на
изискванията за динамично свързване, съгласно Регламент 2018/389 и чл. 100, ал. 2
ЗПУПС по отношение иницирането на платежната операция – код за удостоверяване
на идентичността, обвързан със стойността и получателя на плащането. Не били
представени достатъчно доказателства от ответника за автентичността на платежната
операция. С оглед посочените обстоятелства, ищцата заявява, че са налице
предпоставките за ангажиране отговорността на ответника. Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна. Счита
исковата молба за неоснователна и недоказана. Признава обстоятелството, че ищцата
ползва платежна услуга онлайн банкиране. Признава обстоятелството, че на 20.05.2020
г. банката е приела за изпълнение по електронен път платежно нареждане за кредитен
превод от ищцата в размер на 5700 лева. Твърди, че е извършено задълбочено
установяване на идентичността на платеца като в тази връзка релевира, че трето лице
би могло да извърши платежно нареждане през приложението за мобилно банкиране,
само ако разполага едновременно с потребителското име и паролата на наредителя и с
еднократния код за активация на приложението, който се получавал на посочения от
наредителя пред банката номер на мобилен телефон. Твърди, че извършеният на
20.05.2020 г. кредитен превод в размер на 5700 лева бил подаден през приложението за
мобилно банкиране, активирано с потребителско име и паролата за вход в онлайн
банкирането на ищцата и с еднократен код, изпратен на предоставения от ищцата
номер на мобилен телефон пред банката, като банката коректно приложила
изискванията за задълбочено установяване на идентичността и динамичното свързване
и била изпълнила превода точно, съобразно посочените от наредителя реквизити за
получател и сума на платежната операция, в съответствие с изискванията на ЗПУПС,
Наредба № 3 на БНБ, Делегиран регламент (ЕС) 2018/389 и Общите условия на
ответника за платежни услуги за физически лица. Твърди, че преводът, предмет на
делото, представлява разрешена от ищцата платежна операция с нейните
персонализирани средства за сигурност по начина, договорен между банката и ищцата,
съгласно Общите условия на ответника за платежни услуги за физически лица. Това
обстоятелство се признавало от ищцата в подадено от нея на 27.05.2020 г. до банката
оплакване, в което тя сочела, че не си е казвала клиентския номер в онлайн
банкирането, нито паролата за вход, всички данни била въвеждала сама, не била
получавала странни мейли. Счита, че преводът бил разрешен от ищцата по начина,
уговорен между ищцата и банката, съгласно Общите условия на ответника за платежни
услуги за физически лица и при спазване на нормативно установените изисквания за
задълбочено установяване на идентичността на платеца. Оспорва като неоснователно и
недоказано твърдението на ищцата, че ответникът не бил изпратил еднократна парола
чрез SMS на мобилния телефон на ищцата за активиране на приложението за мобилно
банкиране, чрез което е нареден преводът, предмет на настоящото производство.
Твърди, че еднократна парола за активиране на приложението е изпратена на
20.05.2020 г. в 10:35:13 на посочения пред банката номер на мобилен телефон и
регистриран в системата за онлайн банкиране – ********** и твърди, че същото е
2
активирано с този код и с потребителското име и паролата за вход на ищцата за
системата за онлайн банкиране и впоследствие от него е заредена оспорената платежна
операция и същата е автентична, разрешена чрез вход в приложението веднага след
активацията му посредством вход с ПИН код или пръстов отпечатък и
осъществяването на динамично свързване посредством вградения в така активираното
приложение софтуерен токън.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 състав, като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое
убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗПУПС.
Основателността на предявения осъдителен иск се обуславя от кумулативното
наличие на следните предпоставки: 1. наличието на валидно сключен между страните
по делото договор за доставка на платежна услуга, по който ищцата е платец, а
ответникът е доставчик; 2. наличие на превод от 20.05.2020 г., извършен чрез
електронното банкиране към банковата сметка на ищцата; 3. стойността на
извършената платежна услуга на 20.05.2020г. и 4. уведомяване на ответника за
констатирания от ищцата превод, извършен чрез електронното банкиране към
банковата сметка на ищцата.
При доказване на посочените обстоятелства, съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 1 ЗПУПС ответникът носи доказателствената тежест при доказване на посочените
обстоятелства, че е спазил коректно изискванията за задълбочено установяване на
идентичността на платеца и динамично свързване, както и нейната автентичност, както
и че операцията не е засегната от техническа повреда или друг недостатък в услугата,
предоставена от доставчика на платежни услуги.
С изготвения по делото доклад /л. 54/ съдът е отделил като безспорно
установени и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните всички
елементи от фактическия състав на предявения иск.
По делото е приета СТЕ /л. 66 и сл./, кредитирана от съда като компетентно и
обективно изготвена, от която се установява следното: приложението за мобилно
банкиране се активира посредством потребителска парола и еднократен 9 цифрен код,
получен чрез SMS; след първоначалната активация ползването на приложението
изисква въвеждане и използване на ПИН код; за елементи на динамично следва да се
отчитат притежанието на отключено мобилно устройство, инсталирано активирано
приложение за мобилно банкиране UBB Mobile, знанието за ПИН код или ползване на
биометрични белези; без тези условия е невъзможно да бъде разрешена платежна
операция; не е възможно да бъде разрешена електронна платежна операция, без да
бъде приложено задълбочено установяване на идентичността; приложението за
мобилно банкиране е възможно да работи само на едно устройство; в банката всеки
клиент притежава уникален клиентски номер, който за ищцата е IB2014125293
(UserID). Вещото лице е обосновало категоричния извод, че ответното дружество
прилага задълбочено установяване на идентичността; в конкретния случай са
използвани точно определен смартфон „притежание”, от който е осъществен вход с
активация на приложението UBB Mobile и съответно с елемент „знание” с
потребителско име/парола/код/ПИН е осъществен и повторен вход в приложението, с
което е подписан и преводът, предмет на делото.
Предвид приетата по делото СТЕ съдът намира, че ответникът е доказал, че в
случая е налице задълбочено установяване на идентичността на клиента, доколкото се
установи, че е налице процедура по установяване на идентичността, която е
3
разработена по начин, който защитава поверителността на данните, и която включва
използването на следните два независими елементи: „знание” /манифестирано чрез
въвеждането на потребителското име и паролата за онлайн банкиране на ищцата/ и
„притежание” /манифестирано посредством изпращането на еднократен деветцифрен
код на мобилния телефон на ищцата **********, заявен пред банката като посоченият
телефонен номер фигурира както в системите на банката, съгласно заключението на
вещото лице, така и в приложения по делото договор за потребителски кредит между
банката и ищцата. С оглед посоченото съдът възприема защитната позиция на
ответното дружество, че в случая процесната платежна операция е автентична като
следва да се съобрази и обстоятелството, че ищцата не е релевирала каквито и да било
твърдения за изгубен, откраднат или незаконно присвоен платежен инструмент.
С оглед изложените съображения съдът намира, че искът следва да се отхвърли
като неоснователен и недоказан, доколкото ответникът е доказал, че е спазил коректно
изискванията за задълбочено установяване на идентичността на платеца и динамично
свързване, както и нейната автентичност, както и че операцията не е засегната от
техническа повреда или друг недостатък в услугата, предоставена от доставчика на
платежни услуги.
По отговорността за разноските:
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да се присъдят разноски в
размер на 300.00 лева /сумата от 200.00 лева – депозит за вещо лице и сумата от 100.00
лева – юрисконсултско възнаграждение/.
Мотивиран от изложеното Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.Т. Б. – ........., с ЕГН **********, със съдебен
адрес: ......... срещу ........., с ЕИК ........., с адрес: ......... иск с правно основание чл. 79,
ал. 1 ЗПУПС, с който се претендира осъждане на ответника за заплащане на сумата от
5700 лева, представляваща равностойност на извършена на 20.05.2020 г. платежна
операция „трансфер“ чрез електронно банкиране, регистрирана без нейно съгласие,
ведно със законната лихва от 13.04.2021г. /датата на депозиране на ИМ/ до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Т.Т. Б. – ........., с ЕГН **********, със съдебен адрес: ......... да
заплати на ........., с ЕИК ........., с адрес: ........., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сума в
размер на 300.00 лева – разноски за производството пред СРС.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4