№ 124
гр. Нова Загора, 05.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на трети
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР Й. МИНЧЕВ
при участието на секретаря КУНКА ИВ. МОМЧИЛОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР Й. МИНЧЕВ Административно
наказателно дело № 20232220200397 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за административните нарушения
и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на „Али Нет“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: обл. Сливен, общ. Нова Загора, с. Събрано, представлявано от управителя
Г.Ц., против НП № 20-2300142 на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ (Д „ИТ“) –
Сливен, с което на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 415, ал. 3 от Кодекса на труда КТ) на
дружеството е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
5000 лева, за нарушение на чл. 402, ал. 2, във вр. с чл. 402, ал. 1, т. 2 от КТ.
В жалбата се релевират пространни доводи за незаконосъобразност на обжалваното
наказателно постановление и се иска неговата отмяна. Счита, че не са налице доказателства,
че жалбоподателя е извършил посоченото нарушение.
В съдебно заседание, жалбоподателят „Али Нет“ ЕООД – не изпраща процесуален
представител. В писмено становище на адв. М. поддържа жалбата и счита, че НП следва да
се отмени. На следващо място счита, че АУАН е издаден при съществено нарушение на
разпоредбата на чл. 40 то ЗАНН. Алтернативно моли санкцията да бъде изменена в
законоустновения минимум и претендира присъждането на разноски.
Ответникът – Д „ИТ“ – Сливен, чрез юрк. Г. оспорва жалбата и счита, че издаденото
НП е законосъобразно. Прави възражение за прекомерност на адвокатсково възнаграждение
на ответната страна и моли присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Настоящият съдебен състав, след като се запозна с доводите и становищата на
страните, прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
С цел с извършване на проверка по спазване изискванията на трудовото
законодателство на „АЛИ НЕТ" ЕООД, ЕИК *********, с адрес на седалище: Област
Сливен, общ. Нова Загора, с. Събрано на ел. поща (*********@*****.***) е изпратена
призовка № ПР2321467/08.06.2023 г. на основание чл. 45, ал. 1 от АПК, с която
работодателят е призован да представи в тридневен срок от получаването в 9.00 ч. в
Дирекция „Инспекция по труда“ Сливен следните документи: Доказателства за изпълнение
1
на предписания под т. 1 от Протокол № ПР2316173/02.05.2023 г. (изплатено обезщетение по
чл. 220, ал. 1 от КТ).
Призовката е върната подписана с електронен подпис (23.06.2023 г. в 21.57 ч.) от
управителя на дружеството.
В посочения тридневен срок от получаването на призовката работодателят/или
упълномощен представител не се яви в Дирекция „Инспекция по труда“ Сливен да
предостави изисканите документи. Изисканите документи не са представени и на ел. поща:
*********@***.**********. Нарушението е извършено и установено на 27.06.2023 г.
С непредоставянето им „АЛИ НЕТ" ЕООД в качеството си на работодател по
смисъла на пар. 1, т. 1 от ДР на КТ не оказва съдействие на контролните органи при
изпълнение на техните функции, поради което е съставен на АУАН № 20-2300142 от
28.06.2023 г. Същият е издаден в отсъствието на наказаното лице в присъствието на двама
свидетели на съставянето му.
Настоящият съдебен състав кредитира в цялост показанията на свидетелите К. и З.,
тъй като същите се явяват логични, последователни, вътрешнобезпротиворечиви и
съответни на приобщените по делото писмени доказателства. Показанията на свидетелите са
достатъчно информативни, като съдържат изчерпателна информация за елементите от
състава на нарушението.
Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл. 283 от НПК,
писмени доказателства, като намира, че същите са логични, последователни, съответни и не
се опровергават при преценката им, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, като не са
налице основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници,
събрани в хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира за установено от
правна страна следното:
Жалбата се явява процесуално допустима - същата изхожда от легитимирано лице,
депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок, и срещу акт, подлежащ на
обжалване.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че актът въз
основа на който е издадено обжалваното НП, е съставен в отсъствието на нарушителя.
Съгласно чл. 40, ал. 2 от ЗАНН когато нарушителят е известен, но не може да се намери или
след покана не се яви за съставянето на акта, АУАН се съставя в негово отсъствие. В
разглеждания случай нарушителят „Али Нет“ ЕООД е бил известен, като на същия е била
изпратена призовка № ПР2321467/08.06.2023 г. на основание чл. 45, ал. 1 от АПК. От
доказателствата по делото се установява, че призовката е получена от страна на
дружеството, което показва наличието на възможност за изпращане на покана за съставяне
на АУАН.
В случая АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя, което е станало в грубо
противоречие с разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. В тази връзка следва да се отбележи,
че изискването актът да е съставен в присъствието на нарушителя, има за цел
едновременност и непосредственост при осъществяване процедурата по съставяне на
АУАН, с участието на посочените в чл. 40, ал. 1 от ЗАНН лица, както при съставянето му,
така и при подписването му, което гарантира правото на защита на нарушителя. Законът
допуска акта да бъде съставен и в отсъствие на нарушителя, но при условията на чл. 40, ал.
2 от ЗАНН: когато той е известен, но не може да се намери или когато е поканен за
съставянето на акта и не се яви.
Само при наличието на надлежно връчена такава покана, ако нарушителят не се яви в
определения ден и час, съставянето на акта в негово отсъствие ще попадне в хипотезата на
2
чл. 40, ал. 2 от ЗАНН и съставянето на АУАН в отсъствие на нарушителя ще бъде
законосъобразно.
Съставянето на акта в отсъствие на нарушителя извън, хипотезите на чл. 40, ал. 2 от
ЗАНН, води до нарушаване правото му да направи възражения още при самото съставяне на
акта, да посочи доказателства, които да се съберат и да организира и осъществи адекватно
защитата си в образуваното против него административно наказателно производство. В
случая представител на дружеството не е бил уведомен за издаване на АУАН, като такава
покана въобще не е била изпращана, не е участвал при съставеното му и не е могъл да
направи възраженията си, и да посочи доказателства. По този начин на практика е бил
лишен от възможността да участва в административно наказателното производство, което се
преценява като съществено нарушение на процесуалните правила във връзка с правото му
на защита. В този смисъл РЕШЕНИЕ № ОТ 15.10.2014 Г. ПО АНД № 212/2014 Г. НА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН; РЕШЕНИЕ № 144 ОТ 30.03.2022 Г. ПО АНД №
183/2022 Г. НА АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН; РЕШЕНИЕ № 99 ОТ 24.04.2023 Г.
ПО АНД № 93/2023 Г. НА АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН; РЕШЕНИЕ № 2637 ОТ
26.05.2020 Г. ПО АДМ. Д. № 1352/2020 Г. НА АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ-
ГРАД.
По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че в хода на
административнонаказателно производство са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които не могат да бъдат санирани по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН,
тъй като засягат правото на защита на нарушителя, което следва да бъде напълно
гарантирано във всички стадии на производството. Незаконосъобразността на АУАН
обуславя и незаконосъобразността на издаденото въз основа на него НП, поради което
следва да се отмени.
С оглед разпоредбата на чл. 63д, ал. 1, ал. 2 ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 3 АПК, на
процесуалния представител на жалбоподателя следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение.
Правото да бъдат присъдени разноски на страната е в корелация с резултата от
проведеното оспорване. След като е постановен благоприятен за страната съдебен акт и НП
е било отменено, то за нея възниква правото да й бъдат присъдени разноските, но това само
по себе си не може да бъде основание същите да бъдат приети в абсолютен размер. Именно
поради това законодателят е предвидил в разпоредбата на чл. 63д, ал. 2 ЗАНН, че ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2, вр. чл. 8, ал. 1 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по
дела с определен интерес възнаграждението при интерес от 1000 до 10 000 лв. - 400 лв. плюс
10 % за горницата над 1000 лв. В случая материалния интерес е 5000 лв. Минималното
възнаграждение следва да е в размер на 400 лв. + 400 лв. (представляваща 10% от горницата
над 1000 лв.), т.е. 800 лв.
Съдът намира, че определеното възнаграждение е справедливо, съответно на
фактическата и правна сложност на делото и в рамките на законоустановения минимум по
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което счита
възражението на юрк. Г. за прекомерност за неоснователно.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, съдът
3
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 20-2300142 на директора на Дирекция „Инспекция по труда“–
Сливен, с което на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 415, ал. 3 от КТ на „Али Нет“ ЕООД е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 5000 лева, за
нарушение на чл. 402, ал. 2, във вр. с чл. 402, ал. 1, т. 2 от КТ.
ОСЪЖДА Д „ИТ“ – Сливен да заплати на „Али Нет“ ЕООД сумата от 800 лева,
представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от съобщението до страните за
изготвянето му пред Административен съд - Сливен по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
4