РЕШЕНИЕ
№ 102
гр. Девня, 08.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА
при участието на секретаря И. ИЛ. В.
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА Гражданско дело №
20223120100843 по описа за 2022 година
Предявени са 3 бр. искове с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 от
ГПК вр. чл. 79 ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД от К. Д. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр.
П********* чрез проц. представител – адв. Е. Х. от АК – Пловдив срещу
Община Суворово, БУЛСТАТ:*********, с адрес: гр. Суворово, обл. Варна,
пл. „Независимост“ №1, представлявана от кмета Д. Й. за приемане за
установено, че ответникът дължи на ищеца сума в общ размер на 1 209, 56
лева - главница, представляващи неизплатено нетно възнаграждение в размер
на от по 500 лева за месеците март и април 2022 г. и неизплатено частично
нетно възнаграждение за месец май 2022 г. в размер на 209, 56 лева, дължими
по силата на Абонаментен договор за правна помощ и по ЗЗЛД, сключен
между К. Д. Г. - в качеството му на адвокат и ОУ „Христо Ботев“ с.
Николаевка, обл. Варна - в качеството му на клиент, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на съответното заявление за издаване на
Заповед за изпълнение на парично задължение до окончателното изплащане
на сумата, както и присъдените в заповедните производства разноски в общ
размер на 828 лева, за които суми са издадени Заповед № 314/12.05.2022 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. дело
№ 483/2022 г., Заповед № 364 от 10.06.2022 г. за изпълнение на паричното
задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. дело № 583/2022 г. и
Заповед № 409 от 22.06.2022 г. за изпълнение на паричното задължение по чл.
1
410 ГПК, издадена по ч. гр. дело № 643/2022 г. - всички по описа на Районен
съд - Девня.
По така предявените искове в Районен съд - Девня са образувани 3
бр. искови производства, а именно: гр. дело №834, гр. дело № 844 и гр. дело
№1303 - всички по описа на съда за 2022 г.
С Определение №830/21.12.2022 г. към настоящото гр. дело е
присъединено гр. дело № 844/2022 г. по описа на ДРС, а с Определение
29/17.01.2023 г. към делото е присъединено и гр. дело №1303/2022 г. по описа
на ДРС.
Твърди се в исковата молба, че по силата на Абонаментен договор за
правна помощ и по ЗЗЛД в сила от 01.07.2021 г., сключен между К. Д. Г. - в
качеството му на адвокат и ОУ „Христо Ботев» с. Николаевка, обл. Варна - в
качеството му на клиент, училището се задължава да изплаща на адвоката
сумата от 500 лева нетно месечно възнаграждение за извършване на писмени
и устни юридически консултации, както и за изпълняване функцията на
длъжностно лице за защита на данни, като в т. 1.4. от договора е записано
изрично, че „Липсата на юридически запитвания или искания за съгласуване
от КЛИЕНТЪТ към АДВОКАТА, не освобождава първият от изплащане на
възнаграждението, предвидено в т. З от настоящия договор.". Твърди че след
началото на месец февруари 2022 г. за временно изпълняващ длъжността
„директор“ на училището е била назначена Нели Николова Никова, когато
училището е спряло да изплаща договореното между страните
възнаграждение. Сочи, че въз основа на подадени от него заявления в РС -
Девня са образувани три ч. гр. дела, по които са издадени три Заповеди по чл.
410 от ГПК за изпълнение на паричното задължение - две за сумата от по 500
лева, представляваща неизплатено нетно възнаграждение за месеците март и
април 2022 г. и една за сумата от 209, 56 лева - неизплатено частично нетно
възнаграждение за месец май 2022 г., дължими по описания по - горе договор,
заедно със законната лихва върху присъдените суми от датата на подаване на
съответното заявление до окончателното изплащане. При подадени
възражения от страна на длъжника, за него се пораждал правен интерес от
предявяване на настоящия установителен иск. В една от исковите молби
твърди, че възражението по г. гр. дело № 583/2022 г. по описа на ДРС е
подадено от лице, което не е било директор на ОУ“Христо Ботев“ към
момента на подаването му, тъй като към този момент училището вече е било
закрито. Ищецът излага в исковите си молби, че с влязла в сила Заповед №
РД14-87/18.11.2021 г. на министъра на образованието и науката, обн. в ДВ
брой 99 от 26.11.2021 г., стр. 36 ОУ»Христо Ботев» с. Николаевка, община
Суворово, обл. Варна е закрито, считано от 01.07.2022 г. - без правоприемник.
Заповедта е издадена въз основа на Решение № 24-412 от 19.05.2021 г.,
2
обективирано в Протокол № 24 на Общински съвет - Суворово. Сочи, че
финансиращият орган на общинското училище е общината, представлявана
от Кмет - първостепенен разпоредител с бюджет по арг. на чл. 11 ал. З от
Закона за публичните финанси, доколкото училището е било общинско и се е
финансирало от общината. Счита, че финансовите задължения на закритото
без правоприемник общинско училище се поемат и дължат от финансиращия
орган, който в случая до закриването на училището е бил Община Суворово.
С оглед на това насочва претенцията си към Община Суворово и моли съдът
да приеме за установено, че ответникът му дължи претендираните суми, за
които са издадени горецитираните три броя заповеди за изпълнение на
паричното задължение по чл. 410 от ГПК. Претендира разноски в исковото и
заповедното производство.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на всяка от
предявените искови молби от проц. представител на ответника, който намира
иска за допустим, но го оспорва като неоснователен и недоказан. Твърди се в
отговора, че процесния Абонаментен договор, въз основа на който ищецът
претендира сумите по настоящото дело е подписан от изпълняващата
длъжността директор към датата на сключване на договора - Павлина
Иванова, която в становище по повод извършена проверка от РУО - Варна, е
заявила, че от 18.05.2021 г. до месец октомври 2021 г. не са сключвани
трудови или граждански договори с адв. К. Г.. Сочи се, че със Заповед №РД
07-4/08.02.2022 г. на Началника на РУО - Варна ТПО на П. И. с училището е
прекратен на основание чл. 330 ал. 2 т. 1 от КТ, като заповедта е оспорена,
предвид което е образувано гр. дело №2868/2022 г. по описа на Районен съд -
Варна. Излага се, че в хода на това производство П. И. е била представлявана
от ищеца по делото - Кр. Г., като е представила Договор за правна защита и
съдействие, от който е видно, че предоставената от адв. Г. услуга е безплатна,
т.к. са близки с клиента си. Представено е и адвокатско пълномощно за
процесуално представителство, подписано на 03.03.2022 г. Ответникът
твърди, че претендираните от ищеца суми са недължими, тъй като той не
само не е предоставил устни или писмени консултации, но и не е имал
готовност да предостави такива - още повече, че ищецът се позовава на т. 1. 4.
от „Абонаментен договор за правна помощ и по ЗЗЛД", съгласно който:
„Липсата на юридически запитвания или искания за съгласуване от
КЛИЕНТЪТ към АДВОКАТА, не освобождава първият от изплащане на
възнаграждението, предвидено в т. З от същия договор„. Излага, че в т. З от
договора не е предвидено или уговорено изплащане на каквото и да е
възнаграждение. Сочи, че по делото липсват представени фактури, договори
за правна помощ и съдействие или други документи, които адв. Г. е издал на
клиента си по абонаментния договор, въз основа на които да бъдат
извършвани плащания, включително и за месец март 2022 г. Ищецът не е
3
представил доказателства какви дейности е извършвал като длъжностно лице
по ЗЗЛД и дали реално са предоставени подобни услуги на клиента. Твърди
се в отговора, че на основание процесния договор, от страна на адв. Г. са
депозирани пет заявления за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК, въз основа на които са издадени пет бр. Заповеди за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК за незаплатени абонаментни вноски по
договора за месеците януари, февруари, март и април 2022 г. и частичен
месечен абонамеНт за месец май 2022 г., адвокатски хонорар и разноски.
Ответникът счита, че като не предявява искане за цялото оставащо вземане, а
само за част от него, заявителят цели увреждане на интересите на длъжника
по договора, чрез натоварването му с извънредно много разходи за държавни
такси и разноски за адвокатско възнаграждение. Това води до значително
увреждане на правата на длъжника за вземания произтичащи от едно и също
правно и фактическо основание, тъй като заявителят е имал възможност да
претендира наведнъж цялата сума за месеците, в които твърди, че е действал
договора, но не го е сторил. Поради това счита, че исковата претенция следва
да се отхвърли, предвид наличието на проява на злоупотреба с процесуални
права, съгласно чл. 57 ал. 2 от КРБ и тъй като представлява нарушение на
принципа за добросъвестност на страните по делата, съгл. чл. 3 изр. 1 - во от
ГПК. Ответникът счита, че е налице неравноправно третиране на
икономически слаби участници в оборота, за да се облагодетелства друг с цел
натоварване на длъжника с допълнителни разноски, които обогатяват
заявителя по горепосочените частни граждански дела - ищец в настоящото
производство. На тези основания моли за отхвърляне на исковата претенция и
претендира разноски по представен списък.
В с.з. ищецът, редовно призован се явява лично и с упълномощен
проц. представител – адв. Х.. Лично и чрез проц. си представител заявява, че
поддържа исковите си претенции, въз основа на които са образувани гр. дело
№ 843/2022 г. и гр. дело № 1303/2022 г. по описа на съда и моли за
прекратяване на производството по гр. дело №844/2022 г. по описа на ДРС с
аргумента, че поради липса на подадено надлежно възражение срещу
издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е
влязла в законна сила. Същото искане ищецът е направил и в писмена молба,
депозирана преди първото с. з. Претендира разноски в исковото и
заповедните производства по представен списък по чл. 80 от ГПК, вкл. и
адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован не изпраща
представител. В писмено становище, чрез надлежно преупълномощен проц.
представител моли за отхвърляне на исковите претенции като неоснователни
и недоказани и за присъждане на разноски по делото по представен списък.
4
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните, намира следното от фактическа
страна.
На 01.07.2021 г. между ищецът Кр. Г. и Основно училище „Хр.
Ботев“ с. Николаевка, обл. Варна, представлявано от Директора П. А. И. е
сключен Абонаментен договор за правна помощ и по ЗЗЛД, заведен под вх. №
975/30.07.2021 г. С него ОУ“Хр. Ботев“ с. Николаевка възложил, а ищецът се
задължил да извършва 1./ писмени и устни юридически консултации с
изключение на тези, касаещи Закона за обществените поръчки, както и 2./ да
изпълнява функцията на длъжностно лице по защита на личните данни.
Съгласно т. 4 от договора клиентът /ОУ“Хр. Ботев“ с. Николаевка се
задължил да изплаща на адвоката /ищецът/ всеки месец нетно
възнаграждение за предоставените консултации и функциите му на дл. лице
по защита на данни в размер на 500 лева. В договора е посочено изрично /т. 1.
4/, че „Липсата на юридически запитвания или искания за съгласуване от
клиентът към адвоката не освобождава първия от изплащане на договореното
възнаграждение“. Съгласно т. 1.7 от представения абонаментен договор
извършената от адвоката дейност се установява с подписан от двете страни
констативен протокол, в който „не е задължително да се описват
извършените услуги, тъй като такива може да няма за дадения месец, а само
се отразява в констативния протокол извършването им“. За периода месец
07.2021 г. – месец 02.2022 г. на ищеца било изплатено предвиденото в
договора възнаграждение в размер на по 500 лева месечно по банков път,
съгласно договореното, като последното плащане е извършено на 21.04.2022
г.
Предходно - на 14.03.2022 г. от директора на училището – тогава Н.
Н.а, до ищеца било изпратено уведомление за прекратяване на процесния
абонаментен договор изх. №380/14.03.2022 г., считано от 14.05.2022 г. В
срока на предизвестието ищецът не бил извършвал юридически консултации
на училището и такива не са му били поисквани. По делото няма представени
доказателства за датата, на която ищецът е получил предизвестието.
Със заявление депозирано на 12.04.2022 г. ищецът поискал плащане
на сумата от 500 лева – дължимо и неизплатено възнаграждение по
абонаментния договор за м. март 2021 г., ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на заявлението и по ч. гр. дело № 483/2022 г. по описа
на Районен съд – Девня в негова полза срещу ОУ“Хр. Ботев“ с. Николаевка,
обл. Варна била издадена заповед № 314/12.05.2022 г. за изпълнение на
парично задължение за сумата от 500 лева, представляваща неизплатено
нетно възнаграждение за м. март 2021 г., дължимо съгласно Абонаментен
договор за правна помощ и по ЗЗЛД от 01.07.2021 г., ведно със законната
5
лихва върху тази сума, считано от 12.04.2022 г. до окончателното й
изплащане. След постъпило възражение от Н. Н. – Директор на училището
срещу издадената заповед ищецът предявил иска, по който е образувано
настоящото производство.
На 18.05.2022 г. ищецът Г. подал срещу ОУ“Хр. Ботев“ с.
Николаевка, обл. Варна заявление за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от ГПК за сумата от 500 лева – дължимо и неизплатено
възнаграждение по Абонаментен договор за правна помощ и по ЗЗЛД от
01.07.2021 г. за м. април 2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на заявлението и по ч. гр. дело № 583/2022 г. по описа на
Районен съд – Девня в негова полза срещу ОУ“Хр. Ботев“ с. Николаевка, обл.
Варна била издадена заповед № 364/10.06.2022 г. за изпълнение на парично
задължение за претендираната сума. Заповедта била връчена на 29.06.2022 г.
на директора на училището – длъжник Н. Н., която на 01.07.2022 г.
депозирала възражение по чл. 414 от ГПК, при което на ищеца било указано
да предяви претенцията си по исков ред в законоустановения едномесечен
срок, което указание той изпълнил, въпреки, че възразил пред заповедния съд,
че възражението е подадено от нелегитимирано с оглед правния си интерес
лице, тъй като към 01.07.2022 г. училището в с. Николаевка вече е било
закрито. Въз основа на предявения иск е образувано гр. дело № 844/2022 г.,
впоследствие присъединено към настоящото гр. дело № 843/2022 г. по описа
на ДРС.
На 20.06.2022 г. в ДРС било входирано и трето заявление от ищеца
срещу ОУ“Хр. Ботев“ с. Николаевка, обл. Варна за сумата от 209, 56 лева –
неизплатено частично месечно възнаграждение за м. май 2022 г., дължимо по
силата на същия абонаментен договор, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението. По ч. гр. дело №643/2022 г. била издадена
заповед № 409/22.06.2022 г. за изпълнение на парично задължение за
претендираната сума, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението. След постъпило възражение от Кмета на Община
Суворово – правоприемник на вече закритото ОУ“Хр. Ботев“ с. Николаевка,
обл. Варна ищецът предявил иска, по който е образувано гр. дело №1303/2022
г. – също присъединено към настоящото.
Видно от представената по делото Заповед № РД 14-87/18.11.2021 г.
на министъра на образованието и науката, считано то 01.07.2022 г. ОУ“Хр.
Ботев“ – с. Николаевка, общ. Суворово, обл. Варна се закрива.
По делото са представи и приети констативни протоколи за
извършени юридически консултации от ищеца за месеците юли, август,
септември, октомври, ноември и декември 2021 г. и м. януари 2022 г.,
подписани от ищеца за „извършил“ и от Директора /или заместващия го/
6
ОУ“Хр. Ботев“ с. Николаевка.
Представени са и договори за правна защита и съдействие, сключени
между ищеца и П. И. – бивш директор на закритото училище в с. Николаевка
преди подписване на процесния абонаментен договор, доказателства за
извършени плащания по тях и по процесния договор, отчети по сметката на
ОУ“Хр. Ботев“ с. Николаевка, изпълнителни листи срещу училището,
издадени в полза на ищеца от РС – Варна, удостоверения, издадени на ищеца,
за да му послужат пред дисциплинарния съд на АК – Пловдив във връзка с
образувано срещу него дисциплинарно производство, становище от П. И.а по
повод извършвана проверка от РУО – Варна в ОУ“Хр. Ботев“ с. Николаевка,
обл. Варна, в които същата е заявила, че от 18.05.2021 г. до м. октомври 2021
г. не са сключвани трудови или граждански договори с адв. К. Г..
При така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
По допустимостта на исковете:
Ответникът не оспорва пасивната си легитимация, а и същата е
безспорна съгласно утвърдената съдебна практика на ВКС, цитирана в
исковата молба, която съдът не смята за необходимо да повтаря в решението
си. Видно и от представената по делото Заповед № РД 14-87/18.11.2021 г. на
Министъра на образованието и науката правоприемник на имуществото на
закритото училище е Община Суворово, респ. ответникът е правоприемник и
на паричните задължения на закритото училище.
Правното основание на предявените искове е чл. 422 от ГПК, като за
допустимостта на същите е необходимо да бъдат спазени особените
процесуални изисквания на чл. 415 вр. чл. 414 от ГПК. Видно от
доказателствата по приложеното ч. гр. дело 583/2022 г. по описа на ДРС е, че
издадената по делото заповед за изпълнение на парично задължение е връчена
на 29.06.2022 г. лично на Н. Н. – тогава директор на училището – длъжник.
Възражението срещу нея е депозирано на 01.07.2022 г. от Н. Н. – отново в
качеството й на директор на ОУ“Хр. Ботев“ с. Николаевка. Наличните по
делото доказателства безспорно сочат, че към тази дата училището вече е
било закрито, което идва да рече, че Н. Н. няма как да е била негов директор.
Доколкото в заповедта на Министъра на образуванието и науката не е
визиран час, считано от който училището се закрива, то следва да се счита, че
то се закрива от 00:00 ч. на 01.07.2022 г. Възражението е подадено в 08:35
часа на същата дата по ел. поща, т.е. след като училището вече не е
съществувало като правен субект. С оглед на това и съдът намира, че
издадената по ч. гр. дело №583/2022 г. по описа на ДРС Заповед
№364/10.06.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е
7
надлежно връчена, но възражението срещу нея е подадено от правно
нелегитимирано лице, поради което и няма как да е породило своето действие
и да доведе до последиците на чл. 415 ал. 1 т. 1 от ГПК. Считано от
връчването на заповедта на 29.06.2022 г. до изтичане на срока за възражение
срещу нея, който е едномесечен, кмета на Община Суворово – правоприемник
на задълженията на закритото ОУ“Хр. Ботев“ с. Николаевка, е разполагал с
достатъчно време, за да възрази срещу заповедта, считайки ,че присъдените с
нея суми в полза на ищеца са недължими от училището – длъжник, респ. от
Община Суворово. Като не е сторил това с изтичането на срока за възражение
– на 29.07.2022 г. Заповед №364/10.06.2022 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК е влязла в законна сила. Последващото
заявление на кмета на Община Суворово, че поддържа подаденото по ел. път
възражение от 01.07.2022 г. срещу издадената заповед е ирелевантно и не
санира възражението като легитимно извършено, още повече, че е направено
едва след предявяване на иска по чл. 422 от ГПК от ищеца по указания на
заповедния съд и образуване на исковото производство по гр. дело
№844/2022 г. по описа на ДРС. С оглед на това претенцията на ищеца за
прекратяване на това исково производство е основателна, тъй като същото е
образувано при влязла в сила, респ. стабилизирана Заповед за изпълнение на
парично задължение. По тези съображения настоящото производство следва
да се прекрати, досежно иска, предявен от ищеца за установяване на
задължението му по Заповед за изпълнение на парично задължение №364,
издадена по ч. гр. дело № 583/2022 г. по описа на ДРС и влязла в законна сила
на 29.07.2022 г., поради липса на подадено възражение срещу нея.
По основателността на другите два установителни иска:
Предмета на установителния иск е вземането на кредитора по
смисъла на чл. 410 от ГПК, поради което в тежест на ищеца е да установи,
при условията на пълно и главно доказване наличието на паричното
задължение, както и неговия размер.
В хода на производството ищецът не ангажира доказателства, че за
месеците март и май 2022 г. има съставени констативни протоколи, които
съгласно предвиденото в т. 1.7 от процесния договор удостоверяват
извършената от него дейност по т. 1 - предоставяне на юридически
консултации в полза на училището. За всички предходни месеци с изкл. на м.
февруари 2022 г. такива констативни протоколи са налични и въз основа на
тях са извършени плащанията на уговореното месечно възнаграждение /с
изключение на това за м. февруари 2022 г./. Вярно е, че в т. 1. 4 от договора е
предвидено, че „Липсата на юридически запитвания или искания за
съгласуване от клиентът към адвоката не освобождава първия от изплащане
на договореното възнаграждение“. Тази уговорка не освобождава страните от
8
задължението да удостоверят /установят, съгласно терминологията на
договора/ извършената юридическа дейност от адвоката с подписването на
двустранен констативен протокол, че такава дейност е извършвана. Тези
клаузи от договора съдът тълкува в смисъл, че клиентът дължи уговореното
възнаграждение за юридически консултации, дори без да е имало запитвания
и искания за съгласуване от него до адвоката. Съставянето на констативен
протокол обаче, в който се отразява констатация за извършването на
юридическите консултации за съответния месец е било задължително за
страните, съгласно договореното между тях. И тъй като такива протоколи за
месеците март и май /от 01.05.2022 г. до 14.05.2022 г./ не се представят от
ищеца, то не може да се приеме за доказано, че претендираното за тези
периоди възнаграждение за юридически консултации е дължимо, доколкото
такива не са били удостоверени/установени, доказани/ по предвидения в
договора ред.
По гореизложените съображения съдът намира предявените
установителни искове за дължими му от ответника суми, представляващи
неплатено възнаграждение за извършени юридически консултации на ОУ“Хр.
Ботев“ с. Николаевка, обл. Варна през м. март и частично за м. май 2022 г. за
недоказани, поради което същите подлежат на отхвърляне.
Що се касае до възнаграждението, дължимо на ищеца за изпълнение
на функцията на ДЛЗД, то такова се дължи безусловно съгласно
предвиденото в договора. В същия не е предвидено съставянето на някакъв
документ, удостоверяващ извършване на някаква дейност по т. 2 от договора,
а именно дейността на адвоката по ЗЗЛД. Доколкото дължимото месечно
възнаграждение на ищеца е договорено общо за двете дейности, които се е
задължил да извършва и възнаграждението само за дейността му по ЗЗЛД не е
разграничено, то следва да се приеме, че същото е в размер на половината от
уговорения общ размер от 500 лева, т. е. 250 лева. При това, установява се по
делото, че по силата на сключения на 01.07.2021 г. между ищеца Кр. Г. и П. И.
в качеството й на директор на ОУ“Хр. Ботев“ с. Николаевка, обл. Варна
абонаментен договор за правна помощ и по ЗЗЛД, Община Суворово, като
правоприемник на паричните задължения на закритото училище, дължи на
ищеца незаплатено нетно възнаграждение за м. март 2022 г. в размер на 250
лева и незаплатено частично възнаграждение за м. май 2022 г. в размер на
104, 78 лева за това, че е изпълнявал функциите на длъжностно лице по
защита на данни през целия м. март 2022 г. и през периода от 01.05.2022 г. до
14.05.2022 г. /датата на прекратяване на договора/. В тази й част исковата
претенция е основателна и следва да се уважи.
Възражението на ответника, че ищецът не е представил
доказателства какви точно дейности е извършил като длъжностно лице по
9
ЗЗЛД и дали реално са предоставени подобни услуги на клиента е
неоснователно, тъй като процесния договор не предвижда създаването, респ.
представянето на такива документи. Клаузата, касаеща съставянето на
констативни протоколи касае само дейността по т. 1 от договора, но не и тази
по т. 2 от същия. Очевидно е, че процесния договор е сключен в ущърб на
училището, но отговорност за това би следвало да носи лицето, което го е
подписало – бившия директор на училището П. И.. Вярно е също така, че по
делото са налични достатъчно доказателства за близки отношения между нея
и ищеца, но този факт сам по себе си не е основание за отпадане на
договорната отговорност на страните, поета със сключването на договора.
Що се касае до обясненията, дадени от П. И. в хода на извършвана
от РУО проверка, че не е сключвала никакви договори с ищеца през
процесния период – към 01.07.2021 г., то същите са несъстоятелни, тъй като
писмения договор е представен и приет по делото, носи подписа на двете
страни по него и тяхната автентичност не е оспорена.
Частичното уважаване на главните искове по чл. 79 ал. 1 от ЗЗД води
и до уважаване на акцесорната претенция по чл. 86 от ЗЗД за присъждане на
законната лихва върху дължимите суми, считано от датата на подаване на
съответното заявление в съда.
По разноските:
С оглед изхода на делото на ищеца се следват разноски съразмерно
на уважената част от предявените искове, съгласно разпоредбата на чл. 78 ал.
1 от ГПК. Съгласно представения списък, същите са в общ размер на 104 лева
за заплатени държавни такси и такси за банков превод в исковите и
заповедните производства. Съразмерно на уважената част от исковете в
тежест на ответника следва да се присъди сумата от 52 лева.
Ищецът претендира и адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна защита и съдействие. Съгласно представените договори за
правна защита и съдействие на ищеца се осигурява от адв. Е. Х. безплатна
правна помощ при условията на чл. 38 ал. 1 т. 3 от ЗА. Принципът на чл. 36
ал. 1 от ЗА е, че адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, а
размерът му се определя от съда съгласно разпоредбата на чл. 38 ал. 2 от ЗА в
рамките на предвидения в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения. В настоящия случай с оглед материалния
интерес на предявените искове съдът определя възнаграждението в размер на
400 лева, като ответната страна следва да заплати на адв. Хаджийски сумата
от 200 лева адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от
исковете.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на
10
ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе и относно разноските,
направени в заповедното производство, съобразно изхода на настоящия спор.
Поради това и ответникът следва да бъде осъден да заплати и разноските,
направени от ищеца в заповедните производства. Същите са в общ размер на
326 лева по ч. гр. дело № 483/2022 г. и в общ размер на 176 лева по ч. гр. дело
№ 643/2022 г. – и двете по описа на ДРС или общо 502 лева. Съразмерно на
уважената част на исковите претенции дължимите от ответника разноски
възлизат в общ размер на 251 лева.
Предвид частичното отхвърляне на исковите претенции и съгласно
чл. 78 ал. 3 от ГПК ответникът също има право да иска заплащане на
направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от предявените
искове. Същите са в доказан общ размер на 700 лева за договорено и
заплатено по банков път адвокатско възнаграждение. Съразмерно на
отхвърлената част от исковете искове на ответникът следва да се присъдят
разноски в общ размер на 350 лева, които са дължими от ищеца.
По отношение на предявения иск, по който производството следва
да се прекрати:
При сегашната редакция на чл. 78 ал. 4 от ГПК /доколкото
допълването на разпоредбата съгласно ДВ. бр. 11 от 2 февруари 2023 г. влиза
в сила от 01.07.2024 г./ ответникът има право на разноски и при прекратяване
на делото. Правилото по чл. 78 ал. 4 от ГПК е отражение на общия принцип,
върху който е основана уредбата на отговорността за съдебните разноски, а
именно че същите следва да се понесат от страната, която неоснователно е
предизвикала исковия процес. В общия случай на прекратяване на
производството това е ищецът, доколкото същият носи тежестта преди
завеждане на делото да осигури наличието на съответните процесуални
предпоставки или да съобрази решението си да предяви иска с наличието или
отсъствието на предпоставките извън негов контрол, респ. да упражни
правото си на иск по начин, че да са налице предпоставките за надлежното
упражняване на правото на иск. Именно несъобразяването на ищеца с тези
изисквания е основанието да се възложат в негова тежест направените за
недопустимото производство разноски и именно това е отразено в нормата на
чл. 78 ал. 4 от ГПК. Когато обаче недопустимостта на исковия процес
произтича от предхождащо процесуално действие на друга страна в
производството и когато преценката за надлежното извършване на това
действие е възложена на съда, не може да се приеме, че недопустимият исков
процес е предизвикан неоснователно от самия ищец. Поради това липсва и
основание съобразно посочения по-горе общ принцип, отговорността за
разноски да бъде възложена на ищеца. Изложеното обосновава извод, че
когато исковото производство по иска по чл. 422 от ГПК бъде прекратено
11
поради констатация на исковия съд за ненадлежно подадено възражение
/както е в настоящия случай/, прекратяването се явява последица на
поведението на ответника, неоснователно предизвикал исковия процес с
подаденото възражение от лице, което няма право на това. В този случай
отговорността за разноски следва да бъде възложена съобразно общия
принцип, че разноските се понасят от предизвикалата ги страна, т. е. от
ответника. По прекратеното исково производство ищецът е реализирал
разноски в размер на 26 лева за доплатена държавна такса + банкова такса,
които следва да се възложат в тежест на ответника. И по това производство
адвокатът осъществил безплатна правна помощ на ищеца в хипотезата на чл.
38 ал. 1 т. 3 пр. 2 от ЗА има право на възнаграждение за положения труд,
което с оглед материалния интерес на предявения иск съдът определя в
размер на 400 лева, които също са платими от ответната страна съгласно чл.
38 ал. 2 от ЗА.
Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община
Суворово, БУЛСТАТ:*********, с адрес: гр. Суворово, обл. Варна, пл.
„Независимост“ №1, представлявана от кмета Д. Й., че ответникът, като
правоприемник на паричните задължения на закритото ОУ „Христо Ботев“ с.
Николаевка, обл. Варна ДЪЛЖИ на ищеца К. Д. Г., ЕГН: **********, с адрес:
гр. П********* сумата от 354, 78 лева /триста петдесет и четири лв., 78
ст./, представляваща неизплатено възнаграждение в размер на 250 лева за м.
март 2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
12.04.2022 г. до окончателното й изплащане и неизплатено частично
възнаграждение за м. май 2022 г. /за периода от 01.05.2022 г. до 14.05.2022 г./
в размер на 104, 78 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 19.06.2022 г. до окончателното й изплащане, които възнаграждения са
дължими по силата на т. 2 от Абонаментен договор за правна помощ и по
ЗЗЛД, сключен на 01.07.2021 г. между К. Д. Г. в качеството му на адвокат и
ОУ „Христо Ботев“ с. Николаевка, обл. Варна, представлявано от П. А. И. в
качеството му на клиент за изпълняване от адвоката на функцията на
длъжностно лице по защита на данни в училището – клиент, за които суми са
издадени Заповед № 314/12.05.2022 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. дело № 483/2022 г. и Заповед № 409 от
22.06.2022 г. за изпълнение на паричното задължение по чл. 410 от ГПК,
издадена по ч. гр. дело № 643/2022 г. – и двете по описа на Районен съд –
12
Девня, на основание чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК вр. чл. 79 ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявените от К. Д. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр.
П*********** искове за разликата над тези суми до претендираните 500 лева,
представляваща неизплатено нетно възнаграждение в размер за м. март 2022
г. и 209, 56 лева неизплатено частично нетно възнаграждение за месец май
2022 г. по силата на Абонаментен договор за правна помощ и по ЗЗЛД,
сключен между К. Д. Г. и ОУ „Христо Ботев“ с. Николаевка, ведно със
законната лихва върху тези суми, считано от датата на подаване на
съответното заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение, за които суми са издадени Заповед № 314/12.05.2022 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. дело
№ 483/2022 г. и Заповед № 409 от 22.06.2022 г. за изпълнение на паричното
задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. дело № 643/2022 г. – и
двете по описа на Районен съд – Девня , като недоказани.
ПРЕКРАТЯВА производството по отношение на предявеният от К.
Д. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр. П*********** иск с правно основание чл.
422 вр. чл. 415 от ГПК вр. чл. 79 ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД срещу Община
Суворово, БУЛСТАТ:*********, с адрес: гр. Суворово, обл. Варна, пл.
„Независимост“ №1, представлявана от кмета Д. Й. за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 500 лева,
представляваща неизплатено нетно възнаграждение за м. април 2022 г.,
дължимо по силата на Абонаментен договор за правна помощ и по ЗЗЛД,
сключен между К. Д. Г. - в качеството му на адвокат и ОУ „Христо Ботев“ с.
Николаевка, обл. Варна - в качеството му на клиент, ведно със законната
лихва, считано от 18.05.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, за
които суми е издадена и влязла в сила Заповед за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. дело № 5832022 г. по описа на ДРС, поради
недопустимост.
ОСЪЖДА Община Суворово, БУЛСТАТ:*********, с адрес: гр.
Суворово, обл. Варна, пл. „Независимост“ №1, представлявана от кмета Д. Й.
ДА ЗАПЛАТИ на К. Д. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр. П***********
сумата от 329 лева /триста двадесет и девет лв., 00 ст./, представляващи
направени от ищеца разноски в хода на исковото и заповедните производства,
съразмерно на уважената част от исковете, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Община Суворово, БУЛСТАТ:*********, с адрес: гр.
13
Суворово, обл. Варна, пл. „Независимост“ №1, представлявана от кмета Д. Й.
ДА ЗАПЛАТИ на Е. К. Х. от АК – Пловдив сумата от 600 лева /шестстотин
лв., 00 ст./, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществена
безплатна правна помощ на ищеца, на основание чл. 38 ал. 2 вр. ал. 1 т. 3 пр. 3
вр. чл. 36 ал. 1 от ЗА.
ОСЪЖДА К. Д. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр. П********* ДА
ЗАПЛАТИ на Община Суворово, БУЛСТАТ:*********, с адрес: гр.
Суворово, обл. Варна, пл. „Независимост“ №1, представлявана от кмета Д. Й.
сумата от 350 лева /триста и петдесет лв., 00 ст./ направени от ответника
разноски по делото, съразмерно на отхвърлената част от исковете, на
основание чл. 78 ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РЕШЕНИЕТО, в частта му, относно прекратяването на
производството, има характер на определение и подлежи на обжалване с
частна жалба в едноседмичен срок пред Окръжен съд - Варна, считано от
датата на получаване на съобщението за изготвянето на решението.
ДА СЕ ВЪРНАТ на заповедния съд приложените към настоящото
исково производство ч. гр. дела след влизане в сила на настоящото решение,
вкл. и в частта му досежно прекратяване на производството по един от
предявените искове.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
14