№ 112
гр. Пловдив, 23.03.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Георги В. Чамбов
Членове:Емил Люб. Митев
Антония К. Роглева
като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно търговско дело
№ 20215001000933 по описа за 2021 година
Производството е по въззивна жалба на М.Е. против решение
№ 26024383.6.21 г., постановено по т.д. № 396/19 г. по описа на П.О.С., В
ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлен иска по чл. 422 от ГПК на М.Е. против
„Д.Е.А.“ ООД ЕИК ********* за установяване съществуването на
задължение за неустойки по чл. 33, ал.2 и ал.4 от договор за предоставяне на
концесия за добив на подземни богатства по чл.2,ал.1,т.5 от Закона за
подземните богатства-строителни материали-кварцови пясъци,от находище
„Д.Д.“, разположено в землището на с.С., община Д.,област В., за разликата
над 100 492.22 лв. до 163 088.62 лв., за които е издадена в полза на ищеца
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 ГПК от 23.08.2018 г. по ч.гр.д.№13448/2018 г. по описа на ПРС, както и
изпълнителен лист от 24.08.2018 г.
Жалбоподателят не оспорва законосъобразността на изводите
на съда, че не се дължат погасените по давност неустойки при прилагане на
тригодишна давност, но излага съображения, че в таблицата, изготвена от
съда при постановяване на решението, са допуснати грешки, които са довели
до неправилно определяне размера на неустойките, които не са погасени по
1
давност на 100 492.22 лв. вместо на 163 088.62 лв. Моли в тази част
решението да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което се
признае за установено съществуването на задължение за неустойки в общ
размер на 163 088.62 лв. с посочване на конкретните фактури и стойности по
инкорпорирана във въззивната жалба таблица.
В мотивите на обжалваното решение е прието, че ответникът,
при лежаща върху ответника доказателствена тежест същият не установява да
е проявил договоросъобразно поведение относно посочените от ищеца
непарични задължения по чл.7, ал.2, т.3,б.“а“, б.“в“,б.“г“, б.“д“,б.“е“, б.“з“,по
чл.7,ал.2,т.4 и т.5 от сделката, при което следва да се приеме, че
концесионерът дължи заплащане на предвидените в договора неустойки
подробно посочени в исковата молба, относно стойностите на които вещото
лице е установило, че отговарят на уговорките по сделката и са коректно
претендирани съобразно периодите на забава. По отношение на размера на
иска за неустойка е прието, че същият следва да бъде редуциран предвид
основателното възражение на ответника за изтекла в негова полза
тригодишна погасителна давност по чл. 111 от ЗЗД.
Във връзка с изчисляване размера на дължимите неустойки,
съдът е изготвил таблица, базирайки се на таблица 6 от заключението, към
която са добавени сумите, падежирали към момента на спиране на концесията
предвид приетото от съда, че действието на спирането се изразява в
ограничаване на някои права по договора за концесия, но не освобождава
концесионера от останалите задължения в договора, тъй като не може една
санкция по ЗПБ да има положителен ефект за санкционираната страна и да я
освободи от изпълнение по сделката за заплащане на уговореното
концесионно възнаграждение, лихви и дължими обезщетения:
№общо
№№ фактура/неустойка чл. 33, неустойка чл. 33, неустойка чл. 33, краен срок за
листнеустойка
дата на
покредитноал. 2 от договораал. 2 от договораал. 4 от договорапредставяне на
постойност в
фактура
2
редделотоизвестиестойност в лв.стойност в лв.стойност в лв.лв.документи
к.1к.2к.3.1.к.3.2.к.4к.5 к.9
чл. 7, ал. 2, т. 3, б.
197100000438324.02.2017 11.05.2014
„а"
чл. 7, ал. 2, т. 3, б.
298100000438424.02.2017 11.05.2014
„в"
399100000692914.06.2018 10303.00 31.01.2018
4100100000438724.02.2017 10692.00 31.01.2017
5101100000687511.05.2018 -194.40 31.01.2017
чл. 7, ал. 2, т. 3, б.
„г"
6102100000439124.02.2017106.92 106.9231.01.2016
7103100000438624.02.2017 31.01.2015
8104100000438524.02.2017 11.05.2014
9105100000693014.06.2018 10303.00 31.01.2018
10106100000439024.02.2017 10692.00 31.01.2017
11107100000687411.05.2018 -194.40 31.01.2017
чл. 7, ал. 2, т. 3, б.
„д"
12108100000439224.02.2017106.92 106.9231.01.2016
13109100000438924.02.2017 31.01.2015
14110100000438824.02.2017 11.05.2014
чл. 7, ал. 2, т. 3, б.
15111100000439324.02.2017 11.05.2014
„е"
16112100000439424.02.2017 15.01.2014
17113**********24.02.2017 15.07.2014
чл. 7, ал. 2, т. 3, б.
„з"
18114100000439624.02.2017 15.01.2015
19115100000439724.02.2017 15.07.2015
20116100000439824.02.*********.00 10692.0015.01.2016
21117100000439924.02.*********.00 10692.0015.07.2016
чл. 7, ал. 2, т. 3, б.
22118100000440024.02.*********.00 10692.0015.01.2017
„з"
23119100000665627.03.2018 10692.00 15.07.2017
24120100000694014.06.2018 10497.60 15.01.2018
25121100000440124.02.2017чл. 7, ал.. 2, т. 4 11.10.2014
26122100000440224.02.2017чл. 7, ал. 2, т. 5 11.10.2014
27123100000687311.05.2018 07.03.2013
28124100000441024.02.2017 31.01.2014
29125100000441124.02.2017 31.01.2015
30126100000441224.02.2017 25660.8025660.8031.01.2016
31127100000665727.03.2018 25660.8031.01.2017
32128100000692814.06.2018 16880.7831.01.2018
32289.8488451.60100492.22
общо:
3
Жалбоподателят излага оплаквания, че така изготвената
таблица са допуснати грешки в попълването и пресмятането, като изготвя
нова таблица, която според него кореспондира изцяло с приетото заключение
на вещото лице. Съпоставянето на данните в таблицата към обжалваното
решение и в тази, предложена от жалбоподателя, сочи на следните
оплаквания:
в колона 5 /общ размер на неустойката/ не са вписани част от посочените
в к. 4 дължими неустойки - редове 3,4,5,9,10,11,23,24;
в колона 5, редове 31 и 32 са вписани суми като общ сбор без същите да
фигурират в нито една от колоните 3.2 или 4; същите следва да бъдат
вписани като дължими в к.4 като неустойка по чл. 33, ал.4 от договора;
неустойките на редове 3,4,5,9,10,11,23 и 24 са такива по чл. 33, ал.2 от
договора и следва да фигурират в колона 33.2, а не в колона 4;
на ред 23, колона 4, е вписана сума от 10 692.00 лв. вместо правилната
10 497.60 лв.
При изготвяне на таблицата по този начин, който според
жалбоподателя съответства напълно на заключението на вещото лице, за
което е посочено от съда, че се възприема изцяло, общият размер на
неустойката по колона 4 възлизал на 94 886.24 лв.., по колона 5 - на 68 202.38
лв., респ. техният сбор - на 163 088.62 лв., а не както е посочено в
таблицата към решението - 32 289.84 лв. по колона 3.2 и 88 451.60 лв. по
колона 4 при посочен сбор от 100 492.22 лв. /при аритметично верен сбор от
120 741.44 лв./
Сочи, че макар съдът да е възприел изцяло заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, таблицата към решението не съответства
изцяло на данните в съставените от вещото лице таблици.
С оглед така изложените съображения жалбоподателят моли
в обжалваната част решението да се отмени, като се признае съществуването
на задължение за неустойки в общ размер от 163 088.62 лв. с посочване на
конкретните фактури, стойности, падеж на изпълнение на отделните
задължения съгласно таблицата, инкорпорирана във въззивната жалба.
Така формулираните оплаквания и искания се преценяват от
настоящия съдебен състав като такива за допуснати явни фактически грешки
по смисъла на чл. 247 от ГПК. Жалбоподателят счита, че отхвърлянето на
4
иска за неустойка за разликата над 100 492.22 лв. до 163 088.62 лв. се дължи
на аритметични грешки, като същевременно иска да бъдат коригирани и
грешки по отношение на отделни дължими суми относно техния характер
като неустойки по чл. 33, ал.2 или чл. 33, ал.4 от договора със съответното им
посочване в колони 3.2 и 4 по начина, по който са посочени в заключението
на заключението на вещото лице, което е било въприето изцяло и е
послужило за основа за определяне размера на дължимите неустойки.
Отстраняването на допуснати явни фактически грешки и
грешки в пресмятането съобразно правилото на чл. 247 от ГПК е в
компетенциите на първоинстанционния съд, поради което съставът на ПАС
намира, че определението за даване ход по същество следва да бъде отменено,
като се прекрати производството по настоящето дело и същото се изпрати на
съда, постановил решението, който е компетентен да се произнесе по молбата
по чл. 247 от ГПК, каквато всъщност представлява по същество подадената
въззивна жалба. Предвид изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 23.02.22 г., с което е
даден ход на устните състезания.
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по настоящето възз.т.д.
№ 933/21 г. по описа на Пловдивски апелативен съд.
ВРЪЩА делото на П.О.С. за произнасяне по
инкорпорираното във въззивната жалба искане за отстраняване на явни
фактически грешки в решение № 26024383.6.21 г. по т.д. № 396/19 г. по описа
на ПОС.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5