Р Е
Ш Е Н И Е
№
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд
- Кърджали в открито заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: АЙГЮЛ ШЕФКИ
при секретаря Мелиха Халил като разгледа
докладваното от съдия Шефки адм. дело №205 по описа за
2018 г. на КАС
и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
от АПК,
във вр. с чл. 220, ал.1 от Закона за
митниците /ЗМ/.
Образувано е по жалба от „ГССН” ООД, ***, ЕИК********,
чрез управителя Н.А.Т., срещу Решение №262/20.02.2018 г., изд. от началник на Митница Пловдив, с което е определена нова митническа стойност на стоки, декларирани от жалбоподателя с единен административен документ /ЕАД/ №***/*** г., както и
доплащане на ДДС в размер на 4
287,20 лв.
В жалбата се твърди незаконосъобразност на решението, като постановено в нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Жалбоподателят намира за необосновано твърдението на административния орган за занижена стойност на стоките, посочени в декларацията, както и че не са били налице основания за корекция на стойността на внесените стоки, декларирана от дружеството. Счита, че оспореното решение не е надлежно мотивирано, тъй като същото не изяснява точното приложение на метода, по който е изчислена новата митническа стойност на процесните стоки, както и поради липсата на предпоставки за определянето й по реда на чл.74, пар.2, б.»б» от Регламент /ЕС/ 952/2013 г. Претендира направените по делото разноски. В писмено становище, подписано от пълномощник, поддържа подадената жалба.
Ответникът – началник на Митница Пловдив, в писмено
становище от пълномощник, намира жалбата за неоснователна,
а обжалваното решение за правилно и законосъобразно. Счита, че при издаването му са спазени изискванията
на АПК, както и на приложимите регламенти.
Сочи, че е налице съществена разлика между
стойността на процесните стоки, декларирана от дружеството и тази, установена
от митническия орган, установена при сравнителен анализ
на стойността при вноса на сходни стоки, както и че дружеството-вносител не е доказало, че декларираната стойност
е действително платената или подлежаща на плащане. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като взе
предвид постъпилата жалба с наведените в нея
оплаквания и прецени събраните
по делото доказателства,
приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал.
1 от АПК,
срещу подлежащ на оспорване акт, и от лице
с правен интерес, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество е основателна, по следните
съображения:
Установено е по делото, че на
04.12.2017 г. с ЕАД №***/*** г., „ГССН”
ООД, ***, е представило документи за допускане за свободно обръщение с крайно потребление
на стоки - *** /стока
№1/; *** /стока №2/; *** /стока №3/, както
и *** /стока №4/,
с държава на изпращане и произход *** и
получател „ГССН” ООД, ***.
Декларирана е митническа стойност в размер на
6 288 евро, или
12 298,26 лв., съгласно фактура №***/***г., както и транспортни разходи в размер на 586,74 лв. – общо
12 885 лв.
С писмо рег.№***/***
г., за нуждите
на допълнителна проверка и на основание чл.140, §1
от Регламент /ЕС/ №2015/2447, чл.188, б.“б“ от Регламент /ЕС/
№952/2013, началникът на Митница Пловдив
е уведомил жалбоподателя, че следва да представи допълнителни
документи, доказващи декларираната митническа стойност –
договор, документи за извършено плащане към изпращача,както и фактури за продажба на стоката на първо ниво.
С писмо вх.№***/***
г. дружеството е изпратило на митническите
органи договор за продажба от 27.11.2017 г., фактури №***/*** г. и №***/*** г.
за плащане, в размер на *** евро, към доставчика, както и фактури за продажба на стоката на първо търговско ниво.
С последващо писмо рег.№***/***
г., началникът на Митница Пловдив е уведомил
вносителя, че представените в хода на проверката документи,
не потвърждават по категоричен начин коректността на декларираната
митническа стойност, тъй като в договора за продажба не
са посочени количества, както и че не са конкретизирани
мерните единици, относими за посочените единични цени. По отношение на представените фактури за продажба на първо търговско
ниво е прието, че не отговарят на изискванията на чл.5, ал.1
от Закона за счетоводството,
тъй като посочените единични цени са в евро, а не в лева. Във връзка с горните констатации, на дружеството е предоставен 10 дневен срок за
представяне на допълнителни документи, доказващи декларираната
митническа стойност.
В писмо с вх.№***/***
г.,
жалбоподателят е пояснил,
че представеният договор за продажба на стоки, касае настоящи и бъдещи доставки, поради което
не са конкретизирани определени количества. За доказване на декларираната митническа стойност е подписан договор
за конкретната доставка, като е приложено и копие от последния.
По отношение на фактурите за продажба на първо търговско ниво е
пояснено, че в същите, освен цената
в евро, е посочена и цена в лева, по фиксиран курс, а общата стойност на фактурите също е в лева.
С писмо рег.№ ***/***
г. на началника на Митница Пловдив,
жалбоподателят е уведомен, че митническата
стойност на стоките не може да бъде определена по метода на договорната стойност,
тъй като е необичайно ниска в сравнение със средностатическия размер на покупните цени при вноса на сходни
стоки, поради което възникват съмнения, дали това е общата платена или подлежаща на плащане сума, съгласно чл.70, §1 от
Регламент /ЕС/ №952/2013.
Посочено е също, че стойността на процесните стоки следва да се определи съобразно чл.74, §3
от
Регламент /ЕС/ №952/2013.
Във връзка с приетото от митническите органи, е постъпило
писмено становище вх.№***/*** г., в
което жалбоподателят възразил относно прилагането на вторичния метод по чл.74,
§3 от Регламент /ЕС/ №952/2013, и изложил
доводи, че представените документи обосновават извод за
определяне на митническата стойност на стоките по метода на договорната стойност,
защото вносителят е изпълнил задължението си да докаже действителната
стойност на внасяните стоки.
Въз основа на горните обстоятелства, началникът
на Митница Пловдив издал процесното Решение №262/20.02.2018 г., с което е определил нова митническа стойност на стоки, декларирани с ЕАД №***/*** г., както и
доплащане на ДДС в размер на
4 287,20 лв.
В мотивите към решението е прието, че предоставената от дружеството информация не е достатъчна за обосноваване
на декларираната стойност. За целите на митническото облагане, митническият
орган пристъпил към прилагане на разпоредбата на чл.70, §2 от Регламент /ЕС/
№952/2013, поради липсата на идентични
стоки, и тъй като декларираната договорна стойност била
изключителна ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени
при вноса на сходни стоки, в приблизително същия период. Като сходни
са приети стоки, декларирани с изброени в решението ЕАД.
По делото са изискани и приложени и митническите декларации, използвани от митническите органи за сравнение и определяне на нова митническа стойност на стоките, предмет на ЕАД №***/*** г.
От
заключението на вещото лице,
по назначената СИЕ се установява, че митническата
стойност и средната цена на сравняваните стоки са изчислени правилно от митническите
органи, както и че за определяне на новата митническа стойност
са избрани митнически декларации за стоките с най-ниски
средни цени от проверените.
Съдът не кредитира заключението в частта му, в която вещото лице е определило избраните от митническите органи стоки
като „сходни“, тъй като липсва необходимия анализ за такова
определяне, а стоките са приети като сходни на изследваните
само въз основа на митническите кодове, посочените в декларациите.
По същата причина, неотносими към спора
са определените в приложения №№2.2, №3.2, №4.2 и №5.2 към заключението,
най-ниски и най-високи митнически стойности за обмитени стоки с еднакви митнически кодове.
Освен това, така определените най-ниски митнически стойности: *** лв. за стока №1;
*** лв. за стока №2; *** лв. за стока №3 и
*** лв. за стока №4, отразяват цената на общото количество декларирана стока, а не цената на стоката за съответната мерна единица – кв.м., кг., както е определена стойността на процесните стоки в решението, поради
което, визираните в горните приложения стойности не отразяват
най-ниската цена за съответната стока в съответната мерна
единица.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
При извършена задължителна проверка по чл.
168, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 220 от ЗМ съдът констатира, че обжалваното решение
е издадено от компетентен орган - началника на митническото учреждение,
където е подадена митническата декларация и съответно е възникнало митническото
задължение, съобразно правомощията му по чл. 19, ал.1 и
ал.7 от ЗМ. Спазена
е и предвидената
в закона писмена форма.
Съдът намира за безспорно установено по делото, че цената, посочена в процесната митническа декларация е действително платената от
жалбоподателя цена на стоката. Последното се констатира от представените още в хода
на административното производство: договор за продажба от 27.11.2017 г., сключен
между продавача – *** и дружеството-жалбоподател; фактури №***/***
г. и №***/***
г. за плащане на сумата в размер на *** евро, на продавача.
Спорен е въпросът за наличието на предпоставките за определяне
на митническа стойност на декларираните стоки, по реда на чл. 74,
§2, б.б" от Регламент (ЕС) № 952/2013.
Правната уредба на Съюза относно митническото остойностяване,
цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването
на произволно определени или фиктивни митнически стойности - Решение
от 19 март 2009 г., Mitsui & Co. Deutschland, C-256/07, EU: C: 2008: 580, т. 20; Решение от
15 юли 2010 г., Gaston Schul,
С-354/09, EU: C: 2010: 439.
В разпоредбата на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г.
е установен общият принцип за определяне на митническата стойност въз основа на
договорната стойност, т.е. въз основа на действително платената или подлежащата
на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата
територия на Съюза. В чл. 74 са предвидени вторични методи за определяне на
митническата стойност, когато тя не може да се определи съгласно чл. 70. Съобразно чл.
74, §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, в този
случай, митническата стойност на стоките се определя като се прилагат последователно
букви от а) до г) от параграф 2, докато се стигне до първата от тези букви, по която
може да се определи митническата стойност на стоките. Така предвидените
критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да
бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото
правило в установената поредност.
Съгласно чл. 140, §1 и
§2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, когато митническите органи имат основателни
съмнения, дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или
подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70, §1 от Регламент (ЕС) №
952/2013, те могат да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация.
Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите
органи не отпаднат, те могат да отхвърлят декларираната цена, като в последните
случаи са приложими вторичните методи за определяне на митническата стойност по
чл. 74
от Регламент (ЕС)
№ 952/2013, а в тежест на митническите органи е да докажат основателността на съмненията
и разликите в стойността, което да обоснове извършеното увеличаване на стойността
на стоките.
Съгласно чл. 141, § 1 от Регламент за изпълнение
(ЕС) 2015/2447, при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда
на чл. 74,
§ 2, б. „а“ и б. „б“ от Регламент (ЕС) №952/2013, се използва договорната стойност на идентични
или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество
в същите количества като стоките, чиято стойност се определя. Когато не може да
се установи такава продажба, митническата стойност се определя, като се има предвид
договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско
равнище или в различни количества. Тази договорната стойност следва да се коригира,
за да се вземат предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или количествата.
Когато се установи повече от една договорна стойност на идентични или сходни стоки,
за определяне на митническата стойност на внасяните стоки се използва най-ниската
от тези стойности /чл. 141, § 3/. При прилагането
на процедурата по чл. 140, вр. с чл. 141 от Регламент за изпълнение
(ЕС) 2015/2447, митническите органи имат задължение да положат необходимата грижа,
за да установят справедливата стойност на внасяните стоки, така, че намесата на
администрацията да е пропорционална, а съмненията в справедливостта на декларираната
митническа стойност, следва да са надлежно мотивирани.
Видно
от мотивите към оспореното решение,
митническите органи са приели, че декларираната договорна стойност
е изключителна ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени
при вноса на сходни стоки,
в приблизително същия период, а предоставената от дружеството информация не е достатъчна за обосноваване на
декларираната стойност, поради
което са налице основателни съмнения за общата платена сума за стоките. В тази връзка, митническите
органи са се позовали на митнически декларации за допускане за свободно обращение с крайно потребление на стоки като са приели, че вносът,
оформен с тези митнически декларации има за предмет
"сходни стоки", но без да ангажират
доказателства за извършена съпоставка между тези стоки и стоките, предмет на процесния внос.
Според
чл. 1, § 2, т.
14 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447,
"сходни“ са стоките, произведени в същата държава, които въпреки че не са еднакви
във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което
им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми
в търговско отношение. Сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са
качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговската марка, като
в тежест на административния орган е да докаже, че се касае именно за "сходни
стоки". Въпреки, че в оспореното решение е посочено, че е извършен анализ на
данните в информационната система на Агенция Митници, няма никакви доказателства,
за събирането на всички относими към случая данни и за
извършването на такъв анализ. Липсват данни за пълнота на проверката, необходима
за да се удостовери, че посочените от органа декларации, не са произволно избрани.
Формалното позоваване на информация от митническата информационна система за осъществен
внос на стоки от различни изпращачи в приблизително същия период, не обосновава
приложение на чл. 74, §2, б."б". В случая, от съдържанието на обжалвания акт не става
ясно, коя от изброените ЕАД, е използвана като база за определяне на новата митническа
стойност на всяка една от четирите стоки. Не са изложени и мотиви, защо е прието,
че се касае за внос на сходни стоки по посочените в решението митнически декларации
– не е извършен анализ на характеристиките и съставните материали на стоките, тяхното
качество, нито е изследвано дали те могат да изпълняват същите функции и да бъдат
взаимозаменяеми в търговско отношение, като посочената
разлика в цените е приета за достатъчна за обосноваване на съмненията за отхвърляне
на декларираната от жалбоподателя митническа стойност. Достатъчно
данни, които да обосноват несъмнен и категоричен извод, че се касае именно за
"сходни стоки" по смисъла на цитираното легално определение не се съдържат
и в заключението на вещото лице, от което за първи път се установява, че за определянето
на новата митническа стойност на стоките са избрани митнически декларации за стоките
с най-ниски средни цени от проверените. Яснота по въпроса за наличие на „сходни
стоки“, със средностатистически размер на покупните цени, различаващи се съществено
от декларираните с процесното ЕАД, не внася и заключението
на вещото лице, изследвало всички обмитени стоки с еднакви митнически кодове. От съдържанието на чл. 1, § 2, т. 14 от от Регламент за изпълнение
(ЕС) 2015/2447 следва обаче, че тарифното класиране на стоката, не е сред критериите,
по които се установява сходство на стоките. Освен това, както беше посочено и по-горе,
определените в приложения №№2.2, №3.2, №4.2 и №5.2 към заключението, най-ниски митнически
стойности за обмитени стоки с еднакви митнически кодове: *** лв. за стока №1; ***
лв. за стока №2; *** лв. за стока №3 *** лв. за стока №4, отразяват цената на общото
количество декларирана стока, а не цената на стоката за съответната мерна единица
– кв.м., кг., както е определена стойността на процесните
стоки в решението, поради което, визираните в горните приложения стойности не са
съпоставими. Също така, при определяне на митническата стойност на внесените стоки
по метода, установен в чл.
74, §2, б."б" от Регламент (ЕС)
№ 952/2013 г., не е спазено изискването на чл. 141, §1 от Регламент за изпълнение
(ЕС) 2015/2447 за коригиране на договорна стойност на приетите за "сходни"
стоки, в сравнение с тези, предмет на процесния внос,
за да се вземат предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или количествата.
По делото не са налице данни да е извършена такава корекция, въпреки различията
в количествата на сравняваните стоки.
Освен изложеното, във връзка с изискването на
чл. 74, §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, за последователност при прилагането
на критериите за определяне на митническата стойност по чл. 74, §2, следва да се отбележи, че по никакъв начин не е обоснован
и изводът на митническите органи за липса на стоки, идентични с декларираните от
жалбоподателя. Отново липсват доказателства да е събирана и анализирана подобна
информация.
Предвид доказателствата, представени от жалбоподателя в хода на
извършваната проверка, съдът намира за неправилен и извода на митническите органи,
че представената от вносителя информация не е достатъчна за обосноваване
на декларираната стойност.
С
оглед изложеното,
недоказана остана по делото, основателността
на съмненията на административния орган, дали декларираната
от жалбоподателя договорна стойност на стоката представлява общата платена или подлежаща
на плащане сума, посочена в чл. 70, §1
от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. Митническите органи не са извършили необходимия анализ, съгласно чл. 141
от Регламента и съответно не са обосновали приложената от тях договорна
стойност по внос от трето лице. По горните
съображения, не са били налице и предпоставките на чл. 140, §1
от Регламент за изпълнение (ЕС)
2015/2447, за определяне на митническата стойност на внесените
стоки по вторичния метод, установен в чл. 74,
§2, б."б" от Регламент (ЕС) № 952/2013 г.
С оспореното решение необосновано и незаконосъобразно е определена
нова митническа стойност на стоките, предмет на внос по
митническа декларация ЕАД №***/*** г., както и
доплащане на ДДС в размер на 4
287,20 лв., поради което решението следва да
бъде отменено.
При този изход на спора на основание чл. 143, ал. 1 от
АПК, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски,
общо в размер на 300 лв., от които 50 лв. за внесената държавна
такса и 250 лв. - внесен депозит за вещото
лице.
Така
мотивиран, Административен съд - Кърджали
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№262/20.02.2018 г., изд. от началник на Митница Пловдив, за определяне на нова митническа стойност на стоки, декларирани от „ГССН“ ООД, *** с ЕАД № ***/*** г., както и
за доплащане на ДДС в размер на 4 287,20 лв.
ОСЪЖДА Митница Пловдив да заплати на „ГССН“ ООД, ***, със седалище и адрес на управление:***, ЕИК ****, разноски по делото в размер на
300 лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Върховен административен съд,
в 14-дневен срок от съобщението.
СЪДИЯ: