МОТИВИ ПО ПРИСЪДА ПО НОХД №
160/2020г НА ДнРС
Районна прокуратура Дупница е
предявила обвинение срещу ***, за престъпление по чл.209,ал.1 НК.
В обвинителният се сочи,че в периода от 09.11.2018 г. до 12.11.2018 г. в гр.
Дупница, с цел да набави за себе си имотна облага е възбудила у Й.С.С. ***
заблуждение, че след като преведе по посочена от Е.Б.Т. банкова сметка, *** Е.Б.Т.
сумата от 250 лева на дата 09.11.2018 г. и още 250 лева на дата 12.11.2018 г.,
ще й съдейства за отпускане на паричен заем в размер на 20 000 лева, и с това й
е причинила имотна вреда в размер на 500 лева.
Й.С.С. е предявила граждански
иск срещу подсъдимата за сумата от 500лв., представляваща обезщетение за
причинените и имуществени вреди, в резултат на горното престъпление, изразяващи
се в равностойността на причинената и
имотна вреда.Претендира и лихва за забавата.
Съдът е приел за съвместно
разглеждане предявеният граждански иск и е конституирал С. като граждански
ищец.
Прокурора поддържа
обвинението ,като предлага на подсъдимата да се наложи наказание около средния
размер, като се приложи разпоредбата на чл.66,ал.1 НК.
Гражданския ищец поддържа иска
и предлага същият да бъде уважен изцяло.
Подсъдимата не изразява
становище. Производството по отношение на последната е проведено при усл. на
чл.269, ал.3,т.3 НПК.Служебният защитник излага доводи за невиновност на
подсъдимата,тъй като се касае за неизпълнение на договорни отношения и предлага
подсъдимата да бъде оправдана,като алтернативно прави искане за минимално
наказание.
Съдът,
като взе предвид събраните на досъдебното производство доказателства-
показанията на разпитаната свидетелка и
писмените такива, преценени по отделно и в съвкупност, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
В края на 2018г..ищец С. имала финансови проблеми, във връзка с
множество задължения към различни кредитни институции, които била затруднена да
изплаща. Същата решила да потърси възможност за получаване на кредит, с който
да погаси задълженията си, като потърсила информация чрез обяви, публикувани в
интернет.В началото на м.ноември 2018г. попаднала на обява, публикувана в сайт
със заглавие „Зор.бг“, в която се обещавало
съдействие за получаване на
кредити ,в размер , определен от кредитополучателя. За целта, последният
следвало да изпрати трите си имена,
телефонен номер за връзка и сумата, която иска на електронната поща,
публикувана в обявата. Гр.ищец С. изпратила данните си, телефонния номер,
заявявайки ,че иска сумата от 20 000лв.
На 09.11.2018г. подсъдимата се свързала със С. по
телефона и и казала,че ще и съдейства да получи искания кредит, като за целта
следва да и преведе сумата от 250лв., която била необходима за изготвяне на
необходимите документи за получаване на кредита, като и дала номера на
банковата си сметка, по която сметка гражданския ищец привела сумата веднага.
На следващия ден, подсъдимата отново се обадила на С. ,като и казала,че следва
да преведе още 250лв., тъй като поради голямата и задлъжнялост към различни
финансови институции има проблем с отпускане на кредита ,но след превеждане на
сумата,същия ще бъде разрешен.
На 12.11.2018г. гр.ищец С. превела по сметката на
подсъдимата още 250лв., която взела от свои познати и се обадила на последната
,за да уточнят получаването на искания
кредит от 20 000лв. Подсъдимата и обяснила, че заминава в служебна командировка
в Германия за няколко дни и след като се върне, ще преведе искания кредит,като същевременно
изтеглила лично от сметката си преведените и суми .
След като изчакала няколко дни, С. позвънила на
подсъдимата, но последната не си вдигала телефона.В продължение на месец
се опитвала да се свърже с нея от
различни телефони, но подсъдимата затваряла телефона, след като чуела гласа
и,поради което на 17.12.2018г. гр.ищец подала заявление до РУ гр.Дупница, че е
станала жертва на измама.
Съдът прие за установена горната фактическа обстановка, като даде вяра
на показанията на разпитаната свидетелка. Същите установяват събитията в
последователност и се подкрепят изцяло от писмените доказателства.
Последните установяват времето , начина
и превода на сумите от С. по банкова
сметка, ***, както и че последната лично е изтеглила сумите.
С оглед на така установеното, съдът прие,че подсъдимата Т. е
осъществил от обективна и субективна страна, следното:
ОБЕКТИВНА СТРАНА
Обект на престъплението са
обществени отношения, свързани с посегателствата върху собствеността. От
изложената по-горе фактическа обстановка, безспорно се установи, че
подсъдимата Т. е осъществила изпълнителното деяние на престъплението по
чл.209,ал.1 НК, като е въвела в заблуждение гр.ищец С.,че ще и съдейства за
отпускане на кредит,за обработката на
документите на който е необходима сумата
от 500лв. Деянието е осъществено за постигане на специалната цел- да набави за
себе си имотна облага, присвоявайки сумите , които С. е превела по банковата и
сметка за обработка на документи за обещания кредит,като е постигнат и
противоправния резултат-причиняване на имотна вреда на пострадалия.
СУБЕКТИВНА СТРАНА
От
субективна страна, деянието е извършено умишлено- при пряк умисъл.Подсъдимата е
съзнавала общественоопасния характер на деянието.Действията на последната по
осъществяването му, обективират изцяло умисъла и –след като е убедила гр.ищец
,че може да осигури кредит и последната е превела исканата от подсъдимата сума
за обработка на документи, последната е
преустановила всякакви контакти със С., предвид,получавайки имотната облага-
действия, които соча,че подсъдимата нито е искала нито е имала възможност да
окаже съдействие на гр.ищец да получи кредит .
С
оглед изложеното, съдът прие,че подсъдимата Т.
е осъществила състава на престъплението по чл.209, ал.1 НК ,както от
обективна, така и от субективна страна, призна я за виновна
и и наложи наказание.
ОПРЕДЕЛЯНЕ
НА НАКАЗАНИЕТО
Съдът
определи наказанието, като взе предвид
вида и пределите, визирани в чл.209,ал.1 НК, степента на обществена
опасност на деянието и дееца, подбудите
за извършване на престъплението, както и останалите смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства.
Степента
на обществена опасност на деянието е висока. Съдът направи този извод, имайки
предвид вида и характера на увредените обществени отношения и начина на
извършване на деянието-чрез обява, публикувана в интернет, целяща да създаде
доверие у потребителите, същевременно насочена към лица, притиснати от финансови проблеми.
Степента
на обществена опасност на подсъдимата е
ниска.същата не е осъждана .
Смекчаващи
вината обстоятелства-чистото съдебно минало.
Отегчаващи
вината обстоятелства- няма.
С
оглед изложеното и предвид невисокия размер на причинената имотна вреда, съдът
определи наказанието при превес на смекчаващите вината обстоятелства-осем
месеца „лишаване от свобода“. Предвид размера на наложеното наказание, както и
че подсъдимата е неосъждана, съдът прие,че са налице предпоставките на чл.66,ал.1 НК и отложи изтърпяването на наказанието
за срок от 3 години.
Съдът прие,че с така определеното наказание, ще се постигнат
целите на същото, визирани в чл.36 НК- да се поправи и превъзпита подсъдимата,
като и се отнеме възможността да извърши и други престъпления, както и да се
въздейства възпитателно и предупредително и на останалите членове от
обществото,без да е необходимо ефективното изтърпяване на последното.
ПО
ГРАЖДАНСКИЯ ИСК.
Предявеният
граждански иск е с правно осн.чл-45 ЗЗД- за репариране на виновно
причинените вреди в размер на 500лв. представляваща настъпила
имотна вреда, в резултат на горното престъпление. Доказателствата по делото
безспорно установиха,че подсъдимата Т. е въвела в заблуждение С.,че може да и осигури кредит, като за обработката на документите, следва да и
преведе сумата от 500лв . В резултат на това заблуждение, гр.ищец и е превел
сумата ,като за нея е настъпила имотна
вреда до този размер. Последната се
явява пряка и непосредствена последица
от престъпното деяние на Т..
С оглед
изложеното, съдът прие,че иска е основателен и доказан по размер, поради което
го уважи изцяло. Съдът присъди и лихва за забавата, считано от датата на
увреждането-12.11.2018г. до окончателното изплащане на сумата, предвид,че се касае
за вреда, причинена от деликт.
ПО ТЕЗАТА НА
ЗАЩИТАТА
Защитника на
подсъдимата излага доводи ,че подсъдимата не е осъществила състава на горното
престъпление, тъй като се касае за неизпълнение на договорни
отношения,неоснователно обогатяване и др. макар и съдът да е изложил
съображения за съставомероността на , за пълнота на мотивите, следва да
посочи,че доказателствата по делото безспорно установиха,че се касае за измама
по см. на чл.209, ал.1 НК. Действително, често
въвеждането в заблуждение формално изглежда като неизпълнение на различни договорни отношения, но действията
по осъществяване на изпълнителното деяние, както и постигането на специалната
цел- набавянето на имотна облага за дееца или другиго ,ясно разграничават
неизпълнението на договор от измамата. За да е налице първото, следва страните
да са сключили договор/ включително и неформално/, като неизпълнението на същия
да се дължи на определени обективни причини. Когато обаче един от контрагентите
прави уговорка, със съзнанието,че изначало няма да изпълни същата, а целта е да получи насрещната престация , е налице
измама по см. на чл.209,ал.1 НК. Както бе посочено по-горе, доказателствата по
делото безспорно установиха, че подсъдимата е въвела в заблуждение С.,че ще и
съдейства да получи кредите, при съзнанието че няма да окаже такова съдействие,
тъй като не е имала каквато и да било обективна възможност за това. Същата не е
имала трудови или търговски отношения с
дружество, предлагащо кредити ,като след получаване на сумите, е преустановила
всякакви контакти със С., тъй като е постигнала целта си да получи имотна
облага. Що се касае до твърдение ,че подсъдимата е получила сумите без правно
основание, тъй като са и били преведени
от С./ било по грешка или желание на последната/, е несъстоятелно, по изложените в мотивите на присъдата
съображения.
По горните съображения, съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: