Присъда по дело №160/2020 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 260051
Дата: 16 юни 2021 г. (в сила от 22 юни 2022 г.)
Съдия: Ели Георгиева Скоклева
Дело: 20201510200160
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 14 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

П Р И С Ъ Д А

16.06.2021

 

 

 

ДУПНИЦА

 
 


Номер                                    Година                               Град

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

НО, І състав

 
 


Районен съд – Дупница                                                                                           

16 юни

 

2021

 
 


на                                                                                      Година

Ели Скоклева   

 
В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

Велин Бачев

 
1.

Сашка Вукадинова

 

Албена Лазарова

 
2.

Юлиян Крумов

 
Секретар:

Председателя на състава

 
Прокурор:

Като    разгледа     докладваното    от

160

 

2020

 
 


наказателно О Х дело №                                     по описа за                          година, и въз основа на доказателствата и закона:

 

П    Р    И   С   Ъ   Д   И :

 

ПРИЗНАВА подсъдимата Е.Б.Т. - родена на *** ***, живуща ***, с постоянен адрес:***, адрес ***, българка, българско гражданство, неосъждана, със средно образование, неомъжена, работеща, ЕГН **********,

ЗА ВИНОВНА в това, че:

За периода от 09.11.2018 г. до 12.11.2018 г. в гр. Дупница, с цел да набави за себе си имотна облага е възбудила у Й.С.С. *** заблуждение, че след като преведе по посочена от Е.Б.Т. банкова сметка, *** Е.Б.Т. сумата от 250 лева на дата 09.11.2018 г. и още 250 лева на дата 12.11.2018 г., ще й съдейства за отпускане на паричен заем в размер на 20 000 лева, и с това й е причинила имотна вреда в размер на 500 лева - престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК, като на основание чл. 54 от НК й налага наказание 8 (осем) месеца „Лишаване от свобода“.

На основание чл. 66, ал.1 от НК отлага изтърпяването на наказанието за срок от 3 (три) години.

Осъжда Е.Б.Т. със снета самоличност да заплати на Й.С.С. сумата от 500 (петстотин) лева, представляваща причинени имуществени вреди в резултат на горното престъпление, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието 12.11.2018 г. до окончателно изплащане на сумата.

Присъдата може да се обжалва и протестира пред Кюстендилски окръжен съд в 15 дневен срок, считано от днес.    

 

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

         СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

                                                         2.

 

                                     

 

Съдържание на мотивите

            МОТИВИ ПО ПРИСЪДА ПО НОХД № 160/2020г НА ДнРС

 

                   Районна прокуратура Дупница е предявила обвинение срещу ***, за престъпление по чл.209,ал.1 НК.

                   В обвинителният се сочи,че в периода от 09.11.2018 г. до 12.11.2018 г. в гр. Дупница, с цел да набави за себе си имотна облага е възбудила у Й.С.С. *** заблуждение, че след като преведе по посочена от Е.Б.Т. банкова сметка, *** Е.Б.Т. сумата от 250 лева на дата 09.11.2018 г. и още 250 лева на дата 12.11.2018 г., ще й съдейства за отпускане на паричен заем в размер на 20 000 лева, и с това й е причинила имотна вреда в размер на 500 лева.

                   Й.С.С. е предявила граждански иск срещу подсъдимата за сумата от 500лв., представляваща обезщетение за причинените и имуществени вреди, в резултат на горното престъпление, изразяващи се  в равностойността на причинената и имотна вреда.Претендира и лихва за забавата.

                   Съдът е приел за съвместно разглеждане предявеният граждански иск и е конституирал С. като граждански ищец.

                   Прокурора поддържа обвинението ,като предлага на подсъдимата да се наложи наказание около средния размер, като се приложи разпоредбата на чл.66,ал.1 НК.

                   Гражданския ищец поддържа иска и предлага същият да бъде уважен изцяло.

                   Подсъдимата не изразява становище. Производството по отношение на последната е проведено при усл. на чл.269, ал.3,т.3 НПК.Служебният защитник излага доводи за невиновност на подсъдимата,тъй като се касае за неизпълнение на договорни отношения и предлага подсъдимата да бъде оправдана,като алтернативно прави искане за минимално наказание.

          Съдът, като взе предвид събраните на досъдебното производство доказателства- показанията на  разпитаната свидетелка и писмените такива, преценени по отделно и в съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

            В края на 2018г..ищец С.  имала финансови проблеми, във връзка с множество задължения към различни кредитни институции, които била затруднена да изплаща. Същата решила да потърси възможност за получаване на кредит, с който да погаси задълженията си, като потърсила информация чрез обяви, публикувани в интернет.В началото на м.ноември 2018г. попаднала на обява, публикувана в сайт със заглавие „Зор.бг“, в която се обещавало  съдействие за получаване  на кредити ,в размер , определен от кредитополучателя. За целта, последният следвало да изпрати трите си  имена, телефонен номер за връзка и сумата, която иска на електронната поща, публикувана в обявата. Гр.ищец С. изпратила данните си, телефонния номер, заявявайки ,че иска сумата от 20 000лв.

На 09.11.2018г. подсъдимата се свързала със С. по телефона и и казала,че ще и съдейства да получи искания кредит, като за целта следва да и преведе сумата от 250лв., която била необходима за изготвяне на необходимите документи за получаване на кредита, като и дала номера на банковата си сметка, по която сметка гражданския ищец привела сумата веднага. На следващия ден, подсъдимата отново се обадила на С. ,като и казала,че следва да преведе още 250лв., тъй като поради голямата и задлъжнялост към различни финансови институции има проблем с отпускане на кредита ,но след превеждане на сумата,същия ще бъде разрешен.

На 12.11.2018г. гр.ищец С. превела по сметката на подсъдимата още 250лв., която взела от свои познати и се обадила на последната ,за да  уточнят получаването на искания кредит от 20 000лв. Подсъдимата и обяснила, че заминава в служебна командировка в Германия за няколко дни и след като се върне, ще  преведе искания кредит,като същевременно изтеглила лично от сметката си преведените и суми .

След като изчакала няколко дни, С. позвънила на подсъдимата, но последната не си вдигала телефона.В продължение на месец се  опитвала да се свърже с нея от различни телефони, но подсъдимата затваряла телефона, след като чуела гласа и,поради което на 17.12.2018г. гр.ищец подала заявление до РУ гр.Дупница, че е станала жертва на измама.

Съдът прие за установена горната фактическа обстановка, като даде вяра на показанията на разпитаната свидетелка. Същите установяват събитията в последователност и се подкрепят изцяло от писмените доказателства. Последните  установяват времето , начина и превода на сумите от С. по  банкова сметка, ***, както и че последната лично е изтеглила сумите.

С оглед на така установеното, съдът прие,че подсъдимата  Т.  е осъществил от обективна и субективна страна, следното:

ОБЕКТИВНА СТРАНА

Обект на престъплението са обществени отношения, свързани с посегателствата върху собствеността. От изложената по-горе фактическа обстановка, безспорно се установи, че подсъдимата  Т.   е осъществила  изпълнителното деяние на престъплението по чл.209,ал.1 НК, като е въвела в заблуждение гр.ищец С.,че ще и съдейства за отпускане на кредит,за  обработката на документите на който  е необходима сумата от 500лв. Деянието е осъществено за постигане на специалната цел- да набави за себе си имотна облага, присвоявайки сумите , които С. е превела по банковата и сметка за обработка на документи за обещания кредит,като е постигнат и противоправния резултат-причиняване на имотна вреда на пострадалия.

 СУБЕКТИВНА СТРАНА

          От субективна страна, деянието е извършено умишлено- при пряк умисъл.Подсъдимата е съзнавала общественоопасния характер на деянието.Действията на последната по осъществяването му, обективират изцяло умисъла и –след като е убедила гр.ищец ,че може да осигури кредит и последната е превела исканата от подсъдимата сума за обработка на документи, последната  е преустановила всякакви контакти със С., предвид,получавайки имотната облага- действия, които соча,че подсъдимата нито е искала нито е имала възможност да окаже съдействие на гр.ищец да получи кредит .

          С оглед изложеното, съдът прие,че подсъдимата Т.   е осъществила състава на престъплението по чл.209, ал.1 НК ,както от обективна, така и от субективна страна, призна я  за виновна  и и наложи наказание.

          ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО

          Съдът определи наказанието, като взе предвид  вида и пределите, визирани в чл.209,ал.1 НК, степента на обществена опасност на деянието  и дееца, подбудите за извършване на престъплението, както и останалите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.

          Степента на обществена опасност на деянието е висока. Съдът направи този извод, имайки предвид вида и характера на увредените обществени отношения и начина на извършване на деянието-чрез обява, публикувана в интернет, целяща да създаде доверие у потребителите, същевременно насочена към  лица, притиснати от финансови проблеми.

          Степента на обществена опасност на подсъдимата  е ниска.същата не е осъждана .

          Смекчаващи вината обстоятелства-чистото съдебно минало.

          Отегчаващи вината обстоятелства- няма.

          С оглед изложеното и предвид невисокия размер на причинената имотна вреда, съдът определи наказанието при превес на смекчаващите вината обстоятелства-осем месеца „лишаване от свобода“. Предвид размера на наложеното наказание, както и че подсъдимата е неосъждана, съдът прие,че са налице предпоставките на чл.66,ал.1 НК и  отложи изтърпяването на наказанието за срок от 3 години.

 Съдът прие,че с така  определеното наказание, ще се постигнат целите на същото, визирани в чл.36 НК- да се поправи и превъзпита подсъдимата, като и се отнеме възможността да извърши и други престъпления, както и да се въздейства възпитателно и предупредително и на останалите членове от обществото,без да е необходимо ефективното изтърпяване на последното.

ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК.

Предявеният граждански иск е с правно осн.чл-45 ЗЗД- за репариране на виновно причинените  вреди  в размер на 500лв. представляваща настъпила имотна вреда, в резултат на горното престъпление. Доказателствата по делото безспорно установиха,че подсъдимата Т. е въвела в заблуждение  С.,че може да и осигури кредит, като за  обработката на документите, следва да и преведе сумата от 500лв . В резултат на това заблуждение, гр.ищец и е превел сумата ,като за нея  е настъпила имотна вреда до този размер.  Последната се явява пряка и непосредствена  последица от престъпното деяние на Т..

С оглед изложеното, съдът прие,че иска е основателен и доказан по размер, поради което го уважи изцяло. Съдът присъди и лихва за забавата, считано от датата на увреждането-12.11.2018г. до окончателното изплащане на сумата, предвид,че се касае за вреда, причинена от деликт.

ПО ТЕЗАТА НА ЗАЩИТАТА

Защитника на подсъдимата излага доводи ,че подсъдимата не е осъществила състава на горното престъпление, тъй като се касае за неизпълнение на договорни отношения,неоснователно обогатяване и др. макар и съдът да е изложил съображения за съставомероността на , за пълнота на мотивите, следва да посочи,че доказателствата по делото безспорно установиха,че се касае за измама по см. на чл.209, ал.1 НК. Действително, често  въвеждането в заблуждение формално изглежда като неизпълнение на  различни договорни отношения, но действията по осъществяване на изпълнителното деяние, както и постигането на специалната цел- набавянето на имотна облага за дееца или другиго ,ясно разграничават неизпълнението на договор от измамата. За да е налице първото, следва страните да са сключили договор/ включително и неформално/, като неизпълнението на същия да се дължи на определени обективни причини. Когато обаче един от контрагентите прави уговорка,  със съзнанието,че  изначало няма да изпълни същата, а целта  е да получи насрещната престация , е налице измама по см. на чл.209,ал.1 НК. Както бе посочено по-горе, доказателствата по делото безспорно установиха, че подсъдимата е въвела в заблуждение С.,че ще и съдейства да получи кредите, при съзнанието че няма да окаже такова съдействие, тъй като не е имала каквато и да било обективна възможност за това. Същата не е имала трудови или търговски отношения с  дружество, предлагащо кредити ,като след получаване на сумите, е преустановила всякакви контакти със С., тъй като е постигнала целта си да получи имотна облага. Що се касае до твърдение ,че подсъдимата е получила сумите без правно основание, тъй като са и били преведени  от С./ било по грешка или желание на последната/, е несъстоятелно,  по изложените в мотивите на присъдата съображения.

                   По горните съображения, съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: