№ 104916
гр. София, 01.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20221110149998 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по повод исковата молба на ищеца „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ “
АД, с ЕИК *********, чрез пълномощник адв. С. З. от САК, с която са заявени обективно
съединени установителни искове, с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. с чл.107 от ЗЕ
и чл.86, ал.1 от ЗЗД, с цена на предявените искове в общ размер на 325,47 лв., от която сума
320,63 лв. – главница и 4,84 лв. – мораторна лихва.
Исковата молба на ищеца е постъпила в съда, след дадени указания за предявяване на
иск за установяване на вземанията срещу длъжника М. К., в срока по чл.415, ал.1 от ГПК,
като срокът е бил спазен.
След изпращане на приетата ИМ за отговор по чл.131 от ГПК, съдът е сезиран с
молба вх. № 204135/30.09.2022 г., подадена от ищеца, че е настъпил нов факт от значение за
изхода на делото, а именно, че ответника е погасил изцяло задълженията си към ищеца.
По указания на съда да заяви конкретно искане с оглед признанието за пълно
погасяване на вземането му, ищеца е депозирал становище вх. № 232228/28.10.2022 т., в
което изрично заявява, че след като е получил плащане на вземанията си в пълен размер,
макар в хода на производството и след издаване в негова полза на ЗИ по чл.410 от ГПК, за
ищеца е отпаднал правния интерес от поддържане на предявените установителни искове по
реда на чл.422, ал.1 от ГПК, което пък прави предявените такива недопустими, с оглед на
което счита, че ИМ подлежи на връщане по реда на чл.130 от ГПК, а производството на
прекратяване.
За наличието на положителните процесуални предпоставки за съществуване и за
упражняване на правото на иск и за липса на отрицателните /процесуални пречки/ съдът
следи служебно. Правният интерес е положителна процесуална предпоставка за
съществуване на правото на иск, липсата на която обуславя недопустимост на предявения
установителен иск.
Доколкото исковото производство по предявен по реда на чл.422, ал.1 от ГПК иск е
продължение на проведеното преди това заповедно производство, то предмет на делото по
установителния иск е съществуването на вземането по заповедта за изпълнение, издадена за
парична сума, за заместима вещ или за предаване на вещ –чл.410, ал.1 ГПК. Вземането на
кредитора съответства на задължението, което длъжникът трябва да изпълни, посочено в
заповедта съгласно чл.412, т.6 ГПК. След като в хода на производството обаче, кредиторът
е получил изпълнение на вземането си, интересът от предявяване на иск за съществуване на
1
вземането е отпаднал.
Доколкото ищецът, с оглед дадените му от съда указания, изрично е заявил на съда,
че за него вече е отпаднал интереса от водене на производството и не поддържа предявените
от него установителни искове по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, поради пълно удовлетворяване
на вземанията му, чрез извършено от ответника плащане, то за съда се налага извод, че
действително понастоящем не съществува правен интерес за ищеца от водене на искове за
установяване съществуването на вземанията му срещу ответника М. К., което пък прави
образуваното по предявените с ИМ от 14.09.2022 г., установителни искове, недопустимо.
Съгласно разясненията дадени в т.13 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТВКС, за разлика от
отхвърлянето на иска с влязло в сила решение при прекратяване на производството по
делото не се формира сила на пресъдено нещо относно вземането. В разпоредбата на чл.422,
ал.3 ГПК не е предвидено изрично прекратяване на изпълнението при прекратяване на
производството по иска. С прекратяване на производството по делото се заличават с
обратна сила последиците, които законът свързва с предявяването на иска. В този смисъл
последиците при прекратяване на производството по делото следва да са аналогични на
предвидените в чл.415, ал.2 ГПК, ако искът не беше предявен в срока по чл.415, ал.1 ГПК.
По тези съображения при прекратяване на производството по делото по иска по чл.422,
респ. чл.415, ал.1 ГПК издадената заповед за изпълнение и изпълнителният лист
подлежат на обезсилване.
С оглед всичко изложено, съдът намира, че е сезиран с процесуално недопустими
искове, поради което и на осн. чл.130 от ГПК,
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. № 190493/14.09.2022 г. по описа на СРС на ищеца
„ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ АД, с ЕИК *********, с която са предявени срещу М. Г.
К., с ЕГН ********** обективно съединени установителни искове, с правно основание
чл.422, ал.1 от ГПК вр. с чл.107 , ал.1 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД , с цена на предявените
искове в общ размер на 325,47 лв., от която сума 320, 63 лв. – главница и 4,84 лв. –
мораторна лихва, поради липса на правен интерес от воденето им.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 49998/2022 г. по описа на СРС, 164-
ти състав, като недопустимо.
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от
05.05.2022 г.
Разпореждането подлежи на обжалване пред СГС в едноседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2