Решение по дело №1955/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 376
Дата: 20 юли 2021 г. (в сила от 25 октомври 2021 г.)
Съдия: Милена Николова
Дело: 20213110201955
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 май 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 376
гр. Варна , 20.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 22 СЪСТАВ в публично заседание на
петнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Милена Николова
при участието на секретаря Елена Ст. Пеева
като разгледа докладваното от Милена Николова Административно
наказателно дело № 20213110201955 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Претор“ ООД срещу Наказателно
постановление № 23-0000121 от 19.02.2021 г., издадено от директора на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“, с което на въззивното
дружество на основание чл. 104, ал. 1 ЗАвтПр е наложена имуществена
санкция в размер на 1000,00 лева за нарушение на чл. 10, §2, изр.1, пр. 2 от
Регламент (ЕО) 561/2006 вр. чл. 78, ал. 1, т. 1 ЗАвтПр.
Във въззивната жалба са изложени съображения за незаконосъобразност
на наказателното постановление поради допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и нарушение на материалния закон. Отправено е
искане за отмяна на наказателното постановление и присъждане на сторените
във въззивното производство разноски.
В проведеното открито съдебно заседание въззивната страна „Претор“
ООД се представлява от адв. Ив. Г., който подържа въззивната жалба и излага
допълнителни доводи за незаконосъобразност на наказателното
1
постановление поради допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила.
В проведеното открито съдебно заседание въззиваемата страна Областен
отдел „Автомобилна администрация“ – Варна при Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“, редовно призована, не се представлява.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като
съобрази възраженията и доводите, изложени от страните, намира за
установено следното от фактическа страна:
На 19.07.2020 г. въззивното дружество възложило на водача И.Н.С.
превоз на товари с маршрут с. Слънчево – гр. Сливен – с. Слънчево. Съгласно
издадените превозни документи товарът с тегло 4110 кг следвало да бъде
натоварен в гр. Девня на композиция с влекач „Рено Магнум“ с рег. № В ***
ВР. Водачът потеглил в 14,57 часа на 22.07.2020 г. и спрял за почивка в 22,23
часа, след което отново потеглил в 05,57 часа на 23.07.2020 г.
Впоследствие св. К. Н. К. извършил комплексна проверка на
дружеството и като установил горното издал на 19.11.2020 г. АУАН, в който
приел, че на 23.07.2020 г. около 05,58 часа в обл. Варна, с. Слънчево,
местност Кабите, въззивното дружество, притежаващо лиценз на общността
за превоз на товари № 2077 не е организирало труда на водача И.Н.С. при
извършване на обществен превоз на товари, видно от тахографски лист от
22.07.2020 г., пътен лист сер. „ТВ“ № 570/19.07.2020 г. и товарителница №
1704725/22.07.2020 г., с влекач малка „Рено“ от кат. N3 с рег. № В *** ВР, с
монтиран аналогов тахограф марка „Siemens VDO“, тип 1324.724015260304,
№ 02269204, попадащ в обхвата на Регламент (ЕО) 561/2006, по такъв начин,
че същият да е в състояние да спазва изискванията на чл. 8, параграф 2 във вр.
с чл. 4, буква „ж“, второ тире от Регламент (ЕО) 561/2006, а именно – за 24 –
часовия период на управление, започващ в 14:57 ч. на 22.07.2020 г., не е
осигурило на водача ползването на намалена дневна почивка от поне 9
последователни часа, като му е осигурило почивка от 7 часа и 34 мин. (в
периода от 22:23 ч. на дата 22.07.2020 г. до 05:57 часа на дата 23.07.2020 г.),
като намалението на намалената дневна почивка е с 1 час и 26 минути –
нарушение по чл. 10, §2, изр.1, пр. 2 от Регламент (ЕО) 561/2006 вр. чл. 78, ал.
2
1, т. 1 ЗАвтПр.
В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не са постъпили писмени възражения
срещу АУАН.
На 19.02.2021 г. директорът на РДАА, приемайки идентична фактическа
обстановка, като тази, изложена в АУАН, издал обжалваното наказателно
постановление.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
показанията на разпитания в съдебното заседание свидетел К. Н. К., както и
въз основа на събраните по делото писмени доказателства. Съдът кредитира
изцяло показанията на разпитания свидетел, тъй като същите се подкрепят от
приложените по делото писмени документи, не съдържат противоречия и са
логични, и ясни.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който
подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Отговорността на „Претор" ООД е ангажирана за нарушение на чл. 10, §
2, изречение първо, предложение второ от Регламент 561/2006 вр. с чл. 78, ал.
1, т. 1 от ЗАвтПр. Нормата на чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвтПр сочи, че при
извършване на превози на пътници с автобуси и превози на товари с
автомобили, които самостоятелно или в състав от пътни превозни средства
имат допустима максимална маса над 3,5 тона, лицата, осъществяващи
превози за собствена сметка, превозвачите и водачите спазват изискванията
на Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за
хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани
с автомобилния транспорт, за изменение на регламенти (ЕИО) № 3821/85 и
(ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на
Съвета, наричан по-нататък "Регламент 561/2006" и на Европейската спогодба
за работата на екипажите на превозните средства, извършващи международни
автомобилни превози, съставена в Женева на 1 юли 1970 г. (ратифицирана със
3
закон - ДВ, бр. 28 от 1995 г.) (обн., ДВ, бр. 99 от 1995 г.; изм., бр. 27 от 2012
г.).
Съгласно чл. 10, § 2 от Регламент № 561/2006 транспортното
предприятие организира работата на водачите, посочена в § 1, по такъв начин,
че водачите да са в състояние да спазват Регламент (ЕИО) № 3821/85 и глава
II от настоящия регламент. Транспортното предприятие надлежно
инструктира водачите и извършва редовни проверки за осигуряване на
спазването на Регламент (ЕИО) № 3821/85 и глава II от настоящия регламент.
Разпоредбата на чл. 8, параграф 2 от глава II на същия регламент гласи, че за
всеки период от 24 часа след края на предходната дневна почивка или
седмична почивка водачът трябва да е ползвал следващата дневна почивка.
Ако частта от дневната почивка, която попада в този 24-часов период, е поне
девет часа, но е по-къса от 11 часа, въпросната дневна почивка се разглежда
като намалена дневна почивка съгласно чл. 4, б. „ж“, второ тире от същия
регламент “.
Следователно дължимото поведение на превозвача е да организира
работата на водача по начин, че същият да може да ползва намалена дневна
почивка от поне девет часа. Превозвачът следва сам да избере средствата,
които ще доведат до ефективно изпълнение на нормативните изисквания за
периодите на управление, дневните и седмичните почивки на лицата.
От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин,
че водачът И.Н.С. действително не е спазил нормативно установената
намалена междудневна почивка от поне девет последователни часа, като е
почивал само 07 часа и 34 минути.
От друга страна, за да се приеме, че въззивното дружество е
осъществило състава на вмененото му нарушение, не е достатъчно да се
установи неизпълнение на разпоредбите за работното време и почивките от
страна на един водач на предприятието, а следва да се установи чрез
допустими по закона средства, че това неизпълнение е в резултат на действие
или бездействие на работодателя, т. е. че то е резултат от създадената от
работодателя организация на работа, респ. от липсата на такава. Тоест в
случая наказателното постановление е издадено при липса на яснота от кои
конкретни действия или бездействия на превозвача се прави изводът, че
4
последният не е организирал работата (труда) на водача И.Н.С.. В тази насока
липсват както фактически твърдения, така и доказателства за противоправно
поведение от страна на превозвача.
Поради липса на посочване на конкретните действия или бездействия на
превозвача, които са довели до липса на организация на труда на И.Н.С.,
съдът намира, че е налице е съществено процесуално нарушение по
прилагането на чл. 42, т. 4 и чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН поради непълно описание
на нарушението в АУАН и НП.
Посоченото нарушение е нарушило правото на защита на
санкционираното дружество, което е основание за отмяна на НП. В този
смисъл са и Решение № 1688 от 18.09.2019 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. №
1877/2019 г.; Решение № 1543 от 22.07.2019 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. №
1518/2019 г.; Решение № 345 от 25.02.2019 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. №
3357/2018 г.; Решение № 2079 от 31.10.2018 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д.
№ 2645/2018 г.; Решение № 1323 от 21.06.2018 г. на АдмС - Варна по к. а. н.
д. № 1132/2018 г.
По изложените съображения за допуснато съществено процесуално
нарушение съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

По разноските:
На основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН и с оглед изхода на делото на
въззивната страна следва да бъдат присъдени направените пред настоящата
инстанция разноски в размер на 330 лв.
Доколкото Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна
е част от специализираната администрация на Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“, възнаграждението следва да бъде платено от
изпълнителната агенция.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
5
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0000121 от 19.02.2021 г.,
издадено от директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“, с което на „Претор“ ООД на основание чл. 104, ал. 1 ЗАвтПр
е наложена имуществена санкция в размер на 1000,00 лева за нарушение на
чл. 10, §2, изр.1, пр. 2 от Регламент (ЕО) 561/2006 вр. чл. 78, ал. 1, т. 1
ЗАвтПр.
ОСЪЖДА ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ „АВТОМОБИЛНА
АДМИНИСТРАЦИЯ“ да заплати на „ПРЕТОР“ ООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление с. Слънчево, обл. Варна, местност „Кабите“,
имот 78004, сумата от 330 лв., представляваща направените пред въззивната
инстанция разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл.63, ал. 3
ЗАНН.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд - Варна в 14-дневен срок от получаване на
съобщенията от страните, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6