Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр. Добрич, 15.02.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, VІ-ти
състав, в публичното заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет
и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ ДЖЕНКОВА
При участието на секретаря: Калинка
Михайлова
Разгледа докладваното от РАЙОННИЯ
СЪДИЯ гр. дело № 437/2021г. по описа на Добричкия районен съд, и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,Париж,
рег.№ ***, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон България, ЕИК:
***, със седалище и адрес на управление на клона– ***, с която срещу С. И. А. с ЕГН: **********,***, е
предявен иск по реда на чл.422 от ГПК, за установяване дължимостта на
вземането, обективирано в издадената по ч. гр. д. № 2625/2020г. по описа на
Районен съд - Добрич заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
Гражданския процесуален кодекс, а именно за следните суми:
-1603.74 лева – главница по Договор за отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта № ***;
- 188.02 лева възнаградителна лихва,
начислена върху главницата за периода от 01.12.2019 г. до 11/05/202 г.;
-54,12лв. мораторна лихва за периода
11.05.2020г.- 16.09.2020г.
В условията на евентуалност, при отхвърляне на установителния иск, се
предявяват осъдителни искове за същите суми.
В исковата молба се излага твърдение,
че на 21.05.2019 г. ищцовото
дружество и ответника сключили Договор за отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта № ***. Съгласно договора за
усвояване на револвиращия кредит кредиторът издава на кредитополучателя
кредитна карта ****. Одобреният кредитният лимит е в размер на 2000.00 лева.
Уговорена е минимална месечна погасителна вноска, представляваща минималната
месечна сума, която картодържателят следва да направи до падежа, за да започне
да възстановява кредитния лимит. Кредитополучателят е длъжен да я внася всеки
месец, за да не изпада в просрочие и кредиторът да не блокира картата.
Револвиращата функционалност предоставя възможност на картодържателите да
заемат многократно средства от определения им кредитен лимит посредством
предоставената им карта, като изплатените суми по усвоения кредит са отново на
разположение след погасяването им. Картодържателят разполага с възможността да
погасява усвоения кредитен лимит посредством минимална месечна вноска, а не
изцяло.
Съгласно договора за използването на револвиращия кредит
кредитополучателят дължи лихва, начислявана върху усвоения размер на кредитния
лимит за времето на ползването му. За използването на кредитната карта
кредитополучателят заплаща и таксите предвидени в тарифата.
В договора е предвидена възможността кредитополучателят да се възползва
съответно от услугата „Превод на пари по сметка“ и „Покупка на изплащане в
мрежата от търговски партньори на кредитора“ (чл. 3 и чл. 4).
Кредиторът издава месечно извлечение за осъществени трансакции до 15-то
число на месеца. След издаване на месечното извлечение настъпва периодът, в
който картодържателят е длъжен да направи погашение по кредита, като при
кредитните карти от револвиращ тип са налице две възможности за изпълнение на
задължението:
-
посредство пълно
погасяване на усвоения кредит - това събитие настъпва, когато картодържателят
погаси цялата използвана сума.
-
частично
погасяване на задълженията - при внасяне на сума в размер на минималната
месечна вноска или по-голям, но не е погасена пълната сума по задължението.
В чл. 16 от договора е предвидено,
че кредиторът има право да блокира кредитната карта по собствено решение, по
искане на кредитополучателя, при изтичането на валидността на картата и/или при
неплащане на една или повече месечни погасителни вноски.
Чрез функционалността „Покупка на
изплащане в мрежата от търговски партньори на кредитора“ кредитополучателят
изплаща избраната от него стока или услуга посредством усвояване от кредитния
лимит на револвиращия кредит чрез предоставената му кредитна карта, без да чака
за одобрение, когато има разполагаем лимит по кредитната карта.
На 21.05.2019 г. ответникът се е
възползвал от предвидената в чл. 4 от
договора възможност и е извършено усвояване чрез функционалността
покупка на изплащане по револвиращ кредит с код на усвояването *** за
закупуването на стоки и услуги на изплащане на стойност в общ размер, посочен
на стр. 1 от Договора в параграф „Параметри и услуги“ за срок от 6 месеца,
обхващащ периода от сключване на договора до 01.12.2019 г., съгласно
погасителен план, включваща падежните дати на месечените погасителни вноски.
Договорено е кредитът за стоки и услуги е да бъде изплатен на 6 броя равни
месечни вноски, всяка в размер на 52.34лева.
За ползването на услугата по чл. 4
от договора е договорен ГЛП и ГПР в размер, посочен на страница 1 от процесния
договор в поле „Параметри и условия“, като е посочена и общата стойност на
плащанията.
Падежът по кредита е на всяко 1-во
число от месеца и тогава се дължи фиксираната месечна вноска, определена по
него.
В случай, че кредитополучателят не
направи плащане на тази вноска на съответния падеж, тя ще бъде удържана от
лимита на кредитната карта и олихвена. Лихвата се начислява от деня на падежа,
когато вноската по стоковия кредит се трансферира от разполагаемия лимит -
трансакцията се олихвява от деня на извършването й с годишен лихвен процент,
както тегленето на суми на банкомат.
След усвояването на суми по кредитната карта за кредитополучателя
възниква задължение за заплащане на месечна погасителна вноска, представляваща
променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното погасяване на
задължението.
С. И. е преустановил редовното обслужване на револвиращия потребителски
кредит на 01.12.2019 г., към която дата е последното плащане по заема. При
забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи
обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на
забавата.
При просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната
дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно
изискуемо в целия му размер, включително всички определени по договора надбавки
ведно с дължимото обезщетение за забава, предвид което на 21.05.2020г. на
длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, с която кредитът е обявен
за изискуем.
По гр. д. № 2625/2020г. по
описа на Районен съд - Добрич кредиторът се снабдил със заповед за изпълнение
на парично задължение, за слединте суми:
-1603.74 лева – главница;
- 188.02 лева възнаградителна лихва,
начислена върху главницата за периода от 01.12.2019 г. до 11/05/202 г.;
-54,12лв. мораторна лихва за периода
11.05.2020г.- 16.09.2020г.
-
законната лихва, считано от постъпване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното
изплащане на вземането.
В срока по чл 131 от ГПК,
ответникът, представляван от назначения му особен представител депозира отговор
на исковата молба. Оспорва
предявените искове по основание и размер като неоснователни и недоказани.
Ответникът сочи, че липсва предсрочна изискуемост на договора за
револвиращ потребителски кредит по кредитна карта № *** , тъй като
липсват надлежни доказателства за надлежно уведомяване на ответника от ищеца, с
която се обявява предсрочната изискуемост на процесния договор, като същото да
е извършено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК, за което е образувано ч.гр.д. N° 2625/2020 г.
Исковата молба не следва да се третира като уведомление за обявяване на
договора за предсрочно изискуем, защото същата се връчва на особен
представител, а не лично на ответника.
Евентуалните искове не са предявени по общия исков ред, а са част от
развитието на заповедното производство, като съгласно т.187 от ТР № 4/13 г. на
ВКС, ОСГТК, фактическият състав,пораждащ възможността кредиторът да получи
предоставена главница по кредит преди изтичане на уговорен в полза на длъжника
срок налага позоваване на две предпоставки:обективен факт, уговорен като
основание за едностранно изменение на договора и упражнено от кредитора право
да обяви кредита за предсрочно изискуемс изявление, достигнало до длъжника.
Независимо от обстоятелството, че ищцовото дружество не е банка, а
финансова институция по смисъла на чл.З ЗКИ, даденото в цитираното ТР
разрешение за необходимостта преди подаването на заявлението да се съобщи на
длъжника изявлението на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, и
принципно и следва да намери приложението по аналогия.
Добричкият районен съд, като
прецени доказателствата по делото и доводите на страните на основание чл. 235
от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
По
делото е представен Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта № *** от 21.05.2019г.,
сключен между ищцовото дружество и
ответника. Между страните по
договора е уговорено предоставянето на револвиращ кредит под формата на
кредитна карта *** с кредитен лимит в размер на 1500 лв. при
сключването на договор за покупка на стоки ***/21.05.2019 г. В договора е уговорено използването на услуги
„ превод на пари от сметка „ /чл.З от договора / и „ покупка на изплащане в
мрежата от търговски- партньори на кредитора / чл.4 от договора /, от размера
на револвиращия кредит в рамките на съответните наличности.
Съгласно чл.13 от договора – месечните вноски се
правят на 1-во число на месеца следващ издаването на извлечение по чл.12 от
договора, най-малко в минималния размер съгласно тарифата, като неплатените
вноски за услуга „ покупка на изплащане на стоки /чл.4 от договора / се удържат
от размера на разполагаеми кредитен лимит.
За ползването на револвиращия кредит /кредитната
карта/, е договорен ГЛП 35 %, или мееечен 2.91 % при ГПР от 44.90 %, както и
заплащането на следните такси по Тарифа : Такса за теглене на пари в брой в
размер на 2 лв. + 2% от изтеглената сума; за справка за разполагаем лимит на
банкомат 0.40лв.; за месечна такса за обслужване в размер на 4 лв., която се начислява
при транзакции и/или задължения за отчетния период. За времето на ползване на
револвиращия Кредит, е уговорено лихвата да се начислява върху усвоения размер
на кредитния лимит.
Във връзка предвидената възможност, кредитополучателят се е възползвал
от услугата „Покупка на изплащане в мрежата от търговски партньори на
кредитора“ , като по Договор
за покупка на стоки с № *** /21.05.2019 г. / л.9 по делото /, за 1 бр. „ Смартфон „ марка ***, на стойност 269
лв. и услуга „ сигурност на плащания „ по застрахователна декларация групова
полица №5/2008, в размер на 12.10
лв. , общия размер на кредита от 281.10 лв. е усвоен чрез функционална покупка
на излпащане от револвиращия кредит /кредитна карта/, с начин на издължаване на
падежна дата 1-во число от месеца чрез 6 /шест/ бр. месечни вноски по
погасителен план в размер от по 52.34 лв., с първа падежна дата 01.07.2019 г. и
последна 06.12.2019 г., с годишен лихвен процент 35.59 % и ГПР 42.02 %. За
покупката на 1 бр. смартфон - марка ***, на стойност 269,00 лв. е съставена
фактура с № *** от 21.05.2019 г. с издател „ Технополис България „ ЕАД .
В чл.17 от договора е уговорено, че при забава на една или повече
месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в
размер на действащата законна лихва за периода на забавата. При просрочване на две или повече месечни
вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на
кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички
определени по договора надбавки ведно с дължимото обезщетение за забава, без да
е необходимо изпращане на съобщение до кредитополучателя.
По делото е приложено уведомление от кредитодателя от 21.05.2020г. с
изявление за предсрочно прекратяване на договора и настъпила изискуемост на
целия дълг. Приложената разписка за връчване не е подписана от получателя.
По гр. д. № 2625/2020г. по описа на Районен съд - Добрич кредиторът се
снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение, за слединте суми:
-1603.74 лева – главница; 243,90 лева възнаградителна лихва, начислена
върху главницата за периода от 01.12.2019г. до 11.05.2020г.; 54,12лв. мораторна
лихва за периода 11.05.2020г.- 16.09.2020г.;
законната лихва, считано от постъпване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното
изплащане на вземането.
По делото е допусната и приета
съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните по делото. Вещото лице
установява по предоставени от ищеца
извлечения от кредитната карта по чл.12 от договора за периода от 16.10.2019 г.
до 15.11.2019г., че ответника е бил уведомен, че считано от 16.12.2019г.
кредитния лимит по кредитна карта ***/ 21.05.2019г. ще бъде
увеличен на 2000 лв. В тази връзка експертизата установява, че чрез погасяване
и теглене предоставената сума от кредитния лимит, към датата на увеличаване на
кредитния лимит от ответника е била усвоена сума в размер на 1610.49 лв., т.е.
с 110.49 лв. над отпуснатия лимит от 1500 лв., а след увеличение на кредитния
лимит на 2000 лв., към 15.04.2020г. са били усвоени 1847.64 лв.
Експертното заключене установява, че към датата на завеждане на
заявлението по чл.410 от ГПК, неплатеното задължение на ответника е в размер на общо 1901.76 лв. / таблица 3/, в
т.ч.
•
1603.74 лв.
усвоена главница от кредитна карта по договор за кредит *** от 21.05.2019г.
•
243.90 лв. лихва
по договор за Кредит ***/21.05.2019г.;
•
54.12 лв. лихва
за забава в размер на законната лихва, изчислена върху усвоената главница за
периода 11.05.2020г.- 16.09.2020г
По
счетоводни данни на ищеца, след датата на издаване на заповед за парично
задължение по чл.410 от ГПК, от
ответника е извършено плащане на сумата от 110
лв, осчетоводени за погасяване на 54.12 лв. мораторна лихва за периода от
11.05.2020 г. до 16.09.2020 г. и частично възнаградителна лихва в размер на 55.89 лв.
На ответника е
назначен особен представител на осн.чл.47 ал.6 от ГПК, като на 07.06.2021г.
последния е получил искова молба и доказателствата към нея, включително
уведомление за предсрочна изискуемост.
При така установената фактическа обстановка, съдът
достига до следните правни изводи:
Съдът е сезиран с иск, предявен
по реда на чл.415 от ГПК, с
правно основание чл.422 ал.1 от ГПК във вр. с чл.
79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9 и сл. Закона за потребителския кредит и чл.86 от ЗЗД, за установяване в отношенията на страните
дължимостта на заявените в исковата молба суми, предмет на заповед за изпълнение,
издадена по ч.гр.№ 2625/2020г. по описа на РС Добрич.
Предявеният
иск е процесуално допустим, тъй като е издадена заповед за изпълнение, която не може да бъде връчена на длъжника реално
поради отсъствието му от регистрианите постоянен и настоящ адрес и липса на
актуален трудов договор, което налага съдебна проверка за дължимост на
вземането по издадената заповед.
Разгледан
по същество, същият се явява частично основателен.
Съобразно разпределението на доказателствената тежест по делото ищецът,
при пълно и главно доказване следва да установи, че между страните е бил
сключил договор за отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта, по който е бил изправна страна,
предоставил е сумата по главницата на ответника, респ. кредитополучателят е
усвоил търсения лимит.
Ищецът установи валидното възникване
на договорното правоотношение по смисъла на чл.9 ал.1 от ЗЗД – постигането на
двустранно съглашение между страните за създаване именно на описаната
облигационна връзка по договор за кредит и издаване на кредитна карта, както и
че реално е усвоен установения от вещото лице кредитен лимит. Неоспорената
експертиза установява, че в хода на настоящото производство, на 21.12.2020г. е
извършено частично плащане. В случая процесните вземания произтичат от едно
правно основание- договор и са в съотношение главно и акцесорни към него.
Съобразно постановките на т.1 от ТР по т.д№ 3/2017г. на ОСГТК на ВКС,
разпоредбата на чл.76, ал.2 ЗЗД предвижда еднаква поредност за плащане на
всички видове лихви- възнаградителна и обезщетителна. При
наличието на задължение, произтичащо от главница и договорни лихви, на падежа
длъжникът следва да плати главницата и съответната лихва. И
тогава, ако страните не са уговорили поредност при плащането им, а
изпълнението не е достатъчно, то погасяването настъпва по силата на закона -
първо лихвите и след това главницата. В този случай извършеното плащане на
сумата от 110 лв. следва да се разпредели
съразмерно между задълженията за възнаградителна и мораторна лихва, или 90лв.
погасяват възнаградителна лихва, а 20лв.- мораторна /110: на сбора298,02;
0,369х 243,90; 0,369х 54,12/. С
извършеното погасяване, към момента на образуване на заповедното производство
останали непогасени следните задължения:
•
1603.74 лв.
усвоена главница от кредитна карта по договор за кредит *** от 21.05.2019г.
•
153,90 лв. лихва
по договор за Кредит ***/21.05.2019г.;
•
34.12 лв. лихва
за забава в размер на законната лихва, изчислена върху усвоената главница за
периода 11.05.2020г.- 16.09.2020г.
С т.18 от ТР № 4/18.06.2014г. по
тълк.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС са дадени разяснения, че предсрочната
изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия
принцип в чл.20а, ал.2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните
и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и
упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването
на предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ предполага изявление
на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за
предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към
момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има
действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора,
ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.
В случая е налице съобщаване на
длъжника решението на кредитната институция за обявяване на предсрочна
изискуемост, като изявлението е обективирано в приложено към искова молба
уведомление и поражда правни последици с връчването на препис от нея на
ответника по иска. На осн. чл.47, ал.6 ГПК при изпълнение на предпоставките по
чл.47, ал.1-5 ГПК с оглед охрана интересите на ответника на последния е
назначен особен представител. Връчването на всички книжа по делото на ответника
е надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се
пораждат свързаните с факта на връчване правни последици. Следва да се има
предвид, че последователно в практиката на ВКС: Решение № 148/02.12.2016г. по
т.д. № 2072/2015г. на ВКС, I т.о., Решение № 25/03.05.2017г. по гр.д. №
60208/2016г. на ВКС, II г.о. и др. се застъпва становище, че кредитора, ако не
е уговорено друго, може да избере начин за връчване на горепосоченото изявление
на длъжника , вкл. и чрез нотариална покана и той ще е редовно осъществен, ако
е била проведена процедура по чл.50 ЗННД вр. чл.47, ал.1-5 ГПК - отсъствието от
адреса по чл.47 ГПК се удостовери от длъжностното лице, а съобщенията се считат
за връчени, т.е. и без да е необходимо назначаване на особен представител в
нотариалното производство.
Предвид изложеното се налага цялостен
извод, че в хипотезата на предявен иск за заплащане на суми по договор за
кредит, в исковата молба по който е обективирано изявление на банката-ищец, че
упражнява правото си да направи целия дълг по кредита предсрочно изискуем,
поради осъществяване на предвидените в договора или закона предпоставки,
връчването на особения представител представлява надлежно уведомяване на
длъжника- ответник.
При изложените доводи, следва да се
приеме, че предявеният иск е основателен за установените като неплатени
задължения след извършеното частично плащане, като за горницата над така
установения размер до претендираните суми, искът подлежи на отхвърляне поради
извършено плащане.
С оглед изхода от спора по заявения
като главен установителен иск, не подлежи на разглеждане предявеният в
условията на евентуалност осъдителен иск.
Относно разноските: На осн.чл.78 ал.1 от ГПК и с
оглед изхода от спора, в тежест на ответника следва да се възложат сторените от
ищеца разноски в настоящото производство съразмерно на уважената част. Ищецът е
заплатил ДТ в размер на 126,11лв. в установителното производство, 250лв.
възнаграждение за експертиза и 300лв. за назначаване на особен представител на
отсъстващия ответник. От тези суми съобразно изхода от спора в тежест на
ответната страна следва да се възложат 122,41лв. разноски за държавна такса,
242,67лв. за експертиза и 300лв. за особеното представителство. Ответникът следва да заплати на ищеца и сторените разноски
в заповедното производство в размер на 36,92лв. държавна такса и 48,53лв.
юрисконсултско възнаграждение/В този симсъл е разрешението по т.12 и т. 13 на
ТР 4/2013г на ОСГТК/.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че С. И. А. с ЕГН: **********,***, дължи на БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.,Париж, рег.№ ***, чрез БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А, клон България, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление на
клона– ***, вземането, обективирано
в издадената по ч. гр. д. № 2625/2020г. по описа на Районен съд - Добрич
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от Гражданския
процесуален кодекс, а именно за следните суми:
-1603.74 лева – главница по Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта № ***;
-
153,90 лв. лихва по договор за Кредит ***/21.05.2019г., като ОТХВЪРЛЯ иска
за горницата над така установената сума до пренедираната в размер на 188.02
лева поради извършено плащане;
- 34.12 лв. лихва за забава в размер на
законната лихва, изчислена върху главницата за периода 11.05.2020г.-
16.09.2020г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над така установената сума до
пренедираната в размер на 54,12лв. поради извършено плащане;
-
законната лихва за забава върху главното задължение, начиная от 29.09.2020г. до
окончателното му плащане;
ОСЪЖДА С. И. А. с ЕГН: **********,*** да заплати на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” ЕАД със седалище ***, сторените разноски в установителното производство,
както следва: 122,41лв. за държавна такса, 242,67лв. за експертиза и 300лв. за
особеното представителство.
ОСЪЖДА С.
И. А. с ЕГН: **********,*** да заплати на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” ЕАД със седалище ***, сторените разноски в заповедното производство
по ч. гр. д. № 2625/2020г. по описа
на Районен съд – Добрич, както следва: 36,92лв.
държавна такса и 48,53лв. юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Добрички окръжен съд в
двуседмичен срок.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
...........................