РЕШЕНИЕ
№ 11482
гр. София, 20.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. М.А
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. М.А Гражданско дело №
20221110130533 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на ....... срещу .........
Ищецът твърди, че на 12.04.2021 г. в гр. ........ е настъпило ПТП с участието на
л.а. „Фиат Пунто“ с рег. № ........ ТТ, управляван от ......., и застрахования при ищеца по
силата на имуществена застраховка „Каско“ /полица № ...... г. със срок на валидност: от
00:00 часа на 20.09.2020 г. до 23:59 часа на 19.09.2021 г./ л.а. „Хюндай i40“ с рег. №
........, управляван от ......., като л.а. „Фиат Пунто“ е нанесъл удар на л.а. „Хюндай i40“, в
причинна връзка с което последният е увреден. Твърди, че в качеството си на
застраховател по имуществената застраховка „Каско“ е изплатил застрахователно
обезщетение в размер на сумата от 12 782, 17 лв. Счита, че с изплащане на
застрахователното обезщетение е встъпил в правата на застрахования срещу ответника
в качеството на застраховател, при когото към датата на ПТП е застрахована
гражданската отговорност на делинквента – за изплатеното застрахователно
обезщетение от 12 782, 17 и ликвидационни разноски в размер на 15 лв. или общо за
сумата от 12 797, 17 лв. От посочената сума на 11.10.2021 г. ответникът е изплатил
сумата от 9 841, 01 лв. при което е останал неизплатен остатък от 2 956, 16 лв. Моли
съда да осъди ответника да му заплати исковата сума, ведно със законната лихва от
исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника ......,
с който оспорва иска по размер. Счита, че с изплащане на сумата от 9 841, 01 лв. е
погасил изцяло задълженията си към ищеца. Моли съда да отхвърли предявения иск.
Претендира разноски.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:
Предявен е иск с правно основание чл.411 КЗ.
1
Безспорно е между страните, че на 12.04.2021 г. в гр. ........ е настъпило ПТП с
участието на л.а. „Фиат Пунто“ с рег. № ........ ТТ, управляван от ......., и л.а. „Хюндай
i40“ с рег. № ........, управляван от ......., като л.а. „Фиат Пунто“ е нанесъл удар на л.а.
„Хюндай i40“, в причинна връзка с което последният е бил увреден, при посочения в
исковата молба механизъм.
Безспорно е между страните, че към датата на ПТП л.а. „Хюндай i40“ с рег. №
........ е бил застрахован при ищеца по силата на имуществена застраховка „Каско“,
полица № ...... г. със срок на валидност: от 00:00 часа на 20.09.2020 г. до 23:59 часа на
19.09.2021 г.
С уведомление за щета № ...... г. застрахователят е уведомен за настъпилото
застрахователно събитие, във връзка с което е образувана процесната щета.
От страна на ищеца в качеството на застраховател по имуществена застраховка
„Каско“ е изплатено застрахователно обезщетение в размер на сумата 12 782, 17 лв.
Безспорно е между страните, че към датата на ПТП гражданската отговорност на
водача л.а. „Фиат Пунто“ с рег. № ........ ТТ е била застрахована при ответника.
Безспорно е между страните, че на 11.10.2021 г. ответникът е изплатил на ищеца
сумата от 9 841, 01 лв. по процесната щета.
От заключението на АТЕ по делото се установява, че всички увреждания по л.а.
„Хюндай i40“ с рег. № ........ и л.а. „Фиат Пунто“ с рег. № ........ ТТ са в причинна връзка
с механизма на ПТП. Констатира се, че стойността, необходима за възстановяване на
л.а. „Хюндай i40“ с рег. № ........ по средни пазарни ценим възлиза на сумата от 10 826,
70 лв.
Изготвен е и вариант с приложен коефициент на овехтяване и съобразяване на
отстъпка по фактура, при който стойността възлиза на сумата от 8 235, 22 лв., както и с
приложен коефициент на овехтяване и без съобразяване на отстъпка по фактура, при
който стойността възлиза на сумата от 10 251, 06 лв.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
По силата на разпоредбата на чл.411 КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя
на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне, а в случаите, когато причинителят на вредата има сключена
застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ – до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
С оглед тази законодателна уредба предпоставките за уважаване на иск на това
основание срещу застраховател са: наличието на застрахователно правоотношение по
имуществена застраховка между ищеца и увредено лице /в т.ч. и по застраховка
„Каско“/; плащането на застрахователно обезщетение по нея; осъществено
непозволеното увреждане от трето лице по чл.45, ал.1 ЗЗД – деяние, вина,
противоправно поведение, вреда и причинна връзка между това деяние и претърпени
от застрахования по имуществената застраховка вреди, и наличие на валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ между делинквента и ответника по спора –
изисквания, които в дадената хипотеза са налице, с оглед отделените като безспорно
между страните обстоятелства, които изцяло се подкрепят от ангажираните писмени
доказателства.
2
С оглед изложеното с изплащане на застрахователно обезщетение ищецът се е
суброгирал в правата на застрахования срещу ответника в качеството му на
застраховател, при когото е застрахована гражданската отговорност на делинквента.
Обемът и съдържанието на суброгацията, респ. на суброгационното вземане на
застрахователя по имуществената застраховка, спрямо прекия причинител на вредите,
респ. срещу неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“, са
изрично определени в закона, съгласно който застрахователят по имуществена
застраховка встъпва в правата на увреденото застраховано лице до размер на платеното
застрахователно обезщетение и обичайните разходи за определянетото му. Размерът на
застрахователното обезщетение по имуществената застраховка се определя в
съответствие с клаузите на договора и то трябва да бъде равно на размера на вредата
към деня на настъпване на събитието и се дължи от застрахователя в границите на
уговорената в договора застрахователна сума. Следователно на обезщетяване подлежи
действително настъпилата вреда, като нейната стойност е тази, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество. При пълно или
частично унищожаване на вещта, действителната стойност се определя от пазарната
цена, по която застрахованото имущество от същото качество и вид може да бъде
купено. Застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната
стойност на имуществото към момента на застрахователното събитие, а от своя страна
действителната стойност не може да надвишава пазарната му стойност.
Установи се от заключението на АТЕ, че стойността, необходима за
възстановяване на увредения автомобил по средни пазарни цени, възлиза на сумата от
10 826, 70 лв.
Съдът намира, че при изчисляване на размера на обезщетението не следва да се
прилага корекционен коефициент за овехтяване на вложените при ремонта части, тъй
като последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност /в посочения
смисъл – решение № 6 от 2.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I ТО; решение №
60135 от 15.11.2021 г. по т. д. № 1821/2020 г. на ВКС, II ТО и др./. Меродавен е
размерът на вредите по средна пазарна стойност без прилагане на коефициент на
овехтяване, който заключението на АТЕ определя на сумата 10 826, 70 лв., която е по-
малка от изплатеното от застрахователя обезщетение в размер на 12 782, 17 лв.
Третото лице, респ. застрахователят, при когото е застрахована гражданската му
отговорност, не може да бъде задължено да заплати на застрахователя повече, от
колкото дължи на застрахования. В този смисъл регресното право е в размер, който е
равен на по-малката сума между платеното застрахователно обезщетение и дължимото
деликтно обезщетение.
При съобразявана на извършеното плащане от страна на ответника, което е
безспорно между страните, в размер на сумата 9 841, 01 лв. по процесната щета,
дължимият остатък възлиза на сумата от 985, 69 лв., за които в полза на ищеца е
възникнало регресно вземане, както и за сумата от 15 лв. ликвидационни разноски,
чийто размер съдът определя по реда на чл.162 ГПК.
С оглед изложеното искът се явява основателен до размера на сумата 1 000, 69
лв., а над тази сума до пълния предявен размер от 2 956, 16 лв. следва да бъде
отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода на спора на ищеца следва да се присъди, на основание чл.78, ал.1
ГПК, сумата от 302, 14 лв. разноски по делото, съобразно уважената част от иска.
3
В полза на ответника следва да се присъди, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата
от 165, 37 лв. разноски, съобразно отхвърлената част от иска.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ........, ЕИК ........ да заплати на ........., ЕИК ........, на основание чл.411
КЗ – сумата от 1 000, 69 лв., представляваща неизплатен остатък от регресно вземане
по образувана при ищеца щета № 44010712110148/2021 г. във връзка с настъпило на
12.04.2021 г. ПТП в гр. Габрово, ведно със законната лихва от датата на исковата молба
– 08.06.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 1 000, 69 лв. до пълния предявен размер от
2 956, 16 лв. – като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ........, ЕИК ........ да заплати на ........, ЕИК ........, на основание чл.78,
ал.1 ГПК, сумата от 302, 14 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА ........., ЕИК ........ да заплати на ........, ЕИК ........, на основание чл.78,
ал.3 ГПК, сумата от 165, 37 лв. разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4