РЕШЕНИЕ
№ 154
гр. К., 04.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К. в публично заседание на двадесет и седми юни
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Ал. Александров
при участието на секретаря Светла В. Радева
като разгледа докладваното от Пламен Ал. Александров Гражданско дело №
20225100100049 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно осонвание чл. 124, ал. 1 във връзка с чл. 439 от
ГПК.
Ищецът К. А. Х. твърди, че през месец януари 2022 г. е получил
съобщение изх. № 787/06.01.2022 г. по изпълнително дело № 20138120400515
по описа на ЧСИ Р. С., с рег. № ***, район на действие Окръжен съд – К.,
образувано по искане на Х. А. Ю., с което е конституиран като длъжник по
изпълнителното дело по реда на чл. 429, ал. 2 от ГПК на починалата му
съпруга Е. М. Х.. От съобщението бил виден и общия размер на задължението
или сумата от 40 107.95 лева, срока за доброволно изпълнение и възможните
действия за принудително изпълнение спрямо негово движимо и недвижимо
имущество. Сочи, че със съобщението му бил изпратен и изпълнителен лист
№ 106/03.09.2001 г. В този смисъл било видно, че Х. А. Ю. е образувал
спрямо него и починалата му съпруга изп. дело № 215/2001 г. по описа на
ДСИ при Районен съд – М., което образувано пред ДСИ производство,
съгласно протокол от 23.07.2007 г., е прекратено на основание чл. 330, б. „д“
от ГПК (отм)., т.е. поради бездействието на Х. А. Ю.. ДСИ прекратил
производството и счел, че са налице прекратителни основания за това.
Ответникът Х. А. Ю., знаейки, че вземането му спрямо ицеца и починалата му
1
съпруга е погасено, решил да образува ново изпълнително дело, ползвайки
същият изпълнителен лист, но този път пред ЧСИ Р. С., с рег. № *** на НК,
като горното сторил през 2013 г. Няма спомен да е бил уведомяван за така
образуваното спрямо него и съпругата му производство през 2013 г. и
следващите ги години. В този смисъл прави и възражение, че не е бил
надлежно уведомен за образуваното изпълнително дело. Сочи, че в периода
от 2001 г. до 2013 г. спрямо него и починалата му съпруга не са извършвани
принудителни действия и не са получавали съобщения и/или книжа по
образувано друго изпълнително дело от страна на Х. А. Ю. Едва в началото
на 2022 г., след като починала съпругата му, Х. А. Ю. решил да насочи
изпълнението спрямо ищеца и двете му деца, като заявява, че същите са
вписали своя отказ от наследство спрямо починалата му съпруга Е. М. Х.. Ето
защо счита, че е налице правен интерес за образуване на настоящето
производство по отношение на целия дълг и прави възражение за погасяване
на цялото задължение по изпълнителен лист № 106/03.09.2001 г. по давност,
по което се явява понастоящем единствен длъжник. Счита също, че са налице
и последиците при перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, спрямо
образуваното изпълнително дело, като твърди, че в периода от 2015 г. по
настоящем не са предприемани действия от страна на взискателя, с които
давността да е била прекъсвана и съответно да не е налице прилагането на
хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Тоест счита, че така образуваното
спрямо него изпълнително дело, следва да бъде прекратено от страна на ЧСИ
С. и същия не е следвало да предприема каквито и да било принудителни
действия спрямо него и неговите близки. Ето защо моли съдът да постанови
решение, с което да установи, че спрямо Х. А. Ю. не съществува парично
задължение на ищеца, съгласно изпълнителен лист № 106/03.09.2001 г., ведно
с всички начислени по същия лихви, обезщетения, разноски и такси, поради
погасяване на това вземане по давност. С уточняваща молба ищецът
конкретизира исковата молба, като сочи, че за всички вземания по
изпълнителен лист № 106/03.09.2001 година е приложима давността по чл.
117, ал. 2 от ЗЗД, основаваща се на силата на присъдено нещо, тъй като
същата е налице за периода от 29.01.2002 г. до 23.07.2007 г. (прекратено изп.
дело 215/2001 г. по описа на ДСИ М.ски районен съд), периода 23.07.2007 г. –
23.07.2012 г. (не е образувано изпълнително дело) и в периода от 12.03.2013 г.
– 12.03.2018 г. (след последно действие отстрана на ЧСИ Р. С. – възбрана вх.
2
№ 499/12.03.2013 г., книга „ВЪЗБРАНИ“ на Служба по вписвания), а в
периода от 12.03.2018 г. – 12.03.2020 г. са налице последиците на чл. 433,
ал.1, т. 8 от ГПК. Поради изложено конкретизира петитума на иска, като моли
съдът да приеме за установено, че спрямо Х. А. Ю. не съществува парично
задължение на ищеца в размер на 10 465.70 лева – главница, както и сума в
размер на 755.20 лева – деловодни разноски по гр. дело № 204/2001 г. и сума
в размер на 25 223.57 лева – лихва за периода от 24.04.2001 г. до 21.02.2022 г.
(дата на обр. на гр. дело № 20225100100049), или сума в общ размер на 36
444.47 лева, съгласно изпълнителен лист № 106/03.09.2001 г., поради
погасяване на това вземане по давност в хипотезата на чл. 439 от ГПК.
В съдебно заседание представителят на ищеца по пълномощие
поддържа предявения иск и моли съда да го уважи. Претендира присъждане
на адвокатско възнаграждение в минимален размер, съобразно материалния
интерес, определено по реда на Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Х.
А. Ю. на исковата молба, в който изразява становище за недопустимост и
неоснователност на предявения иск и че като такъв следва да бъде отхвърлен.
Законът, в частност ГПК, предвиждал специален ред за обжалване действията
на ЧСИ, вкл. и сроковете, които за длъжникът започвали да текат, считано от
датата на връчване на поканата за доброволно изпълнение. Чл. 439 от ГПК
предвиждал ред на защита относно недължимостта на вземането, но само по
отношение на факти и обстоятелства настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издаден изпълнителния лист.
Твърди, че настоящото производство не е от категорията на търсената защита,
поради което искът се явява недопустим, а производството по него следва да
бъде прекратено. За да бъде реализирано успешно производството по
отрицателен установителен иск за недължимост на вземане по изпълнително
дело, както и за да възникне правото на защита, следвало в случая ЧСИ да се
е произнесъл с нарочен акт, с който да е отказал прекратяване на
изпълнително производство. Твърди също, че искът е неоснователен, тъй като
не са настъпили обстоятелствата в закона, при наличието на които да бъде
признато несъществуване на вземането по образуваното изпълнително дело,
респ. несъществуване на парично задължение по издаденият в полза на
ответника изпълнителен лист. Не са налице хипотезите на закона, при
3
наличието на които вземането да е погасено по давност или при наличието на
някоя от хипотезите на чл. 433 от ГПК. Моли съда да приеме иска за
недопустим и да прекрати производството по настоящото дело, алтернативно
да постановите решение, с което предявеният срещу него иск да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендират се разноски.
В съдебно заседание ответникът, чрез своя процесуален представител,
поддържа отговора на исковата молба и моли съда прекрати производството
по делото, поради недопустимост на иска, а при условията на евентуалност-
да отхвърли същия.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните във връзка с предявения иск, прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Видно от приложеното копие на изпълнително дело № 20138120400515
(№ 515/2013 г. по описа на ЧСИ с рег. № ***, с район на действие Окръжен
съд – К.), същото е образувано на 27.02.2013 г. въз основа на подадено от Х.
А. Ю. (ответник по настоящото дело) искане и приложен изпълнителен лист
№ 106/03.09.2001 г., видно от който Е. М. Х. и К. А. Х. (ищец по делото) са
осъдени да заплатят солидарно на Х. А. Ю. сумата от 10 465.70 лева, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 24.04.2001 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и направените деловодни разноски
в размер на 755.20 лева. Видно от поставения на гърба на изпълнителнишя
лист печат, с протокол от 23.07.2007 г. е прекратено изпълнително дело №
215/2001 г. По описа на държавен съдебен изпълнител при М.ски районен съд,
образувано въз основа на този изпълнителен лист, на основание чл. 330, б.“д“
от ГПК (отм) – поради перемпция. Удостоверено е също така, че последното
извършено изпълнително действие по изпълнително дело № 215/2001 г. е на
29.01.2002 г.
Установява се също така, че в хода на изпълнително дело №
20138120400515 са били изпратени покани за доброволно изпълнение,
вписани са възбрани - на 12.03.2013 г. (л. 66 от изп. дело) и на 07.06.2013 г. (л.
155), запори – на 06.01.2014 г (л. 219) и на 09.01.2014 г. (л. 266), на 12.09.2019
г. е подадена молба от взискателя за извършване на опис и публична продан
на недвижими имоти (л. 366). Установява се също, че длъжникът Е. М. Х. е
починала на *.*.**** г., поради което на 06.12.2021 г. изпълнителното дело
4
спрямо последната е било спряно, както и че децата на починалата са
направили откази от наследството на Е. М. Х., които са вписани в особената
книга при Районен съд- Х. на 19.01.2022 г.
С разрешението по т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г.
по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че когато взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години и изпълнителното производство е прекратено по силата на закона - на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8/чл. 330, ал. 1, б. „д“ от ГПК (отм.), нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е
поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. В
мотивите на задължителното за съобразяване и прилагане ТР № 2/2013 г. на
ОСГТК е разяснено, че за разлика от исковия процес, където давността за
вземането се прекъсва еднократно - в началото на процеса, при
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Новата
давност започва да тече от този момент и с предприемането на всяко действие
за принудително изпълнение. В изпълнителния процес давността не спира,
защото кредиторът може да избере дали да действа /да иска нови
изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен/, или да не действа
/да не иска нови изпълнителни способи/. Прието е, че прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител
по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването
и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването
на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за
определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
5
Във връзка с горното, от цитираните по – горе доказателства се
установява, че за процесното вземане на Х. А. Ю. (ответник в настоящото
производство) е бил издаден изпълнителен лист № 106/ 03.09.2001 г. и
образувано изпълнително дело № 215/2001 г. по описа на държавен съдебен
изпълнител при М.ски районен съд. Установи се също така, че с протокол от
23.07.2007 г. е прекратено изпълнително дело № 215/2001 г. по описа на
държавен съдебен изпълнител при М.ски районен съд, образувано въз основа
на този изпълнителен лист, на основание чл. 330, б.“д“ от ГПК (отм) – поради
перемпция, както и че последното извършено изпълнително действие по това
изпълнително дело е било на 29.01.2002 г. По делото се установява също така,
че въз основа на същия изпълнителен лист – № 106/03.09.2001 г., по молба на
ответникат в настоящото производство Х. А. Ю., на 27.02.2013 г. е образувано
изпълнително дело № 20138120400515 (№ 515/2013 г. по описа на ЧСИ с рег.
№ ***, с район на действие Окръжен съд – К..
При така установената фактическа обстановка предявения иск е
основателен. От гореизложеното се установява, че вземането на Х. А. Ю. по
изпълнителен лист № 106/03.09.2001 г. – 10 465.70 лева главница, сума в
размер на 755.20 лева – деловодни разноски по гр. дело № 204/2001 г. и сума
в размер на 25 223.57 лева – лихва за периода от 24.04.2001 г. до 21.02.2022 г.
(дата на обр. на гр. дело № 20225100100049), или сума в общ размер на 36
444.47 лева, е погасено по давност. Това е така, тъй като по делото безспорно
се установи, че последното изпълнително действие по образуваното
изпълнително дело № 215/2001 г. по описа на държавен съдебен изпълнител
при М.ски районен съд е било извършено на 29.01.2002 г., откогато е
започнала да тече петгодишната погасителна давност за това вземане, като до
образуването на изпълнително дело № 20138120400515 на 27.02.2013 г., или
повече от 11 години взискателят не е предприел каквито и да са други
действия за принудително изпълнение на това вземане. Ирелевантни при това
положение са предприетите по изпълнително дело № 20138120400515
изпълнителни действия – възбрани, запори и молба от взискателя за
извършване на опис и публична продан на недвижими имоти, доколкото още
към моменвта на образуване на изпълнително дело № 20138120400515
вземането по процесния изпълнителен лист № 106/03.09.2001 г., на основание
на което е образувано изпълнителното дело, е било погасено поради изтичане
на петгодишна давност.
6
Ето защо, следва да се признае за установено по отношение на
ответника, че не съществува парично задължение на ищеца по изпълнителен
лист № 106/ 03.09.2001 г., въз основа на който е образувано изпълнително
дело № 20138120400515, в размер на 10 465.70 лева – главница, сума в размер
на 755.20 лева – деловодни разноски по гр. дело № 204/2001 г. и сума в
размер на 25 223.57 лева – законна лихва върху главницата за периода от
24.04.2001 г. до 21.02.2022 г. (дата на обр. на гр. дело № 20225100100049),
или сума в общ размер на 36 444.47 лева, поради погасяване по давност.
При този изход на делото следва да се осъди ответникът да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд – К.,
държавна такса в размер на 1 457.78 лева.
По отношение на направеното искане за присъждане на адв. Н.Й. от АК
– Р. на адвокатско възнаграждение, съдът съобрази следното:
Съгласно чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА), в случаите на
оказана безплатно правна помощ и съдействие на лица по чл. 38, ал. 1, т. 1, 2
и 3 от ЗА, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за
разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като съдът
определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата
по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. В тази връзка, по
делото не се установява оказаната правна помощ на ищеца да е безплатна –
липсва деклариране на такова обстоятелство. Обстоятелството, че с акт на
съда ищеца е бил освободен от заплащане на държавна такса поради липса на
достатъчно средства за заплащане на държавната такса за предявения иск, не
е основание само по себе си за присъждане на адвокатско възнаграждение на
адвоката, доколкото от значение за това е правната помощ да е оказана
безплатно. Още повече, с акта на съда ищецът е освободен единствено от
заплащане на държавна такса, но не и от съдебни разноски. Ето защо искането
следва да се остави без уважение.
Водим от изложеното и на основание чл. 124, ал. 1 във връзка с чл. 439
от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Х. А. Ю. с адрес: с.
7
В., община К., област К., с ЕГН **********, че не съществува парично
задължение на К. А. Х. с адрес: гр. Х., ул. „А. С.“ № *, с ЕГН **********, по
изпълнителен лист № 106/ 03.09.2001 г., въз основа на който е образувано
изпълнително дело № 20138120400515, в размер на 10 465.70 лева – главница,
сума в размер на 755.20 лева – деловодни разноски по гр. дело № 204/2001 г.
и сума в размер на 25 223.57 лева – законна лихва върху главницата за
периода от 24.04.2001 г. до 21.02.2022 г. (дата на образуване на гр. дело №
20225100100049), или сума в общ размер на 36 444.47 лева, поради
погасяване по давност.
ОСЪЖДА Х. А. Ю. с адрес: с. В., община К., област К., с ЕГН
**********, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Окръжен съд – К., държавна такса в размер на 1 457.78 лева за предявения
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 във връзка с чл. 439 от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. Н.П. Й. от АК – Р. за
присъждане на адвокатско възнаграждение по делото на основание чл. 38, ал.
2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – П. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – К.: _______________________
8