Решение по дело №997/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 260199
Дата: 24 юли 2020 г.
Съдия: Ирена Николова Петкова
Дело: 20203100500997
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 29 май 2020 г.

Съдържание на акта

  Р Е Ш Е Н И Е  

гр. Варна, 24.07.2020г.

 

В   И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА

                                                 ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА

                                НАСУФ ИСМАИЛ-мл.с.

          

при секретар Галина Славова

като разгледа докладваното от съдията Петкова

в.гр. дело №  997 по описа за 2020г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава ХХ-та ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от “Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, против решение №917/25.02.2020г. по гр. д. №17412/19г. на ВРС, ХLVI-ти с-в, с което е прието за установено между страните, М. М. Д., ЕГН ********** от гр. Варна не дължи на  „Енерго – Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс - Г сумата от 2798,63 лева, служебно начислена сума за ел.енергия за периода 26.02.2018г. до 25.02.2019г. за абонатен номер ********** и клиентски номер ********** и обект на потребление гр. Габрово, ул.“Варовик“  №6, на основание чл.124, ал.1 ГПК. В жалбата се излагат основания за отмяна на решението, като се твърди, че са налице предпоставките на чл.50 ПИКЕЕ. Затова и корекцията намира своето законово основание в неотменените норми на ПИКЕЕ, и по конкретно - чл.50 от Правилата.

Въззиваемата страна М.Ц.Д., ЕГН ********** – универсален правоприемник на М. М. Д., ЕГН **********, починала на 04.04.2020 г., прилага удостоверение за наследници  с изх. № 45/15.04.2020 г., е депозирал писмен отговор в срока по чл.263 ГПК, в който изразява становище за неоснователност на жалбата.

По предмета на така предявения иск с правно основание чл.124 ГПК се излагат следните твърдения от страните:

 

В исковата молба с твърди, че ищецът е клиент на ответното дружество с абонатен номер ********** и клиентски номер **********. Посочва, че при направена справка му било обяснено от служители на дружеството, че е извършена проверка в обекта на потребление, при която е установено неточно измерване на потребяваната ел. енергия. В резултата на това е начислена допълнителна ел. енергия за периода 26.02.2018г. до 25.02.2019г. Излага, че е подала възражение срещу това задължение. Оспорва да е потребено начисленото допълнително количество ел. енергия, както и методиката, въз основа на която е начислено. Поддържа, че правилата на ПИКЕЕ към дата на корекцията са отменени, поради което не е налице законово основание за извършване на корекцията. Поддържа, че ответникът не е изпълнил задължението си да поддържа в изправност СТИ, отчитащо консумираната в имота ел. енергия.

По изложените съображения моли предявеният иск да бъде уважен. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, гр. Варна, чрез процесуалния му представител – адв. Г.. Потвърждават се обстоятелствата, че ищецът е в договорни отношения с ответника за продажба на ел. енергия за посочения обект на потребление, че е извършена проверка на СТИ на потребителя, резултатите от която са обективирани в констативен протокол, че е извършено коригиране на количеството потребена електрическа енергия, за което е издадена съответна фактура за процесната сума 2798,63 лв. Посочва, че на 25.02.2019 г. е извършена техническа проверка на процесното СТИ в присъствието на член на домакинството на абоната, за което е съставен констативен протокол. Записани са показанията на тарифите на електромера, като същият е демонтиран, поставен в индивидуална опаковка и изпратен за експертиза в БИМ. На 27.08.2019 г. е извършена метрологична експертиза, при която е установено, че е осъществявана външна намеса в тарифната схема на електромера. При софтуерно прочитане е констатирано наличие на преминала ел. енергия по тарифа, която не е визуализирана на дисплея. На 20.09.2019 г. е съставено становище за начисляване на ел. енергия, което конкретизира размера на оспореното вземане. Счита, че процесното вземане се дължи от ищеца на основание чл. 200, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 50 ПИКЕЕ, тъй като е установено точното количество пренесена до абоната и потребена от него, но неотчетена ел. енергия. По изложените съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

 

ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа страна следното:

 

Не е спорно в отношенията между страните, че страните  са обвързани от валидно облигационно правоотношение по силата на сключения между ищеца  и ответника  договор за продажба на електрическа енергия при общи условия, по силата на който ищецът е потребител на ел. енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и клиент на дружеството ответник за описания в исковата молба обект на потребление, находящ се на адрес: гр. Габрово, ул.“Варовик“  №6, за абонатен номер ********** и клиентски номер **********.

Видно от приложения по делото Констативен протокол за  техническа проверка № 1601433/25.02.2019г.  е, че на същата дата длъжностни лица на „Електроразпределение Север” АД са извършили техническа проверка на измервателната система в обекта на ищеца, находящ се в гр. Габрово, ул.“Варовик“  № 6, с абонатен номер ********** и клиентски номер ********** . При проверката са констатирани показания на СТИ, подробно описани в протокола, както следва:  в регистър 1.8.1. са отчетени 006271 кВТч, в регистър 1.8.2. - 007865 кВТч, в регистър 1.8.3. има показания в размер на 014449 кВТч , в регистър 1.8.0. - 028586 кВТч. Посочено е, че е установена грешка при отчитане на електромера „-00,52%“ , вследствие на което електромерът е демонтиран и подменен с нов електромер, като подмененият електромер е посочено, че се поставя в индивидуална опаковка, пломбирана с пломба № 483436. Констативният протокол е съставен и подписан от двама служители на „Електроразпределение Север“ АД , както и от двама свидетели.

Видно от представения по делото Констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № 420/27.08.2019г. на Регионален отдел-Русе към Български институт по метрология , електромерът е представен в запечатан найлонов плик , пломбиран с пломба № 483436, като при огледа е установено съответствие с Констативен протокол № 1601433/25.02.2019г. Посочени са показанията на тарифите, както следва: Тарифа 1- 006271,1 квтч нощна тарифа и Тарифа 2 - 007867,3 квтч дневна тарифа. Установено е отсъствие на механични дефекти на кутията, клемите, клемния блок на електромера. Не е установена видима външна  намеса или видима повреда в схемата на електрмера. При софтуерно четене на електромера е установено наличие на регистрирана енергия на тарифа 1.8.3-0014449,682 квтч, която не е визуализирана на дисплея. Електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност на измерването на електрическата енергия. Електромерът не съответства на технически характеристики. При продължително включване с отчитане на показващото устройство се констатира грешка „-0,20%“ при максимално допустима грешка „+/- 1,0“.

Видно от Становище за начисление на електрическа енергия, изготвено от ответното дружество на 20.09.2019 г. относно Констативен протокол № 420/27.08.2019., е одобрено да се начисли допълнително количество ел.енергия общо в размер на 14449 кВТч  за периода от 26.02.2018г. до 25.02.2019г. , както следва: от които 4948 квтч за периода от 26.02.2018г. до 30.06.2018г. и 9501 кВТч за периода от 01.07.2018 до 25.02.2019г.  Посочено е , че корекцията е извършена на основание софтуерно прочитане на паметта на СТИ , при което е установено точното количество неотчетена ел.енергия.

Представена е фактура № **********/25.09.2019 г. с получател ищеца М. М. Д. за начисляване на сумата от 2 798,63 лв. от ответното дружество , представляващ незаплатена от ищеца потребена електрическа енергия за процесния обект на потребление с клиентски номер **********   и абонатен номер **********  за периода от 26.02.2018г. до 25.02.2019 г. по посочените в становището данни, съответно: 4948 квтч и 9501 кВТч

Видно от Уведомителни Писма с изх. № 55179_КП1601433_1 от 24.09.2019г. и от изх. № 55179_КП1601433_2 от 25.09.2019г.,  ищецът е уведомен за извършената проверка на измервателната система на процесния обект с клиентски номер ********** и абонатен номер **********, като му е изпратено и  копие на съставения констативен протокол № 1601433/25.02.2019г. и е уведомен за дължимост на сумата в размер на 2798,63 лв. по фактура № **********/25.09.2019 г. в срок до 07.10.2019г.

Приложени са обратни разписки , от които се установява,че уведомленията са връчени на ищеца.

 Представено е извлечение за фактури и плащания на ищеца към дата 31.10.2019 г. с клиентски № **********.

Видно от приетия по делото Констативен протокол за монтаж на СТИ от № 6065409/28.11.2017 г., в процесния обект на потребление е подменено СТИ , в присъствие на съсед на ищцата, с показания, както следва: нощна тарифа 3281 квтч и дневна тарифа 1679 квтч , като протоколът е подписан от един служител на „Енерго-Про Мрежи“ АД и съседът на ищцата . Показания по другите тарифи не са отбелязани.

От заключението на в.л. инж. Б. П. по изслушана СТЕ, вкл. с разясненията дадени в с.з. пред ВРС при изслушването му се установи, че СТИ е метрологично годно. Същевременно СТИ  не отговаря на техническите изисквания, нарушено е изискването за точно отчитане. Сочи, че при нормална работа на СТИ преминалата през него ел. енергия се регистрира само от първите две тарифи. В случая показанието на регистър 1.8.3 не е визуализирано на дисплея, защото предварително е указано да се визуализират само показанията по първите две тарифи /дневна и нощна/. 

 

Предвид така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

 

            Между страните не се спори, че е налице сключен договор за покупко-продажба и доставка на ел. енергия. Спорно е дали е налице основание за начисляване на процесната сума.

Видно е, че процесното вземане е възникнало чрез начисляването му като корекция в цената, дължима от жалбоподателя за реално доставена и консумирана за минал период ел. енергия. Корекцията е извършена от енерго- снабдителното предприятие при действието на последните изменения на ЗЕ, влезли в сила на 17.VІІ.2012 г., както и действащите от м.ноември 2013г.  ПИКЕЕ, частично отменени от 14.02.2017г. На посочената дата е обнародвано в ДВ, бр.15, Решение № 1500 от 6 февруари 2017 г. по административно дело № 2385 от 2016 г. на ВАС, с което е обезсилено Решение № 12897 от 1.12.2015 г., постановено по адм. д. № 9462 по описа за 2014 г. на Върховния административен съд, в частта, с която се отменят чл. 48, 49, 50 и 51 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, приети по т. 3 от Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и вод­но регулиране, обнародвани в „Държавен вестник“, бр. 98 от 12.11.2013 г., и делото е прекратено в тази част, обезсилено е Решение № 12897 от 1.12.2015 г., постановено по адм. д. № 9462 по описа за 2014 г. на Върховния административен съд, в частта, с която се отхвърля оспорването на Т. Т. Ч., „Май Маркет“ – АД, с ЕИК ********* и „Мартилекс 2“ – ЕООД, с ЕИК ********* на чл. 47 и на „Май Маркет“ – АД, и „Мартилекс 2“ – ЕООД, на чл. 1, ал. 1, т. 6 в частта й „и начините за извършване на преизчисление (корекция) на количеството електрическа енергия“ от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, приети по т. 3 от Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, обнародвани в „Държавен вестник“, бр. 98 от 12.11.2013 г., и делото е прекратено в тази част, отменено е Решение № 12897 от 1.12.2015 г., постановено по адм. д. № 9462 по описа за 2014 г. на Върховния административен съд, в останалата част и вместо това е постановено, че се отменя по жалбата на „ЕВН България Електроразпределение“ – ЕАД, с ЕИК *********, Правила за измерване на количеството електрическа енергия, приети по т. 3 от Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, обнародвани в „Държавен вестник“, бр. 98 от 12.11.2013 г., с изключение на чл. 48, 49, 50 и 51 от този акт.

На практика, след отмяната на посочените ПИКЕЕ, действие запазват само нормите на чл.48, 49, 50 и 51, които посочват предпоставките за извършване на корекция и методологията за начисляване на допълнителни суми. Начинът, по който следва да бъде установено наличието на предпоставките, обуславящи възможността за извършване на корекция, както и процедурата- компетентен орган да извърши метрологичната проверка, форма, обективираща установяване на предпоставките, и т.н. не са регламентирани в действащите към момента на проверката ПИКЕЕ. Респективно отпаднало е и действието на заключителните и допълнителните разпоредби, регламентиращи използваните понятия, както и приложенията, определящи общата точност и допустимите граници на грешката. Изложеното мотивира настоящият състав да направи извода, че действащата част от ПИКЕЕ към настоящия момент, не отговаря на изискванията на чл.83 ЗЕ поради следното:

Чл. 83 ал. 1 т. 6 от цитирания Закон за енергетиката предвижда, че устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществява съгласно норми, предвидени в правила за измерване на количествата електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване. Безспорно, съгласно правомощията на ДКЕВР, предвидени в чл. 21, ал. 1, т. 3 ЗЕ вр. чл. 2, ал. 1 ЗНА, е приемането на посочените в чл.83 ЗЕ правила. Такива са приети от ДКЕВР по т. 3 от Протокол № 147/14.10.2013 г. и обнародвани в ДВ бр. 98/12.11.2013 г. Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, в сила от 16.11.2013 г., и по същество представляват подзаконов нормативен акт, задължителен за страните. От анализа на чл. 83 ал. 1 т. 6 и на ал. 2 ЗЕ следва, че корекционните процедури следва да са предвидено именно в ПИКЕЕ, а не в ОУ на договорите за ДПЕЕЕМ и ДПЕЕ. Аргумент за извода, че корекционните процедури /принципите, условията и редът и методиката за извършване на корекции на сметките на абонатите при констатирано неизмерване или неточно измерва на доставената от доставчика и потребена от абоната ел. енергия за минал период/ следва да са установени именно в ПИКЕЕ /в нормативен акт, каквито ОУ не са/ са и нормите на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ и на чл. 104а от ЗЕ, също редакция ДВ, бр. 54/2012 год. в сила от 17.07.2012 год., според които общите условия съдържат задължително ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6. И двете разпоредби – чл. 98а, ал. 2, т. 6, б. „а” от ЗЕ и чл. 104а, ал. 2, т. 5, б. „а” от ЗЕ препращат към чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, който предвижда, че корекционните процедури /принципите, условията, редът и методиката за извършване на корекции на сметките на абонатите при констатирано неизмерване или неточно измерване на доставената от доставчика и потребена от абоната ел. енергия за минал период/ следва да са регламентирани именно в ПИКЕЕ. Предвид това и безспорно се налага изводът, че единствено и само ПИКЕЕ могат да съдържат норми, задължителни по своя характер за потребителите, които да уреждат не само методиката, но и условията, редът и принципите за извършване на корекциите на сметки. Към настоящия момент обаче действащите норми на ПИКЕЕ не изпълняват функциите, които нормата на чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ им възлага. Същите не уреждат нито реда, нито условията за извършване на корекционните процедури. Липсват правила кога, къде, през какъв период, в присъствието на кои лица следва да бъдат извършени проверките, констатиращи неточно измерване, липсват и правила кой е компетентният орган да извърши проверката, в какъв акт следва да я обективира. При липса на такива правила доказване наличието на предпоставки за извършване на корекция не би могло да бъде осъществено. Недопустимо е приложение на общите правила за доказване на определени факти, тъй като отношенията между доставчиците и потребителите на еленергия се регулират от специален закон- ЗЕ. Поради това и недопустимо е посредством предвидените в ГПК доказателствени средства- свидетелски показания напр., да бъде установяван факта на констатираното неточно измерване. Същото е и невъзможно, доколкото в общите закони не се съдържа регламентация на специалните понятия и термини, съдържащи се в ЗЕ. Няма приложения напр., съдържащи показатели за понятието обща точност, нито пък за допустими граници на грешката. Няма как и общите закони да намерят приложение в отношения, които се регулират по специален ред и в регулирането на които Държавата чрез неин орган – КЕВР, има задължително участие, каквото участие не е предвидено при приемането на общия закон. Освен това, правно неоправдано би било регламентацията на специфични отношения, регулирането на които е възложено на специален закон и орган, да се осъществява смесено- както в специалния закон, така и в общите граждански закони.

По всички изложени съображения съставът приема, че липсата на регламентиран в ПИКЕЕ изричен ред, условия и процедура за установяване на предпоставките за извършване на корекцията, води до невъзможност за прилагане и на действащите норми, уреждащи методологията при начисляването на допълнителните количества енергия. Съответно и може да бъде направен извод, че след отмяната на правилата в частта, регламентираща условията и редът за извършване на корекции на сметките на абонатите при констатирано неизмерване или неточно измерва на доставената от доставчика и потребена от абоната ел. енергия за минал период, то липсва и нормативно уредена възможност за доставчиците да начисляват ел. енергия на това основание. При липса на предвидена в действащото законодателство възможност за едностранна промяна от доставчика на доставено количество електрическа енергия и сметките за минал период, същият не може да обосновава това право с действаща норма на чл.50 ПИКЕЕ, на която се позовава ответника. Затова и сумата от 2 798,63 лева, начислена на соченото основание, е недължима от абоната, с оглед на което и предявеният установителен иск е основателен и следва да бъде уважен, като бъде прието за установено, че ищецът Мария Дончева не дължи начислената на посоченото основание сума. По изложените съображения и предвид съвпадащите крайни изводи на двете инстанции първоинстанционното решение  следва да бъде потвърдено.

На осн. чл.78 ал.1 ГПК и предвид направеното искане въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна направените пред настоящата инстанция разноски. Претендирани са сторени по делото съдебно-деловодни разноски в размер на 450 лв. за адвокатско възнаграждение. Налице е възражение за прекомерност от въззивника. Съдът намира същото за неоснователно. Вярно е, че съобразно чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения при тази цена на иска възнаграждението следва да е минимум 363 лв. Следва да се съобрази обаче, че претендираното от самия въззивник адвокатско възнаграждение, заплатено за защита по делото възлиза в размер на 850 лв. без ДДС, т.е. двукратно над претендирания от ищеца и предвидения в наредбата размер. Вярно е, че възнаграждението на насрещната страна не е от фактите, обуславящи произнасянето по възражението за прекомерност. Съставът обаче намира, че при заплатено от въззивника възнаграждение, по-високо от претендираното от насрещната страна, възражение за прекомерност, упражнено от въззивника, представлява злоупотреба с право. Затова и не счита, че нарушаването на един от основните принципи в процеса, какъвто е този за добросъвестност на страните при упражняване на процесуалните им права, следва да бъде толериран.

Затова в полза на въззиваемата страна следва да бъдат признати съдебно-деловодни разноски в размер на 450 .l=

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

 

            ПОТВЪРЖДАВА решение №917/25.02.2020г. по гр. д. №17412/19г. на ВРС, ХLVI -ти с-в.

ОСЪЖДА “Енерго-Про Продажби” АД ЕИК *********, със седалище гр. Варна, да заплати на М.Ц.Д., ЕГН:**********, с адрес *** – наследник на иницииралата производството пред първа инстанция и починала ищца М. М. Д., сума в размер на 450 /четиристотин и петдесет лева/, представляваща направенитепо делото съдебно-деловодни разноски, на осн. чл.78 ал.1 ГПК.

            Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                 ЧЛЕНОВЕ: 1.               2.