РЕШЕНИЕ
№ 283
гр. Пловдив, 28.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева Атанасова
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Атанасова Въззивно
гражданско дело № 20235300503164 по описа за 2023 година
Производството е въззивно и е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Д. К. Р. с ЕГН ********** против
решение № 3570/02.08.2023 г., постановено по гр.д. № 6135/2022 г. на
Районен съд - Пловдив, III бр. състав, поправено с решение за отстраняване
на очевидна фактическа грешка по чл. 247 от ГПК № 3962/03.10.2023 г., с
което е прекратен гражданският брак между Р. Й. Р. и Д. К. Р., сключен в гр.
З., област С***, на 2*** г. като дълбоко и непоправимо разстроен,
постановено е, че вина за разстройството на брака има съпругата Д. К. Р.,
ползването на семейното жилище с адрес гр. П**, бул. „Д***. * е
предоставено на съпруга Р. Р. и е постановено след прекратяването на брака
съпругата да носи брачното си фамилно име - Р.. Жалбоподателката
поддържа, че постановеното първоинстанционно решение недопустимо, а по
същество е незаконосъобразно и необосновано, поради което следва да бъде
обезсилено, а евентуално при разглеждане на спора по същество - отменено.
Съображенията за недопустимост на решението са във връзка с
твърденията и, че с искова молба, подадена на 25.03.2022 г. в
1
първоинстанционния съд на западна ***, отделение Б**, секция „Семейни
дела и дела за непълнолетни“, от е образувано дело № 22/1163/А за развод
между страните по настоящия спор. Белгийският съд е постановил развод на
*** г. с решение от същата дата, тоест преди решението на районния съд,
което се обжалва тук.
Излагат се обстоятелства, че двете страни през 2022 г. са живели в
***. На 21.04.2022 г. е проведено първото съдебно заседание пред белгийския
съд, на което е присъствал упълномощен адвокат на Р. Р.. Поддържа, че
настоящото исково производство е образувано осем дни, след като е
проведено първото съдебно заседание в съда в Б** и тъй като между едни и
същи страни, с един и същи предмет са заведени две идентични дела, смята,
че настоящото исково производство е недопустимо и следва да бъде
прекратено. Ето защо моли за обезсилване на решението на
първоинстанционния съд и за прекратяване на производството по делото.
Въззиваемият Р. Й. Р. оспорва въззивната жалба като неоснователна.
Поддържа, че постановеното решение е законосъобразно, обосновано и не са
допуснати съществени процесуални нарушения при неговото постановяване.
Заявява, че след като бившата му съпруга е депозирала молба за прекратяване
на брака в Белгия, той изрично е заявил, че не желае бракът между страните
да бъде прекратен в тази държава. За постановеното решение на белгийския
съд е уведомен на *** г. със съобщения от Районен съд - Пловдив за
образувани срещу него граждански производства от страна на бившата му
съпруга.
Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок за
обжалване, изхожда от надлежна страна и е процесуално допустима.
Според чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Съдът намира, че обжалваното решение е валидно, но е
недопустимо.
Пред въззивната инстанция страните не спорят, че жалбоподателката
е подала молба за прекратяване на брака им пред съда в Белгия.
Възраженията на въззиваемата страна – ищец са относно това да не е искал
бракът между страните да бъде прекратен в тази държава /направено с
отговора на въззивната жалба/, както и че е разбрал за постановеното решение
за развод от Белгийския съд едва след като е било приложено по делото от
другата страна / изявление на процесуалния му представител адв. В. И. в
2
съдебно заседание на 22.02.2024 г. по настоящото въззивно гражданско дело/.
С въззивната си жалба жалбоподателката представя два броя
преписи от документи, доказващи наличието на висящо производство пред
белгийския съд в превод от нидерландски език: съдебно решение от
30.06.2022 г., рег. № 2022/7401, номер на завеждане на делото 22/1163/А на
Първоинстанционен съд в Западна Фландрия, отделение Б***, секция
„Семейни дела и дела за непълнолетни“ и съдебно решение в превод от
нидерландски език от 04.05.2023 г., рег. № 2023/4682, номер на завеждане на
делото 22/1163/А на първоинстанционния съд в Западна Фландрия, отделение
Брюж, секция „Семейни дела и дела за непълнолетни“. Видно от тези съдебни
решения, пред първоинстанционния съд в Западна Фландрия, отделение Б***,
Кралство Белгия, по искова молба от 25.03.2022 г., заведена в деловодството
на съда на 28.03.2022 г. е било образувано дело за развод с ищец: Д. Р., с
българско гражданство, родена в А. /България/ на ***г., живуща в гр.Б** и
ответник: Р. Р., с българско гражданство, роден в З. /България/ на *** г.,
живущ на адрес: бул.“Д***“ № **, България.
Настоящото исково производство по предявен от Р. Й. Р. против Д.
К. Р. иск за развод е образувано на 29.04.2022 г. по искова молба от Р. Р. с вх.
№ 34207/29.04.2022 г. Или, налице са две съдебни производства между
същите страни и със същия предмет, образувани пред различни съдилища,
като производството по настоящото дело е по-късно образувано от това в
Кралство Белгия.
Съгласно разпоредбата на чл. 126, ал. 1 ГПК, когато в един и същи
съд или в различни съдилища има висящи две дела между същите страни, на
същото основание и за същото искане, по-късно заведеното дело се
прекратява служебно от съда. Тази забрана е въведена с цел изключване
възможността за постановяване на различни решения, ползващи се със сила
на пресъдено нещо, която съставлява абсолютна процесуална пречка за
надлежното предявяване на нов иск. Според чл. 126, ал. 1 ГПК, когато
прекратяването се постановява от въззивния съд, той обезсилва решението на
първата инстанция.
Ето защо предвид горната констатация, съдът намира, че
производството по настоящото гражданско дело следва да се прекрати, а
постановеното решение на районния съд да се обезсили.
Предвид обезсилването на решението и прекратяването на
производството по делото, на основание чл.78, ал.4 ГПК въззиваемият -ищец
ще бъде осъден да заплати на жалбоподателката – ответник направените по
делото разноски, които са за тази инстанция са в размер на 25 лв. – заплатена
държавна такса и 1200 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение за един
адвокат. Възражението за прекомерност на последното като неоснователно не
се уважава, доколкото уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение е
в минималния размер, посочен в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Или общо на жалбоподателката ще
3
се присъдят разноски в размер от 1225 лв.
По тези съображения и на основание чл.270, ал.3 от ГПК, Съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 3570/02.08.2023 г., постановено по гр.д.
№ 6135/2022 г. на Районен съд - Пловдив, III бр. състав и ПРЕКРАТЯВА
производството по в.гр.дело № 3164/2023 г. по описа на Окръжен съд –
Пловдив, Х-ти гр. състав и производството по гр.д. № 6135/2022 г. на
Районен съд - Пловдив, III бр. състав.
ОСЪЖДА Р. Й. Р. с ЕГН ********** с адрес: гр.П**, бул. „***“ №
***** да заплати на Д. К. Р. с ЕГН **********, съдебен адрес: гр.П**,
Пл.“***, чрез адв.Р. Р., сумата от 1225 /хиляда двеста двадесет и пет/ лв. –
разноски по делото пред въззивната инстнция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4