Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2371
07.06.2019
година, град Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
Гражданско отделение, XIV граждански състав, в публично заседание на
осемнадесети март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
при участието на секретаря Иванка
Чорбаджиева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 16277
по описа на съда за 2018г. и, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен са иск с правно основание
чл. 61, ал. 2 ЗЗД от А.Ф.Ш. срещу Г.С.Г..
Ищецът твърди, че заедно със
съпругата си живее на ул. *****, където се намирало и празно дворно място с
адм. адрес № ****. Празното място било обрасло с трева и натрупано с боклуци,
като в него се събирали бездомници и наркомани. Преди неколко години съпругата
на ищеца била нападната до празното дворно място от лице изскочило от същото.
Относно парцелът ищецът многократно сезирал общинските власти, но мерки не били
предприети. Поради това той, без да е натоварен, сключил договор с **** и
възложил почистването и ограждането на имота. Работата била изпълнена на
27.02.2018г., като било извършено почистване и била монтирана телена ограда с
бетонни колове. За извършеното ищецът заплатил сумата от 3415 лева. Счита, че
ответникът като собственик на имота следва да му възстанови платената сума.
Срещу последния била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, но в срок
постъпило възражение. Иска да бъде установено съществуването на задължение на
ответника в размер на 3415 лева, ведно със законната лихва. Претендира
разноски.
Ответникът
в срок
подава отговор на исковата молба, с който
оспорва предявената претенция. Възразява, че не е единственият собственик
на имота. Твърди, че през месец декември 2017г., неговият баща забелязал
поставянето на ограда на имота. Никой от работещите не дал обяснения за това и
бил подаден сигнал в прокуратурата. На ищеца бил съставен протокол по чл. 65 ЗМВР и му бил даден срок да премахне оградата. Това станало на 16.12.2017г.,
след като ответникът отказал да плати за нея. Имотът бил ограден от ответника
през лятото на 2018г. Намира претенцията за неоснователна. Не претендира
разноски.
След
преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на
страните, съдът установява от фактическа и правна страна следното:
Относно допустимостта:
Производството е инициирано с подадено заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от кредитора А.Ш. срещу Г.Г., по което
е образувано ч. гр. дело № 13918/2018 г. на ПРС. В полза на заявителя е била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение за процесната сума, както
и за разноските.
Срещу заповедта в срок е постъпило възражение от длъжника и
съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в
месечния срок от връчване на съобщението. Искът е предявен в преклузивния срок,
поради което е допустим и подлежи на разглеждане по същество.
По същество на спора:
От представените нотариални актове-
лист 25 и 26, се установява, че ответникът е собственик общо 1/3 ид.ч. от
процесните имоти. Поради това той се явява материалноправно легитимиран по
предявения иск до обема на тези свои права, а не до пълния размер на
разноските, както се претендира.
След това е необходимо да се
отбележи, че основанието на претенцията за присъждане
на вземане за стойност от извършени подобрения (разноски) в чужд имот е
забраната за неоснователно обогатяване като общ принцип на облигационното право.
Законодателят провежда принципа чрез източниците на облигационни отношения,
предвидени в чл. 72
и чл. 74 ЗС,
чл. 60
- 62 ЗЗД
и чл. 59 ЗЗД.
Съставите задават правната рамка на отношенията между подобрителя и собственика
на имота, но определянето на действителното правно основание на облигационните
отношения, които са възникнали от подобряването на чуждия имот, е дейност на
съда по приложението на материалния закон. Съдът я извършва въз основа на
фактическите твърдения и петитума на исковата молба, но и в съответствие с
установеното по делото. Следователно
въведените в исковата молба твърдения за качеството, в което ищецът е извършил
подобренията в чуждия имот (владелец, гестор или държател) или зададеният в
исковата молба начин, по който е определен размерът на съдебно предявеното
вземане ("увеличената стойност на вещта", "по-малката от двете
суми", "до размера на обедняването", "размера на разноските")
не ограничават съда да даде защитата
според действително осъщественото правно основание. Чрез тях ищецът въвежда
факти, които индивидуализират съдебно предявеното вземане, но представляват и
предложена от него квалификация на предявения иск, която не е обвързваща за
съда. Изложеното представлява обобщение на практиката, формирана с решения на
ВКС по този вид дела, а именно: Решение № 108 от 8.07.2015 г. на ВКС по гр. д.
№ 415/2015 г., I г. о., ГК; Решение № 129/13.07.2011 г. по гр. д. № 72/2010 г. I-во отд; Решение №
131/10.07.2013 г. по гр. д. № 913/2012 г, I-во отд; Решение №
159/14.06.2013 г. по гр. д. № 1492/2013 г, II-ро ГО; Решение №
180/25.04.2012 г. по гр. д. № 198/2011 г, I-во ГО; Решение №
820/20.09.2011 г. по гр. д. № 20.09.2011 г, I-во ГО; Решение №
912/02.02.2010 г. по гр. д. № 4713/2008 г. IV-то ГО; Решение №
134/31.07.2014 г. по гр. д. № 6535/2013 г.
Твърденията на ищеца, както в
исковата молба, така и в заявлението са
идентични и се свеждат до наличието на празно дворно място в непосредствена
близост до дома му, което е било обрасло, пълно с боклуци и в което се събитали
наркомани и бездомници. Именно тези обстоятелства го накарали да предприеме
твърдяните действия по почистване и ограждане. При тези твърдения, дадената от ищеца,
а след това и в доклада правна квалификация е неправилна. Действията са
предприети и в собствен интерес и възникналите между страните извъндоговорни
правоотношения се уреждат от разпоредбата на чл. 61, ал. 2 ЗЗД. Тази неточност не
налага отмяна на хода по същество, защото грешката е единствено в посочената от
съда правната квалификация. Доказателствената тежест е разпределена правилно и
на ищеца е указано, че следва да установи, както стойността на извършеното,
така и стойността на имота преди и след извършването на дейностите (т.е.
обогатяването). Към този фактически състав сочат и установените по делото
обстоятелства, които ще бъдат обсъдени по-долу.
От показанията на свидетеля Р.
се установява, че имотът бил запустял, като имало храсти и дървета, а в него се
събирали наркомани и алкохолици, като идвала и полиция. Показанията следва да
бъдат кредитирани, тъй като са достатъчно конкретни и не противоречат на останалите
събрани доказателства. Точно обратното, подкрепят се от представеното
предписание за почистване и ограждане (макар издадено в по-късен момент) и от показанията
на свидетелите на ответника, които сочат, че в имота е имало бирени шишета и
торбички (свид. К.) и много бурени и тръни откъм ул. ****(свид. А.). Изложеното
от свидетеля А. относно пребиваването на трети лица, не може да бъде възприето,
тъй като неговите наблюдения се основават на периодичните му посещения, които
са през значителен период от време.
Налице е хипотезата
на чл. 61, ал. 2 ЗЗД, защото работата е била предприета и в собствен интерес- състоянието
на имота реално е пречело на спокойното ползване на жилището на ищеца от него и
семейството му. Не става въпрос за оправдание
за осъществяване на дейност в чужд интерес, като част от състава на чл. 61, ал.
1 ЗЗД. Такава би била причината да се започне работа, която няма никакво
отражение върху гестора. Настоящия случай различен, защото създалата се
вследствие на безстопанствеността обстановка, е представлявала неудобство за
ищеца и той е имал личен интерес от почистването и ограждането.
В хипотезата на чл. 61, ал. 2 ЗЗД, може да се присъди увеличената стойност на имота само ако тя е
по-малка от направените разходи, тъй като в този случай отговорността е
ограничена до размера на обогатяването. В същия смисъл Решение №
339/10.10.2011 г. по гр. д. № 1072/2010 г. на І ГО на ВКС и Решение №
820/10 от 20.09.2011 г. по гр. д. № 1009/2009 г. на І ГО на ВКС.
От приетата СТЕ се установява, че почистването реално не
увеличава стойността и с извършването му ответникът не се обогатява. Поради
това и претенцията в тази част се явява неоснователна.
Поставянето на оградата принципно увеличава стойността на
имота със сумата от 897.60 лева. За нея обаче не може да бъде присъдено
обезщетение, тъй като подобрението не е било запазено. Оградата е била
премахната от самия ищец няколко седмици след поставянето й по разпореждане на
органите на МВР. След като подобрението не съществува за него не може да бъде
присъдено обезщетение. (в тази връзка Решение № 487 от 30.11.2011 г. на ВКС по
гр. д. № 1503/2010 г., I г. о., ГК)
Ето защо претенцията е неоснователна и следва
да бъде отхвърлена.
Относно разноските:
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът
следва да заплати на ответника адв. възнаграждение в размер на 600 лева и за
банкова такса в размер на 2 лева.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения
от А.Ф.Ш., ЕГН **********, срещу Г.С.Г.,
ЕГН **********, иск за ПРИЗНВАНЕ ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Г.С.Г. дължи на А.Ф.Ш. сумата от
3415.00 лева – представляваща разноски за почистване и поставяне на ограда
на недвижим имот в ***** поземлени имоти с идентификатори ****и *****по КК на
гр. Пловдив, ведно със законната лихва от
постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда на 24.08.2018г. до
окончателното погасяване, за която сума
е издадена Заповед № *****. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 13918/2018г. на ПРС.
ОСЪЖДА А.Ф.Ш., ЕГН
**********, да заплати на Г.С.Г.,
ЕГН **********, сумата от 602.00 лева-
разноски по делото.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ
: /п/
/Тоско Ангелов/
Вярно с оригинала.
Р.М.