Решение по дело №352/2021 на Районен съд - Гълъбово

Номер на акта: 4
Дата: 3 февруари 2022 г.
Съдия: Ваня Тенева
Дело: 20215550100352
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 август 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 4
гр. Гълъбово, 03.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГЪЛЪБОВО в публично заседание на двадесет и
седми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Таня Илкова
при участието на секретаря Антоанета Делчева
като разгледа докладваното от Таня Илкова Гражданско дело №
20215550100352 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал.1 и чл. 86 от
ЗЗД.
Ищецът "В.и К." ЕООД твърди в исковата си молба, че ответника – М. О.. М., е абонат
по открита партида във „ В и К“ ЕООД гр. Стара Загора, с абонатен № 332823, за имот,
находящ се в ******. Партидата се открила по заявено желание на абоната.С откриването на
партидата между експлоатационното предприятие и абоната възникнали договорни
отношения, по силата на които „В и К“ ЕООД се задължила да доставя питейна вода и да
отвежда отпадъчната такава до и от имота на абоната, а той се задължил да заплаща
консумираната и отчетената от инкасатора вода през месеца, следващ този на засичането.За
това свое задължение абонатите са били уведомени по надлежния ред, както от
длъжностните лица на дружеството, така и са задължени с чл. 33, ал.2 от Общите условия за
предоставянето на В и К услуги на потребители от В и К оператор ( Общи условия ).При
закъснения се начислявали лихви съгласно чл.40, ал.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи ( Наредба № 4 ).
Със Заповед № З-613/25.10.2017г. на управителя на „В и К“ ЕООД гр. Стара Загора /
приложена като доказателство за делото /, считано от 01.11.2017г. се преустановило
използването на съществуващите хартиени карнети и се преминало на отчитане с
използване на електронен карнет, като отчетените показания на водомера се вписвали в
електронното досие на всеки абонат. Процесният водоснабдяван имот представлявал къща,
където отчитането показанията на водомерите става по реда на чл. 23, ал.1, т.3 от Общите
условия – два пъти годишно, поради това, че водомерния възел изисквал
зазимяване.Ответникът е придобил качеството на потребител на ВиК услуги със
1
закупуването на имота на 21.08.2019г. видно от приложенията към исковата молба
нотариален акт №1, том III, рег.№ 4111, дело № 244 от 2019г. на нотариус А.Р. с район на
действие района на РС Гълъбово и справка № 293361 от 15.03.2021г. от Служба по
вписванията Гълъбово за лицето М. О.. М. за периода от 01.01.2007г. до 15.03.2021г..
Съгласно чл.3, ал.1, т.1 от Наредба №4 и чл.2, ал.1, т.1 от Общите условия ползватели на
услуги В и К са собствениците на имоти, какъвто е ответникът по делото.
За периода от 29.04.2020г. до 15.12.2020г. ответникът дължал на дружеството сума в
размер на 462.05лв , представляваща изконсумираната от домакинството му вода, отчетени
по изправен водомер, за което задължение са му издали 6 фактури, съответно : Фактура №
********** от 28.06.2020г. на стойност 359.10лева, за ползвани услуги за периода от
29.04.2020г. до 18.06.2020г., Фактура № ********** от 28.07.2020г. на стойност 33.52 лева,
за ползвани услуги за периода 18.06.2020г. до 24.07.2020г., Фактура № ********** от
28.08.2020г. на стойност 19.15 лева, за ползвани услуги за периода от 24.07.2020г. до
27.08.2020г., Фактура № ********** от 28.09.2020г. на стойност 19.15 лева, за ползвани
услуги за периода от 27.08.2020г. до 24.09.2020г., Фактура № ********** от 28.10.2020г. на
стойност 19.15 лева, за ползвани услуги за периода от 24.09.2020г. до 23.10.2020г. и
Фактура № ********** от 15.12.2020г. на стойност 11.98 лева, за ползвани услуги за
периода от 23.10.2020г. до 15.12.2020г.
За закъснялото плащане за периода от 28.06.2020г. до 23.03.2021г., ответникът дължал и
лихва в размер на 28.25 лева , съответно за задължението по : Фактура № ********** от
28.06.2020г. на стойност 23.74 лева, за периода от 28.06.2020г. до 23.03.2021г., Фактура №
********** от 28.07.2020г. на стойност 1.94 лева, за периода 28.07.2020г. до 23.03.2021г.,
Фактура № ********** от 28.08.2020г. на стойност 0.94 лева, за периода от 28.08.2020г. до
23.03.2021г., Фактура № ********** от 28.09.2020г. на стойност 0.78 лева, за периода от
28.09.2020г. до 23.03.2021г., Фактура № ********** от 28.10.2020г. на стойност 0.62 лева, за
периода от 28.10.2020г. до 23.03.2021г. и Фактура № ********** от 15.12.2020г. на
стойност 0.23 лева, за периода от 15.12.2020г. до 23.03.2021г.
Поради обстоятелството, че в срока определен в чл.33, ал.1 и ал.2 от Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор – 30 дни от датата на
изготвяне на квитанция за задължението, ответникът не е заплатил задълженията си, ищецът
подал до РС – Гълъбово Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. По
образуваното ч.гр.д.№ 120/2021г. по описа на РС – Гълъбово, била издадена Заповед № 1 за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на 01.04.2021г.. Заповедта била връчена
на ответника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което с Разпореждане № 137 от
23.07.2021г. по ч.гр.д. № 120/2021год. РС Гълъбово указал на ищеца, че в едномесечен срок
може да предяви иск за вземането си, предмет на заявлението. В законовия срок, ищецът
предявява настоящия иск за установяване на вземането си.
Моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че същият му дължи
сумата от 462.05 лева, представляваща цената за незаплатената консумирана питейна и
отведена и пречистена канална вода по партида № ********* , за имот в обл. ****** , за
2
периода от 29.04.2020г. до 15.12.2020г., за което били издадени посочените в поправената
искова молба квитанции, с 28.25 лева мораторна лихва от 28.06.2020 г. до 23.03.2021г., и
законна лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповедта за
изпълнение по чл. 410 ГПК до изплащането й, за които парични задължения е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д № 120 по описа за 2021г. на Гълъбовския
районен съд. Претендира за сторените по делото и в заповедното производство разноски.
Ответникът М.М. не е подал писмен отговор.
В съдебно заседание ищецът се представлява от пълномощника си, който моли съдът да
уважи изцяло предявения иск. Ответникът не се явява и не взема становище по иска.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено от фактическа страна следното:

На 01.04.2021г. ищцовото дружество е подало заявление по чл. 410 ГПК за издаване на
заповед за изпълнение срещу ответника, за сумата от 462.05 лв. - главница, дължима за
доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за периода 29.04.2020г. –
15.12.2020г., сумата 28.25 лв.- лихва за забава за периода 28.06.2020 г. – 23.03.2021г.,
законната лихва върху главницата, считано от 01.04.2021г. до окончателното изплащане на
сумата. Въз основа на заявлението е образувано частно гр. дело № 120/2021г., по описа на
ГРС, и е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
1/10.04.2021 г., с която е разпоредено длъжникът – ответницата по настоящото дело, да
плати на заявителя – ищецът по настоящото дело, претендираните суми. Заповедта за
изпълнение е връчена по чл.47, ал.5 от ГПК, като съдът е указал на заявителя, че може в
едномесечен срок да предяви установителен иск за вземането си. В указания преклузивен
срок, заявителят предявява настоящия иск за установяване на вземането си. Предвид така
установените обстоятелства, предявеният иск се явява процесуално допустим.
В производството по чл. 422 ГПК взискателят следва да докаже факта, от който
произтича вземането му, а длъжникът – възраженията си срещу вземането. В случая
правното твърдение на ищеца е, че между страните е възникнало правоотношение по
договор за доставка на вода и отвеждане на отпадъчна такава.
Ищецът представя Фактура № ********** от 28.06.2020г., на стойност 359.10лева, за
ползвани услуги за периода от 29.04.2020г. до 18.06.2020г., Фактура № ********** от
28.07.2020г., на стойност 33.52 лева, за ползвани услуги за периода 18.06.2020г. до
24.07.2020г., Фактура № ********** от 28.08.2020г., на стойност 19.15 лева, за ползвани
услуги за периода от 24.07.2020г. до 27.08.2020г., Фактура № ********** от 28.09.2020г., на
стойност 19.15 лева, за ползвани услуги за периода от 27.08.2020г. до 24.09.2020г., Фактура
№ ********** от 28.10.2020г., на стойност 19.15 лева, за ползвани услуги за периода от
24.09.2020г. до 23.10.2020г. и Фактура № ********** от 15.12.2020г., на стойност 11.98
лева, за ползвани услуги за периода от 23.10.2020г. до 15.12.2020г.Представено е и
3
извлечение от електронно досие на абонатен номер 332823 -по процесната партида, открита
на името на ответника.
От справка от Служба по вписванията – Гълъбово и нот. акт за покупко продажба № 17,
том III, рег.№ 4111, дело № 244/2019г. на нотариус А.Р., се установява, че от 21.08.2019г.
ответникът е собственик на водоснабдения имот.
По делото е изслушано заключение по съдебно икономическа експертиза, което
неоспорено от страните, съдът възприема като компетентно и добросъвестно. Видно от
същото, в ищцовото дружество има открита партида № *********, на името на ответника.
До 27.01.2021г. партидата се е водила на името на предишния собственик на имота Стефан
Вълканов. Отразените количества доставена в имота отведена и пречистена вода отговарят
на действително разходената такава. Фактурите, на обща стойност от 462.05 лв., са
осчетоводени в счетоводството на ищеца. Вещото лице е констатирало, че по задължението
липсва плащане. Определило е и размера на дължимата лихва за забава за периода, считано
от 31 – ия ден от издаването на всяка от фактурите, до 23.03.2021г. – 28.25 лв.

Като взе предвид изложената фактическа обстановка, съдът стига до следните
правни изводи:

Процесният недвижим имот е водоснабден и се намира в район, за който
водоснабдителен оператор е дружеството ищец. Съгласно разпоредбата на §1, т.2, б.”б” от
Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги потребители на
водоснабдителни услуги, а и според Общите условия за предоставяне на ВиК услуги,
потребители са „юридически или физически лица – собственици или ползватели на
съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги”.
Тъй като по делото не е представен договор между страните за уреждане на отношенията
им по повод предоставяната от ищеца услуга, то следва в отношенията между тях да се
прилагат общите условия за предоставяне на ВиК услуги по доставка на вода, пречистване и
отвеждане на канални води, важащи за всички клиенти на ВиК. Визираните общи условия
регламентират правата и задълженията на страните по договорите за предоставяне на ВиК
услуги и съответстват на дадената на тези отношения нормативна регламентация с Наредба
№ 4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи и съгласно публично оповестени общи
условия, предложени от оператора и одобрени съответно от собственика на ВиК системата
или от регулаторния орган. Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от оператора - „ВиК” ЕООД гр.Стара Загора са общоизвестни, публикувани в
местен вестник и на сайта на дружеството в интернет, поради което обвързват всички
абонати на дружеството, съгласно чл.8 от Наредба №4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи.
4
Безспорно се установява, че за процесния период ответникът е бил собственик на
процесния водоснабден имот , поради което се явява потребител по смисъла на § 1, т. 2
ЗРВКУ и между него и ищеца е възникнало и съществува валидно облигационно
правоотношение.
Съгласно чл. 32, ал. 1 от Наредба № 4/2014 г. ВиК услугите се заплащат въз основа на
измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора,
отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение. Тази разпоредба е
възпроизведена в чл. 22 от Общите условия. В чл. 23, ал. 4 от същите е посочено, че
отчитането на водомерите се извършва в присъствието на потребителя или негов
представител, който с подписа си удостоверява съответствието на показанията с данните в
отчета. В последното изречение на същата разпоредба се посочва, че този ред не се прилага
в случаите на дистанционно отчитане и при ползване на електронен карнет. В случая се
установява, че отчитането на водомера в имота на ответника за процесния период е било с
електронен карнет, което обстоятелство се установява от представеното извлечение от
електронно досие на абоната. Видно от заключението на съдебно икономическата
експертиза, процесните фактури, издадени за неплатено задължение по доставено
количество вода до процесния имот, в общ размер на 462.05 лв., са осчетоводени в
ищцовото дружество. Липсват данни за извършено плащане. Ето защо, съдът намира, че
претендираната главница в размер на 462.05 лв. се явява дължима.
С откриването на партидата абонатът се задължава да извършва месечно плащане на
отчетените количества вода. В чл. 33, ал. 2 от ОУ е предвидено, че потребителите са длъжни
да заплащат ползваните услуги в 30- дневен срок от датата на фактурирането им. При
неизпълнение в срок на задължението за плащане, в чл. 40 от наредбата е предвидено
задължението за обезщетение, в размер на законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума
по сметка на В и К оператора. Видно от съдебно икономическата експертиза, обезщетението
за забава, считано от 31 – ия ден на издаването на всяка от фактурите – т.е. от 29.07.2020г.
до 23.03.2021г., възлиза на 28.25 лв.
С оглед на изложеното, претенцията на ищцовото дружество се явява доказана по
основание и размер, поради което установителният иск по чл. 422 от ГПК следва да бъде
изцяло уважен в претендирания размер. Следва да се признае за установено, че ответникът
дължи на ищцовото дружество сумата от 462.05 лв. - главница, дължима за доставка на
питейна вода и отвеждане на канална вода за периода 29.04.2020г. – 15.12.2020г., сумата
28.25 лв.- лихва за забава за периода 29.07.2020г. – 23.03.2021г., законната лихва върху
главницата, считано от 01.04.2021г. до окончателното изплащане на сумата, за което вземане
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 1/01.04.2021
г. по ч.гр.д. № 120/2021г., по описа на ГРС.
На осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца направените в
заповедното производство разноски – 25 лв., както и тези по настоящото дело – 795 лв.,
съобразно приложения списък на разноски.
5
Предвид изложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. О.. М., ЕГН **********, от
******, че дължи на "В. и К." ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр.
******, представлявано от Р.Р., сумата от 462.05 лв. - главница, дължима за доставка на
питейна вода и отвеждане на канална вода за периода 29.04.2020г. – 15.12.2020г., сумата
28.25 лв.- лихва за забава за периода 29.07.2020г. – 23.03.2021г., законната лихва върху
главницата, считано от 01.04.2021г. до окончателното изплащане на сумата, за което вземане
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 1/01.04.2021
г. по ч.гр.д. № 120/2021г., по описа на ГРС.
ОСЪЖДА М. О.. М., ЕГН **********, от ******, да заплати на "В. и К." ЕООД, ЕИК
******, със седалище и адрес на управление гр. ******, представлявано от Р.Р., сумата 25
лв., представляваща направени по ч.гр.д. № 120/2021г., по описа на ГРС, разноски, както и
сумата от 795 лв., представляваща направени в настоящото производство разноски.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Старозагорски окръжен съд.



Съдия при Районен съд – Гълъбово: _______________________
6