Решение по дело №350/2022 на Административен съд - Ловеч

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 25 април 2023 г.
Съдия: Мирослав Вълков Вълков
Дело: 20227130700350
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 4 октомври 2022 г.

Съдържание на акта

 

Р  Е  Ш Е Н  И  Е

 

    ……….

 

          гр. Ловеч, 25.04.2023 г.

 

    В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ЛОВЕЧ в публично заседание на двадесети февруари две хиляди двадесет и трета година в състав:

 

                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ    

 

          при секретаря Антоанета Александрова, като разгледа докладваното от съдия Вълков  адм. дело   350/2022 г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба от К.С.М., ЕГН ********** с посочен в жалбата съдебен адрес:*** чрез пълномощник адвокат М.И. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 22-0906-000269/08.09.2022 г. издадена от Началник Група към ОДМВР Ловеч, С-Р „Пътна полиция“ Ловеч, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл.171 т. 1, б. „в“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач  до успешно полагане на проверовъчен  изпит.

В жалбата се твърди, че заповедта за прилагане на ПАМ е неправилна, необоснована, издадена при допуснати множество съществени процесуални нарушения. Жалбоподателят сочи, че не му е връчено копие от процесния акт за установяване на администрастивно нарушение (АУАН), с което е нарушено правото му на защита. Излага доводи, че  оспорената заповед за прилагане на ПАМ е издадена в нарушение на процесуалните правила. Административния орган е следвало да изчака съответния седем дневен срок за възражения, да извърши проверка на изнесените във възражението обстоятелства и съобрази аргументите срещу самия АУАН. Сочи, че във възражението, което е депозирал е посочил, че не е управлявал автомобила, нито е спиран от посочените служители за проверка, като това може да се установи при преглед на камерите, с които са оборудвани както сградата и двора на КАТ, така и полицаите и служебните автомобили. Счита, че не е установено и мястото на твърдяното нарушение и неговия статут – дали движението на МПС в двора на ведомствената сграда попада в обхвата, който се регулира от разпоредбите на ЗДвП и ППЗДвП. Твърди, че в атакуваната заповед е посочено, че е отнел предимството на движещите се по улицата МПС, но не са конкретизирани какви и кои са те, камо ли да е създадена предпоставка за ПТП. Отбелязва, че както в АУАН така и в обжалваната заповед липсва обективно посочване на фактическата обстановка. Никъде не е посочено как и по какъв начин е спрян за проверка и е установено, че е водач на автомобила. Твърди, че не е уведомен за започване на административното производство, с което е нарушено правото му на защита. При тези съображения моли съдът да отмени оспорения от него административен акт, като незаконосъобразен, ведно със законните за това последици.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от упълномощен адвокат, който поддържа жалбата и претендира направените по делото разноски. В писмени бележки развива подробни доводи по същество на спора.

Ответникът – Началникът на група към ОДМВР Ловеч, сектор „Пътна полиция“ редовно призован – не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Не изразява становище по жалбата.

 Настоящият състав на Административен съд Ловеч намира жалбата за процесуално допустима. Подадена е в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК от надлежно легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт, който е неблагоприятен за нея. Разгледана по същество е  основателна.

От доказателствата по делото се установява, че на 07.09.2022 г. в 15:15 часа в гр. Ловеч в двора на Сектор Пътна Полиция с посока на движение към ул. „Хан Кубрат“ 2 оспорващият е управлявал лек автомобил Мерцедес Ц200 с рег. *** и номер на рама WDD2052011F913002, като при наличие на пътен знак Б2 (Спри, пропусни движещите се по път с предимство№) отнема предимството на движещите се МПС – та по ул. „Хан Кубрат“ и създава реална предпоставка за пътно транспортно произшествие. На зададени въпроси от инсп. Н. Н. от СПП същия заявява, че е неграмотен и не познава пътните знаци. В допълнение инспектор Н. го пита за значението на пътен знак Б1 и Б2 и жалбоподателят не може да каже значението на тези пътни знаци, с което виновно е нарушил чл. 6, т.1 от ЗДвП – не съобразява поведението си с пътен знак Б2 от ЗДвП.

Въз основа на тази фактическа обстановка е съставен АУАН № GA664428/07.09.2022 г. от Б.В.Ц. на длъжност мл. автоконтрольор при ОДМВР Ловеч, сектор Пътна Полиция /лист 9 от делото/.

Въз основа на съставения акт е издадена и процесната ЗППАМ № 22-0906-000269/08.09.2022 г. от Д.П.Д. – Началник група към ОДМВР Ловеч, Сектор Пътна полиция Ловеч, с която на оспорващия е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т.1, б. „в‘ от ЗДвП – временно отнемане на свителството за управление на моторно превозно средство до успешно полагане на проверовъчен изпит.

Оспорващият е отказал да подпише процесната заповед, което е удостоверено с подписа на един свидетел.

На 08.09.2022 г. оспорващият е подал молба с вх. № 906000-13678/08.09.2022 г. /лист 6 от делото/ във връзка, с която на същата дата е получил ЗППАМ.

На 13.09.2022 г. оспорващият чрез упълномощен адвокат е подал Възражение № 906000-13910/13.09.2022 г. /лист 10 от делото/ до Началника на сектор „Пътна полиция“ – ОДМВР Ловеч относно връчената му процесна ЗППАМ, с което възражение иска извършване на допълнителна проверка на констатираните в заповедта и АУАН обстоятелства, събиране на допълнителни доказателства и анулиране на съставения акт.

Към изпратената от ответника в съда административна преписка е приложен диск с видеозаписи от системата за видеозаснемане, монтирана в двора на Пътна полиция – Ловеч /лист 14 от делото/, План за провеждане на инструктаж на служителите от Сектор Пътна полиция Ловеч на 07.09.2022 г. /лист 15 от делото/, Ежедневна форма на отчет на наряда от 07.09.2022 г. за смяна от 08:30 ч. – 20:30 ч. /лист 16 от делото/, справка за нарушител/водач – К.М. /лист 17-21 от делото/.

В хода на съдебното следствие жалбоподателя е представил още 3 броя АУАН съставени на същата дата, час и от същия актосъставител за извършени различни нарушения по ЗДвП. Ответникът с писмо с вх. № 3679/04.11.2022 г. /лист 42 от делото/ приложено е изпратил 2 бр. DVD със записи от автоматизираната информационна система „ВОДПК“ /лист 43 от делото/. В съдебно заседание е разпитан като свидетел В. В. – познат на оспорващият, който заявява, че заедно с жалбоподателят са били в КАТ Ловеч и че не го е виждал да управлява МПС с марка Мерцедес с германска регистрация, като колата е била докарана от Луковит с платформа в КАТ Ловеч.  Не е видял да спират жалбоподателя за проверка. Не е имало полицейски патрул, който да извършва проверки. В последствие е дошъл патрул, който е започнал да пише АУАН на жалбоподателя.

При така изложената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „в“  от същия закон се прилагат с мотивирана заповед на ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. На жалбоподателя е наложена ПАМ по чл. 171, т.1, б. „в“ от ЗДвП.

Министърът на вътрешните работи със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. (л. 44) е определил да осъществяват контрол по ЗДвП основните структури на МВР, сред които в т. 1.3 и ОДМВР.

Директорът на ОДМВР Ловеч със Заповед № 295з-31/07.01.2022 г. (л. 7-8) е оправомощил да прилагат с мотивирана заповед принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1 от ЗДвП служители от ОДМВР Ловеч, сред които в т. 1.3 фигурира Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Ловеч за цялата територия на ОДМВР Ловеч. Тази заповед е цитирана в оспорената ЗППАМ като оправомощаваща нейния издател – Началника на група в сектор „Пътна полиция“. Следователно оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентен административен орган.

Заповедта е постановена в писмена форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити по чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.59, ал.2 от АПК. Посочени са фактически и правни основания за издаване на заповедта, а тяхното съответствие с установената фактическа обстановка е въпрос на материална законосъобразност на същата.

Спазени са специалните административнопроизводствени правила - за нарушението на правилата за движение по пътищата е съставен АУАН, който  жалбоподателят е отказал да подпише, което се потвърждава от подписа на свидетеля Н. П. Н.. От събраните по делото доказателства се установява, че актосъставителят е изпълнил задължението си по чл.43, ал.1 от ЗАНН - на нарушителя е прочетен акта, като въпреки че е запознат със съдържанието му, той е отказал да подпише АУАН. Видно от съставения АУАН е, че с подписа си свидетелят Н. е удостоверил, че е налице отказ на нарушителя да подпише акта и/или разписката, т.е. нарушителят е отказал както да подпише акта, така и да получи препис от АУАН. По изложените по - горе съображения, настоящия съдебен състав намира, че при съставянето на АУАН са спазени изискванията на чл.43, ал.1 и ал.2 от ЗАНН. На жалбоподателя е бил прочетен съставения АУАН, като същият е бил наясно какво нарушение е извършил, което пък е предпоставка да организира своевременно и адекватно защитата си, което се потвърждава и от подаденото възражение срещу съставения АУАН и подадената в срок жалба срещу издадената ЗППАМ. Ето защо съдът не споделя възражението на процесуалният представител на жалбоподателят, че е допуснато съществено процесуално нарушение при съставяне на АУАН, изразяващо се в невръчване на АУАН, като приема, че от събраните по делото доказателства се установява, че съдържанието на процесния АУАН е било доведено до знанието на нарушителя. Жалбоподателят редовна е уведомен и е получил екземпляр от процесната ЗППАМ.

От страна на административнния орган (АО) е допуснато обаче друго нарушение на административно производствените правила, което е съществено и обуславя незаконосъобразността на обжалваната заповед.

Преди издаването на заповедта АО е нарушил  разпоредбата на чл.35 от АПК, съгласно която индивидуален административен акт (ИАА) се издава след изясняване на фактите и обстоятелствата по случая и след обсъждане на обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации. В случая съдът намира, че АО не е изпълнил задължението си за изясняване на всички факти и обстоятелства, които са от значение за правилното решаване на въпроса, с който е сезиран и конкретно не е изяснил действително ли М. е управлявал процесния автомобил. Не са обсъдени и възраженията на оспорващия, депозирани на 13.09.2022 г. срещу съставения АУАН и процесната заповед. Налице е единствено писмо № 295р-14530/15.09.2022 г. л. 13 от делото от ВПД Директор ОДМВР Ловеч до Директора на дирекция „Вътрешна сигурност“ МВР гр. София, в което се иска да бъдат преиндексирани файлове с аудио и видео информация по делото от автоматизирана информационна система ВОДПК за дата 07.09.2022 г. в часови интервал от 15:00 ч. до 19:00 ч. за служебен автомобил „Киа Сеед“ с рег.*** относно подадените възражения от жалбоподателя. Не са представени никакви резултати от ответника за извършената проверка - в какво се е състояла тя, на кого е възложена, какво е установено, извършено ли е описаното в съставения АУАН и процесната заповед нарушение от жалбоподателя. В заповедта механично е пренесено съдържанието на съставения АУАН без да са установени всички факти и обстоятелства относно неговото съставяне, актосъставителят присъствал ли е на извършване на нарушението, как е установено то, кога и кой е управлявал автомобила и дали са нарушени съответните правни норми, записани в АУАН. Горното представлява съществено нарушение на административно-производствените правила по издаване на заповедта.

ПАМ са форма на изпълнителна дейност, чрез която се дава легален израз на държавната принуда, упражнявана в предвидените от закона случаи. По своята правна същност те са актове на държавно управление от категорията на индивидуалните административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност, както по отношение на издаването им, така и по отношение на изпълнението им. Спазването на изискванията за законност при издаване на акта е гаранция за законосъобразността на самата мярка. Принудителните мерки трябва да бъдат прилагани само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи. Компетентният орган не може да ги налага произволно. Те трябва да са точно посочени в правната норма и да се прилагат по предвидения  ред и начин.  Издаването им трябва да е в съответствие с целта на закона, по който са предвидени (по арг. от чл.22 и чл.23 от ЗАНН). Самите материалноправни норми, с които се предвиждат такива мерки подлежат на стриктно и ограничително тълкуване, доколкото визираните в хипотезиса им предпоставки са с изключителен характер и прилагането им засяга директно и безусловно правната сфера на адресата. В този аспект е недопустимо прилагането на ПАМ при липса на всички нормативно установени за това условия.

Съдът намира, че оспорената заповед е незаконосъобразна, като издадена в противоречие с материалния закон и с неговата цел. Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхваща преценката налице ли са установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и доколко същите се обхващат от нормата, възприета като правно основание за неговото издаване, съответно - следват ли се разпоредените с акта правни последици.Съгласно чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), ПАМ се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Според чл. 23 от същия закон, случаите, когато могат да се прилагат ПАМ, техния вид, органите, които ги прилагат и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон или указ.

Съгласно чл. 171 от ЗДвП, ПАМ се прилагат за осигуряване на безопасността на движение по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, а според чл. 172, ал.1, те се прилагат с мотивирана заповед.

В хипотезата на чл. 171, т. 1, б. "в" от ЗДвП може да се приложи принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" до успешното полагане на проверочен изпит на водач, който поради незнание е извършил немаловажно нарушение на правилата за движение.

Следователно предпоставки за издаването на заповед на основание чл. 171, т. 1, б. "в" от ЗДвП е извършено от водача на моторното превозно средство административно нарушение, което се установява с АУАН, съставен от компетентните длъжностни лица; извършеното и описано в АУАН административно нарушение следва да е немаловажно; последното следва да е извършено поради незнание.

Настоящият съдебен състав след като анализира и обсъди събраните писмени и гласни доказателства, и прегледа предоставените от ответника видеофайлове съответно на л 14 и л. 43 от делото установи, че  фактическата обстановка описана в обжалваната заповед, както и в съставеният АУАН във връзка, с който е издадена заповедта не отговаря на действителната такава.

С Определение от 25.10.2022 г. на съдията докладчик по делото е указано на ответника, че на основание чл. 170, ал.1 от АПК носи доказателствената тежест за установяване на фактическите основания и изпълнение на законовите изисквания по издаване на обжалвания административен акт.

Съдът след като разгледа предоставените от ответника видеозаписи на л.14 и л. 43 от делото установи следните факти и обстоятелства, които не съответстват на изложеното в съставения АУАН и издадената процесна заповед и които не са доказани.

На л. 43 от делото са предоставени 2 бр. DVD дискове с  файлове съдържащи видеоинформация от автоматизирана информационна система ВОДПК за дата 07.09.2022 г. в часови интервал от 15:00 ч. до 19:00 ч. за служебен автомобил „Киа Сеед“ с рег.***. Видеозаписите са от трите камери разполжени в служебния атомобил на дежурния полицейски патрул за дата 07.09.2022 г. и смяна 08:30 ч. – 20:30 ч. Видно от представените видеозаписи и Ежедневната форма на отчет л. 16 от делото дежурният наряд в състав Б.Ц. /актосъставител на АУАН № 664428 от 07.09.2022 г./ и полицай ООР В.С., към часа на извършване на описаното в АУАН и процесната заповед нарушение 15:15 ч., не са били нито в двора, нито в района на КАТ Ловеч, нито са спрели за проверка описаното в АУАН и заповедта МПС, нито са проверили жалбоподателят, като водач на това МПС, нито са установили извършеното нарушение, като по това време са извършвали проверки на МПС на бул. „Освобождение“.

От прегледа на видеозаписите от камера 2 записваща вътре в купето на служебен автомобил с рег. *** съдът установи, че в 16:11 ч. на 07.09.2022 г. е подаден сигнал по служебната радиостанция в полицейския автомобил, като в 16:18 ч. дежурният полицейски патрул пристига в КАТ Ловеч,  спира служебния атомобил пред едно от халета и влиза вътре в него. Това се случва един час след записаното в АУАН и заповедта нарушение. От прегледа на останалите видеофайлове записани от трите камери монтирани в служебния автомобил не се установяват факти и обстоятелства относими към соченото нарушение.

При прегледа на DVD диск на л. 14 от делото се установи, че са налице 3 броя видеоклипове от системата за видеозаснемане монтирана в двора на Пътна полиция - Ловеч. Всеки един от видеклиповете е с продължителност от 20 минути, като започва в 15:10 ч. и приключва в 15:30 ч. от дата 07.09.2022 г. При преглед на първия видеофайл от камера 10 разположена над едно от халетата в двора на КАТ Ловеч настоящия съдебен състав не установи факти и обстоятелства отнасящи се към съставения АУАН и процесната заповед. При преглед на видеофайл от камера 6, съдът установи, че в 15:12 ч. е налице движение на лек автомобил марка „Мерцедес“ без регистрационен номер и без да може да се установи модел на МПС и кой го управлява, който извършва движение в двора на КАТ Ловеч в посока към неговия изход. При преглед на видеофайл от камера 7 насочена към паркинга пред сградата на КАТ Ловеч се установи, че в 15:12 часа лек автомобил марка „Мерцедес“ без регистрационен номер и без да може да се установи модела на МПС, както и кой го управлява излиза от двора на КАТ Ловеч,  прави ляв завой и тръгва по ул. Хан Кубрат по посока на стадиона. Не спира на знак Б2 – „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“, като не се виждат движещи се МПС по ул. Хан Кубрат, чието предимство да е отнето и да е създадена реална предпоставка за пътно транспортно произшествие.

От извършения преглед на предоставените от ответника видеофайлове настоящият съдебен състав установява значителни несъответствия, разминавания и недоказаност на факти и обстоятелства относно посоченото в АУАН и ЗППАМ нарушение.

Не са налице безспорни доказателства, които да сочат кой е управлявал автомобила. Не са налице безспорни доказателства посочения в АУАН и ЗППАМ автомобил и този от видеофайловете дали е един и същ. От видеофайловете се вижда единствено марката на автомобила. Не са налице нито модел, нито регистрационен номер или номер на рама. От видеофайловете не се установява движещи се МПС по ул. „Хан Кубрат“, чието предимство да е отнето и да е създадена реална предпоставка за пътно транспортно произшествие.

Не се установява също по какъв начин актосъставителят, който видно от събраните по делото доказателства не е очевидец на извършеното нарушение е установил фактическата обстановка описана в съставения АУАН. В АУАН са вписани двама свидетели, но не е посочено какво е тяхното качество.

При това положение съдът намира, че АО е издал незаконосъобразен административен акт, без да е установено авторството на извършеното нарушение, фактите и обстоятелствата, при които е извършено и налице ли са всички изискуеми предпоставки за налагането на съответната ПАМ.

Още повече, че по делото са представени и приети 3 броя АУАН, освен този във връзка, с който е издадена ЗППАМ, които са съставени за различни по вид нарушения на същата дата, в същия час, на същия нарушител, от същия актосъстивтел при различна фактическа обстановка и различни свидетели, което не е разгледано и обсъдено от административния орган, относно законосъобразното издаване на обжалваната заповед.

Обжалваната ЗППАМ не е съобразена и с постигане на целите на закона - осигуряване на безопасността на движението по пътищата, живота и здравето на участниците в него и преустановяване на административните нарушения, тъй като не е приложена по отношение на субекта на твърдяното нарушение.

 При извършената служебна проверка по чл.168, ал.1 от АПК за законосъобразност на оспорената заповед настоящият съдебен състав констатира, че тя е издадена от материално и териториално компетентен орган, в рамките на делегираните му правомощия, при спазване на изискуемата форма, но при неспазване на административнопроизводствените правила, в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби, както и с целта на закона.

По изложените съображения съдът намира, че жалбата на К.С.М. се явява основателна и доказана, а оспорената с нея заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна.

С оглед горното, следва да се осъди ОД на МВР Ловеч като юридическо лице, в чиято структура се намира административния орган - издател на заповедта да възстанови направените от М. разноски по делото в общ размер на 410 лв., от които 10,00 лв. внесена държавна такса за образуване на административно дело и 400,00 лв. адвокатско възнаграждение, съгласно представения договор за правна защита и съдействие (л. 48 от делото).

С §142 от ДР на ЗИД АПК (обн., ДВ бр.77/2018г.) е направена промяна в чл.172, ал.5 от ЗДвП, като съгласно изречение второ от тази разпоредба решението на административния съд, постановено по жалба против заповед за прилагане на ПАМ не подлежи на обжалване. Поради горното настоящото решение е окончателно и не подлежи на обжалване.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, съдът,

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ като незаконосъобразна Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0906-000269/08.09.2022 г. издадена от Началник Група към ОДМВР Ловеч, С-Р „Пътна полиция“ Ловеч, с която на К.С.М., ЕГН **********  е наложена принудителна административна мярка по чл.171 т. 1, б. „в“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до успешно полагане на проверовъчен  изпит.

ОСЪЖДА ОД на МВР Ловеч да заплати на К.С.М. с ЕГН ********** направените и доказани разноски в настоящото съдебно производство в размер на 410 (четиристотин и десет) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл. 172, ал.5, изр. второ от ЗДвП.

Препис от него да се изпрати на страните по делото.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: