РЕШЕНИЕ
№ 1511
гр. Пловдив, 30.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско
дело № 20225300502533 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „МОЯТ КРЕДИТ“ ЕООД, ЕИК
*****, гр.*****, чрез пълномощника адв.С. А. срещу решение №
2768/20.07.2022г. по гр.д. № 16098/2021г. по описа на РС Пловдив, с което е
признато за установено по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че Е. Й. О., ЕГН
********** от гр. **** дължи на „МОЯТ КРЕДИТ“ ЕООД, ЕИК *****, със
седалище гр. ***** сумата от 1450 лева, представляваща главница по запис на
заповед, издаден на 08.01.2020г. , предявен за плащане на 12.04.2021 г., с
който се обезпечават задълженията по сключения между страните договор за
потребителски кредит № 37876 от 08.10.2020 г., ведно със законната лихва за
забава, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 31.05.2021г. до
окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за
незабавно изпълнение по реда на чл. 417 ГПК № 5132 от 08.06.2021 г. по
ч.гр.д. № 8970/2021 г. на РСПловдив, като се отхвърля предявения от „МОЯТ
КРЕДИТ“ ЕООД, ЕИК ***** против Е. Й. О., ЕГН ********** установителен
иск за разликата над сумата от сумата от 1450 лева до пълния предявен
размер от 2915,61 лева.
1
Решението се обжалва в частта, в която е отхвърлен иска за претенцията
над 1450 лева до пълния предявен размер от 2915,61 лева. Решението се
обжалва като неправилно и противоречащо на процесуалния и материалния
закон. Сочи се, че съдът не се е съобразил с ТР 1 на Върховен касационен съд
по т.д. №1/2010 г. за преценката за валидността на клаузите за неустойка.
Сочи се, че неустойките по делото съответстват на добрите нрави, не са
нищожни, има пълна еквивалентност на престациите по договора. Сочи се, че
действителният ГПР е този посочен в договора, а неустойките не се включват
в неговото изчисление. Иска се отмяна на решението в обжалваната част,
уважаване на иска изцяло. Претендират се разноските по делото.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от Е. О., с който същата
се намира за неоснователна. Иска се потвърждаване на решението.
Претендират се разноските по делото.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени
данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата
служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от
легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно
обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на
изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при
постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.
Първата инстанция е установила, че процесният запис на заповед
обезпечава задълженията по сключен между страните договор за
потребителски кредит №37876 от 08.10.2020 г., по силата на който са
предоставени в собственост заемни средства, в размер на 1500 лв., за срок от
десет месеца, при фиксиран годишен лихвен процент 41, 11 % и годишен
процент на разходите 49,815%. Според чл.12, ал. 4 от договора потребителят
следва да осигури в срок до три дни, считано от датата на сключването му,
обезпечение - физическо лице – поръчител, отговарящо на условията,
подробно описани в договора, като 1 при неизпълнение дължи неустойка,
която е в размер на 1118,71 лв . и се заплаща към месечната погасителна
вноска
За да отхвърли исковете РС Пловдив приема, че приема за основателни
2
доводите на ответника, че с договорените по този начин допълнителни
вземания, които представляват по същество скрито възнаграждение за
кредитора, са нарушени разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК и чл.
19, ал. 1 ЗПК, поради което договорът е недействителен на основание чл. 22
ЗПК.
Неоснователно е възражението на жалбоподателят, че съдът не се е
съобразил с ТР №1 на Върховен касационен съд по т.д. №1/2010г. за
преценката за валидността на клаузите за неустойка. Сочи се, че неустойките
по делото съответстват на добрите нрави, не са нищожни, има пълна
еквивалентност на престациите по договора. Без съменение неустойките по
договора не са нищожни, а и РС Пловдив не ги е обявявал за нищожни или
прекомерни. Правните доводи на РС Пловдив са съвсем в друга насока, а
именно. Съобразно чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, договорът за потребителски кредит
трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора
за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение
№ 1 начин, като неспазването на това изискване е скрепено с
недействителност на договора за кредит. Според чл.19 ал.1 ЗПК годишният
процент на разходите по кредита изразявa общите разходи, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. РС Пловдив е приел за нарушени чл.11 ал.1 т.10 от
ЗПК и чл.19 от ЗПК. РС Пловдив установява, от приетата по делото
експертиза, че действителният размер на ГПК надхвърля с пъти предвидения
в ЗПК максимум /същият е 376%/. Недействителността на договора за кредит
е специфична по специалната норма на чл. 22 ЗПК
Неоснователно е възражението на жалбоподателят, че действителният
ГПР е този посочен в договора, а неустойките не се включват в неговото
изчисление. Нормата на чл.19 ал.1 ЗПК според въззивния съд включва и
неустойките, особено, когато както в конкретния казус същите са резултат от
клаузи предвидени в самия договор и изискващи определени правни действия
от длъжника по кредита, като неизпълнението на същите води до възникване
3
на задължения на длъжника по новосъставен и паралелен погасителен план,
който се комулира с първоначалния погасителен план. Според въззивният съд
при два погасителни плана по един договор за кредит общодължимата сума
следва да се сумира и изчислява при определяне на ГПР, което в казуса не е
сторено в договора за потребителски кредит. Ето защо решението в
обжалваната му част е правилно и следва да се потвърди.
С оглед на изхода на делото на адвокат Е. Г. И. от АК ****
пълномощник на въззиваемата страна следва да се платят 300 лева адвокатски
хонорар за предоставена безплатна правна помощ по чл.38 ал.1 т.2 от ЗА,
който е определен по реда на чл.7 ал.2 т.1 от Наредбата за минималните
адвокатски възнаграждения.
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2768/20.07.2022г. по гр.д. № 16098/2021г.
по описа на РС Пловдив в частта в която се отхвърля предявения от „МОЯТ
КРЕДИТ“ ЕООД, ЕИК ***** против Е. Й. О., ЕГН ********** установителен
иск за разликата над сумата от сумата от 1450 лева до пълния предявен
размер от 2915,61 лева.
Решението в останалите му части е влязло в сила като необжалвано.
ОСЪЖДА „МОЯТ КРЕДИТ“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище гр.*****
да заплати на адвокат Е. Г. И. от АК **** с личен №********** с адрес
гр.***** сумата от 300 лева за разноски по настоящото дело.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4