Р Е Ш
Е Н И
Е №422
гр. Хасково, 13.07.2018 год.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Хасковският
районен съд
в публичното
заседание на двадесет и осми юни
през две хиляди и осемнадесета година в състав :
СЪДИЯ : ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Павлина Николова
Прокурор:
като разгледа докладваното от Съдията гр.д.№ 423 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск от И.И.А.,***, с правно основание чл.50 от ЗЗД за сумата
в размер на 1500 лева, представляващи обезщетение за причинени му
неимуществени вреди.
В исковата молба ищецът твърди, че на на 13.12.2017г. към 09.00 часа,
заедно със съпругата си Д. П. А. се разхождали по центъра на гр.Хасково. След
направената разходка, към 09.30ч. – 09.45ч.,
решили да се приберат към дома си. По пътя съпругата на ищеца вървяла
по-напред от него, а той малко по-назад. Когато стигнали до Основно училище *********
до входа на училището, откъм улица ********, от другата страна на пътя стояло
куче със сива окраска и средно на ръст, без каишка и каквито и да било други
отличителни знаци и маркери. Малко след като ищецът го подминал, без да го
закача или да го провокира с поведението си, кучето изведнъж се спуснало към
него и го захапало за левия крак, под коляното отзад. Ищецът усетил силна и
остра болка и видял, че кучето продължавало да държи захапан крака му. Едва
когато успял да го удари, кучето освободило крака му и избягало. От ухапването
потекла доста кръв и панталонът му бил скъсан. Наблизо имало хора, които се
притекли на помощ и се обадили да дойде спешна помощ. След около 10-15 минути
дошъл автомобил на Спешна медицинска помощ и ищецът, придружен от съпругата си,
бил откаран в 10.10ч. на 13.12.2017г. в Спешно отделение на МБАЛ–Хасково АД,
където му била оказана медицинска помощ от Д-р К.. Раната била обработена,
поставени му били инжекции против тетанус и бяс, като лекуващият лекар посочил
като анамнеза – Ухапан от куче в областта на лява подбедрица. След извършените
манипулации на ищеца бил направен график за поставяне на инжекции за бяс и
същият, заедно със съпругата си, се прибрал вкъщи. На 14.12.2017г. поради
силните болки, оток по целия ляв крак и изтръпване на левия крак, ищецът отново
посетил МБАЛ–Хасково АД, Д-р Ж. Ж.. Била извършена хирургическа обработка на
раната, направена му била превръзка, поставена била инжекция с антибиотик.
Лекуващият лекар поставил основна диагноза: „Открита рана на други части на
подбедрицата“; анамнеза – Рани след ухапване от улично куче, оток на ляв крак в
областта на подбедрицата и обективно състояние – Оток на лява подбедрица по
вътрешна долна половина, хематом посттравматичен. Назначил лечение с инжекции и
антибиотик с продължителност от 14.12.2017г. до 31.01.2018г., за да не бъде
развита инфекция от ухапването, което допълнително увеличило страданието на
ищеца. Не без значение били и фактът, че той бил в напреднала възраст,
пенсионер, страдал от ИБС и му бил поставен четворен автокоронарен байпас,
което ухапване и проведеното лечение допълнително усложнило и без това
влошеното му здравословно състояние, изразяващо се в постоянно повишено кръвно
налягане, гадене и отпадналост. На 17.12.2017г. ищецът посетил и кабинета на
съдебния лекар Д-р Е., който извършил преглед и установил рана от ухапване от
куче. Причинено било разстройство на здравето на ищеца извън случаите на чл.128
и чл.129 от НК. Ищецът подал оплакване в Община Хасково, като посочил, че това
куче било ухапало освен него, и други граждани, с искане за улавяне на кучето,
но не получил отговор. Посочва се още в исковата молба, че ищецът бил нападнат
безпричинно от безстопанствено куче. Видно от медицинската документация,
получил открита рана, оток на лява подбедрица по вътрешна долна половина, с
което му били причинени болки и страдания в продължение на близо месец и
половина /13.12.2017г. – 31.01.2018г./. Освен това ищецът изпитал и физически
дискомфорт – трудно движел крака си, не можел да се обслужва сам, помагала му съпругата,
бил откъснат от обичайната среда на близки и приятели, търпял неудобства и
стрес от ухапването и от проведеното лечение, а вследствие на стреса от
случилото се продължавал да изпитва страх да пресича сам по улиците и
непрекъснато се оглеждал за кучета. Загубил съня си и често сънувал кошмари.
Сочи още в исковата молба, че безстопанствени кучета са тези, които са родени
такива, загубени или изоставени от своите собственици, които не обитават дом
или специално определено за тях място. Съгласно разпоредбата на чл.47, ал.3 от
ЗЗЖ, безстопанствените кучета са под грижата и надзора на общината, на
територията на която се намират. Общинските власти са длъжни да кастрират,
обезпаразитяват, ваксинират и настаняват безстопанствените кучета в изградени и
стопанисвани от тях приюти. Нараняването от безстопанствено куче представлявало
ненадлежно изпълнение от страна на съответната община чрез нейните органи на
законовото задължение за надзор по ЗЗЖ, което обуславяло анагажирането на
отговорността й по реда на чл.49 от ЗЗД, като в тази насока цитира съдебна
практика. Със ЗЗЖ на общините била възложена чрез техните органи със закон
дейността по осъществяване на надзор и грижа за бездомните кучета, да изолират
безстопанствените кучета в определени за целта места. Бездействието по тези
дейности ангажирало отговорността на общината по общия исков ред по чл.49 от ЗЗД. Общините отговаряли съобразно разпоредбите на Глава V от ЗЗЖ – „Безстопанствени животни“. Към
13.12.2017г., когато ищецът пострадал,било налице задължение на общината да
вземе мерки за предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хора и
животни. Задължението за настаняване в приюти на безстопанствени кучета и
контролиране на агресивното им поведение било задължение на общината, на която
законът вменил това. Бездействието на нейните органи във връзка с изпълнение на
това задължение ангажирало нейната обективна отговорност спрямо ответника за
причинените му вреди. Съгласно гражданския закон – чл.51 от ЗЗД, виновният за
непозволеното увреждане дължи пълна обезвреда за щетите, вкл. неимуществени,
причинени на пострадалия. Последните съставляват промяна чрез смущение,
накърняване и унищожаване на благата на човека, представляващи негови права,
телесна цялост и здраве. От представената медицинска документация се
установявало по категоричен и безспорен начин, че на ищеца са били причинени
телесни увреждания, които са свързани с изпитването на силни болки и физически
дискомфорт. Самите вреди, които
претърпял, по естеството си били неимуществени, с оглед вида и мястото на
увреждане на здравето му и последиците от това и ги оценява на 1 500 лева.
Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника
да му заплати сумата в размер на 1 500 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на увреждането – 13.12.2017г. до окончателното й изплащане, както и
направените по делото разноски.
Ответникът оспорва иска. Твърди се, че Община Хасково имала сключен договор
с „Ветеринарни практики ЗД“ ООД, като предмет на договора било извършване на
всички безстопанствени кучета на кастрация, ваксинация, обезпаразитяване,
идентификация чрез поставяне на ушна марка и евтаназия при условията на чл.179,
ал.3, т.1, т.2 и т.4 от Закона за ветеринарно-медицинската дейност. Предвид
изложеното счита, че Община Хасково е изпълнила задълженията, предвидени в
Закона за защита на животните и била предприела действия, предвидени в чл.47 и
сл. от ЗЗЖ. На следващо място ответникът счита предявения иск за недоказан по
основание, както и предявеният размер бил прекомерен и неотговарящ на
действително причинените вреди. С оглед разпоредбата на чл.52 от ЗЗД,
обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Поради
изложеното счита, че искането за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 1 500 лева не отговаряло на действително причинената вреда, а
именно – описаната в Лист за преглед на пациент в Спешно отделение – рана с 1
см. От така изложеното в исковата молба и представените със същата
доказателства, не можело да се направи категоричен извод, че процесното
увреждане е настъпило по описания от ищеца начин. Моли съда да отхвърли иска и му
присъди разноски.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
По делото ищецът представи
Лист за преглед на пациент в Спешно отделение № 18687 от 13.12.2017г., видно от
който е, че е постъпил и напуснал отделението на посочената дата. Назначена му
е била консултация, поставена е била диагноза, снета е анамнеза – ухапан от
куче. Констатирано е било обективното състояние на пациента – рана с размер 1
см в областта на лява подбедрица, като е била назначена и терапия. Прие се като
писмено доказателство по делото и Амбулаторен лист № 002440 от 14.12.2017г.,
издаден от Д-р Ж. Ж., от съдържанието на който се установява, че поставената
основна диагноза на пациента И.И.А. е „открита рана на други части на подбедрицата“;
придружаващи заболявания и усложнения: „ухапване или удар от куче“. Снета е
анамнеза: „рани след ухапване от улично куче, оток на ляв крак в областта на
подбедрицата“. Назначена е терапия: хирургична обработка – превръзка, Азатрокс
х 1дневно.
Издадено е било на ищеца и
Съдебно-медицинско удостоверение № 553/17г. от Д-р Х.Е. – съдебен лекар. По
предоставената му от пациента И.И.А. медицинска документация и след запознаване
със същата, лекарят е дал заключение, че е налице рана от ухапване от куче,
като описаните увреждания са причинени от действие на твърд тъп предмет и могат
да се получат от ухапване от куче, по начина, времето и при обстоятелствата, описани
в предварителните сведения. Причинено е било разстройство на здравето, извън
случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
Ищецът представи по делото и Експертно решение № 3132 от
19.12.2011г., издадено от ТЕЛК за Общи заболявания при МБАЛ АД – гр.Хасково,
видно от което е, че му е била определена 92 % ТНР, със срок за 2 години. Като водеща
диагноза е посочено: „Стенокардия“ и са изброени и няколко общи заболявания.
От своя страна ответникът представи и бе приет като
писмено доказателство по делото Договор, рег. № 237 от 07.07.2017г. за
извършване на ветеринарно-медицински дейности, сключен между Община Хасково,
като възложител и „Ветеринарни практики ЗД“ ООД-г.***, като изпълнител. По
силата на договора общината е възложила, а дружеството е приело да извършва
следните дейности: кастрация на мъжки или женски безстопанствени кучета;
ваксинация против бяс на безстопанствени кучета; обезпаразитяване против
вътрешни паразити; идентификация чрез поставяне на ушна марка с
идентификационен номер на лявата ушна раковина и чрез поставяне на микрочип на
безстопанствени кучета; улавяне, транспортиране до ветеринарно-медицинската
амбулатория и връщане на обработените кучета до местата на залавяне;
обезпаразитяване против външни паразити на безстопанствени кучета, евтаназия и
изготвяне на регистър на тези кучета. Договорът е сключен със срок от една
година от датата на подписването му или до изразходване на заложените финансови
средства, които са в размер на 28 000 лева без ДДС. Бе представено от
ответника и копие на Извадка от Регистър на обработените кучета, изготвен на
основание чл.1, т.8 от Договор, сключен между Община Хасково и „Ветеринарни
практики ЗД“ ООД с дата 07.07.2017г.
За правилното изясняване
на спора съдът допусна събиране на гласни доказателства.
От разпита на свид.П. М. се
установява, че работи като учител по физическо възпитание в ОУ ******** и на
13.12.2017г. провеждал час в двора на училището. Прилежащата до училището улица
била ******* откъдето в един момент чул викове на изплашен човек, който крещял
за помощ. Видял възрастен мъж, почти легнал на земята, който се превивал от
болки. Веднага отишъл да помогне и видял куче, което много добре знаели в
района. То неведнъж нападало хора, като дори ръководството на училището подавало
сигнали, за да бъде прибрано, но не били взети никакви мерки. Обикновено кучето
нападало в гръб и дори знаели къде точно спи на тротоара. Свидетелят посочва още, че човекът бил много
изплашен, стресиран и имал кръв по левия крак. Той пръв му помогнал – дал му
кърпи да подсуши кръвта, която течала от крака му. Обадил се на тел. 112,
изчакал да дойде линейка и помогнал да бъде качен в нея. Категоричен е, че
кучето не било домашно, а било същото това куче, което многократно нападало и
други хора. Дори за него имало публикации в електронните медии – за нападнати
хора от същото животно.
Другата разпитана свидетелка – Д. А., е съпруга на ищеца.
Дава подробни показания за датата на инцидента – 13.12.2017г. Връщали се със
съпруга си от разходка и вървели по улицата покрай училище ******* Там имало
куче, което много често се спускало към хората. Същия ден свидетелката вървяла
доста пред съпруга си, защото той се придвижвал по-бавно поради заболяванията,
които имал. В един момент съпругът й се обадил по телефона и когато тя се
обърнала, видяла, че до входа на училището са събрани хора, а кучето бяга
надолу. Било същото сиво куче, което се спускало и на нея и било ухапало много
други хора. Посочва още, че разкъсало панталона на съпруга й, ухапало го и
започнала да тече кръв. Обадили се на „Бърза помощ“ и дошла линейка. В
болницата на съпруга й му направили превръзки и им обяснили, че трябва да го
ваксинират против бяс, защото кучето нямало никави маркери. Впоследствие отишли
и в Отделението по Хирургия, защото левият крак на съпруга й отекъл много.
Непрекъснато му правели превръзки на този крак, защото той имал редица
заболявания, а поради направените му няколко байпаса, пиел аспирин и кръвта му
не се съсирвала. Няколко пъти ходили и в
Инфекциозно Отделение, за му поставят инжекции за бяс. Свидетелката заявява
също, че след ухапването съпругът й станал неспокоен, започнал да приема
успокоителни медикаменти, които му предписали, за да може поне вечер да спи
спокойно. Изпитвал страх и доста време
след случилото се не минавал по тази улица. Тя му помагала, за да може да стане
от леглото, за да се измие, правела му и превръзки. Помагала му като цяло в
ежедневното обслужване.
За цялостното изясняване на делото от фактическа страна,
по искане на ищеца, бе назначена съдебно-медицинска експертиза, заключението по
която съдът възприема изцяло като компетентно и безспристрастно дадено. Вещото
лице Д-р Х.Е. е извършил преглед на ищеца, при който е констатирал следното:
лява подбедрица, вътрешна повърхност, болна трета – два безформени белега по
10/5 мм всеки, с морав цвят, един под друг на 3 см разстояние. Уплътняване на
тъканите в зоната на белезите. В заключение вещото лице сочи, че след
запознаване с медицинската документация, предоставена му от пациента, е
установил: Последици от рана от ухапване от куче – два белега на лява
подбедрица. Към момента на ухапването, освен двете рани, е имал травматичен
оток и хематом на лявата подбедрица. Описаните увреждания са причинени от
действие на твърд тъп предмет и могат да се получат от ухапване от куче, по
начина, времето и при обстоятелствата, описани в предварителните сведения.
Причинено е разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
Срокът за възстановяване е до 20 дни. В устния си доклад в съдебно заседание
вещото лице заявява още, че при ухапване се изпитва остра и внезапна болка,
която във времето може да нарастне, предвид развитието на отоци в меките
тъкани, където отокът и хематомът разпъват тъканите и провокират допълнително
чувство на болка. Ако се добави възпалителен процес на раната, също продължава
чувството за болка във времето.
При така възприетата фактическа
обстановка, съдът намира предявения иск за основателен. По категоричен начин по делото се установиха
всички кумулативни предпоставки от сложния фактически състав на предявения иск
по чл.50, изр.1 от ЗЗД – наличие на твърдяната в случая вреда; вредата да е
произлязла от вътрешните свойства на соченото животно или от неупражняван му
надзор; животното да е под надзора на ответника, който да е проявил
бездействие; причинна връзка между свойствата на животното или бездействието и
настъпването на вредите. Отговорността по сочения законов текст е обективна и
безвиновна. Тя е за увреждане, последица от специфичните качества на дадена вещ
или животно, без връзка с действия или бездействия на лицата, които ги ползват,
или на лицата, под чийто надзор са. Налице са предпоставките за
ангажиране отговорността на ответната община за противоправното й бездействие,
доколкото на нея именно е възложено от закона задължението за надзор над
безстопанствените кучета. В глава V от Закона за защита на животните са предвидени
задължения на общинските органи за овладяване популацията на безстопанствените
кучета, като несъмнено целта на закона е животните да не се намират в свободно
състояние в населените места, тъй като могат да бъдат заплаха за живота и
здравето на хората. С оглед на това законът предвижда /чл.47, ал.1, вр. чл.41,
ал.1 – 4/, че общинските власти са длъжни да вземат под надзор всички
безстопанствени кучета чрез залавянето, кастрирането, обезпаразитяването,
ваксинирането им срещу бяс и настаняването им в изградени и стопанисвани от тях
приюти, като анализът на цитираната норма сочи по недвусмислен начин, че
основната мярка за надзор е именно настаняването на кучетата в приюти или
временни приюти, като само по изключение се допуска те да бъдат връщани на
местата, от които са взети – чл.47, ал.3 изр.1, пр.посл. от ЗЗЖ. В чл.47, ал.3,
изр.2, пр.първо от същия закон изрично е предвидено, че кучетата са под надзора
и грижите на общините, което означава, че чрез взетите от тях мерки те следва да гарантират безопасното им
поведение спрямо хората, независимо от вида на тези мерки /дали чрез
настаняване в приюти, временни приюти или чрез връщане по места/. В този смисъл
е и нормата на чл.50, т.2 от същия закон, изрично предвиждаща задължение на
общината да взема мерки за предотвратяване на агресивно поведение на кучетата
към хора или животни. Ответната община обаче не е изпълнила това си законово
задължение. Не ангажира и доказателства, които да обосноват извод, че, както
Общината като възложител, така и дружеството „Ветеринарни практики ЗД“ като
изпълнител по посочения по-горе договор, са изпълнявали така задълженията си по
него, че да се е стигнало до ограничаване и контрол на популацията на
безстопанствените кучета на територията на град Хасково. От представената
Извадка от Регистър на обработените кучета не може да се направи извод, че
графикът, по който е следвало да се обработват, е обхванал и района на
инцидента, случил се с ищеца на 13.12.2017г. Нещо повече – няма спор според
съда, че към тази дата ответната община нито е създала, нито е стопанисвала
приют или временен такъв за безстопанствени кучета. Твърденията на ответника,
че е възложена обществена поръчка за ремонт на сграда, която ще бъде ползвана
за такъв приют на територията на Община Хасково, касаят бъдещ период и отношения,
ирелевантни за настоящия правен спор, поради което и не следва да бъдат
обсъждани от съда.
Следва да се посочи още, че от събраните по
делото доказателства по недвусмислен начин се установи, че кучето, което е ухапало
ищеца, е било безстопанствено, поради което именно ответната община е следвало
да упражнява ефективен надзор над това куче, респ. нейна следва да е
отговорността за неосъществения такъв, довел до процесния инцидент. По несъмнен
начин по делото се доказа реализирането на инцидента по описания в исковата
молба начин, довел до процесните травми на ищеца, които са му причинили
сочените неимуществени вреди. Установи се, че на 13.12.2017г. ищецът е бил
нападнат и ухапан от бездомно куче – сиво на цвят и немаркирано, в гр. Хасково, на улица ********* в непосредствена близост до ОУ ******** В резултат на посоченото е
получил рана с размер 1 см в областта на лява подбедрица. Описаното увреждане
не се оспорва от ответника, а и се доказа по категоричен начин от събраните писмени
и гласни доказателства и от назначената съдебно-медицинска експертиза. Същото е
в пряка причинна връзка от неупражнения ефективен надзор на ответната община по
ограничаването и контрола на популацията на безстопанствените кучета на
територията на гр. Хасково.
Предвид изложеното, съдът намира предявения иск
за доказан в своето основание. Съобразно нормата на чл.52 ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя по справедливост. При определяне размера на
неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства,
които ги обуславят, като характера на увреждането, начина на извършване на
деянието, обстоятелствата, при които е извършено, причинените морални страдания
и пр. Следва да се преценят вида и тежестта на причинените телесни и психични
увреждания, продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни
болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на
здравето и медицинската прогноза за неговото развитие. Като взе предвид
установеното по делото и с оглед нормите на справедливостта, съдът приема, че
сумата от 1500 лева за претърпяната от ищеца от инцидента травма ще бъде в
състояние да възмезди претърпените от същия неимуществени вреди – болки и
страдания, поради което искът ще следва да се уважи в пълния предявен размер,
ведно със законната лихва от датата на непозволеното увреждане – 13.12.2017г.
до окончателното й изплащане.
С оглед изхода на делото ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 610
лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Община Хасково, пл. „Общински“ № 1, Булстат
*********, да заплати на И.И.А., ЕГН **********,***, сумата от 1 500 лева,
представляваща обезщетение за претърпените от него на 13.12.2017г. неимуществени
вреди – болки и страдания, причинени от бездомно куче, в гр.Хасково, пред ОУ *******,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 13.12.2017г. до
окончателното й изплащане, както и направените
по делото разноски в размер на 610 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.К.