РЕШЕНИЕ
№ 544
гр. К., 02.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:СТЕЛА В. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря МИЛКА Н. НИКОВА
като разгледа докладваното от СТЕЛА В. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело №
20235510100477 по описа за 2023 година
В исковата молба пълномощникът на ищецът адвокат И. Д. твърди, че
доверителят й и ответното дружество са били в трудовоправни отношения
***г., когато е бил сключен трудов договор № ***/***г. до 27.10.2022г.,
когато със Заповед № ***г. на основание чл. 326, ал.1, т.1 от КТ трудовото
правоотношение било прекратено.
Заявява, че към момента на прекратяване на правоотношението
работодателят „П.“ ООД дължал на Л. Х., по негови изчисления, сумата от
1730 лв., която представлявала неплатено трудово възнаграждение. Счита, че
тъй като доверителят му не разполага с фишове за заплати, а от извлеченията
от сметката му, които прилага, не става ясно сумите, които работодателят му е
привеждал за кои месеци са, съответно към настоящия момент не може да
бъде направен категоричен извод за точния размер на неплатеното трудово
възнаграждение, което работодателят му дължи, поради което прави искане
да се назначи съдебно – счетоводна експертиза, вещото лице по която да даде
отговор и на този въпрос. Заявява, че към настоящия момент претендират
неплатено трудово възнаграждение за месец септември 2022г. в размер на 865
лева и за месец октомври 2022г. в размер на 865 лева.
Твърди, че съгласно Заповед № ***г. за прекратяване на трудовото
правоотношение между страните, на работника следва да бъде изплатено и
обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ, в случай, че такова се дължи. Сочи, че
видно от разпечатката от писмо от електронна поща, което е приложил към
исковата молба, ищецът Л. Х. последно е ползвал отпуск през месец
септември и до края на годината му оставали 35 дни платен отпуск. Заявява,
че тъй като правоотношението е било прекратено в края на месец октомври
1
2022г., годишния му отпуск трябва да се редуцира с около 3 работни дни, като
претенцията му за обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ била за 32 дни
неползван платен годишен отпуск и възлизала в размер на 1550 лв., от които
726, 56 лева за 15 работни дни неползван платен годишен отпуск за 2021г. и
823, 44 лева за 17 работни дни неползван платен годишен отпуск за 2022г.
Заявява, че до настоящия момент и въпреки провеждани разговори
между страните, не било налице плащане от страна на работодателя на
дължимите суми за неплатено трудово възнаграждение и неползван платен
годишен отпуск към момента на прекратяване на трудовото правоотношение.
Моли съда да се призоват страните на съд и след доказване на
твърдените от тях факти и обстоятелства, ответникът да бъде осъден да
заплати на довереника му следните суми:
1. Сумата от 1730 /хиляда седемстотин и тридесет/ лева, представляваща
неплатено трудово възнаграждение по Трудов договор № ***/ ***г. за
месец септември 2022г., в размер на 865 лева и за месец октомври в
размер на 865 лева, ведно със законната лихва за забава от предявяване
на исковата молба до окончателното й изплащане;
2. Сумата от 1550 /хиляда петстотин и петдесет/ лева, представляваща
обезщетение за неползван платен годишен отпуск по чл.224, ал.1 от КТ,
от която 726, 56 лева за 15 работни дни неползван платен годишен
отпуск за 2021г. и 823, 44 лева за 17 работни дни неползван платен
годишен отпуск за 2022г., ведно със законната лихва за забава от
предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане.
3. Направените от доверителя му разноски.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника „П.“
ООД - К..
В първото по делото съдебно заседание ищецът чрез пълномощника си
адвокат И. Д. е поискал постановяване на неприсъствено решение по спора.
С влязло в сила протоколно определения от 16.10.2023г., постановено
по настоящото дело съдът е прекратил производството по гр.дело
№477/2023г. по описа на Районен съд - К. в частта относно иск с правно
основание чл.245 от КТ предявен от Л. Ц. Х. против „П.“ ООД – К. за сумата
от 1 730 лева.
С протоколно определение постановено на 16.10.2023г., постановено
по гр.дело №477/2023г. по описа на Районен съд – К. съдът на основание
чл.214 от ГПК е допуснал изменение на иска с правно основание чл.224 от КТ
по размер като същият се счита за предявен за сумата 1 555.03 лева-
С протоколно определение от 16.10.2023 г. съдът е приключил
съдебното дирене и е пристъпил към постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника „П.“ ООД.
Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира
по същество, като в него е достатъчно да се укаже, че то се основава на
наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е представили писмен отговор.
2
Ответникът е редовно призован за съдебното заседание на 16.10.2023 г., не
изпраща процесуален представител, и не е направил искане делото да бъде
гледано в тяхно отсъствие.
От разпореждането на съда от 17.03.2023 г. /лист 46 от делото/ и
приложените към делото призовки е видно, че на ответника са указани
последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването в съдебно заседание.
Освен това, исковете се явяват вероятно основателни, с оглед на
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.
Представените с исковата молба писмени доказателства : Трудов
договор № ***/*** г.; Копие на трудова книжка; Разпечатка от писмо по
електронна поща; Фиш за заплата за месец август 2022г.; Отчет по сметка от
„П.“ АД. не са оспорени от ответника и установява трудовоправно отношение
между ищеца и ответника. По делото е назначена и изслушана съдебно –
счетоводна експертиза, чието заключение съдът възприема като компетентно
и добросъвестно изготвено. От заключението на същата се установява, че
неползваният платен годишен отпуск на Л. Ц. Х. по трудов договор
№***/***г. към датата на неговото прекратяване е 31 дни. Посочено е, че
общата брутна стойност на дължимото обезщетение по чл.224 от КТ за 31 дни
е 1 727.81 лева. Нетна стойност – 1 555.03 лева.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че са налице предпоставките
по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 и 2, поради което следва да бъде
постановено неприсъствено решение срещу ответника, като предявеният иск
бъде уважен изцяло.
По отношение на претендираните от страната разноски, съдът
възприема следното :
На основание чл.78 ал.1 ГПК ответното дружество следва да заплати на
ищеца сумата от 955 лева, представляващи направени по делото разноски за
адвокатско възнаграждение за един адвокат.
На основание чл.78 ал.6 ГПК вр. с чл.1 от Тарифата за държавните
такси по ГПК следва да бъде осъдено ответното дружество да заплати в полза
на държавата по бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – К.
сумата от 62.20 лева, представляваща дължима държавна такса за
производството от заплащането на която е бил освободен ищецът на
основание чл.83, ал.1, т.1 ГПК.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „П.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
град К., булевард ***, представлявано от управителя О.И.И. да заплати на Л.
Ц. Х., ЕГН **********, с адрес град К., ***, сумата от 1 555.03 лева,
представляваща неизплатено обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск по чл.224 ал.1 КТ, за 31 дни, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда –
3
28.02.2023 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „П.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
град К., булевард ***, представлявано от управителя О.И.И. да заплати на Л.
Ц. Х., ЕГН **********, с адрес град К., ***, сумата от 955.00 лева,
представляващи направени по делото разноски.
ОСЪЖДА „П.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
град К., булевард ***, представлявано от управителя О.И.И. да заплати на
основание чл.78, ал.6 ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на Районен съд – К. сумата от 62.20 лева, представляващи дължима държавна
такса по производството.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
4