Решение по дело №753/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 408
Дата: 2 март 2022 г. (в сила от 2 март 2022 г.)
Съдия: Теодора Ангелова Карабашева
Дело: 20221100500753
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 25 януари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 408
гр. София, 02.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Б, в закрито заседание на втори
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова

Теодора Анг. Карабашева
като разгледа докладваното от Теодора Анг. Карабашева Въззивно
гражданско дело № 20221100500753 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 6 вр. чл. 274-279 ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх.№ 2439/23.12.2021 г. на С.О. с
БУЛСТАТ: ****, представлявана от Й.А.Ф., с адрес: гр. София, ул. ****,
подадена чрез адв. В., срещу отказ на ЧСИ В.Л. с рег. № 780 на КЧСИ и район
на действие - СГС, обективиран в Постановление от 20.12.2021 г., за
прекратяване на изпълнително дело № 20217800400171. В жалбата се твърди,
че настоящият взискател „С. ЕК“ ЕООД с ЕИК: **** по изп.д. №
20217800400171 не притежава изпълнителен лист, от който да черпи активна
процесуална легитимация и въз основа на който да търси принудително
изпълнение срещу длъжника С.О.. Моли се за отмяна на постановлението, с
което е отказано прекратяването на изп.д. № 171/2021 г., иска се и да бъде
спряно изпълнението на същото.
Взискателят в изпълнителното производство – „С. ЕК“ ЕООД с ЕИК:
**** е подал писмено възражение, в което е изложил подробни съображения
за неоснователност на подадената частна жалба. Релевира се, че взискателят е
придобил вземането си срещу длъжника въз основа на договор за цесия от
31.07.2019 г., който сключил с цедента „Е.-6“ ООД, за което длъжникът бил
надлежно уведомен с писмо с вх. № СОА19-ТД26-10118/31.07.2019 г. Иска се
отхвърляне на жалбата като неоснователна.
1
В приложените към жалбата обяснения ЧСИ Л. заявява становище за
неоснователност на жалбата. Твърди се, че от момента на получаване на
уведомлението по чл. 99 ЗЗД сключеният договор за цесия се явява
противопоставим на длъжника и на всички трети лица, като поддържа, че този
договор има единствено прехвърлителен, но не и погасителен ефект.
Поддържа, че всички извършени до момента действия по процесното
изпълнително дело са законосъобразни.
Софийски градски съд, след като съобрази изложените от
жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 05.08.2019 г. с на молба с вх. № 55301, подадена от „С. ЕК‘ ЕООД, е
образувано изпълнително дело № 20198510401521 срещу С.О. въз основа на
изпълнителен лист от 02.08.2019 г. на САС, ТК, 13-ти състав, според който
С.О. е осъдена да заплати на „Е.-6“ ООД сумата от 504 509.93 лв.,
представляваща пропусната полза за периода от 01.01.2008 г. – 30.06.2008 г.
на основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 82 ЗЗД по договор № РД 56-744/16.06.2005
г., ведно със законната лихва от 08.10.2010 г. На 31.07.2019 г. с договор за
прехвърляне на вземане (цесия), сключен между страните „Е.-6“ ООД, в
качеството му на цедент, и „С. ЕК“ ЕООД, в качеството му на цесионер,
цедентът прехвърля на цесионера вземането си от длъжника С.О. с правно
основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 82 ЗЗД сума в размер от 504 509.93 лв. –
пропусната полза за периода 01.01.2008 г. – 30.06.2008 г. по договор № РД 56-
744/16.06.2005 г., ведно със законната лихва от 08.10.2010 г., присъдени с
осъдително решение № 1969/30.07.2019 г., постановено по т.д. № 868/2019 г.
по описа на САС, 13-ти с-в, като прехвърлянето се извършва срещу
заплащането на цената, уговорена по-долу в настоящия договор. С писмо с вх.
№ СОА19-ТД26-10118/31.07.2019 г. цедентът „Е.-6“ ООД е уведомил
длъжника С.О. за извършената цесия. С молба с вх. № 43318/15.05.2021 г. до
ЧСИ П. взискателят „С. ЕК“ ЕООД е поискал образуваното изпълнително
дело № 20198510401521 да бъде прехвърлено и продължено от ЧСИ В.Л. с
рег. № 780 на КЧСИ. С разпореждане от 14.05.2021 г. на ЧСИ П. делото е
прехвърлено на ЧСИ Л. и е преобразувано под номер 20217800400171. С
молба с вх. № 2397/17.12.2021 г. длъжникът С.О. е поискал прекратяване на
изпълнителното производство на основание, че взискателят не е нито
2
поръчител, нито солидарен длъжник на длъжника по делото, поради което и
не разполага с правото да встъпи в правата на „Е.-6“ ООД по издадения
изпълнителен лист от 02.08.2019 г., като посочва и че не разполага с друг
изпълнителен титул срещу него. С постановление от 20.12.2021 г. по изп.дело
№ 171/2021 г. ЧСИ Л. е отказала да прекрати изпълнителното производство
поради липса на законово основание.
При така установеното от фактическа страна съдът достигна до
следните правни изводи:
Подадената от длъжника в изпълнителното производство - С.О., частна
жалба е депозирана в срок, срещу подлежащо на обжалване действие на
съдебния изпълнител по чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК /отказ да прекрати
принудителното изпълнение/, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Изпълнителното производство по изпълнително дело №
20198510401521 на ЧСИ М. П. с рег. № 851 на КЧСИ е образувано по молба
на взискателя „С. ЕК“ ЕООД с ЕИК: ****, подадена на 05.08.2019 г. с
приложен към нея Изпълнителен лист от 02.08.2019 г., издаден въз основа
решение по т.д. № 868/2019 г. на САС, 13-ти състав, към която е приложено
както удостоверение за извършена цесия с дата 01.08.2019 г., така и договор
за прехвърляне на вземане (цесия) от 31.07.2019 г.м съгласно който между
„Е.-6“ ООД с ЕИК: ****, в качеството му на цедент, и „С. ЕК“ ЕООД, в
качеството му на цесионер, цеденът прехвърля на цесионера вземането си от
своя длъжник С.О. с БУЛСТАТ **** с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл.
82 ЗЗД в размер на сумата от 504 509.93 лв. – пропусната полза за периода от
01.01.2008 г. – 30.06.2008 г. по договор № РД 56-744/16.06.2005 г., ведно със
законната лихва от 08.10.2010 г., присъединени с осъдително решение №
1969/30.07.19 г., постановено по т.д. № 868/2019 г. по описа на САС, 13-ти с-
в. Съгласно чл. 1, ал. 3 вземането се прехвърля на цесионера, заедно с всички
негови принадлежности, обезпечения и привилегии, за целия период от
възникване на задължението до настоящия момент. В чл. 5 от договора е
постигнато съгласие между страните, че цедентът се задължава да съобщи на
длъжника за прехвърлянето на вземането, спазвайки изискванията на чл. 99,
ал. 3 ЗЗД, като от л. 53 от изп.д. № 171/2021 г. по описа на ЧСИ Л. е видно, че
длъжникът С.О. е била уведомена за извършената цесия от цедена с писмо с
3
вх. № СОА19-ТД26-10118/31.07.2019 г.
Настоящата инстанция намира възраженията на жалбоподателя-
длъжник, че при прехвърляне на вземането по договора за цесия дългът на
длъжника се е погасил, поради плащане от страна на цесионера, за
неоснователно по следните съображения. При цесията новият кредитор -
цесионерът, заявява пред третото лице длъжник-ответника права, които той е
придобил по силата на цесията чл. 99, ал. 1 и 2 ЗЗД. Договорът за прехвърляне
на вземане поражда действие в отношенията между цедента и цесионера от
момента на по-стигане на съгласие. Това е двустранен договор, неформален,
тъй като представлява продажба на вземане, т.е. договорът има единствено
транслативен, но не и погасителен ефект спрямо прехвърленото вземане.
Погасителен ефект би бил налице, ако плащането на цената беше извършено
от С.О., посочен като длъжник в издадения изпълнителен лист от 02.08.2019
г., към кредитора, но такова плащане не се твърди да е извършено.
Цесионерът не е лице, което изпълнява вместо длъжника, а е субект, който по
силата на извършената договорна трансмисия става титуляр (нов кредитор) и
има правото да иска изпълнение на полученото вземане от длъжника.
Разясненията, дадени в цитираното от жалбоподателя решение №
71/24.07.2019 г. по гр.д. № 2576/2018 г. на ВКС, касаят разграничаването на
една от изброените от законодателя групи частни правоприемници по силата
на чл. 429, ал. 1 ГПК – поръчителят и солидарният длъжник с цел да бъде
отграничено правното им положение от това на всички останали лица извън
чл. 429, ал. 1 ГПК, т.е. визират се случаите, в които лицето, което не се
легитимира като титуляр на вземането на нито едно от изброените в чл. 429,
ал. 1 ГПК основания, ще трябва да се снабди с нов изпълнителен титул с цел
удовлетворяване на придобитото вземане, какъвто обаче не е процесният
случай. За осъществяване правните последици на договора за цесия е
достатъчно постигането на съгласие между цедента и цесионера, че със
сключването му вземането преминава от цедента в патримониума на
цесионера, като в договора се съдържа изявлението на цедента за
прехвърлянето, което е достигнало до длъжника с уведомяването му за
настъпилата цесия, както и със заявеното от последния на 05.08.2019 г. искане
за предприемане на изпълнителни действия по отношение на С.О. въз основа
на него. Не е спорно по делото, че договорът е сключен с първоначалния
взискател. При това положение следва да се приеме, че „С. ЕК“ ЕООД, в
4
качеството му на частен правоприемник на вземането, се явява кредитор на
лицето - длъжник по изпълнителния лист от датата на сключването на
договора за цесия и напълно законосъобразно ЧСИ П. е конституирал
цесионера като взискател и е предприел исканите от него изпълнителни
действия. Налице са предпоставките по чл. 429, ал. 1 ГПК, тъй като по
изпълнителното дело са представени писмени доказателства за частното
правоприемство (договор за прехвърляне на вземане от 31.07.2019 г., както и
удостоверение за цесия), както и такива за предприемане на действия по
принудително изпълнение.
С оглед на изложените съображения, атакуваното постановление следва
да бъде оставено в сила, а частната жалба срещу него – оставена без уважение
като неоснователна. В жалбата е направено искане и за спиране на
изпълнението на изп.д. № 171/2021 г. по описа на ЧСИ Л., което предвид
изложените по-горе аргументи следва да бъде оставено без уважение.
По разноските:
На ответника по жалбата следва да му бъдат присъдени разноски в
размер на 200.00 лв. за производството пред настоящата инстанция, заплатени
по договор за правна защита и съдействие от 11.01.2022 г. На жалбоподателя
разноски не се дължат съобразно изхода на делото.
Воден от горното, съдът

РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх.№ 2439/23.12.2021 г.,
депозирана от С.О. с БУЛСТАТ: ****, с адрес: гр. София, ул. ****,
представлявана от Й.А.Ф., срещу отказ на ЧСИ В.Л. с рег. № 780 на КЧСИ и
район на действие - СГС, обективиран в Постановление от 20.12.2021 г., за
прекратяване на изпълнително дело № 20217800400171.
ОСЪЖДА С.О. с БУЛСТАТ: ****, с адрес: гр. София, ул. ****,
представлявана от Й.А.Ф. да заплати на „С. ЕК“ ЕООД с ЕИК: ****, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. **** на основание чл. 78, ал.
3 ГПК сума в размер от 200.00 лв. (двеста лева) – разноски за процесуално
представителство в настоящото производство.
5
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6