№ 1464
гр. София, 27.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 121-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА
при участието на секретаря АЛ
като разгледа докладваното от ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА Административно
наказателно дело № 20211110218083 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Ф. ИЛ. ИЛ., с ЕГН ********** срещу
наказателно постановление №21-4332-022971/10.11.2021 г. на началник
сектор към СДВР отдел "Пътна полиция” - СДВР, с което му е наложена
глоба в размер на 100 лв. на основание чл.177 ал.1 т.2 ЗДвП за нарушение на
чл.162 ал. 1 ЗДвП.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на наказателното
постановление, тъй като в АУАН и НП липсва описание на обстоятелствата,
при които е извършено нарушението. Алтернативно се прави искане за
прилагане на чл.28 ЗАНН – наличие на маловажен случай. Предлага на съда
да отмени НП като незаконосъобразно. Редовно призован, жалбоподателят не
се явява и не изпраща представител в с.з.
Въззиваемата страна редовно призована, не изпраща представители не
взема становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и логическо единство във връзка с оплакванията в жалбата,
приема за установено следното:
1
Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена от надлежна страна в
преклузивния срок. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА, като
мотивите за това са следните:
По делото е установена следната фактическа обстановка:
На 24.10.2021 г. около 00:13 часа свидетелите АДР. Н. СТ. и СВ. СТ. СТ.,
спрели за проверка жалбоподателят, който управлявал л.а. „БМВ 435И с peг.
№СВ 6009 СТ, в АДРЕС
При извършената проверка чрез ОДЧ-99 за справка през граничен
контрол, свидетелите установили, че водачът от началото на 2021 г. не е
напускал България, като управлява МПС с чуждестранно национално
свидетелство, без да е подменено след пребиваване повече от 3 месеца.
Свидетелят АДР. Н. СТ. заемащ длъжността мл. автоконтрольор към
СДВР, отдел Пътна полиция съставил и връчил надлежно АУАН GA383043/
24.10.2021 г.
Няма данни жалбоподателят да се е възползвал от въможността,
предоставена му с чл.44 ал.1 ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН, наказващият орган издал
атакуваното наказателно постановление.
Въз основа на горната фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
АУАН и НП са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в
рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и
връчени. Притежават необходимото съдържание по чл.42 и чл.57 от ЗАНН,
издадени са в давностните срокове по чл.34 ЗАНН.
По силата на чл. 162 ал. 1 ЗДвП, българските граждани могат да
управляват моторни превозни средства на територията на Република България
с чуждестранно национално свидетелство, когато то не е издадено от държава
- членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна
по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от
Конфедерация Швейцария в срок до 3 месеца от датата на влизането им в
2
страната.
И. безспорно е български гражданин. Не става ясно обаче какво
„чуждестранно” СУМПС притежава той, за да попада в изключенията по
чл.162 ал.1 ЗДвП, като нито в АУАН, нито в НП е отразено държавата, която
е издала същото, въпреки изричните указания на съда, дадени с Разпореждане
от 14.02.2022 г. до наказващия орган да предостави такива данни. Няма
ангажирани и доказателства в подкрепа на изложеното в АУАН и НП, че
жалбоподателят не е напускал България от началото на 2021 г., въпреки
дадените от съда указания в тази насока.
Твърденията на свидетеля С., че същият е направил справка в ОДЧ и
оттам са го уведомили за това обстоятелство, не са достатъчни, за да
установят с необходимата категоричност вмененото на жалбоподателя
нарушение.
Съдът намира, че не се установи от събраните в хода на съдебното
следствие пред настоящата инстанция, че жалбоподателят е извършил
вмененото му нарушение по чл.162 ал. 1 ЗДвП, като наказващият орган не
ангажира доказателства в подкрепа на нарушението въпреки, че
доказателствената тежест в производството е негова.
Предвид изложеното съдът намира, че вмененото нарушение на
жалбоподателя се явява недоказано и обжалваното наказателно
постановление като незаконосъобразно следва да бъде отменено.
Tака мотивиран и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №21-4332-022971/10.11.2021 г.
на началник сектор към СДВР отдел "Пътна полиция” - СДВР, с което на Ф.
ИЛ. ИЛ., с ЕГН **********, е наложена глоба в размер на 100 лв. на
основание чл.177 ал.1 т.2 ЗДвП за нарушение на чл.162 ал. 1 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд София-град.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4