Р Е
Ш Е Н
И Е
№............/25.03.2013г.,
гр. С.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Административно отделение, ІІІ-В състав, в публичното заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди и тринадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Е. АНДРЕЕВА
при участието на секретаря Ц.П.,
като разгледа докладваното от съдия Е.
Андреева в.гр. дело № 11491
по описа на съда за
2012 год., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258
от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба
от А.Б.Г., ЕГН **********,***, срещу
решение № І-32-8/25.04.2012г., постановено
по гр.дело № 2514/2011г. по описа на
СРС, ГО, 32 състав, с което
е признато за установено по предявеният от К. С.Д., ЕГН **********, П.И.М. и Е.И.Д.,
ЕГН
**********, със съдебен адрес:***, партер
- адв. Е.Б. срещу А.Б.Г.,
на основание чл.53 ал.2 от Закона за кадастъра и имотния регистър/ЗКИР/, че е налице допусната грешка
в плана на гр. С. от 1996г. при заснемането на границата между имот УПИ V-445 в кв.174 и имот VI-444 в кв.174, местност „О.-М.",
като вярната имотна граница
минава по зЕ.та линия, означена с индекси 1 и 2 от комбинираната скица на вещото лице В.Д., която подписана от съда,
представлява неразделна част от решението и
е осъден въззивникът да им заплати направените по
делото разноски в размер на 970лв.
В жалбата се твърди, че
решението на СРС е неправилно, като
не са изложени съображения във връзка с твърдението. В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа лично от въззивника.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор от другите страни – ищците в първоинстанционното
производство, чрез процесуалния им представител, като се прави искане да бъде
потвърдено решението на СРС и са изложени подробни съображения за
неоснователността на въззивната жалба. Претендира се
присъждане на сторените в настоящото производство разноски, като в съдебно
заседание жалбата се поддържа от пълномощника на въззиваемите.
Съдът, като взе предвид
твърденията по жалбата, както и след като се запозна с доказателствата по
делото, събрани в първоинстанционното производство,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена от
надлежна страна – ответникът в производството пред СРС, за когото обжалваното
решение е неблагоприятно, като е спазен и срокът по чл.258 ал.1 от ГПК, поради
което и се явява процесуално допустима.
По същество, настоящият състав
на СГС намира същата за неоснователна, предвид следното:
Не се спори между страните
по делото, а и от събраните писмени доказателства в първоинстанционното
производство, се установява, че въззивникът е
собственик въз основа на договор за покупко-продажба, обективиран
в нот.акт № 54, дело 48/2000г. на Нотариус рег.№ 046 Е.Баламезова, на недвижим имот, представляващ
УПИ VI-444, кв. 174 по плана на гр.
С., м. „О." с площ от 299 кв.м., находящо
се в гр. С., ул. „К." № **.
Установява се също така, че
въззиваемите са собственици на УПИ с площ от 322 кв.м., съставляващо
парцел V имот 445, в кв. 174, местност „О.”, на основание наследствено
правоприемство от И.Т.Д. и разпоредителна сделка,
съгласно приложените нот.акт № 185, дело №
1186/1976г. и удостоверение за
наследници № 000327/26.02.2010 г. на СО- район Сердика.
Безспорно е установено по
делото, посредством събраните доказателства, че двата имота са съседни и имат
обща граница, като предвид наличието на спор
за граници на имоти в регулация и с оглед установяване на твърденията по
исковата молба, че е налице грешка в кадастралния план при нанасяне на
границата между тези имоти е допусната съдебно-техническа експертиза/СТЕ/ в
производството пред СРС. Заключението на вещото лице не е оспорено от страните
в заседанието, в което е изслушано, като съдът го счита за обективно и
компетентно дадено. От същото се установява, че имотната граница на имот пл.№
445 е заснета/отразена неправилно при прилагане на устройствения
план, с оглед фактическата му площ и с оглед регулационната граница с имот 444,
съобразено с документите за собственост. В приложената към заключението
комбинирана скица, вещото лице е ситуирало действащия
ЗРП на м.”О.” от 1996г. и отменения за местността КРП от 1977г., върху която е
показано местоположението на парцелната граница между УПИ V- 445 и УПИ VІ-444,
обозначено по букви АБ по действащия план и по цефри
1 и 2, повдигнати със зелен цвят по отменения план, съобразени с нот.акт № 185, том ІХ, дело №
1186/1978г., с който въззиваемите – наследници на И.Т.Д.
са придобили право на собственост върху процедирания имот. Според вещото лице се касае за грешка
при изработване на ЗРП, одобрен със Заповед №
РД-09-50-545/25.10.1996г., по който двете граници съвпадат,
което е вследствие на
неприложената регулация по
КРП на м.”О.”, одобрен със Заповед № 260/25.08.1977г., от което се получават разлики в площите на съседните
УПИ V- 445 и УПИ VІ-444, като за УПИ V-445 се касае за намаление
приблизително с 26 кв.м., а за УПИ VI-444 за увеличение
с 23 кв.м.
Като взе предвид
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Съдът е сезиран със спор за
материално право, възникнал поради грешка в кадастралния план поради
заснемането на част от имота на въззиваемите към
имота на въззивника.
Предявеният иск е с правно
основание чл.53 ал.2 от ЗКИР и има за предмет принадлежността на правото на
собственост на тази спорна част към минал момент – към момента на влизане в
сила на кадастралния и регулационния план, а не както е посочено в първоинстанционното решение – към настоящия момент, във
връзка с твърдяното неточно отразяване в
кадастралната основа на устройствения план. Доколкото
отразяването на даден имот в кадастралния план или в кадастралната карта няма
пряко действие върху действително притежаваните вещни права и не съставлява
пречка за тяхната защита по съдебен ред, възраженията на въззивника
съдът намира за неоснователни, а доказателствата във връзка с воденото
производство пред Административен съд – С.-град, са ирелевантни
за спора по настоящото дело.
По този иск, в тежест на
ищците/въззиваемите/ е да докажат, че към посочения
минал момент са били собственици на имота, част от който неправилно е заснет
като част от имота на ответника, поради неправилното нанасяне на границата
между двата имота, която не отговаря на действителната граница между имотите,
съобразно обема на притежаваните права на собственост от страните, като същите
са доказали претенцията си, посредством неоспореното
от страните, прието като обективно и компетентно дадено заключение на СТЕ,
подробно обсъдено по-горе. От същото по несъмнен начин се установи, че имотната
граница на имот пл.№ 445 е заснета/отразена неправилно при прилагане на устройствения план, с оглед фактическата му площ и с оглед
регулационната граница с имот 444, съобразено с документите за собственост.
Безспорно се установява от същото заключение, че се касае за грешка при
изработване на ЗРП,
одобрен със Заповед № РД-09-50-545/25.10.1996г., вследствие
на неприложената регулация по КРП на м.”О.”, одобрен със Заповед №
260/25.08.1977г., от което се получават разлики в площите на съседните
УПИ V-445 и УПИ VІ-444, като за УПИ
V-445 се касае за намаление
приблизително с 26 кв.м., а за УПИ VI-444 за увеличение
с 23 кв.м.
Поради изложеното, настоящият състав на СГС счита, че въззивната
жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение, като правилно следва да
бъде потвърдено, тъй като се установи, че имотната граница между двата имота,
съобразно притежаваните от страните права на собственост, е изобразена на скица
№ 4 към СТЕ, обозначено със зелена линия и с индекси 1 и 2.
С оглед изхода на спора и
направеното искане от пълномощника на въззиваемите за
присъждане на сторените по делото разноски, въззивникът
следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата К. С.Д.
сумата от 600лв. – за платеното от нея адвокатско възнаграждение в настоящото
производство, на основание чл.78 ал.3 от ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № І-32-8/25.04.2012г., постановено
по гр.дело № 2514/2011г. по описа на
СРС, ГО, 32 състав.
ОСЪЖДА
А.Б.Г.,
ЕГН **********,***, да заплати на К. С.Д., ЕГН **********, със съдебен адрес:***, партер
- адв. Е. Б.,
сумата от 600лв./шестотин лева/, представляваща
адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция, на
основание чл.78 ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ,
в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.