Р E
Ш Е Н
И Е
№ ……….,
04.04.2018 година, град София,
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, IІ-ри
брачен въззивен състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и пети януари през 2018 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Галя Митова
ЧЛЕНОВЕ : Валентина Ангелова
Милен Евтимов
При секретаря Мариана
Ружина,
след
като разгледа докладваното от съдия Ангелова,
гражданско дело № 5765 по описа на съда за 2016 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е въззивно – по реда на чл. 258 и
следващите от ГПК.
С Решение № ІІІ-117-246 от 07.08.2015 г., допълнено с
Решение № 5/26.01.2016 г., постановени по гражданско дело № 70108 и 71717 по
описа за 2014 г. на Софийски районен съд, ІІІ ГО, 117 състав, бил прекратен брака,
сключен на 21.05.2006 г. между С.Д.Я. и Б.М.Я., като дълбоко и непоправимо разстроен
по вина на жената; предоставил упражняването на родителските права по отношение
на роденото от брака дете Д., родено на *** г., на майката, при когото то ще живее
в семейното жилище, с право на бащата да го взема при себе (със задължение да
го връща) всяка първа събота на месеца от 10 часа до 18.00 часа на следващият
неделен ден, с преспиване, както и за две седмици през летните ваканции извън
годишният отпуск на майката, със задължение на последната да води детето в дома
на бащата всяка трета събота от месеца в 09.00 часа и да го взема от там в 19.00
часа, както и да уведомява писмено за периода на ползване на годишния си отпуск
до 31 май на всяка година; бащата ще взема детето и между 10 и 19 часа на
рождения му ден през четни години и в същите часове на вторите дни на Коледа и
Великден през нечетни години; осъдил бащата да заплаща на детето си, чрез
неговата майка и законен представител месечна издръжка в размер на 180 лева,
считано от 01.11.2014 г., като отхвърлил претенцията за горницата; семейното
жилище, находящо се в гр. София, Панчарево, к-с Бяла черква, сграда „А“, ет. 2,
ет. 1, ап. 3, предоставил за ползване до 01.11.2026 г. на жената и детето;
осъдил Б.М.Я. да заплаща на С. Д.Я.
месечен наем от 200 евро или левовата им равностойност, считано от 01.11.2014
г., ведно със лихва за забава, като отхвърлил претенцията за горницата; осъдил С.Я.
да заплати по сметка на СРС държавни такси в размер на 259, 20 лева, а Б.Я. –
624,40 лева; постановил жената да носи брачното фамилно име Я., като осъдил Б.Я.
да заплати на С.Я. деловодни разноски от 641 лева.
Недоволна от така постановеното решение останала Б.М.Я.,
ответник в производството по гр. дело № 70108/2015 г. и ищца по гражданско дело
№ 71717/2015 г., която обжалва същото в частите му относно вината си за
разстройството на брака, определения режим на лични контакти на детето с
бащата, в отхвърлителната част над присъдената
издръжка за детето от 180 лева до пълния
претендиран размер, както и относно осъждането й да заплаща месечен наем.
Излага и подробно мотивира оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост
на съдебния акт в тези му части. Моли съда да постанови решение, с което да
отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваните части, като постанови,
че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има само мъжът, като
уважи в цялост претенцията за издръжката на детето и измени решението в частите
му относно режима на лични отношения на бащата с детето и относно наемната цена.
В хода на съдебното дирене поддържа въззивната си жалба.
В срока по чл. 263 от ГПК насрещната страна С.Д.Я.
депозира писмен отговор на въззивната жалба, като оспорва същата като
неоснователна, като излага подробни съображения в подкрепа на заявеното становище.
Моли съда да постанови решение, с което да потвърди решението на първоинстанционния
съд в обжалваните части.
В съдебно заседание, въззиваемият лично и чрез
пълномощника си, оспорва въззивната жалба като неоснователна във всичките й
части и пледира за нейното отхвърляне. Претендира сторените по водене на делото
разноски по представен списък по чл. 80 от ГПК.
В предмета на въззивна проверка е била включена и
жалбата на Б.Я. относно липсата на произнасяне на първоинстанционният съд относно
фамилното й име след развода. Обжалвания съдебен акт бил допълнен с Решение № 5/26.01.2016 г., влязло в сила като
необжалвано, с което съдът постановил след развода жената да носи брачното
фамилно име Я.. С оглед разрешаването на този въпрос с влязъл в сила съдебен
акт, въззивният съд не следва да се произнася по въззивната жалба на
въззивницата в частта й досежно фамилното й име след развода.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, имащо интерес от
обжалването, като отговаря на изискванията на чл. 261 от ГПК, поради което същата
е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
С оглед предмета на въззивна проверка, очертан в жалбите,
въззивният съд констатира, че решението на първоинстанционния съд е влязло в
сила като необжалвано в частите му относно прекратяването на брака между
страните като дълбоко и непоправимо разстроен, фамилното име на жената след
развода, упражняването на родителските права от майката и местоживеенето на детето,
ползването на семейното жилище и дължимите от ответницата държавни такси.
За да се
произнесе, въззивният съд взе предвид следното :
Производството пред Първоинстанционният съд било
образувано по насрещни искове с правно основание чл. 49, ал. 1 във връзка с ал.
3 от СК, съединени с искове по чл. 322, ал. 2, изречение ІІ от ГПК.
За да постанови обжалваният съдебен акт,
Първоинстанционният Софийски районен съд, приел за установена следната
фактическа обстановка :
Страните по спора са съпрузи и имат едно малолетно
дете, ангажирано и с извънкласни занимания и страдащо от хронично, но не тежко
заболяване. И двамата съпрузи имали доходи над средните за страната, а
семейното им жилище представлявало тристаен апартамент, придобит по време на
брака в СИО.
Разпитани били по двама свидетели, водени от всяка
страна, в това число бащите им. При съпоставката на показанията им с останалите
доказателства и данни по делото, се очертавала следната картина на семейния
живот на страните : доходите на съпругата надвишавали тези на мъжа й; детето
било отглеждано от нейните родители, които в последната учебна година са се
нанесли в семейното им жилище, без съгласието на ищеца, който понастоящем
живеел под наем, като не се установило категорично да ли е бил изгонен или сам
е напуснал жилището, но и последният вариант бил преценен като приемлив и
разумен. Твърденията на ответницата за изневяра на съпруга й не се потвърдили,
а само били преразказани от нейна колежка. Заболяването на детето било получено
докато било отглеждано на село (свидетелят Ф.), а родителите на съпругата (не
без нейното одобрение) напълно го били обсебили и се опитвали да го отдалечат
от бащата (св. Ф.-лист 354), чиито контакти с дъщеря му са затруднявани дори и
след постановяването на привременните мерки.
При тази фактическа установеност, Първоинстанционният
съд постановил обжалвания съдебен акт.
Настоящият състав на Софийски градски съд, Гражданско отделение, след
като взе предвид становищата на страните, събраните в двете съдебни инстанции
доказателства, прецени ги по реда на въззивното производство и съобрази
приложения закон, по свое убеждение, приема за установено следното :
Въззивния съд в споделя в
общи линии установената в първоинстанционното производство фактическа
обстановка, касаеща предмета на въззивна проверка по делото, не счита за нужно
да я преповтаря и препраща към нея.
Въззивният съд, след като
прецени по реда на чл. 172 от ГПК показанията на разпитаните в
първоинстанционното производство свидетели, кредитира същите в частите им,
депозирани в резултат на личните впечатления на същите за изнесените пред съда
факти, като кредитира показанията на свидетелите В.К.В., Д.С.Я., баща на въззиваемия С.Я. и М.Й.Ф., баща на въззивницата, само в
частите им, касаещи лично възприети от тези свидетели факти, попадащи в
предмета на доказване по делото, очертан от наведените от страните твърдения.
Съдът не обсъжда показанията на свидетелката , М.С.Д., която няма никакви лични
наблюдения от семейния живот на страните и техните отношения, а й е известно
единството споделеното й от въззивницата. Ето защо, доколкото показанията на тази
свидетелка не пресъздават лично възприети от нея факти и обстоятелства от
семейния живот и отношенията между страните, същите нямат доказателствена
стойност и не следва да бъдат ценени от съда при произнасянето му по спора.
Във въззивното производство са ангажирани многобройни
доказателства, касаещи заплащането на издръжка за детето Д. от въззиваемия, опитите
му да му осъществи контакт с малолетната си дъщеря, включително и със
съдействието на училищни власти, социални служби, полиция, прокуратура, частен
съдебен изпълнител и прочее, както и обучението на детето. Анализът на същите
сочи, че отношенията между страните са силно влошени, като помежду им липсва
какъвто и да е диалог, в това число относно въпросите, касаещи отглеждането на
малолетното дете. При липсата на такъв диалог, майката, еднолично вземала
решения относно местоживеенето на детето, кое учебно заведение ще посещава,
какво и всички други въпроси, касаещи непосредствения бит на малолетната. От
събраните писмени доказателства – листове 47, 50-57, 252-254 и 281-284 от
делото се установява, че малолетната през учебната 2014/2015 г. малолетната Д.
била записана в 0 Б клас-дневна форма на обучение при шестдневна
учебна седмица в Национално музикално училище „Любомир Пипков“,
като била приета с отличен успех в първи клас в същото училище. През учебната
2015/2016 г. малолетната била обучавана като ученик в І Б клас на
посоченото учебно заведение до 17.09.2016 г. За времето на обучението си като
ученик в първи клас, за периода 13.01.2016 г. до 11.03.2016 г. малолетната
направила 57 отсъствия, за които майката представила медицински бележки (лист
51 от делото). Отсъствията били направени за времето от 13.01.2016 г. до
15.01.2016 г. ; 18.01.2016 г. до 22.01.2016 г., както и за периода от
07.03.2016 г. до 11.03.2016 г., като прави впечатление, че на посочените дати
малолетната отсъствала за 4 или 5 учебни часа, а не от всички занятия. На 17.09.2016
г., по инициатива на майката обучението на детето в това училище било
преустановено, като то било преместено в Основно училище „Христо Смирненски“,
гр. Червен бряг. Малолетната имала отличен успех и поведение и в двете учебни
заведения, които посещавала.
От представените платежни документи – листове 146-160,
се установява, че въззиваемият превел за издръжката на детето за периода
01.11.2014 г. – 01.12.2015 г. , заедно със законна лихва от 140 лева, сумата от
общо 2480 лева, след което продължил да превежда сумата от 180 лева месечно за
издръжката на детето, като по делото са представени доказателства за общо 14
такива превода.
От доказателствената съвкупност се установява също, че
въззиваемият търсел всякакво съдействие за да осъществява контакти с детето, но
без успех. Между страните не е спорно, че последният личен контакт на бащата с
детето датира от 27.10.2014 г., когато е настъпила раздялата им, а след това
такива реално не са осъществявани. Предвид това и данните за отчуждаващо
поведение на майката, със Заповед № ЗД/Д-ЕН-ЧБ-040/12.04.2017 г. на Директора
на ДСП, гр. Червен бряг, на малолетната било предоставено ползването на
социална услуга „Подкрепа и консултиране на семейства от общността“,
дългосрочно, за срок от шест месеца. Горната заповед била обжалвана от майката
и потвърдена с Решение № 15-РД06-0015/01.06.2017 г. на Директора на
Регионалната дирекция за социално подпомагане, гр. Плевен. По делото липсват
данни за обжалване на посоченото решение.
С оглед установяване интересите на детето Д. и
родителската компетентност на страните, по делото са призовани ДСП Младост и
ДСП Червен бряг.
В социалния си доклад ДСП Младост заявява становище,
че в интерес на детето е да се осигури неговото отглеждане в условия,
осигуряващи неговия физически, психически и емоционален комфорт. Данните в
доклада са събрани след среща и разговор с въззиваемия и посещение на дома му,
находящ се в гр. *********. Според споделеното от въззиваемия, той нямал
контакти с малолетната си дъщеря. На 02.11.2016 г. посетил училището на детето
в гр. Червен бряг, но не могъл да го види, тъй като управата на училището не му
оказала съдействие, а майката не разрешавала. Майката не разрешавала контакти
на детето с бащата, поради което той не разполагал с друга информация за
малолетната си дъщеря. Освен това, детето не контактувало и с разширеното
семейство по бащина линия.
В социалния си доклад, ДСП Червен бряг прави изводи,
че родителите на малолетната Д. живеят разделени от 27.10.2014 г., като от
тогава тя се отглежда от своята майка и нейните родители, като на бащата не се
дава възможност за лични отношения с детето. С оглед установения риск от
родителско отчуждение, били предприети мерки по Закона за закрила на детето.
Поради отказаното съдействие от страна на майката, плануваните действия били
неуспешни. Липсата на сътрудничество от майката не дало възможност за
извършване на социална работа с детето и родителите от Център за обществена
подкрепа, гр. Червен бряг, въз основа на издадена заповед на Директора на ДСП
Червен бряг. Сочи се, че тази социална служба разполага с данни, че към
15.05.2017 г. майката и детето са напуснали територията на гр. Червен бряг,
като са се установили в семейното жилище в гр. София, поради което случаят щял
да бъде прехвърлен по компетентност на ДСП Младост. В доклада да се сочи, че
детето се отглежда от майката и нейните родители, като е привързана към баба си
и дядо си, тъй като е отгледана от тях. За учебната 2016/2017 г. малолетната
посещавала ОУ „Христо Смирненски“, гр. Червен бряг, като по данни от класния
ръководител на детето, то било добре адаптирано в училищната си среда, свободно
общувало със своите съученици и с учителите си, имало изградена приятелска
среда и било с отличен успех. На 12.05.2017 г., при проведен разговор с М.П.,
заместник директор на това учебно заведение, станало ясно, че малолетната
отсъствала за периода 18-27.04.2017 г., за което била представена бележка от
личния лекар. На 02.05.2017 г. било подадено мотивирано заявление от майката за
отсъствия от 03.05.2017 г. до 05.05.2017 г., като от
09.05.2017 г. малолетната не посещавала учебни занятия. По данни от класния
ръководител, майката го уведомила, че ще представи бележка за отсъствията на
детето. В хода на социалното проучване били проведени срещи и разговори с
малолетната Д.. Тя не говорела за баща си. На рисунка на тема „Моето семейство“
тя изобразила себе си, майка си и своите баба и дядо по майчина линия. При
посещението на бащата в училище на 02.11.2016 г. малолетната отговорила
отрицателно на въпроса дали желае да се види с него, зададен й от класния й
ръководител. Тя била привързана към своите баба и дядо по майчина линия. Бащата
заявявал желание за контакти с детето, като твърдял, че всичките му опити за
такива са неуспешни. Той заявил готовност да разговаря с бившата си съпруга за
това, но опитите му да се свърже с нея също били неуспешни. Едновременно с
това, майката била категорична в намерението си да не позволява бащата да има
контакти с дъщеря си. Сочи се, че от извършеното проучване е явно, че се касае
за настъпил синдром на родителско отчуждение, поради което били предприети
мерки за закрила в семейна среда по реда на чл. 23 от ЗЗДт.
В изготвения план за действие били заложени цели, насочени към преодоляването
на родителското отчуждение. Във връзка със съгласуване на плана, към майката
били отправяни покани по телефон, по пощата и чрез електронната й поща, но тя
не се отзовала. Поради липсата на съдействие от нейна страна, в полза на
малолетната била издадена заповед за ползване на социална услуга.
Изслушани по реда на чл. 59, ал. 6 от СК, поотделно
страните заявяват следното :
Въззивницата Б.М.Я. заявява, че е майка на детето Д., което е на
осем години и е във втори клас. Заявява, че се притеснява от отношенията между
бащата и детето, като този въпрос не бил изяснен пред първоинстанционния съд. Твърди,
че отношенията им не са като баща към дете, като тя лично възприела това, както
и нейните родители. Счита, че бащата е с психични отклонения, като имал „педофилски наклонности“ и извършил „блудствени
действия с детето“. Детето се отглеждало от ранна детска възраст от родителите
на въззивницата, както и от нея, като за първи път забелязали това, когато детето
било на тримесечна възраст. Бащата целувал детето по устата и му изтеглял
езика. Той правел това много пъти, независимо от отправените му забележки. Сочи
това поведение на въззиваемия, като основна причина за развода им. По повод
това поведение на бащата, провела разговор с личната лекарка на детето, която й
казала, че това са извращения и не се лекува. След като казала, че искам развод
била заплашвана от въззиваемия. Постоянно я заплашвал, че ще я вкара в затвора,
ще й вземе парите и детето. Твърди, че се грижила за малолетната от бебешката й
възраст, като й осигурявала всички необходими условия за нормален живот и
нормално образование. Също така й била осигурила сигурна среда, като предвид
изнесените факти, смялата, че детето трябва да бъде защитено от бащата, като тя
като родител била длъжна да го направи. При описаната ситуация, тя не си
представяла самостоятелни контакти на детето с бащата, като нейното искане било
за изключително ограничени контакти на бащата с детето, в присъствие на друго
лице, а именно в нейно присъствие или в присъствие на нейните родители. Желае
контактите да се провеждат по местоживеене на детето и да са с продължителност
не повече от два часа в месеца.
При изслушването си, въззиваемата
страна С.Я. заявява, че е баща на детето Д., на осем години. Сочи, че за
последен път е видял детето си на 02.11.2016 г., когато посетих новото му
училище в гр.Червен бряг с намерение да го поздрави по случай рождения му ден
на първи ноември. Уточнява, че отишъл на втори ноември, тъй като първи ноември
е неучебен ден. Срещнах се с директора на училището, представих се, казах че
искам среща с детето, той изпрати негова колежка да извика детето. То обаче не
било в клас, като станало ясно, че баба му и дядо му са го извели след края на
първия час. Срещнах се с класния ръководител в междучасието. Г-н Т.ми показа ми
класната стая, видях чина на дъщеря, където били нещата й. На въпроса му дали
се очаква Д. да се върне в клас, директорът на училището отговорил
утвърдително, но не можел да се ангажира с мнение кога ще стане това. След този
разговор, въззиваемият отишъл във входното фоайе на училището, за да изчакам
детето. Д. била доведена от баба си и дядо си преди началото на четвъртия час. Когато
я видял, въззиваемият се зарадвал и взел подаръка, който й бил приготвил. Разказва,
че тръгнал към детето с усмивка, попитал я „Д., миличка, как си, тати?“ В това време дядото на Д., застанал помежду им с
малолетната и започнал да го обижда, намесила се и бабата. За да не става
детето свидетел на всичко това, въззиваемият твърди, че се отдръпнал настрани,
оставяйки ги да се качат към класната стая, а той отново отишъл при директора.
Той говорел по телефона, а след приключване на разговора, му казал, че майката
се обадила и казала, че бащата няма право да вижда детето, за което щяла да му
предостави документи по-късно. Директорът го помолил да напусне училището,
което той направил. Сочи, че това е последният път, когато е имал визуален
контакт с детето си, като практически не бил общувал с него от 27.10.2014 г. Сочи,
че майката умишлено възпрепятства всичките му опити за контакт с детето,
каквито и да са те, независимо дали са във вторите и четвъртите съботи, както
са определени от съда по привременни мерки. Твърди, че правил многократни опити
да поздравя детето, дори за първия учебен ден, когато започвало първи клас.
Тогава в двора на училището майката и дядото го държали за ръце, той поднесъл
подаръка си, а детето забило поглед в земята и не смеело да го погледне, камо
ли да вземе подаръка. Пращал многократно покани до майката да се срещнем, за да
напазарува на детето необходимите за училище дрехи и обувки, молил я за срещи,
за да обсъдят извънкласната подготовка на детето. Майката обаче не приемала
обажданията и не отговаряла на имейлите му Ходил многократно в семейното жилище
и когато звънял на вратата, вигждал как шпионката се
мести, но вратата не се отваряла. Твърди, че не е бил уведомен от майката и с
него не е било съгласувано отписването на детето от Националното музикалното
училище „Любомир Пипков“ и преместването му в Червен
бряг. Сочи, че разбрал за това от класния ръководител на детето в НМУ, като при
разговорите им в първия и втория учебен ден за учебната 2016/2017 г. същата не
знаела защо детето отсъства. Едва на третия учебен ден – 19.09.2016 г.,
понеделник, след като заплашил класната, че ще иска официално обяснение от
директора, тя му казала, че са се получили документи за отписване на детето.
Същата седмица написал писмо на въззивницата писмо, че ако не доведе детето при
мен в четвъртата събота от месеца, ще го обяви за национално издирване. Тя не
му го довела и той, тъй като нямал друг начин да разбере къде живее детето, го
обявил за национално издирване. Многократно правил опити да поздравя детето си
за Коледа, Нова година, за рожден ден, като през 2016 г. искал да го заведе на
почивка през лятото, като според обжалвания съдебен акт имал право на контакти
за две седмици през лятото. Споделя, че бил направил съответни резервации, като
изпратил имейл, за да посочи кога ще ползва отпуската си, но тя не реагирала. Нямало
реакция и на предложението му да заплаща обучението на детето в британски
съвет. Заявява, че се намира в това положение от две години и половина, като
настоява за разширен режим на контакти. Сочи ,че за него не е достатъчно да
вижда детето за два часа в месеца и не
вижда причина за това. Заявява готовност първоначално да вижда малолетната в
присъствие на социален работник и след като детето е психически готово да
преминат към самостоятелни контакти. По отношение на обвиненията на
въззивницата, че осъществявал блудство с детето, заявява, че е наясно с факта,
че блудство с дете е най-тежкото престъпление в страната. Намира поведението на
майката (да му оправи такива обвинения) за възмутително, като заявява, че никога не е правил нещата, описани от
въззивницата. Заявява, че майката не е търсила съдействие за описаното от нея
поведение от никоя институция, като недоумява по какъв начин защитава детето им
сега, доколкото твърди, че това се е случвало по времето, когато малолетната е
била тримесечна. Сочи, че майката
търсела проблеми там, където такива няма. Бил обвинен, че не е участвал в
изплащане на заема на апартамента, като от 80-те вноски, направени по
погасяването му до раздялата, 39 били платени от него. Обвинявала го, че имам любовници, но не доказала това пред първата инстанция.
Обвинявала го, включително и с подадени жалби до прокуратурата, че финансово я
я ощетил, че подарявал апартаменти и строял къщи на любовниците,
но също не доказала нищо от това. Сега му отправяла ново обвинение.
С оглед данните за настъпило родителско отчуждение,
съдържащи се в социалните доклади и изявленията на страните, направени по реда
на чл. 59, ал. 6 от СК и в изпълнение на задълженията си по чл. 59, ал. 6,
изречение последно от СК, съдът е допуснал изслушването на съответна съдебно
психологическа експертиза. Въззивницата, въпреки разясненията на съда за
задълженията й да съдейства за изготвяне на заключение по същата, наложените й
санкции по чл. 91, ал. 2 от ГПК и разясненията, че към процесуалното й
поведение ще се приложи разпоредбата на чл. 161 от ГПК, не е съдействала за
изготвяне на заключение по същата.
Въззивницата, след като е твърдяла отклонения от
нормалната сексуална ориентация на въззиваемия, не се е възползвала от дадените
й възможности за изясняване на това обстоятелство чрез изслушване на съответна
съдебно психиатрична експертиза, като не е ангажирала доказателства за това си
твърдение.
Други относими доказателства
за твърденията на страните не са ангажирани в настоящето производство.
При тази
фактическа установеност, въззивният съд достигна до следните изводи от правна
страна :
По жалбата в частта относно вината, дължимите държавни
такси и разноски :
Жалбата е неоснователна по изложените в нея доводи.
Въззивният съд изцяло споделя прецизните правни
изводи, изложени в обжалвания съдебен акт относно вината въззивницата за
настъпване на дълбоко и непоправимо разстройство на брака, намерило израз в настъпилата
помежду им фактическа раздяла между съпрузите, като не счита за необходимо да
ги преповтаря, а препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК, правейки ги по
този начин част от своя съдебен акт.
С оглед доводите в жалбата следва да се отбележи
следното :
В производството пред първоинстанционният съд и двамата
съпрузи са навели брачни провинения на другия съпруг, представляващи основание
на брачния иск, като въззиваемият е ангажирал годни доказателствени средства за
твърденията си, докато въззивницата не е ангажирала доказателства, от които да
се направи извод, че сочените от нея брачни провинения на съпруга действително
са се осъществили в действителността, допринасяйки за разстройството на брака
им. В този смисъл доведените от нея свидетели не установяват твърденията й за
липсата на въззиваемия на грижи за общото им домакинство, както и за детето им,
за предизвикването на скандали от него, както и за поддържани от него
извънбрачни връзки. Доведените от нея свидетели М.Й.Ф., баща на въззивницата, както и М.С.Д., нямат лични впечатления от
такова поведение на въззиваемия, а изнасят пред съда само споделеното им от
въззивницата. Както се изтъкна и по-горе, в тази си част показанията им нямат
доказателствена стойност, поради което съдът не ги взема предвид при
произнасянето си по спора. Между страните е безспорен факта на продължителна и
продължаваща и сега фактическа раздяла, представляваща едновременно с това
обективен факт, отразил се върху състоянието на брачната връзка. Не е спорно
също, че майката продължава да има отчуждително
поведение, като всячески препятства контактите на детето с бащата, като поради
това е възникнало родителско отчуждение на детето от бащата. Ето защо, и при
липсата на други годни доказателства, изводите на първоинстанционния съд, че именно
въззивницата е отговорна за установеното състояние на брачната връзка следва да
се приемат за правилни, обосновани и резултат от прецизен анализ на
доказателствената съвкупност. Тук следва да се отбележи, че в процесната
хипотеза въззивницата не е доказала твърденията си за противобрачно
поведение на въззиваемия, като следва да понесе неблагоприятните последици от
това свое поведение на недостатъчна процесуална активност. Недоказаните
твърдения не са факти, не пораждат никакви правни последици и правилно не са
били взети предвид от първоинстанционния съд при произнасянето му по спора.
Предвид това изцяло несъстоятелни са доводите в
жалбата на ищеца, касаещи преценката на доказателствената съвкупност. Следва да
се отбележи, че от мотивите на решението е видно точно от анализа на кои
доказателства съдът е приел за установени конкретните факти по делото, като
правните му изводи съответстват на доказателствената съвкупност и възприетата
фактическа обстановка, като изводите на първоинстанционния съд за наличието на отчуждително поведение на въззивницата в голямата си част
се основават именно на кредитираните показания на свидетелят Ф.. С това си
поведение, въззивницата несъмнено и основно допринесла за разстройството на
брака, поради което първоинстанционният съд правилно приел, че тя има вина за
това състояние на брачната връзка.
Следователно, така приетата брачна вина на въззивницата,
била наведена от въззиваемия и се установява от доказателствената съвкупност.
Ето защо настоящият съдебен състав приема изложените в жалбите доводи за
неоснователни, а обжалвания съдебен акт за правилен, обоснован и
законосъобразен и като такъв го потвърждава.
Пряка последица от правилността на решението в тази му
част се явява неоснователността на жалбата на въззивницата в частта относно разноските
по делото, както и относно дължимите от нея държавни такси по водене брачния
процес.
Съобразно изложеното и поради съвпадение на крайните
изводи на въззивния съд, с тези на първоинстанционния съд, настоящият въззивен
състав намира, че първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено изцяло
в обжалваните части относно вината на въззивницата за разстройството на брака и
разноските.
По жалбата в частта относно издръжката на роденото от
брака дете :
Жалбата е основателна по изложените в нея доводи.
Въззивницата, в хода на първоинстанционното
производство не е ангажирала доказателства за нужди на малолетната в
претендирания размер на издръжката й. Предвид липсата на конкретно наведени и
доказани нужди на детето, които да следва да се покрият със заплащаната от
бащата издръжка, първоинстанционния съд правилно е приел, че цялостната месечна
издръжка на детето може да бъде задоволена със сума в размер значително
по-нисък от средната работна заплата за страната, като определил участието на
бащата в издръжката на детето в размер на 180 лева. Следва да се отбележи, че
към датата на приключване на устните състезания, минималната работна заплата за
страната е определена с ПМС № 419/17.12.2014 г. в размер на 360 лева, като
възложената в тежест на бащата размер от издръжката на детето съставлява
½ от същата. В този смисъл доводите за това, че по-голяма част от
издръжката на детето е възложена на майката, която освен това полага и
непосредствените грижи за детето са неоснователни. Извън това, съдът следва да
зачете, при условията на чл. 235, ал. 3 от ГПК въззивният съд следва да отчете
обстоятелствата, настъпили в хода на производството, които са от значение за
спорното право. В случая, след постановяване на обжалвания съдебен акт, майката
самоволно е променила местоживеенето на детето, като до месец май 2017 г.
същото живее и учи в гр. Червен бряг, като липсват каквито и да доказателства
за конкретните му нужди и необходимите средства за задоволяването им. Въпреки
ангажираните доказателства, че малолетната страда от инфекция на пикочните
пътища без уточнена локализация, липсват доказателства за обостряне на
заболяването и правени поради това разходи, както и по какъв начин това й
страдание се отразява върху издръжката й. С оглед процесуалното поведение на въззивицата, насочено основно към шиканиране
на процеса, въззивният съд приема, че нужди на малолетната, определени
съобразно обичайните условия на живот за нея са обичайните за здраво дете от
същата възраст и пол. Предвид това, настоящият съдебен състав намира, че за
цялостната издръжка на малолетната Д., понастоящем на деветгодишна възраст, е
необходима сумата от 360 лева, в която участието на бащата е правилно
определено.
Предвид това и поради съвпадението на крайните изводи
на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд, постановения съдебен акт следва
да се потвърди и в тази си част.
По жалбата в частта относно режима на лични отношения
на детето с бащата :
Неоснователна се явява и жалбата, касаеща
контактите на бащата с детето Д., като в случая липсват конкретно изложени
оплаквания за неправилност на решението в тази му част. При изслушването си по
реда на чл. 59, ал. 6 от СК въззивницата за първи път навежда като основание за
ограничен режим на лични отношения на бащата с детето осъществявани от него блудствени действия, изразили се в целуване на детето по
устата с издърпване на езика му, които започнали по времето, когато то било
тримесечно бебе и продължили до непосочен от въззивницата момент, преди
раздялата на страните. Същата твърдяла психични отклонения на въззиваемия,
включително досежно неговите сексуална ориентация и нагласи, но не е проявила
необходимата процесуална активност и не е ангажирала никакви доказателства за
тези си твърдения. По този начин въззивницата явно се опитва да оправдае своето
трайно отчуждителното поведение по отношение на
бащата, в резултат от което е възникнало родителско отчуждение. В този смисъл е
приетия социален доклад на ДСП Червен бряг, като същата социална служба е
предприела действия за преодоляването на това състояние по реда на ЗЗДт. Поради липсата на съдействие от страна на
въззивницата, на малолетната е предоставена социална услуга в общността, която
обаче не е ползвана, предвид данните, че скоро след това въззивницата отново,
по свое усмотрение е променила местоживеенето на детето и посещаваното от него
учебно заведение. Въпреки разясненията на съда за задължението й да съдейства
на допуснатата съдебно психологична експертиза, представляваща по смисъла на
чл. 59, ал. 6, изречение последно от СК доказателство, което задължително
следва да бъде събрано във въззивната инстанция, въззивницата не е сторила
това. Същата, независимо от това, че са й били разяснени последиците от
възпрепятстване на доказването по чл. 161 от ГПК, е възприела именно такова
процесуално поведение. Предвид това и при условията на чл. 161 от ГПК,
настоящият съдебен състав приема по отношение на въззивницата, че при
малолетната Д., поради отчуждителното поведение на
майката, е развит синдром на родителско отчуждение, както и конфликт на лоялност,
в който детето е поставено от майката и собственото й отношение към бащата.
Едновременно с това, приема, че определения режим на лични отношения на детето
с бащата е подходящ и не са нужни защитни мерки по смисъла на 59, ал. 8 от СК,
като спазването му ще има за ефект постепенното преодоляване на родителското
отчуждение на детето от бащата.
В хода на производствата и пред двете съдебни
инстанции, се установи, че бащата разполага с необходимия родителски капацитет,
позволяващ му да полага адекватни грижи за детето, по време на личните им
контакти. Същият разполага с необходимите финансови, битови и жилищни условия
за това, установена е отзивчивостта му към нуждите на малолетната, той познава
потребностите му, включително и от емоционална подкрепа и насърчение, като в
семейната му среда не са установени рискове
за малолетната. Извън това, така определения режим за контакти
съответства на разпоредбите на чл. 59, ал. 3 от СК и с оглед обема му може да
бъде определен като обичаен режим между бащата и детето.
В случая, в жалбата липсват конкретни доводи за
неправилност на решението в тази му част, като при всестранното проучване на
интереса на детето от такива контакти, съдът не констатира същият да се
нарушава от така определения режим на лични отношения. Тук следва да се
отбележи, че отчуждаващото поведение на майката се е превърнало в нейна основна
цел. В изпълнението й, въззивницата уврежда интересите на детето от стабилна
среда за неговото отглеждане, както и придобиване на качествено образование и
развитие на неговите заложби. Тя, по своя инициатива и нееднократно, променя
местоживеенето му, включително по време на учебната година, откъсвайки от
обичайната му семейна и социална среда. Въззивницата определя това си поведение
като защита по отношение на малолетната, но при събраните доказателства, същото
е опасно и увреждащо за детето, като поражда
сериозни съмнения в наличието на необходимия родителски капацитет у нея за осъществяване на непосредствените
родителски грижи. При липсата на жалба от другата страна по отношение на
мерките относно упражняване на родителските права и предвид забраната на чл.
271, ал. 1, изречение последно от ГПК, положението на жалбоподателката не може
да се влошава.
Предвид изложеното, обжалвания съдебен акт следва да
се потвърди и в тази си част.
По жалбата в частта относно наемната цена, дължима от
въззивницата за ползване на семейното жилище :
Жалбата е неоснователна и в тази си част.
При събраните в първоинстанционното производство
доказателства, и предвид процесуалното поведение на страните, съдът определил
наемната цена по свое усмотрение, при условията на чл. 162 от ГПК, като
решението на първоинстанционния съд е правилно в обжалваната си част. Във
въззивното производство не са събрани доказателства, които да обусловят различни
правни изводи от направените в обжалвания съдебен акт.
С оглед доводите в жалбата, следва да се отбележи, че
производството по брачни искове, регламентирано с разпоредбите на чл. 318-330
от ГПК е състезателно исково производство, в което не съда, каквото оплакване е
развито в жалбата, а именно страните дължат процесуална активност за изясняване
на фактическата страна на спора. Съдът е длъжен да съдейства на страните за
изясняване на делото от фактическа страна, като това му съдействие се свежда до
посочване на обстоятелствата, попадащи в предмета на доказване по делото, включително
тези, които не се нуждаят от доказване, и на тези, за които страната не сочи
доказателства. В случая, първоинстанционния съд е оказал дължимото съдействие
на страните за изясняване на фактите по делото. При липсата на достатъчна
процесуална активност от тяхна страна, първоинстанционния съд, правилно е
приложил разпоредбата на чл. 162 от ГПК, приемайки, че наемната цена, дължима
от въззивницата за ползването на семейното жилище е именно в обжалвания размер.
Що се касае до оплакването за липсата на принос на въззиваемия за придобиване
на семейното жилище, това обстоятелство не е в предмета на доказване по делото,
като същото не е установено с влязло в сила решение.
Съобразно изложеното и поради съвпадение на крайните
изводи на въззивния съд, с тези на първоинстанционния съд, настоящият въззивен
състав намира, че първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено изцяло
във всички обжалвани части.
По разноските :
Претенция за присъждане на деловодни разноски има само
от страна на въззиваемата страна, която с оглед изхода на делото се явява
основателна. Съобразно представения списък на разноските по чл.80 от ГПК
сторените от тази страна разноски в настоящето въззивно производство са в
размер на 1818 лева. От тях, разноските, касаещи депозит за експертиза, които
не са използвани в производството, подлежат на връщане, а не на присъждане по
реда на чл. 78 от ГПК. Не подлежат на репариране в настоящето производство
сторените от страната банкови и пощенски разходи, както и разноските, сторени в
първоинстанционното производство. Ето защо, съдът намира, че претенцията му се
явява основателна до размера от 1210 лева, от които 1200 лева договорено и
платено адвокатско възнаграждение (листове 14, 343а и 344а), както и 10 лева
държавна такса за снабдяването на тази страна със съдебни удостоверения
(листове 305 и 310), като тази сума следва да се възложи в тежест на
въззивницата.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ ІІІ-117-246 от 07.08.2015 г., допълнено
с Решение № 5/26.01.2016 г., постановени по гражданско дело № 70108 и 71717 по
описа за 2014 г. на Софийски районен съд, ІІІ ГО, 117 състав, в обжалваните
части относно вината, определения режим на лични отношения на детето с бащата,
размера на издръжката, дължима от бащата за детето и размера на дължимия наем
за ползване на семейното жилище.
ОСЪЖДА въззивницата Б.М.Я., с
ЕГН **********, да заплати на С.Д.Я., с ЕГН **********, сторените в
настоящето производство деловодни разноски в размер на 1210 (хиляда двеста и
десет) лева, като отхвърля претенцията на въззиваемия за присъждане на
сторените в настоящето производство деловодни разноски над този размер до
пълния претендиран такъв от 1818 лева, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНА.
ПРЕПИС от настоящето решение да се връчи на страните.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от получаване
на преписите от страните в частта относно режима на лични отношения на детето с
бащата, като в останалите си части е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ……………… ЧЛЕНОВЕ: 1. …………… 2. ……………