Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Ихтиман, 03.09.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ИХТИМАН, ІII състав, в публично заседание на четвърти
август две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: СВЕТОЗАР Г.
при
секретаря Цветелина Велева, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 659/2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 59 и
следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба срещу наказателно
постановление №19-0274-001096/16.09.2019 г., издадено от началникa на РУ- Ихтиман, с което на А.Л.В.,
ЕГН **********, е наложено административно наказание "Глоба" в размер
на 500 лева и наказание "лишаване от право да управлява МПС" за срок
от 12 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
С жалбата се иска отмяна на
наказателното постановление, като се твърди, че при извършване на нарушението
жалбоподателят е бил в състояние на невменяемост, както и че от извършване на
нарушението до издаване на НП са изминали повече от 6 месеца.
В проведеното публично съдебно заседание
жалбоподателят се представлява от пълномощник, който поддържа жалбата и моли за
отмяна на наказателното постановление по изложените в нея съображения.
Въззиваемата страна не изпраща
представител в съдебно заседание, като в писмено становище моли жалбата да бъде
оставена без уважение.
Съдът, като обсъди доводите на страните
и събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
Жалбоподателят страдал от психично
заболяване- параноидна шизофрения, хроничен ход, обостряне, възбудно-
параноидно- халюцинаторен синдром.
На 08.02.2019 г., около 09,10 ч., в общ.
Ихтиман на път Общински №SFO3335
жалбоподателят управлявал л.а. „Рено Меган“, рег. №СА3764НТ, собственост на
София Вълова Адамова, като МПС не било регистрирано по надлежния ред- служебно
прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Последното било установено
при извършена проверка от служителите на РУ- Ихтиман, които съставили АУАН за
извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Материалите по
административнонаказателната преписка били изпратени на РП- Ихиман с оглед
наличие на данни за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 НК. С
постановление на прокурор при РП- Ихтиман от 10.09.2019 г. наказателното
производство било прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК. На основание
чл. 243, ал. 3 НПК прокурорът изпратил материалите по досъдебното производство
на Началник на РУ- Ихтиман с оглед преценка за осъществен състав на
административно нарушение.
След изпращане на материалите в РУ-
Ихтиман било издадено обжалваното наказателно постановление, с което на
жалбоподателя било наложено административно наказание "Глоба" в
размер на 500 лева и наказание "лишаване от право да управлява МПС"
за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Описаната фактическа обстановка съдът
прие за установена след анализа на събраните по делото писмени доказателства и гласни
доказателствени средства. Доказателственият материал е последователен и
безпротиворечив, поради което съдът му даде в. изцяло. Предвид горното по арг.
от противното от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, съдът счете, че не дължи
да излага по-детайлен доказателствен анализ.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
От доказателствата по делото по безспорен начин се установява, че управляваният от жалбоподателя автомобил е собственост на трето лице – София Вълова Адамова. Регистрацията на процесното МПС е била служебно прекратена на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, съгласно който „Служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство.“.
По делото липсват доказателства, че това обстоятелство-служебно прекратената регистрация на автомобила, е било известно на жалбоподателя, още повече, че последният не е собственик на автомобила. След като знанието на жалбоподателя- водач за служебно прекратената регистрация не се доказа по делото, то съдът приема, че същият не е знаел, че собственикът на автомобила не е подновил регистрацията на автомобила. Доказателства собственикът на автомобила да е уведомил жалбоподателя, че МПС-то не е регистрирано не са налице и съда няма как на базата на предположения да вмени вина на жалбоподателя нито в условията на пряк или евентуален умисъл, нито на непредпазливост. Липсват доказателства по друг начин жалбоподателят да е бил уведомен за служебната дерегистрация, поради което не може да се приеме, че деянието е извършено виновно. Изложеното безспорно обуславя липса на осъществено от субективна страна нарушение.
В подкрепа на горните изводи е и Решение № 774 от
7.06.2019 г. на АдмС - София област по к. а. н. д. № 409/2019 г., в което е
прието следното: „Не се установява хода на АНП, синът му, или самият
жалбоподател да са били уведомени за служебно прекратената регистрация на
автомобила по реда на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. Към момента на извършената
проверка, този автомобил е бил с регистрационни табели и валидни документи,
поради което не може да се приеме, че водачът (който дори не е негов
собственик) е могъл да знае, или да предполага за настъпилата служебна
дерегистрация. В този смисъл не може да се изведе еднозначен извод, че същия е
извършил деянието виновно по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗАНН. Ето защо не би
могло да се приеме, че вмененото му деяние представлява административно
нарушение“.
На следващо място с постановление от
10.09.2019г. на РП- Ихтиман е прекратено наказателното производство по пр. пр.
№270/2019г. по описа на РП- Ихтиман, ДП №131/2019г. по описа на РУ- Ихтиман. От
мотивите на горецитираното постановление и от
изготвената СПЕ по ДП №131/2019г. по описа на РУ- Ихтиман, което е
приложено по настоящото дело, се установява, че жалбоподателят не е могъл да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си по
време на процесното деяние. Според препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН, по
въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността,
формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на
общата част на НК, доколкото в този закон не се предвижда друго. Съгласно чл.
33, ал.1 от НК не е наказателно отговорно лицето, което действа в състояние на
невменяемост-когато поради продължително или краткотрайно разстройство на
съзнанието не е могъл да разбира свойството или значението на извършеното или
да ръководи постъпките си. Съгласно чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е
това деяние, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено
е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред. Следователно, за да бъде едно деяние квалифицирано като
административно нарушение следва да отговаря на изискванията на чл. 6 от ЗАНН.
В случая жалбоподателят се е намирал в състояние на невменяемост към момента на
извършване на деянието, за което е санкциониран по административен ред. Това
обстоятелство, на основание чл. 11, ал. 2 ЗАНН, вр. чл. 33, ал. 1 НК изключва
отговорността на нарушителя, тъй като субект на административнонаказателна
отговорност може да бъде само вменяемо лице. Следователно процесното деяние не
се явява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, тъй като не е
било извършено виновно от жалбоподателя.
За пълнота следва да се посочи, че е
неоснователно възражението за изтичане на шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. НП е издадено в сроковете по чл.34 от ЗАНН. Шестмесечният давностен срок
по чл.34, ал.3 ЗАНН започва да тече от момента на прекратяване на наказателното
производство. В случая НП е издадено в шестмесечен срок от тази дата – на
16.09.2019г.. Срокът по чл.34, ал.3 ЗАНН започва да тече от датата на
съставянето на АУАН, като следва да бъде посочено, че съгласно ТР №112/16.12.1982г.
по н.д. №96/82г. ОСНК възбуждането на наказателно преследване за деяние, което
в последствие се окаже, че не е престъпление, прекъсва давността по чл.34 от ЗАНН. Следователно докато е налице висящо наказателно производство давност не
тече. В процесния случай АУАН е съставен на 01.03.2019г., наказателното
производство е образувано на 19.07.2019г. и прекратено на 10.09.2019г., а НП е
издадено на 16.09.2019г., поради което законоустановеният шестмесечен срок не е
изтекъл в периода, през който е текла давността.
С оглед всичко гореизложено
наказателното постановление следва да бъде отменено. Така мотивиран и на
основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
наказателно постановление №19-0274-001096/16.09.2019 г., издадено от началникa на РУ- Ихтиман, с което на А.Л.В.,
ЕГН **********, е наложено административно наказание "Глоба" в размер
на 500 лева и наказание "лишаване от право да управлява МПС" за срок
от 12 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Административен съд – София област в 14-дневен срок
от съобщението до страните за неговото изготвяне.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: