№ 178
гр. София, 20.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иван Коев
Членове:Любомир Игнатов
Стефан Милев
като разгледа докладваното от Стефан Милев Въззивно наказателно дело от
частен характер № 20211100603447 по описа за 2021 година
Предмет на въззивна проверка по гл. ХХІ от НПК е постановената на 17.05.2021
г. присъда № 20118027 по н.ч.х.д. № 7464/20 г. на СРС (НО, 135 с.), оспорена в срока
по чл. 319, ал.1 НПК с жалба от адв. Р.Л. – защитник на подс. Н. Й. СТ. (ЕГН:
**********). С въпросния съдебен акт първата инстанция е признала С. за виновен в
извършено на 10.12.2019 г. престъпление по чл. 130, ал.1 НК (причинена на ч.т. С.С.З.
лека телесна повреда – неопасно за живота временно разстройство на здравето),
освободила го е от наказателна отговорност по чл. 78а, ал.1 НК (с налагане на
административна глоба от 1000 лв.) и го е осъдила за заплати разноските по делото
(300 лв.) и разходите за участвали повереник на частния тъжител (1500 лв.).
Жалбата, поддържана от адв. Л. в откритото заседание пред СГС, в което подс.
С. не се явява (въпреки редовното си призоваване), е с искане по чл. 336, ал.1, т.3 НПК
и с изложени в негова защита аргументи за недоказаност на обвинението. Твърди се, че
без основание първата инстанция е дала доверие на показанията на св. Л. (съпруга на
ч.т. З.), която (като очевидец) е описала подробно инкриминирания инцидент и в
същото време – произволно е била игнорирана версията на свидетелите А. и К. С.и
(съответно – съпруга и дъщеря на подс. С.), при условие, че и те са присъствали на
изследваните събития. Другото оплакване е срещу подхода на СРС да ползва като
улика срещу подсъдимия изготвения чрез телефона на ч.т. З. аудио-запис, който е
възпроизвел репликите на участниците във възникналия междусъседски конфликт,
защото създаването му било в нарушение на конституционната забрана по чл. 32, ал.2
КРБ и на процесуалните правила за събиране на доказателства.
И частният тъжител З., и неговият повереник (адв. П.) молят втората инстанция
да потвърди присъдата.
1
ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД намери, че следва да потвърди обжалваната присъда.
Залегналите в нея фактически, доказателствени и юридически изводи са правилни,
поради което липсват основания за инстанционната й отмяна или изменение.
Оспореният от жалбоподателя анализ на доказателствените материали на
практика сочи, че на първо място подсъдимият С. е несъгласен с начина, по който са
установени фактите по делото. Те, обаче, са били прецизно изследвани и внимателно
съпоставени, така че в тази насока няма причина втората инстанция да внася „нови
фактически положения“ (чл. 316 НПК). Обстоятелствата, включени в пределите на
обвинението (според описаното в тъжбата), са били потвърдени от разпитаните
свидетели, приетите експертизи и приложените писмени доказателства. Установено е,
че след 21.00 ч. на 10.12.2019 г. ч.т. З., който живеел в гр. София, ж.к. „****, изпратил
на мобилните телефони на своите съседи (подс. С. и съпругата му – А. С.а) писмено
съобщение с молба да намалят излизащия от жилището им (ап. № 16, на горния етаж)
силен шум, тъй като последният пречел на 3-годишното дете на З. да заспи. Реакция не
последвала, което мотивирало тъжителят да позвъни на вратата на подс. С. и да му
напомни, че според вътрешния правилник, след 21.00 ч. не се позволява вдигане на
шум. Започнал спор между двамата, в хода на който С. настоявал, че може да вдига
шум до 22.30 ч., след което проявил физическа агресия към З.: блъснал го във вратата
на асансьора, ударил го с юмрук по дясната скула, продължил с още няколко юмрука и
ритници по главата и тялото, довели като резултат до мекотъканни травми на лицето,
главата и гърдите; кръвонасядания в различни области - на кожата в теменната област
на главата; по част от кожата; вдясно по гръдния кош (над 5-то и 6-то ребро); както и
отток на долния клепач на дясното око и дясната скула. Чувайки част от скандала,
съпругата на ч.т. З. (св. Н. Л. – З.а) се качила незабавно по стълбите и видяла как С.
удря мъжа й, а на входа на апартамента на подсъдимия стояли неговата съпруга (А.
С.а) и дъщеря (К. С.а), които го молили да спре агресията си. Св. Л. застанала между
С. и З. и преустановила скандала. Същата вечер и на следващия ден ч.т. З. посетил
УМБАЛСМ „Пирогов“ и УМБАЛ „Александровска“, където му били извършени
прегледи, констатиращи травмите от побоя и му било издадено медицинско
удостоверение за освидетелстване. С постановление от 06.03.2020 г. Софийската
районна прокуратура отказала да образува наказателно производство по жалба на З. с
мотива, че деянието на С. покрива признаците единствено на престъпление от частен
характер. Това мотивирало пострадалият да подаде тъжба за случая до СРС.
Ако трябва да се обобщи, основното оплакване на въззивния жалбоподател е
срещу подхода на Районния съд да оцени приоритетно с доверие свидетелската версия
на Н. Л. (съпруга на ч.т. З. и очевидец на събитията) и да игнорира (като недостоверни)
показанията на А. и К. С.и (съпруга и дъщеря на подс. С.).
Възраженията, обаче, са неоснователни.
Първата инстанция не е оценила „на сляпо“ казаното от Л. (която на практика е
описала целия инцидент на проява на агресия), защото е съпоставила всички нейни
изявления с останалите (странични) доказателства по делото и – откривайки пълно
съответствие, обосновано е приела, че версията на тази свидетелка е правноподобна,
логична, добросъвестна, поради което може да бъде приета за достоверна. Това, от своя
страна, автоматично е придало на съобщените от нея (като очевидец) факти характер
на преки доказателства в наказателното производство, които са напълно достатъчни, за
да установят обстоятелствата на деянието (нанесените удари) и авторството (от страна
на подс. С.). Доверието на СРС не е било голословно, защото – на първо място –
заявеното от Л. кореспондира с приетите и прочетени при условията на чл. 283 НПК
2
писмени доказателства по делото (СМУ № 924/19 г. и медицинската документация от
изследванията в УМБАЛСМ „Пирогов“). Още при първоначалните прегледи на
пострадалия пациент З. е било изяснено, че установените по него травми напълно
съвпадат по механизъм на получаване с начина, по който той е съобщил. Аналогично е
било е заключението на в.л. Г. по изслушаната в съдебното следствие медицинска
експертиза. Контролни (с цел проверка) факти, потвърждаващи версията за този развой
на събитията, се съдържат и в показанията на св. К., който не само е разяснил, че е чул
(възприел) виковете от разразилия се “стълбищен“ скандал, но и няколко дни след
това е видял ч.т. З. с белези по лицето, за които последният споделил, че са му
причинени от ударите на подс. С..
И не на последно място – даденото от св. Л. описание на събитията изцяло
съвпада със съдържанието на аудио-записа, изготвен с телефона на ч.т. З., който е бил
предаден по делото и изследван чрез приетата СТЕ (с в.л. Т.Т.). Тук, основното
недоволство на защитата е, че Районният съд е приел и обсъдил „незаконно
доказателство“, събрано извън регламента на НПК, без знанието и съгласието на
записаното лице, но предявеното оплакване не се споделя от въззивната инстанция.
Доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат
предварително определена сила (чл. 14, ал.2 НПК), а изготвените от граждани
извъпроцесуални записи на интересуващите делото събития (чрез мобилен телефон,
видеокамера, микрофон или друго устройство) не съставляват доказателствени
средства, така че за тях да важи забраната по чл. 105, ал.2 НПК. Касае се за материали,
които на общо основание могат да бъдат третирани като веществени доказателства по
чл. 109 НПК (т.е. като „…предмети, ….. върху които има следи от престъплението“),
но във връзка с които следва да бъдат преценени стандартите за допустимост,
относимост и достоверност. НПК не съдържа ограничение на фактите, които в
наказателното производство могат да бъдат ползвани като доказателства, стига да няма
никакво съмнение, че те са свързани с предмета на делото, допринасят за неговото
изясняване и не са били манипулирани. Дори един запис (видео или аудио) да е
създаден без знание на конкретно лице, нарушението на чл. 32, ал.2 КРБ не отнема „по
дефиниция“ възможността за ползването му като доказателство, защото „…наличието
на елементите на законовото понятие по чл. 104 НПК не се влияе от неправомерността
на създаването на един предмет“ (С., Е., „Проблеми на доказването в наказателния
процес“, С., 2012 г., с. 108). Или - както ЕСПЧ е имал повод да отбележи –
нарушението на правото на лична неприкосновеност по чл. 8 ЕКПЧОС във връзка с
изготвянето на подобни записи не води при всички положения до несправедливост на
съдебния процес, в който те са били използвани по смисъла на чл. 6 от същата
Конвенция (вж. Решенията по делата „Шенк срещу Швейцария“ и „Кан“ срещу
Обединеното кралство). Когато достоверността на съдържанието на записа е била
процесуално потвърдена (а това по настоящото дело е сторено от в.л. Т.); когато на
подсъдимия е била осигурена възможност да я оспори пред съда (т.е. да се
конфронтира с нея); когато възпроизведената (записаната) информация съвпада с
останалите доказателства (с казаното от свидетелите и отразеното в медицинските
документи) и не е била единствената улика, ползвана за осъждане на лицето - тогава
следва да се приеме, че гаранциите за справедливост на процеса са били спазени. В
процесния случай предаденият от ч.т. З. запис не изгражда, а допълва пъзела от
отделните факти, свързани с изследваното деяние, и създаването му не е преследвало
за цел умишлената провокация към престъпление. Така, че Районният съд не е имал
повод да обявява въпросните данни за неизползваеми в наказателното производство.
Всичко казано дотук резонно е дало основание на първата инстанция да остави
3
без доверие свидетелските разкази на А. и К. С.и и водещият мотив за това не е
роднинството им с подсъдимия, а несъответствието на казаното от тях с останалите
обективни доказателства по делото. Така например, версията им, че подс. С. не е удрял
ч.т. З., а последният сам паднал и така получил травмите, не съвпада нито с
констатациите на съдебния медик, освидетелствал пострадалия, нито със заключението
на приетата медицинска експертиза относно механизма на нараняването. Нещо повече,
твърденията на двете свидетелски (че тъжителят се опитал принудително да влезе в
апартамента на подс. С., при което – като защитна реакция - бил изблъскан от него),
макар и да насочват към тезата за евентуална приложимост на неизбежната отбрана
(чл. 12 НК), не кореспондират не само с останалите факти, но и с житейската логика на
събитията. От изпратеното до подс. С. текстово телефонно съобщение, чиито
наличност и достоверност също са били потвърдени посредством СТЕ, става ясно, че
причината частният тъжител да позвъни на вратата на апартамента на С. е била
единствено несъгласието му с вдигания шум. А това изключва вероятността З. да е
имал друг (неясен по делото) мотив да желае да влезе в чуждото жилище. Целта му
определено не е била тази, защото в случая пострадалият е бил воден единствено от
интереса си не какво има в апартамента на съседа му, а как излизащият оттам вечерен
шум да бъде преустановен.
В обобщение, оплакванията за неправилна интерпретация на доказателствата и
за съществени процесуални нарушения на реда за тяхното събиране СГС прие за
неоснователни.
Софийският районен съд правилно е отговорил и на въпросите по чл. 301, ал.1,
т.2 НПК, защото при обосновано установена фактическа обстановка е квалифицирал
законосъобразно поведението на подс. Н. Й. СТ. като умишлено причинена на частния
тъжител лека телесна повреда (мекотъканни травми на лицето, главата и гърдите;
кръвонасядания в различни области - на кожата в теменната област на главата; по част
от кожата; вдясно по гръдния кош -над 5-то и 6-то ребро; както и отток на долния
клепач на дясното око и дясната скула), изразяваща се във „временно разстройство на
здравето, неопасно за живота“ – чл. 130, ал.1 НК. Описаните травми се явяват пряк
(съставомерен) резултат от деянието на подсъдимия, защото те не биха настъпили, ако
С. не беше предприел поредица от удари по главата и тялото на ч.т. З.. Поведението на
последния, пък, не може да се оцени като „непосредствено противоправно нападение“
по смисъла на чл. 12, ал.1 НК, тъй като по делото останаха недоказани твърденията за
негови опити да влезе чрез сила в жилището на подсъдимия. Следователно, деянието
на С. към частния тъжител не съставлява акт на защита в контекста на неизбежната
отбрана.
Законосъобразно Районният съд е освободил подс. С. от наказателна
отговорност, защото съдебното му минало, липсата на причинени с деянието
имуществени вреди и принципната наказуемост на извършеното престъпление по чл.
130, ал.1 НК са позволявали приложението на чл. 78а, ал.1 НК. Наложеното
административно наказание „глоба“ е в минимално дължимия размер от 1000 лв.,
поради което не съществува възможност за неговото допълнително занижаване.
Липсата на „съответна жалба“ от частния тъжител и забраната за „reformatio in peius“
(чл. 337, ал.2, т.1 НПК) правят безпредметно въззивният съд да обсъжда налага ли се
санкцията да бъде завишавана.
Признаването на подсъдимия за виновен е предпоставило и начина, по който е
бил разрешен въпросът за възлагането на разноските в негова тежест (чл. 189, ал.3
НПК). Що се отнася до претендираните от частния тъжител разноски пред въззивната
4
инстанция, произнасянето по този въпрос към настоящия момент би било
преждевременно, тъй като СГС констатира противоречие между заявената за
изплащане сума (900 лв., като възнаграждение за участието на повереника) и
уговорената в договора за правна помощ (450 лв.). Ето защо, след архивиране на делото
в първата инстанция, частният тъжител следва да отправи искането си по реда на чл.
306, ал.1, т.4 НПК, но въз основа на надлежни документи, еднопосочно
удостоверяващи каква сума е била уговорена и каква – реално разплатена за оказаната
му правна помощ.
Всичко изложено дотук сочи, че единственият законосъобразен завършек на
делото е обжалваната присъда да бъде потвърдена, поради което - и на основание
чл.338 НПК, СГС, НО, ІІ въззивен състав:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 20118027/17.05.2021 г. по н.ч.х.д. № 7464/20 г. на
СРС (НО, 135 с.).
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5