Р
Е Ш Е Н И Е
№.260481, 31.12.2021г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски окръжен съд,
Гражданска колегия ХХІІ-ри
гр. състав
На двадесет и първи декември две хиляди двадесет и първа година
в публично заседание в следния
състав: Председател: Пенка Стоева
Секретар:Валентина
Василева
като разгледа докладваното от председателя Пенка
Стоева
търговско дело №551 по описа за две хиляди и деветнадесета година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Иск по чл.432,ал.1 от КЗ.
С исковата молба, П.Д.П., ЕГН **********,***, *, адв.М.,
моли да бъде осъден ответника ЗАД „Армеец“, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в гр.София, район Средец, ул.“Стефан Караджа“№2, да му заплати по
***„М. и Д.“, ЕИК ***, обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60000лв.,
ведно със законна лихва от ***, които е претърпял вследствие на птп от ***,
състояло се в ***, на кръстовището на *** и ***, където, като пешеходец, бил
блъснат от л.а. Ситроен с рег.№***, управляван от К.П.К., за който автомобил,
рискът гражданска отговорност е застрахован при ответника с полица ***, валидна до
03.05.19г., тъй като изпратил до ответника покана за заплащане на обезщетение,
по която била образувана преписка №10018100101119Н, но с писмо
изх.№1019-КЗ-68/08.01.19г. ответникът отказал да му заплати обезщетение, като
преди това му изискал допълнително документи, независимо, че тези, които бил
представил с поканата за плащане, били достатъчни за определяне на размера на
застрахователното обезщетение.
В срока по чл.367,ал.1 от ГПК ответникът е
изпратил по пощата отговор на исковата молба, заведен с вх.№25110/22.02.19г.
/виж съобщението на л.20 и отговора на л.21-л.23/, с който е взел становище, че
искът е допустим, но го е оспорил както по основание, така и по размер,
оспорвайки наличието на всички предпоставки, при които би могла да се ангажира
отговорността на застрахованото при него лице, а оттам- и на неговата
функционална отговорност. Изрично заявява, че не оспорва наличието на валидна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена между него и
водача на л.а. „Ситроен С3“, с рег.№*** К.П.К. за периода 04.05.18г.-03.05.19г.
Повдига възражение за прекомерност на търсеното обезщетение, с оглед принципа
на справедливост, тъй като не отговаря на обичайно присъждания от съдилищата
такъв за събития от 2018г. Повдига и възражение за съпричиняване на вредите от
пострадалия ищец в значителната степен от 90%, основано на твърденията, че е
пресичал пътното платно на място, непригодено за целта, без наличие на
пешеходна пътека и в нарушение на задълженията, вменени на пешеходците от
чл.113 и чл.114 от ЗДвП, като е бил във видимо нетрезво състояние и не е
съобразил правилно пътната обстановка, и макар да е имал обективна възможност
да възприеме приближаващия се автомобил и да предотврати птп, не е съобразил
пресичането си с неговата отдалеченост и скорост, и по този начин е допринесъл
за състояването на птп.
В срока по чл.372,ал.1 от ГПК ищецът е подал
допълнителна искова молба с вх.№27276/17.09.19г. /виж съобщението на л.27 и
допълнителната искова молба на л.28/, с която поддържа исковата си молба и
повдигнатите с нея искания и оспорва възражението на ответника за съпричиняване
на птп от него.
В срока по чл.373,ал.1 от ГПК, ответникът е
изпратил по пощата допълнителен отговор на исковата молба, заведен с
вх.№29802/11.10.19г. /виж съобщението на л.31 и допълнителен отговор на
л.32-л.34/, с който е заявил, че поддържа изцяло становището си, взето с
отговора на исковата молба, включително повдигнатите с него възражения, като
счита за неоснователно оспорването на ищеца на възражението за съпричиняване на
птп от негова страна.
В хода на процеса, на ***, П.П. е починал, поради
което, с определение в с.з. от 04.02.20г. е заличен като страна, а на негово
място, като ищци са конституирани наследниците му К.Г.П.-съпруга, ЕГН **********
и Е.П.Д.- дъщеря ЕГН **********, със същия съдебен адресат по делото /виж молба
вх.№2570/24.01.20г. с приложенията и на л.72-л.76 и протокола от с.з. на
04.02.20г. на л.77-л.79/.
Така конституираните нови ищци пледират по
същество за уважаване на иска, като им се присъдят равни части от претендираното
от наследодателя им обезщетение, ведно със законната лихва и разноските в
производство по списъка, представен в с.з. от 21.12.21г. /л.316/. Развиват съображения с писмени бележки вх.№286576/29.12.21г.
Ответникът пледира за
отхвърляне на иска, евентуално- за уважаването му до размер, който е справедлив
и намален с оглед наличното съпричиняване на вредите от страна на наследодателя
на ищците, и за присъждане на разноски по списъка, представен в с.з. от 21.12.21г.
/л.318/. Развива съображения и с писмени бележки вх.№286533/29.12.21г. Повдига
възражение за прекомерност на претендираното от противната страна адвокатско
възнаграждение в случай, че превишава минималния размер, определен с
Нар.№1/04г.
Съдът, като взе предвид твърденията на страните,
повдигнатите от ответника оспорвания и възражения, и събраните по делото
доказателства, намери, че:
Предявените искове са допустими.
Разгледани по същество, същите са основателни, а
не неоснователни, както пледира ответникът, но следва да бъдат уважени частично
- до размер от по 2500лв. за всяка от двете ищци, а за разликата до
претендираните от всяка една от тях по 30000лв. да се отхвърлят, тъй като
справедливо за обезщетяване на неимуществените вреди, претърпени преживе по
пострадалия, е обезщетение от 10000лв.- т.е., като претендираното такова от
60000лв. е наистина прекомерно, както ответникът е възразил, и след като намали
същото с 50% на основание чл.51,ал.2 от ЗЗД, до размер на 5000лв., заради равен
принос на пострадалия за състояване на птп, макар ищците да пледират, че
съпричиняване от страна на пострадалия не е доказано в процеса, но не и като
счита, че съпричиняването е в размер на 90% или 99%, както пледира ответникът.
Законна лихва върху обезщетенията, които ще се
присъдят на ищците, се следва от 18.10.18г.- датата на постъпване на
застрахователната претенция на пострадалия пред ответника, а не от ***, както
ищците претендират, като искането им за периода ***-17.10.18г. ще се остави без
уважение,
воден от следните съображения:
І.По допустимостта.
Предявените искове са допустими.
Наследодателят на ищците е спазил изискването на
чл.498, ал.3 от КЗ, преди отнасяне на спора пред
съд, да отправи претенцията си до застрахователя, където, изпратена по пощата,
тя е получена на 18.10.18г. /виж молбата на л.16 и известието за доставяне 17/,
а след като с писмо, изпратено от ответника до ищеца на 08.01.19г., той е уведомил
ищеца във връзка с претенцията му, че все още не е представил всички документи,
изискани от него с писмо изх.№Л-7906/02.11.18г., то не е налице основание към
този момент да му се изплати застрахователно обезщетение / виж писмото на л.18/
и след изтичане към датата на завеждане на делото на тримесечния срок по
чл.496,ал.1 от КЗ, е предявил иска си пред съда на 02.07.19г.
Обстоятелствата, на които искът е основан- че наследодателят
на ищците е претърпял и търпи и към датата на исковата молба неимуществени
вреди от телесните увреждания, причинени му при птп, състояло се на територията
на страната, при управление на мпс, рискът задължителна гражданска отговорност
на автомобилистите на което е бил застрахован към датата на птп при ответника,
попадат в хипотезата на чл.432,ал.1 от КЗ, която дава право на увреденото лице,
включително пострадалото по смисъла на чл.478,ал.1 от КЗ, да предяви пряк иск
срещу застрахователя за изплащане на обезщетение за вредите, причинени му от
застраховано по смисъла на чл.477,ал.2 от КЗ лице, за които то носи отговорност
по българското законодателство.
Касае се до парично
вземане, което след смъртта на пострадалия е останало в патримониума на
наследниците му, конституирани като негови правоприемници в процеса.
ІІ.По основателността.
1.В с.з. от 03.12.19г.
съдът е приел като окончателен доклад по делото проекта, съобщен на страните с
Определение №2151/14.10.19г., с който са очертани релевантните за спора факти и
е разпределена между страните тежестта за установяването на онези от тях, които
са спорни и нуждаещи се от доказване в процеса, както и за установяване на
повдигнатите от ответника възражения /виж: протокола от с.з. на 63-л.65;
Определение №2151 на л.36-л.38/.
2.По спорните между
страните факти, нуждаещи се от доказване в процеса, със събраните доказателства
се установи, както следва:
2.1.На ***, около 19.35ч., в ***, на кръстовището
на ул.“ ***, се е състояло птп, с участието на ппс Ситроен С3, управлявано от
водача К.П.К., с валидна към тази дата и за периода 04.05.18г.-03.05.19г.
задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите при
ответното ЗАД „Армеец“ , по полица ***, при което е пострадал П.Д.П., участник в
движението, в качеството му на пешеходец /виж : констативен протокол за птп с
пострадали лица на л.7; показанията на св.К. в с.з. от 04.02.20г. на
л.78лице-л.79гръб/.
За състоялото се птп, по данни в исковата молба, е
било образувано ДП №99/2018г. по описа на ПП Пловдив, сектор разследване на
престъпленията по транспорта, неприключено до приключване на настоящото производство.
2.2.За изясняване механизма на състоялото се птп и
установяване възражението на ответника за значително по степен съпричиняване на
птп от ищеца, са изслушани показанията на водача на ппс -св.К. и е прието
заключение на допусната на ответника комплексна съдебно- медцинска и
авто-техническа експертиза, съгласно които:
2.2.1. Птп се е състояло
вечерта около 7ч., когато тъкмо се стъмвало и валял силен дъжд и чистачките на
автомобила са работели на усилен ход, като автомобилът се е движел със запалени
фарове на втора предавка и с ниска скорост, тъй като е имало колона от
автомобили, които са се изтегляли последователно след червен светофар от зоната
на кръстовището на бул.“ ***, в зоната на кръстовището на бул.“***“ и
следващата пряка след бул.“***“, което не е регулирано със светофарна уредба,
при сериозен трафик и в посоката на движение на автомобила, управляван от св.К.,
и в насрещното за него движение, организирано в две ленти- по една за всяка от
двете посоки. В един момент св.К. възприел с периферното си зрение някаква
сянка и заедно с това чул лек удар в лявата предна част на колата, между
вратата, до която е седалката на шофьора, и предния ляв фар, след което веднага
набил спирачки и слезнал от автомобила. Пешеходецът се появил отляво на св.К.,
внезапно, измежду колоната коли в насрещната пътна лента, на място, на което
нямало пешеходна пътека. След като слезнал от автомобила, св.К. видял
пешеходеца- възрастен мъж в тъмни дрехи, леко отляво и отпред на колата, съвсем
близо до автомобила, около човешки ръст. По него нямало кръв /виж показанията
на св.К. на л.78лице-л.79гръб/.
2.2.2. В с.з. от 13.04.21г. са приети заключения
вх.№№267234/01.03.21г. /л.142-л.224/ и 267879/05.03.21г. /л.225-л.244/ на допуснатата
по делото комплексна СМАТЕ, като първото от тези заключения е отговорило на
въпросите относно механизма на птп и по въпроси от 1-7 включително отговорите,
съдържащи се във второто заключение, се преповтарят с тези в основното такова,
а второто е имало за цел да отговори само на някои въпроси, които са били
поставени, но не са намерили отговор с първото заключение, а това са тези по
т.8 до т.10.3 включително от второто заключение, имащи отношение основно към
претърпените от пострадалия телесни увреждания и данните за
оздравителния/възстановителния период от тях. Поради това, когато обсъжда
по-долу въпросите, свързани с механизма на птп, съдът съобразява заключението
от 01.03.21г.
И така, заключението от 01.03.21г. по въпроса за механизма
на птп е изготвено в две основни хипотези - според настъпване на удара в
мястото, посочено от пешеходеца в протокол за оглед от ***, и според настъпване
на удара в мястото, посочено от водача на автомобила в същия протокол за оглед
и според разположението на автомобила, посочено от водача и свидетели,
разпитани в ДП, отразено в протокола за извършен следствен експеримент от
09.10.20г., тъй като като данните, посочени от пострадалия и тези, посочени от
водача, си противоречат, и като в тези две основни хипотези са изследвани различни
подхипотези, свързани с възможната скорост на движение на пешеходец от мъжки
пол на възраст над 70 години /бавен ход, спокоен ход, бърз ход, спокойно
бягане, бързо бягане/ и начина на движение на автомобила преди удара
/равномерно и равнозакъснително/, тъй че траекториите на двете движещи се тела-
автомобил и пешеходец да се пресекат и да се стигне до конфликтната точна на
сблъсъка им, доколкото местопроизшествието не е било запазено преди огледа, на
място не са намерени следи от автомобилни гуми и не са налични конкретни данни
относно габаритите и скоростите на останалите участващи в движението към
момента на птп превозни средства, и наистина, както ответникът изтъква в
писмената си защита, вещите лица не са дали категорични отговори на част от
поставените въпроси, а са говорили за различни вероятности, но като така
дадените от тях отговори са обусловени именно от наличните противоречиви или
липсващи данни, въз основа които е изготвено заключението, поради което съдът го
намира не за необосновано, както ответникът го е оспорил още при приемането им,
а за обосновано и даващо отговор на поставените от страните въпроси и изцяло го
цени.
Съгласно приетото заключение:
Птп се е състояло на хоризонтален, равен и прав
участък от пътя, в зоната на кръстовището между ул.“ ***, като пътните платна и
на двете улици са съставени от тротоар и са с по едно платно за движение, в
зоната на кръстовището няма пешеходна пътека, светофар, подлез и/или надлез, а
в близост до кръстовището са се намирали пътни знаци, подробно описани по т.7
от заключението, никой от които не препятства преминаването на пешеходци,
доколкото знаците са изследвани в търсене отговор на въпроса имало ли е към
датата на птп поставени знаци и/или ограничителни съоръжения, препятстващи
преминаването на пешеходци, а от снимковия материал, използван като пренесен от
кориците на ДП е видно, че няма мантинела разделяща двете пътни платна, която
би могла да препятства движението на пешеходците и преминаването им от едното в
другото платно за движение в зоната на кръстовището, като същият отразява
ситуацията към момента на настъпване на птп /виж: заключението по в.3 на
л.217-л.218 и по в. 6 и в.7 на 222-л.224,; снимките на л.157 и л.158; отговор
на в.л. С. на л.249гръб/.
ПТП се е състояло при намалена видимост /при
движение през нощта/, на изкуствена светлина от улични лампи, на мокра пътна
настилка, поради валеж от дъжд, като до извършване на огледа,
местопроизшествието не е било запазено и върху платното за движение в мястото
на произшествието няма намерени следи от гуми /виж в.3 на л.217-218/.
Автомобилът, управляван от К.К., който се е движел
в посока от юг на север по платното за движение на ***, е ударил пешеходеца П.П.
в момент, в който последният е пресичал платното за движение от запад на изток,
отляво надясно пред автомобила, като ударът е настъпил в предната част на
автомобила и пешеходеца, след което пешеходецът е паднал на пътното платно /виж
т.3 на л.217-л.218/.
За разлика от тезата, застъпена от ответника с
писмената му защита, че в случая неизяснени са останали елементите на
осъществяване на фактическия състав на непозволеното увреждане от водача на
застрахованото при него ппс, тъй като със заключенията не е установен начина на
придвижване на пострадалия пешеходец- откъде, в каква посока и с какъв ход е
навлязъл върху платното за движение и е предприел пресичането му, нито момента,
от който водачът на мпс е имал техническа възможност за пръв път да възприеме
пешеходеца като опасност в движението, съдът счита, че поставените от страните
въпроси относно основните обстоятелства за състояване на птп и поведението на
водача и на пешеходеца при същото, които са релевантни за достигане на изводи
относно наличие на предпоставки за ангажиране на отговорността на водача към
пешеходеца по българското право и за преценка приноса на пострадалия към
състояване на птп, са получили отговори с приетото по делото заключение, като:
Макар да са изготвили заключението си в двете вече
описани по-горе основни хипотези, при съпоставка на всички ползвани източници
на информация, въз основа които е изготвено заключението им, вещите лица са
стигнали до обоснования извод, че най-вероятното място на удара между
пострадалия и автомобила, застрахован при ответника, е това по хипотезата,
съобщена от водача на автомобила, при отчетеното на л.180 противоречие между
показанията на водача, дадени по настоящото дело, в качеството му на свидетел,
и посоченото от него при следствения експеримент, като е ценено последното,
доколкото е било подкрепено и от показанията на двама незаинтересовани
свидетели- П. и Д.- т.е. на платното за движение, в конфликтна точка, находяща
се по дължина на около 1.30м южно от шахтата, приета за ориентир, и по широчина
на около 0.75м. източно от същата шахта /виж този извод по в.1 от заключението на
л.215-л.216/.
При така приетата хипотеза относно мястото на
удара, съответно на онова, което се отнася до същата хипотеза по останалите
въпроси, пешеходецът е изминал по платното за движение път, равен на общо около
7.18м., от които 4.92м. - дистанция между началната и междинна точка от
траекторията на неговото движение, посочени от св.П. по досъдебното
производство и закрепени в протокола за следствен експеримент от 09.10.20г., като
това движение е осъществено почти диагонално в кръстовището от запад на изток,
някъде почти до средата му, преди пешеходецът да промени посоката си на
движение и да се запъти от северозапад на североизток, а 2.26м. – дистанция от
междинната точка по траекторията на движение на пострадалия, посочена от св.П.
при следствения експеримент, и мястото на удара, посочено от водача /виж
скиците на л.177 и на л.180/, като при тези данни е извършено изчислението, че скоростта
на движение на автомобила в момента на удара е била до 10.38км/ч. /виж л.178,
както и в.2 на л.216-л.217/.
Установено е още, отново в различни варианти, тъй
като липсват конкретни данни за скоростта и начина на движение на автомобила
преди момента на удара, че :
При равномерно движение на автомобила преди
момента на удара, опасната зона е била 4.23м, а времето за изминаването и
1.73сек, тъй че при всяка скорост на движение на пешеходеца измежду онези,
заложени в таблицата на л.178, водачът е имал техническата възможност да спре
преди мястото на удара, но ударът е настъпил, тъй като е действал със
закъснение на навлизането на пешеходеца на платното за движение /виж
л.178-л.179/;
При закъснително движение на автомобила преди
момента на удара, в границите на изследвани възможни скорости на движение от
5км/ч до 50км./ч, е дадено също заключението, че водачът е имал техническата
възможност да спре преди мястото на удара, ако беше започнал да реагира или се
бе съобразил с възможността за навлизане на пешеходец на платното за движение в
конкретната пътноклиматична обстановка, освен при скорост на автомобила равна
или по-висока от 45км/ч и при вариант бързо бягане на пешеходеца, като
последните съдът счита за изключени в конкретния случай, при установаната средна
степен на алкохолно опиянение и възрастта на пострадалия, както и показанията
на св.К. за интензивността на движение и оформилата се колона от коли, при
които е осъществявал движението си на втора предавка, след спиране на
предходния светофар и изтегляне на ппс от него, непосредствено преди състояване
на птп, които показания няма причина да не цени, тъй като не са отречени от
останалите събрани по делото доказателства /виж л.179-л.195 и в.5 на л.218-л.222/.
Поради липсата на конкретни данни за останалите
участващи в движението към момента на птп ппс в двете посоки /в двете ленти за
движение/, за техните габарити и скорост на движение, не е установен с приетото
заключение първоначалния момент, от който водачът е имал възможност да
възприеме пешеходеца, но въпреки това е потвърден извода, че за да се стигне до
сблъсъка, водачът или е реагирал със закъснение на появата на пешеходеца, от
гледна точка на една предвидима за него опасност в движението при осъществяване
на същото в градска среда, или не е избрал скорост на движение, съобразена с
конкретната пътно- климатична обстановка /нощем, на мокра настилка от дъжд, при
интензивен трафик в двете посоки /виж л.209-л.211 и в.5 на л.218-л.222/.
При горните данни, има основание изтъкнатото с
писмената защита на ищците, щото независимо от множеството изследвани с
приетото заключение варианти и хипотези, със заключението е установено, че
водачът на мпс е имал техническата възможност да спре преди момента на удара,
ако беше съобразил конкретната пътната обстановка, но не е сторил това, тъй
като реакцията му е била забавена.
Съдът не се намира за необходимо в случая да се
спира на :
Изследваната за всеобхватност с приетото по делото
заключение възможност - при осъществявано от пешеходеца движение по най-късата
траектория от навлизане на платното за движение до мястото на удара, защото, за
разлика от траекторията, очертана въз основа началната и междинна точка,
посочени при извършения следствен експеримент по ДП от св.П. и промяната в
посоката на движение от междинната точка до мястото на удара, които се
разгледаха по-горе, за извършвано от пешеходеца преди момента на удара движение
по най-късата възможна траектория няма събрани никакви данни, тъй че тази
възможност е изцяло хипотетична и без отношение към конкретния случай, макар и
с нея да е даден също отговор относно налична за водача техническа възможност
да спре мпс преди мястото на удара, освен при движение със скорост равна или
по-висока от 35км/ч и при вариант бэързо бягане нна пешеходеца /виж
л.195-л.209/.
На изследваната със заключението техническа
възможност за разминаване с пешеходеца чрез зададена от водача траектория на
движение на автомобила най-вдясно по платното за движение, в който случай
сблъсък не би настъпил, тъй като сблъсъкът е факт и този вариант е изцяло
хипотетичен /л.211-л.213/.
Що се касае до възможността имал ли е възможност
пострадалият да възприеме автомобила и обстановката на пътното платно и да
избегне удара, на същия е даден отговора, че възможността за възприятие от
страна на пострадалия към обстановката на пътното платно е силно субективна и
зависи от множество фактори- дали има нормално зрение или не, психоемоционално
състояние в момента, дали при навлизането му на платното за движение по него са
се движили моторни превозни средства и каква е била тяхната скорост, посока и
габарити, дали те са съставлявали опасност за неговото движение, поради което
вниманието им да бъде насочено към тях и дали е имало други ппс, преминаващи
между пешеходеца и автомобила, застрахован при ответника, поради което категоричен
отговор не може да се даде, но ако се изключат неизвестните обстоятелства, то
тогава пешеходецът е можел да възприеме автомобила /виж в.4 на л.218 и отговора
на в.л.Б. на л.250гръб/, като наличието на алкохол в кръвта на пешеходеца с
концентрация 1.96промила, отговарящо на средна степен на алкохолно опиянение,
по принцип нарушава възприятията и забавя силно мисловната дейност, движенията
и рефлексите, макар индивидуалното въздействие на алкохола да зависи от много
фактори, като например редовната употреба, количеството поет алкохол и др. /виж
отговор на в.л.Б. на л.251гръб/.
2.3.Пострадалият пешеходец П.П. е бил извозен от
мястото на птп с екип на ЦСМП, по повикване от 19.37ч., до УМБАЛ „Св.Георги“,
като в съставения за обслужването му фиш е посочено, че се касае до пациент във
видимо нетрезво състояние, със силен алкохолен дъх, задоволително общо
състояние, с видимо скъсен десен крак спрямо левия и ограничена подвижност на
тазобедренна и коленна става /виж фиша на л.5/.
Данните за задоволително общо състояние на
пешеходеца, както и за силната миризма на алкохол, която лъха от него, са
потвърдени от св.К., който е заявил, че
след сблъсъка, той и братовчед му подхванали човека и му помогнали да се
премести от платното, като той ходел на собствен ход, като го завели до един
навес, а освен за доста силна миризма на алкохол от него е посочил още, че
човекът е бил леко неадекватен, защото, когато го попитала как се казва, той не
отговорил веднага, усмихнал се широко, засмял се, а после казал адреса си /виж
тези показания на св.К. на л.78гръб/.
2.4.В УМБАЛ „Св.Георги“, на ***, съответно в
20.57ч. и 21.39ч. са извършени две рентгенографии- на бял дроб и на дясна
колянна става, като при първата са намерени суспектни данни за фрактура на 9-то
ребро вдясно по задната аксиларна линия, и макар диагнозата да касае
съмненителни данни /суспектни данни/ за счупване на девето ребро, тя не е
впоследствие отхвърлена, а за дясната колянна става е установена фрактура на
латералното тибиално платно и фрактура на проксимална фибула /счупване в горния
край на десните голямо и малко пищялни кости- виж л.162; счупване външното плато на голямопищялната
кост. Фрактура на горната част на малкия пищял- виж на л.243/, каквито са уврежданията,
твърдени от ищеца като понесени при претърпяното птп /виж: исковата молба в
частта на л.2, насочванията и резултатите от тези изследвания на л.6 и на л.8-
и за двете- лице и гръб, отговора на в.л. Б. на л.251лице относно счупването на
9-то ребро вдясно/.
При вече приетия в предходния пункт от това
решение като установен механизъм на птп, видът на телесните увреди, посочени в
първия абзац от този пункт на решението, както и тяхното установяване незабавно
след извозването на пострадалия от мястото на птп, дава възможност да се счете,
че същите са причинени на ищеца именно при състоялото се на ***птп /т.9 от
заключението от 05.03.21г. на л.243/, като с отговора, даден от в.л. Б. в с.з.,
е отречена възможността същите травматични увреди да се претърпят в случай, че
пешеходецът се блъсне сам в спряло мпс, а получаването им е възможно, ако
автомобилът блъсне с лявата си предна част пешеходеца в неговата странична
дясна част, докато е в движение, както и св.К. е описал да се е състоял сблъсъка
му с пешеходеца, като пълният прочит на показанията му не дава възможност да се
счита, че е сочил, щото пешеходецът се е блъснал сам в колата, докато тя не е
била в движение, както явно е възприета откъслечно една част от показанията му,
тъй че да се постави от ищеца за изясняване и този въпрос /виж отговора на в.л.
Б. на л.248гръб и показанията на св.К. на л.78-л.79/.
По отношение на телесните увреждания, различни от
вече описаните в предходния абзац, и конкретно- повърхностна травма на корема,
долната част на гърба и таза с неуточнена локализация, счупване на израстъците
на бедрената кост, петрохантерно счупване на дясната бедрена кост, сочени с
приетите по делото две заключения, като понесени от птп, претърпяно от П.П.
/виж по в.8 от заключението от 05.03.21г. на л.242-л.243 и на л.162 от
заключението от 01.03.21г./, съдът не цени приетите заключения, защото данните
за тези увреждания са черпени от медицинска документация, каквато липсва приложена
в кориците на делото и конкретно: лист за преглед на пациент ***, медицинска
бележка ***, медицинска бележка ***/виж в заключенията съответно л.152-л.153 и
л.229-л.230/, като видно от описа на доказателства в исковата молба, извън
епикризата от отделението по лъчетерапия при КОЦ-Пловдив ЕООД, ищецът е
приложил единствено резултати от образно –диагностични изследвания –
рентгенографии на дясна колянна става с №2809538 и на бял дроб с №2809511,
които са на л.6 и л.8 от делото, и като никога и сам не е твърдял понасяне на
уврежданията, сочени с приетите заключения, извлечени от описаните в
заключенията медицински документи, различни от тези на л.6 и л.8 от делото.
2.5. Съгласно показанията на св.Д., зет на
пострадалия П.П., след гипсиране в болницата на счупения крак, П.П. бил
предаден на грижите на близките му, като свидетелят е придружил пострадалия
свой свекър до болницата, карайки след линейката. Непосредствено след птп,
свекър му бил адекватен, но силно уплашен. Пострадалият П. останал 4мес. в
гипс, като през това време не можел да става, бил на легло, вършел всички нужди
в леглото-на памперс, също в леглото го хранели. След сваляне на гипса,
трябвало да се прави раздвижване поне 2-3месеца, да се ходи на физиотерапия, но
човекът развил рак, може би от стреса, и оттам тръгнали по други болници, тъй
че П. така и не успял да се стабилизира, и към декември *г. все още
придвижването му ставало с инвалидна количка и не можел да ходи сам, а
физиологичните му нужди били обслужвани на закупен тоалетен стол, на който
сядал с подпомагане, а също, за да стане или седне, трябвало да има някой,
който да го придържа. Освен това, П. имал непрекъснато болки, постоянно охкал и
плачел. Изпитвал огромно неудобство, че е зависим от чужди грижи, че трябва да
му гледат срамотиите, и това, заедно с неотшумяващите болки, го водело
психически до ръба на нервност и на кризи / виж показанията на св.Д. на
л.64лице-л.65лице/.
Съгласно приетото по делото заключение от
05.03.21г. и отговорите, дадени при приемането му в с.з., продължителността на
оздравителния процес от претърпените счупвания на долния крайник, при обичаен
ход на същите и без настъпване на усложнения, данни за каквито в случая
липсват, е 2-3 месеца, в което време се включва както периода на имобилизация,
който при счупване от такова естество е около 45 дни, така и периода на
раздвижване, като неписано правило е, че колкото трае периодът на имобилизация,
горе-долу толкова трае и периодът за раздвижване на крайника, който е бил
обездвижен, като показателна относно времето на имобилизацията не може да бъде
преценката на пациента дали ще продължи да носи поставения му гипс, нито това,
че е продължил да го носи повече от обичайното време, означава, че това е
трябвало да стане така, а като се зачитат установените за целта от медицината
практики за подобни случаи /виж т.10.1-т.10.3 на л.243-л.244 и отговорите на
в.л. Б. на л.248гръб-л.249лице/.
С оглед заключението и посочения в него обичаен
срок за имобилизация, който е в противоречие на посоченото от св.Д. време на
същата, както и предвид евентуалната заинтересуваност на този свидетел от
изхода на спора, съдът цени не неговите показания относно времето, в което
пострадалият е останал в гипс /4 месеца/, а обичайното време за имобилизация на
счупвания от този род от около 45 дни, съгласно приетото по делото заключение и
отговорите към същото, дадени от вещото лице Б. в с.з., при което счита, че нямат
опора в съвкупния прочит на събрания доказателствен материал съображенията,
развити от ищците с писмената им защита, относно продължителността на търпените
от пострадалия болки и страдания, основани само на събраните гласни
доказателства от заинтерувания св.Д..
Без значение за производството е посоченото в
т.10.1 от заключението, че счупванията на долния крайник подлежат на оперативна
интервенция и фиксация с метална остеозинтеза /виж л.244/, тъй като в този
конкретен случай няма данни във връзка с претърпените от пострадалия счупвания
да е предприета друга намеса, освен гипсовата имобилизация.
Що се касае до фрактурата на реброто, тъй като не
е била разместена, тя не е налагала друго специфично лечение, освен покой и
прием на аналгетици, като възстановяването от това счупване е обичайно за време
от 1-2 месеца /виж т.10.1 от заключението от 05.03.21г. на л.244/.
Понесените от пострадалия телесни увреди са
свързани поради естеството си с изпитване на болка, на моменти умерена, на
моменти със значителна сила и интензивност, които постепенно затихват в хода на
оздравителния процес /виж т.10.1 от заключението от 05.03.21г. на л.243/.
Показанията на св.Д. за появилото се при свекъра
му онкологичното заболяване са потвърдени от представената по делото епикриза за
проведено в периода ***-*** болнично лечение за прилагане на лъчетерапия /виж
на л.4/, видно от която хистологичното доказване на наличието на плоскоклетъчен
карцином на дясна гингива при пострадалия е станало на ***- т.е *** месеца и
двадесет дни след птп, като не се събраха други доказателства, освен изказаното
от св.Д. съмнение, щото пострадалият е развил рак от стреса, претърпян поради
птп.
2.6.На ***П.П. е починал, оставяйки за свои
наследници К.П.- съпруга и Е.Д.- дъщеря /виж удостоверение за наследници и
препис извлечение от кат за смърт на л.73 и л.74/.
2.7.Във връзка с претенцията на ищците за
присъждане на обезщетението ведно със законна лихва от датата на птп-***, както
и предвид разпоредбата на чл.429,ал.3 във вр. с ал.2 от КЗ, съдът съобрази, че
:
По делото никоя от страните не е сочила
застрахованато лице да е подало уведомление по чл.430,ал.1,т.2 от КЗза
настъпилото застрахователно събитие, поради което, от двете релевантни по
чл.429,ал.3 от КЗ дати е установена единствено датата на подаване на
застрахователната претенция от пострадалия пред застрахователя - 18.10.21г.
Видно е от същата, приложена на л.16, че с нея е
посочена банкова сметка ***, както и че е описан като приложен констативен
протокол за птп с пострадали лица, при представяне на който, на основание чл.496,ал.3,т.1
от КЗ, застрахователят не може да откаже да се произнесе по основателността на
претенцията.
Какви точно са били документите, изискани от
ответника с негово писмо изх.№Л-7906/02.11.18г., цитирано в писмото му от
08.01.19г. за отказ да изплати обезщетение на пострадалия, остана неизвестно за
съда, тъй като никоя от страните не е представила това писмо като доказателство
по делото.
3.При така установените в производството факти, съдът
направи следните правни изводи по съществото на спора.
3.1.Правна рамка.
С договора
за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава
да покрие в границите на определената в застрахователния договор
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен
резултат от застрахователното събитие, като в застрахователното обезщетение се
включват и лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане
пред увредното лице, и конкретно- лихвите за забава, дължими от застрахования,
считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл.
430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна /чл.429,
ал.1, т.1 и ал.2, т.2 във вр. с ал.3 от КЗ/.
В случаите на задължителна застраховка
гражданска отговорност на автомобилстите, застрахователят покрива отговорността
на застрахования за причинените на трети лица вреди вследствие на притежаването
или използването на моторно превозно средство по време на движение и конкретно:
неимуществените вреди вследствие на смърт и телесни увреждания и лихвите по чл.
429, ал. 2, т. 2 /чл.493,ал.1,т.1 и т.5 от КЗ/.
Обект на застраховане по задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е
гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за
причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с
притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които
застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или
законодателството на държавата, в която е настъпила вредата /чл.477,ал.1 от КЗ/.
По задължителната застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите застраховани са
собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно средство, за което
е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което
извършва фактически действия по управлението или ползването на моторното
превозно средство на законно основание. Не е необходимо водачът да притежава
изрично писмено пълномощно от лицата по изречение първо за управлението или
ползването на моторното превозно средство/чл.477,ал.2 от КЗ/.
Пострадало е лице, на което е причинена смърт или което е претърпяло телесно увреждане от моторно превозно средство. Увредено е лицето, включително пострадалото лице, което има право на обезщетение за вреди, причинени от моторно превозно средство /чл.478 КЗ/.
Увреденото лице,
спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко
от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при
спазване на изискванията на чл. 380
/чл.432,ал.1 от КЗ/- т.е, като отправи до застрахователя писмена претенция, с
която предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да му се
извърши плащане от страна на застрахователя, и непредставянето на която има
последиците на забава на кредитора по отношение на плащането, като
застрахователят не дължи лихва по чл.409 /чл.380,ал.1 и ал.3 от КЗ/.
Срокът за окончателно произнасяне по
претенция по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по
реда на чл.
380 пред застрахователя, сключил застраховката "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане
на претенции /чл.496,ал.1 от КЗ/, като в този срок лицето, пред което е
предявена претенцията, трябва да определи и изплати размера на обезщетението и
не може да откаже да се произнесе по основателността на претенция за обезщетение
по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, когато за удостоверяването на пътнотранспортно произшествие е
бил представен някой от следните документи: констативен протокол за
пътнотранспортно произшествие; протокол за пътнотранспортно произшествие;
протокол за пътнотранспортно произшествие, непосетено на място от органите на
Министерството на вътрешните работи; друго удостоверение, издадено на законово
основание от органите на Министерството на вътрешните работи; двустранен
констативен протокол, който се съставя, когато от пътнотранспортното
произшествие са причинени само имуществени вреди, които не възпрепятстват
движението на моторното превозно средство на собствен ход, и има съгласие между
участниците в пътнотранспортното произшествие относно обстоятелствата, свързани
с неговото настъпване /чл.496,ал.3 от КЗ/.
При съобразяване на очертаната вече
правна рамка, регламентираща отношенията между страните в производството, съдът
намери по съществото на предявените искове, както следва:
3.2. По спорния въпрос възникнали ли
са за застрахованото при ответника лице- водач на
автомобила, с който пешеходецът П. е претърпял сблъсък, предпоставките да
отговаря към пешеходеца, съгласно българското законодателство.
Както правилно
сочи ответникът и в отговора си, и в писмените си бележки, това са
предпоставките по чл.45,ал.1 от ЗЗД и се касае до сложния фактически състав на
непозволеното увреждане, изискващ да се установи, че вредите са претърпени в
пряка причинна връзка с деяние /действие или бездействие/ на съответното лице,
което е противоправно, като вината се предполага до доказване на противното, и
като наличието на всеки един от елементите, с изключение на вината, е било
поставено в тежест на ищеца, като всички те са били изрично оспорени от
ответника, а опровергаване на презумпцията за вина е поставено в тежест на
ответника.
По този спорен
въпрос съдът намери, че събраните по делото доказателства обосновават извода,
щото всички изискуеми предпоставки да се признае, че застрахованото лице К. е
осъществило спрямо пострадалия П. състава на непозволеното увреждане са
налични, а ответникът не опроверга категорично презумпцията за вина, установено
от чл.45,ал.2 от ЗЗД, при следните съображения:
Обстоятелството,
че птп се е състояло на посочената от ищеца дата и място, и с участие на
автомобила, рискът задължителна застраховка гражданска отговорност за който е
бил към датата на птп застрахован при ответника, управляван към същата дата от К.К.,
са категорично установени със съставения за птп констативен протокол с
пострадали лица, показанията на св.К. и признанието на ответника, че
автомобилът, при управление на който е бил блъснат пешеходеца, е бил към тази
дата застрахован при него с валидна застраховка за риска ГО.
Разпоредбите на
чл.5,ал.2,т.1, чл.116, чл.20,ал.2, чл.47 и чл.119,ал.1 от Закона за движение по
пътищата задължават водача на ппс съответно : да бъде внимателен и предпазлив
към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците; да бъде
внимателен и предпазлив към пешеходците; при избиране скоростта на движение да
се съобразяват с атмосферните условия, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие, както и да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението; при приближаване
към кръстовище да се движат с такава скорост, че при необходимост да могат да
спрат и да пропуснат участниците в движението, които имат предимство; при
приближаване към пешеходна пътека да пропуснат стъпилите на пътеката или
преминаващи по нея пешеходци, като намалят скоростта или спрат, а съгласно
пар.6,т.54 от ДР на ЗДвП, „пешеходна пътека“ е част от платното за движение, очертана
или не с пътна маркировка и сигнализирана с пътни знаци, предназначена за
преминаване на пешеходци, като на кръстовищата пешеходни пътеки са
продълженията на тротоарите и банкетите върху платното за движение.
В конкретния
случай, птп се е състояло в зоната на кръстовище, нерегулирано със светофарна
уредба и при липса на видима очертана с пътна маркировка пешеходна пътека, по
време, в което пешеходецът е бил на платното за движение, макар и да не е
следвал никое от продълженията на тротоарите в зоната на кръстовището, а като
го е пресичал почти диагонално, преди да промени посоката си на движение.
Горното, заедно с
установените категорично обстоятелства, че часът на птп е след залязване на
слънцето и на осветление от изкуствена светлина /при намалена видимост/, при
интензивен усилен трафик в двете посоки, макар и при липса на конкратни данни
за техните габарити и скорост, но като същите със сигурност ограничават
видимостта към тротоарите в зоната на кръстовището, при мокра настилка поради
силен дъжд, прави задължително за водача да предвиди възможността за поява на
пешеходци в зоната на кръстовището, без оглед има ли в нея очертани с пътна
маркировка пешеходни пътеки, както и да премине през тази зона с възможно
най-голямо внимание, при конкретната пътна обстановка и атмосферни условия, за
да избегне състояване на птп.
Тези вменени му
от закона задължения, които в случая нямат нищо общо с разрешената за движение
скорост в рамките на града от 50км/ч, под която той най-вероятно се е движил с
оглед дадените от самия него показания за движение на втора предавка, в колона
от птп, след изтегляне на същите от предходния светофар и при разстояние между
него и кръстовище, в което се е състояло птп от около 200м., водачът не е
спазил, като поради несвоевременно реагиране на появата на едно изцяло
предвидимо в случая препятствие за движението- пешеходец в зоната на
кръстовището, не е успял да спре, за да го пропусне да премине, а е осъществил
сблъсък с него в момент, когато след смяна на посоката на движение от запад -
изток в северозапад-североизток, пешеходецът е идвал отляво пред него преди да
се осъществи сблъсъка, макар и на място, несъставляващо продължение на никой от
тротоарите в зоната на кръстовището, а вече дълбоко в самото него.
С горното са
осъществени елементите на фактическия състав, изискващи от ищеца да установи
наличие на противоправно деяние на застрахования, при извършване на което
възниква отговорността му към пострадалия по българското право.
Установеното с
приетото заключение, щото водачът е имал възможност да спре пред това
предвидимо препятствие, ако беше реагирал своевременно, е в опровержение на
тезата на ответника, че водачът няма никаква вина за състоялото се птп, а при
действие на установената от чл.45,ал.2 от ЗЗД презумпция, която не е надлежно
оборена от ответника, този фактически състав може да се счита и за завършен,
защото също тъй категорично се установи, че в пряка причинна връзка с птп на
пострадалия са причинени тве телесни увреди- счупване на ребро и счупване на
малък и голям пищял, във връзка с които е претърпял неимуществени вреди.
С установяване на
фактите, съгласно които по българското право е възникнала отговорност на
застрахования към пострадалия, е на практика установена и предпоставката за
понасяне на функционална отговорност от застрахователя на застрахования, в
лицето на ответника, тъй като съгласно чл.493,ал.1,т.1 и чл.477,ал.1 от КЗ, в
случаите на задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилстите,
застрахователят покрива отговорността на застрахования за причинените на трети
лица вреди вследствие на притежаването или използването на моторно превозно
средство по време на движение неимуществените вреди вследствие на телесни
увреждания и обект на застраховане по задължителната застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите е гражданската
отговорност на застрахованите физически лица за причинените от тях на трети
лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или
използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят
съгласно българското законодателство.
Предвид всичко
гореказано, съдът не споделя тезата на ответника, застъпена както в подадения
отговор на исковата молба, така и в писмената му защита, че исковете са
неоснователни, поради неосъществяване на фактическия състав на непозволеното
увреждане, осъществено от водача на застрахованото при него мпс, а счита, че
същият е категорично установен в производството, като предпоставка за
ангажиране и на неговата функционална отговорност, като застраховател.
3.3. По
останалите предпоставки, обуславящи основателност на предявените искове и
надлежна активна и пасивна материално правна легитимация на страните в
производството по иска по чл.432,ал.1 от КЗ.
Предявените
искове са основателни, защото, извън вече коментираната в т.3.2. от това
решение основна спорна за преценката по същество предпоставка, са налични и
всички останали предвидени от закона предпоставки за тяхната основателност, а
именно:
Наследодателят на ищците е претърпял
неимуществени вреди, вследствие на телесни увреждания, причинени му при
използване на мпс на територията на страната и причиняването им от водача на
мпс е основание по българското законодателство /чл.45,ал.1 от ЗЗД/ за
ангажиране на гражданската му отговорност за обезщетяване на вредите, с което
са изпълнени предпоставките на чл.477,ал.1 и чл.493,ал.1,т.1 от КЗ;
Водачът К.К. има качеството на
застраховано лице по смисъла на чл.477,ал.2 от КЗ, с което, съгласно отговора
на ответника, е сключена застраховката гражданска отговорност, вализна към
датата на птп, както и като лице, което е извършвало фактическите действия по
управлението на застрахованото при ответника мпс, при липса на навеждани от
ответника доводи същото да е лишено от законно основание, а ответникът има качеството
на застраховател за риска задължителна застраховка ГО на автомобилистите за
управляваното от този водач мпс към датата на птп, с което са изпълнени
предпоставките на чл.432,ал.1 във вр. с 493,ал.1,т.1 от КЗ, за покриване от
застрахователя на отговорността на застрахования към трети лица, вследствие
използване на застрахованото при него мпс;
Ищеците имат качеството на увредени
лица по смисъла на чл.478,ал.2 от КЗ, защото са наследици едно парично вземане,
възникнало в полза на пострадалото лице, което то е имало право да получи като обезщетение
за вредите, причинени му от мпс, и в процеса се установи категорично преживе да
е претърпял реално неимуществени вреди, поради и в пряка причинна връзка с телесните
увреди, понесени при птп, както с показанията на св.Д., така и с приетото по
делото заключение от 05.03.21г., противно на оспорването на тези твърдения,
повдигнато от ответника.
При смъртта на пострадалия, се е
открило наследството му, в патримониума на което е и вземането му за получаване
на обезщетение към ответника, предявено вече по съдебен ред, като двете ищци са
негова съпруга и дъщеря и единствени негови наследници, а доколкото делът от
наследството на съпругата е равен на дела на всяко дете /чл.5,ал.1 и чл.9,ал.1
от ЗН/, двете ищци наследяват паричното вземане на наследодателя за следващото
им се от ответника обезщетение в равен дял.
По този начин са осъществени всички
необходими за признаване основателност на предявените искове предпоставки,
които правят ищцитеа надлежно активно материално правно легитимиран да търси
претендираното обезщетение от ответника, както и които правят последния
надлежно пасивно материално правно легитимиран да отговаря по предявения срещу
него иск.
Наличието на горните предпоставки не
е било изрично признато от ответника при предявяване на иска, поради което се
коментира от съда с решението.
3.4. По въпроса за справедливия
размер на обезщетението.
Този въпрос е спорен между страните,
като ответникът е повдигнал възражение за претендираното обезщетение поради
прекомерност с оглед принципа на справедливост, а ищците застъпват, че
търсеното обезщетение е изцяло съответно на този принцип, предвид
интензивността, продължителността и тежестта на претърпените вреди.
По този спорен въпрос съдът споделя
виждането на ответника, че обезщетение от 60000лв., каквото се претендира общо
и по равно за двете ищци, е прекомерно с оглед принципа за справедливост, както
и че справедливо в случая е обезщетение в размер на 10000лв.
За
определяне справедливия размер на обезщетението съдът съобрази общо
установените от съдебната практика по приложение на чл.52 от ЗЗД критерии, че понятието "справедливост" не е абстрактно, а свързано
със съвкупната преценка на редица конкретни обстоятелства, имащи за цел да се
определи размер, който най- пълно да компенсира увредените лица за претърпените
от тях вреди, но също тъй да е адекватен на обществено-икономическите условия и
стандарта на живот към датата на определянето му, тъй че да не се стигне до
противоречие с другия основен принцип на правото - за недопускане на
неоснователно обогатяване, като в случаи на понесени телесни увреди се
съобразят тяхната тежест, довели ли са до необходимост от оперативни намеси, силата,
интензивността и продължителността на търпените във връзка с тях болки, страдания
и ограничения, стандарт на живот и икономическа обстановка в страната.
В този конкретен
случай, съдът взе предвид, че:
Никое от двете претърпени от
пострадалия счупвания не е било тежко и двете в съвкупност не съставляват
състояние, свързано с опасност за живота. Напротив, счупеното ребро е само
едно, а не множество, както при много птп, като единственото, което се е
изисквало за възстановяването му, е бил покой, а счупванията на пищялните
кости, макар да са засегнати и малката и голямата пищялни кости, не е било
такова, че да налага оперативна намеса за извършване на фиксация на счупените
кости с метални осетосинтези, нито е наложило и ден болничен престой, а е
изисквало единствено поставяне на гипсова имобилизация, за да настъпи
заздравяването им, която е извършена същата вечер, в деня на птп, след което
пострадалият е предаден на грижите на близките му за възстановяване в домашни
условия;
Макар и двете понесени телесни
увреди да са били свързани с претърпяване на болка, същата е била значителна по
сила и интензивност само в началото на оздравителния период, а в хода му е
затихвала постепенно. Наистина, св.Д. е дал в с.з. от 03.12.19г. показания,
щото дядо му и до момента има постоянни всекидневни болки и постоянно вие и
плаче от тях, както и че е на ръба на криза от нервност, защото болката не
отшумява, но при категорично установените в процеса факти, щото още в началото
на *** пострадалият е бил диагностициран с карцином на дясна гингива, пода на
устната кухина, корена на езика и отчасти твърдото небце, както и че на ***е
починал, болките и страданията, за които св.Д. е съобщил да са вследствие на
счупването, очевидно не се намират в причинна връзка с него, защото
оздравителният период за същото, ведно с времето за възстановяване извън
имобилизацията, е общо два - три месеца, а имат друга причина, нямаща отношение
към основанието за носената от ответника към увредените лица отговорност.
Затова, тези показания не се ценят от съда при преценката за справедливия
размер на обезщетението.
Пострадалият е търпял за срока на
имобилизация, който е такъв от около 45 дни, неудобства, свързани със същата,
за които е съобщил св.Д.- обслужване на хигиенни и физиологични нужди и хранене
в леглото, неудобство от необходимостта да бъде обгрижван от някой друг, но
същите са обичайни за подобен род ситуации, в които грижата на членовете от
семейството е в изпълнение на нравствения дълг за взаимопомощ в същото.
Кратък е и оздравителният период от
понесените от пострадалия две телесни увреди- общо два-три месеца по отношение
счупванията на двете пищялни кости и около 1-2 месеца по отношение счупването
на реброто. Не може да се сподели от съда в това отношение тезата, развита с
писмените бележки на ищците, щото заключението давало представа за обичайната
продължителност на оздравителния процес с оглед увреждането, но не отчитало
специфичното състояние на травмирания, поради което в случая следвало да се
ценят събраните от св.Д. гласни доказателства, като от една страна отдава по
принцип по-голяма тежест на заключението, тъй като е основано не само на
медицинските знания и опит, а и не конкретната медицинска документация, касаеща
именно пострадалия, а не някой друг, респективно- на липсващата такава
документация за сваляне на гипса, за направата на контролна ренгенография
относно правилното и постигнато заздравяване на костите, на липсата на данни за
извършена рехабилитация, или по-скоро на събраните чрез показанията на св.Д.
такива, че рехабилитация не била извършвана, тъй като междувременно дядо му
развил рак и започнали да ходят по други болници.
Няма никакви данни за настъпили след
понесените при птп телесни увреди усложнения, свързани с тях, както и няма
данни, вследствие на счупванията на пищялните кости, трайно да у засегната
двигателната функция на десен крак, който е пострадал. В това отношение, съдът
отново не цени като стоящи в пряка причинна връзка с понесеното счупване
показанията на св.Д., щото и до момента предвижването на П.П. става с инвалидна
количка, тъй като не може да ходи сам, както и че преди поне можел да седне, а
в момента е изцяло в легнало положение, защото те не кореспондират на
установения с приетото по делото заключение обичаен оздравителен период за
понесените при птп телесни увреди, и не могат да се счетат за търпени
вследствие на същите, а същевременно е установена категорично друга налична и
възможна обуславяща това състояние на пострадалия, непосредствено преди смъртта
му, причина.
Така, всички установени по-горе
факти, коментирани по-горе, се намират от съда за налагащи определяне на
обезщетение в много по-нисък от претендирания размер, на фона на случаи на
тежки множествени счупвания, водещи до необходимост от незабавни оперативни
намеси, болничен престой с неговите неудобства, а понякога- и до временна
опасност за живота на пострадалия, изискващи оздравителен период, който трае
много подълго, понякога и повече от година, или оставящи трайни последици по
отношение на двигателната функция на засегнатия от телесните увреди крайник
/значително скъсяване, водещо до накуцване; ампутация и т.н./.
Не се зачита от съда в рамките на
дължимата преценка за справедливия размер на обезщетението като фактор
наличното при пострадалия онкологично заболяване, защото, макар и по време да е
установено след състояване на птп, не се събраха никакви доказателства за
твърдението на ищците, че е в пряка причинна връзка с претърпяното от него птп.
Затова съдът не зачита и съображенията в тази връзка, развити с писмените
бележки на ищците, щото ноторно известно било, че онкологичните заболявания се
появяват в резултат на голям стрес и психическо напрежение и че не били нужни
медицински познания, а били достатъчни житейската практика и опит, за да се
обоснове извода, щото именно претърпяното птп е „отключило“ онкологичното заболяване
на пострадалия от птп.
По отношение на социално
–икономическата обстановка съдът зачете като промяна, налагаща завишаване на
размера, което не би било извършено, ако не беше настъпила, развилата се през
2020г., след подаване на исковата молба, пандемична обстановка в страната,
налична и към датата на приключване на устните състезания по делото, която,
освен в аспект здраве на населението, съгласно извършваните обществено известни
анализи, е съпътствана и от влошаване на икономическия климат.
При тези именно съображения, съдът
счете, че обезщетение в размер от 10000лв. е изцяло справедливо да компенсира болките,
ограниченията и неудобствата на пострадалия, които се намериха за претърпени в
пряка причинна връзка с причинените му от застрахованото лице при птп телесни
увреди, както и че претендираното от него обезщетение в размер от 60000лв. е
прекомерно, с оглед принципа за справедливост.
3.5.По спорния между страните въпрос
налице ли е съпричиняване на птп, а оттам- и на претърпените от пострадалия вреди,
с оглед което, на основание чл.51,ал.2 от ЗЗД, да се намали следващото се на
пострадалия обезщетение.
По този въпрос съдът намери, че
възражението на ответника за наличие на съпричиняване от страна на пострадалия
е доказано в производството, и не споделя тезата на ищците за неговата
недоказаност, развита в писмените им бележки, но като счита, че съпричиняването
следва да се определи в степен 50%, а не в степен 90% или 99%, както пледира
ответникът, при следните съображения:
Разпоредбите на чл.5,ал.1,т.1,
чл.113,ал.1 и чл.114 от ЗДвП изискват, задължават и забраняват съответно: всеки
участник в движението, какъвто е и пешеходецът, по силата на легалното
определение на това понятие, дадено от пар.6,т.28 от ДР на ЗДвП, с поведението
си да не създава опасности и пречки за движението; задължава пешеходеца, при
пресичане на платното за движение, да преминава по пешеходните пътеки, като
спазва следните правила: преди да навлезе на платното за движение, да се
съобрази с приближаващите се ппс /т.1/; да не удължава ненужно пътя и времето
за пресичане /т.2/; забранява на пешеходеца да пресичат платното за движение
при ограничена видимост /т.2/.
В конкретния случай, тези
правила са нарушени от пострадалия, защото се установи категорично, че в
условия на интензивен трафик в двете платна за движение по ул.“***“, в зоната
на кръстовището на *** и „***“, е предприел пресичане по диагонал на
кръстовището и по този начин- извън пешеходните пътеки, каквито съставляват
продълженията на тротоарите в зоната на кръстовището, както и удължавайки
потози начин ненужно пътя и времето на пресичане на платното за движение, без
да се съобразява с ограничената поради непрекъснато преминаващите в двете
посоки автомобили видимост, с което е създал както пречки за движението, така и
за собствената си безопасност.
Наистина, както ищците
изтъкват с писмената си защита, само по себе си, обстоятелството, че мъж в
напреднала възраст е навлязъл на платното за движение, не е достатъчно за
прилагане на чл.51,ал.2 от ЗЗД, но съдът намира в случая за установено, че
навлизането и преминаването от пешеходеца през платното за движение такова,
каквото вече се описа, е довело в еднаква степен до състояване на птп, в
каквато и поведението на водача, защото каквато възможност е имало за водача да
възприеме пешеходеца и да спре, за да не допусне сблъсък с него, такава
възможност е имало и за пешеходеца да възприеме движещото се към него ппс, като
не се установи той да е имал проблеми със зрението, а състоянието на алкохолно
опиянение, в което се е намирал, е самопричинено, тъй че не може да му служи за
оправдание при намалената способност за възприемане на пътната обстановка и
адекватната на нея реакция, свързана с организиране на движението му при
пресичане на платното за движение.
Затова, макар отговор с
тази категоричност да не е даден от приетото по делото заключение, устният
даден в съдебно заседание такъв, както и останалите взети предвид от съда
факти, посочени по-горе, за които са събрани категорични доказателства, са според
съда достатъчни да се признае, щото пострадалият е съпринил птп, както и
претърпените от него вреди, с поведението си.
Колкото до обема на
приноса, за да не сподели соченият от ответника преимуществен принос /90%,
99%/, съдът взе предвид, че все пак пешеходците са уязвимите участници в
движението, тъй че водачите на мпс са онези, на които в по-голяма степен тежи
задължението за внимание и преценка на появата и действията на пешеходците на
пътя, на места като това, където такава поява е предвидима за движението
пречка, както и че именно на тях по закон тежи задължението за предотвратяване
на птп в подобни случаи, когато пешеходците на са съобразили и спазили сами
задълженията, които имат като участници в движението.
При този признат от съда
принос на пострадалия, определеното като справедливо за претърпените от него
неимуществено вреди от 10000лв. следва да се намали до размер от 5000лв., от
който, при равен дял в наследството, на всяка ищца следва да се присъди по
2500лв., а претенциите им за разликите до претендираните по 30000лв. следва да
се отхвърлят.
3.6.Искането на ищците за присъждане на законна
лихва върху следващото им се обезщетение следва да се уважи, тъй като съгласно
чл.493,ал.1,т.5 вр. т.1 от КЗ застрахователят покрива отговорността на застрахования
не само за претърпените неимуществени вреди, но и за лихвите по чл.429,ал.2,т.2
от КЗ, но не и от датата на птп -***.,
както молят, а от датата, на която застрахователната претенция на наследодателя
им е постъпила пред ответника-18.10.18г., а искането им за периода ***-17.10.18г.
следва да се остави без уважение, доколкото, съгласно чл.429,ал.3 от КЗ, лихвите за забава на
застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се
плащат от застрахователя,
считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл.
430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна, а в случая
са събрани данни единствено за датата на предявяване на застрахователната
претенция.
В часта за
разноските.
Разноски претендират и
двете страни в производството, като на основание чл.78,ал.1 и ал.3 от ГПК, с
частично уважаване и частично отхвърляне на исковете, на ищците се следват
разноски по съразмерност с уважената част от по 2500лв., а на ответника- по
съразмерност с отхвърлените части от по 27500лв.
Двете ищци претендират по
списъка, който е представен в с.з. от 21.12.21г. /л.316/, разноски в размер на
общо 5 845лв., като са установили направата им изцяло /виж в поредността
на описа в списъка: л.13, л.41, л.317 и л.265/ и като от тях по първите три
пера разноските са направени от общия наследодател и първоначален ищец, а по
последното перо са направени след конституиране на двете негови наследнички, но
като в платежния документ липсват данни някоя от тях да е вносител и плащането
е извършено от Х.М., техен пълномощник.
Ответникът е повдигнал
своевременно възражение за прекомерност на заплатения от ищеца адвокатски
хонорар, в случай, че надвишава минимално предвидения от Нар.№1/04г. размер,
като при липса на нарочно развити съображения, съдът разглежда същото, воден от
предпоставките по чл.78,ал.5 от ГПК- дали възнаграждението е прекомерно с оглед
правната и фактическа сложност на спора и дали надвишава минамално предвиденото
от Нар.№1/04г., под което, дори да се счете за прекомерно, не би могло да се
намали.
Предявеният иск е бил
преди смъртта на пострадалия с цена 60000лв., при която, на основание
чл.7,ал.2,т.4 от Нар.1/04г., се следва минимално адвокатско възнаграждение в
размер на 2330лв. /830+3% за горницата от 50000лв., равни на 1500лв./, а
заплатеното в случая е 3030лв.-т.е надхвърля минималното със 700лв.
Предвид горното, е налице
условието, при което ответникът е повдигнал възражението за неговата
прекомерност, и по което ищците са възразили с писмената си защита, че е
неоснователно, тъй както с правна, така и с фактическа сложност, а освен това,
по делото са проведени общо 13 заседания.
Съдът не намира спора да
се отличава с правна или с фактическа сложност, доколкото негов предмет е бил
само един иск и макар по него да са наистина изслушани двама свидетели и да са
приети две заключения, като второто е поради пропуск на вещите лица да се
произнесат по всички поставени изначално въпроси, а не по друга причина, така
извършените процесуални действия не са усложнили производството по никакъв
начин, поради което счита, че заплатеното по договора за правна защита и
съдействие от 2019г. възнаграждение от 3030лв. е прекомерно с оглед
действителната правна и фактическа сложност на спора.
Независимо от горното,
съдът е длъжен да съобрази в случая и разпоредбата на чл.7,ал.9 от Нар.№1/04г.,
съгласно която при защита по дело с повече от две съдебни заседания за всяко
следващо се заплаща допълнително по 100лв.
В конкретния случай,
данните от кориците на делото сочат, че по него са били насрочени 13 съдебни
заседания, от които проведени са 11, като насрочените за 24.03.20г. и за
09.03.21г. са били пренасрочени, първото поради пандемичната обстановка, а
второто- поради отпуск по болест на председателя на състава. Така, по делото са
поведени 9 съдебни заседания, следващи двете, визирани от чл.7,ал.9 от
Нар.1/04г., тъй че, ако същите се вземат предвид и за всяко от тях се зачете
възнаграждение от по 100лв., общата сума от 900лв., прибавена към минималната
такава от 2330лв., възлиза на 3230лв., с оглед което, на посоченото основание,
при преценка на направените от ищците разноски, съдът няма да намали заплатения
адвокатски хонорар от 3030лв., а ще го зачете изцяло като направени в
производството разноски от страната, въпреки възражението на ответника.
Ответникът претендира по
представения списък разноски в размер на общо 965лв., от които 500лв.-
юрисконсултско възнаграждение по чл.78,ал.8 от ГПК. Описаните по първите три
пера от списъка на разноски на ответника такива са установени изцяло като
направени /виж съответно : по т.1-л.44, л.51 и л.255; по т.2-л.43 и л.256 и по
т.3-л.280/, но като депозита от 20лв. за св.Д.П. е останал неизплатен и подлежи
на връщане, поради това, че не е ползван по предназначение, тъй че разноските
извън него са в размер на 445лв.
Що се касае до
юрисконсултското възнаграждение, такова се следва на основание чл.78,ал.8 от ГПК, тъй като страната е била представлявана в производството от юрисконсулт,
като размерът му, на основание цитираната разпоредба и препратката в нея,
следва да се определи при приложение на Наредбата за заплащането на правната
помощ и конкретно на чл.25,ал.1 от нея, регламентиращ размерите за защита по
граждански дела с определен материален интерес, съгласно който възнаграждението
в тези случаи е от 100-360лв. В конкретния случай, доколкото се касае до един
от най-често провежданите срещу застраховател искове- по чл.432,ал.1 от КЗ, по
който застрахователите стандартно организират защита чрез възражение за
прекомерност по чл.52 от ЗЗД, когато се търси обезщетение за неимуществени
вреди, и възражение за съпричиняване по чл.51,ал.2 от ЗЗД, както е и в случая,
но все пак, като по отношение на деянието на застрахованото лице не се зачита
сила на пресъдено нещо по проведено и приключило наказателно производство,
съдът намира, че определяне на възнаграждение от 250лв. е достатъчно. По същите
съображения, при които определи конкретния следващ се размер на
юрисконсултското възнаграждение в случая, съдът счита, че не се следва неговото
увеличение с до 50%, каквато възможност дава чл.25,ал.2 от Нредбата в случаите,
когато материалният интерес е над 10000лв., както е в случая.
Така съдът определи като
общо направени от ответника в производството разноски от 695лв., от които
445лв. по първите три пера от списъка на ответника, и 250лв.- като следващо се
юрисконсултско възнаграждение.
При тези установени от
страните като направени и зачетени от съда разноски, с оглед изхода на спора, ответникът
следва да бъде осъден да заплати общо на двете ищци разноски по съразмерност с
уважената част на исковете им от 487.08лв., а ищците следва да бъдат осъдени да
заплатят общо на ответника разноски по съразмерност с отхвърлената част на
исковете им от 579.17лв.
Воден от тези мотиви,
съдът
Р Е Ш И :
Осъжда на основание чл.432,ал.1 от КЗ ЗАД „Армеец“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр.София, район Средец, ул.“Стефан Караджа“№2, в качеството му на застраховател
за риска задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите за
л.а. „Ситроен“ с рег.№***, валидна към ***, да заплатят на К.Г.П., ЕГН **********
и Е.П.Д., ЕГН **********- и двете със съдебен адрес: ***, *, адв.М., в
качеството и на законни наследници и правоприемници на починалия в хода на
производството П.Д.П., ЕГН **********, по ***„М. и Д.“, ЕИК ***, сумите от по
2500- две хиляди и петстотин лева на всяка една, като обезщетение за
неимуществените вреди, претърпени преживе от общия им наследодател вследствие
на телесните увреди, причинени му при птп от ***, състояло се в ***, на
кръстовището на *** и ***, където, като пешеходец, бил блъснат от л.а. „Ситроен“
с рег.№***, управляван от К.П.К., ведно със законната лихва върху това
обезщетение за времето от *** до окончателното му плащане, при определен
справедлив размер на следващото се на пострадалия обезщетение от 10000лв. и
след намалението му с 50%, на основание чл.51,ал.2 от ЗЗД, като отхвърля иска
за разликата до претендираните от всяка една от ищците суми от по 30000лв. и за
искането да се присъди законна лихва за периода ***-17.10.18г.
Осъжда на основание чл.78,ал.1 от ГПК ЗАД „Армеец“, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр.София, район Средец, ул.“Стефан
Караджа“№2 да заплати общо на К.Г.П., ЕГН ********** и Е.П.Д., ЕГН **********-
и двете със съдебен адрес: ***, *, адв.М., сумата от 487.08- четиристотин
осемдесет и седем лева и осем стотинки- разноски по съразмерност с уважената
част от исковете.
Осъжда на основание чл.78,ал.3 от ГПК К.Г.П., ЕГН ********** и Е.П.Д.,
ЕГН **********- и двете със съдебен адрес: ***, *, адв.М., да заплатят общо на
ЗАД „Армеец“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София,
район Средец, ул.“Стефан Караджа“№2, сумата от 579.17- петстотин седемдесет и
девет лева и седемнадесет стотинки- разноски по съразмерност с отхвърлената
част на исковете.
Решението подлежи на
обжалване пред ПАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Окръжен
съдия: